|
|
| Ред 15: |
Ред 15: |
| | – съгражда и развива умствения като среда; | | – съгражда и развива умствения като среда; |
| | | | |
| − | – пробужда духовния като връх в своята душа. | + | – пробужда духовния като връх в своята душа. |
| − | | + | |
| − | '''1.5. Необходимостта от добра храна'''
| + | |
| − | | + | |
| − | 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване, колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се е зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея. Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
| + | |
| − | | + | |
| − | 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това й качество, тя произвежда:
| + | |
| − | | + | |
| − | – във физическия свят – хилавост;
| + | |
| − |
| + | |
| − | – в умствения – заблуждение и мрак;
| + | |
| − | | + | |
| − | – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
| + | |
| − |
| + | |
| − | Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.
| + | |
| − |
| + | |
| − | 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:21) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем.
| + | |
| − |
| + | |
| − | 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят.
| + | |
| − |
| + | |
| − | 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство.
| + | |
Текуща версия към 11:44, 14 октомври 2010
ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА
Науката и възпитанието
1.4. Троичната структура на човека
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
3. Без съмнение, една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления:
– започва с физическия живот като основа;
– съгражда и развива умствения като среда;
– пробужда духовния като връх в своята душа.