Разлика между версии на „Учителю, да прогледам!“

Версия от 17:48, 1 май 2011

Беседи

Неделни беседи

1931

Учителю, да прогледам!

Учителю, да прогледам! - оригинален текст

Учителю, да прогледамъ! Отговори Исусъ и му рече: „Що искашъ да ти сторя?" И слЪ- пиятъ му рече: „Учителю, да про¬гледамъ!"*) „Учителю, да прогледамъ!" Азъ ще взема само следните три думи отъ прочетения стихъ „Учи¬телю, да прогледамъ!" и ще имъ направя прЪводъ. Яко тия думи се взематъ въ букваленъ смисълъ, те сж обикновени думи. Обаче, разглеждатъ ли се въ прЪносенъ смисълъ, те иматъ дълбоко зна¬чение. Този слЪпецъ искалъ да каже: Учителю, освободи ме отъ ограниченията на мрака, дай ми свобода, защото условията, при които се намирамъ, правятъ живота ми несносенъ. Следователно, не¬щата могатъ да се разглеждатъ отъ много ста¬новища, но въ дадения случай има едно стано¬вище, което е ясно и разбрано за хората, но не за всички едновременно. Това, което за едни хора е ясно, за други е тъмно. Това произтича отъ една вжтрЪшна причина, която създава една или друга обстановка на нещата. ЗапримЪръ, всички хора знаятъ, че светлината на земята не е ед¬накво разпределена навсекжде: когато на едно место е св4тло, на друго место е тъмно. Това се обяснява съ формата на земята. Земята е валчеста, въ форма на кълбо, вследствие на което тя не може да се огрева едновременно въ всичките си части. Некои учени хора си задаватъ въпроса, защо земята се върти. Сжщиятъ въпросъ може да се зададе и по отношение на колелото: защо коле¬лото на воденицата, напримеръ, се върти? Воде¬ницата сама по себе си не се върти, но коле¬лото, келевото на воденицата се върти. Защо?

• ) Марка 10:51,

2 Никаква сила вънъ отъ него го заставя да се върти. Колелото само дори не подозира, че се върти. Както въртенето на земята има известно отношение къмъ съзнанието на хората, така и въртенето на воденичното колело има отношение къмъ всички онези, които взиматъ участие въ меленето на житото. Защо? — Защото, ако коле¬лото престане да се върти, и житото ще остане несмлЪно. Тогава всички хора ще съжаляватъ, че колелото не се върти. И тъй, въ великата наука на живота, човекъ требва да разглежда нещата всестранно, споредъ степеньта на своето развтитие. Е го защо, единъ говоритель не може да говори на всички хора еднакво. Нито природата може да постжпва къмъ всички хора еднакво. Вземете, наприм^ръ, въп¬роса за храненето. Природата има най-разнооб¬разни методи, чрЪзъ които храни различните съ¬щества, като имъ слага различни трапези. Въ хи¬ляди тенджери приготвя ядене, и всеки ще взе¬ме отъ което ядене иска. Кой какъ дойде на ней¬ните трапези, тя ще му сипе отъ това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е сжщо така разнообразна, както и по отношение методите за хранене. Съвременната парижка мода нищо не струва въ сравнение съ модите въ природата. Какво може да каже па¬рижката мода за облеклото на райската птица? Облеклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича некого, тя го облича, както тр-Ьбва; когато го съблича, пакъ го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както требва; когаго те прави невежа, пакъ ще постжпи, както требва—по всички правила. И въ двете неща тя е майсторка. Некой казва: сила е нужна на човека! Казвамъ: да се даде сила на добрия човекъ, разбирамъ; да се даде знание на добрия човекъ, има смисълъ. Обаче, да се даде сила и знание на лошия човекъ, или на онзи, който не може да ги употреби на место, нема

3 смисълъ. Даде ли се на такъвъ човекъ сила и знание, той ще ги употреби за извършване на нЪкое престъпление. И тъй, когато природата работи върху хо¬рата, съ цЪль да ги възпита, тя се заема мжжки, при което едни хора въоржжава, а други разо¬ръжава. На първит-Ь дава оржжие, а на вторите казва: долу оржжието! На едни хора дава бо¬гатства, на други — сиромашия; на едни дава здраве, на други — болести; едни разтоварва, други натоварва. Вследствие на това, като не разбирагъ нейните замисли, нейните методи, хората се на- миратъ въ противоречия и казватъ; защо све- тътъ е създаденъ така? Светътъ не е създаденъ, както хората мислятъ. Какъ е създаденъ светътъ, за това има разни мнения и възгледи, споредъ развитието на човешкото съзнание. Въ природата не сжществуватъ такива процеси, каквито ние й приписваме. Ние виждаме нещата наопаки, въ техния обратенъ видъ. Ако вземете една лупа и я на* сочите къмъ слънцето така, щото слънчевите лж- чи да минаватъ презъ фокуса й, а после отпра* вите този снопъ лжчи къмъ некой мравунякъ, вие ще създадете цела тревога между мравките. Отъ тези лжчи мравунякътъ може да се запали. Съвременните хора сж се научили само да пре- чупватъ лжчите. Те сж големи майстори за пре¬чупването на слънчевите лжчи. Често хората говорятъ за организация, за образуване на общества. Казвамъ: най-опасното нещо днесъ е организирането на обществата. Когато некоя армия се организира съ всички свои картечници, топове, пушки, съ най-модерни аеро- плани, съ милиони войници и редъ още приспо¬собления, питамъ: какво може да се очаква отъ такава организация? Яко една държава е така организирана, че не можешъ да мръднешъ отъ едно место на друго безъ паспоргъ, единъ на другъ нематъ доверее, каква държава е тази? Ако вестниците въ една държава сж така орга¬

4 низирани, че никой не може да каже Истината» каква държава е тази? Ние благодаримъ за та¬кава организация, отъ която всички хора патятъ. Огъ такива организации ние не се нуждаемъ. Всички нещастия на съвременните хора произ- тичатъ отъ факта, че те искатъ съвършено да изменятъ реда на нещата и да създадатъ новъ организъмъ, какъвто не може да съществува. Защо? — Защото светътъ е организиранъ вече. Самъ по себе си човекъ е организиранъ. Той требва само да даде ходъ на онова, което е въ него. Хората се стремягъ тепърва да се организи- ратъ. Те искатъ тепърва да създаватъ ново учение и нова религия. Въ какво седи новото учение или новата религия? Каква нужда има това същес¬тво, което е създало целата вселена, да му се мо лятъ хората? Това същество изисква отъ всички хора, които съ членове на великото общество, да живеятъ споредъ законите, които съществуватъ въ вселената. Веднъжъ създаденъ човекъ, той требва да диша по всички правила на дишането; веднъжъ създаденъ човекъ, той требва да яде по всички пра¬вила на яденето. Дишането, яденето съ процеси, които хората требва ра разбиратъ. Съвременните хора, напримеръ, не разби¬ратъ, какво нещо е яденето. Яденето досгавя онези елементи, отъ които организъмътъ на чо¬века е лишенъ. И ако човекъ не знае правилно да яде, той ще си създаде най-големите неща¬стия. Гледането също така е важенъ процесъ. То представя събиране, възприемане на светли¬на чрезъ очите. Тъй щото, ако не знаете, какъ да гледате, нема да можете и правилно да мис¬лите. Знаете ли какъ да гледате, ще можете и правилно да мислите. Правата мисъль има изразъ, както художникътъ копира това, което иска да рисува. По същия начинъ човекъ требва да даде изразъ и на своя вътрешеиъ животъ. Често хората говорятъ за доброто въ света.

5 Питамъ: какво нЪщо е доброто? Доброто е ос¬нова на Битието. Безъ добро животътъ не може да се прояви. После се задава другъ въпросъ: що е злото? Безъ зло живот ьтъ не може да се движи. Следователно, злото се явява, за да даде потикъ на живота. И, следъ като даде потикъ на живота, хората искатъ да го използуватъ. Нема защо да се използува злото, но то требва да се остави, като сила, която да движи, да потиква живота напредъ. Злото е подобно на бутало, кое¬то влиза въ живота и движи, колелото напредъ. Щомъ свърши работата си, то требва да млъкне, да кротува. Некои казватъ: какъвъ е произходътъ на злото? — Азъ не виждамъ никакъвъ произходъ на злото. Други казватъ: какъвъ е смисълътъ на до¬брото? — Азъ не виждамъ никакъвъ смисълъ на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълътъ пъкъ е самиятъ животъ. Като живеешъ добре, ще разберешъ и смисъла на доброто. Ако животътъ ти е осми- сленъ, и доброто има смисълъ; ако животътъ ти не е осмисленъ, и доброто нема смисълъ. Мно¬зина запитватъ: какъвъ е произходътъ на до¬брото? Казвамъ: произходътъ на доброто е Лю- бовьта. И доброто безъ Любовьта не може да се прояви. Следователно, и доброто има отношение къмъ живота, който ние живеемъ. Всеки човекъ иска да бжде добъръ, да има вътрешно разпо¬ложение, да бжде щастливъ. Обаче, на първо место, на физическия светъ е необходимо да бжде човекъ здравъ. Здраве, щастие и разумность вървятъ въ единъ и сжщъ пжть. Здравиятъ човекъ може да бжде щастливъ, и щастливиятъ може да бжде разуменъ. И обратниятъ процесъ е веренъ: ра- зумниятъ човекъ може да бжде щастливъ, и щастливиятъ може да бжде здравъ. Здравето не е произволенъ процесъ. Като се говори за щастие, питамъ: де седи щастието на съвременните хора? Отъ обикновено

6 гледище, де седи животътъ, какъ се проявява той? Щастието на съвременните хора седи зъ главата имъ. Отъ това, какъ е устроенъ човЪшкиятъ мозъкъ, човЪшкиятъ черепъ, зависи всичкото щастие на човека. Както е устроена главата на човека, такъвъ ще бжде и неговиятъ животъ. Това е конкретното, реалното въ живота. Ще кажете, че има никаква невидима сила вънъ отъ човешкия мозъкъ. Да, има никаква невидима сила вънъ отъ мозъка, но това, което става въ мо¬зъка, неговите прояви, сж видими. Тялото на чо¬века не е нищо друго, освЪнъ продуктъ на не¬говия мозъкъ. Мозъкътъ отъ своя страна е един¬ственото нЪщо въ човека, което не се мени. Азъ говоря за положението, до което сегашниятъ чо¬векъ е достигналъ. Единственото вещество, един¬ствената организация въ човека, която не се про¬меня, това е човЪшкиятъ мозъкъ. При никаква болесть човекъ може да изгуби отъ теглото на тЪлото си и до 40-50 кгр., когато отъ теглото на веществото на мозъка си едва ли може да изгуби десетина грама. И съвременните учени, както и мждрецигЬ на древностьта, съзнаватъ и сж съз¬навали това. Тъй щото, когато сж казвали „поз¬най себе си", гЬ сж имали пр-Ьдъ видъ необхо- димостьта за човека да познава устройството на своя мозъкъ, за да не го смущава съ непотребни работи. Не смущавайте главата си! Смущавате ли главата си, вие ще нарушите хода на вашия жи¬вотъ, понеже главата е центъръ, който е въ съ¬общение съ цЪлата природа. Смутишъ ли главата си, ти тр-Ьбва да оставишъ външния разуменъ свЪтъ да реагира върху тебе правилно. Следова¬телно, прекжснатъ ли се съобщенията съ вън¬шния, съ обективния светъ на природата, веднага нещастията идатъ върху човека. Сега, хората сж допуснали сжществуването на дявола въ света. Всички хора верватъ въ дявола, проявенъ въ различни форми: религиозните хора верватъ въ дявола; материалистите верватъ зъ

7 лошите условия; търговците в-Ьрватъ въ безпа¬ричието; военните в-Ьрватъ въ силата на оржжи- ето — всеки човекъ все в*Ьрва въ нещо. Воен¬ните, напримеръ, казватъ: ако ние бЪхме добре въоржжени, щ%хме да спечелимъ войната,—Това е въпросъ. Възможно е да се спечели войната, но възможно е и да се изгуби. ГолЪмиятъ чукъ въ реката на единъ юнакъ е добро нещо, но сж- щиятъ чукъ въ ржката на детето е нещастие за него. Парите въ ржката на добрия човекъ сж на местото си, новъ ржц-ЪгЪ на неразумния чоз*Ькъ, те сж неговото нещастие. Знанието, светлината, как¬то и благата, които ни се даватъ въ живота, още не сж изучени. Съвременните хора тепърва требва да изучаватъ силата на светлината. И когато Христосъ казва: „Дзъ съмъ Пжтьтъ, Истината и Животъгь", Той подразбиралъ светлината на св-Ьта. Ако Христосъ би дошълъ въ съвременния светъ да говори на хората за светлината, Той би говорилъ на наученъ езикъ, би определилъ точно, какво нещо е светлината. Има изв4стенъ родъ слънчеви лжчи, свойствата на които учените те¬първа започватъ да изучаватъ. Яко човекъ би могълъ да се свърже съ този родъ лжчи, той щ^ше да използува техното лечебно действие. Запримеръ, ако некой човекъ заболее отъ не- каква неизлечима болесть, като проказа, туберку¬лоза, разстройство на гръбначния стълбъ, или друга тежка болесть, и успее да се свърже съ тези лековити лжчи на слънцето, тогава всекаква болесть, всекакъвъ неджгъ на тЬлото ще изчезне моментално. Като ме слушате, некой лекарь може да каже: покажи ни единъ отъ тези методи, чрезъ които можемъ да използуваме, именно, тези лжчи на слънцето.—Защо му е този методъ? — Защото парички ще дойдатъ чрезъ него. Не, хубавите работи съ пари не се купуватъ, нито за пари се продаватъ. Докато хората ценятъ нещата съ пари, те сж на кривъ пжть. Парите не сж нито цель, нито смисълъ на живота, те сж само

8 условие въ живота на хората. Не е богатството, което подига човека и което може да му покаже, доколко той е благороденъ. Богатството е само условие, съ което може да се провери, доколко човекъ е благороденъ. Когато се плаща на про¬фесора за лекциите, които чете, това не е лошо, но когато този професоръ се стреми да добие все повече и повече знания съ цЪль да печели пари, той не е разбралъ смисъла на знанието, а още повече и смисъла на живота. Яко единъ професоръ прекара цели 20-30 години въ универ¬ситета съ ц4ль да печели годишно по 100,000 германски марки или по 50 долари на день, как¬вито професори рЪдко се срещатъ въ Дмерика, този професоръ не е раззраль, защо живее. Въ Дмерика най-видните професори едва получаватъ по 50 долари на день, когато ще срещнете хора на изкуството, които получаватъ 4-5 пъти по¬вече отъ най-видните професори. Те нематъ тол¬кова знания, но изкуство иматъ. Казвамъ: понеже при съвременното възпи¬тание хората се движатъ повече въ обективния светъ, те иматъ повече желания, отколкото имъ съ нужни. Запримеръ, те мислятъ, че като при- добиятъ големи богатства, ще могатъ да напра- вятъ много нещо. Яко е верно това, че богатите хора ще оправятъ света, американските милиар¬дери требваше да го оправятъ досега. Действи¬телно, има едно богатство, което може да оправи света, но то не е богатството, на което съвремен¬ните хора разчитатъ. Истинското богатство, което може да оправи света, е ЛюЗовьта. Когато Лю¬бовьта влезе въ света, ще дойде и изобилието. Освенъ Любовьта, никоя друга сила не е въ съ¬стояние да оправи света. Знанието може да по¬добри света, но не и да го оправи. Истината мо¬же да освободи хората, но не и да оправи света. Тъй щото, единствената сила, която се е заела да оправи света, тя е Любовьта. И тя, наистина, ще оправи света. На това всички хора ще бъдатъ

9 Свидетели. Сл-Ьдъ като оправи света, тогава Лю- бовьта ще даде место на Мждростьта и Истината, и т-Ь да царуватъ въ света. Мждростьта и Исти¬ната ще бждагъ царьтъ и царицата въ света. Сега, азъ не искамъ да се афектирате отъ моите думи, но казвамъ, че тия неща ще се про- верятъ за въ бждеще отъ самите васъ. За мене всичко това е абсолютна Истина, безъ никакви противоречия. Единъ день, когато и вие дойдете до тези въпроси, ще извадите сжщите заключе¬ния. Като говоря върху тия въпроси, искамъ да разбирате правилно, защото азъ ги разглеждамъ отъ друго становище, не тъй, както вие ги знаете и разбирате. Ако оставите единъ човекъ да жи¬вее въ стая съ съвършено нечистъ въздухъ, а другъ — въ стая съ чистъ, свежъ въздухъ, въ двата случая ще имате два различни резултата. Онзи, който диша въ нечистъ въздухъ, ще има жълтъ цветъ на лицето, очи мжтни, уморени, тело слабо, хилаво; вториятъ, който диша чистъ въздухъ, ще бжде постоянно свежъ и бодъръ, жизнерадостенъ, .ще има желание да учи и да се подига. Това, обаче, дали човекъ ще попадне въ едното, или въ другото условие, зависи напълно отъ него, отъ неговото вжтрешно устройство. Това определя, дали човекъ ще се движи въ по-гжста, или въ по- редка среда. И сега, за да се подобри положе¬нието на съвременната култура, хората требва да се заематъ основно съ изучаването на човешката глава. Съвременната наука изучава главно човеш¬кия черепъ. Напримеръ, Ломброзо е изучавалъ черепа на човека и по него сжделъ за престжп- ностьта, дали даденъ човекъ проявява престжпни наклонности, или не. Американски френолози пъкъ сж изучили хиляди черепи, но главно отъ френо- логическо гледище. Много германски и други уче¬ни антрополози сж изучили хиляди човешки чере¬пи, но отъ антропологическа гледна точка. Всичко това не е достатъчно. Важно е да се проучи

10 устройството йа човешката глава външно и вът¬решно, да се види, за какво може да се използува дадена човешка глава. Съвременните учени треб¬ва да се ползуватъ отъ главите на гениалните хора, да измерятъ дебелината на техните черепи, както и устройството имъ; после, да ги съпоста- вятъ съ черепите на обикновените хора и да пра- вятъ сравнения. Черепътъ има известно съотно¬шение къмъ мозъка, а мозъкътъ, самъ по себе си, има съотношение къмъ целото тело. За да се развива правилно за всеки даденъ случай, човекъ требва да верва въ нещо, което осмисля живота му, което го подига. Напримеръ, некой човекъ не верва въ Бога, не верва въ природата, но верва въ парите. Питамъ: какъвъ животъ има въ па¬рите ? Ще кажете, че хората се почитатъ и ува- жаватъ за парите, за техните външни богатства. Обаче, щастието въ парите е проблематично. Ако взематъ парите на некого, де остава неговата си¬ла? Нема ли пари, той нема на какво да се опре въ живота си. Уповава ли човекъ на парите си, той още на другия день може да ги изгуби, и то¬гава остава безъ основа. Рече ли човекъ да постави щастието върху силата на телото си, и това щастие може да се изгуби. Достатъчно е да заболее отъ некаква тежка болесть, и всичкото му щастие ще изчезне. Питамъ; ти, който разчиташе на силата на своето тело, на кое место, именно, локализира тази сила? Следователно, много отъ съвременните хора поставятъ нещата тамъ, дето не требва. Щастието на държавата зависи отъ нейния глава. Щастието на дома зависи отъ майката и бащата. Ако май¬ката и бащата сж разумни и здрави, и децата ще носятъ техните качества. Тогава въ целия домъ ще има щастие. Ако майката и бащата не сж здрави и разумни, ако не знаятъ законите на ве¬ликата природа и не постжпватъ съобразно техъ, и децата имъ ще бждатъ подобни на техъ. Ако разгледаме целата еволюция, отъ създаването на

и Света до днесъ, ще видимъ пжтя, по който сж ми¬нали майката и бащата, както и опитите, които сж правени съ техъ. Ако разгледаме всичките форми, пр^зъ които сж преминали растенията, тамъ, напримЪръ, майката и бащата сж поставени на сто или двеста километра разстояние единъ отъ другъ. И на такова разстояние, те пакъ ми- слятъ единъ за другъ, и безъ да имъ пЪе некой, безъ да ги вЪнчавать, те се съобщаватъ, сами се в^нчавать, деца раждатъ — изобщо, развивагъ се и растатъ. Сега, хората казватъ: да съединимъ тези млади хора, да ги в^нчаемъ, да заживЪятъ заедно. Значи, хората требва да се в%нчаватъ,за да се грижатъ едни за други, а растенията, безъ да ги вЪнчаватъ, грижатъ се и мислятъ едни за други. Питамъ: кой научи растенията на този за- конъ? Кой ги организира въ общества? Това по¬казва, че има единъ вжтр-Ьшенъ законъ, който ре¬гулира отношенията между всички живи сжщества. Съвременните хора не разбиратъ този законъ, който ги свързва. Значи, не сж външните форми, които свързватъ човека. „Учителю, да прогледамъ !" Азъ ще извадя отъ този стихъ такива изводи, за които този слепецъ даже и не е помислялъ. Моите изводи ще бждатъ като изводите на некой геологъ по отношение на земните пластове. Като разглежда положението на земните пластове, геологътъ ги съпоставя винаги едни къмъ други, изяснява причините на техните отклонения, на техните набраздявания и г. н.. Обаче, самите пластове не знаятъ нищо по това, нито пъкъ мислятъ нещо. Геологътъ продължава своите изследвания по- нататькъ: отъ положението на земните пластове той сжди за животните и растенията, които сж живели презъ тази епоха, но и отъ това пласто¬вете нищо не знаятъ. Тъй щото, отъ съчетаване на фактите, геологътъ дохожда до съзнателните процеси въ природата. И тогава ние казваме, че съзнателните процеси сжществуватъ само у съз-

12 нателнигЬ, разумнигЬ сжщества. Запримеръ, све¬щената книга, отъ която азъ чета сега, сама по себе си, е несъзнателна, но ако вие я четете по такъвъ начинъ, че се свържете съ тези, кои¬то сж я писали, ще виците, че тя е жива книга и можете съ нея да се разговаряте. Мнозина може да оспорватъ това, но всичко, което се оспорва, не е дЪйствителенъ факгъ. Това, което е фактъ за едного, не е фактъ за мене. Яко единъ фактъ ме ограничава, той не е фактъ за мене. За мене е фактъ само това, което ме освобождава. За мене сиро¬машията може да е фактъ, за васъ богат¬ството може да е фактъ. Питамъ: ако фактътъ на сиромашията ме освобождава, а фактътъ на богатството ме ограничава, кой фактъ е дЪйстви- теленъ? Казвате: науката доказва това. — Какво доказва науката? — Науката доказва, че живо- тътъе произлЪзълъ отъ клетката. Животътъ въсжщ- ность не е произлЪзълъ отъ клетката, но е миналъ прЪзъ клетката. Невъзможно е цЪлиятъ животъ да се прояви чрезъ клетката. Той съществува извънъ всички форми въ света. Хиляди и милио¬ни сж формите, въ които животътъ досега се е проявилъ, но има и другъ животъ, непроявенъ, който ще се прояви въ бждеще. Този животъ ще създаде хиляди и милиони нови форми. Въ новите форми се заключава бждещето. Следова¬телно, и ние нЪма да останемъ въ тази форма, въ която сме сега. Тъй щото, ако дойаете слЪдъ 1000 години на земята, споредъ индуското учение, вие сами ще проверите този фактъ. Мнозина оспорватъ въпроса за прераждане¬то и казватъ: възможно ли е човекъ да дойде втори пжть на земята? Този е единъ неразбранъ, но наученъ въпросъ. Човекъ може да дойде на земята, колкото пжти иска. Какъ?—Яко има пари. Яко срещнете единъ милионеръ американецъ и ви каже, че може да дойде въ България, когато пожелае и колкото пжти пожелае, ще повярвате ли? Ще повервате, защото този човекъ е богагь,

13 има пари. Затова, когато нйкой каже, че веднъжъ да замине отъ земята, втори пжть нема да се върне, азъ тълкувамъ неговите думи по следния начинъ: този човекъ е отъ бедните американци, който не разполага съ пари. Другъ казва: азъ мога да дойда и втори, и трети пжть на земята, колкото пжти искамъ. Азъ тълкувамъ: този е отъ богатите американци, който разполага съ пари. И първиятъ, и вториятъ говорятъ истината. Сле¬дователно, онЬзи, които отричатъ закона на пре- въплотяването, т4 сж слепи хора; онези пъкъ, които подържатъ този законъ, те сж хора, които виждатъ нещата. Слепиягъ човекъ всичко отри¬ча. Той казва: нищо не сжществува. Правъ е то¬зи човекъ. Когато некои казватъ, че нещата сжществуватъ, това не подразбира, че те ги съз- даватъ въ дадения случай. Й като отричаме не¬щата, и като ги подържаме, те пакъ сжществу¬ватъ. Съ това ние нищо не можемъ да доприне- семъ или да отнемемъ отъ природата. Истината нито може да се установи, нито може да се отрече. Оба¬че, ние можемъ да скжсаме отношенията си съ Исти¬ната. Какъвъ животъ ще имаме тогава? Животъ на за¬робване. Яко направимъ връзка съ Истината, живо¬тътъ ни ще бжде свободенъ; ако скжсаме връзката си съ Истината, ние ще се заробимъ. Яко скжсаме връзката си съ Мждростьта, веднага невежеството и глупостьта ще дойдатъ; възстановимъ ли връз¬ката си съ Мждростьта, знанието и светлината ще дойдатъ. Скжсаме ли връзката си съ Любовь¬та, и животътъ си ще изгубимъ; възстановимъ ли връзката си съ Любовьта, веднага животътъ ще дойде. И тъй, какво нещо е Любовьта?—Връзка съ живота. Който има връзка съ живота, той има и Любовьта въ себе си. Скжса ли връзката си съ живота, той изгубва Любовьта, и смьртьта дохож¬да. Какво нещо е Истината? Истината е освобож¬дение отъ ограниченията на живота. Докато чо- гЬкъ е свързанъ съ Истината, той е свободенъ.

14 Скжса ли връзката си съ Истината, той се зароб¬ва, ограничава. Въ това отношение Истината, са¬ма за себе си, нЪма защо да се обяснява. Тя представя реалность вънъ отъ сегашните раз¬бирания на хората. Мждростьта, сама за себе си, представя реалность вънъ отъ сегашните раз¬бирания на хората. И Люоовьта сжщо така пред¬ставя реалность вънъ отъ сегашните разбирания на хората. Сега, като говоря за Любовьта, подъ думата любовь хората разбиратъ тъкмо това, което не е любовь. Това, което съвременните хора наричатъ любовь, ражда всички нещастия въ света. Когато човекъ залюЗи кокошката, тя влиза въ тенджерата; ако залюби агнето, и то влиза въ тенджерата. Каквото залюби човекъ днесъ, все въ тенджерата го туря. Мжжъ залюби жена, или жена залюби мжжъ, пакъ настава стра¬шно положение: на всека стжпка ще има стража¬ри и дедективи. Като говоря тия неща, азъ немамъ предъ видъ некого отъ васъ. Ако требва да се каже нещо за присжтствуващите, то ще бжде само нещо похвално, нещо много хубаво, но хората обикновено не верватъ. Те и въ такъвъ случай сж наклонни да мислятъ, че се подиграватъ съ техъ. Много отъ съвременните хора сж дошли до положение да съзнаватъ злото и да не го желаятъ, но въпреки това, злото върви подиръ техъ така, както сенката на колелото следъ са¬мото колело. Запримеръ, некой не иска да рев¬нува, а въпреки това е ревнивъ. Некоя жена има добъръ мжжъ, благороденъ, професоръ въ университета, преподава лекциите си на много студенти и студентки. Жена му го ревнува, но се бори въ себе си, не иска да се интересува, какво прави той въ университета, съ кого се разговаря. Тя намира, че не е достойно, не е благородно да се съмнява въ него и да го следи, но веднага ревностьта иде като сенка въ нейния животъ, помрачава съзнанието й, и тя започва да се инте¬

15 ресува за него, да следи живота му въ универ¬ситета. Питамъ: какво лошо има въ това, че не- кой младъ професоръ се разговаря съ една кра¬сива студентка? Той е въ красиви, благородни отношения съ нея, преподава й нещо отъ своите знания. Не мислете, че професорит-Ь се занима- ватъ само съ красивите студентки. Те могатъ да се занимаватъ и съ котките си, да ги милватъ, да ги гладятъ. Има богати американци, които за- вещаватъ имането си на котките. Човешкото сърце може да се привърже не само къмъ некоя външно красива форма. Често красотата, която може да събуди известни чувства у човека, се крие некъде вътре въ дадено живо същество. Човекъ може да обикне и некой конь. И тогава, докато този конь е съ него, той е свободенъ, разположенъ. Отдели ли се коньтъ отъ него, той губи вече своята свобода. Казвамъ: единъ отъ важните въпроси, който заслужава нашето внимание, е въпросътъ за мо¬зъка. Природата не обича дисхармония въ не¬щата. Тя не обича да корегиратъ нейните работи. Който се опита да я корегира, той ще понесе последствията отъ своята намеса. Азъ не разглеж- дамъ природата въ този смисълъ, както хората я разбиратъ. Днесъ много отъ учените хора, много отъ окултистите, както и некои отъ обикновените хора, гледатъ на природата отъ друго становище, не както ние я разглеждаме. Ние разглеждаме природата като изразъ на най-възвишеното, най- разумното и най-благородното, което съществува въ света. Така определяме природата, защото, ако заменимъ думата природа съ думата Богъ, тази дума за съвременните хора е изгубила сми¬сълъ. Думата природа днесъ е още въ възходе* ща степень. Въ понятието природа ние включваме всичко, което ни заобикаля: слънце, луна, звезди, въздухъ, вода, хора, животни, растения. Затова, именно, и думата природа има за насъ дълбокъ смисълъ. Тъй щото, висшето съзнание, което

16 функционира въ целокупната природа, не обича да го корегирагь. Който се осмели да корегира природата, той ще се натъкне на големи неща¬стия. Запримеръ, докато природата създала чо¬вешката глава и мозъкъ въ нея, тя е употребила милиони години. Съ редъ щателни изчисления тя е предвидила всички благоприятни и неблаго¬приятни условия за нейното създаване, като се стара¬ла едни да избегне, други да използува. И следъ всич¬ко това, има ли право човекъ, само съ единъ замахъ да измени тези условия? Измените ли условията, които природата е наредила, вие ще си създадете най-гол4мите нещастия. Въ този смисълъ приро¬дата не търпи никакви криви мисли, криви за¬ключения. Запримеръ, некой си внуши мисъльта, че го преследватъ, че искатъ да го убиятъ. Таки¬ва мисли въ природата не сжществуватъ, и тя не позволява никому да ги подхранва въ своя мо¬зъкъ. Другъ казва: дали моята жена ме обича? Природата казва: тази жена не е създадена да те обича. Нито жената е създадена за мжжа, нито мжжътъ е създаденъ за жената. Вие требва пра¬во да разбирате. Казвамъ: истинските отношения с^ отноше¬ния на работа. Това е законъ на свободата. Лю- бовьта пъкъ отпосле ще дойде. За да могатъ двама души да се обичатъ, те требва да бждатъ абсолютно свободни. И като дойдатъ свободните хора, те ще бждатъ въ сила да извършатъ нещо за самата природа. Свободниятъ човекъ нема да търси щастието въ света, защото той и безъ то¬ва е щастливъ. Търси ли щастието, той ще из¬губи и това, което има. Ние виждаме примеръ въ това отношение отъ Адама. Когато Богъ по¬стави Ндама въ райската градина, въ първо вре¬ме той беше щастливъ. Богъ му даде работа, да изучава животните. Той беше добъръ естест- веникъ. Единъ день Богъ прекара всички живот¬ни предъ него, като го застави да имъ тури съответни имена. Когато животните минаваха покрай Ядама

17 той виде, че всички б"Ьха по две заедно, мъжко и женско беше създалъ Богъ. Тогава Ядамъ си каза: Господи, на всички животни си далъ дру- гарь, само азъ нЪмамъ другарка. Колкото и да съмъ ученъ, и азъ имамъ нужда отъ другарка. Какво ще правя самъ въ райската градина? Значи, възъ основа на зрението, на това, което виде, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Ядамъ организира една работа прежде¬временно, вследствие на което Богъ каза: Не е добре човекъ да бжде самъ. Така е отъ гледи¬щето на човека, разбира се. Затова Той го поста¬ви въ дълбокъ магнетиченъ сънъ и му извади едно ребро, отъ което направи жената, другарка на Ядама. Тогава Ядамъ рече: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми". Питамъ: какво разумно същество може да бжде това, което е плъть отъ плътьта му и кость отъ кость¬та му? Ядамъ не каза, че другарката му е есен¬ция отъ неговата душа, или отъ неговия умъ, или отъ неговото сърце, но каза, че тя е плъть отъ плътьта му и кость отъ костьта му. Така е разбиралъ той, затова и така се е изказалъ. Слепиятъ се обърна къмъ Христа съ думите: „Учителю, да прогледамъ!" Христосъ му отговори: „Да бжде споредъ верата ти!" Той искаше свет¬лина, която да го освободи отъ ограниченията въ живота му. Некой може да проповедва некому и да му каже: вервай въ Господа!—Това сж много обикновени думи. Днесъ всеки се стреми къмъ реалните работи. Дойде при мене некой сиромахъ, иска да му се помогне съ нещо. Язъ му давамъ 100 семенца отъ хубави плодни дървета и му каз- вамъ: ти имашъ десеть декара земя. Посей тези семенца и ще видишъ, какво богатство ще имашъ следъ десеть години. Въ почвата се крие него¬вото щастие. Въ това отношение всеки требва да разбира устройството на своя мозъкъ, да знае, че въ него се крие некакво реално богатство. Който разбира устройството на своята глава, той ще

18 бжде щастливъ човекъ, въ широкъ смисълъ на думата. Днесъ всички учени започватъ да изучаватъ човешката глава и човешкия мозъкъ. Който раз¬бира законите на човешкия мозъкъ, ще може въ бждеще да помогне за развитието на хора, които не сж даровити. Отъ едно дете, което не е даровито, въ продължение на неколко години, той ще може да изкара даровито дете. И обратното може да стане: той може да спъне даровитото дете въ неговото развитие. При сегашното само- възпитание се търси изходенъ пжть, чрезъ който хората да подобрятъ живота, ^както индивиду¬ално, тъй и колективно за отделните народи и за делото човечество. Съвременните хора съзнаватъ нуждата отъ възпитание и казватъ; требва да се започне отъ възпитанието на младото поколение. Верно е, че требва да се започне отъ децата, но требва да се знае, какъ да се започне. Френолозите, на¬примеръ, казватъ, че религиозното чувство у чо¬века не е еднакво развито, Сжщо така и интели- гентностьта не е еднаква у всички хора. Френо¬лозите измерватъ горната часть на главата, после измерватъ челото и отъ големината на жглите, които се образуватъ отъ носа до ухото и нагоре къмъ главата, сждятъ за интелигентностьта на чо¬века. Колкото по-големъ, е жгълътъ, толкова и човекъ е по-интелигентенъ. Следователно, има условия въ живота на човека, при които този жгълъ може да се увеличава или намалява. Инте¬лигентностьта зависи още и отъ моралния устой, както и отъ добродетелите на човека. Развитието на добродетелите зависи отъ устройството на зад¬ната часть на мозъка. Запримеръ, некой човекъ може да има добре развито религиозно чувство, но ако задната часть на мозъка му не е добре устроена, тогава интелигентностьта и моралните му чувства не сж добре развити. Учените сж за- белезали, че нишките, които излизатъ отъ мозъ¬

19 ка, сж въ известно съотношение съ сивото веще¬ство на мозъка. Енергията, която излиза отъ мо¬зъка, се намира навсЪкждЪ по земята. Обаче, вис¬шата интелигентность, на която ние се подчиня¬ваме, не се намира на сжщото равнище, на което ние живЪемъ. Тя е надъ насъ. За да влЪземъ въ връзка съ тази интелигентность, зависи отъ висо¬чината, на която заставаме, както и отъ жгъла, по който възприемаме енергиите на тази интелигент¬ность. Яко отидете въ единъ градъ, вие веднага ще се ориентирате, отде иде интелигентностьта. Ще влезете въ университетите, ще се запознаете съ професори, поети, философи, музиканти, ху¬дожници и отъ отношенията, въ които ще бж- дете съ техъ, ще можете, отъ разумните имъ центрове, да възприемате техните мисли. Онези, които знаятъ този законъ на възприемане, сж за- белезали, че интелигентностьта отъ висшите къмъ низшите сжщества се предава подъ жгълъ 45°. Това е забелезано и въ самата природа. Значи, разумната енергия на човека се възприема и пре¬дава подъ жгълъ 45°. Забележете, когато човекъ се вслушва да чуе, да възприеме нещо, той поставя ухото си подъ наклонъ на жгълъ отъ 45°. И тъй, когато човекъ постави мозъка си въ връзка съ своя личенъ животъ, той ще се натък¬не на редъ смущения, на редъ фиктивни работи, които само ще го обременятъ и спънатъ въ раз¬витието му. Който иска разумно да прогресира, той требва да освободи мозъка си отъ всички тежести, отъ всички спънки на личния животъ. Требва ли синътъ, който е отишълъ въ стран¬ство да се учи, да се смущава отъ това, дали ба¬ща му ще изпрати пари, или не? Той не требва да се смущава, но смущенията ще дойдатъ въ ума му поради невежеството, въ което се намира. Сега ще ви приведа единъ примеръ за не¬вежеството на хората. Синътъ на единъ отъ древ¬ните египетски царе, Соломонъ — Ра, се влюбилъ въ една отъ най-красивите египтянки, наречена

20 Елтамаръ. Тя била отъ много бедно произхожде¬ние. Царскиятъ синъ р-Ъшилъ да се ожени за нея. Въ деня, когато требвало да се вЪнчаятъ, разбо- лЪлъ се египетскиятъ аписъ. ПрЪдъ видь на това нещастно съвпадение, всички египтяни решили да се развали този бракъ. Те считали за несъвме¬стимо венчаването на младата двойка да стане въ този день, когато свещениятъ аписъ се разболЪлъ, и затова развалили брака. Отъ този день, обаче, започнало падането на Египетъ. Какво представя този аписъ, че требва да се кжса връзката съ възвишеното и красивото? И съвременните хора, като египтяните, се страхуватъ да се свържатъ съ красивото, съ възвишеното въ живота. Аписътъ представя низшето начало у човека. Египтяните зачитаха аписа повече, отколкото възвишеното и благородното въ живота. Питамъ: какво може да излезе отъ единъ народъ, който се допитва до единъ аписъ? Тъй щото, египтяните пропаднаха, защото верваха повече въ аписа, отколкото въ Божествената Истина, която освобождава човека. Не е лошо да бжде човекъ снизходителенъ къмъ животните, но египтяните прекалиха съ снизхож- дението си къмъ аписа и къмъ други животни, които считаха свещени. Казвамъ: съвременните хора не верватъ въ аписа и въ котките, но иматъ друга слабосгь, те верватъ въ парите. Американците верватъ въ долара и го наричатъ „всесилниятъ доларъ". Единъ отъ българските поети е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице!" Наполеонъ е казалъ : пари, пари требватъ на Франция! Мнозина му казвали, че Франция се нуждае отъ добри и ра¬зумни майки и бащи, но той настоявалъ, че Фран¬ция се нуждае отъ пари. Верно е, че парите сж сила, но хората верватъ въ техъ повече, откол¬кото требва. Тамъ е техното заблуждение. Синътъ верва повече въ парите, които баща му пращав отколкото въ баща си. Дъщерята верва повече

21 въ паригЬ, които майка й праща, отколкото въ майка си. Сега, като разглеждамъ този въпросъ, не каз- вамъ, че хората сж виновни за аномалиите въ жи¬вота. Всички тия н^ща сж последици отъ хиляди поколения; те сж причина за отклоненията въ съ¬временното човечество. Днесъ всички требва съз¬нателно да работятъ, да се освободятъ отъ по¬следствията на миналото, но не чрезъ закона на необходимостьта, а чрезъ закона на Любовьта. Въ природата сжществува идеаленъ редъ на не¬щата, който всеки самъ може да опита. И къмъ този редъ, именно, требва да се стремимъ. Ако се съобразявате съ реда на нещата, вие може да се намирате при най-неблагоприятни условия на живота, но въ единъ день ще можете да подо¬брите тези условия. Не се ли съобразявате съ реда, който сжществува въ природата, и при най- благоприятни условия да се намирате, и въ най- добре уредена държава да живеете, въ единъ день само можете да изгубите тези условия. Ни¬ма царьтъ, който има всички външни благоприят¬ни условия, не умира? Нима видниятъ професоръ, който е свършилъ 2 — 3 факултета и разполага съ много знания, не умира? Значи, причините, поради които хората изгубватъ добрите условия, щастието си, дори и самия животъ, се дължатъ на неестественото положение, което те заематъ по отношение на своя мозъкъ. Вследствие на тази анормалность, днесъ умиратъ повече хора, откол¬кото требва. Умиратъ повече, но и повече се раждатъ. Правилно е да не умиратъ много хора, но и да не се раждатъ много. Ако хората живееха по 120 години, те щеха да бждатъ по-добри, ще- ха да иматъ опитнести. Днесъ какво става? Роди се едно дете, умре; роди се второ дете, умре; роди се трето, умре. Най-после се роди едно хи¬лаво дете, за което майката целъ животъ плаче и се пита; защо Господъ ми даде това хилаво дете? Преди всичко майката требваше да разбира

22 устройството на своя мозъкъ. Тя требваше да знае, кога да зачене това дете. Не само това, но ако човекъ разбира устройството на своя мозъкъ, той ще знае, кога требва да постжпи на училище. Човекъ не може да учи, когато иска, но ще учи, когато му е определено. Той не може да верва въ това, което иска, но ще верва въ това, което му е определено; той ще верва въ това, което съдържа въ себе си Любовь, Мждрость и Истина. Ако това, въ което верва, не съдържа въ себе си Любовьта, Мждростьта и Истината, това верую ще внесе отрова въ неговия организъмъ. И тога¬ва, колкото по-скоро се освободи човекъ отъ то¬ва верую, толкова по-добре зз него. Сега, азъ не казвамъ, че съвременнитк хора сж потънали въ заблуждения, но обръщамъ вни¬мание на това, че най-малкото съмнение, което може да се роди въ ума имъ, води следъ себе си хиляди още съмнения, които сж въ състояние да разстроятъ организма на човека. Англичаните, на¬примеръ, които минаваха за трезвъ народъ, и те изгубиха своето равновесие. Ако отидете днесъ въ английския парламентъ, ще видите, че столо¬вете тамъ сж завинтени съ бурми. И въ техния парламентъ ще видите стражари, които следятъ за реда, да не би депутатите да се сбиятъ. Парла- ментътъ, който минава за свещено место, дето заседаватъ най-отбрани хора, които създаватъ закони, и той днесъ изгуби своята светость. Тези хора тамъ не могатъ вече да служатъ за примеръ на своя народъ. Моята задача не е само, да изнасямъ факти, какво вършатъ управляващите, учените и т. н. Всички могатъ да ми възразятЪ: наша работа е, какво ние вършимЪ. ВЪрно, техна работа е. но питамъ: какъ ще се възпита младото поколение, отДе ще дойде доброто въ света? Може ли до¬брото да дойде отъ въздуха некжде? Едно нещо требва да се има предъ видъ: никой не може да предизвика или да събуди некакво чувство, некак-

23 ва дарба или способность у човека, ако той я нема въ себе си. Вие можете да предизвикате дадена добродЪтель у човека, само ако той я има въ себе си; вие можете да предизвикате религиозното чувство у човека, ако той го има; вие можете да предизвикате музикалното чувство у човека, ако той го има; ако човекъ е честенъ, вие можете да събудите неговата честность. Оба¬че, невъзможно е да се предизвика у човека из¬вестно чувство, известна дарба или способность, ако те не съ вложени въ него. Мнозина казватъ за некого: вижъ, какви работи насажда този чо¬векъ въ главите на хората! Какъ ги заблуждава! Казвамъ: никой никого не може да заблуди. Все¬ки самъ си носи заблужденията. Отвънъ могатъ само да се подхранятъ заблужденията на човека, но не и да се насадятъ. Всеки самъ носи заблуж¬денията въ себз си. Нима онзи човекъ, който взи¬ма лотарийни билети и верва, че ще спечели, не е заблуденъ? Кой го е заблудилъ? Никой не го е заблудилъ. Той носи заблуждението въ себе си. Този човекъ въ Бога не верва, въ лотарийните билети верва. Чудно е, какъвъ е този законъ, който действува върху хората така, че ги кара да верватъ, че ще спечелятъ най-големата печалба! Сега, на всички присътствуващи тукъ каз¬вамъ: всеки требва да се проявява свобод¬но. Духовниятъ требва да проявява духовното въ себе си; професорътъ требва да проявя¬ва своята наука; военниятъ требва да проявява военщината си и т. н. Обаче, същевременно все¬ки човекъ има специфична работа въ живота, която той самъ требва да свърши. Азъ говоря за специфичната работа, за която всеки е предназ- наченъ. Тя е най-важната работа. България, като държава, следъ хиляди години може да не съще¬ствува, тя може да се преобрази, но всеки чо¬векъ, като душа ще преживее всички държави. Всички съвременни държави, както и много отъ миналите, съ изчезнали и ще изчезнатъ единъ

24 день, но човЪк-ь, като душа, нЪма да изчезне, той ще прЪживЪе всички времена и епохи. Дър¬жавата е форма, въ която човешкото съзнание се проявява. Тя е създадена отъ разумните хора. Докато има разумни хора, ще сжществуватъ и държави, но сами по себе си държавите не сжще¬ствуватъ. Държавата е активъ на човешкото съзнание. Докато човекъ сжществува, и държа¬вата ще сжществува, но не може да се каже обратното, т. е. че докато държавата сжществува, И човекъ ще сжществува. Яко ние сме хора на Любовьта, на Мжд¬ростьта и хора, които обичатъ Истината, такава ще бжде и самата държава. Какъвто е човекътъ, та¬кава е и държавата, такива сж и сждиите, таки¬ва сж майките, такива сж бащите, такива сж све¬щениците, такива сж учените й т. н. Така треб¬ва да се говори Истината. Некой казва: ти какво мислишЪ? Мисля точ¬но това, каквото и ти мислишъ. — Ти вервашъ ли въ Бога? — Вервамъ въ тебе. Тебе виждамъ, въ тебе вервамъ, Нема какво да ме питашъ, въ какво вервамъ. То е моя работа. Смешно е, като вървя съ приятеля си, да ме пита, виждамъ ли, или не. Като вървя съ него, нека ме гледа въ краката. Ако вървя и изминавамъ 100—200 кило¬метра безъ да се спъна некжде, разбира се, че виждамъ. Ако мога да пиша и чета свободно, раз¬бира се, че виждамъ. Ако отида въ единъ домъ, дето има слепи и хроми, и слепите проглеждатъ, и хромите проходватъ, има ли смисълъ да ме пи- татъ, вервамъ ли въ Бога? Така могатъ да пи- татъ само слепите хора, но онези, които виж- датъ, нема защо да питатъ. Който вижда, той е свободенъ. Засега нЪма нищо по-хубаво отъ сво¬бодата. Който има Истината въ себе си, той е свободенъ. „Учителю, да прогледамъ!" Това значи: Господи, освободи ме отъ всички заблуждения и ограничения, въ които сьмъ сега. Христосъ от¬

25 говори: „Да бжде споредъ вярата ти! * Питамъ: какво сж постигнали съвременните хора съ своята вера? Слепиятъ съ своята вера прогледа. Ями съвременните хора прогледаха ли съ своята вера? Преди години дохожда при мене единъ мой познатъ и ми се оплаква, че силно се простудилъ, опасява се да не заболее отъ пневмония. Казвамъ му: ще пиешъ гореща вода!—Пихъ гореща вода, но не ми помогна.—Какъ пи горещата вода?—Въ продълже¬ние на два часа изпихъ две три чаши. — Не, така не се пие гореща вода. Ето, азъ ще ти пока¬жа, какъ требва да пиешъ гореща вода. Накарахъ го да донесе единъ самоварь еъ врела вода и после започнахъ да му давамъ да пие во¬да: въ продължение на половинъ часъ той изпи петь-шесть чаши гореща вода, следъ което се изпоти изобилно. Отъ изпотяването настана бърза реакция въ организъма, и той веднага се почувствува добре. Тъй щото, който иска да пие гореща вода, за да се лекува, ще пие, както требва. Некой се заеме да пие гореща вода, но едва я пие. Два начина има за лекуване съ вода. Първи- ятъ начинъ е чрезъ изпотяване, като се пие много гореща вода, по неколко чаши една следъ друга. Вториятъ начинъ е чрезъ абсолютно отказване отъ вода за неколко дни. Презъ това врЬме болниятъ или простудениятъ ще пости петь-шесть дни, безъ да приема абсолютно никакъ вода и храна. Тогава порите на организъма силно се отварятъ и възприематъ водата, която се намира въ про¬странството, въ въздуха. Съвременните учени могатъ да оспорватъ тези методи на лечение, но що се отнася до мене, азъ немамъ никакво съмнение въ техъ. Това, което каззамъ, съмъ проверилъ и опиталъ не веднъжъ, но много пжти. Тъй щото, тези методи сж абсолютно проверени. За мене вече не става въпросъ, какъ да се лекуватъ хората, но азъ повдигамъ въпроса за правилното мислене. Правата мисъль помага за преустройване на човешкия организъмъ. Запри-

26 мЪръ, некой забел-Ьзяа на лицето Сй известна несиметрия: устата, носътъ или другъ нЪкакъвъ органъ е изкривенъ. Той требва да работи за неговото изправяне. Другъ се поглежда въ огледа лото и вижда, че е доста остарелъ, има бръчки на лицето си. СжщеврЬменно този човекъ минава за много ученъ, познава философията и редъ още науки. Щомъ е така, нека премахне бръчките отъ лицето си. Това поне е лесна работа. Казвате: какъ може да прЪмахнемЪ бръчки!е си? Предста¬вете си, че сте малко дете, баща ви е князъ, и вие разполагате съ всичко, каквото пожелаете. Имате хубави дрехи, хубави кжщи, всички ви обичатъ, донасягъ ви разни плодове, прислужватъ ви редъ слуги и т. н. При това положение вие ще се чувствувате тихъ и спокоенъ. Нема да минатъ и десеть години, ще видите, че бръчките на лицето ви се премахнали. Казвате: възможно ли е по то¬зи начинъ да се премахнатъ бръчките? — За онзи, който иска, възможно е; за онзи, който не иска, нищо не е възможно. Казвамъ: това не сж само думи, но има пле- ада учени хора, и въ Франция, и въ Англия, и въ Германия, по целия светъ, които вече прилагатъ тия методи за лекуване. Обаче, както днесъ се прилагатъ тия методи, въ техъ има нещо търгов¬ско, вследствие на което болестьта пакъ се връща. Въ лекуването се изисква пълно безкористие. Значи, за да се излекува човекъ, има и другъ начинъ. Той се заключава въ следното: човекъ требва да освободи мозъка си отъ всички страни¬чни смущения и да се свърже съ разумната при¬рода. Само по този начинъ той може да бжде радостенъ и веселъ. И тогава, човекъ ще дойде до положението, щото успехътъ на другите хора да бжде и неговъ успехъ; щастието на другите хора да бжде и негово щастие. Този е начинътъ, по който човекъ може да пресъздаде лицето си, и ако е почналъ да остарява, той може да се под¬млади. А сега, колкото по-киселъ става човекъ,

27 толкова и лицето му става по-кисело. Ако устнит^ на човека станатъ съвсемъ тънки, какво показва това? —Този човекъ изгубилъ своята чувствител- насть. Ако пъкъ устните станатъ съвършено дебели, това показва, че чувствата взиматъ надмо¬щие въ човека. Това, което съсипа черната раса, сж техните дебели устни; това,което съсипа култура¬та на жълтата раса,сжтехните скули и най-после, то¬ва, което съсипа белата раса, е тйхното чело. Твор¬чеството на белата раса достига само дотамъ, да из- мислятъ неща, които водятъ следъ себе си големи разрушения. Техниятъ стремежъ се отнася главно до развитието на мозъка около слепите очи. Съвременната химия и физика свеждатъ своите изобретения само къмъ една область, а всички други области на мозъка оставатъ незасегнати. При такъвъ развой, каква култура може да се очаква? И при това съвременните държави защищаватъ такъвъ родъ изобретения, като пла- щатъ скжпо на изобретателя имъ. Ако съ откри¬тието на задушливит4 газове може да се допринесе нещо за благото на човечеството, техното от¬критие има смисълъ, но ако те носятъ разрушение, какво може да се очаква отъ такава култура? Светлина е нужна на съвременните хора! Сега, като говоря на хората така, азъ не подразбирамъ, че ние ще оправимъ света. Преди всичко азъ вервамъ, че светътъ е оправенъ. Оне¬зи, които ритатъ противъ светлината, те сж хора, впрегнати въ талига, които търсятъ начинъ да се освободятъ отъ талигата. Учените хора сж тури¬ли такива здрави хомоти на конете, че и краката да си счупятъ, тъ пакъ нема да се освободятъ отъ талигата. Великиятъ планъ, който Богъ е препвидилъ, ще се реализира, и светътъ ще се оправи. Аномалията, която сега сжществува въ св4та, ще изчезне. Иде една велика вълна, която ще залее умовете на хората, и те ще се събу- дятъ. Кога ще стане това, не може да се каже, но скоро ще дойде тази вълна и ще подеме всич¬

28 ки хора нагоре. Тогава Хората ще подадатъ едни други ржка, ще отрезвея тъ, ще хвърлятъ оржжията настрана и въ света ще се въведе редъ и порядъкъ. Сега не ви казвамъ, че требва да вярвате. Когато дойде това време, ще прове¬рите и ще повервате* И тогава не само единъ човекъ, но целиятъ светъ ще прогледне. И тъй, всички требва да имаме онази абсо¬лютна вера, да знаемъ, че въ света сжществува великата Любовь, която може да оправи света; въ света сжществува великата Мждрость, която може да въздигне всички хора. И най-после, всич¬ки требва да верваме, че въ света сжществува живата Истина, която е въ състояние да преобра¬зи хората, да възкреси мъртвите. Онези, които не могатъ да изпълнятъ своите задължения къмъ Бога и къмъ своите ближни, те сж мъртви. Жи¬ви хора сж онези, които могатъ да изпълнятъ волята Божия. Това е, което слепиятъ човекъ искаше отъ Христа. Днесъ целиятъ християнски светъ има нужда да отвори очите си, да благодари на Го¬спода за главата, за мозъка, който имъ е далъ. Богъ имъ е далъ такъвъ мозъкъ, какъвто нито черната, нито жълтата, нито червената раса има¬ха. И ако съвременните хора днесъ не прогледатъ, ще дойде друга раса, съ други глави, но светътъ пакъ ще се попрааи. 42 неделна беседа отъ Учителя, държана на 21 юний, 1931 г. София — ИзгрЪвъ.