Хармония в живота
На какво се дължат погрвшкитв в живота?,– На отсж.тствието на светлина, топлина и сила. Когато се движи в тъмнина, чо-ввк непременно ще направи нвкаква погрвш-ка. Когато вън е студено и трвбва да работи, човек се отпуща, става ленив и недея-телеи. Така той ще пропусне нвщо от работата си и ще сгрвшн. Когато изгуби силата си, той пак прави погрвшки. Ако на гърба на слабия турите товар от 50 кгр., той не може да издържи тази тежест. Насрвд пътя ще падне, и товарът ще пострада. Какво ще стане, ако той носи на гърбл си сан-дък с стъклени предмети? Докато живъете в човвшкия порядък, все ще направите нв-каква погрвшка. Влвзете ли в Божествения порядък, там не съдцествуват погрвшки.
Като се говори за живот без погрвшки, съвременнитв хора казват, че е невъзможно човек да не гръши, не може без погрвшки. Ние се интересуваме, отде е дошла частицата „ие", отде е произлвзла отрицателната форма на глагола „мога". Каже ли нвкой „не мога да направя това или онова", той жи-вве в човвшкия порядък. Този порядък е създал отрицателната частица „не". Затова е
277
казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за човешкия порядък е възможно за Божествения. С други думи казано: Невъзможното в тъмнината е възможно в светлината; невъзможното в студа е възможно в топлината; невъзможното в безсилието е възможно в силата. Докато не разбирате условията на живота, всъкога ще бъдете в противоречия. Виждате, например, че някой бърза, и се чудите, коя е причината за това. Много естествено, той слиза от планината, дето наклонът е голям ѝ, без да иска, бърза. Друг някой верви бавно, навежда се, верти се надъсно-налъво, обикаля. Чудите се, защо верви така. Няма нищо чудно. Той се качва по планината, пътт е стръ-мен, не може да ходи прав, без огъване. Ето защо, за да не изпадате в противоречия, в вевка проява на човека трябва да виждате приежтетвнето или отежтетвието на светлина, топлина и сила. Щом някой не иска да работи, това показва, че, или е тъмно около него, или е студено. Как се работи в тъмнина и в студ? Ако те бият, и ги се обезсилиш, как ще работиш? Светлината, топлината и силата са стимули в човешкия живот. Няма ли тези импулси, човек очаква да му се плати. Той работи за пари. При това, колкото повече му се плаща, толкова по-го-лъм импулс придобива и по-добре работи. Турете мързеливия човек на едното блюдо на везнит и наблюдавайте, какво става. Въ
278
първо време той е толкова тежък, че везни-т не се мръдват. Започвате да туряте пари на другото блюдо. Туряте сто лева, първото бчюдо не се мърда; туряте двеста, едва се поклаща. Постепенно увеличавате парит, дохождате до хиляда, дзе хиляди, три хиляди лева, най-после второто блюдо се повдига и уравно-весява с първото. Тогава човекът казва: Готов съм вече да работя.
Често чувате да се говори: Трябва да жи-вЬем добре. Повече идеализъм е нужен в живота. Друг порядък трябва да се създаде. Питам: Какъв порядък ще създадат съ-временнит хора? Какъв идеал ще внесат в живота? Ще кажете, че правото трябва да се постави като идеал в живота. Добре е това, но, преди всичко, трябва да се започне от най-малкит прояви в живота. За какво право ще говориш, ако не си дал еднакво право на буквит, с които си служиш? На-пишеш една дума от пет букви, и всичкитв букви са различни по големина. Напишеш едно писмо, което едва се чете. Една буква голяма, втората малка, третата още по-малка, а послед-нит даже недописанк. На края на писмото се извиняваш, че си бързал много. Защо бър-заш толкова? Нали говориш за право в света? Защо не отдадеш нежното право и на буквиг? Ще кажете, че „ъ" и „ь" на края на думите не са цажни, нямат голямо значение за смисъла на думата. Какво ще правите, ако пишете писмо на английски език,
2/')
дето има думи, н които се пишат няколко букви беп. да се четат? – Защо са. нужди и тези букви? – Не може без тех. Една от причините за вмъкването на тези букви представи борба срещу леността в човека. Тб служат като стражари, които заставят човека да бъде работлив, дееспособен. Мързи те, или не, бързаш, или не бързаш, ще ги напишеш. Днес хората са работливи, и без стражари вершат работата си, но, въпръки това, стражарнт си остават. Всеки човек е обиколен от едии или двама стражари, кзито следят, как верши работата си. Без стражари не може. Т следят, какво прави човек – добро или зло, какви мисли и чувства го вълнуват и т. н.
Едии българин отишъл на гости у кума си, който бил шеговит човек. Изобщо, българинът едуховит, обича хумора. Кумът решил да устрои една шега на кумеца си. Жена му приготвила обЪд и, както било горещо яденето, сипали го в чинии. Кумецът, бърз, енергичен човек, веднага започнал да яде, но изгорил устата си. Понеже не ис-кал да изплюе яденето, той започнал да го обръща на една и на друга страна в устата си, докато истине. За да не го забележи кумът, той погледнал нагоре и запитал: Отде взехте, куме, гЬзи греди? Кумът отговорил: От Лаком дол. К>мецъч искал да скрие погръшката си, затова гледал нагоре. Така постъпват мнозина. Някой цигулар свири
280
пред публика. Ако изпусне една нота или из» пълни невярно нЬкои тактове, публиката може да не забележи това– зависи от нейното ухо. Музикалната публика схваща и най-малкит погръшки на цигуларя. Тя е страж, който го дебне. Ако публиката не е музикална, погръш-кит остават незабелязани. Обаче, погръшки-т на цигуларя се отразяват върху живота му. Музикантът, изобщо, трябва да бъде то-чен и изпълнителен. Ако изпуща някои тонове, той стааа скъперник, отнема се нещо от характгра му. Музикантът трябва да дава от себе си, да проявява щедрост. Той се нуждае от точност и щедрост в изпълнението. Това се игка от всички хора. Ако пишеш писмо на приятеля си, не бъди склшерник, да напишеш две-три думи. На пиши му едно светло, топло, силно писмо, да го зарадваш. Ще кажете, че има лаконическа реч. Тя се употребява в ръдки, важни случаи. Цезар, римски пълководец, казал: „Дойдох, видъх и победих!"
Помнете: Както вьншнит, така и вътреш-нит- прояви на човека опредЪлят неговия характер. Същото се отнася до удовет на човвпк^я организъм, до тЬхната форма и го-лъмина. На фимър, човек с къси пръсти обобщава нъщата. Много нъщ 1 вижда той, но веднага ги обобщава. Той се движи по периферията н\ кръга, интересува се от неговата голямина. Той мечтае за голями работи- Човек с дълги пръсти има отношение повече къмъ-
2М
единичните неща, до подробностите. Той влиз<> в центъра на кръга, отдето тегли радиуси и верви по тях. Колко е голям кржтът, това не го интересува. Той се интересува от съдържанието. Достатъчно е да погледнете пръстите на човека, за да познаете, как е работил в миналото и как работи сега. Природата е написала всичко върху човека. Като го погледнете, познавате, кои неща спъват развитието му и кои благоприятстват.
Три неща препятстват на човека: алчността, щеславието и гордостта. Това са недъзи, които съществуват в целия органически свет. Гордостта се проявява, когато нещата се изнасят, каквито не са в действителност. Кокошката, която има пиленца, срещне на патя си вол и се ежи, иска да го уплаши, да му покаже, че е голяма, силна. Каква е нейната сила пред тази на вола? И котката, като срещне някаква опасност, настръхва, иска да плаши големите. И човекът често се представя по-силен, по-голям, отколкото е в действителност. Това е все гордост. Един турчин се хвалел, че, като бил в Багдат, прескачал големи трапове, дълбоки 20 метра. – Прескочи и тука такъв трап. – Не мога, условията в България са особени, не са както в Багдат. Един цигулар дава концерт, всички вестници пишат за него. Обаче, концертът не излиза, както очакват. Цигуларят се извинява с публиката: не била много музикална, или
282
салонът не бил добре отоплен. В същност, вината е в него: не си е доял, или преял; проявил е щеславието и гордостта си. Ще ядеш умерено, без да преяждаш ; ще свириш умерено, да не се уморяваш. Пази нервната си система, да не се претоваря. Така ще изпълниш задачата си добре и на време.
Хората се питат, какъв ще бъде животът им, какво ги очаква в бъдеще. Бъдещето на човека зависи от хармоничния живот. Ако между мислите, чувствата и постъпките му има хармония, светло бъдеще го очаква. Ако рибата ме пита, какво я очаква в бъдеще, казвам: Скара те очаква. Ако водата ме пита, какво я очаква, казвам: Очаква те и добро, и зло. Докато водата е далеч от човека, добро я очаква. Влезе ли в човешкия живот, и добро, и зло я очаква. Хората ще я турят на работа, дето тя не иска. Така тя ще изгуби чистотата си. След това ще я изхвърлят навън, като непотребна, и ще търсят чиста вода. В човешкия живот водата минава през чисти места, но и през нечисти. След това хората се стремят към идеален, чист живот. На земята е невъзможно да живееш в абсолютна чистота. – Защо? – Защото приемаш чист въздух, задържаш го известно време в себе си и го изхвърляш навън нечист. Приемаш чиста вода, която след време изхверляш нечиста.
ш\
Хората искат да бъдат търпеливи, но и тона още не е възможно. Докато правиш 10 вдишки и 10 издишки в минута, ти не можеш да бъдеш търпелив. За търпеливия човек е нормално да прави три вдишки и три издишки на минута. За Бога е казано, че е дълготърпе-лив. Той прави само една вдишка и една издишка през цълата вечност. Съвременната наука счита нормално дишане, да поемаш десет пъти въздух в минута и десет пъти да издишаш, десет вдишки и десет издишки. Нервните хора дишат бързо, слабогръднит – също. При нормалното дишане, което става тихо, спокойно, без шум, човек изпитва приятност и разположение. Като спи, здравияг човек диша толкова тихо, че не се чува, не можеш да разбереш жив ли е, или не. Някой, като спи, хърка. Това показва, че дишането му не е правилно. Трябва да се обръща внимание на дишането, понеже е свързано с мисълта. Който не диша правилно, той не може да мисли добре. За такъв човек се казва, че липсва светлина в мислите му, топлина в чувствата му или сила в душата му. Умът е мърка, която определя характера, количеството и светлината на мислите, сърцето е мярка за чувствата, а волята – мърка за силата на постъпките. Силна воля има онзи, на когото постъпките са възвишени и благородни.
Светъл ум, топло сърце и силна воля са нежни на човека, за да изправя погрвш-
234
кит си. Иначе, той ще гръши, без да признава и съзнава погрвшкитв си. Защо да не признае ш погръшката си? Ще кажеш, че, с признаване на погрешката си, ще понижиш достойнството си. Не е така. Като грешиш, ти понижаваш достойнството си. Като изправяш погрешките си, ти се повдигаш пред себе си и пред хората. Кой печели повече: който греши, или който изправя погрешката си; който учи, или който не учи; който работи, или който не работи?
Като е дошъл на земята, човек ще учи, ще работи, за да се усъвършенствува. През много фази и състояния ще мине той, докато научи уроците си. Така той дохожда до положение да разбира смисъла на противоречията, да цени и добрите, и лошите условия. Сам ли живее, или в общество на хора, все ще придобие нещо ценно в характера си. Има животни, които живеят сами, но първоначално са живели б стада. Изобщо, за животните стадното състояние е по естествено от единичния живот. Овцете и доднес се движат на стада: едни от тях вървят напред, а други – назад. – Какво печелят първите и какво – последните? – Първите ядат най-чистата храна. Понеже преди тях не са минали други животни, храната е запазила чистотата си. Последните са принудени да ядат отъпкана и нечиста храна. Ако са умни и внимателни, те стъпват предпазливо и избират неотъпканата и чиста храна. Оттук
28г>
вадим заключението: срещнете ли човек, който с невнимателен и бръз, ще знаете, че той е заемал първо място и нямал никакви препятствия. Който е внимателен, предпазлив и взискателен, както в храната си, така и в отношенията си, той е заемал последното място в обществото. Способните ученици, които заемат първите мЬсга, развиват гор дост и самоуважение към себе си. Да имаш самоуважение, това е естествено качество; да бъдеш горд, това е неестествена проява на човека. Гордостта представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните. Ако обтегнеш струните на цигулката повече, отколкото трябва, те непременно ще се скъсат. Ако ги обтегнеш, колкото трябва, ще свириш добре и с разположение.
Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Да се самовъзпитаваш, това значи, да знаеш, отде да започнеш. Ще работиш върху очите, ушите и устата си. Очите са свързани с ума и светлината, която излиза от него; ушит са свързани със сърцето и топлината, която излиза от него; устата е свързана с душата и силата, която излиза от нея. Зъбите представят волята, чрез която се изявява силата. Езикът прави преглед на храната, обработва я и я изпраща в стомаха. Като говори, човек пак си служи с езика. Значи, той предава думит, които
286
се отличават елна от друга по съдържание и смисъл.
Трояка е службата на езика: опитва храната, обработва я в устата и предава ду-мит, т. е, човешката реч. Езикът играе важна роля при възпитанието на човека. Казват за нъкого, че има невъзпитан, т. е. невъздържан език. За друг казват, че езикът му е възпитан. Животните се поздравяват с езика си. И змията, като срещне човек, вади езика си. Това не означава, че иска да хапе. Тя се радва на човека, а той, като не разбира проявите ѝ, взима камък и я убива. Когато хората се срещат, поздравяват се с кимане на глава и се усмихват, Езикът диктува положението. Ако си доволен от някого, усмихваш му се; ако си недоволен, ставаш строг и сериозен. Понеже езикът е свързан с вкуса, казваме, че вкусът определя разположението или неразположението на човека. Ако си ял лоша храна, ти си неразположен и сърдит; ако си ял вкусна, чиста храна, ти си разположен, весел. Когато човек се усмихва, устните му се повдигат; когато има песимистично разположение, устните падат надолу. За да въздействате на песимистичното си състояние, трябва да се наблюдавате, да не падат устните ви. Ъглите на устата трябва да се повдигат нагоре. Пазете се от обезсърдчаването, което води към песимизъм. Когато се обезсърдчите или когато осиромашеете, поглеж-
2*7
дайте нагоре, към небето, а не към земята. Всичко светло и красиво иде от небето.
Желая ви да бъдете разумни, да употребявате светлината, топлината и силата на място. Аз не говоря за грубата светлина, която ослъпява очит; не говоря за грубата топлина, която изгаря; не говоря и за грубата физическа сила, която се превръща в насилие, Не говоря и за грубитв мисли, чувства и по-стъпки, които се борят помежду си. Щом забележите, че две мисли, чувства и постлшки се борят, веднага ги примирете. Не допущайте никаква борба в себе си. Вътрешната борба уморява човека и преждевременно п> състарява. Примирявай странит, които се борят в тебе, без да взимаш страна. Щом вземеш страна, ти пречиш на възпитанието си.
Задачата на човека е да постави в хармония светлит човешки мисли, чувства и по-стъпки. Само така той ще се домогне до Божествената светлина, топлина и сила, които правят живота му хармоничен.
— Само свЬтлият път намж-дростта води към истината. — — В истината е скрит животът. — X
14. Беседа от Учителя, държана на 10 сеп-„ гемврий, 1943 г. 5. ч. с, София. – Изгръвъ