от ПорталУики
Версия от 14:14, 19 юни 2010 на Ани (Беседа | приноси) (Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ == Беше 1939 година. …)

Направо към: навигация, търсене

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържеству¬ваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това вре¬ме, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: "Тази война ще продължи години, години наред." И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт. През март 1943 година министърът на вътрешните работи Габровски издава заповед за депортира¬не на евреите в Полша, подписана от царя. Учителя разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига ведна¬га. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителя застава пред него и твърдо му казва: "Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане!" Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в ста¬ята си, след малко отваря вратата и произнася само една зума "Кричим" и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на 245

земеделското училище. "Кой ти каза, че съм тук?" - строг-: го посреща царят. Лулчев му отговоря: "Прати ме г-н Дъ-нов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернира¬ни българските евреи в Полша, то от династията, от трона ж държавата Ви и помен няма да остане." Царят веднага се връща с Лулчев в София, изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така в последния момент българските евреи бяза спасени.