Работна среда на електронния архив
Съзнателният живот като забава
Тази вечеръ ви повикахъ на една забава, тъй я наричамъ азъ. Животътъ има своите сериозни . страни само когато е грЪшенъ, Човекъ е сериозеяъ когато жи¬вотътъ му е грЪтенъ, когато има да дава, когато има несъгласие въ убежденията му, когато живее въ раздори. Когато хората сж праведни, животътъ е наслаждение. Следователно, ние, требва да прЪ- върнемъ сериозния животъ въ една забава. Отъ това гледище, всичкиятъ материаленъ светъ е една забава за висшите духове. Те по некой пжть где- датъ, какъ живеятъ хората на земята, защото туй, което хората правятъ на земята, то е едно за¬бавление за невидимия светъ, то не е толкова се¬риозно. Отъ наше гледище, отъ гледището на на¬шия грешъ животъ, отъ живота на несгодите, ние живеемъ единъ сериозенъ животъ, но отъ гледи-щето пк онези папреднали сжщес/гва, животътъ е една забава. Следователно пе всекога требва да бждете сериозни. Сериозни требва да бжде¬те когато изправяте вашите погрешки, но щомъ изправите погрешните си. пре-върнете живота си въ забава! Сериозниятъ животъ азъ унодобявамъ на живота, който човекъ прекарва нощно време — седи самъ въ тъм¬нината, нема съ кого да приказва, размишлява какво да прави. А живота на забавата е сборъ на души, които се събиратъ въ общение и живе¬ятъ въ Божествената Любовь, Мждрость, Истина, Правда и онази висша доброта. И всички се рад- ватъ, че има забава. Когато настане нериода на забавата, Господъ прощава греховете на всички хора. Разбира се, азъ употребявамъ думата „заба¬ва" въ нейната най-чиста смисъль. Подъ „забава" не разбирамъ да ви забавлявамъ като некой шутъ, не разбирамъ да ви забавлявамъ и като некой актйоръ, но подразбирамъ една приятна, музикал¬на забава, на която некой ноетъ, музикантъ или художникъ може да изнесе онези хубави песни и картини отъ природата. Ние, съвремените хора, сме свикнали да изнасяме само лошите работи отъ живота. Вие още не сте се научили да гледате красивото въ хората. Какво нещо бихте видЯли въ съвремения човекъ, въ всички съвременни живо¬тински царства, въ всичкп растения и камъни, ако бихте знаяли какъ да гледате на техъ! Природа¬та има двЯ лица. Едното лице на природата е тол¬кова страшно, че човекъ за него требва да бжде еленъ. Ако бихте видели това лице, бихте се оплашили. Единъ български свещеникъ ми разпра¬вяше, че въ младините си единъ пжть сънувалъ еледния сънь: среща го едао големо куче и го нагълтва, но после го изважда отъ устата си. Съ¬бужда се на сутриньта и заболева. Цели три ме¬сеца лежалъ болень. Сега, често съ погрешните, които правимъ въ живота си, даваме поводъ на такива кучета да ни поглъщатъ, и като излеземъ отъ устата имъ, три месеца боледуваме и казва¬ме: животътъ нема смисълъ. Това е само привид¬но така. Това безмислие не е отъ Бога. Ние сами правимъ живота си неприятенъ, бгзмисленъ. И тъй, едн«.то лице на ириродата е много неприятно, много страшно, а другото й лице е мно¬го кразиво. 1'я го е скрила, защото още работи върху него. Въ природата има живи работници, които изработватъ едно живо лице за човешката душа. Те го ваятъ сега, та като влезе човекътъ въ новата фаза на своето развитие, въ новата фор¬ма, която никой не познава, да бжде готово. Това еж най-красивите тела, които човекъ може да си представи. Ще видите, че у животните, космите сж едно ерЪдство за забулване на онЪзи художници, които еж работили въ тЪхъ сегашното човешко ли¬це. У сегашния човйкъ тия висши художници сж сжщо тъй добрЪ маскирани и работятъ новото ли¬це. Така постжнва всЬки художникъ. Рисува той своята картина и я забулва съ платно. Докато не я свърши, той не вдига платното. НЪкой пжть се вдигне за малко врЪме завесата отъ нашето лице, открие се туй умно лице и казвате: е, какво ан¬гелско лице! Открие се за малко, и бързо пакъ се закрие. Затуй по нЪкой пжть се виждате толкова красиви! Тогава казвате азъ не съмъ знаялъ, че съмъ толкова красивъ! Това не е една илюзия, това е една действителна картина, къмъ която пос¬тоянно ни подканватъ. Подкапватъ ни къмъ тази велика забава, която Богъ приготовлява. Понеже тЪзи велики художници постоянно работятъ у насъ, то отъ наша страна се изисква поне да имъ съ- дМотвуваме, да не разваляме тяхното изкуство. Ако не можомъ да имъ направимъ друго, то поне да не разхвърляме боитЯ, четкитй имъ, да не цапа- ме платното имъ, да не се упражняваме върху не¬го, а да се радваме, уе за насъ се приготовлява нЪщо велико. И като се вдигне единъ день туй платно и се открие картината, ще видите, че се работило нЯщо велико, нЯщо живо, което осмисля жвота Много често азъ ви забавлявамъ съ известни символи, показвамъ ви известни грЯшки, и вие каз¬вате? е, все погрЯшки, погрЯшки, все за тЯхъ чу¬ваме! Кой е кривъ за това? Когато дойде въ гим¬назията единъ учитель да преподава български езикъ и почне да шари тетрадките ви, той кривъ ли е? Има известни правила, извЯстни закони въ български езикъ, които му диктуватъ: ще спазвашъ тия правила, и всЯка буква ще бжде на мЯстото си. НЯкой ученикъ по нЯкога не спазва тЯзи пра¬вила, тури една буква вмЯсто друга. Какво ще пра¬ви учительтъ? — Той си има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетрадката. Този ученикъ не е доволенъ, че учительтъ му нашарплъ толко¬ва много тетрадката. Туй не е добро за лпчнитЯ чувства на ученика. НЯкой другарь му казва: дай да видимъ тетрадката ти! — НЯма защо. И на¬бързо я затваря. Та, нЯкой отъ васъ сж съ нашарени тетрад¬ки. НЯма нищо, професорътъ ви учи, и трЯбва да му благодарите. Това е забавление. Той не казва, че това е лошо, но казва на ученика: слушай, ще пишешъ споредъ правилата. Тукъ се пише ъ, тукъ тукъ се пише ь. а тукъ се пише Ъ. Ако учишъ английски, съвсемъ други правила ще знаешъ; ако учишъ еврейски езикъ, тамъ отъ дЪсно на л4во ще пишешъ; като дойдешъ до китайски езикъ, тамъ пъкъ нито отъ лЪво къмъ дЪсно, нито отъ дЪсно къмъ .тЬво, ами отгорй надолу ще пишешъ. Вс4- ки езикъ има свой начинъ на писане. То е забав¬ление. Най-голЬмото забавление иматъ китайцитЪ, т4 иматъ 40,000 знаци за писане. Ако нЪкой ки- таецъ научи тия 40,000 знака въ китайската азбу¬ка, той минава за ученъ човЪкъ. Следователно, въ прпродвта великите сжщества сж създали своя азбука, която ние требва да изучаваме. Занрим^ръ, вземете сл4дующия символъ. Ако отидете сутринь на изгрЪвъ слънце, най-първо ще забЪлЪжите една малка свЪтлинка, която постепенно се усилва, усил¬ва, докато изгрее слънцето. Щомъ изгрее, туй ху¬бавото н4що изчезва, картината се изменя. Пи- тамъ: какво иска да ни каже природата съ пуква¬нето на зората до пзгрЪването на слънцето? Как¬во иска да ни каже отъ изгрФването на слънцето до заливането? Въ тия моменти на природата има два символа. Въ първия моментъ, отъ пукването на зората до изгрЪването на слънцето, природата ни учи върху двата велики закона на Мждростьта и Истината. Този моментъ отнима два часа. Въ не¬го промените сж резки. Следъ като изгрее слън¬цето, обаче, природата ни учи на друго. Тя ни учи па закона на топлината, т. е. на закона па Любовьта. Въ този моментъ нЬма толкова резки промени въ картините, но има промени въ темпе¬ратурата. Най-напр^дъ не е толкова топло, но пос¬ле става все ио-топло и по-топло, докато стане мпого горещо. Значи и въ живота е сжщото не¬що. Човекъ въ утробата на майка си, въ утроба-та на природата двата часа учи Мждростьта и Ис¬тината. а останалото време отъ деня учи Любо¬вьта. Тъй че по-големата часть отъ нашия жи¬вотъ е унотребенъ за изучване на топлината и промените, които ставатъ съ нея. И тъй. когато вашиятъ животъ е на изгревъ, ше вземете нървиятъ символъ. Като отивате все- ка сутринь на изгревъ, ще имате въ ума си кар¬тината, идеята за изгреващето слънце. И когато погледна пукването на зората азъ ще се въоду¬шевя, душата ми ще се изпълни съ онези прин¬ципи на Лждрость и Истина, а следъ като изгрее слънцето, ще кажа: настана часътъ на Божестве¬ната Любовь! И тогава цель день ще требва да изучавамъ промените, които ставатъ въ Любовьта. Това е хубавото въ природата! НЪкой пжть твоята любовь е,е усилва иовече, а н4кой пжть отслабва, и ти казвашъ: любовьта се усилва и отслабва, ле. ти ошн не любишъ. Ние само се учимъ на изкуството да любимъ. За сега само Богъ люби. Казва се въ Писанието: .,Богъ е любовь". Значи намъ не сж дали още това из¬куство да любимъ. Следователно, когато дойдемъ въ Бога, тогава ще зниемъ какво нЪщо е Любовь! Когато Богъ ни учи на туй изкуство, всички анге¬ли сл^дятъ съ любопитство, съ страхопочитание, какво върши Той съ тия малки едшества. ТЯ се чудятъ като виждатъ, че Богъ слиза отъ трона си, за ги учи на Любовь. Само Богъ знае из¬куството на Любовьта, и само той може да ни го предаде, но за да възнриемемъ туй из¬куство требва да бждемъ готови. Бъ какво седи готовностьта? Ами че малко н$що ли е този ве- ликиятъ Богъ на Любовьта да обърне погледа си къмъ тебе, и ти да можешъ да го възприемешъ? Ако вашето сърце може да трепне отъ иогледа на единъ вашъ приятель когото обичате, то не треб¬ва ли сърцето ви да трепне отъ иогледа на Този, който ви е далъ живота и всички блага въ него? А туй, че имате страдапия, това сж само проме¬ни на хоризонта ви. Когато изгрЪе слънцето, кол¬кото и да е ясно на хоризонта, все ставатъ про¬мени? дойде ирахъ, заоблачава се, явяватъ се дъждъ, сн^гъ, бури, и поел4 отново изгрева слън¬цето. Тези промени ставатъ постоянно ьъ приро¬дата. но схшиятъ законъ е и въ живота. Следователно, отъ това гледище, животътъ е забавление, но за кои? — За ираведните. Азъ го¬воря за техъ, не говоря за грешниците. ТЪхъ ги н^ма тукъ. Ние изпратихме всички грешници на хаджилъкъ. Дадохме имъ ио единъ билетъ и имъ казахме: хайде се^а на пжть! Тази вечерь нема да смущавате учениците, защото ние ще имаме за¬бавление. а вие сте много сериозни, не можемъ да се разиравяме. не можемъ да се разбираме съ васъ. Тогава, защо да не бтагодарите на Бога за тази забава, за всички промени, които ставатъ въ жи¬вота ви? Какво лошо има въ това, че вашиятъ хоризонтъ се заоблачилъ, че има нрахъ, бури, облаци, това-онова? Че растенията разбиратъ и цЬнятъ тия промени много повече отъ васъ! Като се заоблачи, те се отварятъ, шушнатъ си. радватъ се. Вие разумните деца. избегвате отъ това за- облачаване, скривате се. Защо? Заптото още не сте научили великия, красивия езикъ на Бога. Ние, съвременните хора, така сме изопачили своя умъ, че не впждаме красивото. Ние виждаме красота само въ он^зи н4ща, които въ сжщность, нЪматъ красота Дойде, запримЪръ, нЯкой при мене, иска да го обичамъ. За да го обичамъ, за да се про¬яви любовьта ми къмъ него, требва да намЪря онова красивото въ него. Не мога да го обичамъ заради неговото знание. Ние не обичаме хората за това, че много знаятъ. Не, приндинътъ или онова начало, което сближава хората не е нито тЪхниятъ умъ, нито тяхното сърце, нито тяхната воля, а е тяхната душа. Това е хубавото, това е красивото въ природата и въ живота, понеже вс/Ьки единъ човЯкъ. всЬка едиа душа е една необходи- мость за тебе въ твоето проявление. Какъвъ е законътъ? — Ако всички души не се събе- ратъ на едно мЯсто, нито една душа не може да се прояви. Значи, ако животътъ е забавление, за всички требва да е забавление. Ако е радость, за всички трЯбва да е радость. Сега, отъ туй гледище, когато небето се за¬бавлява, забавлява се и адътъ. II въ ада има му¬зика. развлечения, не мислете, че е толкова страш¬но. 'Гамт има страшни нЯща, но има и хубави ра¬боти, има и забавления. Кога? — Когато горЪ има за-бавления, и въ ада има забавления. Когато горЪ ра- ботятъ сериозно, и въ ада работиятъ сериозно. Едни- тЯ работятъ по единъ начинъ. другите работятъ по другъ начпнъ, ЗанримЯръ, една сестра худож- ница ми разправяше следния случай. Нарисувала единъ день една картина, ногледнела я, доволна била отъ нея. Но едно врЯме отишла да си гле¬да работата изъ кжщи, и въ този моментъ. ней¬ната малка дъщеря взима четката и боптЯ, и как¬то наблюдавала другь пжть майка си, взима да рисува по платното. Забавление си прави тя. Пи¬тамъ: направила ли е нЯщо лошо дъщерята? Не, тя прЯподава на майка си слЯдния урокъ: мамо, ти слЯдъ като нарисувашъ хубавата картина, ще я дигнешъ по-високо, за да не мога да я достиг¬на. Щомъ не си я дигнала по-високо, и азъ ще рисувамъ, и азъ ще покажа своето изкуство. И Господъ е нанравилъ така. Той е дигналъ хуба¬вите нЯша толкова високо, че като ги гледаме, ла казваме: е, да съмъ тамъ сега! Когато не ни се даватъ нЯкой нЯща то не е защото не искатъ да ни ги дадатъ, но други актйори играятъ на сце¬ната, други се забавляватъ, нашиятъ редъ още не е дошълъ. Докато дойде нашиятъ редъ, ние трЯб¬ва да седимъ като публика и да гледаме. По нЯкой пжть вие казвате: защо хората страдатъ толкова много? Какво нЯшо е страдани¬ето? — Стртданието е едно отъ най-приятните чувствувания. Когато човекъ страда, идвагъ му най-хубавите мисли. Може да кажемъ, че страда¬нията сж създали у хората най-хубавите идеи, най-приятните импулси, най-приятните стремежи. И ако ви попитатъ, искате ли страдания, ще кажете: а, да не ни дава Господъ страдания! Ами какво да ви даде? Че страданието е най-великото благо за човека! Страданията в с е к о г а п р е д- шествуватъ забавата. Ами че когать правите едно угощение тукъ на земята, създавате си едно за-бавление, но и вашите кокошки сжщо иматъ за¬бавление. Вие ги изваждате" отъ курника и имъ казвате: виждаме, че вашето жилище пе е толко¬ва хигиенично, съжаляваме ви, че сте живели тол¬кова време въ него, но ние ще ви извадимъ отъ тукъ и ще ви ириемемъ па гости въ кашите кж- щи, ще ви покажемъ какъ се забавляваме. Ко¬кошките започватъ да крекатъ, да кукуригатъ, да куткудякатъ. Вие ги сготвяте на едно хубаво яде¬не, започвате да имъ пеете, а те мълчатъ: Пи- тамъ: когато душата на една кокошка или на единъ петелъ излезе, какво мислятъ те? Те влизатъ въ забавлението, т. е. те влизатъ въ връзка съ чо¬вешките души. Тази кокошка нищо не е изгубила. За една кокошка е привилегия да я изяде единъ човекъ, Азъ не казвамъ, че човекъ я изяда, но топ я приема на гости, макаръ че тя минава прЯзъ огънь. По сжщия начинъ и вие ще минете ирЯзъ огънь, щомъ искате да влЯзето въ духовния светъ. И като ви извадятъ отъ вашия курникъ пакъ ще има куткудякане. Павелъ, като разбралъ този великиятъ за- конъ на живота, казва: „Где ти е сега, с 'е, жилото?" Защото, когато Божествената 7 вь слезе, за да даде животъ, смъртьга, всички не¬щастия, страдания се поглъщать. Единъ день всички тия ваши страдания, които оте минали, ще бждатъ перли украшения върху вашите дрехи и ще ка-жете: много се радваме, че минахме презъ тозп пжть и научихме такива ценни уроци. И действи¬телно, забавата е необходима. Едно нещо е необ¬ходимо въ забавата: ти требва да забравишъ себе си, да забравишъ животинското, нисшето азъ. За- примЪръ, като седна некжде, азъ не требва да мисля, че вие ме наблюдавате, а требва да бжда съвършено тйхъ и спокоенъ и да си мисля съвсЬмъ друго нЯщо. Така да е и съ всеки единъ отъ васъ: да си мисли спокойно, да не се наблюдава п да счита, че всичко наоколо му е въ редъ и порядъкъ. Туй е едно отъ качествата на забавата. Щомъ има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? — То е, като че си въ нЪкой затворъ. Дой¬де стражарьтъ и ти преглежда всичко. Той гледа дали букаит4 сж на мЪсто, бърка въ джобоветЪ ти, търси това — онова и т. н. Посл$, дойде другъ н4кой, прегледа ти др4хит4, яката. Каз- вамъ: това е въ затвора, но ти въ забавлението ще бждешъ естественъ. Въ всЪка забава чо- вЯкъ е красив ъ. Самъ по себе си той ще си тури онова облекло, въ което той импонира на другитЪ. И тогава, като погледнемъ този чов4къ, въ цялото му лице ще видимъ онова другото ли¬це, въ което Богъ се проявява. II тогава требва да бждемъ като децата, съвършенно естествени и свободни, да забравичъ неволи, страдания. Всички ще имаме свободенъ билетъ да отидемъ до слън-цето и ще бждемъ радостни. Н4кои ще кажатъ: тЪзи дЬца сж нетрезви. Питамъ: кое е трезвено¬то положение? (Учительтъ прави серпозни, строги изражения на лицето си). Питамъ: тази сериозность какво означава? Каква идея се крие задъ нея? (Учительтъ прави по-весело изражение на лицето си). Задъ тази идея сега какво се крие? Отъ тия двЪ пози коя е по-хубава? — Ако искашъ да сплашишъ нйкой прйстжпникъ, ще заемешъ пър¬вата поза, ако пъкъ искашъ да развеселишъ при¬ятеля си, ще заемешъ втората поза. Казвамъ: всич¬ки войници, всички стражари сж все сериозни, диг- нагь пушката, вървятъ Защо? — Има опасность. Но има и едно трето положение, трета поза. Тя е тази, че въ всйко едно свое движение човекъ трйбва да издава онова великото, приятното въ живота. Той трйбва да бжде като единъ изворъ. Црйдставете си. че единъ изворъ мисли като ме¬не. Кое е най-приятното за извора? — Като из¬вира този изворъ трйбва да има кждй да проти¬ча. Това е най-приятното за извора. Слйдовател- но, ако ми дадать условия въ живота, моятъ жи¬вотъ трйбва да има мйсто кждй да протича, да минава ирйзъ ВСИЧКИ растения и да имъ оставя своето благо. Дйто минавамъ, азъ ще се запозна- вамъ съ всички цвйтя, трйви, съ всички растения, мушички, комарчета, ще скачамъ, а тй ще прие- матъ моята радость. Това не е ли забавление? Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети що напръскамъ, съ четвърти ще се посмйя. Какво по- хубаво отъ това? Всйкп изворъ не прави ли тъй? Ами прйдставете си, че тази вода не дига шумъ, рече тихо и спокойно, и видишъ, не мпне много врЪме, отгоргЬ се покрие- съ жабуня развие се не¬приятна миризма, това хубаво лн е? Питамъ: кое е по-хубаво, този изворх съ течуща вода, или то¬зи ограниченъ басеинъ съ застоялата вода? Сега, нашето тЪло въ единия случаи може да мяза на единъ тичущъ изворъ, а въ другия случай може да мяза на единъ басеинъ съ застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни. И тъй, коя е идеята въ забавлението? Ще станешъ сутринь, ще кажешъ: Господъ е дошълъ, въ закона на забавлението азъ требва да науча онзи великъ законъ на смирението Въ забавлени¬ето всички сж пъргави, подвижни. Тамъ не се поз¬волява никаква лЪность. Споредъ който требва да схванешъ какво трЪбва да направишъ въ дадения моментъ. Представете си сега, че вие сте въ туй об¬щество на забавата. Какви щЪхте да бждете? Ако ви кажа сега да се смаете, ще ме питате, защо требва да се смЪемъ? Питамъ: ами защо требва да бждемъ сериозни? Казвате: е, животътъ е ' сери- озенъ. Не, животътъ е любовь, а сериозностьга е нЪщо случайно вжтрЪ въ живота. Любовниятъ, осмислениятъ, поетическиятъ животъ е красивиятъ животъ. Това е хубавото. II когато срещнешъ единъ човйкъ, на когото душа¬та е отворена, [ти не можешъ до го забравишъ никога. Ще кажешъ: отличенъ човйкъ е този! То¬зи човекъ е единъ чистъ изворъ. Каква погрешка можешъ да му намеришъ? Не е ли хубаво да бж¬де човйкъ единъ такъвъ уизворъ, та който дойде при него, да се почуствува успбкоенъ, да забрави скръбьта си? Друго едно правило за ученика е следното: на забавление не се позволява да отивашъ съ скж- сани дрехи! Ще се измиешъ чисто, ще се облй- чешъ съ най-хубавитй си дрехи, които имашъ и така ще отидешъ. Като се приближавашъ при то¬зи велпкъ изворъ на живота, трйбва да си прй- менемъ и да се радвашъ на туй велико благо, ко-ето той ти дава. И писанието, като прйдвижда този законъ на забавата, казва: Ще дойде врйме, когато хората нйма да се струхуватъ единъ отъ другъ, но вейки ще седи на забавата подъ своята смоковница. И тъй, на мнозина отъ васъ е потрйбна за¬бавата. Забавата е законъ на подмла¬дяване. човйкъ, който не се забавлява, не мо¬же да се подмлади. Запримйръ, ти седишъ, гле- дашъ какъ се забавляватъ дйцата, казвашъ: дй- тински работи! Не, Забавляватъ се децата. Даже и Господъ има известни часове, ирЪзъ които се забавлява съ хората, и слЬдъ това пакъ се заеме за своята работа. Не можемъ ли и пие по сжщия законъ да направимъ това нЪщо? — Можемъ. Гле- дашъ нЪкой твой приятель рисува нЪщо. Ти се поумихнешъ, кажеопъ че е отлично но вземешъ четката и цанашъ по платното, чакай, не се ри¬сува така — коригирашъ го. Ако искашъ да го поправишъ, може по не го корегирай па платното а вземи една жива гарга и му кажи: хайде, азъ ще я държа, а ти ще рисувашъ. Ще я обръщашъ на една, на друга страна, и като я парисува при- ятелътъ ти, ще му кажешъ: както виждашъ, и ти рисува, и азъ рисувахъ. Азъ държахъ гаргата, а ти я рисува. Сега васъ може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума, Какво значи на български езикъ думата гарга врана? Отъ квдЬ произлиза тя? —Отъ думата „черна" Значи тази е погрешната на враната, че е черна. Защо е черна? — Едно врЪме сестрата на тази врана умряла. Тя тжжела за сестра си и си турила черна др$ха, СлЪдъ врЯме, когата сезтра й възкръсне, и враната ще стане б4ла, ще си тури 64ли дрЪхи. Тъй щото, ако чевйкъ се почерни, умрйлъ нйкой; ако си бйлп дрйхи, значи сестра му е възкръснала. Сле-дователно, за душата сж потрйбни вътрйшни про- мйни. Сериозностьта вкоравява жи¬вота. Въ сериозния животъ прйобладаватъ тйзи сили, които изчерпватъ соковетй, влагата отъ :жи- вота и затова у човйка заиочватъ да се втърдя- ватъ нервитй, мускулитй, костьта става по твърда и въ него се заражда единъ вътрйшенъ мързелъ. Въ младия човйкъ, който слуша Божия гласъ и се забавлява, има едно вътрйшно разширение и об- мйната става правилно. Затова вейки единъ отъ васъ трйбва да има едно забавление, но забавле¬нието го дава само Любовьта. Безъ Любовь заба¬вление не може да има. Когато направимъ туй за-бавление, всички се усещаме свободни. Въ забава¬та вейки трйбва да е доволенъ отъ своето пове¬дение, а не да уейща вътрйшно, една натегната атмосфера. Едно отъ качествата на за-бавата е че въ нея винаги има раз¬ширение. Вие въ забавата не мислимъ за фор¬мата на нйщата, а оцйняваме настоящия "моментъ. Ние не критикуваме защо Господъ е слйзълъ, но се радваме на онзи моментъ въ който Господъ е слйзълъ. Това е Любовь. Единственото сжшество, което може да ни даде радоеть, да ни осмисли жи¬вота, това е Богъ. И действително, всеки день, колкото и да сте заети съ работата все ще дойде извЪсгенъ моментъ, сутринь, на обЪдь или вечерь когато ще почуствувате много голяма радоеть. Но понеже нашиятъ умъ е заетъ съ толкова велики работи, то тЬзи красиви неща, които Богъ ни да¬ва оставатъ незабелязани, и ние се пробуждаме, когато всички тия неща сж минали. Ние се зани¬маваме съ това, какво ще стане съ Европа, какво ще стане съ България, какво ще стане съ дъще¬рите ни; съ синовете ни, а изгубваме тези краси¬ви моменти, които Богъ ни дава. Туй тело, което имаме Богъ е вложилъ всичко най-красиво въ него. Въ туй малкото тело виждаме всичките блага на миналото и бждещето, а за по-далечното бждаще Богъ ще ни даде ново тело, въ което ще влее туй новот) благо Това тело сега се формира. За все¬ки едного се приготовлява едно ново, красиво тело, въ което ще се забавлява. Та, нужно е вече да напуснемъ онази мрач¬на философия на живота. Азъ ще ви нриведа единъ примеръ, ако искате да си служите съ добрата страна на Евангелието. Той се отнася до единъ човекъ, големъ пияница, който цели 20 години пилъ, водилъ разпуснатъ животъ. Разпръсналъ де¬цата си, уморилъ жена си, изгубилъ всичкото си състояние, и ъстаналъ съвсемъ самъ въ най-голймо отчаяние ири което рЪшилъ да се самоубие. Ималъ само единъ левъ въ джоба си и рЪшилъ да купи съ него едно Евангелие. Купилъ си и прочелъ: Богъ е Любовь! Е, казва си той, всичко разда- дохъ и изгубихъ за Любовьта. НамЪрихъ пай-пос¬ле този, когото обичахъ и затова мога да напра¬вя нЯщо хубаво за Него. Отива въ кръчмата да се забавлява. Казва на кръчмаря: дай ми една ча¬ша вино! Поглежда виното и казва тихо на онзи свой другарь вжтре. слушай, цели 20 години те черпихъ, но сега ще те науча на единъ новъ за¬конъ — отстранява чашата, не пие. Обръща се къмъ кръчмаря: я дай една чаша най-бистра, чиста вода. Слага чашата предъ себе си. Онзи отвътре казва: винце... Дига чашата съ водата, пие. Онзи пакъ казва: винце... — Е, сега моята воля ще бжде. Азъ намерихъ Бога, когото обичахъ, Той ме научи на това. Отива на другия день, на третия, на четвъртия, на петия, на десетия на кръчмата, и си заржчва чаша вино, чаша вода, но водата пие. Най- после казва: а, имамъ воля! Така и вие, можете да победите единъ свой лошь навикъ. Какъ не! Ами че то е едно забавление. Ако имате единъ та¬къвъ навнкъ, седнете на кръчмата, вземете чаша съ винце и чаша съ вода. Това е воля! Казвамъ: добъръ е онзи човекъ, който може да прояви сво¬ята доброта при най-неблагоприятни условия на живота. Онзи, който може да прояви своята доб¬рота при благоприятни условия, то е много естест¬вено. Следователно, макаръ и при неблагоприятни условия, ще кажешъ: Господи, азъ мога да напра¬вя нЯщо заради Тебе! И отъ това гледище, тази Любовь требва да се разшири, да бжде Любовь къмъ всички, да блика навсекжде, да бждемъ ед¬накво разположени къмъ всички, безъ пристрастие. И като погледнемъ некого, да му пожелаемъ всич-кото добро тъй, както Богъ желае. Да забравимъ всичките му погрешки тъй, както Богъ забравя, защото Любовьта като дойде никога не вижда по¬грешните. Предъ Божията Любовь греховете и неджзите на хоратата изчезватъ като прахъ и димъ, и отъ този Божественъ огънь остава само онова чистото, възвишеното и благородното у чо¬века. Сега, дойде некой духъ, внуши ти некоя ми- съль, каже ти: отъ тебе човекъ не може да стане. Ами че какъ нема да стане отъ мене човекъ? Азъ вече съмъ станалъ човекъ. Тури една запетая сл1;дъ частичката не. Кажи така: отъ тебе човекъ пе, може да стане? Отдели противоположното, по¬неже въ всека една отрицателна мисъль има една положителна страна. Онзи, който ти внушава, че отъ тебе човйкъ не може да стане, той има поло-жителна мисъль, че отъ тебе лошъ човекъ мо¬же да стане. Щомъ може да етане отъ тебе лошъ човйкъ, и добъръ човекъ може да стане. Употре¬би деягелностьта си, добъръ човекъ да станешъ. Който може да бжде сориозенъ, може да бжде и весель, да се смее. Самиятъ животъ на земята, обаче, отъ единия край до другия, е само забав¬ление. За въ бждеще това ще учите. Ще гледате не само на външната, но и на вътрешната страна на живота. Ще бжде смешно, за примеръ, ако азъ туря на лицето си една страшна ма~ка, и вие се плашите отъ тази маска, а подъ маската се смея. Не гледайте на тази маска, гледайте какво има подъ нея! Или, може да туря на лицето си една много весела маска, а подъ нея да има не¬що много сериозно. Не е маската, която дава сми- сълъ на нещата, а какво се крие задъ маската. Това, което се крие задъ маската, то е човешка¬та душа. И тъй, тази вечерь искамъ дт ви оставя след¬ната 'мисъль: най-великото нещо въ света е, че Богъ вс.екога слиза, за да ни предаде правилото на Любовьта, т. е. не на самата Любовь, но на промените на Любовьта. Както измерваме съ тер- мометъръ температурата на времето, така измер¬ваме съ термометъръ и температурата па Любовьта. Да изучава човекъ температурата на Любовьта, това е отлично нещо! Подъ температурата на Лю¬бовьта растатъ всички растения. Заиитвамъ ви следното: има ли растение въ света, което може да расте безъ светлина и безъ топлина? — Нема. Има ли изворъ въ света, който да извира и да се втича въ реките безъ светлпна и топлина? — Нема. Ставали ли сж въ света бури и гърмотеви- ци безъ светлина и безъ топлина? — Не. За всич-ки тия неща сж потребни светлина и топлина. Всички хубави кристали, всички скжпоценни камъни, всички диаманти сж станали подъ силата на свет¬лината и топлината. Всички животни сж станали подъ силата на светлината и топлината. И ние хората — сжщо. Следователно, по сжщия този за- конъ нашите души сж се сформирували подъ вли¬янието на Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина. Това сж три велики духове, кои¬то работятъ за създаването на човека. Тй нари- чатъ човйка възлюбения синъ на Бога. Въ тия велики духове има необикновена хубссть, красота! Вие ще кажете: ами ангелитй какви ех? Когато човйкъ иридобие тази хубава, красива форма, ду- шптй на хората и ангелитй ще се съединятъ и ще образуватъ едно цйло. Когато се съединятъ ду- шитй итъ, Богъ ще влйзе да живйе въ тйхъ, п тй ще се радватъ на безсмъртие. За това нйщо ние се приготовляваме. Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, съ ко¬ято ее занимавате. Прйдъ насъ седи една велика ' задача на безсмъртието, да наслйдимъ небето, да се срещнемъ съ онйзи велики души, за които се приготовляваме, но затова вейки единъ човйкъ трйбва да даде нйщо отъ себе си и да приеме. Нйкой пъть казвате: човйкъ трйбва да работи за себе си. Да, но като работи за себе си, като се съсрйдоточава въ е бе си, човйкъ трйбва да се разширява, да сключва въ себе си туй широко себе, и понеже ние живйемъ въ Бога, и въ насъ да живйятъ ВСИЧКИ. Като включимъ Бога, да вклю- чимъ и всички други същества въ насъ. Това значи да обичаме нйкого, да му желаемъ доброто. Това значи да желаемъ доброто на всички, да обичаме Бога. И ако изпълните всичко това, веичкитй мж- чиотии, всички неджзи, които имате, за които става въпросъ, че никому обущата сж скжсани, н4кому шапката, че некой ялъ само хлЪбецъ, всичко туй въ една седмица отгоре ще се разреши. Когато изгрее Божествената Любовь и дойде тази топли-на, ние сме готови да раздЪлимъ своя залъкъ съ онзи, когото обичамо. Щомъ нЪмаме любовь, скри¬ваме залъка въ джоба еи. Дойде ли Любовьта, усмихваме се и казваме: братко, хайде п двамата да се забавляваме. На изкуството да обичаме самъ Богъ ни учи, и въ този смисъль само децата мо- гатъ да направятъ това. Въ туй отношение искамъ да бждете като децата, защото само децата се забавляватъ. Не мислете, че сте стари. Хвърлете тези бради! Дяволътъ, като завид^лъ на хората, турилъ имъ бради, за да ги маскира, но и задъ техъ те пакъ се виждатъ. Азъ искамъ да бждете въ душитЯ си като децата млади, бодри, весели. Забравете вашите тжги! Като си легате, кажете: утре, като изгрее слънцето, Господъ ще дойде, ще Го посрещна. И като си легашъ, пакъ да бж- дешъ радостенъ, но не само външно, а да усе- щашъ, че отъ тебе излиза топлина и всички да кажатъ за тебе: бихъ желалъ този човекъ да дойде оше единъ пжть. Всички требва да бждете като единъ изворъ, който извира, като единъ цвЪ- тецъ, отъ който лъха приятенъ миризъ. Такъвъ требва да бжде нашиятъ животъ. Туй е забавле-нието, за което говори Христосъ: „И пакъ ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой н4ма да отнеме". Забава е това! Това е хубавото, това е великото! Тази ве?ерь азъ ви говоря за много прости нЬща, НЯма да туряте никаква философия въ техъ. Ама какъ да разбираме? Човекъ трйбва да се усеща веселъ, радостенъ, готовъ да даде всичко. Да сте пълни и радостни, да не ви виждамъ вече начумерени, сериозни. Онези, които ви пречиха, сега ги нема, пра¬тихме ги на екскурзия, а когато се върнатъ азъ ще ви кажа. Тази вечерь, утре, други день, до една седмица нйма да ги има, не се бойте, затова до една неделя може да се забавлявате колкото искате. Следъ това те пакъ ще се върнатъ, не може безъ тйхъ. Ще ги посрещнете добре, ще имъ се поусмихнете, и т4 не могатъ безъ васъ. Сега става една промяна въ ума ви, и сили¬те въ природата дМствуватъ благоприятно. Затуй въ нашите събрания требва да има р^зки.проме¬ни, отъ едно състояние въ друго. Ние ще минемъ презъ всичките положения: ще имаме философски, сериозни и весели събрания. Туй събрание, което имаме сега е първо по рода си. Въ тази забава, се научихме следното нещо: всека сутринь Богъ слиза, за да ни научи на изкуст¬вото на Любовьта. Той помилва всекого и казва: „Искамъ да слушате" — и си заминава. Той знае, че ще се търкаляме на земята, че ще пада¬ме п ставаме, и най-после ще станемъ гладки като некой бисеръ и ще кажемъ: много хубаво нещо сме сега. Нали сте виждали какъ некое камъче се търкаля, търкаля, докато най-после съвършено се оглади. Всичките неприятни неща ще изчезнатъ и ще остине онова хубавото, красивото отъ живота. Онзи день ви казахъ, че най-важното нещо за човека е да люби, а не да бжде любимъ. За ученика сжщо най-важното нещо е това. Любовьта може да дойде чрезъ туй отваряне на душата. Сега, като отворите Евангелието, въ Него има дадени много нравила, но простата човешка душа требва да бжде свободна, требва да имаме за моралъ туй, което ще даде възможность да се прояви Любовьта. Както живеятъ невидимиятъ светъ, тъй ще живеемъ и ние,
БесЬда, държана на 1 септември, 7'Д ч. в., 1924 г.