от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1

СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

Когато румънците навлязоха в България1, Драган Попов дойде изплашен у нас и каза на Учителя: „Румънците са дошли в Ловеч и нощес може да дойдат в Търново. Да изпратим Здравка и Елена в Беброво.“ Учителя спокойно му каза: „Няма защо да ги пращаш в Беброво. Нито един румънски крак няма да дойде тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и скъпо ще платят за това навлизане.“

И действително, в Търново не дойдоха, а след няколко дни напуснаха България.

През Турско-българската война Костадин бе на фронта. Веднъж Учителя излезе от стаята си и ми каза:

- „Еленке, и без Костадина можеш да живееш.“

Аз го загледах уплашено и зачудено и запитах:

- Защо, Учителю, ми говорите така? Да не е убит Костадин?

- Не ― ми отговори той, но Костадин е в голяма опасност.

Аз заплаках и казах:

- Искам да се завърне Костадин жив и здрав. Не ще живея сама в света.

Учителя помисли и ми каза:

- Добре тогава.

В този момент дойде Драган Попов малко смутен, повика Учителя настрани и му съобщи, че имало официално тайно съобщение, че в Пирин планина от гърците са обградени няколко наши полка, между които и костадиновия 27-ми полк. Учителя, все тъй мълчалив, съсредоточен, след няколко време каза:

- Няма да падне косъм от главата на Костадина и всички ще се освободят.

Като се завърна Костадин здрав и невредим, разказва как здраво са били обградени, но по чудо се спасили.


1 Спомените са отнасят за междусъюзническата воина, румънците навлизат в България през юни и юли 1913 год., след което са изгонени. (Бел. състав.)