Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ТЕЛЕГРАМАТА
Разрешението за погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото беше желанието на всички ни, беше една сериозна задача за ста-рейшийите от Братството. Въпросът сериозно се обсъди и се стигна до заключението, че е добре да се поиска разрешени¬ето на Георги Димитров, който по това време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, още от времето, когато са били непосредствени съ¬седи на улица "Опълченска"66. Още повече, че Учителя го е спасил не от едно преследване на полицията през бурните времена на отминалия режим. Братята решават да подадат телеграма от името на доктор Иван Жеков, наш брат, което 254
нещо той веднага направи. Отговорът на Георги Димитров за съгласието му Учителя да бъде погребан на Изгрева, идва навреме и министерството на Вътрешните работи дава пис¬мено разрешение. В получаването на това разрешение точно на време има един интересен, едва ли не мистичен елемент. Имало е съдействие от Невидимия свят, нещо като малко чудо. Дежурният телеграфист, който предал телеграмата за Москва, разказва: "Телеграфските връзки по това време до Москва не бяха много уредени. Приема се и се предава само в определени минути. След това Москва спира и кога¬то след време се наложи, пак повиква София - приема и предава. В такова едно предаване, тъкмо предадох телегра¬мата за Георги Димитров и Москва прекрати приемането. Свърши се дежурството ми и си отидох. Бях забравил за тази телеграма. Но в една от близките ми следващи смени -ето, пак приема Москва. Това продължи в обичайните ми¬нути, през което време се получи телеграмата на Георги Ди¬митров до Министерския съвет. В нея се разреши погребе¬нието на Учителя Петър Дънов на братското място на Изг-рева. Веднага след това, след тази телеграма Москва прек¬рати работа с България. Изненадах се, как стана така, че приемането и предаването, Москва извърши за необичайно кратко време. Зарадвах се и аз, че се получи обратно отго¬вор." Дойде 30 декември, всичко беше приготвено за погре¬бението. Всеки влак довеждаше в София братя и сестри от разни градове и села. Кой кога научил, било от телеграма или било от среща с приятели, взимаше влака и пристига¬ше, за да се сбогува. През своя живот на Изгрева Учителя обичаше често да си почива на една пейка, поставена под една малка лоза, разперила своите клонки на лек чардак, която беше в съсед¬ство на Изгревската поляна. Там именно се определи място, където да се погребе тялото на Учителя. Два дни преди да стане погребението, природата ознаменува това събитие, като постла земята с бяла снежна покривка. Навяла пухкав, чист сняг на дебелина 15-20 сантиметра. В деня на погребе¬нието небето се изчисти, беше тихо, показа се и слънце. 255
Ковчегът бе изнесен навън, образува се процесия от братя н сестри и тръгнахме да обиколим местата където Учителя се е движил. Минахме покрай приемната, към чешмата със зо¬диака, навлязохме в поляната, където играехме гимнасти¬ческите упражнения и Паневритмията. Така стигнахме до лозницата. Ковчега беше сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, се пристъпи към изпълнението на определе¬ната програма - песни, молитви, съзерцание. Без други це-ремонии и прощавания, ковчегът бе похлупен и внимателно спуснат. Погребението бе извършено.