Разлика между версии на „Съзнателният живот като забава“

Версия от 19:06, 23 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1925

КНИГА: Разумния живот

Работна среда на електронния архив

Съзнателният живот като забава

Тази вечер ви повиках на една забава, тъй я наричам аз. Животът има своите сериозни страни само когато е грешен, Човек е сериозен когато животът му е грЪтен, когато има да дава, когато има несъгласие в убежденията му, когато живее в раздори. Когато хората са праведни, животът е наслаждение. Следователно, ние, трябва да превърнем сериозния живот в една забава. От това гледище, всичкият материален свет е една забава за висшите духове. Те по някой път гдедат, как живеят хората на земята, защото туй, което хората правят на земята, то е едно забавление за невидимия свет, то не е толкова сериозно. От наше гледище, от гледището на нашия греш живот, от живота на несгодите, ние живеем един сериозен живот, но от гледището онези папреднали същества, животът е една забава. Следователно не всякога трябва да бъдете сериозни. Сериозни трябва да бъдете когато изправяте вашите погрешки, но щом изправите погрешките си, превърнете живота си в забава! Сериозният живот аз уподобявам на живота, който човек прекарва нощно време — седи сам в тъмнината, няма с кого да приказва, размишлява какво да прави. А живота на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живеят в Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и онази висша доброта. И всички се радват, че има забава. Когато настане периода на забавата, Господ прощава греховете на всички хора. Разбира се, аз употребявам думата „забава" в нейната най-чиста смисъл. Под „забава" не разбирам да ви забавлявам като някой шут, не разбирам да ви забавлявам и като някой актйор, но подразбирам една приятна, музикална забава, на която някой поет, музикант или художник може да изнесе онези хубави песни и картини от природата. Ние, съвремените хора, сме свикнали да изнасяме само лошите работи от живота. Вие още не сте се научили да гледате красивото в хората. Какво нещо бихте видяли в съвремения човек, във всички съвременни животински царства, в всички растения и камъни, ако бихте знаели как да гледате на тях! Природата има две лица. Едното лице на природата е толкова страшно, че човек за него трябва да бъде елен. Ако бяхте видели това лице, бихте се оплашили. Един български свещеник ми разправяше, че в младините си един път сънувал еледния сън: среща го едно голямо куче и го нагълтва, но после го изважда от устата си. Събужда се на сутринта и заболява. Цели три месеца лежал болен. Сега, често с погрешките, които правим в живота си, даваме повод на такива кучета да ни поглъщат, и като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: животът няма смисъл. Това е само привидно така. Това безмислие не е от Бога. Ние сами правим живота си неприятен, безмислен. И тъй, едното лице на природата е много неприятно, много страшно, а другото й лице е много красиво. Тя го е скрила, защото още работи върху него. В природата има живи работници, които изработват едно живо лице за човешката душа. Те го ваят сега, та като влезе човекът в новата фаза на своето развитие, в новата форма, която никой не познава, да бъде готово. Това са най-красивите тела, които човек може да си представи. Ще видите, че у животните, космите са едно средство за забулване на онези художници, които са работили в тях сегашното човешко лице. У сегашния човек тия висши художници са също тъй добре маскирани и работят новото лице. Така постъпва всеки художник. Рисува той своята картина и я забулва с платно. Докато не я свърши, той не вдига платното. Някой път се вдигне за малко време завесата от нашето лице, открие се туй умно лице и казвате: е, какво ангелско лице! Открие се за малко, и бързо пак се закрие. Затуй по някой път се виждате толкова красиви! Тогава казвате аз не съм знаял, че съм толкова красив! Това не е една илюзия, това е една действителна картина, към която постоянно ни подканват. Подкапват ни към тази велика забава, която Бог приготовлява. Понеже тези велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне да им съдеетвуваме, да не разваляме тяхното изкуство. Ако не можом да им направим друго, то поне да не разхвърляме боите, четките им, да не цапаме платното им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, уе за нас се приготовлява нещо велико. И като се вдигне един ден туй платно и се открие картината, ще видите, че се работило нещо велико, нещо живо, което осмисля жвота. Много често аз ви забавлявам с известни символи, показвам ви известни грешки, и вие казвате? е, все погрешки, погрешки, все за тях чуваме! Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? Има известни правила, известни закони в български език, които му диктуват: ще спазваш тия правила, и всяка буква ще бъде на мястото си. Някой ученик по някога не спазва тези правила, тури една буква вместо друга. Какво ще прави учителят? — Той си има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетрадката. Този ученик не е доволен, че учителят му нашарил толкова много тетрадката. Туй не е добро за личните чувства на ученика. Някой другар му казва: дай да видим тетрадката ти! — Няма защо. И набързо я затваря. Та, някой от вас са с нашарени тетрадки. Няма нищо, професорът ви учи, и трябва да му благодарите. Това е забавление. Той не казва, че това е лошо, но казва на ученика: слушай, ще пишеш според правилата. Тук се пише , тук тук се пише а тук се пише Ъ. Ако учиш английски, съвсем други правила ще знаеш; ако учиш еврейски език, там от дясно на ляво ще пишеш; като дойдеш до китайски език, там пък нито от ляво към дясно, нито от дясно към ляво, ами отгоре надолу ще пишеш. Всеки език има свой начин на писане. То е забавление. Най-голямото забавление имат китайците, те имат 40,000 знаци за писане. Ако някой китаец научи тия 40,000 знака в китайската азбука, той минава за учен човек. Следователно, в прпродвта великите същества са създали своя азбука, която ние трябва да изучаваме. Занример, вземете следующия символ. Ако отидете сутрин на изгрев слънце, най-първо ще забележите една малка светлинка, която постепенно се усилва, усилва, докато изгрее слънцето. Щом изгрее, туй хубавото нещо изчезва, картината се изменя. Питам: какво иска да ни каже природата с пукването на зората до изгряването на слънцето? Какво иска да ни каже от изгряването на слънцето до заливането? В тия моменти на природата има два символа. В първия момент, от пукването на зората до изгряването на слънцето, природата ни учи върху двата велики закона на Мъдростта и Истината. Този момент отнема два часа. В него промените са резки. След като изгрее слънцето, обаче, природата ни учи на друго. Тя ни учи на закона на топлината, т. е. на закона па Любовта. В този момент няма толкова резки промени в картините, но има промени в температурата. Най-напред не е толкова топло, но после става все по-топло и по-топло, докато стане мпого горещо. Значи и в живота е същото нещо. Човек в утробата на майка си, в утробата на природата двата часа учи Мъдростта и Истината, а останалото време от деня учи Любовта. Тъй че по-големата част от нашия живот е употребен за изучване на топлината и промените, които стават с нея. И тъй, когато вашият живот е на изгрев, ще вземете първият символ. Като отивате всека сутрин на изгрев, ще имате в ума си картината, идеята за изгряващото слънце. И когато погледна пукването на зората аз ще се въодушевя, душата ми ще се изпълни с онези принципи на Мъдрост и Истина, а след като изгрее слънцето, ще кажа: настана часът на Божествената Любов! И тогава цел ден ще трябва да изучавам промените, които стават в Любовта. Това е хубавото в природата! Някой път твоята любов се усилва повече, а някой път отслабва, и ти казваш: любовта се усилва и отслабва, не ти оше не любиш. Ние само се учим на изкуството да любим. За сега само Бог люби. Казва се в Писанието: .,Бог е любов". Значи нам не са дали още това изкуство да любим. Следователно, когато дойдем в Бога, тогава ще знием какво нещо е Любов! Когато Бог ни учи на туй изкуство, всички ангели следят с любопитство, с страхопочитание, какво върши Той с тия малки едшества. ТЯ се чудят като виждат, че Бог слиза от трона си, за ги учи на Любов. Само Бог знае изкуството на Любовта, и само той може да ни го предаде, но за да възприемем туй изкуство трябва да бъдем готови. Б какво седи готовността? Ами че малко нещо ли е този великият Бог на Любовта да обърне погледа си към тебе, и ти да можеш да го възприемеш? Ако вашето сърце може да трепне от погледа на един ваш приятел когото обичате, то не требва ли сърцето ви да трепне от погледа на Този, който ви е дал живота и всички блага в него? А туй, че имате страдапия, това са само промени на хоризонта ви. Когато изгрее слънцето, колкото и да е ясно на хоризонта, все стават промени? дойде ирах, заоблачава се, явяват се дъжд, сняг, бури, и поел4 отново изгрева слънцето. Тези промени стават постоянно ь природата. но схшият закон е и в живота. Следователно, от това гледище, животът е забавление, но за кои? — За праведните. Аз говоря за тях, не говоря за грешниците. Тях ги няма тук. Ние изпратихме всички грешници на хаджилък. Дадохме им по един билет и им казахме: хайде сега на път! Тази вечер няма да смущавате учениците, защото ние ще имаме забавление. а вие сте много сериозни, не можем да се разиравяме. не можем да се разбираме с вас. Тогава, защо да не бтагодарите на Бога за тази забава, за всички промени, които стават в живота ви? Какво лошо има в това, че вашият хоризонт се заоблачил, че има нрах, бури, облаци, това-онова? Че растенията разбират и ценят тия промени много повече от вас! Като се заоблачи, те се отварят, шушнат си, радват се. Вие разумните деца избегвате от това заоблачаване, скривате се. Защо? Защото още не сте научили великия, красивия език на Бога. Ние, съвременните хора, така сме изопачили своя ум, че не виждаме красивото. Ние виждаме красота само в онези неща, които в същност, нямат красота. Дойде, запример, някой при мене, иска да го обичам. За да го обичам, за да се прояви любовта ми към него, трябва да намеря онова красивото в него. Не мога да го обичам заради неговото знание. Ние не обичаме хората за това, че много знаят. Не, приндинът или онова начало, което сближава хората не е нито тяхният ум, нито тяхното сърце, нито тяхната воля, а е тяхната душа. Това е хубавото, това е красивото в природата и в живота, понеже всеки един човек, всяка една душа е една необходимост за тебе в твоето проявление. Какъв е законът? — Ако всички души не се съберат на едно място, нито една душа не може да се прояви. Значи, ако животът е забавление, за всички требва да е забавление. Ако е радост, за всички трябва да е радост. Сега, от туй гледище, когато небето се забавлява, забавлява се и адът. И в ада има музика. развлечения, не мислете, че е толкова страшно. Там има страшни неща, но има и хубави работи, има и забавления. Кога? — Когато горе има забавления, и в ада има забавления. Когато горе работят сериозно, и в ада работият сериозно. Едните работят по един начин, другите работят по друг начпн. Занример, една сестра художница ми разправяше следния случай. Нарисувала един ден една картина, погледнела я, доволна била от нея. по едно време отишла да си гледа работата из къщи, и в този момент, нейната малка дъщеря взима четката и бопте, и както наблюдавала друг път майка си, взима да рисува по платното. Забавление си прави тя. Питам: направила ли е нещо лошо дъщерята? Не, тя преподава на майка си следния урок: мамо, ти след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство. И Господ е нанравил така. Той е дигнал хубавите неша толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: е, да съм там сега! Когато не ни се дават някой неща то не е защото не искат да ни ги дадат, но други актйори играят на сцената, други се забавляват, нашият ред още не е дошъл. Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като публика и да гледаме. По нЯкой пжт вие казвате: защо хората страдат толкова много? Какво нЯшо е страданието? — Стртданието е едно от най-приятните чувствувания. Когато човек страда, идват му най-хубавите мисли. Може да кажем, че страданията сж създали у хората най-хубавите идеи, най-приятните импулси, най-приятните стремежи. И ако ви попитат, искате ли страдания, ще кажете: а, да не ни дава Господ страдания! Ами какво да ви даде? Че страданието е най-великото благо за човека! Страданията в с е к о г а п р е д- шествуват забавата. Ами че когат правите едно угощение тук на земята, създавате си едно забавление, но и вашите кокошки сжщо имат забавление. Вие ги изваждате" от курника и им казвате: виждаме, че вашето жилище пе е толкова хигиенично, съжаляваме ви, че сте живели толкова време в него, но ние ще ви извадим от тук и ще ви ириемем па гости в кашите кжщи, ще ви покажем как се забавляваме. Кокошките започват да крекат, да кукуригат, да куткудякат. Вие ги сготвяте на едно хубаво ядене, започвате да им пеете, а те мълчат: Питам: когато душата на една кокошка или на един петел излезе, какво мислят те? Те влизат в забавлението, т. е. те влизат в връзка с човешките души. Тази кокошка нищо не е изгубила. За една кокошка е привилегия да я изяде един човек, Аз не казвам, че човек я изяда, но топ я приема на гости, макар че тя минава прЯз огън. По сжщия начин и вие ще минете ирЯз огън, щом искате да влЯзето в духовния свет. И като ви извадят от вашия курник пак ще има куткудякане. Павел, като разбрал този великият закон на живота, казва: „Где ти е сега, с 'е, жилото?" Защото, когато Божествената 7 в слезе, за да даде живот, смъртьга, всички нещастия, страдания се поглъщат. Един ден всички тия ваши страдания, които оте минали, ще бждат перли украшения върху вашите дрехи и ще кажете: много се радваме, че минахме през тозп пжт и научихме такива ценни уроци. И действително, забавата е необходима. Едно нещо е необходимо в забавата: ти требва да забравиш себе си, да забравиш животинското, нисшето аз. ЗапримЪр, като седна некжде, аз не требва да мисля, че вие ме наблюдавате, а требва да бжда съвършено тйх и спокоен и да си мисля съвсЬм друго нЯщо. Така да е и с всеки един от вас: да си мисли спокойно, да не се наблюдава п да счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък. Туй е едно от качествата на забавата. Щом има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? — То е, като че си в нЪкой затвор. Дойде стражарьт и ти преглежда всичко. Той гледа дали букаит4 са на мЪсто, бърка в джобовете ти, търси това — онова и т. н. Посл$, дойде друг н4кой, прегледа ти др4хит4, яката. Казвам: това е в затвора, но ти в забавлението ще бждеш естествен. В всЪка забава човЯк е красив . Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другите. И тогава, като погледнемъ този чов4къ, въ цялото му лице ще видим онова другото лице, въ което Бог се проявява. И тогава требва да бждем като децата, съвършенно естествени и свободни, да забравичъ неволи, страдания. Всички ще имаме свободенъ билетъ да отидемъ до слън-цето и ще бждемъ радостни. Някои ще кажат: тези деца са нетрезви. Питам: кое е трезвеното положение? (Учителят прави серпозни, строги изражения на лицето си). Питам: тази сериозност какво означава? Каква идея се крие зад нея? (Учителят прави по-весело изражение на лицето си). Зад тази идея сега какво се крие? От тия две пози коя е по-хубава? — Ако искаш да сплашишъ нйкой прйстжпник, ще заемеш първата поза, ако пък искаш да развеселиш приятеля си, ще заемеш втората поза. Казвам: всич¬ки войници, всички стражари сж все сериозни, дигнат пушката, вървят Защо? — Има опасност. Но има и едно трето положение, трета поза. Тя е тази, че в всйко едно свое движение човек трйбва да издава онова великото, приятното в живота. Той трйбва да бжде като един извор. Црйдставете си. че един извор мисли като мене. Кое е най-приятното за извора? — Като извира този изворъ трйбва да има кждй да протича. Това е най-приятното за извора. Слйдователно, ако ми дадат условия в живота, моятъ жи¬вотъ трйбва да има мйсто кждй да протича, да минава ирйз ВСИЧКИ растения и да им оставя своето благо. Дйто минавамъ, азъ ще се запозна- вам с всички цвйтя, трйви, с всички растения, мушички, комарчета, ще скачам, а тй ще приемат моята радость. Това не е ли забавление? Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети що напръскам, с четвърти ще се посмйя. Какво по- хубаво отъ това? Всйкп извор не прави ли тъй? Ами прйдставете си, че тази вода не дига шум, рече тихо и спокойно, и видишъ, не мпне много врЪме, отгоргЬ се покрие с жабуня развие се неприятна миризма, това хубаво лн е? Питам: кое е по-хубаво, този изворх съ течуща вода, или този ограничен басеин с застоялата вода? Сега, нашето тЪло в единия случаи може да мяза на единъ тичущъ извор, а в другия случай може да мяза на един басеин с застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни. И тъй, коя е идеята в забавлението? Ще станеш сутрин, ще кажешъ: Господ е дошъл, в закона на забавлението азъ требва да науча онзи велик закон на смирението В забавлението всички са пъргави, подвижни. Там не се позволява никаква лЪност. Според който требва да схванеш какво трЪбва да направиш в дадения момент. Представете си сега, че вие сте в туй общество на забавата. Какви щЪхте да бъдете? Ако ви кажа сега да се смаете, ще ме питате, защо требва да се смЪем? Питам: ами защо требва да бъдем сериозни? Казвате: е, животът е сери- озенъ. Не, животът е любов, а сериозността е нещо случайно вжтре в живота. Любовният, осмисленият, поетическият живот е красивиятъ животъ. Това е хубавото. II когато срещнешъ единъ човйкъ, на когото душата е отворена, [ти не можешъ до го забравишъ никога. Ще кажешъ: отличенъ човйкъ е този! Този човекъ е единъ чистъ изворъ. Каква погрешка можешъ да му намеришъ? Не е ли хубаво да бжде човйк един такъв уизвор, та който дойде при него, да се почуствува успбкоен, да забрави скръбьта си? Друго едно правило за ученика е следното: на забавление не се позволява да отиваш с скъсани дрехи! Ще се измиешъ чисто, ще се облйчеш с най-хубавите си дрехи, които имаш и така ще отидеш. Като се приближаваш при този велик изворъ на живота, трйбва да си прйменем и да се радваш на туй велико благо, което той ти дава. И писанието, като прйдвижда този законъ на забавата, казва: Ще дойде врйме, когато хората нйма да се струхуват един от друг, но вейки ще седи на забавата подъ своята смоковница. И тъй, на мнозина от вас е потрйбна забавата. Забавата е закон на подмладяване. човйк, който не се забавлява, не мо¬же да се подмлади. Запримйр, ти седиш, гледаш как се забавляват дйцата, казваш: дйтински работи! Не, Забавляватъ се децата. Даже и Господ има известни часове, ирЪз които се забавлява с хората, и слЬд това пак се заеме за своята работа. Не можемъ ли и пие по сжщия закон да направим това нЪщо? — Можем. Гледаш нЪкой твой приятел рисува нЪщо. Ти се поумихнешъ, кажеопъ че е отлично но вземеш четката и цанаш по платното, чакай, не се рисува така — коригираш го. Ако искаш да го поправишъ, може по не го корегирай па платното а вземи една жива гарга и му кажи: хайде, аз ще я държа, а ти ще рисуваш. Ще я обръщашъ на една, на друга страна, и като я парисува приятелът ти, ще му кажеш: както виждаш, и ти рисува, и аз рисувахъ. Азъ държахъ гаргата, а ти я рисува. Сега вас може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума, Какво значи на български език думата гарга врана? Отъ квдЬ произлиза тя? —От думата „черна" Значи тази е погрешната на враната, че е черна. Защо е черна? — Едно врЪме сестрата на тази врана умряла. Тя тъжела за сестра си и си турила черна дреха, СлЪд време, когата сестра й възкръсне, и враната ще стане б4ла, ще си тури 64ли дрехи. Тъй щото, ако чевйк се почерни, умрйл нйкой; ако си бйлп дрйхи, значи сестра му е възкръснала. Следователно, за душата сж потрйбни вътрйшни промйни. Сериозностьта вкоравява живота. Въ сериозния животъ прйобладават тйзи сили, които изчерпват соковетй, влагата от :живота и затова у човйка заиочват да се втърдя- ватъ нервитй, мускулитй, костьта става по твърда и в него се заражда един вътрйшен мързел. В младия човйк, който слуша Божия глас и се забавлява, има едно вътрйшно разширение и обмйната става правилно. Затова вейки един от васъ трйбва да има едно забавление, но забавлението го дава само Любовта. Без Любов забавление не може да има. Когато направимъ туй за-бавление, всички се усещаме свободни. Въ забавата вейки трйбва да е доволен от своето поведение, а не да уейща вътрйшно, една натегната атмосфера. Едно от качествата на забавата е че в нея винаги има разширение. Вие в забавата не мислимъ за формата на нйщата, а оцйняваме настоящия "момент. Ние не критикуваме защо Господ е слйзъл, но се радваме на онзи моментъ въ който Господ е слйзъл. Това е Любов. Единственото сжшество, което може да ни даде радоет, да ни осмисли живота, това е Богъ. И действително, всеки ден, колкото и да сте заети с работата все ще дойде извЪсген момент, сутрин, на обЪдь или вечерь когато ще почуствувате много голяма радоет. Но понеже нашият ум е зает с толкова велики работи, то тЬзи красиви неща, които Бог ни дава остават незабелязани, и ние се пробуждаме, когато всички тия неща сж минали. Ние се зани¬маваме съ това, какво ще стане с Европа, какво ще стане с България, какво ще стане с дъщерите ни; с синовете ни, а изгубваме тези красиви моменти, които Бог ни дава. Туй тело, което имаме Бог е вложил всичко най-красиво в него. В туй малкото тело виждаме всичките блага на миналото и бждещето, а за по-далечното бждаще Бог ще ни даде ново тело, в което ще влее туй новот) благо Това тело сега се формира. За всеки едного се приготовлява едно ново, красиво тело, в което ще се забавлява. Та, нужно е вече да напуснем онази мрачна философия на живота. Аз ще ви нриведа един пример, ако искате да си служите съ добрата страна на Евангелието. Той се отнася до един човек, голем пияница, който цели 20 години пил, водилъ разпуснатъ животъ Разпръснал децата си, уморил жена си, изгубил всичкото си състояние, и ъстанал съвсем сам в най-голймо отчаяние ири което рЪшил да се самоубие. Имал само един лев в джоба си и рЪшил да купи с него едно Евангелие. Купил си и прочел: Бог е Любов! Е, казва си той, всичко раздадох и изгубих за Любовта. НамЪрих пай-после този, когото обичахъ и затова мога да направя нЯщо хубаво за Него. Отива в кръчмата да се забавлява. Казва на кръчмаря: дай ми една чаша вино! Поглежда виното и казва тихо на онзи свой другар вжтре. слушай, цели 20 години те черпих, но сега ще те науча на един новъ за¬конъ — отстранява чашата, не пие. Обръща се към кръчмаря: я дай една чаша най-бистра, чиста вода. Слага чашата предъ себе си. Онзи отвътре казва: винце... Дига чашата с водата, пие. Онзи пак казва: винце... — Е, сега моята воля ще бжде. Азъ намерих Бога, когото обичах, Той ме научи на това. Отива на другия ден, на третия, на четвъртия, на петия, на десетия на кръчмата, и си заржчва чаша вино, чаша вода, но водата пие. Най- после казва: а, имам воля! Така и вие, можете да победите единъ свой лош навик. Как не! Ами че то е едно забавление. Ако имате един такъв навнк, седнете на кръчмата, вземете чаша съ винце и чаша съ вода. Това е воля! Казвам: добър е онзи човекъ, който може да прояви сво¬ята доброта при най-неблагоприятни условия на живота. Онзи, който може да прояви своята доброта при благоприятни условия, то е много естествено. Следователно, макар и при неблагоприятни условия, ще кажеш: Господи, аз мога да направя нЯщо заради Тебе! И от това гледище, тази Любов требва да се разшири, да бжде Любов към всички, да блика навсекжде, да бждемъ ед¬накво разположени към всички, без пристрастие. И като погледнем некого, да му пожелаем всичкото добро тъй, както Богъ желае. Да забравимъ всичките му погрешки тъй, както Богъ забравя, защото Любовьта като дойде никога не вижда по¬грешните. Предъ Божията Любов греховете и неджзите на хоратата изчезват като прах и дим, и от този Божествен огън остава само онова чистото, възвишеното и благородното у човека. Сега, дойде некой дух, внуши ти некоя мисъл, каже ти: от тебе човек не може да стане. Ами че как нема да стане отъ мене човек? Аз вече съм станал човек. Тури една запетая сл1;д частичката не. Кажи така: от тебе човек пе, може да стане? Отдели противоположното, понеже в всека една отрицателна мисъл има една положителна страна. Онзи, който ти внушава, че отъ тебе човйк не може да стане, той има положителна мисъл, че от тебе лош човек може да стане. Щом може да етане отъ тебе лошъ човйк, и добъръ човек може да стане. Употреби деягелността си, добър човек да станеш. Който може да бжде сориозенъ, може да бжде и весел, да се смее. Самият живот на земята, обаче, от единия край до другия, е само забавление. За въ бждеще това ще учите. Ще гледате не само на външната, но и на вътрешната страна на живота. Ще бжде смешно, за примеръ, ако аз туря на лицето си една страшна ма~ка, и вие се плашите от тази маска, а под маската се смея. Не гледайте на тази маска, гледайте какво има под нея! Или, може да туря на лицето си една много весела маска, а под нея да има нещо много сериозно. Не е маската, която дава смисъл на нещата, а какво се крие зад маската. Това, което се крие зад маската, то е човешката душа. И тъй, тази вечер искам дт ви оставя следната мисъл: най-великото нещо в света е, че Бог всекога слиза, за да ни предаде правилото на Любовта, т. е. не на самата Любов, но на промените на Любовта. Както измерваме с термометър температурата на времето, така измерваме с термометър и температурата па Любовта. Да изучава човек температурата на Любовта, това е отлично нещо! Под температурата на Любовта растат всички растения. Заиитвам ви следното: има ли растение в света, което може да расте без светлина и без топлина? — Нема. Има ли извор в света, който да извира и да се втича в реките без светлпна и топлина? — Нема. Ставали ли сж в света бури и гърмотевици без светлина и без топлина? — Не. За всич-ки тия неща сж потребни светлина и топлина. Всички хубави кристали, всички скжпоценни камъни, всички диаманти сж станали под силата на светлината и топлината. Всички животни сж станали под силата на светлината и топлината. И ние хората — сжщо. Следователно, по сжщия този закон нашите души сж се сформирували под влиянието на Божията Любов, Божията Мждрост и Божията Истина. Това сж три велики духове, които работят за създаването на човека. Тй наричат човйка възлюбения син на Бога. В тия велики духове има необикновена хубсст, красота! Вие ще кажете: ами ангелитй какви ех? Когато човйк иридобие тази хубава, красива форма, душптй на хората и ангелитй ще се съединят и ще образуват едно цйло. Когато се съединятъ душитй ит, Бог ще влйзе да живйе в тйх, п тй ще се радват на безсмъртие. За това нйщо ние се приготовляваме. Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, с която ее занимавате. Прйд нас седи една велика задача на безсмъртието, да наслйдим небето, да се срещнем с онйзи велики души, за които се приготовляваме, но затова вейки един човйк трйбва да даде нйщо от себе си и да приеме. Нйкой път казвате: човйк трйбва да работи за себе си. Да, но като работи за себе си, като се съсрйдоточава в е бе си, човйк трйбва да се разширява, да сключва в себе си туй широко себе, и понеже ние живйем в Бога, и в нас да живйят ВСИЧКИ. Като включим Бога, да включим и всички други същества в нас. Това значи да обичаме нйкого, да му желаем доброто. Това значи да желаем доброто на всички, да обичаме Бога. И ако изпълните всичко това, веичкитй мжчиотии, всички неджзи, които имате, за които става въпрос, че никому обущата сж скжсани, н4кому шапката, че некой ял само хлЪбец, всичко туй в една седмица отгоре ще се разреши. Когато изгрее Божествената Любов и дойде тази топлина, ние сме готови да раздЪлим своя залък с онзи, когото обичамо. Щом нЪмаме любов, скриваме залъка в джоба еи. Дойде ли Любовта, усмихваме се и казваме: братко, хайде п двамата да се забавляваме. На изкуството да обичаме сам Бог ни учи, и в този смисъл само децата могат да направят това. Въ туй отношение искам да бждете като децата, защото само децата се забавляват. Не мислете, че сте стари. Хвърлете тези бради! Дяволът, като завид^л на хората, турил им бради, за да ги маскира, но и зад тех те пак се виждат. Аз искам да бждете в душитЯ си като децата млади, бодри, весели. Забравете вашите тжги! Като си легате, кажете: утре, като изгрее слънцето, Господ ще дойде, ще Го посрещна. И като си легаш, пак да бж деш радостен, но не само външно, а да усещаш, че от тебе излиза топлина и всички да кажат за тебе: бих желал този човек да дойде оше един пжт. Всички требва да бждете като един извор, който извира, като един цвЪтец, от който лъха приятен мириз. Такъв требва да бжде нашият живот. Туй е забавлението, за което говори Христос: „И пак ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостта ви никой н4ма да отнеме". Забава е това! Това е хубавото, това е великото! Тази ве?ер аз ви говоря за много прости нЬща, НЯма да туряте никаква философия в тех. Ама как да разбираме? Човек трйбва да се усеща весел, радостен, готов да даде всичко. Да сте пълни и радостни, да не ви виждам вече начумерени, сериозни. Онези, които ви пречиха, сега ги нема, пратихме ги на екскурзия, а когато се върнат аз ще ви кажа. Тази вечер, утре, други ден, до една седмица нйма да ги има, не се бойте, затова до една неделя може да се забавлявате колкото искате. След това те пак ще се върнат, не може без тйх. Ще ги посрещнете добре, ще имъ се поусмихнете, и т4 не могат без вас. Сега става една промяна в ума ви, и силите в природата дМствуват благоприятно. Затуй в нашите събрания требва да има р^зки.промени, от едно състояние в друго. Ние ще минем през всичките положения: ще имаме философски, сериозни и весели събрания. Туй събрание, което имаме сега е първо по рода си. В тази забава, се научихме следното нещо: всека сутрин Бог слиза, за да ни научи на изкуството на Любовта. Той помилва всекого и казва: „Искам да слушате" — и си заминава. Той знае, че ще се търкаляме на земята, че ще падаме п ставаме, и най-после ще станем гладки като некой бисер и ще кажем: много хубаво нещо сме сега. Нали сте виждали как некое камъче се търкаля, търкаля, докато най-после съвършено се оглади. Всичките неприятни неща ще изчезнат и ще остине онова хубавото, красивото от живота. Онзи ден ви казах, че най-важното нещо за човека е да люби, а не да бжде любим. За ученика сжщо най-важното нещо е това. Любовта може да дойде чрез туй отваряне на душата. Сега, като отворите Евангелието, в Него има дадени много правила, но простата човешка душа требва да бжде свободна, требва да имаме за морал туй, което ще даде възможност да се прояви Любовта. Както живеят невидимият свет, тъй ще живеем и ние.

Беседа, държана на 1 септември, 7'Д ч. в., 1924 г.