(Нова страница: ''Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1'' == УЧАСТНИЦИТЕ == На първите събори…) |
|||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
На първите събори се допускали само братя и сестри, които имали специални покани от Учителя. Поканите представлявали малки картончета, на които било написано името и градът, откъдето идвал участникът. По-късно, когато участниците станали повече, покана получавал само ръководителя на съответното братство, а той гарантирал за хората, които е довел. Имало и специална охрана на лагера, която допускала външни хора само на неделните беседи. Ето какво си спомня брат Георги Събев: „До 1920 г. съборите се провеждаха с индивидуални покани. Аз присъствах на събора през 1925 г. без покана, понеже нашият ръководител бе получил такава.“ | На първите събори се допускали само братя и сестри, които имали специални покани от Учителя. Поканите представлявали малки картончета, на които било написано името и градът, откъдето идвал участникът. По-късно, когато участниците станали повече, покана получавал само ръководителя на съответното братство, а той гарантирал за хората, които е довел. Имало и специална охрана на лагера, която допускала външни хора само на неделните беседи. Ето какво си спомня брат Георги Събев: „До 1920 г. съборите се провеждаха с индивидуални покани. Аз присъствах на събора през 1925 г. без покана, понеже нашият ръководител бе получил такава.“ | ||
| − | В гореспоменатия събор от 1925 г. взела участие и сестра Олга Блажева от Хасково. Още през 1922 г, когато се заговорило за новото учение на Петър Дънов, тя се запознала с няколко негови ученици, които вече били получили покани за предстоящия събор в Търново. Тъй като изпитала | + | В гореспоменатия събор от 1925 г. взела участие и сестра Олга Блажева от Хасково. Още през 1922 г, когато се заговорило за новото учение на Петър Дънов, тя се запознала с няколко негови ученици, които вече били получили покани за предстоящия събор в Търново. Тъй като изпитала непреодолимо желание да участва в него, тя заминала за София и се запознала лично с Учителя. Още същия ден Той я поканил на обяд заедно с няколко сестри и най-близки приятели. Като свършил обедът, Учителя се обърнал към най-близко седящия до него брат и казал: „Сега дай да оформим една покана за сестрата за търновския събор. Братът веднага скочил и след малко поднесъл поканата, а Учителя я подписал. Тя да се включи към групата, която заминава, като й се поемат всички разноски.“ След няколко дни групата се събрала на софийската гара и потеглила за В. Търново. |
| − | + | ||
| − | непреодолимо желание да участва в него, тя заминала за София и се запознала лично с Учителя. Още същия ден Той я поканил на обяд заедно с няколко сестри и най-близки приятели. Като свършил обедът, Учителя се обърнал към най-близко седящия до него брат и казал: „Сега дай да оформим една покана за сестрата за търновския събор. Братът веднага скочил и след малко поднесъл поканата, а Учителя я подписал. Тя да се включи към групата, която заминава, като й се поемат всички разноски.“ След няколко дни групата се събрала на софийската гара и потеглила за В. Търново. | + | |
Текуща версия към 19:51, 9 август 2010
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
УЧАСТНИЦИТЕ
На първите събори се допускали само братя и сестри, които имали специални покани от Учителя. Поканите представлявали малки картончета, на които било написано името и градът, откъдето идвал участникът. По-късно, когато участниците станали повече, покана получавал само ръководителя на съответното братство, а той гарантирал за хората, които е довел. Имало и специална охрана на лагера, която допускала външни хора само на неделните беседи. Ето какво си спомня брат Георги Събев: „До 1920 г. съборите се провеждаха с индивидуални покани. Аз присъствах на събора през 1925 г. без покана, понеже нашият ръководител бе получил такава.“
В гореспоменатия събор от 1925 г. взела участие и сестра Олга Блажева от Хасково. Още през 1922 г, когато се заговорило за новото учение на Петър Дънов, тя се запознала с няколко негови ученици, които вече били получили покани за предстоящия събор в Търново. Тъй като изпитала непреодолимо желание да участва в него, тя заминала за София и се запознала лично с Учителя. Още същия ден Той я поканил на обяд заедно с няколко сестри и най-близки приятели. Като свършил обедът, Учителя се обърнал към най-близко седящия до него брат и казал: „Сега дай да оформим една покана за сестрата за търновския събор. Братът веднага скочил и след малко поднесъл поканата, а Учителя я подписал. Тя да се включи към групата, която заминава, като й се поемат всички разноски.“ След няколко дни групата се събрала на софийската гара и потеглила за В. Търново.