С Дух и огън
„Той ще ви кръсти с Дух Свет и с огънь“. (Матея 3:11)
Съвременното човечество, както в миналото, така и в настоящето, се отличава с една негативна, отрицателна чърта, а именно с нетърпението, или както го наричат те – с бързането. Това бързане не е каквото е бързината на святлината, но то е бързане, както бърза онзи, когото коремът боли; както бърза онзи когото кракът боли; както бърза онзи, на когото парите са откраднати или къщата му е запалена. Всички хора бързат. Нетърпението показва една положителна чърта, но изразена в отрицателен смисъл, а именно – крайно користолюбие, с което се отличава човекът. Бог казал на човека да завлада всичко, но по един разумен начин, а той разбрал, че трябва да усвои, да завлада всичко само за себе си и да разполага с него, както си иска. Вследствие на това се зародили онези желания, които сега съществуват у хората и ги спъват на всяка стъпка. Всички хора бързат да станат богати. Защо? – За да могат да живеят добре, да ядат и да пият изобилно, да се обличат с хубави дрехи, да си купуват хубави чепичета, да се разхождат свободно по лицето на земята от единия край до другия и след туй да кажат: наживехме се! Това изобщо е най-обикновеният идеал, който хората имат. Щом вземем да им говорим нещо по-високо, те казват: остави тези работи, те са отялечени, те са непостижими, те са неразумни неща. Ти кажи нещо близко, близко до живота. Чудното е, че съвременните хора говорят за близките неща до живота, а нямат самия живот. Кое е близкото нещо до живота? – Близкото нещо до живота е разумното. Животът е проявление на една от най-великите сили в света. И Следователно, по живота ние ще изучаваме тази велика сила не само като движение, но като една разумна проява.
И тъй, нетърпението в съвременните хора, в всички свои разклонения, показва именно този вътрешен, аз го наричам, органически недъг в човешкото развитие – користолюбието. Той произтича от простия факт, дето хората мислят, че знаят, какво нещо е животът. Всеки разсъждава, мисли, казва за себе си: аз съм човек. Но я го запитайте, в какво седи човекът, кои са качествата му? – Достойнство имам. Добре, в какво седи човешкото достойнство? Ти казваш: аз съм човек, значи аз мисля. Щом мисля, аз имам достойнство. Хубаво, като имаш достойнство, честен човек ли си? Една от основните чърти на достойният човек е честността. Най-първо от устата и от ума на достойния човек не трябва да излиза абсолютно никаква лъжа. Като каже една дума, трябва да я изпълни, в нея да няма две мерки.
В всички наши съвременни разбирания, както и в разбиранията на миналите, и на настоящите философи, има два вида схващания: едни които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения свят и там се подвизавали; други, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководели човечеството. Какви ли не чудновати философи се явили! Те са вдъхнали сегашната философия на човечеството. Според сегашните си разбирания хората казват: човек се ражда, за да умре. Каква философия има в това? Хубаво, тогава, според тази ваша философия, казвам: онзи велик художник е направил своята картина, за да я разруши. Онзи велик цигулар е направил цигулката, за да я счупи. Онази майка е родила онова дете с хубавата главичка, за да я смаже. Онзи учител, който е повикал учениците си да ги учи, най-после ще ги набие и ще ги изпъди навън. Питам: какъв смисъл има такава една философия с такива крайни заключения? И най-после хората казват: ти трябва да знаеш как да сметаш и как да го сметнеш. Какво значи това, да знаеш как да сметнеш някого? – То значи, да знаеш, как да излъжеш. И днес, една от най-хубавите науки, математиката, хората са я направили като средство да лъжат другите с нея. Всички учени хора лъжат все с математиката. Казват за нещо: толкова струва. Ти като сметнеш после, виждаш, че не струва толкова. Питам тогава: защо ни е науката? – Да знаем как да сметаме хората. Защо ни е геометрията? – Да знаем как да правим здания, да затваряме хората в тях. Защо се раждат хората? – Да се бият, да стават герои. Това е друга лъжлива философия. Хубаво, след като се набият, каква философия има в това? – Вернат се по домовете, един с счупена глава, друг с счупени крака, трети с счупени ръце и т.н. И въпреки всичко това, хората казват: човек трябва да се бие, за да придобие нещо благородно. Това е за тези философи, които са учили хората на площадната философия. Тези философи са създали такива вервания, които са вплели хората в неверни неща. Това не са ония философи, които са учили хората на истинската философия. Това не са философите, които са разбирали дълбокия смисъл на живота.
В Писанието се казва: „Той ще ви кръсти с Дух Свят и с огънь“. Под името „Дух Святъ“ разбирам, че човек трябва да се самоопредели. Само когато се даде едно име на човека, Иван, Драган, Стоян или Петко, тогава той е кръстен. Когато учените хора изследват, запример, известни типове растения и ги изучават добре, само тогава ги кръщават с известни имена и считат, че са изучени. Следователно, всяко едно разумно същество трябва да има име, с което може да се назове. Затова, в великата Божествена наука, всяко същество, което има име, е разумно. То само трябва да си тури това име. Великият цигулар сам трябва да се кръсти, че е велик цигулар, а не да чака отвън да го кръстят.
Казва Писанието: „Той ще ви кръсти с Дух Свят.“ Под думата „святъ“ се разбира онзи разумен дух в човека, който ще го опъти в разбирането на вътрешния дълбок смисъл на живота. За сега, в самия живот има много усложнения, много сложни въпроси за разрешение. Животът не е задача, която можем да изучим за една, за 100, за 1’000 или даже и за неколко милиона години. Той е задача, която само вечността, в своите проявления, може да разреши. И когато ние разрешим тази задача в нейната първа степен, какво нещо, е физическия живот на земята, ние ще разберем до известна степен, какво нещо е и великата Мъдрост, която подига съвременното човечество. Иоан Кръстител, който бе дошъл малко преди Христа бе запознат с основата на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, от невежите пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се учил, е знаял. Това е друга площадна философия. Не. Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, или в една от най-знаменитите школи. Христос сам тверди, че както Отец ме е учил, туй верша. То значи, че той се учил там, дето другите площадни философи не са се учили. Бог Го е учил. И всеки един от вас трябва да се учи. Къде? – При Бога. Да се учиш при Бога разбирам да минеш тази школа, в която има единство. Най-добрите професори, най-добрите учители са в тази школа. Всеки един от вас трябва да намери тази школа. Тази школа не мяза на нашите университети. В нея няма никакви хипотези и теории. Когато в тази школа искат да измерят, колко е разстоянието от земята до слънцето, както това правят нашите учени, тамошните професори, заедно с учениците си трътеат от земята и в осем минути време са на слънцето. След други осем минути са вече на земята и казват, че разстоянието между земята и слънцето е точно еди-колко си километра, нито с един милиметър повече или по малко. Толкова точни са техните измервания! Ако искат да знаят, колко е разстоянието от земята до Сириуса, пак ще тръгне една експедиция от земята, с бързина по-голяма от първата и ще направят най-точни физически изчисления и ще се вернат. И тук изчисленията им ще бъдат точни, нито с един милиметър повече или по-малко. Запитват се още, дали в някоя планета има разумни същества, или не. За да проверят, пак изпращат една експедиция, която скоро се връща назад и казва: ние видехме и знаем. При сегашните изследвания с телескопите, некои учени казват, че на Марса имало прокарани канали; други казват, че няма такива канали. Едни казват, че тия канали са направени от разумни същества, а други казват, че не са ги правили разумни същества. Всичко това е едно хубаво забавление. А сега, срещам някого и го питам: защо тази дама е турила тази синя панделка отзад на главата си? – Отде да зная? Казвам: все трябва да има некаква подбудителна причина. Това или ще е некаква парижка мода, или ще е некакъв символ. Срещам някой господин, турил черна връзка, облекъл черни дрехи, питам: защо този господин е облекъл всичко черно? – Не зная. Казвам: наверно майка му, или баща му, единият от тях ще е умрел. Какво общо има смъртта на майка му, или на баща му с черния цвет? При смъртни случаи черния цвет е на мода; у някой народи пък, когато умре някой, носят бели дрехи. И туй е мода. Туй е външно, криво разбиране на живота. Ние мислим, че като се облечем с бели дрехи, може да станем добри; или като се облечем с черни дрехи, може да се отречем от живота. Не, това е криво схващане на живота. Едни хора казват: трябва да се откажем от света! Други казват: трябва да влезем в света! Че кога си бил извън хората? Как ще се скриеш от тях? Ами че ти, самият човек, си едно множество от хора! В тебе има милиарди човечета, събрани на едно место и всички дигат шум. Те си имат народно събрание, и цар си имат, който им заповедва. Отгоре на всичко вие казвате: да се освободя от тези хора? Къде ще отидеш? Други казват: не, човек е един организъм. Какъв е този организъм? – Той се състои от множество клетки, които постоянно работят у човека. Да, и тези малки клетки, както виждате, разбират химия, разбират физика, разбират закона за размножение, разбират нещо от медицината, сами могат да се лекуват – от какви ли работи още не разбират. Когато се охлузи некъде кожата ви, тези малки, глупави клетки, както ги мислите вие, веднага могат да я заздравят отгоре, а разумният, учения човек, като си удари ръката, не знае, как да се лекува, ще търси разни билки. Удари ли ръката си, разни лапи ще туря, праз лук, квас, с какво ли не ще я налага, но не се лекува отвън. Тия глупавите клетки, според вас, се лекуват отвътре. Те имат по-добри, по-солидни знания, отколкото умните, учените хора, които се лекуват отвън. Питам тогава: кой е по-умен?
На нас, съвременните хора, ни трябва малко повече смирение, да знаем, че не сме от много умните хора. Не сме и от много простите, но трябва да знаем, че малко знаем. По негативен начин всеки може да смета, но дойдем ли до положителната страна, до Истината, там хората не знаят да сметат. Кажи на некое дете да ти каже нещо, то така ще те сметне, такава голяма лъжа ще измисли, че ще се чудиш, отде я взело. Но я му кажи да ти каже Истината, ще ти отговори: да говориш Истината, е невъзможно при сегашните условия на живота! Всички ще те считат смахнат човек. И при това заблуждение, което сега съществува, всички площадни философи казват, че Истината била горчива, а щом е горчива, не маже да се казва, понеже ще огорчи устата ти. Следователно, не е позволено да се говори. Лъжата пък била сладичка, затова лъжете, колкото искате. Защо хората лъжат? Защото лъжата била сладка. Защо хората не казват Истината? Защото Истината била горчива. Не, лъжата именно е горчива, а Истината – сладка.
Разправяше ми един приятел един интересен случай за едного. Познавал той един беден човек, който често гладувал и един ден, понеже му се много дояло, отива в една гостилница и се помолва на гостилничаря да му даде от най-хубавите яденета и най-хубавото старо вино. Слагат му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда време да плаща, няма нито пет пари в джоба си. Казва му гостилничарьт: слушай, ти като си без пет пари в джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нещо без пари? Той прибързва да излезе навън, но гостилничарьт го наститеа с едно дърво и го набива хубаво. Стои вън замислен и си казва: добре е, когато се яде, но лошо е, когато трябва да се плаща. Мислите ли, че има някой от вас, който да не е бит в гостилницата? Я ми покажете един умен човек в света, който да не е бит! Покажете ми едно дете, което майка му да не е била! Покажете ми един млад човек, който да не е направил поне един скандал в света! Ще ми кажете, че само простият, само бедният човек прави скандали. Ако някой беден, прост човек прави скандали, и да го бият разбирам, но аз мога да ви приведа множество факти, дето хора от най-високо положение са правили по-големи скандали от тия, които правят простите. И простият може да направи скандал, и високостоящият може да направи скандал. Значи, не са външните условия на живота, които определят постъпките на хората. Нас искат да ни убедят, че външните условия на живота диктуват нещата. Това е една площадна философия, която в основата си не е верна. Някой казват, че външните условия ни заставят да постъпим тъй, или иначе. Например, казват, че условията са заставили орела да яде месо. Така е, но питам тогава: кой заставя гълъба да яде житни зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее и орелът? Как е възможно, като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът – житни зрънца? Казвам: и у животните има известни убеждения за живота. Гълъбът има много по-високо понятие за живота от орела; той носи по-висока култура в себе си. Орелът е цар на птиците, но е глупав. Че е глупав, виждаме по това, че не са го взели за символ на Свети Дух в религията. Военните го взимат като символ на сила; русите също го взимат като символ на сила, но щом дойде до религиозните форми в религията, там взимат като символ гълъба. Щом искаме да изпратим някоя птица като делегат при Бога, не изпращаме орела, но гълъба. Господ казва: „Орелът нека ходи по земята, нека участвува на бойните полета, но в моето царство такива месоядци не приемам.“ Казваме: условията на живота са такива. Ако един гълъб може да издържи при всички условия на живота, да се храни с зърнена храна, това показва, че в него има идея. Аз говоря за идеята на гълъба. Тогава, ние съвременните религиозни хора, може ли да се убеждаваме едни други, да се оправдаваме, че условията на живота били такива? Казвам: братко, засрами се от гълъба! Един гълъб, с много по-бедни условия на живота от тебе, е съумел да води един по-чист и порядъчен живот от тебе, а ти създаден по образец и подобие Божие, правиш хиляди престъпления и създаваш хиляди страдания на другите. Де е твоят образ Божий? Казваш: аз имам вервания. Да, имаш вервания на орела, но не и верванията на гълъба. Вервания имат хората на всекъде.
Аз разделям хората, според техните вервания, на орли и гълъби. Кажете ми сега, кои се размножават повече, орлите или гълъбите? Преди 15 години аз правих своите научни изследвания в шуменско там, в околността, на една скала беха се размножили толкова много орли, че селяните се чудиха, как да се отърват от тях. Най-после се сещат да натопят една мърша в някоя отрова и да я оставят за храна на орлите. Всички, които яли от нея, се отровили, но най-големият, най-силният от тях се търкалял дълго време по земята, докато най-после се спасил. Казвам: това са героите на съвременната наука. За този орел казват, че от тогава не са го виждали вече да ходи и да търси мърша из тази област. Виждали са го да ходи от едно место на друго, да си лови нещо живо за храна, но отвикнал се поне от това, да яде мърша. Така и за нас съвременните хора, трябва да ни дойдат много големи страдания, за да поумнеят главите ни, да се отвикнем да ядем мърша, като тия орли.
Тази храна, която употребяваме, не е Божествена. Тези условия на живота ние сами ги създадохме. Обаче ние, които верваме, казваме, че човек е по-силен от условията на живота, понеже сегашните условия, при които се намира той, са създадени от него. Нима онзи човек, който съгражда къща и задлъжнева, не създава сам своите условия? Нима онзи пияница, когото майка му родила с здраво тялосложение и отличен ум, след 10–20 години не изменя той сам своите условия, не покваря сам своя организъм? Всеки сам си създава условията. Пияницата казва: е, такива са условията, трябва да пия. Не, не са такива условията, а ти сам ги създаде. Туй е едно площадно разбиране на живота, това е една площадна философия. Аз сега говоря на мъже и на жени, понеже тази ваша площадна философия може да ви покоси. В площадната философия на живота се крият всички онези отрови, които днес рушат обществото. С тази философия днес правят само опити и казват: трябва да се опитваме. Добре, трябва да се правят опити, но разумни, а тия разумни опити може да се правят само по метода на гълъба. Под думата „гълъбъ“, аз разбирам културата на онова вътрешно безкористие. Месоядството е признак на голяма алчност. Аз съм правил ред наблюдения върху тревопасните, и върху месоядните животни и като ги сравнявам психологически, виждам, че месоядните животни са крайно жестоки. Един паяк даже, колкото и малък да е, и той е крайно жесток. Онази муха, която попадне в паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, после изхверля навън и казва: друга да дойде на нейното место! Паякът постъпва като някой касапин, който взима един вол, втори вол, забие ножа в врата им и ги закаля. Те мучат, той не обръща внимание. Казва дайте трети, четверти и т.н. И най-после, за свое оправдание, казва: как тъй, нали обществото трябва да живее! Нима обществото на гълъба не трябва да живее?
И тъй, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предшествуващи причини от миналото. Понеже природата сама по себе си е разумна, тя държи отчет за всички наши постъпки. Най-важното и най-мъчното нещо в света е човек да създаде своя индивидуален живот. Създадеш ли разумен, индивидуален човек, тогава дома, обществото и човечеството много лесно може да се създадат. Съвременните хора искат да създадат, да преорганизират най-напред човечеството, после обществото, след това дома и най-после човека. Този път, обаче, не е правилен.
Ще ви приведа следното разяснение. Вземете най-видните музиканти, които са завершили своето музикално образование, добре владеят това изкуство и образувайте от тях какъвто искате оркестър, ще видите, че в 10–15 минути или половин час, ще имате най-добрия оркестър, с най-хубави изпълнения. Достатъчно е капелмайстора да дигне своята пръчица и всичко верви по мед и масло. Защо? Защото всеки от тях знае отлично своята партитура, всеки разбира своята наука. Я съберете пък хора, които не разбират нищо от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър! И десет най-видни капелмайстори да дойдат да ги дирижират, ще видите, какво ще излезе. Само ще се дига шум, ще казват: чакайте, чакайте! – Но нищо няма да излезе. Вие също казвате: чакайте да видите, как ще излезе тази работа! Не, с чакане нищо не става. Щом кажеш „чакай“, подразбира, че не знаеш да свириш. Щом не знаеш да свириш, никакъв оркестър не става. Ние искаме да разрешим един от великите въпроси, има ли живот, или няма. Ами че ти живееш, какво ще разрешаваш този въпрос? Е, бъдещ живот дали има? Какво разбирате под бъдещ живот? Под бъдещ живот подразбирам един по-разумен живот. Ти си една мравя и казваш: мога ли да живея в друга форма? – Можеш. В каква форма? – Можеш да живееш в формата на една пчела, на един гълъб. Възможно ли е? – Възможно е. Прекарам тази мравя под една, под друга форма – под формата на една пчела, или един гълъб. Тя почва постепенно да се разширява и хвръква. Ако ви кажа, че тази мравя е еди-коя си мравя от еди-кой си мравуняк, ще ме повервате ли? Ще кажете: докажи, как тази мравя е станала гълъб! Как ще ви го докажа? Ако аз река да ви доказвам, че между гълъбът и змията има известна връзка, че те си мязат, че те са от един и същ род, само че змията е без крила и без крака, а гълъбът е с крила, с крака и с пера, ще ме повярвате ли? Ако смъкнете крилата, краката и перата на гълъба, той е цяла змия. Онези, които изучават естествена история, могат да проверят тази истина. Това се отнася само до формата на нещата. Затуй под „нисше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния живот. Като говоря за змията, аз разбирам нисшето, алчността. Змията като хване една жаба, цела я глътне. Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска да знае. Затова я наричат змия. Гълъбът като се приближи до некое житно зърно, самото зрънце му казва: братко, глътни ме! Всички зрънца се радват, защото в гълъба има една висша култура, в която те могат да се подигнат. Житните зрънца са разумни души, аз мога да се разговарям с тях. Ще кажете: и това го бива! Житните зрънца били разумни души! Щом у житните зрънца няма души, и у хората няма души. Аз мъчно мога да се съглася с вас, затова пък поддържам: ако у човека има душа, и у житното зрънце има душа. Аз още не съм видел, къде са душите в съвременните хора. Щом имат души, те трябва да обичат! Щом един човек убива своя ближен, де му е душата? Когато един нож се натъкне в тебе и те убие, плаче ли за тебе? Не, моята разумна ръка никога няма да влезе в тебе и да те убие, но ножът – може. И ако моята ръка е разумна, ако аз съм разумен човек, никога няма да причиня комуто и да е страдания, защото тия страдания ще бъдат едновременно и мои страдания. Ние, съвременните хора, мислим, че страданията и радостите са за сметка на тия, които страдат и се радват. Не е така, обаче.
Сега, за да обясня тази си мисъл, ще ви приведа един митологически разказ, или една митологическа приказка, която съществува в разни форми. Тя е от източен произход, създадена некъде в Египет, или в Индия. Като тази приказка има такива и в България. Интересното в нея е следното: някоя си царска дъщеря, много красива мома, била чрезмерно измъчвана от своята мащеха, затова била принудена да избегне от нея и да се крие в едно подземие на една планинска местност, дето останала да живее. Но и там младите момци не я оставили на спокойствие, тръгнали подиря ѝ, да следят де се е скрила. Загрижили се тези момци, как да я извадят от там, затова взели един след друг да ѝ предлагат ръката си, да ѝ обещават хубави условия за живение. Некои отишли при нея пеш, други с коне и като стигнали на местото, дето била скрита, извикали я по име. Тя се казвала Халикяз. Първият като стигнал на местото, извикал: Халикяз, излез да видим твоята красота! Тя била много умна и още на първия от дошлите герои казала: да станеш на камък! Той станал до пояс на камък. Втори път извикал: Халикяз, излез да видя твоята красота! – На камък да станеш! Той се превернал на камък до колене. Трети път извикал: Халикяз, излез да видя твоята красота! – На камик да станеш! Той цел се превернал на камик. Така се превръщали на камъни един по един, всички млади момци, които идвали да ѝ предложат ръката си, докато целата местност била покрита с камъни – все от тези велики герои – и тя останала да си живее спокойно в тази местност. Питам сега: какво искал да изрази този, който създал този митологически разказ, още недовершен напълно, с избетеането на тази мома от дома ѝ, и затварянето ѝ в това подземие? Защо тя станала причина тези млади герои да тръгнат подире ѝ да я търсят? Този философ или баснописец в своя разказ е скрил една велика Истина, която само разумни хора могат да разбират. Всеки човек в света, който иска да съществува, трябва да разбира положението, което Христос изказва в стиха: „Къща, съградена на канара, на камък, не се разсипва; къща, съградена на песък, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всеки млад момък, който идвал да я търси с думите „на камък да станешъ“? Тя искала да му каже: ти можеш ли да съградиш своята къща на камък? Ако той разбираше тези нейни думи, щеше да им въздействува и нямаше да стане на камък. Но като не разбираше, той стана на камък.
И действително, в сегашната наука, по закона на внушението, краката на човека може да се превернат в камък. Гръбначният стълб на всеки човек, днес може да стане толкова корав, че да носи на него железо, без да се счупи. Чрез закона на внушението човек може да стане тверд като железо. Онзи, който го е втвердил, пак по закона на внушението, може да го направи толкова мек, че от най-малкото бутване да усеща страдания. Това са само прояви в съвременната наука. Некои казват, че внушили някому да направи това, или онова нещо. Не, това са велики закони, които действуват в нашия умствен свят, и ние трябва да знаем, как да съградим живота си разумно. Следователно, ако ти отхверлиш от себе си онзи Божествен закон, онзи Божествен морал и приемеш, че всичко в света е глупаво, ти сам си внушаваш и един ден ще направиш от себе си един глупак. Ако кажеш, че всички хора са глупци, и ти ще станеш като тях. Помни, че ти трябва да мислиш за хората, че са благородни. Ти трябва да мислиш за човешките души, че са разумни, само че в проявата си като хора те вервят по един крив път, заблудили са се. И тъй, когато ти казваш, че всички хора са глупави, то подразбира, че само ти си умен човек, нали? Че ако Бог създаде всички тия хора, с които ние можем да се споразумеем, то как може да са глупави? Ако аз мога да се споразумеея с вас, като ви говоря една Истина, то и всички вие помежду си можете да се споразумеете, може да се разберете. Ако ние можем да живеем индивидуално, ако можем да живеем един възвишен живот, ще можем да минем през всички изпитания, ще надделеем себе си, ще преодолеем над смъртта. Защото, ако човек не може да преодолее над смъртта, ако не може да я хване за гушата, това е робство.
Първата задача в живота ни е да хванем смъртта за гушата, да водим сражение с нея и да я победим. Как? Писанието казва, че Христос победил смъртта. Онзи, който не разбира закона, казва, че като дойде Христос на земята, смъртта и Него хвана. Да, но Писанието казва, че Бог Който живееше в Христа, Го възкръси, че Бог живее в него. Ние казваме: аз трябва да живея за себе си. Никой не може да живее за себе си. Да живея за себе си, значи да имам в себе си туй великото, Божественото, да съзнавам, че съм човек, че Бог живее в мене, да взимам участие в този творчески принцип и да се интересувам от всичко, което става не само по земята, но и по слънцето, и по целия свят, навсекъде изобщо. Някой казва: не ме интересуват другите. Какво те интересува тогава? – Да се оженя млад, да намеря някоя богата мома, с парички, с хубава къща; после, да си родя неколко деца, да ги пратя в странство да свершат някоя наука и след това да ги назначи некъде чиновници. И след всичко това, той мисли, че е човек, създаден по образ и подобие Божие. Ами онази птица, която също като тебе живее под слънцето, не е ли свершила толкова работа, колкото и ти? Казвате: ами ние трябва да се грижим за себе си! Че кой не се грижи за себе си? Аз наблюдавам всяка сутрин у нас в двора птиците. Най-първо, като стане птичката сутрин, тя не се мие веднага като човека, но започва да си търси храната. След като се наяде, втората работа на птичката е да си направи тоалета. Започва да се чисти, да си глади перцата. Като си направи тоалета, третата работа е да си намери место за легловища. Като си намери и легловище, вече е доволна. И птиците правят такива разузнавателни експедиции, както и хората. Те изпращат 2–3 птици да обикалят, да видят, де има хубава вода, някой чист извор, де има хубаво грозде, хубави ябълки, круши и като разгледат целата местност наоколо, отиват да съобщят на останалите. И те, като един рояк, всички заедно отиват в откритата местност. Казват: птиците не разбират нищо. Как да не разбират? – Много добре разбират. Ние, които сме създадени по образ и подобие Божие, мислим ли, че като родим 2–4 деца и ги отгледаме, сме изпълнили волята Божия? – Не. Първото нещо, което се казва в Писанието е: „Придобийте разумния принцип, а след това завладайте земята, плодете се и размножавайте се!“ Под тия думи, да завладат земята, да се плодят и размножават, се подразбира проявлението на човека в неговото множество така, че в всички хора да вижда своето проявление. Един ден, като се събере човек в своя плод, да вижда, че плодът на всички хора е у него. След това, да вижда, че всички хора могат да се съберат в неговото тяло. И тъй, всички души могат да се събират в едно тяло. Както в моето тяло се събират милиарди същества, така и в света могат да живеят много хора заедно. Всички хора на земята могат да се съберат в един общ организъм. Този организъм наричат организмът на големия човек, на великия човек, на козмическия човек, наречен Адам Кадмон в когото нищо не умира, но всичко се изменява. Той взима грижата за всички същества, които съставляват неговия организъм.
Та сега, при тези условия, в които живеем, благото на един народ зависи от индивидите, които го съставляват. В всеки индивид, в всяка душа трябва да има този мощен стремеж – да бъде разумна.
Писанието казва: „Той ще ви кръсти с Дух Свят и с огънь“. Кой ще ви кръсти? Иоан кръсти Христа с вода, но отпосле кръстиха Христа отгоре с Дух. Значи, не е един кръстникът, който кръщава. Онзи великият, Който създаде света, Той кръщава и казва: „Твоето име отсега нататък е следното“. Той ти дава целата програма на твоя живот, какво трябва да вершиш. Тъй, както ме слушате, вие казвате: а, животът е много строг. Не, велик е животът! Ами че ако ти знаеш да свириш хубаво, това не е ли живот? Ако ти знаеш да рисуваш хубаво, това не е ли живот? Ако ти знаеш да отглеждаш лозите и да ги използваш разумно, това не е ли живот? Да имаш лозе, градина и да ги отглеждаш добре, а не тъй както сега ги обработваш, за да ги използваш само, това не е ли живот? Да обработваш лозя, това е добре, но трябва да знаеш изкуството да правиш техните сокове сладки, а не да ги превръщаш в вино. Ако можехме да задържаме всички тия плодове отгоре на дървото, не щеше ли да бъде живота ни по-добър? И ако всички ние, мъже и жени се съберем в един дом, и прекараме живота си разумно, в любов, не щеше ли да бъде това нещо по-хубаво? А сега, хората се измъчват в домовете си, кой да бъде първият, кой да бъде господарьт. Все ще има господар и слуга. Някой път, обаче, господарьт става слуга, и слугата става господар – това зависи от условията.
Аз ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал, за онзи англичанин лорд. Един английски лорд пътува към Австралия с дъщеря си и с един от своите верни слуги. В време на пътешествието става едно корабокрушение, и той, с дъщеря си и слугата си едва успеват да се спасят на един от островите на Велики океан. Слугата имал в себе си една малка торбичка с неколко житни зрънца. Като излезли на този остров, рискували да измрат от глад, понеже нито лордът, нито дъщерята могли да работят. Само слугата знаел да работи, затова веднага разорал част от земята, посадил житните зрънца и в скоро време те дали своя плод. Цели десет години прекарали на този остров, през което време слугата заповедвал, той бил господарьт, а лордът и дъщерята били слугите. След десет години се връщат в Англия, и тогава слугата станал пак слуга, а лордът станал господар. Такова било положението, което заемали те в света. Нима онази майка, която служи на своето дете, не е слугиня? Детето заплаче в 12 ч., в 1 ч. и казва на майката: стани? – И тя става. Едно малко дете в къщата заповедва и на майката, и на бащата, и на брата, и на сестрата – на всички, които са наоколо него. Защо? Голем ли е този господар? – Не е. Един ден детето става слуга, бащата става господар. Единственото разумно нещо е да имаме този Святи Дух в себе си, да имаме този разумен живот и да разберем, как трябва да поправим живота си. Ние очакваме за в бъдеще да дойде някой да ни спаси. Казваме: все трябва някой да спаси света. Преди 2,000 години дойде Христос да спаси света, но от там насетне дойдоха и нещастията. Кои не дохождаха да спасят света, но спасиха ли го? В Индия дохождаха и Кришна и Буда но спасиха ли го? – Не го спасиха. Между мохамеданите дойде Мохамед. Спаси ли света? – Не го спаси. Ние казваме, че еди-кой си дошъл да спаси света. Не, спасението на света още не е дошло; за сега се приготовляват само условията за това спасение. Когато всички хора приемат великия Дух в себе си, тогава ще дойде спасението. И сега нас ни заблуждават, като казват, че тези, които са на земята, още не са спасени, а онези, които са в онзи свят, са спасени. Запитала овцата де са моите деца, де са моите агънца? Казали ѝ: те са на онзи свят, много добре са там. Излъгали я. Какъв ти онзи свят са видели? Те са в червата на някого натъпкани. Ние не верваме на такива философи. Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни пратят в онзи свят. Онзи свят е тук. Аз бих искал да видя спасението на хората в онзи свят. Ако спасението можеше да стане на онзи свят, великите учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени. Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени. Некои от вас ще кажат: моето верую, моите познания, моето положение в света не ми позволява да приема това нещо. Твоето верую? Че какво верую имаш ти? – Аз вервам в един Бог. Много добре. – Аз вервам, че Бог е в три лица. Първото лице на Бога е Любовта, проявена в живота; второто лице на Бога е Мъдростта, проявена в знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в свободата – на всички хора еднакво трябва да се даде свобода. Като казваш, че верваш в един Бог, тури ли това троеличие на Бога в своя живот? Имаш ли живот, знание и свобода в действията си? Следователно, чрез твоя живот, чрез твоите знания ти никога не трябва да противодействуваш на Божественото, а да бъдеш в хармония с него. Туй разбирам под верване в Троеличния Бог.
Казва се в Писанието: „Ще ви кръстя с Дух святъ“. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да възприеме този Божествен Дух. Когато човек дойде до това състояние, от душата му ще падне един голем товар, ще почувствува голяма лекота. В ума му ще просветне голяма святлина. Представете си, че вие които ме слушате, казвате: дали това нещо е верно, или не? Изпитвате ли лекота? Имате ли святлина в ума си? Нямате ли тези неща в себе си, каквито доказателства и да ви привеждам, все ще има у вас едно съмнение. Ако днес ви нахраня много добре, ще си кажете: да днес ни нахрани добре, утре може да ни натири. Утре пак ви нахраня. Ще се усъмните за следния ден. Съмнението верви всякога в стъпките ни. Целият живот е пълен с съмнения. Верваме ли ние в Бога, Който ни е дал живот? Верването ни в живота ние обясняваме по разни начини. Казваме, че природата ни е дала живота, родителите са ни дали живота, а това, че Бог ни обича, че Бог ни е дал живота, че Бог ни е дал всички блага, отричаме. И всички криви тояги, всички криви заблуждения на площадните философи в света, отдаваме все на Бога. Една сестра казва: всичко е от Бога! Добре, ако действително всичко е от Бога, тогава защо ме критикувате. Значи, каквото и да говоря аз, каквото и да верша, то е все от Бога. Ако мислите така защо ме критикувате? Казвате: ами защо се обхождаш така? Обходата ти не е Божествена. Значи, щом верша нещо по вашата воля, то е по Бога; щом верша нещо по моя воля, не е по Бога. Това не е философия. Щом казвате, че всичко е от Бога, тогава, каквото и да верша, и по ваша воля, и по моя воля, според вас, все трябва да е от Бога. Ако между твоята воля и моята воля има дисхармония, Бог е отвън; ако между твоята воля и моята воля има съгласие, Бог е отвътре. Той е третият между нас. Ако между твоята любов и моята любов се заражда една умраза, едно състезание, Бог е отвън; ако между твоята любов и моята любов става едно сливане, ако се образува едно цело, Бог е отвътре. Ако между твоето знание и моето знание има една дисхармония, едно състезание и не можем да се разберем, ние сме на лево от Бога, Бог е вън от нас; ако между твоето знание и моето знание има едно съгласие, Бог е отвътре. Следователно, в вътрешната хармония се явява Божественото. Когато Божественото се яви в човека, той става мощен силен. Аз следя това нещо. Ако някой от вас само за един момент би почувствувал Божието присъствие, тъй както го разбирам аз, тъй както съм го изпитвал, то ако мръднете само пръста на ръката си в една разярена тълпа, която верши хиляди престъпления, всичко ще замлъкне, всичко ще утихне. Ако в този момент се намерите пред една 100,000-на армия, добре въоръжена с топове, пушки, и вие само помръднете пръста си, всичките топове ще млъкнат. Такова велико нещо е Божественото, което работи в света! Не мислете, че Бог, Който се проявява в света, е нещо слабо. Не, Бог вижда, разбира нашите глупави разсъждения, нашата площадна философия и само се поусмихва, т.е. ще ме извините, че употребявам този израз за Бога. Това е само един символичен израз. Бог не се усмихва, в Него има нещо велико! Той като вижда, че някой се мисли за голем философ, напъчил се, едва ли може да дигне на гърба си 100 кгр., казва: ако на гърба на това дете бих турил целата земя, какво ли би станало с него? Когато някой каже, че е герой, аз считам, че трябва да е в състояние да носи целата земя. Герой, който може да носи целата земя на гърба си, аз считам, че е герой от трета степен. Този пък, който може да носи на гърба си целата земя, слънцето и всичките му спътници, считам герой от втора степен. Този, който може да носи на гърба си целата земя с десет слънца и спътниците им, той е герой от първа степен. Питам: ако сте герой в България от първа степен, можете ли да носите земята с десет слънца и спътниците им на гърба си? – Не мога. Тогава ти не можеш да разрешиш най-важните въпроси в живота. Аз който мога да нося земята на гърба си, казвам на българите: слушайте вие може ли да се примирите? Кой си ти? Тебе ли ще слушаме? Щом не ме слушате, ще разтърся земята. След като я разтърся 4–5 пъти, след като унищожа тия ваши пушки, топове, пак ще ви питам: ще ме слушате ли? – Ще слушаме. Как няма да слушате? Ще слушате, и оттатък ще минете. Ще кажа: слушайте новото учение! От сега нататък не се позволява на хората да се бият. Защо? – Ще разтърся земята. Така бих постъпил, ако бях един от третостепенните герои. Казвате: къде са тези герои? Ще дойде един от тези герои, които могат да носят земята на гърба си. Този герой ще оправи света. Този герой се приготовлява сега, и всички ясновидци виждат, че турят земята на гърба му. Вие ще видите този герой и ще знаете името му. Като дойде този герой, ще кажа на хората: Господ ми каза от сега нататък да живеете в мир и съгласие. „Да живеете в мир и съгласие“. – Това е учението на великите Учители от памти-века и до сега. Като се разтърси земята, всичко ще разберете. Това нещо ще бъде, и всички ще го видите. Като го видите, всички ще поумнеете. От сърцето ви ще изчезне старата култура на орела; всички ще станете гълъби и с крилете си ще се дигнете из въздуха. Ако сте змии, всички ще бъдете смазани на каша в дупките си; ако пък сте гълъби, ще хвръкнете и Господ ще каже: ето моите умни деца! Затуй ви казвам сега, че на всички ви трябва да израстнат крилца.
Той ще ви кръсти с Дух свят, с туй разумното великото. Ние трябва да верваме в това! Първото нещо в света е човек да разбере и да опита Любовта. С Любовта трябва да направим един велик опит, но не трябва да се боите и да казвате: какво ще бъде положението на България? Какво ще бъде с човечеството? – Какво ще бъде положението на обществото? – Какво ще бъде положението на България, какво ще бъде положението на вашия дом, това са второстепенни въпроси. Важното е, какво ще бъде с нашата душа. Това е великият въпрос, който трябва да разрешим не само за себе си, но и за всички други души. Въпросите за човечеството, за България, за обществото, за дома ни, това са въпроси, които от хиляди години се разрешават и които не са разрешени и до сега. Щом, обаче, разрешите въпроса за вашата душа, тогава ще раздават на всички ви съответните партитури и всеки ще влезе в оркестъра и ще започне направо да свири – ще знае своята част. Затова днес се проповедва на хората разумния живот.
„Той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън.“ Огъньт е едно велико благословение, едно пречистване. Всички трябва да се подигнем! В какво? – В Любовта. Всички трябва да просветнем! В какво? – В Мъдростта. Всички трябва да се разширим! В какво? – В Истината. Няма ли да бъде хубаво, като се срещнем да се познаем? Вие казвате, запример, че ме познавате. Но ако ме срещнете след 20 години, и аз съм хверлил брадата си, изглеждам 25 годишен, вие дори няма да подозирате, че това съм аз. Ще кажете: дали е той, или не? Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашите костюми постоянно се менят, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. И тия, които са публика, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите си. Нашите костюми съответствуват на това, което е написано върху тях. Един ден, когато излезем вън от театъра, дето нещата не са написани, ние ще се явим в истинската си форма, която не се мени. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човешкото трябва да се снеме, да се види онова великото, Божественото. Виждаш някой човек навъсен, сърдит, недоволен е от нещо. Някому устата се изкривила, една изкривена усмивка се носи по лицето му; някому очите се изкривили; някому ушите разхверлени на една, или на друга страна. И след всичкото това казват: красив човек е този! Не, ушите трябва да бъдат на местото си – Мъдрост трябва да има у човека. Носът трябва да бъде прав, на местото си да е – трябва да мирише човек само хубавите работи. Човек не трябва да мяза на орела. Защо ноктите на краката в орела са закривени? Защо яде мърша. Той хем с краката си, хем с клюна си я разкъсва. Като забие клюна и нектите си, нищо не остава от жертвата. Не, прав нос ще имаш. Какъв е клюнът на гълъба, завертен ли е? – Прав клюн, прав нос трябва да имаш, а не завертен надолу. Закривеният надолу клюн или нос означава песимизъм. Очите ви, които изразяват Истината, трябва да бъдат отворени, всеки да познае, че сте човек на когото може да се разчита. Като срешнеш човека, да знаеш, че той ти е брат. Всеки за себе си трябва да каже: харесвам очите си, харесвам носа си, защото съм Божествен. Всеки сам себе си трябва да харесва. А сега вие се погледнете и казвате: не се харесвам. Не, ти ще измениш условията на живота си, ще бъдеш доблестен поне като гълъба. През хилядите години, през които е минал той, и при добрите, и при лошите условия на живота си, не ял месо. Колкото пъти и да са го учили да яде месо, той все казвал: не, аз имам убеждения! Така и ние трябва да казваме: аз имам убеждения, служа на Бога на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетельта, не искам да ям месо. Ще бъда гълъб, няма да верша престъпления. Ама ще ви колят хората! Нима не колят орлите? Ама вълк трябва да бъдеш! Нима вълците не ги убиват? Нима вълците не умират? Ама мечка трябва да бъдеш! Нима мечките не умират? Ама силен като лъв трябва да бъдеш! Нима лъвът не умира? Оставете тази площадна философия! Ако трябва да бъдеш лъв, бъди, но лъв на Любовта, лъв на Мъдростта, лъв на Истината, лъв на Правдата, лъв на Добродетельта. Такива велики лъвове трябва да има! Такива лъвове трябва да бъдете всички!
И ако трябва да бъдете орли, бъдете орли на Любовта, орли на Мъдростта, орли на Истината, орли на Правдата, орли на Добродетельта. Това значи да се кръстите от Дух Свети, да се кръстите в Истината. Такива лъвове аз бих желал да бъдете! Не от онези лъвове, които прескачат в кошарите вътре! Не от онези орли, които слизат от небесните височини в някой двор, да сграбчат някоя кокошка некое пиле или някоя дребна домашна птица. Не, не, идейни орли трябва да бъдете – орли на високата мисъл в света! Да имате широкия простор на орела, царьт на птиците, но в този цар да има доблест! Има такива орли в света.
„Ще ви кръсти с Дух Святи.“
Сега, мнозина от вас ще се кръстите. Некои от вас сте кръстени, но вие още не знаете. Така и детето, колко време след като го кръстят, си знае името? Детето го кръщават на първия, втория или на третия месец, но едва след 2–3 години си знае името.
Та вашият кръстник трябва да дойде, да ви каже какво ви е името. След като ви кръсти, трябва да знаете, каква е Божествената програма и да живеете според нея, да живеете според живота на гълъба, според Духът Святи. Тогава ще минете в нова фаза, ще бъдете хора, създадени по образ и подобие Божие и Господ ще каже: „И виде Господ, че всичко, което е направил този човек е добро, защото е положил Неговия закон, законът на Любовта“.
Беседа, държана от Учительт, на 12 април 1925 год. в гр. София.