| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] | [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] | ||
| − | + | '''Науката и възпитанието''' | |
| − | 2.5. Три течения в умствения свят | + | |
| + | '''2.5. Три течения в умствения свят''' | ||
1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. | 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. | ||
| − | 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: | + | |
| − | – веществото представлява формата; | + | 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: |
| − | – умът е силата (съдържанието); | + | |
| − | – душата е животът (смисълът). | + | – веществото представлява формата; |
| − | 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: | + | |
| + | – умът е силата (съдържанието); | ||
| + | |||
| + | – душата е животът (смисълът). | ||
| + | |||
| + | 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: | ||
| + | |||
– материализъм – приема, че само материята е съществена; | – материализъм – приема, че само материята е съществена; | ||
| − | – идеализъм – приема само ума за действителен; | + | |
| + | – идеализъм – приема само ума за действителен; | ||
| + | |||
– спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. | – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. | ||
| − | 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. | + | |
| − | 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. | + | 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. |
| − | 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. | + | |
| − | 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: | + | 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. |
| − | – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум ), той ще приеме за мироглед материализма; | + | |
| − | – ако в умствената организация на човека преобладава | + | 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. |
| − | – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. | + | |
| − | 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: | + | 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: |
| − | – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; | + | |
| − | – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; | + | – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум), той ще приеме за мироглед материализма; |
| + | |||
| + | – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; | ||
| + | |||
| + | – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. | ||
| + | |||
| + | 8. Или, казано по-конкретно, на френологичен език: | ||
| + | |||
| + | – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; | ||
| + | |||
| + | – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; | ||
| + | |||
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). | – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). | ||
Текуща версия към 10:48, 15 октомври 2010
Науката и възпитанието
2.5. Три течения в умствения свят
1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
– веществото представлява формата;
– умът е силата (съдържанието);
– душата е животът (смисълът).
3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:
– материализъм – приема, че само материята е съществена;
– идеализъм – приема само ума за действителен;
– спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални.
4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми.
6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че:
– ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум), той ще приеме за мироглед материализма;
– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
– ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
8. Или, казано по-конкретно, на френологичен език:
– ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм;
– ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм;
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).