(→Заглавие на раздел) |
|||
| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
4 ч. | 4 ч. | ||
| − | == Теософията и Толстой, | + | == Теософията и Толстой, предвестници на новото учение. == |
| − | (П. | + | (П. Пампоров) |
| − | "Злото не се | + | |
| − | "Сине мой, дай си | + | "Злото не се гнезди в ума, а в сърцето." |
| − | Новото учение, новата светлина си има свои | + | |
| − | + | "Сине мой, дай си сърцето". | |
| − | + | ||
| − | За да се прояви | + | Новото учение, новата светлина си има свои предтечи. Теософията – на запад и Толстой – на изток са предвестниците на новото учение. Западните народи, които се развиват по пътя на ума, след като преминаха през най-грубия материализъм, получават първите знания за духовен живот чрез теософията и окултизма. |
| − | За да се пробуди | + | |
| − | Теософията подготвя западните народи. Толстой подготвя славянството за новото учение, което сега се дава на | + | Източните народи, главно славяните, русите се развиват по пътя на сърцето. Те искат първо да примирят противоречията в живота. Всички руски писатели, а особено Толстой, изразяват онзи копнеж на широката славянска душа – да изцери болките на всички страдущи, да се въдвори царството Божие на земята. Толстой се явява като образец на ученик от Бялото Братство. Той имаше велика мисия между руския народ, пък и за цялото човечество. Той стана велик със своята проповед. Най-великото в Толстоя е неговата искреност, неговият стремеж към Истината. Навсякъде и всякога той търсеше Истината, и всичко даваше заради нея. За да засвидетелства тази Истина, той скъса със своето минало, със всички суеверия, лъжи и заблуждения, взе ралото, обущарското шило, облече рубашката, и слезе при народа да му помага, и да пише за него приказки, които са бисери във всемирната литература. |
| − | + | ||
| + | Същността в учението на Толстоя може да се изрази в няколко думи: животът е стемеж към благо. Изпърво човекът мисли, че той е отделно същество и затова живее за себе си, търси лично, материално благо. Но после, той вижда, че животът на човека не е в тялото му, а в душата, че истинският живот почва, когато се пробуди в него съзнанието, което му казва, че желае благо, но не само за себе си – за своята личност, а за себе си – своята душа, която е една във всичко живо. Любовта към всичко живо е висшият закон в човешкия живот. Тази любов изисква да се жертваме за благото на другите. Тази любов не е любовта към жената, към семейството, към приятеля, към отечеството. Тя е великата, всеобемната, Божествена Любов, която включва всички тях, но изключва всяко ограничение, всяко насилие, всяка корист, всяко пристрастие. Тя е еднаква за всички и всякога носи светлина, спокойствие. Тя разрешава всички противоречия, осмисля живота, заменя взаимната борба между отделните личности, класи и народи, с взаимна помощ; премахва болестите, старостта и смъртта, понеже в Бога на Любовта няма болест, старост и смърт, а вечна младост, здраве и вечен живот. | ||
| + | |||
| + | За да се прояви Любовта, трябва да се освободим първо от всички лъжливи учения, които скриват истината на живота, от всички суеверия и да бъдем абсолютно правдиви, спрямо себе си и другите. Да вярваме само в Божественото в нас. Никакви човешки авторитети и посредници между Бога и човека! | ||
| + | |||
| + | За да се пробуди любовта, нужно е: 1. Чистота 2. Смирение и 3. Самоотричане. Любовта може да се прояви само в настоящия момент. Само в настоящето човек е свободен да прави усилия за въздържане от постъпки, думи и мисли, противни на любовта, и да сее мисли, чувства и желания, изпълнени с любов към всички. | ||
| + | |||
| + | Теософията подготвя западните народи. Толстой подготвя славянството за новото учение, което сега се дава на света от Бялото Братство, което е съчетание на широката любов на славянството с мъдростта и знанията на западнит народи. | ||
| + | |||
| + | Чрез любов, която носи чистота, към знания и мъдрост, за да се прояви Божията Истина, това е новото учение – съединение на изтока и запада, хармония между сърцето и ума, Любов, Мъдрост и Истина. | ||
Текуща версия към 10:26, 3 февруари 2011
Работна среда на електронния архив
4 ч.
Теософията и Толстой, предвестници на новото учение.
(П. Пампоров)
"Злото не се гнезди в ума, а в сърцето."
"Сине мой, дай си сърцето".
Новото учение, новата светлина си има свои предтечи. Теософията – на запад и Толстой – на изток са предвестниците на новото учение. Западните народи, които се развиват по пътя на ума, след като преминаха през най-грубия материализъм, получават първите знания за духовен живот чрез теософията и окултизма.
Източните народи, главно славяните, русите се развиват по пътя на сърцето. Те искат първо да примирят противоречията в живота. Всички руски писатели, а особено Толстой, изразяват онзи копнеж на широката славянска душа – да изцери болките на всички страдущи, да се въдвори царството Божие на земята. Толстой се явява като образец на ученик от Бялото Братство. Той имаше велика мисия между руския народ, пък и за цялото човечество. Той стана велик със своята проповед. Най-великото в Толстоя е неговата искреност, неговият стремеж към Истината. Навсякъде и всякога той търсеше Истината, и всичко даваше заради нея. За да засвидетелства тази Истина, той скъса със своето минало, със всички суеверия, лъжи и заблуждения, взе ралото, обущарското шило, облече рубашката, и слезе при народа да му помага, и да пише за него приказки, които са бисери във всемирната литература.
Същността в учението на Толстоя може да се изрази в няколко думи: животът е стемеж към благо. Изпърво човекът мисли, че той е отделно същество и затова живее за себе си, търси лично, материално благо. Но после, той вижда, че животът на човека не е в тялото му, а в душата, че истинският живот почва, когато се пробуди в него съзнанието, което му казва, че желае благо, но не само за себе си – за своята личност, а за себе си – своята душа, която е една във всичко живо. Любовта към всичко живо е висшият закон в човешкия живот. Тази любов изисква да се жертваме за благото на другите. Тази любов не е любовта към жената, към семейството, към приятеля, към отечеството. Тя е великата, всеобемната, Божествена Любов, която включва всички тях, но изключва всяко ограничение, всяко насилие, всяка корист, всяко пристрастие. Тя е еднаква за всички и всякога носи светлина, спокойствие. Тя разрешава всички противоречия, осмисля живота, заменя взаимната борба между отделните личности, класи и народи, с взаимна помощ; премахва болестите, старостта и смъртта, понеже в Бога на Любовта няма болест, старост и смърт, а вечна младост, здраве и вечен живот.
За да се прояви Любовта, трябва да се освободим първо от всички лъжливи учения, които скриват истината на живота, от всички суеверия и да бъдем абсолютно правдиви, спрямо себе си и другите. Да вярваме само в Божественото в нас. Никакви човешки авторитети и посредници между Бога и човека!
За да се пробуди любовта, нужно е: 1. Чистота 2. Смирение и 3. Самоотричане. Любовта може да се прояви само в настоящия момент. Само в настоящето човек е свободен да прави усилия за въздържане от постъпки, думи и мисли, противни на любовта, и да сее мисли, чувства и желания, изпълнени с любов към всички.
Теософията подготвя западните народи. Толстой подготвя славянството за новото учение, което сега се дава на света от Бялото Братство, което е съчетание на широката любов на славянството с мъдростта и знанията на западнит народи.
Чрез любов, която носи чистота, към знания и мъдрост, за да се прояви Божията Истина, това е новото учение – съединение на изтока и запада, хармония между сърцето и ума, Любов, Мъдрост и Истина.