Живот, светлина и свобода, ХV серия, том ІІІ (1932)
13. Ценни мисли
40 неделна беседа, държана от Учителя на 4 септември 1932 г. София, Изгрев.
Ще прочета част от 5 глава от Матея, от 3 до 13 стих.
Ще прочета няколко изречения, които наричам ценни мисли за постижението на един красив живот.*)
Има две неща в света непостижими. Те са великото голямо и великото малко. Всички хора се намират в стълкновение с тези две противоречия в живота. Някои хора искат да станат големи, не може да станат. Някои хора искат да станат малки, и това не може да стане. Нито малък можеш да станеш както трябва, нито голям може да станеш както трябва. Всички хора имат стремеж. Здравият човек има стремеж да бъде здрав, ученият човек има стремеж да бъде учен. Добрият човек иска да бъде добър. Святият иска да бъде свят. Силният иска да бъде силен. Но никой не е могъл да реализира туй което иска. Защото силният след като реализира силата, задържа ли я? Зад безсилието е силата. Какво седи зад силата? – Зад силата седи безсилието. Какво седи зад доброто? Злото. А зад злото? Доброто. Какво седи зад омразата? Зад омразата седи любовта. Какво седи зад любовта? Омразата. Питате, какво искам да кажа с това? Туй именно, че зад доброто седи злото. Ако ти не разбираш доброто, ще дойде злото, ако не разбираш злото, ще дойде доброто. Всеки, който не разбира доброто, идва до злото, и всеки който не разбира злото идва до доброто. Щом ти разбираш доброто, до злото не идваш. И щом разбираш злото, ти до доброто не идваш. Значи в неразбирането на нещата има един прогрес възходящ, а в разбирането на нещата има един низходящ прогрес. Може да се доказва това. Един математик може да ви докаже, че като умножите една въображаема единица 4 пъти сама на себе си, ще получите едно реално число. Един въздушен газ, който е невидим, като го сгъстите 4 пъти, той ще стане чрез налягането видим, той ще се сгъсти. Невидимите неща може да станат видими. Кога? Всички онези предмети, които вървят по права линия, са невидими. Защо? За да видиш какъв да е предмет, той трябва да се отклони от правата линия, или казано с езика на геометрията, да направи едно пречупване, да се образува какъв и да е микроскопически ъгъл. Следователно ще имате една малка рефракция, една сянка се хвърля. Ако няма никакво пречупване, вие не можете да видите нещата. Следователно, всички онези предмети, които имат коефициент единица, са невидими. А всички други предмети с коефициент 2 са видими. Тези, които имат коефициент 3, също са видими. Колкото повече се увеличава коефициентът, нещата стават по-видими. Следователно, първата причина, която е невидима сама по себе си, след като направи едно малко пречупване, тя е образувала закона. Законът, това е едно малко пречупване на правата линия. Следователно, ти виждаш известно ограничение, в което ти вървиш. Законът, след като се е пречупил, той е станал видим – образувал е резултати. Всеки един закон има свои последствия. Сега, това са общи твърдения, но важно е да приложиш един закон. Нали и в моралния свят има закон – закон, който хората могат да изпълнят. Говори се за закон на живота, но и него хората не могат да изпълнят, и вследствие на това, като не могат да приложат закона на живота, хората умират. От неразбирането на закона на живота хората умират. Когато разберат този закон, ще оживеят. От неразбирането условията на живота хората осиромашават. Като разберат условията, те забогатяват. Богатият, когато не разбира условията на богатството, той осиромашава. Сиромахът когато разбира условията на сиромашията, той забогатява.
Сега ще ви прочета изреченията, които някой някога е казал и аз съм ги преповторил. Ще направя една малка корекция тук-там, понеже виждам, че или времето е било развълнувано, или фотографията не е станала правилно, както когато някой фотограф не е избрал добра поза, че светлината не е падала добре и снимката трябва да се коригира, да се ретушира. Сега аз ще ретуширам. Без ретуширане не може.
Тук се казва: "Постигнатият път, изгряващата истина и постигнатия живот са за мъдреца радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта." Аз ще го коригирам и ще кажа тъй: Пътят по който изгрява Истината, пътят, в който се постига животът, носи радост веселие, мир, щастие, блаженство, доброта за разумния човек. Туй е моята корекция.
Следващото изречение е: Мисли върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее горе, и върху светлината, която свети навсякъде.
В четвъртото изречение е казал: "Мисли върху изворите на живота, на знанието и на свободата." Да го коригираме: Изворите на живота, изворите на знанието, изворите на свободата, извират от най-високото място. И затова, като няма по-високо място, туй знание никой не може да го коригира. То си остава същото.
"Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината." Тук е казано нещо, което не може да се коригира.
"Изгряващата звезда показва красотата на нощта, изгряващото слънце показва славата на деня."
Туй, което носи съблазън и радост, поле се казва.
Туй, което носи опасност и чистота, планина се казват.
Туй, което задоволява душата, е Любовта.
Туй, което задоволява духа, е Мъдростта.
Туй, което осмисля всичко, е Истината.
Път без прах, Истина без съмнение, и Живот без изпитание, това е безсмъртието, което човек търси." И така казвам: как може да бъде безсмъртен човек? Ще намериш път без прах, после ще намериш истина без съмнение, живот без страдание, и тогава ще станеш безсмъртен. Следователно, този закон вие може да го приложите в живота. Всякога прахът разваля работата на Любовта, съмнението разваля работата на Любовта, страданието и то разваля.
"Тури силния на тъмно, тури слабия в светлина. Тури силния да скърби, тури слабия да се радва. Дай здраве на болния, болест на здравия, за да се радват и двамата. Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето." Значи, ако искаш да имаш живот, трябва да бъдеш млад, да имаш тази дреха на младостта, и да я пазиш. Не смятай като дреха да я хвърлиш. Някой път идва някой при мене и ми разправя: "Малко са ми поокаляли дрехата. Може ли да ми дадеш малко пари да си купя един нов костюм?" Виждам, зад този новия костюм седи една мисъл – ще го съсипе. Докато носеше стария костюм, той е бил радостен, но като облече този новия костюм, той ще иде да се продава на младите моми.
"Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод, на майстор без чук, на военен без сабя, на писател без перо, на художник без бои.
Не търсете това, което не ви трябва, не носете това, което не ви задоволява.
Бъди всякога буден и никога не се впрягай.
Тури хомота на почивка, а силата си на работа. Постави страха за страж на силните.
Постави милосърдието страж за слабите, да ги утешава.
Дружи с това, което не остарява – то е Любовта.
Дружи с това, което не потъмнява – то е Мъдростта.
Дружи с това, което не се ограничава – то е Истината.
Началото на всички неща е Духът.
Началото на всяка проява е Любовта.
Краят, зенитът на всички неща, това е Мъдростта. Истината ги осмисля всичките в едно.
Край има само там, дето престават всички противоречия.
Начало има там, дето всичко е в съгласие. Дето има начало, трябва да няма противоречие.
Светът е място, дето всичко се проверява.
Търси произхода на всички неща, за да намериш Вечния в себе си. Той се нарича силният в силните и слабият в слабите. Безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните. Любещият в любещите и любещият в нелюбещите. Той прониква всичко. Дето е Той, има живот, там е знанието, там е свободата. То е великата безопасност на всичко.
Посрещни този, който слиза, понеже той носи нещо в кесията си.
Изпращай този, който възлиза, понеже той се е наял и няма какво да ти плаща.
Търси това, което не губи сладчината си.
Търси това, което не губи светлината си.
Не уповавай на безсилието.
Търси мощното, разумното.
Приеми този, който никога не е канен.
Нахрани този, който никога не е нахранван.
На гнило дърво поздравления не давай, нито ортак ставай.
Търси нива, която не е орана, градина, която не е копана и лозе, което никога не е брано.
На път врата не поставяй.
На лед къща не съграждай.
Три неща помни и никога не ги забравяй: Не яж хляб, когато си болен; не вземай пари, когато имаш да даваш, не се закачай с хората, когато си слаб.
Туй, което не се забравя, е вярно.
Туй, което се забравя, е преходно.
Глад без хляб се помни, а с хляб се забравя.
Когато бягаш, носи страха на гърба си; когато се спираш носи Любовта в сърцето си.
Храни обезсърчения, повдигай падналия.
Обичай житните зърна и всякога ще бъдеш доволен.
Три неща в живота си не избягвай: вода, която тече, вятър, който вее, светлина, която грее.
Три неща дръж в живота си: мир, който почива в сърцето, светлина, която обитава в ума, и радост, която обитава в живота.
Когато изгубиш смисъла на живота си, търси това, което свети; търси това, което гори, търси това, което не се спира.
Ставай рано, когато сиромашията хлопа.
Слушай един съвет: лягай рано, когато богатството тръгва.
Яж, когато пресищането си е заминало.
Почивай, когато гладът е дошъл. Хората не знаят, че гладът в света, това е една почивка.
Не прави надгробни плочи над погрешките си.
Не връзвай звънци на добродетелите си.
В пукната паница ястия не туряй.
С пробита стомна за вода не ходи.
На кон без гем не се качвай.
В къща без покрив не живей.
В мокро огнище хляб не печи.
Учи се при този, който носи светлината.
Възпитавай се при този, който носи топлината.
Слушай само този, който всякога помага. – Не се мий на река, която глава няма.
Не качвай на връх, който ръце няма.
Туй, което не се уморява, живот е.
Там където нищо не потъмнява, там където никога нищо не изгасва и там където всякога всички се радват, само там е животът.
Отвори очите си, когато Добродетелта се усмихва.
Слушай, когато Истината говори.
Работи, когато Духът на Мъдростта бъднини чертае.
Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са.
Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. Най-великото, което човек може да направи, е когато власт има – тук ще го коригирам – най-великото е да даде свобода на другите. Най-великото нещо, което човек може да направи когато любов има, е да даде хляб на хората. Има два пътя, по които ходят всички живи същества на Земята: пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, а вторият път се казва жажда. Първият път се казва път на хляба. Хлябът никога не минава по друг път, само по пътя на глада върви. Хлябът посещава само гладните. Водата посещава само жадните. Същият закон е: животът посещава само умрелите дара. Хлябът, водата, представят реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Когато гладният види дрехата на живота – Любовта, той я съблича и облича, и когато жадният види живота, дрехата на Любовта, той я съблича и облича. Това се нарича жажда. Хлябът и водата, това са проявления на живота, реалната страна на живота. Без тях животът не може да се прояви, или другояче казано, той не може да стане достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата ходят. Значи, расте и се развива само този, при когото присъства животът.
Затова казва Христос: "Аз съм живият хляб, слязъл от Небето и живата вода, която извира от човешките сърца." Когато Христос беше на кръста, каза: "Жаден съм." Поиска вода. Той поиска това, в което животът се проявява. Има стих, дето се казва: "Там имаше съд, пълен с оцет." Защо не му дадоха вода? Всичко е безсмислено за живота, който си заминава. Защо тази тежка драма стана вечер? За да покаже, че светлината си отива. Защо става ден? За да покаже, че светлината иде. Туй, което става в Природата, то става навсякъде. При сегашните условия хората искат да бъдат щастливи. Невъзможно е, по единствената причина, че ти не може да направиш едновременно цялата Земя да се осветява отвсякъде. Понеже е валчеста, трябва да се върти и като се върти, половината ще бъде осветена, а половината ще бъде неосветена. Затуй половината хора са щастливи, а половината нещастни. Но тъй като се върти Земята, за всички има условия да бъдат щастливи. Сега някои от вас може да възразите, че досега не сте били щастливи. Аз отговарям: спали сте. Нищо повече. Всеки човек, който не спи, в 24 часа има условия 12 часа да бъде щастлив и 12 часа да бъде нещастен. Всички добри мисли, всички добри желания са лъчи на светлината. Когато листата на Дървото на Живота слизат, зимата идва. Когато листата на Дървото на Живота се качват, пролетта идва. Казано другояче: когато ставаш умен, пролетта на живота идва, а когато ставаш глупав, зимата идва. Когато ставаш умен, листата на дървото израстват, когато ставаш глупав, листата падат от дървото.
Когато сиромашията хлопа на вратата студът се показва.
Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва.
Когато простият царува прах се вдига.
Когато умният царува, мирът изгрява.
Там дето мравката се дави, човек се забавлява.
Там дето мравката се забавлява човек спи.
Глупавият слуша с едното си ухо, умният – с двете, а глухият и от двете не се интересува.
Детето лази, младият се издига, старият сяда, а умореният почива.
Домът е за детето, нивата – за младия, перото – за стария, а леглото – за уморения. Ако ти си в дома – дете си, ако си на нивата – млад си, ако държиш перото – стар си, ако си на леглото – уморен си.
Търси Любовта, която не се придружава от омраза.
Търси правдата, която не се придружава от безправието.
Търси истината която не се придружава от лъжата
Търси мъдростта, която не се придружава от заблудата.
Търси доброто, което не се придружава от злото.
Това е правият път за човека, за ученика, за вярващия и за посветения.
Тези изречения са храна, която трябва да се сдъвче. Съвременният свят страда от три разбирания. Ние искаме всичко да си уясним, да ни стане ясно. Но виждаме, че цялата Природа прилича на една затворена книга. Всичко в Природата е само твърда храна. Има жидка храна, вода и мляко, но те са за децата. Щом напусне детската храна, всеки трябва да има здрави зъби, здрав ум и здраво сърце. Болният човек е мекушав и иска всичко да му е приятно; това е защото не разбира живота. Болестта е която продължава живота. Всеки здрав човек и той боледува, само че здравият човек сменя процесите, болният не може да ги смени; и в здравия човек болестта си съществува. Умният човек може да смени процесите. Не че е лошо човек да бъде глупав. Хубаво е, то е едно голямо забавление. Няма по-голямо нещастие от това да мислиш, че си умен човек и да виждаш, че другите хора не те оценяват.
Представете си един голям философ, който разбира всички тайни на природата, отива между говедата, но те не дават пет пари за него. Той ще се обиди най-първо: как тези говеда да не знаят, че той е учен човек? Питам, какво ще ни допринесат говедата, ако знаят, че сме учени? Дали го познават или не, то е безразлично. Или какво ме ползва да знаят хората дали съм добър или не7 За мен нищо не допринася. Ако знаят, че съм добър, допринася за тях. Защото, ако аз съзнавам, че слънцето свети, то е за мен, не е за него. Аз трябва да изляза, да ида и да видя, че слънцето свети и за мен, там е философията.
Ако влезем в живота на страданията ще разберем, че страданията не са това, което ние мислим. Сега, разбира се, аз не искам да ви утешавам. Казвам: всичко онова, което съществува в природата, вие не може да го измените. Може да измените само онова, което вие сте създали. Някой път вие си създавате някои радости. Има ваши си радости. Запример, турили сте 1 000 лева в банката и вече се радвате като мислите, че сте осигурени. Изгубите ли ги тези 1 000 лева, ще скърбите. Вие създадохте радостта, създадохте и скръбта. Какво ще ви допринесат, какво ще ви помогнат хилядата лева? В голямата германска криза с 45 милиарда хората не можеха да вземат един обяд. С 45 милиарда не могат да се нахранят! Смешно беше. Един българин, който внесъл 60 000 марки в банката и казва: "Осигурих се вече, не му мисля много." След 4-5 години му пишат едно писмо: "Господине, да дойдете да си изтеглите парите, защото не можем да държим специално перо. Тези пари не струват даже и 10 стотинки." Като отива той пита: "Какво да правя?" Касиерът на банката извадил, че му дал два милиона марки, за да може да му запазят сметката.
Всички наши разбирания в света днес приличат на туй осигуряване. Всички все се осигуряваме, като съм ходил по земята, навсякъде виждам все осигурени хора. Царе осигурени, князе осигурени, владици осигурени, попове, философи се осигуряват, проповедници, все осигурени с големи надгробни плочи, на които пише: тук почива един благочестив брат в Христа. Всички са родолюбци. Велики хора, пък все в земята лежат. Не зная каква е тази философия. Онзи човек, който може да остане в земята, той не е никакъв свят човек, нито родолюбец, никаква сила няма. Това е забавление. Това е една дреха, която е оставена вътре в забравените изби на Бога. Ние търсим умрелите в гробищата. Тази вътрешна мисъл която имаме в живота, тя ни причинява страдание.
Някои питат какъв е изходът. Изходът е да се върнем към ония постановления, които природата е турила в свое разпореждане. Вън от тия разпореждания какво седи? Страдания, мъчнотии, нищо повече. Вътре в едно разпореждане на природата е благото на човека. Вън от тези разпореждания са всички мъчнотии, които сега имаме. Хиляди години да живеем на земята, ще имаме все същия ред на нещата: мъчнотии, страдания и в индивидуалния, и в семейния, и в обществения живот, и между народите. Този закон е неизменен. Като гледаме цялата човешка природа виждаме, че индивидът умира, обществата умират народите умират и расите умират, всичко туй изчезва. У нас хората има една вяра, че по този път, все таки, един ден ще победим и ще станем господари на природата. Господар може да стане само онзи, който може да възлюби Природата, да види нейните пътища. Тя не е от глупавите. Съвременните хора говорят за резултатите на Природата. Резултатът, туй което виждате, то не е Природа. Природата тя е произвела всичките тия резултати. Тя е произвела и хората на Земята. Не може едно гърне да стане господар на грънчаря. Чудни са хората, които искат да станат господари на Природата! Доколкото едно гърне може да стане господар на грънчаря, доколкото една сабя може да стане господар на военния, дотолкова и човек може да стане господар на Природата. Едно перо може ли да стане господар на философа? То е условие, при което мисълта може да се прояви. Но то не ражда мисълта. Още повече, че всеки момент може да се повреди. Ако туй перо го повредиш, има скъпи пера. Има и скъпи погледи. Казвате: "Какво има в един поглед?" Има погледи, които струват милиони. Ти си болен, срещне те някой и като те погледне само, ти ставаш здрав. Има поглед, с който само като те погледне някой, и много здрав да си, изгубваш здравето си, разболееш се. Някой ученик е толкова беден, глупав, като го погледне учителят внесе нещо ново в него и оттам насетне ученикът е способен. Има поглед, с който като те погледнат, оттам нататък човек ставащ. Казваш, какво има толкова в един поглед? Много нещо има.
Всяка една мисъл, изказана навреме, всяко едно желание, изказано навреме, носят живот в себе си. И всички неща, които са проявени ненавреме, те носят смърт. Затуй има един закон: всяка добра мисъл, която дойде в ума ти, не я отлагай. Каквото дойде, направи го! Туй малкото, микроскопическо може да е, и посред нощ да е, стани да го направиш. Да приведа един пример. Един беден човек се молел на Бога за пари, след три дни един глас му казва да стане и да тръгне по улицата. Той вървял до едно място, препънал се и паднал на пътя. Казва му гласът: "Туй, на което се препъваш, вземи го на гърба си, занеси го вкъщи." Занася го. Това е неговото богатство. Намира туй, което искаше. Тъй щото, може да го събудят посред нощ, да се препъне, да го вземе на гърба си и да го занесе вкъщи.
Казвам: Старите възгледи в света, това са забавления, които ние вече сме минали. Никой човек отсега нататък не може да бъде щастлив със своите стари възгледи. Ти не въздишай за старата любов, която си е заминала, не мисли за нея. Ти дръж новата любов, която сега иде. За старото слънце, което е светело преди милиони години, не прави въпрос, но за слънцето, което сега свети, мисли. Идеята, която трябва да имаш за великото, за човешкия дух, всички тия философски възгледи, които хората може да имат са хубави, но за мен в света няма противоречия. Ако някой ми каже, че еди-кой си е безверник, казвам: Зад него седи вярващият. Зад безверниците седят вярващите, а зад вярващите седят безверниците. Вярващите хора раждат безверниците, и безверниците раждат вярващите. Всеки вярващ има шанс да се обезвери; всеки обезверен има шанс да стане вярващ. Всеки, който се е озлобил, има шанс да се яви любовта в него; и всеки, който е любил, има шанс да се прояви омразата в него. Туй се повтаря в историята по един и същи начин. Тя е една органическа обстановка за нещата. За мен е ясно. Ако аз на един човек, при най-добрите си желания, му дам едно хубаво ядене, но той има язва в стомаха си, ще му причиня болка. Той ще каже: "Откъде се намери туй ядене?" При всичкото добро желание, аз ще му причиня известни страдания. Казвам: Да не беше му дал. Не давай на този човек от хубавото ядене, да седи гладен, а пък онзи, който има здрав стомах, нахрани го тъй както трябва, да благодари. Всички хора са добри хора, гладният човек е лош човек. Не храни сития, нахрани гладния. Като казвам "лоши хора", аз не го вземам в смисъл, че те самите са лоши, но някой път се изменя състоянието на човека. Ние искаме да направим хората добри, което е невъзможно. Ние искаме някой път да направим хората лоши, и то е невъзможно. Нито е възможно да направиш човека добър, нито е възможно да направиш човека лош. Невъзможно е по единствената причина, че ти не знаеш законите на природата. Какви са тия закони? Нашите заключения, които сега имаме за живота, това са детински възгледи. За всеки човек ти може да станеш лош, щом не изпълниш неговото желание, и за всеки един човек ти може да станеш добър като изпълниш неговото желание. Но то е пак временно. Ти като наготвиш днес си добър, а като не наготвиш утре си лош. Затуй, на това основание никой никого не може да обиди. При всичкото му добро желание да угоди някому, не може. Когато дойде любовта, как ще му угодя? Ако можех да бъда буден през целия си живот, да изпълнявам неговите желания, и един ден съм заспал, недоволен е. "Как си посмял ти да спиш, когато аз дойдох?"По някой път аз се чудя на тези разбирания. Някой човек без да ми е дал нещо, изисква от мене. "Ти, казва, трябва да ме слушаш." Онзи, когото трябва да слушам, то е Природата. Тя ни е дала нещо, нея трябва да слушаме.
Не зная кой кому е дал. Никой нищо не ми е дал. При сегашния живот, всички искат. Запример ние говорим за морал. В какво седи моралът? При едно морално общество, ако хората вярват в Бога и имат истинска вяра, те не трябва да умират. Щом умират хората в един народ има нещо криво. Щом правят престъпления има нещо, което куца в морала. Ако има болести, има нещо, което куца в морала. Ние може да го извиняваме, че причина са условията. Не, няма причина. Тия условия ние ги създадохме. Ако не искам някому да дам хляб, макар да има милиони, казвам: нямам разположение към него. Не че нямам разположение, аз зная коя е причината, защо не искам да му услужа. Той човекът се е влюбил в една мома, дал й среща, трепти да я види, аз съм дошъл в това време и той казва "нямам време". Не че няма време, но той е ангажиран със своята възлюблена. Ако той разбираше щастието на живота, той трябваше да услужи. Аз съм, който нося тяхното щастие. Защото ако те не ме угостят, не може да имат моето благословение. На тия двамата млади, аз нося бъдещата им съдба. Ако те ме нагостят, всичкото мое благословение ще бъде с тях. Аз ще бъда беден, а те ще бъдат щастливи. Ако не ме нахранят, аз ще бъда богат, а те сиромаси. Такъв е Божият закон. В дадения случай аз наричам всеки един човек светия. Ето какво разбирам под думата "светия", ето какво е моето обяснение. Всеки човек влюбен в някоя мома, е светия. Всички влюбени момци и всички влюбени моми са все светии. Но ако не нахранят бедния, който иде при тях, работата им се забърква. Ако го нахранят, светии остават. Ако не го нахранят, съвсем се забърква кашата и изгубват своето светийство.
Много мъчно днес се възпитават хората. Моисей учи евреите, учи ги: така рече Господ, иначе рече Господ, но евреите не го и чуваха. Когато дойде Христос – така рече Господ, иначе рече – но Го разпънаха. Сегашните християни казват, тъй казал Господ, но ако дойде Христос те отново ще Го разпънат. Войната в 1914 година беше едно разпятие на Христа, нищо повече. Сега иде Христос и казва: "Всички онези, които са разпъвали, ще бъдат разпънати. Нито един няма да остане, който няма да бъде разпънат." И тогава, като бъдат всички разпънати, кой кого ще разпъва? Няма да има кой да ги смъкне от кръста. Те ще предадат дух на Бога и ще се оправи целият свят. Всички ще кажат: "В Твоите ръце предавам духа си." И тогава ще се свърши. Вие казвате: "Страшна е тази работа!" Не, не е страшна за мене. Тя е благословение. Страшна е сегашната безпътица, в която живеем. Имаш един приятел, който те обича, а утре те намрази и не иска да те види. Не иска да те срещне! Омразата, това е страшното! В името на Бога, онзи, който обича Бога, онзи, който обича Христа казва: "Ти си еретик, ти не обичаш Бога." А той обича Бога и с Господа се разговаря! Често много хора ми казват "Не си прав, когато проповядваш." Казвам: Искам да се поуча от вас. Какво е последното известие от Небето? Какво пишат последните вестници горе? "Че вестници в онзи свят има ли?" Има, но не такива, които лъжат. Четете вестниците там. Чудни са хората. Там имат вестници, университети имат, училища имат, църкви имат - такива, каквито хората не са сънувала Казвате: "Тия неща са въображаеми." Не, онова, което умира, не е реално. Реално е да влезеш в една църква, дето хората не се карат никога, дето проповедниците без пари служат; тя е реална църква, която кара болните да бъдат здрави, сиромахът да бъде богат, глупавият да стане умен. И за училищата е същият закон. Няма ли такива училища, ние сме в един преходен свят. Туй е правото. Аз не мога да си изменя мислите. Когато някой ми говори за оня свят, казвам: Аз съм във вашия свят на реалността. Православният ме пита: "Какво мислиш?" Един ден, когато залезе Слънцето и изчезнат сенките, аз ще се върна в реалното. В сенките ще почивате. Като се яви реалността, те пак ще се проявят. Вие, като не разбирате законите, не мислете, че сега може да намерите реалността в света. Реалността отдавна е във вас. Вие играете роля на онази съвременна жена, която се оженила за един мъж и не го харесва, сравнява го с другите мъже и казва, че на мъж не прилича. Щом не е мъж, тя няма право да се жени. Щом се е оженила, тогава да не говори. Ние допускаме в себе си известни заключения. Казваш: празен е животът. Че каква логика има в това? На какво основание е празен животът? Аз мога да направя живота пълен, на всекиго. Преди няколко години един набожен човек идва при мене и казва: "Обезверих се, то е празна работа да се молиш. Работа не ми дават. Нещастен съм. Намразил съм попове, проповедници, всички съм намразил. Загубих вяра в църквата, в поповете, във всички." След като му дадох една почетна сума, нахраних го хубаво, и той казва: "Ще ме извиниш, не зная в какво настроение на духа бях, но има нещо красиво, хубаво в живота, приятно ми е. Ти ме погледна някак тъй." Как съм го погледнал? "Ти ме посрещна, услужи ми." Казвам: Утре може да се изменя. Втори път като дойдеш, ще те набия. Аз съм от тези, първият път – приятелски, после не давам нищо, после пак приятелски. Какво ще мислиш тогава за мене? В началото не е така, както после. Ти тъй ще си кажеш: Хубавото е в живота! Ти мислиш сега с каква цел съм ти помогнал. Аз ни най-малко не искам да повярваш в Бога. Аз се радвам, че ти си се обезверил в своите лъжи. Аз се радвам, че ти си се обезверил в своите лъжливи приятели. Ти ще намериш приятелите си в себе си. Казвам: Не мисли само за това на теб да ти правят добро. Иди и ти да правиш добро. Намери по-нещастен от тебе, помогни му, да видиш как ще се измени твоят живот. Туй е философия. Това, да ти говорят, че има някъде някакъв друг свят, туй го остави. Като идеш там ще провериш. Туй, което не виждаш, не вярвай. Такова изречение е твърда храна. Човек е длъжен да бъде верен на себе си. Никога не трябва да измени на себе си. Външните условия не са толкова силни, че да изменя на себе си. Аз трябва да бъда над условията отгоре. Хората не трябва да бъдат в сила да изменят моя характер.Това е тяхно мнение. Нито са длъжни, нито имат право да ме хвалят. То е тяхна работа. Ако ме хвалят, то е за тях ако ме корят, пак е за тях. Разбира се, не е така лесна работа човек да посреща мъчнотиите в живота. Съществува една философия, един вътрешен смисъл в мъчнотиите, защото страданията са за силните натури в света. Страданието, когато ти го превъзмогнеш, то ще ти донесе едно велико благо. Най-великата радост, която имаш, ако не си я разбрал, тя ще ти донесе най-голямото страдание. Защото в най-голямата любов, ако ти имаш някой, който да те обича, след туй те очаква най-голямото страдание, което може да те сполети. Една жена разчита на мъжа си; утре той ще намери друга и ще я напусне. Ще ви дам един пример, едно разрешение, което аз съм изследвал. Тук преди години имаше един господин, той беше евангелист; оженва се за една жена, която свършила американско училище. Оженват се, но не могат да живеят двамата. Различават се в своите възгледи. Той биел жена си и тя ми разправя своята опитност. Съблича я, изпъжда я вън, тя се моли, а той казва: "Не те искам, да се махнеш оттук!" Един ден, казва тя, в мен стана промяна, като че се превърна сърцето ми, намразих този мъж и му казах: "Отсега нататък аз ще ти покажа коя съм. Аз не те искам!" И този непреклонен юнак оттам насетне започнал да плаче, коленичил пред жена си, молил се пред нея, той плаче, тя го изпъжда. Той станал като дете. Тази слабата жена, която мъжът изпъжда, после тя го изпъжда. Как ще си обясните туй? Това е един факт. Тя искаше да го обясни. Аз й казвам: Не го обяснявай. И да го обясняваш, не може да се обясни. Човек, който прави зло на другите дара, той все едно прорязва своите артерии и изтича кръвта му, а щом изтече кръвта, той ще отслабне. Стават такива процеси, и в духовния свят става един физиологичен процес. Пущат ти кръвта и изтича твоята сила – обезсмисля се животът ти, не ти стига ума за нищо. И най-силният човек, който така постъпва, ще се обезсили. Един фатален закон е, никой не може да избегне от него. Затуй казвам: Силен е онзи, който помни в ума си, че всякога трябва да бъде абсолютно справедлив, любещ, съзнание да има. Не да удовлетворява желанията на хората, но да бъде справедлив спрямо другите хора, както към себе си.
Като дойде някой при мен, аз държа едно правило: което правя за себе се, правя го и за другите. Той иска да му дам печена кокошка. Казвам: Не мога да ти дам печена кокошка, понеже и на себе си не съм направил. Туй, което съм направил за себе си, мога да направя и за другите. Туй, което на себе си не правя, не го правя и за другите. "Може да ми дадеш малко винце." На себе си винце не съм дал. "Ами лачени обуща?" На себе си не съм турил лачени обуща, и на тебе не мога да дам.Туй, което за себе си съм направил, съм готов да го направя и за тебе. Но туй за себе си никога не го правя. "Ти си фанатик." Покажи ми твоята свобода. Я ми дай 20 лева. Ти, който не си фанатик, аз ти казвам: Извини моята погрешка. "Ти не разбираш." Много добре, аз съм готов да приема това. Но какво е твоето разбиране? Аз съм готов да тръгна с тебе. Аз съм човек, който търси истината.
Казвам: Тази истина аз отвсякъде я събирам, както златните зрънца. Аз считам, че човек може да намери истината. Истината иде от всички хора. Във всеки човек може да намериш една истина. Във всички хора има една малка истина. Готов съм да я изследвам. Ако искаш да ме забавляваш, готов съм да те изслушам. При всичките противоречия, които ще кажеш, готов съм да те изслушам. След туй питам: ти можеш ли да търпиш моите противоречия? След като ми кажеш всичките твои злини, аз може да те набия тъй хубаво, че ще излезеш с разкървавен нос. Аз ти казвам моите възгледи. Правилни ли са? Ти казваш: "Не!" Някой изведнъж те ритне, няколко тояги ти слага, простре те на земята. Той си казва своето мнение. Казва: "Аз имам особено мнение." Той прави критически разбор на своята мисъл, с критика те поваля на земята. Трябва да знаем, че ние се намираме в един относителен свят. Съдбата има две остриета – едното острие е за нас, а другото за хората. Тя еднакво засяга без разлика всички. Трябва да се пазим от двете остриета на съдбата. Тя е безпощадна, но не е груба. Ако ти си умен, някой път ще туриш нещо на тия остриета, че като замахне съдбата, да не те засяга. Аз мога да им туря един калъф както на нож. Някой път ще отида при нея и ще я позалъжа малко, ще й кажа: "Много си добра. Аз съм слушал за тебе много добри работи. Бих ли могъл да видя твоя нож, колко хубаво е направен? Отличен е! Сега желая да ти туря едно възнаграждение за ножа, вземи го за един спомен" – и ще туря калъфа. И след туй съдбата като маха, не може да реже. Това е фигуративно казано, може да се отнесе до езика Човешкият език е съдба на човека. Ти със своя език определяш своята бъдеща съдба, нищо повече.
Сега е топло времето. Вие се изпотявате и казвате: "Искаме да ни извините." Няма да ви извиня. Аз не искам да ме извинявате, понеже без пари слушахте. Не взех нищо. Пък и вие като ме слушате, и вие даром давайте. Аз даром, и вие даром. Вие без пари ме слушате, и аз без пари ви проповядвам. Аз ви похвалявам, че без пари ме слушате. Вие трябва да ме хвалите, че и аз без пари ви говоря.
40 неделна беседа, държана от Учителя на 4 септември 1932 г. София, Изгрев.
- Учителят чете и обяснява свои мисли от беседи, изнесени на Рила през същото лято и отпечатани в книгата "Ценното из Книгата на Великия Живот " (изд. София, 1932 г.)