Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)
СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ
Седма лекция 30 ноември 1924 г.
– Любовта ражда Доброто.
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.
Размишление
Искам десет души от вас да се заемат да пишат върху темата Разлика между подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия. Или върху темата Хармоничните черти на подсъзнателните,съзнателните и самосъзнателните действия. Вие няма да философствате, но ще намерите примери от подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни действия в Природата. Като дойдете до свръхсъзнателните действия, тях ще оставите.
Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения. Каква е разликата в движенията им? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи. И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията. Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу? – В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече. По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си. Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи. Като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в речта. Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение. И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу. Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си. У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей!“ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром. Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш. Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.
Та сега вие присъствате в Школата. Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не. Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик. И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около четиридесет чувства и способности. С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът!“ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите. Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо.
Сега нека излязат на дъската десет души един след друг и всеки да напише по една геометрическа форма.
Уточнение: Начертаха се следните фигури:
Тази азбука има ли някакъв смисъл сега? Този, който начерта първата фигура, полукръга, каква мисъл имаше в себе си?
Отговор: Мислех да начертая един полукръг.
Значи тук е работило подсъзнанието. Този полукръг показва движение на нещо. Но какво е това движение? Може би движение на някое неорганическо тяло, а може би движение на някое разумно същество. Този ученик в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото. Значи Божественото у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“
Какво показва триъгълникът? Каква беше мисълта на този, който начерта триъгълника?
Отговор: Стремеж нагоре.
Тук свръхсъзнанието казва: „Човек трябва да има чисти чувства. От него се изисква Божествен ум, Божествено сърце и Божествена воля, които да са насочени нагоре.“
Третата фигура е знакът на Слънцето. Тя представлява нещо като лула, като духало. Тази лула, както е поставена във физическия свят, има един наклон нагоре, който показва, че Божествените неща трябва да се раздухват главно във физическия свят. Все трябва да има нещо във вас, което да ги раздухва. С какво става раздухването?
Отговор: Със скърби.
Скърбите и страданията са духалото. Скръбта е отгоре на тази лула, която гори; тя същевременно е и огнището. Значи третата фигура показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да започне възкачването си нагоре.
За какво мисли този ученик, който начерта четвъртата фигура?
Отговор: Аз съм работил върху тази фигура, но още не съм дошъл до едно окончателно разрешение за нея.
Тази фигура наподобява човешкото сърце.
Реплика: Има нещо несъизмеримо в тази величина.
Тази фигура е несъизмерима, защото в нея има една малка вдлъбнатина. На какво се дължи тази вдлъбнатина а? – Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре. Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б. Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца. След колко милиона години то ще се върне в другата ръка? И тук има същото нещо. Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма да бъде същият, но обратното на това, каквото е бил. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
Отговор: Така се образува от окръжността.
Тъй както тук е поставено сърцето, самото му положение разрешава въпроса: вдлъбнатината е към запад, а острата му част – към изток. Това показва, че стремежът на сърцето е към изток. Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват. Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека. Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра. При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата? Тъй че тази фигура наподобява сърцето. Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия. Сърце има и в Бога.
Какво означава тази крива линия? – Тя означава закона на Вечността. Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е. само във Вечността. Там се извършват великите работи. Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността. Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността. Затова не се обезсърчавайте в живота си!
Каква беше идеята на този, който нарисува везните? – Че в живота има равновесие, което обаче често се нарушава. В живота има ту радости, ту скърби, които се колебаят, както везните, докато се уравновесят. Кое в Природата мяза на везни?
Отговор: Ръцете.
В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки. Как ще намерите тяхната равнодействаща? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението?
Отговор: Първо ще намерим равнодействащата сила на двете сили, после ще намерим равнодействащата на получената и на третата сила. Тази, която получим сега, тя ще бъде търсената равнодействаща сила.
Значи шестата фигура показва, че силите у човека трябва да се уравновесят, т.е. човек трябва да има уравновесен, добър организъм.
Какво показва квадратът? – Той показва бойно поле, място на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място. Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят. И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят. Значи той представлява мъчнотии от материален характер. В Духовния свят квадрат няма, там квадратът е само една страна.
Какво тълкуване бихте дали на тия концентрични кръгове?
Отговор: Понеже става дума за концентриране, това е знакът за концентрирането.
Тия два кръга показват, че човек трябва да разбира законите, по които клетките се развиват; или трябва да разбира ембрионалното състояние на своите мисли и чувства. Това означават двата кръга.
Какво означава триъгълник с точка? – Че силата на човека трябва да бъде в самия него.
Тази фигура, която представлява нещо подобно на охлюв, показва, че човек от хаоса трябва да създаде хармония. Децата в своите игри правят такива спирални линии. Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение. По този начин камъкът не може да излезе извън прашката. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща. За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне. Кой е единият край? В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение?“ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече. Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания. Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе. Тази връв ти е потребна. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли. Ти няма да изхвърлиш навън мозъка си, той ти е необходим, но мислите трябва да излязат навън.
Тия фигури, които нарисувахте на дъската, бяха в подсъзнанието ви. Значи тия идеи не съществуват още в самите ви действия.
За следния път ще ви дам да пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята? Или Каква роля играе благоуханието у цветята? А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача. Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за да се привличат малките мушици. Не е само за това.
Отговор: Благоуханието има и друго предназначение: то показва скръбта им.
Да, така е, но същевременно благоуханието образува в цветята дреха, чрез която те се запазват от студ. И забелязано е, че сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, цветята издават и по-силна миризма.
И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и да сте, е най-важното. Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея. После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика. Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик. Всеки човек, за да извърши някоя работа, трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.
Първо, ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е. да отстранявате всички кармически недъзи от себе си. Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Той трябва да постави всичко в себе си в хармония. Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.
Сега нека някой от вас, който има художнически способности, намести тия десет фигури тъй, че да образува от тях човек. Това е една по-сложна задача. Аз ще ви дам схема как може да се разработи идеята.
Фигура I представлява схемата, по която ще се ръководите, за да нарисувате човека. Главата е горният триъгълник, гърдите – вторият триъгълник, а бедрата и краката – третият триъгълник. Фигура II представлява физическият човек. Духовният човек не е тук – той е на друго място. Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек. Де ще търсите духовния човек? Какви са признаците на духовния човек? Движението в духовния човек трябва да върви нагоре. В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре. Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен. Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата? Значи носът е Божественото, духовното у човека. Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека. Тази малка част – носът – един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
И тъй, вие имате сега схема за човека. По същия закон ще наредите и другите фигури. Това е задача, ребус, който трябва да изработите. Аз употребих първата фигура, направих от нея челото. На другите фигури вие сами намерете място. Де ще турите везните?
Отговор: Вместо ръце.
Тъй, човек трябва да има воля – това означават везните. Та ще се постараете да съчетаете тези части. Това ще бъде едно упражнение за вас – да се научите да уподобявате нещата. Ще почнете от външното уподобяване и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки знак.
– Любовта ражда Доброто!
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.