Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ТОМЧЕТО "ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА"
След 9 Септември 1944 година, приятелите захванаха да се завръщат по домовете си. А Учителя остана в Мърчае¬во, както през септември, така и през октомври и чак в края на този месец се прибра на Изгрева. "Пак блеснаха лампите в ранните утринни часове - от¬белязва брат Жечо. - Школата се поднови. Учителя започна наново лекциите в сряда, петък, както и утринните слова в неделя сутринта и неделните беседи в десет часа. Но наглед имаше някакво затишие. Всички спокойно се нагласяваха към настъпилите по други условия на живот. Само Учителя е знаел какво предстои. Едва когато си замина, онези, пред които беше казал по нещо в Мърчаево, започнаха да си спомнят и обясняват казаното." Политическият живот в страната следваше своето раз-жжтае на един мъчителен и преднамерен план, към ликви- 251
диране на миналото и всичко друго, което е извън партията на комунистите и нейните партийни директиви. През ок¬томври и ноември се състоя тъй нареченият Народен съд. създадоха се обвинения за съдене на виновниците от мина¬лия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвинен като съветник на цар Борис. През това време Учителя гово¬ри беседите, отпечатани в третия том "Заветът на Любовта". Но явно се забелязваше Неговото телесно отслабване. Въп¬реки това състояние, Той направи няколко екскурзии до онези любими места, свързани с Делото Му. През тези екс¬курзии, както отбелязва Борис Николов, който всякога Го е придружавал, Учителя често се е спирал, стоял по няколко минути и с усилие на волята продължавал пътя Си. Поняко¬га слагал ръка на сърцето Си. Явни бяха признаците на от¬падналост и все пак намери сили да посети онези любими за Него и за нас места, навярно, за да си вземе сбогом с тях. "Около това време - разказваше брат Борис - бяхме остана¬ли за малко с моята другарка в провинцията. Като се вър-нахме, Учителя беше наредил да отидем при Него. Когато се явих, беше вече доста отпаднал, но ме пита дали можем да отидем на Мусала. Разбира се, че може, отговорих бързо аз и Учителя посочи няколко души, които да поканим. Не искаше голяма група." По онова време можеше да се наемат частни коли, но трябваше разрешение за бензин, а това ставаше трудно. Трябваше да има сериозни оправдания за разхода му. Какви причини да посочи Борис? Притиснат от необходимостта, той казал една не дотам вярна причина. И щом получава разрешение, връща се на Изгрева доволен, за да каже, че всичко е уредено. Но още преди да отвори уста, Учителя го поглежда строго и му казва: "Аз на кола, получена с лъжа не се качвам." С наведена глава, засрамен, Борис се връща при милиционерския началник, който дал разрешението и му казал точната истина, че Учителя Петър Дънов иска да отиде с кола до Чам Кория. Началникът без възражение разрешил. "Така уредено ние тръгнахме с леките коли към Чам Кория. После пешком нагоре, с багажите на гърба, ня¬маше нито коне, нито магарета, които да наемем. Бавно, с често спиране и почивки, стигнахме до хижата. На другия 252
ден по същия начин до върха. След като се върнахме <яг Му¬сала, прощална екскурзия направихме и с Черни врьь. Ви¬тошкия първенец."