Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Когато румънците навлязоха в България1, Драган Попов дойде изплашен у нас и каза на Учителя: „Румънците са дошли в Ловеч и нощес може да дойдат в Търново. Да изпратим Здравка и Елена в Беброво.“ Учителя спокойно му каза: „Няма защо да ги пращаш в Беброво. Нито един румънски крак няма да дойде тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и скъпо ще платят за това навлизане.“
И действително, в Търново не дойдоха, а след няколко дни напуснаха България.
През Турско-българската война Костадин бе на фронта. Веднъж Учителя излезе от стаята си и ми каза:
„Еленке, и без Костадина можеш да живееш.“ Аз го загледах уплашено и зачудено и запитах: Защо, Учителю, ми говорите така? Да не е убит Костадин? „Не ― ми отговори той, но Костадин е в голяма опасност.“ Аз заплаках и казах: Искам да се завърне Костадин жив и здрав. Не ще живея сама в света. Учителя помисли и ми каза: „Добре тогава.“ В този момент дойде Драган Попов малко смутен, повика Учителя настрани и му съобщи, че имало официално тайно съобщение, че в Пирин планина от гърците са обградени няколко наши полка, между които и костадиновия 27-ми полк. Учителя, все тъй мълчалив, съсредоточен, след няколко време каза: „Няма да падне косъм от главата на Костадина и всички ще се освободят.“ Като се завърна Костадин здрав и невредим, разказва как здраво са били обградени, но по чудо се спасили.
1 Спомените са отнасят за междусъюзническата воина, румънците навлизат в България през юни и юли 1913 год., след което са изгонени. (Бел. състав.)