Разлика между версии на „Съзнателният живот като забава“

Версия от 12:28, 19 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1925

КНИГА: Разумния живот

Работна среда на електронния архив

Съзнателният живот като забава

Тази вечер ви повиках на една забава, тъй я наричам аз. Животът има своите сериозни . страни само когато е грЪшен, Човек е сериозен когато животътъ му е грЪтен, когато има да дава, когато има несъгласие в убежденията му, когато живее в раздори. Когато хората сж праведни, животът е наслаждение. Следователно, ние, требва да превърнем сериозния живот в една забава. От това гледище, всичкият материален свет е една забава за висшите духове. Те по некой пжть гдедат, как живеят хората на земята, защото туй, което хората правят на земята, то е едно забавление за невидимия свет, то не е толкова сериозно. От наше гледище, от гледището на нашия греш живот, от живота на несгодите, ние живеем един сериозен живот, но от гледището пк онези папреднали сжщес/гва, животът е една забава. Следователно пе всекога требва да бждете сериозни. Сериозни требва да бждете когато изправяте вашите погрешки, но щом изправите погрешните си. превърнете живота си в забава! Сериозният живот аз унодобявам на живота, който човек прекарва нощно време — седи сам в тъмнината, нема с кого да приказва, размишлява какво да прави. А живота на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живеят в Божествената Любов, Мждрост, Истина, Правда и онази висша доброта. И всички се радват, че има забава. Когато настане нериода на забавата, Господ прощава греховете на всички хора. Разбира се, аз употребявам думата „забава" в нейната най-чиста смисъл. Под „забава" не разбирам да ви забавлявам като некой шут, не разбирам да ви забавлявам и като некой актйор, но подразбирам една приятна, музикална забава, на която некой ноет, музикант или художник може да изнесе онези хубави песни и картини от природата. Ние, съвремените хора, сме свикнали да изнасяме само лошите работи от живота. Вие още не сте се научили да гледате красивото в хората. Какво нещо бихте видЯли в съвремения човек, в всички съвременни животински царства, в всичкп растения и камъни, ако бихте знаяли как да гледате на тех! Природата има двЯ лица. Едното лице на природата е толкова страшно, че човек за него требва да бжде елен. Ако бихте видели това лице, бихте се оплашили. Един български свещеник ми разправяше, че в младините си един път сънувал еледния сън: среща го едао големо куче и го нагълтва, но после го изважда от устата си. Събужда се на сутринта и заболева. Цели три месеца лежал болен. Сега, често с погрешните, които правим в живота си, даваме повод на такива кучета да ни поглъщат, и като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: животът нема смисъл. Това е само привидно така. Това безмислие не е от Бога. Ние сами правим живота си неприятен, бгзмислен. И тъй, едн«.то лице на ириродата е много неприятно, много страшно, а другото й лице е много кразиво. 1'я го е скрила, защото още работи върху него. В природата има живи работници, които изработват едно живо лице за човешката душа. Те го ваят сега, та като влезе човекът в новата фаза на своето развитие, в новата форма, която никой не познава, да бжде готово. Това еж най-красивите тела, които човек може да си представи. Ще видите, че у животните, космите сж едно ерЪдство за забулване на онЪзи художници, които еж работили в тЪх сегашното човешко лице. У сегашния човйк тия висши художници сж сжщо тъй добрЪ маскирани и работят новото лице. Така постжнва всЬки художник. Рисува той своята картина и я забулва с платно. Докато не я свърши, той не вдига платното. НЪкой пжт се вдигне за малко врЪме завесата от нашето лице, открие се туй умно лице и казвате: е, какво ангелско лице! Открие се за малко, и бързо пак се закрие. Затуй по нЪкой пжт се виждате толкова красиви! Тогава казвате аз не съм знаял, че съм толкова красив! Това не е една илюзия, това е една действителна картина, към която постоянно ни подканват. Подкапват ни към тази велика забава, която Бог приготовлява. Понеже тЪзи велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне да им съдМотвуваме, да не разваляме тяхното изкуство. Ако не можом да им направим друго, то поне да не разхвърляме боитЯ, четкитй им, да не цапаме платното им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, уе за нас се приготовлява нЪщо велико. И като се вдигне един ден туй платно и се открие картината, ще видите, че се работило нЯщо велико, нЯщо живо, което осмисля жвота Много често аз ви забавлявам с известни символи, показвам ви известни грЯшки, и вие казвате? е, все погрЯшки, погрЯшки, все за тЯх чуваме! Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? Има известни правила, извЯстни закони в български език, които му диктуват: ще спазваш тия правила, и всЯка буква ще бжде на мЯстото си. НЯкой ученик по нЯкога не спазва тЯзи правила, тури една буква вмЯсто друга. Какво ще прави учительт? — Той си има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетрадката. Този ученик не е доволен, че учительт му нашарпл толкова много тетрадката. Туй не е добро за лпчнитЯ чувства на ученика. НЯкой другар му казва: дай да видим тетрадката ти! — НЯма защо. И набързо я затваря. Та, нЯкой от вас сж с нашарени тетрадки. НЯма нищо, професорът ви учи, и трЯбва да му благодарите. Това е забавление. Той не казва, че това е лошо, но казва на ученика: слушай, ще пишеш според правилата. Тук се пише , тук тук се пише . а тук се пише Ъ. Ако учиш английски, съвсем други правила ще знаеш; ако учиш еврейски език, там от дЪсно на л4во ще пишеш; като дойдеш до китайски език, там пък нито от лЪво към дЪсно, нито от дЪсно към .тЬво, ами отгорй надолу ще пишеш. Вс4- ки език има свой начин на писане. То е забавление. Най-голЬмото забавление имат китайцитЪ, т4 имат 40,000 знаци за писане. Ако нЪкой китаец научи тия 40,000 знака в китайската азбука, той минава за учен човЪк. Следователно, в прпродвта великите сжщества сж създали своя азбука, която ние требва да изучаваме. Занрим^р, вземете сл4дующия символ. Ако отидете сутрин на изгрЪв слънце, най-първо ще забЪлЪжите една малка свЪтлинка, която постепенно се усилва, усилва, докато изгрее слънцето. Щом изгрее, туй хубавото н4що изчезва, картината се изменя. Питам: какво иска да ни каже природата с пукването на зората до пзгрЪването на слънцето? Какво иска да ни каже от изгрФването на слънцето до заливането? В тия моменти на природата има два символа. В първия момент, от пукването на зората до изгрЪването на слънцето, природата ни учи върху двата велики закона на Мждростта и Истината. Този момент отнима два часа. В него промените сж резки. След като изгрее слънцето, обаче, природата ни учи на друго. Тя ни учи па закона на топлината, т. е. на закона па Любовта. В този момент нЬма толкова резки промени в картините, но има промени в температурата. Най-напр^д не е толкова топло, но после става все ио-топло и по-топло, докато стане мпого горещо. Значи и в живота е сжщото нещо. Човек в утробата на майка си, в утробата на природата двата часа учи Мждростта и Истината. а останалото време от деня учи Любовьта. Тъй че по-големата част от нашия животъ е унотребен за изучване на топлината и промените, които стават с нея. И тъй. когато вашият живот е на изгрев, ше вземете нървият символ. Като отивате всека сутрин на изгрев, ще имате в ума си картината, идеята за изгреващето слънце. И когато погледна пукването на зората аз ще се въодушевя, душата ми ще се изпълни с онези принципи на Лждрост и Истина, а след като изгрее слънцето, ще кажа: настана часът на Божествената Любов! И тогава цел ден ще требва да изучавам промените, които стават в Любовта. Това е хубавото в природата! НЪкой пжт твоята любов е,е усилва иовече, а н4кой пжт отслабва, и ти казваш: любовта се усилва и отслабва, ле. ти ошн не любиш. Ние само се учим на изкуството да любим. За сега само Бог люби. Казва се в Писанието: .,Бог е любов". Значи нам не сж дали още това изкуство да любим. Следователно, когато дойдем в Бога, тогава ще знием какво нЪщо е Любов! Когато Бог ни учи на туй изкуство, всички ангели сл^дят с любопитство, с страхопочитание, какво върши Той с тия малки едшества. ТЯ се чудят като виждат, че Бог слиза от трона си, за ги учи на Любов. Само Бог знае изкуството на Любовта, и само той може да ни го предаде, но за да възнриемем туй изкуство требва да бждем готови. Б какво седи готовността? Ами че малко н$що ли е този великият Бог на Любовта да обърне погледа си към тебе, и ти да можеш да го възприемеш? Ако вашето сърце може да трепне от иогледа на един ваш приятел когото обичате, то не требва ли сърцето ви да трепне от иогледа на Този, който ви е дал живота и всички блага в него? А туй, че имате страдапия, това сж само промени на хоризонта ви. Когато изгрЪе слънцето, колкото и да е ясно на хоризонта, все стават промени? дойде ирах, заоблачава се, явяват се дъжд, сн^г, бури, и поел4 отново изгрева слънцето. Тези промени стават постоянно ь природата. но схшият закон е и в живота. Следователно, от това гледище, животът е забавление, но за кои? — За ираведните. Аз говоря за тех, не говоря за грешниците. ТЪх ги н^ма тук. Ние изпратихме всички грешници на хаджилък. Дадохме им ио един билет и им казахме: хайде се^а на пжт! Тази вечер нема да смущавате учениците, защото ние ще имаме забавление. а вие сте много сериозни, не можем да се разиравяме. не можем да се разбираме с вас. Тогава, защо да не бтагодарите на Бога за тази забава, за всички промени, които ставатъ в живота ви? Какво лошо има в това, че вашият хоризонт се заоблачил, че има нрах, бури, облаци, това-онова? Че растенията разбиратъ и цЬнят тия промени много повече от вас! Като се заоблачи, те се отварят, шушнат си. радват се. Вие разумните деца. избегвате от това заоблачаване, скривате се. Защо? Заптото още не сте научили великия, красивия език на Бога. Ние, съвременните хора, така сме изопачили своя ум, че не впждаме красивото. Ние виждаме красота само в он^зи н4ща, които в сжщност, нЪмат красота Дойде, запримЪр, нЯкой при мене, иска да го обичам. За да го обичам, за да се прояви любовта ми към него, требва да намЪря онова красивото в него. Не мога да го обичам заради неговото знание. Ние не обичаме хората за това, че много знаят. Не, приндинът или онова начало, което сближава хората не е нито тЪхниятъ ум, нито тяхното сърце, нито тяхната воля, а е тяхната душа. Това е хубавото, това е красивото в природата и в живота, понеже вс/Ьки единъ човЯкъ. всЬка едиа душа е една необходи- мость за тебе въ твоето проявление. Какъв е законът? — Ако всички души не се съберат на едно мЯсто, нито една душа не може да се прояви. Значи, ако животът е забавление, за всички требва да е забавление. Ако е радост, за всички трЯбва да е радост. Сега, от туй гледище, когато небето се забавлява, забавлява се и адът. II в ада има музика. развлечения, не мислете, че е толкова страшно. 'Гамт има страшни нЯща, но има и хубави работи, има и забавления. Кога? — Когато горЪ има забавления, и въада има забавления. Когато горЪ ра- ботят сериозно, и в ада работият сериозно. Едни- тЯ работят по един начин. другите работят по друг начпн, ЗанримЯр, една сестра художница ми разправяше следния случай. Нарисувала един ден една картина, ногледнела я, доволна била от нея. Но едно врЯме отишла да си гледа работата из кжщи, и в този момент. нейната малка дъщеря взима четката и боптЯ, и както наблюдавала друг пжт майка си, взима да рисува по платното. Забавление си прави тя. Питам: направила ли е нЯщо лошо дъщерята? Не, тя прЯподава на майка си слЯдния урок: мамо, ти слЯд като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство. И Господ е нанравил така. Той е дигнал хубавите нЯша толкова високо, че като ги гледаме, ла казваме: е, да съм там сега! Когато не ни се дават нЯкой нЯща то не е защото не искат да ни ги дадат, но други актйори играят на сцената, други се забавляват, нашият ред още не е дошъл. Докато дойде нашият ред, ние трЯбва да седим като публика и да гледаме. По нЯкой пжт вие казвате: защо хората страдат толкова много? Какво нЯшо е страданието? — Стртданието е едно от най-приятните чувствувания. Когато човек страда, идват му най-хубавите мисли. Може да кажем, че страданията сж създали у хората най-хубавите идеи, най-приятните импулси, най-приятните стремежи. И ако ви попитат, искате ли страдания, ще кажете: а, да не ни дава Господ страдания! Ами какво да ви даде? Че страданието е най-великото благо за човека! Страданията в с е к о г а п р е д- шествуват забавата. Ами че когат правите едно угощение тук на земята, създавате си едно забавление, но и вашите кокошки сжщо имат забавление. Вие ги изваждате" от курника и им казвате: виждаме, че вашето жилище пе е толкова хигиенично, съжаляваме ви, че сте живели толкова време в него, но ние ще ви извадим от тук и ще ви ириемем па гости в кашите кжщи, ще ви покажем как се забавляваме. Кокошките започват да крекат, да кукуригат, да куткудякат. Вие ги сготвяте на едно хубаво ядене, започвате да им пеете, а те мълчат: Питам: когато душата на една кокошка или на един петел излезе, какво мислят те? Те влизат в забавлението, т. е. те влизат в връзка с човешките души. Тази кокошка нищо не е изгубила. За една кокошка е привилегия да я изяде един човек, Аз не казвам, че човек я изяда, но топ я приема на гости, макар че тя минава прЯз огън. По сжщия начин и вие ще минете ирЯз огън, щом искате да влЯзето в духовния свет. И като ви извадят от вашия курник пак ще има куткудякане. Павел, като разбрал този великият закон на живота, казва: „Где ти е сега, с 'е, жилото?" Защото, когато Божествената 7 в слезе, за да даде живот, смъртьга, всички нещастия, страдания се поглъщат. Един ден всички тия ваши страдания, които оте минали, ще бждат перли украшения върху вашите дрехи и ще кажете: много се радваме, че минахме през тозп пжт и научихме такива ценни уроци. И действително, забавата е необходима. Едно нещо е необходимо в забавата: ти требва да забравиш себе си, да забравиш животинското, нисшето аз. ЗапримЪр, като седна некжде, аз не требва да мисля, че вие ме наблюдавате, а требва да бжда съвършено тйх и спокоен и да си мисля съвсЬм друго нЯщо. Така да е и с всеки един от вас: да си мисли спокойно, да не се наблюдава п да счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък. Туй е едно от качествата на забавата. Щом има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? — То е, като че си в нЪкой затвор. Дойде стражарьт и ти преглежда всичко. Той гледа дали букаит4 са на мЪсто, бърка в джобовете ти, търси това — онова и т. н. Посл$, дойде друг н4кой, прегледа ти др4хит4, яката. Казвам: това е в затвора, но ти в забавлението ще бждеш естествен. В всЪка забава човЯк е красив . Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другите. И тогава, като погледнемъ този чов4къ, въ цялото му лице ще видим онова другото лице, въ което Бог се проявява. И тогава требва да бждем като децата, съвършенно естествени и свободни, да забравичъ неволи, страдания. Всички ще имаме свободенъ билетъ да отидемъ до слън-цето и ще бждемъ радостни. Някои ще кажат: тези деца са нетрезви. Питам: кое е трезвеното положение? (Учителят прави серпозни, строги изражения на лицето си). Питам: тази сериозност какво означава? Каква идея се крие зад нея? (Учителят прави по-весело изражение на лицето си). Зад тази идея сега какво се крие? От тия две пози коя е по-хубава? — Ако искаш да сплашишъ нйкой прйстжпник, ще заемеш първата поза, ако пък искаш да развеселиш приятеля си, ще заемеш втората поза. Казвам: всич¬ки войници, всички стражари сж все сериозни, дигнат пушката, вървят Защо? — Има опасност. Но има и едно трето положение, трета поза. Тя е тази, че в всйко едно свое движение човек трйбва да издава онова великото, приятното в живота. Той трйбва да бжде като един извор. Црйдставете си. че един извор мисли като мене. Кое е най-приятното за извора? — Като извира този изворъ трйбва да има кждй да протича. Това е най-приятното за извора. Слйдователно, ако ми дадат условия в живота, моятъ жи¬вотъ трйбва да има мйсто кждй да протича, да минава ирйз ВСИЧКИ растения и да им оставя своето благо. Дйто минавамъ, азъ ще се запозна- вам с всички цвйтя, трйви, с всички растения, мушички, комарчета, ще скачам, а тй ще приемат моята радость. Това не е ли забавление? Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети що напръскам, с четвърти ще се посмйя. Какво по- хубаво отъ това? Всйкп извор не прави ли тъй? Ами прйдставете си, че тази вода не дига шум, рече тихо и спокойно, и видишъ, не мпне много врЪме, отгоргЬ се покрие с жабуня развие се неприятна миризма, това хубаво лн е? Питам: кое е по-хубаво, този изворх съ течуща вода, или този ограничен басеин с застоялата вода? Сега, нашето тЪло в единия случаи може да мяза на единъ тичущъ извор, а в другия случай може да мяза на един басеин с застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни. И тъй, коя е идеята в забавлението? Ще станеш сутрин, ще кажешъ: Господ е дошъл, в закона на забавлението азъ требва да науча онзи велик закон на смирението В забавлението всички са пъргави, подвижни. Там не се позволява никаква лЪность. Според който требва да схванеш какво трЪбва да направиш в дадения момент. Представете си сега, че вие сте в туй общество на забавата. Какви щЪхте да бъдете? Ако ви кажа сега да се смаете, ще ме питате, защо требва да се смЪем? Питам: ами защо требва да бъдем сериозни? Казвате: е, животът е сери- озенъ. Не, животът е любов, а сериозността е нещо случайно вжтре в живота. Любовният, осмисленият, поетическият живот е красивиятъ животъ. Това е хубавото. II когато срещнешъ единъ човйкъ, на когото душа¬та е отворена, [ти не можешъ до го забравишъ никога. Ще кажешъ: отличенъ човйкъ е този! То¬зи човекъ е единъ чистъ изворъ. Каква погрешка можешъ да му намеришъ? Не е ли хубаво да бжде човйк един такъв уизвор, та който дойде при него, да се почуствува успбкоен, да забрави скръбьта си? Друго едно правило за ученика е следното: на забавление не се позволява да отиваш с скъсани дрехи! Ще се измиешъ чисто, ще се облйчеш с най-хубавите си дрехи, които имаш и така ще отидеш. Като се приближаваш при този велик изворъ на живота, трйбва да си прйменем и да се радваш на туй велико благо, което той ти дава. И писанието, като прйдвижда този законъ на забавата, казва: Ще дойде врйме, когато хората нйма да се струхуват един от друг, но вейки ще седи на забавата подъ своята смоковница. И тъй, на мнозина от вас е потрйбна забавата. Забавата е закон на подмладяване. човйк, който не се забавлява, не мо¬же да се подмлади. Запримйр, ти седиш, гледаш как се забавляват дйцата, казваш: дйтински работи! Не, Забавляватъ се децата. Даже и Господ има известни часове, ирЪз които се забавлява с хората, и слЬд това пак се заеме за своята работа. Не можемъ ли и пие по сжщия закон да направим това нЪщо? — Можем. Гледаш нЪкой твой приятел рисува нЪщо. Ти се поумихнешъ, кажеопъ че е отлично но вземеш четката и цанаш по платното, чакай, не се рисува така — коригираш го. Ако искаш да го поправишъ, може по не го корегирай па платното а вземи една жива гарга и му кажи: хайде, аз ще я държа, а ти ще рисувашъ. Ще я обръщашъ на една, на друга страна, и като я парисува приятелът ти, ще му кажеш: както виждаш, и ти рисува, и аз рисувахъ. Азъ държахъ гаргата, а ти я рисува. Сега вас може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума, Какво значи на български език думата гарга врана? Отъ квдЬ произлиза тя? —От думата „черна" Значи тази е погрешната на враната, че е черна. Защо е черна? — Едно врЪме сестрата на тази врана умряла. Тя тъжела за сестра си и си турила черна дреха, СлЪд време, когата сестра й възкръсне, и враната ще стане б4ла, ще си тури 64ли дрехи. Тъй щото, ако чевйк се почерни, умрйл нйкой; ако си бйлп дрйхи, значи сестра му е възкръснала. Следователно, за душата сж потрйбни вътрйшни промйни. Сериозностьта вкоравява живота. Въ сериозния животъ прйобладават тйзи сили, които изчерпват соковетй, влагата от :живота и затова у човйка заиочват да се втърдя- ватъ нервитй, мускулитй, костьта става по твърда и в него се заражда един вътрйшен мързел. В младия човйк, който слуша Божия глас и се забавлява, има едно вътрйшно разширение и обмйната става правилно. Затова вейки един от васъ трйбва да има едно забавление, но забавлението го дава само Любовта. Без Любов забавление не може да има. Когато направимъ туй за-бавление, всички се усещаме свободни. Въ забавата вейки трйбва да е доволен от своето поведение, а не да уейща вътрйшно, една натегната атмосфера. Едно от качествата на забавата е че в нея винаги има разширение. Вие в забавата не мислимъ за формата на нйщата, а оцйняваме настоящия "момент. Ние не критикуваме защо Господ е слйзъл, но се радваме на онзи моментъ въ който Господ е слйзъл. Това е Любов. Единственото сжшество, което може да ни даде радоет, да ни осмисли живота, това е Богъ. И действително, всеки ден, колкото и да сте заети с работата все ще дойде извЪсген момент, сутрин, на обЪдь или вечерь когато ще почуствувате много голяма радоет. Но понеже нашият ум е зает с толкова велики работи, то тЬзи красиви неща, които Бог ни дава остават незабелязани, и ние се пробуждаме, когато всички тия неща сж минали. Ние се зани¬маваме съ това, какво ще стане с Европа, какво ще стане с България, какво ще стане с дъщерите ни; с синовете ни, а изгубваме тези красиви моменти, които Бог ни дава. Туй тело, което имаме Бог е вложил всичко най-красиво в него. В туй малкото тело виждаме всичките блага на миналото и бждещето, а за по-далечното бждаще Бог ще ни даде ново тело, в което ще влее туй новот) благо Това тело сега се формира. За всеки едного се приготовлява едно ново, красиво тело, в което ще се забавлява. Та, нужно е вече да напуснем онази мрачна философия на живота. Аз ще ви нриведа един пример, ако искате да си служите съ добрата страна на Евангелието. Той се отнася до един човек, голем пияница, който цели 20 години пил, водилъ разпуснатъ животъ Разпръснал децата си, уморил жена си, изгубил всичкото си състояние, и ъстанал съвсем сам в най-голймо отчаяние ири което рЪшил да се самоубие. Имал само един лев в джоба си и рЪшил да купи с него едно Евангелие. Купилъ си и прочелъ: Богъ е Любов! Е, казва си той, всичко раздадох и изгубих за Любовта. НамЪрих пай-после този, когото обичахъ и затова мога да направя нЯщо хубаво за Него. Отива в кръчмата да се забавлява. Казва на кръчмаря: дай ми една чаша вино! Поглежда виното и казва тихо на онзи свой другар вжтре. слушай, цели 20 години те черпих, но сега ще те науча на един новъ за¬конъ — отстранява чашата, не пие. Обръща се към кръчмаря: я дай една чаша най-бистра, чиста вода. Слага чашата предъ себе си. Онзи отвътре казва: винце... Дига чашата с водата, пие. Онзи пак казва: винце... — Е, сега моята воля ще бжде. Азъ намерих Бога, когото обичах, Той ме научи на това. Отива на другия ден, на третия, на четвъртия, на петия, на десетия на кръчмата, и си заржчва чаша вино, чаша вода, но водата пие. Най- после казва: а, имам воля! Така и вие, можете да победите единъ свой лош навик. Как не! Ами че то е едно забавление. Ако имате единъ такъвъ навнк, седнете на кръчмата, вземете чаша съ винце и чаша съ вода. Това е воля! Казвамъ: добъръ е онзи човекъ, който може да прояви сво¬ята доброта при най-неблагоприятни условия на живота. Онзи, който може да прояви своята доброта при благоприятни условия, то е много естествено. Следователно, макар и при неблагоприятни условия, ще кажеш: Господи, аз мога да направя нЯщо заради Тебе! И отъ това гледище, тази Любовь требва да се разшири, да бжде Любовь къмъ всички, да блика навсекжде, да бждемъ ед¬накво разположени към всички, без пристрастие. И като погледнем некого, да му пожелаем всичкото добро тъй, както Богъ желае. Да забравимъ всичките му погрешки тъй, както Богъ забравя, защото Любовьта като дойде никога не вижда по¬грешните. Предъ Божията Любов греховете и неджзите на хоратата изчезват като прах и дим, и от този Божествен огън остава само онова чистото, възвишеното и благородното у човека. Сега, дойде некой духъ, внуши ти некоя ми- съль, каже ти: отъ тебе човекъ не може да стане. Ами че какъ нема да стане отъ мене човекъ? Азъ вече съмъ станалъ човекъ. Тури една запетая сл1;дъ частичката не. Кажи така: отъ тебе човекъ пе, може да стане? Отдели противоположното, по¬неже въ всека една отрицателна мисъль има една положителна страна. Онзи, който ти внушава, че отъ тебе човйкъ не може да стане, той има поло-жителна мисъль, че отъ тебе лошъ човекъ мо¬же да стане. Щомъ може да етане отъ тебе лошъ човйкъ, и добъръ човекъ може да стане. Употре¬би деягелностьта си, добъръ човекъ да станешъ. Който може да бжде сориозенъ, може да бжде и весель, да се смее. Самиятъ животъ на земята, обаче, отъ единия край до другия, е само забав¬ление. За въ бждеще това ще учите. Ще гледате не само на външната, но и на вътрешната страна на живота. Ще бжде смешно, за примеръ, ако азъ туря на лицето си една страшна ма~ка, и вие се плашите отъ тази маска, а подъ маската се смея. Не гледайте на тази маска, гледайте какво има подъ нея! Или, може да туря на лицето си една много весела маска, а подъ нея да има не¬що много сериозно. Не е маската, която дава сми- сълъ на нещата, а какво се крие задъ маската. Това, което се крие задъ маската, то е човешка¬та душа. И тъй, тази вечерь искамъ дт ви оставя след¬ната 'мисъль: най-великото нещо въ света е, че Богъ вс.екога слиза, за да ни предаде правилото на Любовьта, т. е. не на самата Любовь, но на промените на Любовьта. Както измерваме съ тер- мометъръ температурата на времето, така измер¬ваме съ термометъръ и температурата па Любовьта. Да изучава човекъ температурата на Любовьта, това е отлично нещо! Подъ температурата на Лю¬бовьта растатъ всички растения. Заиитвамъ ви следното: има ли растение въ света, което може да расте безъ светлина и безъ топлина? — Нема. Има ли изворъ въ света, който да извира и да се втича въ реките безъ светлпна и топлина? — Нема. Ставали ли сж въ света бури и гърмотеви- ци безъ светлина и безъ топлина? — Не. За всич-ки тия неща сж потребни светлина и топлина. Всички хубави кристали, всички скжпоценни камъни, всички диаманти сж станали подъ силата на свет¬лината и топлината. Всички животни сж станали подъ силата на светлината и топлината. И ние хората — сжщо. Следователно, по сжщия този за- конъ нашите души сж се сформирували подъ вли¬янието на Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина. Това сж три велики духове, кои¬то работятъ за създаването на човека. Тй нари- чатъ човйка възлюбения синъ на Бога. Въ тия велики духове има необикновена хубссть, красота! Вие ще кажете: ами ангелитй какви ех? Когато човйкъ иридобие тази хубава, красива форма, ду- шптй на хората и ангелитй ще се съединятъ и ще образуватъ едно цйло. Когато се съединятъ ду- шитй итъ, Богъ ще влйзе да живйе въ тйхъ, п тй ще се радватъ на безсмъртие. За това нйщо ние се приготовляваме. Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, съ ко¬ято ее занимавате. Прйдъ насъ седи една велика ' задача на безсмъртието, да наслйдимъ небето, да се срещнемъ съ онйзи велики души, за които се приготовляваме, но затова вейки единъ човйкъ трйбва да даде нйщо отъ себе си и да приеме. Нйкой пъть казвате: човйкъ трйбва да работи за себе си. Да, но като работи за себе си, като се съсрйдоточава въ е бе си, човйкъ трйбва да се разширява, да сключва въ себе си туй широко себе, и понеже ние живйемъ въ Бога, и въ насъ да живйятъ ВСИЧКИ. Като включимъ Бога, да вклю- чимъ и всички други същества въ насъ. Това значи да обичаме нйкого, да му желаемъ доброто. Това значи да желаемъ доброто на всички, да обичаме Бога. И ако изпълните всичко това, веичкитй мж- чиотии, всички неджзи, които имате, за които става въпросъ, че никому обущата сж скжсани, н4кому шапката, че некой ялъ само хлЪбецъ, всичко туй въ една седмица отгоре ще се разреши. Когато изгрее Божествената Любовь и дойде тази топли-на, ние сме готови да раздЪлимъ своя залъкъ съ онзи, когото обичамо. Щомъ нЪмаме любовь, скри¬ваме залъка въ джоба еи. Дойде ли Любовьта, усмихваме се и казваме: братко, хайде п двамата да се забавляваме. На изкуството да обичаме самъ Богъ ни учи, и въ този смисъль само децата мо- гатъ да направятъ това. Въ туй отношение искамъ да бждете като децата, защото само децата се забавляватъ. Не мислете, че сте стари. Хвърлете тези бради! Дяволътъ, като завид^лъ на хората, турилъ имъ бради, за да ги маскира, но и задъ техъ те пакъ се виждатъ. Азъ искамъ да бждете въ душитЯ си като децата млади, бодри, весели. Забравете вашите тжги! Като си легате, кажете: утре, като изгрее слънцето, Господъ ще дойде, ще Го посрещна. И като си легашъ, пакъ да бж- дешъ радостенъ, но не само външно, а да усе- щашъ, че отъ тебе излиза топлина и всички да кажатъ за тебе: бихъ желалъ този човекъ да дойде оше единъ пжть. Всички требва да бждете като единъ изворъ, който извира, като единъ цвЪ- тецъ, отъ който лъха приятенъ миризъ. Такъвъ требва да бжде нашиятъ животъ. Туй е забавле-нието, за което говори Христосъ: „И пакъ ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой н4ма да отнеме". Забава е това! Това е хубавото, това е великото! Тази ве?ерь азъ ви говоря за много прости нЬща, НЯма да туряте никаква философия въ техъ. Ама какъ да разбираме? Човекъ трйбва да се усеща веселъ, радостенъ, готовъ да даде всичко. Да сте пълни и радостни, да не ви виждамъ вече начумерени, сериозни. Онези, които ви пречиха, сега ги нема, пра¬тихме ги на екскурзия, а когато се върнатъ азъ ще ви кажа. Тази вечерь, утре, други день, до една седмица нйма да ги има, не се бойте, затова до една неделя може да се забавлявате колкото искате. Следъ това те пакъ ще се върнатъ, не може безъ тйхъ. Ще ги посрещнете добре, ще имъ се поусмихнете, и т4 не могатъ безъ васъ. Сега става една промяна въ ума ви, и сили¬те въ природата дМствуватъ благоприятно. Затуй въ нашите събрания требва да има р^зки.проме¬ни, отъ едно състояние въ друго. Ние ще минемъ презъ всичките положения: ще имаме философски, сериозни и весели събрания. Туй събрание, което имаме сега е първо по рода си. Въ тази забава, се научихме следното нещо: всека сутринь Богъ слиза, за да ни научи на изкуст¬вото на Любовьта. Той помилва всекого и казва: „Искамъ да слушате" — и си заминава. Той знае, че ще се търкаляме на земята, че ще пада¬ме п ставаме, и най-после ще станемъ гладки като некой бисеръ и ще кажемъ: много хубаво нещо сме сега. Нали сте виждали какъ некое камъче се търкаля, търкаля, докато най-после съвършено се оглади. Всичките неприятни неща ще изчезнатъ и ще остине онова хубавото, красивото отъ живота. Онзи день ви казахъ, че най-важното нещо за човека е да люби, а не да бжде любимъ. За ученика сжщо най-важното нещо е това. Любовьта може да дойде чрезъ туй отваряне на душата. Сега, като отворите Евангелието, въ Него има дадени много нравила, но простата човешка душа требва да бжде свободна, требва да имаме за моралъ туй, което ще даде възможность да се прояви Любовьта. Както живеятъ невидимиятъ светъ, тъй ще живеемъ и ние,

БесЬда, държана на 1 септември, 7'Д ч. в., 1924 г.