от ПорталУики
Версия от 06:38, 21 януари 2011 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==СПЕЦИФИЧНАТА СВЕТЛИНА И ТОПЛИНА== Кога се доспива на човека? – Когато се занимава с обикнове…)

Направо към: навигация, търсене

СПЕЦИФИЧНАТА СВЕТЛИНА И ТОПЛИНА

Кога се доспива на човека? – Когато се занимава с обикновени мисли. Когато се почувствува осигурен, човек лесно заспива. Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива. Необикновените мисли подтикват човешкия ум към дейност. Изобщо, неблагоприятните условия подтикват човешкия ум към работа, а благоприятните – към почивка. Почивката е добро нещо за тялото, но не и за ума.

Сегашните хора се стремят повече към охолен живот, към почивка, но и това им дотяга. Те са задоволени, не мислят за ядене, всичко им е дадено в изобилие. Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин да задоволят глада си. Има нещо приятно и в ситостта, и в глада. За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен. Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи. той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде. След това в него се зараждат други желания. Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива. Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества да растат, да се развиват и усъвършенстват. Той знае, какви мисли и чувства вълнуват човека, затова дава на всекиго съответни условия. На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария – други.

Кой е ученик? – Който учи. Да учиш, това още не значи, че си ученик. Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете. Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг. Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота. Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е. лесно решава мъчнотиите и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Няма работа, която той не може да свърши. Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия. Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота. В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност.

Сега ще ви задам въпроса: коя река се размътва? – Малката, тясна и плитка река. Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти. Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва? – Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е. през ограничения. Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев. Само част от нея може да прекарате, но не всичката. Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават. Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великите неща никой не ги ограничава. В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограничен, свободен. Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава. Докато греши, човек всякога се ограничава. Престане ли да греши, престават и ограниченията му. За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки. – И това е възможно. Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му. Три причини има за отнемане светлината на човека. Те са вятърът, окръжаващите и той сам. Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне. Когато окръжаващите затварят капаците на прозорците ви, и те имат някаква цел. Когато вие затваряте капаците на прозорците си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне светлината в къщата ви. Всеки сам трябва да си отговори, кой от трите случая е за предпочитане: вятърът ли да затвори капаците на прозорците ви, окръжаващите, или вие сами?

Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния човек, така и в природата. Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата. Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие. Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас. По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб. Чрез глада гордият човек се запознава с вас. Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение. Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду си. Гладът е първата буква на знанието. Който не е гладувал, не може да стане учен човек.

Докога може да гладува човек? – Докато изпитва приятни чувства. В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада си. Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите. Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство. Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено. Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението. Тогава настъпва разрушение и смърт на организма. Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта. Човек трябва да отвори душата си за лъчите на любовта, за да бъде чист, добър и любещ.

Като се говори за благодарност, имаме пред вид онази вътрешна благодарност, а не обикновената. Още със ставането си от сън, човек трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени. Животът е най-великото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина. Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. Да се молиш, това значи, да работиш. Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата. Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите. Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари. Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря? Пазете зъбите си, за да бъдете всякога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава. Така се възпитава ученикът. Така се повдига всеки човек и се определя за член на бъдещата раса.

Какво представят сегашните хора и какво – бъдещите? – Сегашните хора са още неизлюпени яйца, а бъдещите – малки излюпени пиленца. За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си. Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички. Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията. Затова трябва да бъдете разумни. Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река. Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа. Как ще минете реката? Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта. След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката. Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста. С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си. Значи, всяка мъчнотия представя река без мост. За да разрешите мъчнотията си, трябва да знаете, как и къде да поставите моста. Така ще преминете реката.

Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате няколко деня. Как ще използвате времето си? Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки. За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърдцето си и въздуха чрез дробовете си. И това не е достатъчно. Трябва да знаете, кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях. Това значи, да приемете специфична светлина и топлина от слънцето. Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърдцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен.

Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.

40. Лекция от Учителя, държана на 12 юли 1929г.

Рила – Мусала