Книгата на Великия живот - съборно слово 1932-1934 г.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (II)
Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Изгряващата звезда показва красотата на нощта, а изгряващото слънце показва славата на деня. Туй, което носи съблазън и радост, поле се казва. Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие. Тъмнина за силните, светлина за слабите, скърби за здравите, радост за болните. Здравият да се радва на скърбите си, а болният – на радостите си. Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Не търси това, което не ти трябва. Не носи това, което не те задоволява. Бъди всякога свободен и никога не се впрягай. Сложи хомота на почивка, а силата си на работа. Постави страха страж на силните. Постави милосърдието страж на слабите. Дружи с това, което не остарява – Любовта. Дружи с това, което не потъмнява – Мъдростта. Дружи с това, което не се ограничава – Истината. Начало на всички неща е Духът. Начало на Духа е Любовта. Зенитът на Духа е Мъдростта. Краят на всички неща е Истината, която носи свобода. Край има само там, където престават всички противоречия. Начало има само там, където всичко е в съгласие. Светът е това, в което всичко се проявява. Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си. Той се нарича силният в силните и слабият в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите. Той прониква всичко. Където е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата. Той е великата безопасност на всичко. Скръб е това, което не се разбира. Радост е това, което се разбира. Това, което се сее, е радост. Това, което не никне, е скръб. Това, което се жъне, е знание. Вода, която се сгрява и изстива, не е вода. Вода е това, което нито се сгрява, нито изстива. Туй, което не се хваща, е светлина. Туй, което не се разбира, е любов. Туй, което не се постига, е свобода. Неуловимото е светлината; неразбраното е любовта; непостижимото е свободата. Не ставай преждевременно светия.
– 24 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.