Работна среда на електронния архив
4 ч.
Теософията и Толстой, прЪдвЬстници на новото учение.
(П. Пампоровъ.) "Злото не се гнЪзди въ ума, а въ сърдцето." "Сине мой, дай си сърдцето". Новото учение, новата светлина си има свои прЬдтечи. Теософията на западъ и Толстой на изтокъ сж прЪдвЬстницитЪ на новото учение. ЗападнитЬ народи, които се развиватъ по пжтя на ума, слЪдъ като прЬминаха прЬзъ най-грубия материализъмъ, получа- ватъ първитЬ знания за духовенъ животъ чрЬзъ теософията и окул- тизъма. ИзточнитЬ народи, главно славянитЬ, руситЪ се развиватъ по пжтя на сърдцето. ТЪ искатъ първо да примирятъ противорЬчията въ живота. Всички руски писатели, а особено Толстой, изразяватъ онзи копнежъ на широката славянска душа - да изцЬри болкитЬ на всички страждущи, да се въдвори царството Божие на земята. Толстой се явява като образецъ на ученикъ отъ БЬлото Братство. Той имаше велика мисия между руския народъ, пъкъ и за цЬлото човечество. Той стана великъ съ своята проповЪдъ. Най-великото въ Толстоя е неговата искреность, неговиятъ стремежъ къмъ Истината. НавсЬкждЬ и всЬкога той търсеше Истината, и всичко даваше заради нея. За да засвидЪтелствува тази Истина, той скжса сь своето минало, съ всички суевЪрия, лъжи и заблуждения, взе ралото, обущарското шило, облЬче рубашката, и слЪзе при народа да му помага, и да пише за него приказки, които сж бисери въ всемирната литера¬тура. Сжщностьта въ учението на Толстоя може да се изрази въ нЪколко думи: животътъ е стемежъ къмъ благо. Изпърво човЬкътъ мисли, че той е отдЬлно сжщество, и затова живЪе за себе си, търси лично, материално благо. Но послЬ, той вижда, че животътъ на човЬка не е въ тЬлото му, а въ душата, че истинскиятъ животъ почва, когато се пробуди въ него съзнанието, което му казва, че желае благо, но не само за себе си - за своята личность, а за себе си - своята душа, която е една въ всичко живо. Любовьта къмъ всичко живо е висшиятъ законъ въ човЬшкия животъ. Тази любовь изисква да се жертвуваме за благото на другитЬ. Тази любовь не е любовьта къмъ жената, къмъ семейството, къмъ приятеля, къмъ отечеството. Тя е великата, всеобемната, Божествена Любовь, която включва всички тЬхъ, но изключва всЪко ограничение, всЬко насилие, всЬка користь, всЬко при¬страстие. Тя е еднаква за всички, и всЬкога носи свЪтлина, спокой¬ствие. Тя разрЬшава всички противоречия, осмисля живота, замЬня взаимната борба между отдЬлнитЬ личности, класи и народи, съ взаимна помощь; премахва болеститЪ, старостьта и смъртьта, понеже въ Бога йа Любовьта нЬма болесть, старость и смърть, а вЬчна младость, здраве и вЬченъ животъ. За да се прояви Любовьта, трЬбва да се освободимъ първо отъ всички лъжливи учения, които скриватъ истината на живота, отъ всички суевЬрия, и да бждемъ абсолютно правдиви, спрЬмо себе си и другитЬ. Да вЬрваме само въ Божественото въ насъ. Никакви човЬшки авторитети и посрЬдници между Бога и човЬка! За да се пробуди любовьта, нужно е: 1. Чистота, 2. Смирение и 3. Самоотричане. Любовьта може да се прояви само въ настоящия моментъ. Само въ настоящето човЬкъ е свободенъ да прави усилия за въздържане отъ постжпки, думи и мисли, противни на любовьта, и да сЬе мисли, чувства и желания, изпълнени съ любовь къмъ всички. Теософията подготвя западните народи. Толстой подготвя славянството за новото учение, което сега се дава на свЬта отъ БЬлото Братство, което е съчетание на широката любовь на славянството съ мждростьта и знанията на западнитЬ народи. ЧрЬзъ любовь която носи чистота, къмъ знания и мждрость, за да се прояви Божията Истина, това е новото учение - съединение на изтока и запада, хармония между сърдцето и ума, Любовь, Мжд- рость и Истина.