от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Ценности на любовта

Размишление.

Човек дава цена на следните три неща: на живота, който има, на знанието, което придобива и на свободата, която му е дадена. Човек едва сега започва да оценява живота, който има. Да оценяваш живота, това значи, да го разработваш. Животът представя материал, който всеки човек трябва да разработи, както домакинята изработва вълната. Тя я изпира, изприда, тъче и после шие от нея различни дрехи. Не я ли обработва, тя няма с какво да се облече. Съвременните хора се обличат, понеже заедно работят и си помагат едни на други. Обаче, в духовно отношение човек сам трябва да обработи вълната, сам да я изпреде и изтъче, сам да си ушие дрехата.

Днес голяма част от хората се намират в първата фаза на живота си, мислят само за ядене и пиене и казват: Човек трябва да си поживее. Това ще му остане. Какво разбирате под думите „да си поживее човек"? Ако си поживее и изгуби здравето си, какъв смисъл има този живот? По какво се отличава болният от здравия? Болният всякога има нужда от помощта на близките си; здравият не се нуждае от тяхната помощ. Болният иска да му помагат; здравият иска да помага. Болният е слаб като детето, което всякога се нуждае от помощта на майка си. Ако не знае, как да кърми детето си, тя всякога ще го излага на страдания. Ако през време на бременността си майката се тревожи, това ще се отрази вредно върху живота на малкото дете.

Ще кажете, че това се отнася само за бременната майка. – Не, това се отнася за всеки човек. Всички хора са бременни с новия, с Божествения живот. Ако постоянно се тревожат, те внасят дисхармония в новия живот, с който са бременни. Да се тревожи човек, това не значи, че е лош, но той още не е организирал силите на своя организъм. Каква е разликата между лошия и добрия човек? Някой мисли, че е много добър, а друг мисли, че е лош човек. Лошият човек е мързелив, хитър. Той гледа да мине с най-малко мъчнотии и разходи. Той обича да използва труда на другите хора. Добрият човек е работлив, не се ползва от чуждия труд, нито пък си служи с насилие. Той не нарушава великите закони на природата и на Битието.

Понеже съществуват два вида хора в света, добри и лоши, различаваме и два възгледа върху живота: Едни хора поддържат възгледа, че без насилие не може да се живее. Да прилага човек насилието, това не значи, че той е силен. Силен човек е само онзи, който прилага законите на живота, на знанието и на свободата. Силният човек работи с мисълта си. Без никакви оръжия той може да се справи с най-добре и модерно въоръжен войник. Достатъчно е да концентрира мисълта си към този войник, за да може да стопи пушката му, и куршумите му да изгърмят, без да причинят някаква вреда. Силна е човешката мисъл! Тя може да действа на хиляди километри разстояние, когато куршумите достигат на един-два километра. Като знае силата на своята мисъл, човек трябва да я упражнява в живота си. При това, от човека зависи, дали ще прилага мисълта си за добро или за зло. Ако с мисълта си човек воюва със злото, с греха, той е на прав път. Не е достатъчно човек само да се произнася, кой как живее, добре или лошо но той трябва да изправя своите погрешки и слабости, главно със силата на своята мисъл. Не бързайте да се произнасяте, че някой човек е крадец, или престъпник, но първо мислете върху кражбата и престъпленията на хората и тогава кажете мнението си.

втора секция

Може ли да се нарече крадец онзи, които къса плодове от собствената си градина? А кой може да нарече собствени дървета тия, за растенето на които светлината, топлината, влагата, въздухът и почвата са взели голямо участие?

Един цар решил да изпита министрите си, да види, с каква разумност и с какво сърце разполагат. За тази цел той разделил царството си на десет големи области и на всеки министър дал по една област да управлява, а той сам заминал за странство. Няколко години след това той се върнал в царството си, но преоблечен, във вид на беден, окъсан просяк и посетил всички свои министри. Като влязъл в една от градините на своите министри да си откъсне един плод, веднага дошли слугите на министъра и го изпъдили на улицата, под предлог, че крадец е влязъл вътре. И десетте министри се отнесли към него по същия начин. Те го нарекли крадец, престъпник и му подписали присъдата – да бъде изпъден вън от пределите на царството им.

Като изучава природата, човек се натъква на два порядъка: човешки и Божествен. В човешкия порядък има падане и ставане, скърби и радости. Той е порядък на вечни промени. В този порядък нещата постоянно се рушат и съграждат. Божественият порядък, обаче, е порядък на вечна хармония и единство. Там няма резки промени. Дойде ли до този порядък, човек правилно се развива. Там процесите се извършват, както в природата. Там работи Висша разумност. Посадите ли семето в земята, то покълва, расте, цъфти и плод дава. Тези процеси се извършват правилно, без никакви спънки и противодействия, вследствие на което всичко е красиво и хармонично. Следователно, когато работите на човека не вървят добре, той живее в човешкия порядък. Вървят ли работите му добре, той живее в Божествения порядък, в света на Вечната хармония и красота. Като съзнава това, човек трябва да воюва за възстановяване на Божествения порядък в света.

Щом е дошъл на земята, човек все трябва да воюва с някого. – С кого ще воюва? – Със злото. За да воюва със злото, човек трябва да разбира естеството му, да знае, как да се бори с него. Едно от свойствата на злото е това, че като се допре човек до него, губи част от живота си, както топлото тяло губи част от топлината си, като се допре до някое студено тяло. Следователно, както студеното тяло взима от топлото, без да дава нещо от себе си, така и злото всякога взима, без да дава. И личният живот на човека се отличава със същото свойство: взима, но не дава. Наистина, човек, който живее изключително за своята личност, казва: Аз да взема, че каквото ще да става. Дойде ли до този живот човек трябва да работи върху себе си да подчини личността си на Божественото. Не я ли подчини злото ще се вмъкне в него и ще го разруши.

Синът на една вдовица се оженил за една млада, красива мома. Свекървата не обичала снаха си и постоянно търсела случаи да й напакости. Да я бие, не се решавала, защото снахата била силна здрава жена. Свекървата често си говорила: Защо родих и отгледах този син, да го дам в ръцете на тази чужда жена да му заповядва? Един ден тя намислила да отрови снаха си да се освободи от нея. За тази цел тя омесила прясна питка със сирене, турила в нея малко отрова и я опекла добре. Тя занесла питката на снаха си й казала: Дъще, омесих една прясна питка със сирене. Хапни си от нея, да придобиеш сила. Днес много работи, трябва да се подкрепиш. Понеже снахата имала още малко работа, взела питката и я турила настрана. В това време един просяк похлопал на вратата и поискал малко хляб. Снахата веднага излязла и дала питката на просяка като си помислила: Ще дам питката на този беден човек. Аз всякога мога да си направя такава питка, а той не може. Просякът турил питката в торбата и продължил пътя си. На пътя някъде го срещнал един пътник които умирал от глад, понеже идвал от далечен път. Той спрял просяка и го запитал: Можеш ли да ми дадеш парче хляб? Умирам от глад. Просякът веднага извадил питката от торбата си и му казал: Заповядай, хапни си сладко и бъди благодарен! Пътникът изял питката, но с това заедно намерил смъртта си. Какво излязло на края? Пътникът не бил друг някой, освен синът на лошата свекърва. Значи, иска ли чо-век да направи зло на някого, той го прави на себе си.

Сега, като знаете свойствата на греха и на злото, не се плашете от тях, но ги изучавайте. Не е достатъчно да знаете само едно от свойствата на греха и на злото, но трябва да знаете всичките им свойства. Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. В първо време злото се стреми да го убеди, че той може да направи всичко, че той е всесилен , докато помрачат ума му. Щом умът на човека се помрачи, лесно е вече да се отдалечи от Бога. Като го върже добре, злото отива при човека и му казва: Познаваш ли кой съм? Знай, че ти не си никаква сила. Аз съм твоят Бог, на когото трябва да се подчиняваш. Каквото ти заповядвам, ще ме слушаш. Като се види в това положение, човек казва: Няма какво да се прави, заповед е това. Ще изпълнявам всичко, каквото ми се казва.

четвърта секция

Съвременните хора често изпадат в ноктите на злото и на греха и се чудят, защо е допуснато злото в света. Те се натъкват на противоречието, как може злото да се промъкне в света, щом всичко е създадено от Бога. Наистина, всеки потик е от Бога, но начинът на реализирането му не е Божествен. Потикът в човека да яде иде от Бога, но каква храна да употребява и как да се храни, това човек решава. Човек сам се е заел да отглежда кокошки, агнета и като пожелае да си хапне кокоше или агнешко месо, изважда ножа и ги коли. После ги готви по различни начини, с различни приправки. Кой е научил човека да коли домашнит-в птици и овце и да ги готви? Той сам е дошъл до това изкуство. Бог никога не е учил човека, как да коли и как да готви. Човек не тр-вбва да търси начини да се оправдава, но той тр-вбва да има ясна представа за нещата, за произхода им, за причините, които ги предизвикват.

Какво представя гр-вхът? –- Гр-вхът е едно верую, през което е минало ц-влото човечество. Гр-вхът е създаден от разумни сж.щества, които са живели в далечното минало. Т-в са оставили своето влияние на следващите покол-вния, вследствие на което ние виждаме греха и в нашит-в времена. Днес всички хора гр-вшат. Ние казваме, че човек гр-в-ши по атавизъм. Да, не е лесно човек да се бори с своите атавистични склонности.

Един виден мисионеръ-християнин отишъл на едии остров в Великия океан, между човекоядци, да им проповедва Христовото учение, да ги обърне към Христа. След н-вколко годишна усилена дейност,


151

той усп-вл да обърне много от тгЬх към Христа –в правия път. Случило се по това време, че една от новитФ. християнки, 80 годишна жена, заболяла сериозно. Като помислила, че няма да живее повече, тя извикала един свещеник у дома си, да я изповяда. Обаче, тя не се изповядала, по му казала: Отче, ще те моля да ми доставиш една малка ржчичка на някое дете. Мисля, че като изям тази ржчичка, съвершено ще се изле-кувам. Какво показва това? – Това показва, че макар и обърната към Христа, тя не може да се откаже от детската ржчица, т. е. от канибализъма. Не само тази канибалистка се е вернала към своето минало верую, но и всвки човек, въпреки убеждението си, че е християнин и не яде месо, все пак ще прояви своето старо верую. Щом се види в някакво затруднение, той казва: Ако се нам-ври отнякъде една детска ръчица, аз непременно ще оздравея, и работите ми ще се наредят.

И тъй, да се връщате към канибализъма, това не е никакъв морал, никакво ново учение. Истински морал е този, който издържа през всички епохи. Заприм-вр, ако днес някой мъж се осмели да обича и друга жена, освен своята, считат го за немо-рален човек. Какво ще кажете, когато един брат обича четирите си сестри? И т-в са жени. Има ли право този човек да обича тия четири моми? Чий закон е лю-


152

бовьта: на Бога, или на човека? Казано е в Писанието, че двоеумният човек е неносго-янен в своите пътища. Тогава може да се ?;аже, че и двусърдечпият чов"Ьк е двое-умен в постъпките си. Когато говорим за мъже и жени, ние разбираме двата принципа: мъжкн и женски. Следователно, когато се ,<азва, че чов1зк не трябва да има две жени или двама мъже, разбираме, че не трябва да има два ума и две сърца. Работите на веЬ-ки чов^Ьк, който има два ума или яве сърца, са винаги объркани. Всвки човтж, който има два ума или две сърца, се раздвоява. Раздвои ли се, той се отдалечава от Бога, защото умът му се помрачава, а сърд-цето му се разколебаза.

Мнозина се стътняват да говорят за любовта. Няма защо да се сгбенянат. В любовта н1зма никакъв грях. Казано е н Писанието: „Бог е Любонъ". Любовта е от Бога. Всвка любов, която подш а човека, иде от Бога. Любовта се проявява в даване и в взимане. Кснато в любовта си чо-1'.'бк дава, и в даването си се нодига, тази любов е Божествена. Ако нгЬкой е оби-чан от н4жого и е заставен да взима, и тази любов е Божествена, ао ако и двамата се подигат. Има случаи в живота, ко-1 ато човек може да бъде спасен не само от ближния си, но и от дърво, камък, животно. В дадения случай той взима нъчцо от <амъка или от дър;ого, кчкто от човека.


153

двама млади американци отишли да ви-дят Ниагарския водопад. Тъ* влезли в едип хотел да си починат, дето пийнали повече, отколкото трябва. Като се развеселили, т1з се качили на една лодка, да се пораз-ходят по горното течение па водопада. По невнимание те закарали лодката доста близо до падащата вода и незабелязано се спуснали по течението й. От силната вода лодката им се разбила, но т' могли щастливо да се спасят: единият от тт>х стъпил върху една от дъските на лодката и се оста-вил на водата, да го отнесе на спасителния брът. Вторият, обаче, скочил върху една 1 олт>ма канара и останал там, докато му дойде помощ отвън. Хората, които били в хотела и около водопада, се събрали на съвет да обмислят, как да им помог-нат. Значи, първият получил нъчцо от дъската, а вторият – от канарата.

Тъй щото, когато говорите за живота, за любовта, разглеждайте ги нринщшално. Разглеждате ли иъчцата от лично становище, вие сте в областта на временното. Разглеждате ли ги принципално, вие сте в областта на вечното. Ако един светия дойде в дома ви и обикне дъщеря ви, мислите' ли, че той ще й напакости? -– Не, той ще я подигне, ще внесе в ума й нова мисъл, ново разбиране. Добрият, светият човек не може да причинява пакости на хората. Той може само ла раздвижи съзнанието на човека, да го про-


154

буди, за да види ясно, че е иопаднал в крив път. Понякога човек се срамува от себе си. – Защо? – Срещнал е на пътя си н-вкой светия, който с свъчцьта си е осве-тил живота му. От този момент той вижда ясно, че не живее добре и се срамува от постъпкит си. Ако светията дойде с свъчцьта си и посочи погр4>шкит"Б на дадена култура, престъпление ли верши той? Някой художник си въобразява, че е гениален. Той излага картината си на изложба и мисли, че всички хора ще се възхитят. Обаче, един прост човек 1леда картината и казва на художника : Има нъчцо, което дразни окото ми. Не ми се харесва нътцо в картината. Ако художникът е разумен, ще се вслуша в забележката на простия човек и ще види, че той наистина е бил прав. Човек трябва да носи велик морал в себе си, да бъде снизходителен към всички хора, както е снизходителен към себе си. И ученият, и простият имат право да дават мнението си. Разумният ще ги изслуша и ще отдаде правото на единия от тях.

Като ученици, вие трябва да бъдете снизходителни едни към други, да не се съдите. Нгбкой върви по планината и се удари в един камък. ТрЬбва ли да го съдите за това? Погрешката не е в камъка, нито в този, който се е ударил. Камъкът е на местото си, а този, който върви по планината, той трябва да внимава, къде стъпва. Като види


155

някой камък, той трябва да подигне малко крака си, да прескочи камъка или да го заобиколи. Когато н"Ькои хора от източните народи отиват на Запад, силно тропат с краката си – отдалеч се чуват.–Защо вервят толкова шумно? – Защото техните улици не са павирани. Когато западните хора отиват на Изток, сиъват се на много места. – Защо? – Понеже не са привикнали да вервят по непавирани улици. Тъй щото, ако търсите нъ-каква погрешка в самит хора, вие нт^ма ла я намерите. Погрешката е в павираните и непавираните улици, а не в самите хора. В далечното минало улиците не са били павирани, както са днес.

Съвременните хора се натъкват на противоречия, вследствие на което често се спъ-ват в живота си. В това отношение противоречията им не са нищо друго, освен камъни по улиците на техния минал живот. Значи, те се блъскат в камъните, т. е. в възгледите на своето минало. Срещате един човек с добро, с широко сърце. Когато срещне на пътя си мъж или жена, той се усмихва, но веднага се натъква на своите стари възгледи и започва да свива устата си, да приема строго изражение. –Защо? – Много дал на хората и се страхува да не го обвинят в нещо лошо. Какво лошо има в това, че някой извор дал много вода? Щом водата е чиста, нека тече, колкото може повече. Ако изворът има малко вода, мал-


11>()

ко дава; ако има много вода, много дава. Има ли никакво престъпление в това?

И тъй, що се отнася до любовта, бъде-те искрени в нея. Любовта изисква от човека искреност и чистота. Тя не търпи никакви примъти, никакви петна върху себе си. Не петнете любовта. Видите ли, че някой млад чов"Ък говори с жената на своя по-знат, приятел или брат, не хвърляйте никакво петно върху т-вх. Ама той я погледнал особено мило. На криво ли трябва да я гледа? Знаете ли, че всъка постъпка, всвки поглед на човека се фотографира от невидимия св^т? Там държат смътка за всвки крив поглед на човека. Дали човек е отворил много очш" си, или ги е затворил, там се държи смт>тка и за това. Сръчцате вечср н"Ь-кой чов"Бк с силна светлина. Вие веднага затваряте очите си. – Защо? – Силна е светлината на този човт>к. Сръчцате друг нтжой с малка свещица, а вън е тъмно. Какво ще направите? – Ще отворите очит^ си широко. Няма нищо престъпно в това, че нФз-кой много отворил или затворил очите си. Понякога казват на човека да отваря очит-в си на четири. Значи, той трябва да бъде внимателен, да се предпазва.

Всички трябва да знаете, че в любовта няма престъпление. Любовта подига хората. Това, което ги съсипва и унищожава, е без-любието. Дето съществува безлюбие, там всвкакви престъпления стават. Дето е лю-


157

бовьта, там цари радост и веселие. Виждате, как някой грижливо чисти, глади, храни коня си. – Защо? – Защото го обича. Ще кажете, че този чов^бк обича коня си и се 1 рижи за него, а не се грижи за децата и за жена си. – Не, щом обича коня си, той непременно обича и децата си, и жена си. Щом храни коня си добре, той ще храни и децата си добре. И обратно: щом обича децата си и ги храни добре, той ще се грижи и за коня си и ще го обича. Прави ли човтж разлика в любовта си, той не изявява истинската любов. Истинската любов не прави разлика между съществата. Кое застави Христа да слезе на земята, да вземе гръ^совете на хората върху себе си и да ги спаси? Любовта, която живееше в Него. Христос трябваше да се нагърби с велико търпение, за да освободи хората от греховете им, в които бъха потънали.

Каква е задачата на съвременния чов'вк? Да помогне на себе си, да се издигне, а по този начин да помогне и на цялото човечество. Като издига себе си, човек помага и па ближнит си. И обратно: като помага на ближния си, човече подига и себе си. Видите ли, че някой човек помага на бедни семейства, не му пръчете. – Ама той е женен, има деца и жена, за т'вх трябва да се грижи. – Нищо от това. Грижи ли се за чуждит деца, той непременно се грижи и за своя дом. – Ама те не заслужават. – Не, всЬки чо-


158

век има право да се ползува от Божиит блага. Какво ще кажете за себе си? Вие за-заслужавате ли да ви гр-ве слънцето на планината? Заслужавате ли да се радвате на красотата около вас? Щом сте дошли тук, вие заслужавате това благо, но и другит хора го заслужават. Бог не прави разлика между душите.

Мнозина се стремят към придобиване на богатства като блага на живота. Не, богатството не е благо, но условие. Човек може да бъде убит за богатството си. Богатството не е благо, но и сиромашията не е нещастие. Те са условия. За предпочитане е някога човек да бъде сиромах, а не бо1ат. Като сиромах, той ще бъде без раница на гърба си и свободно ще се движи по всички планински верхове. Сиромахът се оплаква, че няма скъпи дрехи като богатия. Какво ще кажат тогава птицитъ' и живот-ниг, които през цъушя си живот носят само една дреха? Едно гръбва да знаете: истинска дреха е онази, която е изтъкана от красиви и свтугли мисли и чувства. Всвки чо-в^к .трябва да си изтъче такава дреха, именно, и с нея да се облъче.

Един баща изиратил сина си в стран ство да учи. Които се връщали от чужбина, отивали при баща му и казвали: Твоят син не учи, живее разпуснато. Ще се оправи, всичко е до време. – Ама той краде, лъже. – Ще се оправи, всичко е до време, В пи-


159

смата до сина си, обаче, той пишел: Синко, кой как дойде от странство, все те препоръчва. Аз вервам, че човек ще станеш. Гледай да оправдаеш верата ми, човек да станеш. Като краде и лъже, човек се учи да мисли. Чрез кражбата и лъжата човек развива мисълта си, но този метод на работа е отживъчгс времето си, заради което днес се преследва. Днес кражбата и лъжата се считат за големи престъпления.

Нъжога живял един голям лъжец. Е^дин ден султанът го извикал при себе си и му казал: Кажи ми една лъжа. – Вече не се занимавам с лъжи, но като искаш, не мога да ти откажа. Обаче, за да те излъжа, тртЬбват ми такъми, инструменти, които струват триста лири. Ако ми дадеш триста лири, ще отида да търся тия такъми и ще се верна да ти кажа една лъжа. Султанът му дал триста лири да купи такъми за лъжата. Лъжецът взел парит и заминал за Цари-1рад. След известно време той се вернал при султана и му казал: Не можах да намеря никакви такъми. Султанът го поглед-нал с недоверие. Тогава той казал: Тази е последната лъжа, с която си иослужих. Не, лъжата не се нуждае 01 никакви такъми.

Съвременните хора искат да се освобо-дят от лъжата и от кражбата, за да за-живтлгг добре. За да живеят добре те се пуждаят от знание. Като алхимици, ч I, тръб-


160

па да дрсвернат лъжата в истина, кражбата в благодеяние. Всички престъпления, които чове\к е извершил в миналото си днес трябва да ги изправи. Ако никога е бил крадец. днес трябва да дава; ако някога си е е служил с лъжата, днес трябва да говори изключително истината. Ако е говорил лошо за хората, днес ще говори добро. Тъй щото, не се осъждайте, но изправяйте погреш-кит си. Като видя, че някой човек греши, аз не го обвинявам, но казвам: Ти си добър художник, но си направил една погрешка в картината си, която непременно трябва да изправиш.

Един виден гръцки художник нари-сувал един хубав потрет, в естествена големина. Един обущар посетил изложбата за да види този портрет, именно, и наме-рил една малка погръшка, главно в обущата. Той обърнал внимание на художника за направената от него погр-кпка. Художни-кът веднага взел четката и изправил по-гръгаката си. Обущарьт се насърдчил от това и започнал да прави бележки яа художника върху устата, носа, веждит на портрета. Обаче, художникът му казал: Тези забележки нгЬмат място. Що се отнася до забележката върху обущата, ти имаше право понеже си добър обущар, но други бележки не можеш да правиш.

Като ученици, поставете си задача, да създадете в себе си права мисъл. Върху


161

какъвто въпрос да разсъждавате, винаги съпоставяйте нещата. Поставете пред себе си и доброто, и злото, и тогава се произнасяйте. Вие искате да решавате въпроситъ1 без оглед на злото. – Не, в сегашния порядък на света доброто и злото са преплетени. Тъне могат едно без друго. Отхвърлите ли злото, доброто не може да се прояви. Злото е огъньт в живота. В 1875 г. в Чикаго една крава ритнала една запалена свъщ, от която се запалил цълият град. Голямо зло е причинил този пожар. След това Чикаго бил отново построен, обаче, по-кра-сив, отколкото е бил по-рано. В време на пожара един богаташ срещнал един работник и му казал: Давам ти 250,000 лева, ако влъзеш в клицата ми и извадиш навън касата ми. Работникът погледнал към огнените вълни, които обхващали къщата на богаташа, и казал: И по-голяма сумане може да ме накара да влеза в къщата ти. – Защо не искал да вл-взе в къщата? – Голямо зло е огънят. Има, обаче, случаи, когато огъньт е полезен.

Същото може да се каже и за злото. Злото е сила, която, употребена на мътто, носи гол-вмо благо за човека. Не знае ли как да я употреби, тя е нещастие. Който не може разумно да използува злото, той казва: Злото тр-вбва да се махне. – Не, ще туриш злото на работа. Дойде ли злото при тебе, ще го туриш на гърба на доброто. Ще да-


1()2

деш гемовете в ръцете на доброто, ще възседнеш злото и ще тръгнеш на работа. Ако не туриш върху коня си седлото и гемовете на доброто, той ще те понесе, дето не желаеш. Едно време хората мислеха, че като започнат да хверчат из въздуха, светът ще се оправи. Като започнаха да хвърчат, те видяха, че не излезе, както са очаквали. Светът не само че не се оправи, но с хверкането заедно дойде и злото. Днес те се чудят, как да се избавят от това зло. Едно тр-вбва да знаят хората: само любовта може да оправи света. Следователно, без любов светът не може да се оправи. Без мъдрост знание не може да се придобие. Без истина свобода не може да се реализира. И тъй, когато ви посети някоя мисъл, нъчкое чувство, или никакво желание, не бързайте да ги реализирате. Чакайте известно време, да чуете гласа на доброто в себе си. Този глас ще ви каже, какво да правите. В човешкия живот има две течения: едното течение е на доброто, на истината, а второто – на злото, на лъжата. Съществата, които са сверзани с първото течение, вевкога го-ворят истината. Човек тр-вбва да се вслушва в думитъ1 и съветит-в на тия същества. Второто течение е сверзано с същестеа, които вевкога си служат с лъжата. Не се сверзвайте с второто течение, за да не страдате. Едно време Бог изпращаше пророци до израилскит-в царе, да им кажат, че това,


163

което вершат, не е право. Като изпълняваха волята Божия, пророцитъ" излагаха живота си на смърт. Въпреки това, те изпълняваха волята Божия. Тъй щото, каже ли ви Бог да отидете нтъжде, вие трябва да изпълните волята Му. Не ви ли праща Господ, не отивайте нито при царет4, нито при обикновените хора да им говорите.

Сега, да се вернем към основната ми-съл. Когато искате да садите някого, садете го, но за основа на съдбата поставете любов-та, знанието и свободата. Правда и любов са двег начала на живота. Казано е в Писанието: „Не еждете, за да не бъдете садени". Значи, който съди другитт>, той съди себе си. Да еждиш другит^, това значи, да изпра-вяш себе си. Само Бог има право да съди, защото Той съди с любов.

„И слово Господне биде към Йона и рече: Стани, иди в голямия град Ниневия и проповядвай против него, защото нече-стието им възлезе към мене". И стана Йона, та побътна от лицето на Господа в Тар-сис. Но Господ подигна гол-вм вт/гър и стана гол-вма буря в морето. Корабът бедствуваше да се разруши. Пътниците се уплашиха и викнаха всбки към своя Бог. ТЕ рекоха: Да хвърлим жребие помежду си да познаем, кой е причина за това зло. Хвърлиха жребие, и жребието падна върху Йона. – Какво да направим, за да се успокои морето? – Хвърлете ме в морето, и бурята ще


ни

престане. Бо1 бътие определил една голтзма риба да погълне Йона и да прекара в корема й три дни и три нощи. Моли се той три дни и три нощи, докато заповяда Господ на рибата да го изхвърли на бръта. Стана Йона и отиде в Ниневия да проповядва Словото Господне. Всички повярваха в Бога, облякоха се в вретище, разкаяха се и се отказаха от лошия си живот. Като видя това, Бог отмени думата си и ги помилва. Наскърби се душата на Йона и каза: За това, Господи, б"Б-гах в Тарсис. Зная, че си милостив, дъл-готърпелив и ще се смилиш над гр-вшни-цитЯ, но аз ще стана за см-вх пред т-вх. Излезе Йона от града и отиде на края нЪ-къде, дето си направи колибка. Там си посади той една тиква, да му прави сЬнка, да го пази от силното слънце. Скоро израсна тази тиква и го пазъчле от слънцето. Една сутрин той виде тиквата изсъхнала, червей бъчде я поразил. И започна пак да негодува против Господа. Тогава Бог му проговори : „Ти пожали тиквата, за която не си се трудил. Аз не требваше ли да пожаля големия град Ниневия, в който има хиляди хора, които не различават десницата от лт>-вицата си?

„Не съдете, за да не бъдете съдени". С други думи казано: Съдете, както Бог съди. Носете страданията си, както Христос носвше своитъч Христос можа да измоли Господа да изпрати легион ангели да Му по-


165

могнат, но Той понесе своя кръст с велико търпение. По-голт^м герой е онзи, който търпи, отколкото онзи, който заповтздва и си служи с насилие. Христос си каза: По-добре аз да умра, но хиляди други да се спасят, отколкото аз да живея, а хиляди души да страдат. Той избра най-добрия метод. По-добре е хиляди да благуват, а един да страда, отколкото хиляди да страдат,а един да благува. Турете в ума си мисълта: по-добре е хиляди добри мисли да се реализират, отколкото една лоша.

Като казвам, че не трябва да се съди-те, нито да се критикувате, имам пред вид да превернете това изкуство в художество. Щом виждате погрътикиг, кривото в чо-века, вие сте добри художници. Следователно, кажете ли, че очите на нтжого са свити, пожелайте му да придобие повече светлина, да се отворят. Кажете ли на нтжого, че е тяхно-гръд, вие трябва да му помогнете да се-разшири. Кажете ли за никого, че е пе-симист, безверник, помогнете му да изправи носа си. Каквито дефекти да имате, не се смущавайте. – Ама от мене нищо няма да излезе. – Ако носиш този ум, наистина, от тебе нищо нт>ма да излезе, но ако измъ-ниш мисълта си, от тебе човек ще стане. Ти си дошъл на земята да се учиш, човек да станеш.

Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че ттз са добри художници, но гръти-


166

ката им седи само в едно: Тт> корегират чуждите картини, а с своите не се занима-ват. – Не, поправяйте първо своите картини, а после чуждит-. Ще дойде някой да ви се оплаква, че нт^ма пари, че три деня не е ял. Трябва ли да го морализирате, че нт>ма хлъб в торбата си, защото е мързелив и не работи? – Не, не го морализирайте, но му кажете да благодари на Бога за това, понеже ще изтънее, линия ще придобие. Днес хората много се страхуват от затлъстяване.

Двама германци, добри приятели, се срещнали в Америка, след 20 годишна раздала. Те пожелали да се гтелунат, но не могли да се приближат един до друг – коремит*в им пречили. За да се освободи от тлъ-стините си, чов"бк трябва да има естествени мисли, чувства и желания. Всичко пресилено, всичко неестествено води към затлъстяване.

Искате ли да дойдете до естествения живот, дръжте в ума си само добри мисли. Като срещнете нтжой човтж, колкото да е лош, намърете в него една добра чър-та и постоянно я дръжте в ума си. Мнозина искат да им се покажат отрицателнит-в чърти и погръшките им. Ако е за погръшки, всбки знае, кж.де и кога грътци. Той ги знае по-добре от всички. Пък и съседите знаят погр-вшкит-в му. Ако питате мене, аз бих посочил добрите ви чърти и ще кажа, как да работите, за да ги развивате. Правете са-


167

щото и с себе си. Всеки ден намирайте по една добра чърта в себе си и работете върху нея.

„Колко по-добър е човек от овца!" Добър човек е онзи, който се ръководи от Божията Любов. Добър човек е онзи, който се рж.ководи от Божията Мъдрост. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божията Истина.

„Колко по-добър е човек от овца!"

27 юлий, 5 ч. с.