от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Светлина, топлина, сила)
(Светлина, топлина, сила)
 
Ред 4: Ред 4:
  
 
== [[Светлина, топлина, сила]] ==
 
== [[Светлина, топлина, сила]] ==
„Отче наш“
 
  
„Благост, Благост носи светлината“
 
  
Ще прочета само 18-и стих от 18-а глава от Евангелието на Иоана.
+
Добрата молитва.
  
„Духът Божи“
+
91 псалом.
  
Всеки разумен човек има да разрешава една важна задача. Целият му живот седи в правилното разрешаване на тази задача. Разрешението на тази задача не седи в един ден, нито в една седмица, нито в един месец, нито в една година, нито в десет или двадесет години. Цял живот е необходим за разрешението на тази задача. В разрешението на тази задача седи неговото бъдеще. Често хората говорят неща, които не са верни. Достоверни са, но не са верни. Нека сега засегнем един въпрос от математиката, или от геометрията, или от астрономията, или от геологията. Понеже ви считам за доста учени хора, затова мога да засегна въпрос от науката. Вие минавате за много скромни, но сте големи критици. Вие разбирате всичко и всичко критикувате. Понеже вие сте от високо произхождение, не сте от долно произхождение. А всеки, който търси своя произход, ще дойде до Адам и Ева. Адам беше създаден от Бога. И Ева беше създадена от Бога. И двамата бяха от висок произход. Та сега, аз говоря на хора, които са произлезли от Адама и Ева, но не са произлезли в рая, а от вън рая. Не е лошо човек да произлезе извън рая, защото Адам произлезе в рая, а излезе извън рая. Вас ще ви насърча, като ви кажа следното: Вие излязохте вън от рая, а ще влезете в рая. Това е хубавата, насърчителна страна на живота.
+
Молитвата на Царството.
  
Казва се в Писанието, че слугите се греели на огъня и там седял [и] Петър и се греел. Изкуство е да знае човек как да се грее. Вие казвате, че е проста работа греенето. Не е проста работа, учена работа е да знае човек как да се грее. Ако се грееш и не можеш да се сгрееш, какво знание е това? Та, и Петър се грееше, но не можа да се сгрее, след което, като го поставиха на изпит, не можа да издържи изпита си. Казват за някой студент, че е много учил, но като го поставят на изпит, не може да издържи изпита си, скъсват го на изпит. За свое оправдание той казва, че е чел много, но като излязъл на изпит, всичко забравил. Това, което се забравя, не е научено. Горе научените работи никога не се забравят. Когато някой казва, че е забравил ученото, това показва, че има малко светлина. Та, когато някой забравя, казвам: Всичката погрешка седи в това, че имаш малко светлина, вследствие на което не си видял как стоят нещата.
+
В начало бе Словото.
  
Та, сега ние говорим за съществения език, в който всяка дума има своя определен смисъл. Често вие се занимавате с човека, какво представя той. Казвам: Човек е същество, което мисли. В мисълта си, обаче, човек е жена, а не мъж. Той възприема нещата. Следователно той ражда мислите. А всяко нещо, което ражда, е от женски род. Казват за някого, че има отличен ум, че е мъж. Всичката погрешка седи в това, че жените са станали мъже преждевременно. Всичката погрешка седи още в това, че човек е станал преждевременно учен. Всички хора страдат от това, че са презрели. В Божествения свят плодовете никога не презряват. Те постоянно зреят, без да гният. Следователно това, което се разваля, което изменя своето естество, не е от Божествената градина, нито от Божествената природа.
+
Ще прочета 24 глава от Евангелието на Матея до 30 стих.
  
Сега аз искам да се освободите от личното схващане на нещата. Някой казва: „Като говори Учителят, сега да видим какво ще каже за нас.“ Аз нищо няма да кажа за вас. Но казвам: Когато вятърът духа, какво иска да каже? Вятърът няма предвид вас. Той има съвсем друга цел. Той е дошъл между дърветата да направи една разходка и да им държи една педагогическа лекция. Растенията са много мързеливи. Но като дойде вятърът и ги забрули, с това иска да им каже: „Събудете се и започнете да мислите.“ Като ги разтърсят, те започнат да работят от корените, отдолу. Те са учени същества, цели химици. Като започнат да работят в долната си лаборатория, в корените, те образуват сложни вещества, с които се хранят. Като се хранят, те образуват своите клонища. Тъй щото, като се разтърсват, растенията се учат на самопожертвуване, да дават своите плодове. Вятърът им казва: „Вие ще се самопожертвувате, ще дадете плодовете си на хората, да ви обичат. Каквото изработите, вие ще го дадете на другите.“ Няма да изработвате лоши работи. От това, което изработвате, и вие ще се ползувате. Иначе нито вие ще се ползувате, нито другите. Казвате: „Отде дойде този вятър?“ Вятърът учи дърветата, той им държи педагогическа лекция, че трябва да работят и добре да работят. Когато отивате на училище, слушате учителят да казва: „Стоянчо, кажи колко правят едно и едно?“ – „Едно и едно прави две.“ Как ще съберете едно и едно на едно място, когато математиците казват, че няма число по-голямо от единицата? Как ще съберете две големи единици на едно място? Турците казват: „Акълъ зарар.“ Значи една единица и още една единица правят две единици. Числото 2 е резултатът от събирането на две единици. Числото 2 е едно отрицателно число. Единицата е положително число. Следователно, две отрицателни числа, събрани на едно място, дават едно отрицателно число. Две отрицателни числа, събрани на едно място, дават един положителен резултат.
+
Духът Божи.
  
Запример, ако вземете двата диаметъра на кръга и ги завъртите около техния център, ще получите една окръжност, която има две полушария. Полушарията образуват една огъната линия, в която се събират всичките придобити резултати на нашите минали опитности. От положителните характерни черти на нашия живот се образуват отрицателни резултати. Не мислете, че думата „отрицателни“ е лоша. Отрицателно число е това, което съгражда нещата и което ги пази вътре в себе си. Значи всичко онова в природата, което запазва нашия живот, това са отрицателните числа. Те са отрицателни, понеже не се нуждаят от нас и не искат да ни погълнат. Отрицателни числа са още и всички безкористни числа. Всяко отрицателно число събира в себе си, с желание да дава повече от себе си. Това, което събира, не събира за себе си, но за другите. Всяко число, което събира резултатите не за себе си, а за другите, в края на краищата го наричаме отрицателно число. Като чуете думата „отрицателно“, вие не си го тълкувайте по вашему. Вие казвате за някого, че е отрицателен човек, защото не можете да се спогодите с него. Не че не можеш да се спогодиш с него, но ти искаш само да взимаш от него, затова казваш, че не можеш да се спогодиш. Някой път ти отиваш при него, когато той няма нищо, няма какво да взимаш от него. Когато имаш да даваш, нищо не даваш, мълчиш си. За такъв човек казват, че е темерут.
+
Когато човек не знае, какво да прави, животът се обезсмисля. Много тълкувания са дадени на тази глава. Аз няма да ви давам тълкувание. Ще дам само някои обяснения. Да имате едноправилно понятие. Казва: Кога ще бъде свършека на света? Ако някой ме пита, кога ще бъде свършека на моя живот на земята, ще му кажа. Ако смущението е само в ума му, краят не е дошъл. Ако смущението дойде в ума, в сърцето и в тялото, краят е вече дошъл. Казвам: Който и да е, трябва да се приготви за онзи свят. В края на века, животът има друг смисъл. Аз считам тия обяснения детински. Казва: „Кога ще свърша училището?“ Като свършиш училището, какво има? Че си свършил университета, какво ще ти предаде? Между едно голямо дете и едно малко дете, каква е разликата? В боя. Като ги премериш, едното е един метър, другото е метър и половина. После, като премериш широчината, различават се. Разликата не е само външно, но и в умствено отношение, едното дете знае повече, другото знае по-малко. Казва, че израстнало това дете. Соломон се оплакваше от много знание. Но той не е разбирал. Когато човек не разбира знанието, знанието става една тежест. Че много знание не ползува. Вярно е, че много знание не ползува. Многото храна не ползува, малкото, добре смляна храна, ползува. Малкото, което човек знае, което не може да приложи в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкия организъм, това се нуждае от нещо. Казват сега: „Кога е свършека на века?“ Аз питам: Кога е началото на века? Аз задавам друг въпрос: Кога е началото на новия век? Вие искате да знаете свършека. За мене свършека на един обикновен живот и началото на един висок, възвишен живот, то са две положения. Свършека на един затворник. Кой е затворник? Началото на един свободен живот. Ти си затворен с вериги, дрънкаш, десет години ги носиш тия вериги, питам: Кога ще бъде свършека на този век, на страданията с веригите? След десет години ще се свърши този век, ще те изпъдят от затвора. Казват: То е срамота, не искаме да те виждаме, да се махаш оттук, да не виждаме лицето ти. Докато престанеш да виждаш тези любезни настойници, които постоянно ще проверяват веригите на нозете ти, да не би ти да си направил нещо, да си ги прерязъл. Ще ги чукат с чукче. В турско време имаше такива чукчета, с които чукали по веригите на затворниците, да проверят, дали всичко е в ред, всяко колелце ще проверяват, да не би да е прерязано. Ако има промяна в звука, вземат мярка. Турят други вериги.
  
В една от лекциите си говорих за щастливите числа. Един си взел билет за лотария и гледа дали ще спечели, дали неговото число на билета е от щастливите. Той не слуша лекцията, но мисли за щастливите числа. Обаче в лекцията се казва: понеже си взел от това число преди моята или преди тая лекция, това число не е от щастливите. Ако беше го взел след това, въпросът щеше да бъде друг. Но понеже и вие сте едно число преди беседата, аз искам да ви наведа на онази мисъл, която Бог е вложил във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце; аз искам да ви наведа на онези сили, които Бог е вложил във вашето тяло и с които вие трябва да работите. Представете си, че вие се влюбите в Слънцето и всяка сутрин отивате да го посрещате, да му пеете песни, да го възхвалявате. Какво ще му предадете с това? Слънцето не се нуждае от вашите песни и похвали. Кое наричаме светлина? Светлина е това, което не се хвали. А всичко онова, което само не се хвали, а другите го хвалят, това е любовта. Това, което всички люби, а себе си не люби, за всички мисли, а за себе си не мисли, всички обича, а за себе си не мисли, наричаме любов.
+
Ние сме свикнали и сме обикнали нашите вериги, които са дрънкали хиляди години по краката и по някой път ни се свиди и започваме да плачем, когато искат да ни снемат веригите. Един, който е бил затворен десет години, казва: „Къде ще ида, тук ме хранеха, сега не съм способен за работа, вън кой ще ми даде хляб.“ В затвора лошо, но има кой да се грижи, да те посещава. Колкото и да е лошо, онзи стражар поглежда през прозореца. Най-първо е неприятно, но после свикваш с туй, то не е от любов, но иска да види, дали си там, понеже е отговорен. Ще те поздрави днес, утре ще те поздрави. Тогава хората мязат на затворници. То е едната страна.
  
Днес всички хора говорят за любовта, защото им липсва нещо. Самата любов не говори за себе си, понеже е съвършена. Този, който обича, не говори за себе си, защото е съвършен. Трябва да ме разберете право. И светлината не говори за себе си, тя говори за другите, защото разкрива света. Какво нещо е светлината? Тя остава неизвестна, тя разкрива другите неща, но за себе си не говори. Речем ли да я хванем, тя веднага се изгубва. Тя не се поддава на наблюдения. Речете ли да я чоплите, да видите какво представлява, тя веднага се изгубва. Ако оставите светлината свободна, тя ще ви помага. Но занимавате ли се с нея, тя ще ви напусне.
+
Има какво да се учи. Аз забелязвам, докъде са дошли хората. Нямат едно истинско понятие, какво нещо е знанието. Невежеството е толкова голямо и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Русия, навсякъде, по целия свят хората са толкова невежи, не знаят, как да живеят. В Америка, ако идете в студените места, повечето от хората страдат от гърло. Няма американец, който да не страда. Че как няма да страда? Мъжете страдат повече. Той сутрин като стане, ще сапуниса гърлото, ще обръсне колкото има брада. По никой начин не се позволява брада. Всичките бради трябва да се свалят, както тук с партиите. Закон има против брадите. Никакви бради! Без партии. В Америка е писано без бради. Като стане всеки професор, всеки студент, ще се обръсне. Той ще тури малко вода, малко сапун, ще се обръсне, вън температурата е ниска, става свиване на капилярните съдове. Всички започват да страдат от гърлоболие. По някой път съм съветвал американците да си оставят бради на гърлото, да видят, че няма да страдат. Те обичаха да се бръснат и някои оставяха от двете страни, как ги казвате, бакембарди. Всички, които носеха, то е като превръзка. Не е хубаво, човек да си оголва лицето. Има нещо, което не трябва да оголват. Има какво да се учи.
  
Следователно светлина е това, което постоянно освобождава човека от всички несгоди в живота. Тя разкрива света пред човека и го освобождава от несгодите му. Светлината е това, което показва какви са отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като е дошъл на Земята, човек има известно предназначение, което трябва да разбере и изпълни. Всички вие се стремите да станете богати, учени, щастливи, но трябва да знаете, че щастието не се придобива с лотариен билет. Щастието иска учени хора, не учени по книга, както някои зубрят и придобиват знания. Зубренето подразбира да туриш главата си в торбата, както прави конят. Ако туриш главата си в торбата, ти можеш да зубриш, но нищо няма да научиш. Човек трябва да се освободи именно от зубренето. Всяко недоволство, което се явява в душата и в ума ви, в сърцето ви, това е конската торба, от която трябва да се освободите. Вие трябва да се освободите от конските торби на миналото. Някой дойде при мене и казва: „Много съм недоволен.“ Изхвърлѝ конската торба. На времето си тя е била потребна, но сега ти си човек, не ти трябва конска торба. Нали знаете как се туря конска торба? Тя се туря на врата му, а той пъха устата си вътре и яде. Обаче в това положение той яде мъчно. Той очаква да дойде някой да му снеме торбата от врата.
+
Казват някои: „Човек да има вяра, да има надежда.“ Какви са правилата, чрез които човек може да усили своята вяра, защото вярата може да се усили, надеждата може да се усили, твърдостта може да се усили, милосърдието може да се усили. Разумността може да се усили, всичките способности и чувствувания, които човек има, може да се усилят, може и да отслабнат. Всичките хора се различават, че някои способности са по-силни, а у някои, чувствата са по-силни. У някои мускулната система е по-силна. В какво седеше юначеството на Дан Колов? Той дигаше сто килограма с ръцете си и ги блъскаше в земята. Дойде охтиката, блъсна го в земята. Отиде Дан Колов. Българинът е направил погрешка във физическо отношение, затова отиде Дан Колов. Когато в един народ започнат да измират хората, които носят интелигентност, после хората, които носят доброта, после хората, които носят сила, това показва известни погрешки на този народ. Сега Дан Колов се замества с друг Дан Колов в музиката. Сега той изскочи и уравновеси. Той се нарича Мазаров.
  
Сега аз не искам да кажете: „Колко глупави хора сме били ние!Това не е глупаво, това е аристократически маниер. Ти очакваш да дойде някой да ти тури торбата на врата. Ти чакаш да дойде слугата ти да ти тури торбата на врата и да започнеш да зубриш. Всяка наука, която се придобива по такъв начин, носи робството в себе си. И това не е лошо, но трябва да знаете, че всяка наука, която се придобива по този начин, по закона на торбата, носи робството в себе си. Всяко възпитание, което се придобива по закона на торбата, носи робството в себе си. Хубави са и тия работи; да бъдеш роб е по-добре, отколкото да си умрял. Ако ме накарат между робството и смъртта да избера едното, аз ще избера робството, защото смъртта е много по-страшно нещо. От робството можеш да се освободиш по-лесно, отколкото от смъртта. В смъртта има нещо тежко. Смъртта е причинена от непослушание, от нарушаване на един велик закон, в който няма прощаване. В греховете си човек не може да бъде простен. Някои казват, че човек е простен от греховете си, т.е. греховете му могат да се простят. Не, греховете не се прощават. Погрешката може да се прости, но греховете не се прощават. Благодарете – греховете са на дявола, а погрешките – на хората. Щом е така, дяволът да му мисли за греховете. А вие трябва да мислите за погрешките си. В погрешките има страдания, а в греховете – смърт. Някой казва, че ще умре. Щом мисли, че ще умре, трябва да знае – причината за това е грехът.
+
Важното е в развиването на човешките способности. Някой казва: „Като идем в небето, по какво ще се отличаваме?Има три начина, по които човек може да се отличава или същественото. Ти можеш да се различаваш по степента на светлината, която носиш. Ти можеш да се отличаваш по топлината. Аз говоря за Божествената топлина. Може да се различаваш и по Божествената сила, която носиш в тялото. Това е общо казано. Като се разлага светлината, ние имаме седем цвята. В Божествената светлина, за която аз ви говоря, има 12 цвята. За нас са известни само седем, пет са неизвестни. Какви са другите, за вбъдеще ще ги учите. Понеже тия, които знаете, още не сте ги проучили. За пример, вие не знаете още свойствата на червения цвят. Хубавите работи на трудолюбие, на любезност, излизат от червения цвят. Но всичките побоища, спорове, пак излизат от червения цвят. След като влезеш в един цвят, дето има побоища, червеният цвят е в изобилие. Когато мъжкият цвят вземе надмощие, вкъщи има бой. Когато женският червен цвят вземе надмощие, има мир, но има и леност. Всички са мирни, всички искат да ядат и да пият и да се удоволстват.
  
Казвам: Не приемайте отговорността на дявола. Нека дяволът си носи отговорността за своите грехове. Всеки сам трябва да носи последствията за това, което е направил. Ако направиш една погрешка, кажи си: „За погрешката си съм готов да отговарям и да я изправя, но грехове не правя.“ Новата култура казва: Хората правят погрешки, но грехове не правят. Това е новото тълкувание. На времето си Давид е казал: „В грях ме зачна майка ми.“ Сега, според новото тълкувание, ние казваме: „В прегрешение ме зачна майка ми.“ От кривото разбиране на хората идат и Христовите думи: „Вие сте родени от баща дявола.
+
Та казвам, много пъти се говори в Писанието да бъдем добри, да бъдем справедливи, да се обичаме. Това са думи. Кога ще бъдеш добър? Добротата е качество. Как ще го предадеш? Казва: Да бъдеш един добър мукизант. В какво седи добрият музикант? Той трябва да има един отличен глас, най-малко на три октави и половина. Гласът му да бъде ясен, да има отличен тембър, да има после известна мекота и да носи в себе си физическа сила, че като изпееш една песен, болният да стане и да започне да ходи. На човека може да му пееш една песен и да стане болен. Мнозина, които сте се отучили да пеете, то е по единствената причина, че някога сте пели и сте станали болни и сте се отказали да пеете. Вие не искате да се разболявате. Това е едно лъжливо понятие, вие не знаете, как да пеете, затова сте се разболели. Ако знаете как да пеете, ще оздравеете. Основният тон на пеенето, кой е? Когато искаш да пееш, трябва да има разширение, светлина. Преди да е дошла светлината в своята пълнота, ти не бързай да пееш. Преди да е дошла топлината в пеенето, как ще пееш? Човек, който иска да пее, три качества трябва да има. Трябва да има изобилна светлина. Трябва да има изобилна топлина. Трябва да има изобилна сила. Само тогава може да пееш хубаво. Тъй щото умът трябва да бъде подготвен със светлината, сърцето трябва да е подготвено с топлината. Изобщо, светлината организира мозъка на човека. Топлината организира неговото сърце, кръвообръщението му, а пък силата, организира неговата мускулна система. Когато на човека тялото му страда, показва, че силата му е малка. Физическите сили не са организирани. Казвам: Трябва цяла една програма, как човек да обработва мозъка си, тъй както един земеделец обработва нивите си, както един градинар обработва градината си, както обработва лозето си. В лозарството трябва не само да знаеш да копаеш, но да знаеш, какви пръчки да посадиш, как да ти отрежат на една пъпка, на две пъпки, на три пъпки, на пет или на шест, или да оставиш да се развива без да отрязваш. Знание трябва. Кой знае, ще има хубаво грозде. Който не знае, ще има обикновеното грозде в живота. Ние се спираме на въпроса, казваме: „Каквото дал Господ.“ Тогава на умния човек какво му дава Господ? – Знание. – На добрия човек, какво му дава Господ? – Доброто. На силния човек, какво му дава Господ? – Сила. Ами на слабия, какво му дава Господ? – Слабост. На лошия? – Лошота. На невежия? – Невежество и т.н.
  
Сега въпросът е за Петра, който се грееше на огъня. И вие се греете на слънцето. Пред вас стои Любовта, която е на позорния стълб. Пред вас стои Мъдростта, която е на позорния стълб. Пред вас стои Истината, която е на позорния стълб. Вие се греете и уреждате въпроса. Какво трябва да правите сега? Не, там ме няма. Аз не се занимавам с детински работи. Като ви питат нещо по философия, казвате: „Аз не се занимавам с отвлечени работи.“ Като ви питат нещо за свободата, казвате, че и с нея не се занимавате. С какво се занимавате тогава? Ще кажете, че се интересувате как да уредите работите си. Вън от вашите материални работи да става каквото ще. Не, това не е права мисъл.
+
Питам: Ако един е лош и ако един е добър, къде е причината? Добрият човек ще посади нещо в сърцето си. Бог го благославя с доброто. Добрият има нещо посадено. Лошият нищо не е посадил. Следователно, нещата растат по естествения път. Тръни израсли в нивата. Някой път ние се забавляваме като онзи турчин, който посадил нивата си с пшеница, навъдили се лалугери и изпояли нивата му. Казали му, хиляди лалугери има в твоята нива. Изпояли житото. Задига той едно турско чифте с две цеви, напълнил двете цеви със съчми да ги бие. Като наближил, всичките лалугери се подигнали на краката си, да видят, кой иде. – „А“, казва, „познавате ме, че съм господар на нивата! Хай“, казва, „от мене да замине. Каквото сте направили, понеже ме признавате за господар на нивата, прощавам ви задето сте изяли житото.“ Турил пушката на рамото, върнал се в къщи. Добре е за лалугерите, но не е добре за турчина.
  
Хората на новото трябва да се интересуват от оная велика Божия любов, която включва славата Божия на Земята. Те трябва да се интересуват от оная велика Божия любов, която включва царството Божие на Земята. Те трябва да се интересуват от великата Божия любов, която включва волята Божия на Земята.
+
По някой път, ние сме много снизходителни за нашите погрешки. Защото всичките ни погрешки са все лалугери. Като видим погрешките да се изправят, така посрещат ни, ние сме готови да простим на прегрешенията, че са направили пакост. Този лалугер, като покаже отгоре крака, тебе ти е приятно, че те признават за господар. Казваш: Хайде, от мене да замине. Хубава е тази черта. Не съм против лалугерите. Но за лалугерите трябва не сята нива, но ливада. Казвам: Не насети места, но по-добре е за тях една ливада, която не е сята. Погрешките на човека трябва да бъдат в необработена почва. В човека има доста необработени полета за погрешки. Под думата „погрешка“, аз разбирам един необработен живот. Когато нашите мисли не са организирани и силите не са организирани, тогава се зараждат погрешките. Туй, което по отношение на мене може да е погрешка, в другите може да е една съобразителност. Казвам: В Божествения свят, щом не се ползуват от божествените блага, които Бог ни е дал, то е погрешка. Когато дарбите се развиват по естествен път, не се правят много погрешки, погрешките не се свързват с греховете. Но една погрешка може да причини страдание. Правете разлика между погрешка и грях. Погрешките причиняват страдание. Грехът причинява смърт. Тази е разликата. При погрешките, ние страдаме, а грехът винаги носи смърт. Казва: „Не прави погрешки, ще умреш.“ Не, ще страдаш. Но грехът носи смърт в себе си. Грехът, то е една зараза, една болест. Грехът е по-лош от проказата. Проказата е само на физическото поле. Погрешките са малки недостатъци, които причиняват страдание. Следователно, погрешките зависят, ако известни чувства, известни способности, известни мускули в човека ако не са развити. За пример, ако мускулите на стомаха на човека са слаби, ще страда човек от стомах. Храната няма да се смила добре. Ако неговата диафрагма е слаба, дишането ще бъде слабо. И много съвременни хора страдат само от този мускул, диафрагмата. Той става слаб, защото има две причини в човешкия организъм, които изменят естеството на човека. Но когато тази топлина е чрезмерна, тя изсушава и органически нещата съхнат. Много хора съхнат. Съхнат понеже имат чрезмерна топлина. Други, у които е развита чрезмерна топлина и чрезмерна сухота, тогава хората пострадват. Дан Колов е умрял от студ. Охтиката е една болест на две смени. Чрезмерна сухота, която се сменя с чрезмерен студ, смразяване става, едно нарушение на кръвообръщението става. Всичките хора, които страдат от гръдни болести, страдат от нарушение на кръвообръщението. Те не разбират медицината. Нарушение става в капилярните съдове, става свиване. Ония хора, които страдат от свиване на капилярните съдове, става вътрешно изстудяване. Туй изстудяване зависи, че силата поглъща топлината, онази топлина, при която клетките могат да растат и да се развиват. Те изгубват способността да растат. Сега общо теоретически е така.
  
Като приемем това, ние трябва да бъдем радостни и весели, да ни е приятно, че живеем за Онзи, Който живее в нас, а не живеем за себе си. Бог живее за нас и ние трябва да живеем за Него. Няма защо да живеем за себе си. Ако безсмъртният живее за нас, ние сме щастливи. И ако ние, смъртните, живеем за безсмъртния, пак трябва да сме щастливи. За кого трябва да живеем? За хората, които утре още ще умрат? Вие се влюбвате в човек, който утре още ще умре. Аз се чудя на такава любов. Когато някой казва, че ме обича, аз го питам: Ти от безсмъртните ли си? Ако си от безсмъртните, разбирам, но ако си от смъртните, стой настрана. Аз не мога да обичам хора, които умират. Всеки, който умира, върши престъпление. Вие трябва да ме разбирате правилно. Всеки, който умира за своите грехове, аз не мога да го обичам. Всеки, който умира за греховете на другите, това е друг въпрос. Това е изкупление. Аз не искам нито един от вас да умира за своите грехове. Да страдате разбирам, това е в реда на нещата. Можете да минете през големи страдания, но не приемайте да умрете. Казвате: „Да умрем за Христа.“ Това е друг въпрос. Да умреш за Бога, за Безсмъртния, това е едно благо, това е едно благословение, това е освобождаване, това е влизане в царството на любовта. Това е влизане в царството на светлината. Това е влизане в царството на знанието. Това е влизане в царството на щастливия живот.
+
Всеки един от вас може да наблюдава тия работи, но трябва да знае, как да ги наблюдава. Всинца от вас не може да наблюдавате еднакво. Не мислете, че да наблюдава човек е така просто. За пример, да наблюдаваш на един човек каква е формата. На мнозина от вас този център за формата не е развит. Срещнете един човек и не може да запомните, каква му е формата. Някой човек забелязва, какви му са веждите, тънки или дебели, забелязва, какъв е носът, широк, дълъг, има ли гърбавина, тия издадени какви са, забелязва устата, как е направена. Каква гънка има отдолу. Забелязва ушите, каква форма имат. Забелязва брадата, има ли вглъбнатина, забелязва формата на главата, каква е. Забелязва пръстите, ръцете. Някой казва: „Хубав човек, красив човек, снажен.“ Какви са веждите, не ги знае. Очите какви са, сини, или черни, не ги знае. Устата каква е, не знае. Казва: „Много красив.“ Какви са устните, не знае. Пръстите какви са, не знае. Това не е наблюдение. Наблюдение е когато забелязва по-тънкостите, които има по челото, по лицето на човека. Трябва да знаеш, има част на желанията, част на топлината, част на силата. Челото е Божествената страна, носът до устата, то е духовната страна, а пък физическия свят отдолу е. Много пъти трябва да се знае, кои са преобладаващите черти.
  
Казвам: Сега всички трябва да се интересувате от вашето благо. Запример, вие живеете между българи, живеете в българския народ. Как ще му бъдете полезни? Българският народ се нуждае от живот. Всеки добър човек е проводник на живота. Всеки добър човек е проводник на любовта. А любовта е проводник на Божествения живот. Ако нашата Земя не се осветляваше от Слънцето и не се отопляваше от неговата светлина, и ако нямаше храна за ядене, каква култура щеше да има на Земята? Та, сега ние идваме до съществения въпрос и казваме, че животът произтича от любовта. Това, което носи живот, е любовта. Някой пита: „Защо трябва да любя?“ За да живея. Вечният живот зависи от постоянната любов не само към едного, но към всички. Ако в едногото разбираш Бога, ти си на правата страна, но ако в едногото разбираш един човек, ти си на кривата страна.
+
Сега, за пример, защо се бият европейските народи? В тях физически се събрала толкоз енергия на физическото тяло, че не знаят, как да се справят със своята мускулна енергия, със силата и вследствие на това създават едно забавление – войната. Войната е едно голямо забавление. Едно време, не зная дали и във ваше време е било, едно време преди 30–40 години, децата обичаха да се занимават с едни пушкала, направени от свирчовина – бъз. Те правят малки топчици от коноп – конопени кълчища, турят вътре две–три. Като натисне дойдат до другата страна и плюснат. С тия плюскала, като дойде, удари те. Няма да направи рана, но като плюсне, ще подскочиш. Сега аз ги наричам тия деца с тия големите пушкала, плюсне те, подскочиш. Гледам всичките деца бяха много умни, носи плюскалото, те бяха на мода. Някои бяха малки, някои големи плюскала имаха.
  
Представете си, че имате един син, който е станал вече на двадесет и една година. Ако през течение на тия двадесет и една година вие сте го фотографирали всяка година, или сте давали на някой скулптор да извая образа му, на края на двадесет и първата година вие ще имате двайсет и един образа от вашия син. Кой от тия портрети ще обичате най-много? Този от първата годишна възраст, от втората, от третата, от четвъртата, петата, или последния образ, от двадесет и първата година? Ако питате мене, аз ще обичам последния образ – от двадесет и първата година. Защо обичам последния образ? Защото той представя числото 21, което е съставено от единица и от двойка. Значи, на двадесет и първата си година човек събира всичкото си богатство в себе си. Числото 1 е число, което дава.
+
Ние разглеждаме сегашният живот от три становища. Може да го разгледаме от становището на нашият ум. Може да го разгледаме от становището на нашето сърце и от становището на силата, подразбирам от становището на Божествения свят, от становището на духовния свят и от становището на физическия свят. Има едно голямо противоречие. Противоречието в какво седи. В една държава има ред и порядък, има закони, най-малките престъпления се наказват. Убийството се наказва от 15–20 години затвор, а някой път се наказва със смърт. Виждам, че в личния морал хората са много напреднали, а колективният, общественият морал е много назад останал. Тия народи се бият днес и може да се избият хиляди и милиони хора, няма кой да ги съди. Не само това, но за всяко убийство възнаграждават. В държавата има закон, който върши престъпление, ако е някой шпионин, ще го накажат със смърт, ако шпионира държавата. Ако шпионира друга държава, възнаграждават го. Те едни други се развращават. Англичаните имат шпиони, французите имат шпиони, русите имат шпиони, германците имат шпиони, българите имат шпиони, сърбите, американците, турците, гърците, всичките тези хора се развращават едни други и го считат, че е в реда на нещата. Че имат сведения. То е разбиране сега.
  
Когато се говори за Бога, аз разбирам Същество, Което дава от себе си и живот, и знание, и свобода – всичко каквото трябва. Това е такова даване, [което] може да се намира само в Бога. Само Бог устройва живота на всички хора, както и на всички същества. Той урежда живота и на мравите, и на гущерите, и на вълците – на всички живи същества по лицето на Земята. Когато вълкът изяде една овца, тя трябва да бъде умна, да отиде при Господа да се оплаче. Той ѝ дава двойно по-голямо благословение, а на вълка отнема нещо от това, което му е дадено. Вълкът, който изяжда една овца, остава с едно благословение, а овцата има две благословения, тя получава още едно благословение от Бога. Колкото повече овце изяде един вълк, толкова повече губи.
+
Обаче в Божествения свят тия неща са изключени. Понеже няма единство на земята, то се позволява. Там дето има организиран Божествен свят се изключват тия неща. В Божествения свят се изключват престъпленията. Онези, които вършат престъпления, законът е един и същ. Нито един българин, нито един англичанин, нито един французин, нито един германец, нито един русин, нито един американец, нито един китаец, нито един японец, който и да е, който върши престъпление, кракът му няма да стъпи в Божието Царство. Може да вярваш в каквото искаш, може да вярваш в Христа, може да вярваш в Господа, вършиш ли престъпление, кракът ти няма да стъпи там. Това е морал. Другояче, както сега живеем, ние живеем както животните живеят. Хубавото за вълка, не е хубаво за овцата. Хубавото за овцата, не е хубаво за тревата. Казвате, овците са много кротки. Много са кротки, но са глупави. В какво седи, че са глупави? Най-първо те не знаят, как да се хранят. Като тръгнат, имат един навик да вървят вкупом. Тези, които вървят по-напред, ще вземат чиста храна, които остават назад, да му мислят. Умни ли са тия овци сега? Че ако ние хората сме такива глупави овци, с какво ще ни похвалят. Казва: „Той е човек.“ Казвам: Цапа ли храната на ближния? Той е глупава овца. Тия овци трябва да се разпръснат и да бъдат внимателни да не цапат храната. Всеки да има чиста храна, че ние съвременните хора, които цапаме своите мисли, които цапаме своите чувства, които покваряваме своята сила, в какво седи разумността. Силата може да се поквари. Тялото може да се поквари. Тялото трябва да се чисти. Има един морал за тялото. Има един морал за сърцето. Има един морал за ума. Три морала има. Да спазваш чистота на тялото. Да спазваш чистотата на сърцето и да спазваш чистотата на ума. Абсолютно чист да бъде човек. Няма нещо по-хубаво, човек да бъде чист. Но не на сила, то не е онзи Мойсеевия закон. Има една свобода в света, в която няма никакви правила. Тя сама произтича. „За пример“, ще кажете. Кой е законът, по който всеки един от вас си избира храната? Имат ли животните някой написан закон, че такава и такава трева трябва да пасат? Овците имат ли такъв закон? Сега казват, че трябва да се научат хората, как да ядат. Овците в кое училище учиха, каква трева трябва да пасат? Кой учител им предаде именно, каква храна трябва да ядат? Те знаят да си избират храната, но нас, съвременните хора, трябва да ни учат, какво трябва да ядем. Какво се разбира да научиш един човек хубаво да яде? Аз ако бих хванал един готвач да ми готви, най-първо ще го разгледам умен човек ли е, т.е. умът може ли да събира слънчевата светлина в мозъка или не. После, ако искам готвач, ще видя, сърцето топло ли е, може ли да събира топлина. После ще гледам тялото, здраво ли е, има ли сила. Като ми готви яденето да внесе в яденето светлина, топлина и сила, да предаде нещо. Че той да вниса тъмнина в яденето, студ в яденето и безсилие, да се обезсилвам, благодаря за такъв готвач.
  
Някои от индуските философи, които не разбирали живота, извадили крив извод. Те създали една теория за кармата, според която казват, че така е писано да стане това или онова. Ако вълкът постоянно яде овце, той престава да получава Божието благословение, но ако престане да яде овце, той получава Божието благословение. Като яде овце, вълкът казва: „Така е писано.“ Не е писано така. Не е писано овцата да яде трева, а вълкът да опапа наготово онова, което тя е обработила. И съвременните културни форми постъпват по същия начин. А после минавате за големи благодетели. Така постъпват те и към пчелите – те им правят хубави къщички, но като дойдат до кошерите, взимат всичкия им мед. Като погледнат пчелите, нямат мед. Хората им казват: „Много мед сте си събрали, не ви е потребно толкова.“ Хората си имат специални пушалки, опушат пчелите, вземат меда им, а на тях оставят едва четири–пет килограма. Много са прогресирали новите пчелари. Старите пчелари избиваха кошерите, когато искаха да вземат мед. Те обръщат кошерите нагоре, сипват един котел вода и избиват пчелите. След това изкопават един трап, заравят ги в трапа. В това отношение новите пчелари са по-човеколюбиви.
+
Някой казва: „Да говори някой една реч.“ Законът е същият. Една реч, която не носи светлина в себе си, една реч, която не носи топлина в себе си и една реч, която не носи сила в себе си, тя е безсмислена. И за живота законът е същия. Живот, който не носи в себе си светлина, живот, който не носи в себе си топлина и живот, който не носи в себе си Божествена сила, това не е живот. Това е мъчение.
  
Казвам: Ако ти влезеш в един чужд кошер на пчелите, извадиш чуждото знание и го продаваш на пазаря, не си ли също пчелар? Мнозина искат да направят всичко, което и Христос е направил. И религиозните хора се ползуват от богатството на света. Те казват: „Христос изкупи нашите грехове.“ Кой каквото направи, иска да си послужи с Христовото богатство. Някой направи борч и казва: „Ще си изплатя дълга с това, което Христос е спечелил.“ Те са разбрали криво Христовото учение. Новото учение изисква работа. Ако бащата работи, и синът трябва да работи. Ако майката работи, и дъщерята трябва да работи. Дъщерята не иска да работи, да ѝ бъдат ръцете меки. За да ѝ бъдат ръцете меки, майка ѝ може да ѝ даде бели ръкавици, но нека с белите ръкавици да мие чиниите. Нека дъщерята да се учи да готви, да пържи лук в тиган с масло. Като извади маслото от една книга, да не го турне в гърне. Но докато е още прясно маслото, да го намаже на хляб и да го опита. Остави ли го в гърнето за известно време, то гранясало. Тя трябва да разбира какво е маслото, което ще купи.
+
Та казвам: Ще развиваш челото, понеже, то събира светлината. Долната част на челото събира други лъчи на светлината, средната част събира друг вид. Всяка част на челото събира различна светлина. Три вида светлина събира. Същото е и за главата. Горната част на главата събира топлина. Религиозните чувства са чувства на топлината. Някои смесват религиозните чувства със светлината. Но религията не почива на светлината, тя почива на топлината. Светлината отгоре иде. И там има три вида топлина. Една топлина, която съответствува на силата. Една светлина, която привлича мекотата и една топлина, която привлича светлината.
  
Такива биват мислите, чувствата и постъпките на хората от хиляди години насам, но те трябва да ги разбират, кои са гранясали, кои – пресни. Гранясалите трябва да се изхвърлят вън от гърнетата, понеже Бог е решил всичко това да се пречисти на огъня. Няма да остане ни едно гърне с гранясало масло. Старите гърнета ще бъдат унищожени докрай. Бог иде сега в света да развърже целия свят. Той ще ги развърже така, че от вашите дългове, мъчнотии, нищо няма да остане. Той ще ви изреже чисти и непотребни пръчки, той ще ви остави само по една, по две, по три до пет пъпки, повече няма да остави. Той ще изреже всички пъпки, за да дадете плод.
+
Сега казвам: Ако в туй състояние, в което вие се намирате, влезете в небето, в онзи възвишения организиран живот, как ще ви посрещнат светиите? Тук ви е страх да ви не знаят погрешките. Нямам нищо против да са скрити. Хубаво е, че са скрити. Ако са съвсем отворени, още по-лошо. Има погрешки, които трябва да се крият, ни най-малко не казвам да се държат открити. Погрешките трябва да се организират. Когато човек прави погрешки, това е вечерно време. Като направи една погрешка, съзнанието трябва да бъде будно. Никога не подозирай себе си, не подозирай и другите. Подозрението ще дойде. Подозрението от какво иде? Всеки, който подозира е чрезмерно страхлив. Всеки, който подозира е чрезмерно честолюбив. Всеки, който подозира е тщеславен. Следователно, казвам: Много подозрителният човек е страхлив. Той дето иде, се озърта да не би отнякъде да има нещо. Той като влезе, ще огледа, дали хората приятелски ще го погледнат или не. Хубаво, кой е приятелският поглед? Според мене, като дойде онзи, когото обичам, ще дам изобилна светлина, изобилна топлина, изобилна сила. В него трябва да има достатъчно светлина в ума си, достатъчно топлина в сърцето си и достатъчно сила в тялото си. Туй е Божествения закон. За да бъдем добри, ние всинца трябва да бъдем носители на Божествената светлина, която трябва да раздаваме на целия свят на близките, на окръжаващите. Ако ние един на други не знаем как да раздаваме светлината, ние си създаваме излишни страдания. Всеки един от нас е носител на Божествената топлина. Казваш: „Аз какво мога да направя.“ Носител си на Божествената топлина, носител си на Божествената светлина и на Божествената сила. В кръга, в който живееш, можеш да бъдеш полезен на своите ближни. Ако носиш светлина, ще бъдеш полезен на себе си, на своя ум, ще бъдеш полезен и на своето сърце и на своето тяло ще бъдеш полезен. Ще бъдеш полезен на домашните си, на обществото, на народа и т.н.
  
Питам ви сега: Колцина от вас има, които разбират света? Колко майки, колко бащи са разбрали света? Някои казват: „Аз съм баща.“ Казвам: Къде е вашият светия? Светиите и светиците, това са вашите деца. Къде са те сега? Няма ги. Аз другояче разбирам понятието „светия“. Всеки човек, който е разбрал законите на светлината, който мисли право, той е светия. Според мене безсмъртието седи в светлината. Защо? Защото светлината носи безсмъртие в себе си. Аз не разбирам светията да го турят в църква. Светия е всяко същество, което носи безсмъртието в себе си, което носи Божественото в себе си. Той иде да използува всичко. Той е такова съзнание, през което минава Божествената светлина. Не е достатъчно само да покаже външния си вид, да покаже, че външно е светия.
+
Казвам сега, за да ви изправя, трябва една школа, да ви дам, с какво трябва да се занимавате? Тъй както казвате, да бъдете добри, то нищо не значи. Ще дойде един ден на главата си да се учиш. Трябва да ви се обръсне главата и на мъже, и на жени, всички да останете без косми. Ще разделите главата на квадратчета и ще изучавате главата си. Ще ви кажа: Това квадратче ще разработвате. Цяла една година главата ви гола трябва да бъде. Няма нищо, пак ще израстне косата. Тогава ще знаете цялата глава, кое за какво е направено. И челото ще бъде разделено на квадратчета. Ще имате скица и като се изучите, ще оставите космите да растат, да се скриват тия квадратчета, те след време се изявяват. А пък сега, космите са израстнали, за да се скрият нашите погрешки. Религиозният скрил своите слабости и той минава за религиозен, но необработена е нивата. Показва се, че е религиозен, пък не е религиозен. Не е обработена. Чудни са хората в своите понятия. Аз разсъждавам много конкретно в дадения случай. Казва: „Той е милионер.“ Има ли един милион звонкови, американски долари, не книжни пари, но звонкови, злато, той е богат човек. Ако има един милион книжни пари или друг ако има един милион звонкови, кой от двамата седи по-високо? Та казвам: По някой път ние се осланяме на книжните пари, които имаме. Тях ги наричам наследствени черти, книжни наследствени черти. Онова, което ни е дал Бог, то е звонковото, то е Божественото. Което Бог е вложил в нашия ум, в нашето сърце, в нашето тяло, то е ценността на човека. Книжните пари са после придобити. В нас наследствените работи са книжните пари. Баща ни оставил едни черти.
  
Светията има най-красив образ. Не мислете, че светиите са с бради. Да не вземете да ме направите един светия? Някои казват: „На светия мяза той.“ Те как разбират светията? Според някои светията е с хлътнали очи, с пожълтяло лице. Аз не обичам светии с хлътнали очи и с пожълтели лица. Те казват: „Очите му са хлътнали от много мислене.“ Не, очите не потъват от много мислене. Аз обичам да говоря истината. За друг някой казват, че има дълбоки очи. Дълбоките очи и хлътналите очи са две различни неща. За друг човек казват, че бил много замислен. Мнозина казват за мене, че съм имал дълбоки и замислени очи. Вие не познавате още. Аз съм светлината, която излиза от мене. Това съм аз. Аз съм животът, който излиза от мене. Аз съм силата, която излиза от мене, за благото на всички хора. Когато всички хора са будни, това съм аз. Когато всички хора са свободни, това съм аз. Когато всички хора мислят, когато всички хора чувствуват, когато всички хора постъпват, това съм аз, това ме радва. Когато хората се ограничават, когато страдат, казвам: това не съм аз. Там, дето има страдания, това не съм аз. Там, дето има болести, там не съм аз. Нищо повече. Казвате: „Разделен си.“ Оставете тези работи. Това са външни условия, така не се говори.
+
Един наш приятел се готвил да посети друг негов приятел и приготвил десет хиляди лева да му занесе подарък. Той не могъл да го посети, повикали го на онзи свят на екскурзия, на домашните си не казал нищо. Един ден, след десет години намират в Библията десет хиляди лева, но тия книжни пари излезли из употребление.
  
Казвам: Сега от всички, които ме слушате, искам да бъдете. Ако влезете някъде и вдигнете скандал, това не съм аз. Дето влезете, искам да внесете светлина и топлина. Дето влезете, искам всички хора да запеят, да са свободни. Ако влезете в един затвор, да освободите всички затворници и да им кажете: „Излезте всички на свобода, на Божествения свят, радвайте се на широкия свят, радвайте се, че сте освободени от веригите и въжетата.“ Аз виждам колко от вас сте вързани с вериги и въжета и казвате: „Тежък е животът. Не знаем какво ще се прави.“ Какво ще се прави? Светлина трябва, топлина трябва, сила трябва. Няма какво да хленчиш пред Господа, да Му плачеш. Господ не се нуждае от плача на хората. Бог се нуждае от работници, които да носят светлина. Нека всеки запали своята свещ и да гледа да не изгасне. Главата ви е една запалена свещ. Дето влезете, с тази светлина да носите живот.
+
Та казвам: Много от вашите богатства са излезли из употребление, останали неща не звонкови. Туй останалото из употребление е човешкото. Божественото работи във всичките времена, при всичките условия. А човешките неща не работят.
  
Така трябва да се възпитават хората, да създадат новите светила. Нови мисли, нови чувства, нови постъпки се изискват. Ако не знаеш как да постъпваш, трябва да учиш правилата на Божествения свят. Когато аз искам да постъпя правилно с един човек, хващам си показалеца – Юпитера, и казвам: „Какво искаш?“ Когато искам да постъпя справедливо, хващам си третия пръст – Сатурн, и казвам: „Какво искаш?“ Единият или другият пръст показват как трябва да постъпя. После хвана четвъртия си пръст – [...] [и казвам:] „Искам да стана художник. Ти какво ще ме посъветваш?“ Когато искам да уредя някои сметки, хващам малкия си пръст. Ако хвана палеца си, той започва да ми разправя за Божествените работи. Аз го слушам внимателно и каквото ми каже, думата му на две не правя. Всички пръсти ми казват какво да правя, как да постъпвам и аз ги слушам. За мене пръстите са живи.
+
Казвам сега: Мислете върху три неща – имате ли достатъчно светлина в ума си, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Имате ли достатъчно топлина, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Имате ли достатъчно сила в себе си, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Ако имате достатъчно топлина, сърцето ви ще бъде здраво. Война няма да има. Ако имате достатъчно светлина, умът ви ще бъде здрав. Това е съвременната хигиена. Навсякъде може да се приложи и ще имаме едно ново поколение, ще имаме нови хора, няма да имаме тия криви разбирания. Иде века, да се свърши на онова невежество. Всичките тия страдания трябва да дойдат до крайния предел. Човек някой път трябва да умре, да се освободи от тъмнината, от страданията, от насилието в света и да влезе в новия свят.
  
Казвате: „Ама като умре човек?“ Това, което пръстите съдържат, то никога не умира. Това е Божествената правда, Божествената красота, която никога не умира. Това е по отношение на ония блага, които се отнасят до физическия живот или до духовния живот. Знаете ли защо малкия пръст е станал толкова малък? Понеже не са му дали възможност да се прояви в духовния свят, но го тикнали на работа. Той като работил дълго време, осакатял. Сега трябва да го изпратите на училище, да се учи. Пък и на църква не ходи. Той не е от много религиозните. Ако отиде на училище, той казва: „Досега не ме пращаха да се уча, осакатих се от това копане. Омръзна ми вече тази работа. Ако трябва да отиде някой в болница, все мене изпращат. Каквато погрешка направят, все аз съм виновен за всичко, не са ми дали възможност и аз да се проявя.
+
Не искам да ви говоря за свършването на века. Аз ви говоря сега за началото на века. Началото на новия век носи Божествена светлина. Началото на новия век носи Божествена сила и единение на хората да се споразумеят. На туй основание има една малка надежда, тия хора, които сега мислят да се бият със своите плюскала, са намислили да се примирят. И добре ще бъде.
  
Та казвам: Във физическия свят, всички трябва да се проявим тъй както сме. Съвременните хора имат една превзетост. Понякога те мислят, че са по-надарени от другите хора. Това е погрешно схващане. Всички хора са еднакво надарени. Разликата седи само в това, че едните използували Божиите закони – понеже са обичали Бога, те са работили и са припечелили по-много, а други са заровили своя талант.
+
Да ценим нашия ум и да служим на Господа на светлината. Да ценим нашето сърце и да служим на Божия свят на топлината. Да ценим и нашето тяло, да служим на Божествената сила.
  
Сега аз мисля, че всички вие, които ме слушате тук, на нито един от вас талантите не са заровени. Аз вярвам, че вие имате най-малко по два таланта, а някои – по пет таланта. Двата таланта са вашите две ръце. Петте таланта, това е най-ученият човек, който знае да работи, да хване мотиката и да копае. Онзи, който работи с двата таланта, може да изкара на ден по петдесет до сто лева, а онзи с петте таланта, той може и на пианото да свири. Да седне пред пианото, той може да изкара тридесет, четиридесет, до сто хиляди лева на ден. Той знае как и да пее. Достатъчно е да размърда някак въздуха с гласа си, за да получи за една вечер толкова, колкото онзи, който с двата таланта изкарва в една година. Питам: Знаете ли кой е онзи, който заровил единствения си талант в земята? Той е бил певец. Понеже на времето си той е бил ленив, затова господарят казал: „Вземете назад неговия талант.“ Днес всички певци са изпоплашени толкова много, че са започнали да пеят и да свирят. Защо пеят? Господ иде на Земята. Аз харесвам сегашните музиканти, понеже работят. Те даже са достигнали да имат до пет таланта.
+
Отче наш.
 
+
Казвам: Къде трябва да се греем? Аз съветвам всички да се греете на огъня на любовта. И когато ви питат от кои сте, вие трябва да отговорите: „Аз съм от тези, които се греят на огъня на любовта. Аз съм от тези, които се греят на огъня, който никога не угасва.“ Сега някой казва: „Аз съм окултист.“ Аз пък не зная какъв си. Друг казва: „Аз съм християнин.“ Тази дума за мене е неразбрана. „Аз съм православен.“ И тази дума за мене е неразбрана. Да служи на любовта, това аз вече разбирам. Аз разбирам вече, че служенето е една религия на Божествената мъдрост. Като стане дума за знанието, пак разбирам какво значи знание. Да се говори за религия на Божествената свобода, и това разбирам. Да служиш на Божествената истина – разбирам.
+
 
+
Та казвам: Преди всичко истината. Любовта беше преди създаването на света. Божествената мъдрост също беше преди създаването на света. А православието, окултизмът, всички се родиха след като се създаде светът. Дойде някой, пита: „Ти православен ли си?“ Православен съм. Турили са ми името Петър, други са ме кръстили, някои попове са ме кръстили. „Е – казват, – ти какъв си?“ Какъвто и да съм, не се отричам. Турили ми едно име, но това име е псевдоним. Според мене всеки човек, който не служи на Бога от любов, мъдрост и истина или всеки човек, който не живее добре, който не се учи и който не обича свободата, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на дома си, не може да бъде полезен на отечеството си, на никого не може да бъде полезен. Това са новите хора.
+
 
+
Та казвам: В основите на новото възпитание трябва да се тури любовта. Само тогава ние можем да служим на Бога, на Безсмъртното в света. Само тогава можем да бъдем полезни на всички. Питам: Като отидете в онзи свят, кой ще ви кредитира? Ще ви кредитира Онзи, Който ви кредитира и сега. Това е Бог, Който ви е кредитирал. Аз виждам, че от хиляди години Бог ви е дал кредит, благословение ви е дал, грижил се е за вас, дал ви е ум, сърце. И понеже някои от вас са заровили всичко това, вие мислите, че може без Бога в света. Колкото може да живеете без въздух на Земята, колкото може да живеете без вода, колкото може да живеете без храна, колкото можете да живеете без светлина и топлина, толкова можете да живеете и без Бога. Бог е още по-голяма необходимост. Като умреш, въздух няма да има, но в невидимия свят има по-тънък въздух, с който ще се задоволиш. Когато една душа влезе в невидимия свят, тя диша чрез етера, а не чрез въздуха. Рибите живеят във водата и от водата вадят въздуха, а когато човек влезе в духовния свят, той ще извади етера от въздуха и чрез него ще диша. Там той се нуждае от други органи, по-съвършени. Там той ще влезе в една среда на по-рядка материя. Сега, аз не искам да ви кажа, че е абсолютно така, но предполагам. Къде са отишли хиляди хора, които са умрели? Има нещо в човека, което умира, и друго, което остава. Когато една ябълка падне на земята, кое умира в нея? От ябълката умира външната обвивка, но семената, които са вътре в нея, те не умират, те се посаждат наново. В семенцата е скрит и животът. Те произвеждат плод. Следователно това, което става в човека, то е безсмъртно.
+
 
+
Някой път понеже страдате, ще дойдете до един живот, в който става нещо непоколебимо. Докато се колебаете, докато се обезсърчавате, най-после вие ще дойдете до онова нещо във вас, което не може да се колебае, нито обезсърчава, нито обезверява. Сега вие се намирате в едно положение, дето сте свързани с хиляди конци и мислите, че тези конци ви заробват. Представете си, че вие късате един по един тия конци, докато изкъсате всички. И при това положение вие усещате, че пак сте ограничени. Къде е причината за това ограничение? Тези мисли се дължат на вашите мисли и желания, които са проектирани навън. И като ги скъсате, робството пак остава, робството е вътре във вас. Значи, онова, което заробва хората, седи в техните мисли, в техните чувства и постъпки. Тези нишки проникват навътре като паяжина. Паякът отде взима своите нишки? Той си има апарат, чрез който изнася нишките си. Благодарение на тези нишки, които излизат от нашите мисли, чувства и постъпки, ние образуваме една каша. Като се обвържем добре с тия нишки, казваме: „Загазихме вече.“
+
 
+
Първоначално паякът не е имал това намерение, което днес има. Впоследствие, когато условията на живота му се изменили, той употребил паяжината си за други цели. Едно време той си служил с нея като с аероплан. Още тогава той е познавал аеропланното дело. Има паяци, които пущат нишката си на двеста–триста метра и той ту се качва по своите нишки. Той се разхожда свободно от една нишка в друга по своя аероплан. Понеже е лек, той лесно се разхожда по своята паяжина. Впоследствие той се е замислил не би ли могъл с тая мрежа да хваща от време на време по някоя муха. Той намира, че това е по-реално приложение на неговата паяжина. Той пусне паяжината в действие и хване мухата, той много обича да лъже. Понеже мухата е доста красива, подвижна, с хубави очи, паякът – доста умен, той пристъпва като философ при нея и казва: „Госпожице, заповядайте. Тези нишки са направени отдавна, за Вас са направени. Отдавна моето сърце трепти за Вас.“ И мухата, горката, току кацне. Като я види на паяжината си, той казва: „Почакайте аз да Ви помогна, да не би да паднете.“ За да не падне, той я набожда и казва: „Не се бой.“
+
 
+
Казвам: Всичко това е добро. Паякът, който постоянно работи, е вътре в нас. Хубаво е това изкуство, но трябва, както Петра, постоянно да се греете на онази светлина, която ще донесе във вас новия живот. Законът е същият. Ти не можеш да използуваш Божията любов, ако не обичаш Бога. Любовта прави човека свободен. Любовта ражда знание. Истината ражда свободата. Или с други думи казано: мъдростта мъдрост ражда, любовта любов ражда, истината истина ражда, животът живот ражда. Някой път ние имаме едно схващане, че за да накараме един човек да ни обича, външно се показваме, че не го обичаме. Това е лъжа. Сърцето гори на този човек, а той дава вид, че не ви обича. След четири–пет дни той се оженва за него, а след няколко години се разоставя. Ако си се оженил, ти си направил една погрешка, ако се разведеш, ще направиш две погрешки.
+
 
+
В това отношение човек мяза на онзи турски бей, който направил няколко погрешки, той бил добър момък, с отлични качества, красив и угледен. Всички го уважавали и почитали. Всичко го наричали княз на князете, цар на царете. По едно време той си казал: „Чакай да се оженя, да видя какво ще кажат хората за мене.“ Той се сгодил. Всички казали: „Този княз на князете е близо до хората.“ После се оженил. Сега казали: „Той е като хората.“ Беят казал: „Това не се търпи вече, нека сега да се разведа.“ Той напуснал жена си. Като направил и това, всички се произнесли за него: „Сега е вече по-долу от хората.“
+
 
+
Та, сега ние, съвременните хора, мислим, че като се разведем с Божията любов, като се разведем с Божията мъдрост, като се разведем с Божията истина, ще се издигнем, че няма да има подобни на нас. Аз говоря сега за същественото. Никакъв развод не се позволява в любовта, никакъв развод не се позволява в свободата, никакъв развод не се позволява в мъдростта – нищо повече. Това е за онези, които разбират. Някои казват: „Това важи само за някои случаи.“ Не, това е общо за всички случаи. Ти никога няма да се жениш за жена, която прави престъпления. Ти никога няма да се жениш за жена, която прави грехове. От такава жена далеч ще бъдеш. Друг е въпросът, ако жената прави погрешки. За жената, която прави погрешки, можеш да се жертвуваш, но за жена, която прави грехове – никога. Ако искаш да имаш една другарка, ожени се за жена, която и погрешки да не прави. И за жената е същото. И жената трябва да се ожени за един мъж, който и погрешки да не прави. Само така тя може да бъде щастлива. Ако пък искаш да направиш една жертва, можеш да се ожениш за мъж, който прави погрешки. При това положение човек е свободен, но после да не съжалява. Той трябва да мисли, че той е направил тъй, както Бог постъпва с нас – Той се жертвува за нас.
+
 
+
Сега, това, което ви проповядвам, то е най-лекото учение, което можете да приложите в света. Аз не зная по-леко учение от това и по-приспособимо. Всички казват, че било мъчно да любиш. Не, това е най-лесната работа, най-естествено е човек да люби. Нима онази вода, която изтича по наклон, е мъчно за нея да тече? Мъчно е за замръзналата вода, но за течната? Тя е толкова подвижна, че ако ѝ дадете най-малкия наклон, положението ѝ да тече надолу е естествено. Ние искаме да живеем, но самият живот е резултат на какво? На любовта. Когато ние любим, другите хора живеят, а когато другите хора любят, ние живеем. Бог, Който ни люби, с това ни дава живот. А когато ние почнем да любим Бога, Божественият живот ще се прояви в света. Следователно ние трябва да любим, за да се прояви Божественият живот. А сега, като не любим, проявява се нашият живот, от който ние умираме. Смъртта се дължи на единствената причина, че силата не е двояка. Ако между мъжа и жената би съществувала пълната любов, за която аз ви проповядвам, те щяха да дадат дете, което не щеше да умира, болести не щяха да го хващат. Следователно всички деца, които умират и страдат в света, това се дължи на безлюбието. В това седи законът. Основа няма в този живот.
+
 
+
В новото учение трябва да се дойде в една посока. Човек трябва да разбира нещата. Той трябва да знае, че не може да дойде до една стабилност на своето сърце без любов. Той не може да дойде до една стабилност на своята вяра без любов. Любовта трябва да служи като основа на идейния живот. Зад тази любов трябва да има един образец. Това е живият Бог, на Който на всяка стъпка трябва да чуеш гласа Му. Вие трябва да чувате гласа на Бога да излиза от всяко растение, от всяко камъче, от всяка река, от всеки връх – отвсякъде трябва да слушате Божия глас. Няма по-хубав глас от Божия.
+
 
+
Чувайте Божия глас навсякъде. Като дойде един музикант, един цигулар, който чрез струните на цигулката си изважда онези висши тонове, от които сърцето ви трепва, благодарете му, че свири. Той не свири от себе си, друг е онзи, който свири в него. Като чувате някой пианист да свири, знайте, че друг свири в него. В него е влязло друго същество, което не е от този свят. Във всички музиканти са влезли други същества, с цел да предадат Божествената музика. Много музиканти мислят, че те са, които свирят. Ако някой човек е набожен, друг е в него набожният. Ако любиш, знай, че не си ти. Бог в тебе люби. Ако ти имаш знания, тези знания са на Бога. Ако си свободен, Бог в тебе е свободен. Щом ти си свободен, радвай се на Бога, Който живее в тебе, радвай се на свободата, която имаш.
+
 
+
Ти се страхуваш, че Бог може да те изостави. Бог не е същество, което днес върши едно, утре друго. Ние трябва да имаме една установена идея за Бога. Аз съм виждал свещеници, които идват да ме питат и казват: „Той не говори за православната църква.“ Че какво от това? Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелска, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде. Аз не искам да ви кажа, че като пее петелът, Слънцето ще изгрее. Петелът кукурига, защото Слънцето ще изгрее. Като кукурига повторно, петелът казва: „Всички на работа!“ Когато слушате един петел да кукурига, всеки трябва да се вслушва в него. На онзи, който е обезсърчен, ще му дам едно правило: купи си един хубав петел, който да ти кукурига сутрин. Като кукурига през деня, обърнете внимание колко пъти през деня кукурига и как кукурига, отбелязвайте си всичко това в една книжка. Хранете хубаво петела. Когато нямате разположение в себе си, пуснете този петел в двора си и слушайте го как пее.
+
 
+
При бъдещото възпитание, трябва да възпитавате умовете си, трябва да възпитавате своите мозъци. Това трябва да става по един правилен начин. Мнозина мислят неправилно. Те казват: „Като умре той, кой ще го замести?“ Ако остане някой да ме замести, то е загубена работа. Няма какво хората да се заместват. Мислите ли, че умрелите хора могат да се заместват? Кой замести Христа? Никой не Го замести. Божествените работи не се заместват. Никой не може да замести един човек! Христа никой не можа да Го замести. Някой ще каже, че той замества Христа. Никой не може да Го замести. Ти може да бъдеш като Христа, но не и да Го заместиш. В пространството има хиляди и милиони слънца, но нито едно слънце не може да замести друго.
+
 
+
Сега, в нашите вестници имаше съобщение, че някои швейцарски и германски астрономи открили в съзвездието Риби една нова звезда, която била сто милиона пъти по-голяма от нашето слънце. Сириус, запример, е двадесет и шест пъти по-голям от Слънцето и светлината му – по-силна, а тази звезда била сто милиона [пъти] по-голяма от Слънцето и светлината ѝ – сто милиона [пъти] по-силна от Слънцето. Изчислено било още, че светлината ѝ, за да дойде до Земята, нужни били двадесет милиона години. Те казват, че преди двадесет милиона години станало една катастрофа в пространството, вследствие на което тази звезда се е образувала. Така разбират тия астрономи. Всъщност никакво нещастие не е станало в природата. Това е само едно твърдение.
+
 
+
Един ден нашата Земя, и тя ще светне и ще се запали. Тогава хората ще се запалят и няма да изгорят. Хората ще пречистят телата си и ще живеят в огъня. И в огъня може да се живее, но в огъня на светлината. Чудни са хората, като мислят, че само в този огън може да се живее. Ти можеш да живееш в светлината, можеш да се разхождаш в нея, може да живееш в пламъка на топлината, без да изгаряш. Навсякъде има живот. Аз съм изучавал тия неща и в законите на природата не съм намерил едно изключение.
+
 
+
Мнозина се интересуват сега, искат да знаят какво ще стане с българския народ. Ако българският народ служи на Бога на любовта, ако българският народ служи на Божествената мъдрост, ако българският народ служи на Божествената истина, той ще има велико бъдеще. Те представят организмът на цялото човечество. Всичките народи, англичани, французи, руси, българи, американци, китайци, японци, всички са вече пред новата епоха, която иде с Шестата раса, всички имат своите определени места. Всички имат своето предназначение. В света иде един нов порядък, на всички ще се даде свобода. Всички хора ще си отдъхнат от това воюване. Старата епоха, старото вече си заминава, а новото иде в света. Един нов свят се създава в нашите умове. Нов свят се създава в нашите духове. Нов свят се създава в нашите души и в нашите сърца. Той се създава отвътре, а не отвън.
+
 
+
Та казвам: Очаквайте изменението да става вътре във вас. Аз не зная какви доказателства трябва да ви се дадат. Но казвам, че човек може да се подмлади много лесно. Доскоро имаше двама паралитици в Южна Америка някъде си, турили ги в една болница и ги осъдили на вечно боледуване. Те казвали, че болестта им е неизлечима. Те лежали там десет–петнадесет години, очаквали си смъртта. Един ден една голяма змия, боа, слязла от планината и посетила малкото градче, в което били двамата болни. Като я гонили да я убият, тя влязла в болницата, точно в това отделение, в което били паралитиците. Като видели змията, те се толкова уплашили, забравили, че са болни и изскочили вън от болницата. Та, и за нас, съвременните хора, трябва да дойде една такава боа, да забравим своето нещастие. Или в друг смисъл: Докато ти не приемеш светлината на любовта в себе си, ти не можеш да се освободиш.
+
 
+
Сега аз ви пожелавам да видите първо ангела на Любовта, после да видите ангела на Истината. Само тогава вие ще стъпите в новата епоха. Това може да имате още днес. Но не разгласявайте тази работа, не бързайте да се хвалите. Когато свещта се запали, тя не се хвали. Тя си гори и нищо не казва. Тя не се хвали със своята си светлина, но гори само. А каквото ти придобиваш от тази светлина, то ще те ползува. Сега вие сте в един свят на светлината. Ако тази светлина във вас изгасне, с какво ще привлечете хората? Без светлина никаква придобивка в света не може да се постигне. Без тази светлина човек не може да бъде здрав, не може да придобие никакво знание, не може да има никакво щастие, не може да има никакво постижение. Чрез светлината, която излиза от външната страна на Божията любов, всичко е постижимо. Ние трябва да придобием всичко чрез светлината на любовта, понеже сме призовани да бъдем служители на Великия космос.
+
 
+
Казвате: „Какво се очаква от нас?“ Че, вие сте изпратени тук на работа. За всеки е определено мястото, което трябва да заеме в природата. Има свободни места, които трябва да се заемат сега от вас. Засега местата ви са празни още. Като отидете в онзи свят, ще видите, че мястото ви е празно, не сте готови още да го заемете. А вие сте предназначени за професори в университет, но нямате още професорски знания. Трябва да учите. Може би още десет, петнадесет, двадесет години ви трябват, докато заемете вашите катедри.
+
 
+
„Седеше Петър и се грееше.“ Какво ще прави? Аз казвам на този Петър: Петре, на такъв огън да не се грееш. И на вас казвам: Не се грейте на такъв огън, който хората правят. Грейте се на този огън, който Бог е създал във вашата душа. Грейте се на онзи огън, който Бог е създал във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло. Грейте се само на онова, което Бог е създал.
+
 
+
Всеки ден благодарете на Бога за онова, което Той е избрал за вас. Благодарете за онази работа, която ви предстои и във великото бъдеще, която очаква всички велики хора, които са дошли по лицето на Земята.
+
 
+
„Благословен Господ Бог наш“
+
 
+
„Отче наш“
+
 
+
25-а неделна беседа,
+
държана от Учителя
+
на 31.III.1940 г., 10 ч. сутринта,
+
София – Изгрев.
+

Текуща версия към 08:56, 8 септември 2011

Утринни слова - Девета година (1939-1940)

Обичайте и радвайте се, том 2

Светлина, топлина, сила

Добрата молитва.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

В начало бе Словото.

Ще прочета 24 глава от Евангелието на Матея до 30 стих.

Духът Божи.

Когато човек не знае, какво да прави, животът се обезсмисля. Много тълкувания са дадени на тази глава. Аз няма да ви давам тълкувание. Ще дам само някои обяснения. Да имате едноправилно понятие. Казва: Кога ще бъде свършека на света? Ако някой ме пита, кога ще бъде свършека на моя живот на земята, ще му кажа. Ако смущението е само в ума му, краят не е дошъл. Ако смущението дойде в ума, в сърцето и в тялото, краят е вече дошъл. Казвам: Който и да е, трябва да се приготви за онзи свят. В края на века, животът има друг смисъл. Аз считам тия обяснения детински. Казва: „Кога ще свърша училището?“ Като свършиш училището, какво има? Че си свършил университета, какво ще ти предаде? Между едно голямо дете и едно малко дете, каква е разликата? В боя. Като ги премериш, едното е един метър, другото е метър и половина. После, като премериш широчината, различават се. Разликата не е само външно, но и в умствено отношение, едното дете знае повече, другото знае по-малко. Казва, че израстнало това дете. Соломон се оплакваше от много знание. Но той не е разбирал. Когато човек не разбира знанието, знанието става една тежест. Че много знание не ползува. Вярно е, че много знание не ползува. Многото храна не ползува, малкото, добре смляна храна, ползува. Малкото, което човек знае, което не може да приложи в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкия организъм, това се нуждае от нещо. Казват сега: „Кога е свършека на века?“ Аз питам: Кога е началото на века? Аз задавам друг въпрос: Кога е началото на новия век? Вие искате да знаете свършека. За мене свършека на един обикновен живот и началото на един висок, възвишен живот, то са две положения. Свършека на един затворник. Кой е затворник? Началото на един свободен живот. Ти си затворен с вериги, дрънкаш, десет години ги носиш тия вериги, питам: Кога ще бъде свършека на този век, на страданията с веригите? След десет години ще се свърши този век, ще те изпъдят от затвора. Казват: То е срамота, не искаме да те виждаме, да се махаш оттук, да не виждаме лицето ти. Докато престанеш да виждаш тези любезни настойници, които постоянно ще проверяват веригите на нозете ти, да не би ти да си направил нещо, да си ги прерязъл. Ще ги чукат с чукче. В турско време имаше такива чукчета, с които чукали по веригите на затворниците, да проверят, дали всичко е в ред, всяко колелце ще проверяват, да не би да е прерязано. Ако има промяна в звука, вземат мярка. Турят други вериги.

Ние сме свикнали и сме обикнали нашите вериги, които са дрънкали хиляди години по краката и по някой път ни се свиди и започваме да плачем, когато искат да ни снемат веригите. Един, който е бил затворен десет години, казва: „Къде ще ида, тук ме хранеха, сега не съм способен за работа, вън кой ще ми даде хляб.“ В затвора лошо, но има кой да се грижи, да те посещава. Колкото и да е лошо, онзи стражар поглежда през прозореца. Най-първо е неприятно, но после свикваш с туй, то не е от любов, но иска да види, дали си там, понеже е отговорен. Ще те поздрави днес, утре ще те поздрави. Тогава хората мязат на затворници. То е едната страна.

Има какво да се учи. Аз забелязвам, докъде са дошли хората. Нямат едно истинско понятие, какво нещо е знанието. Невежеството е толкова голямо и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Русия, навсякъде, по целия свят хората са толкова невежи, не знаят, как да живеят. В Америка, ако идете в студените места, повечето от хората страдат от гърло. Няма американец, който да не страда. Че как няма да страда? Мъжете страдат повече. Той сутрин като стане, ще сапуниса гърлото, ще обръсне колкото има брада. По никой начин не се позволява брада. Всичките бради трябва да се свалят, както тук с партиите. Закон има против брадите. Никакви бради! Без партии. В Америка е писано без бради. Като стане всеки професор, всеки студент, ще се обръсне. Той ще тури малко вода, малко сапун, ще се обръсне, вън температурата е ниска, става свиване на капилярните съдове. Всички започват да страдат от гърлоболие. По някой път съм съветвал американците да си оставят бради на гърлото, да видят, че няма да страдат. Те обичаха да се бръснат и някои оставяха от двете страни, как ги казвате, бакембарди. Всички, които носеха, то е като превръзка. Не е хубаво, човек да си оголва лицето. Има нещо, което не трябва да оголват. Има какво да се учи.

Казват някои: „Човек да има вяра, да има надежда.“ Какви са правилата, чрез които човек може да усили своята вяра, защото вярата може да се усили, надеждата може да се усили, твърдостта може да се усили, милосърдието може да се усили. Разумността може да се усили, всичките способности и чувствувания, които човек има, може да се усилят, може и да отслабнат. Всичките хора се различават, че някои способности са по-силни, а у някои, чувствата са по-силни. У някои мускулната система е по-силна. В какво седеше юначеството на Дан Колов? Той дигаше сто килограма с ръцете си и ги блъскаше в земята. Дойде охтиката, блъсна го в земята. Отиде Дан Колов. Българинът е направил погрешка във физическо отношение, затова отиде Дан Колов. Когато в един народ започнат да измират хората, които носят интелигентност, после хората, които носят доброта, после хората, които носят сила, това показва известни погрешки на този народ. Сега Дан Колов се замества с друг Дан Колов в музиката. Сега той изскочи и уравновеси. Той се нарича Мазаров.

Важното е в развиването на човешките способности. Някой казва: „Като идем в небето, по какво ще се отличаваме?“ Има три начина, по които човек може да се отличава или същественото. Ти можеш да се различаваш по степента на светлината, която носиш. Ти можеш да се отличаваш по топлината. Аз говоря за Божествената топлина. Може да се различаваш и по Божествената сила, която носиш в тялото. Това е общо казано. Като се разлага светлината, ние имаме седем цвята. В Божествената светлина, за която аз ви говоря, има 12 цвята. За нас са известни само седем, пет са неизвестни. Какви са другите, за вбъдеще ще ги учите. Понеже тия, които знаете, още не сте ги проучили. За пример, вие не знаете още свойствата на червения цвят. Хубавите работи на трудолюбие, на любезност, излизат от червения цвят. Но всичките побоища, спорове, пак излизат от червения цвят. След като влезеш в един цвят, дето има побоища, червеният цвят е в изобилие. Когато мъжкият цвят вземе надмощие, вкъщи има бой. Когато женският червен цвят вземе надмощие, има мир, но има и леност. Всички са мирни, всички искат да ядат и да пият и да се удоволстват.

Та казвам, много пъти се говори в Писанието да бъдем добри, да бъдем справедливи, да се обичаме. Това са думи. Кога ще бъдеш добър? Добротата е качество. Как ще го предадеш? Казва: Да бъдеш един добър мукизант. В какво седи добрият музикант? Той трябва да има един отличен глас, най-малко на три октави и половина. Гласът му да бъде ясен, да има отличен тембър, да има после известна мекота и да носи в себе си физическа сила, че като изпееш една песен, болният да стане и да започне да ходи. На човека може да му пееш една песен и да стане болен. Мнозина, които сте се отучили да пеете, то е по единствената причина, че някога сте пели и сте станали болни и сте се отказали да пеете. Вие не искате да се разболявате. Това е едно лъжливо понятие, вие не знаете, как да пеете, затова сте се разболели. Ако знаете как да пеете, ще оздравеете. Основният тон на пеенето, кой е? Когато искаш да пееш, трябва да има разширение, светлина. Преди да е дошла светлината в своята пълнота, ти не бързай да пееш. Преди да е дошла топлината в пеенето, как ще пееш? Човек, който иска да пее, три качества трябва да има. Трябва да има изобилна светлина. Трябва да има изобилна топлина. Трябва да има изобилна сила. Само тогава може да пееш хубаво. Тъй щото умът трябва да бъде подготвен със светлината, сърцето трябва да е подготвено с топлината. Изобщо, светлината организира мозъка на човека. Топлината организира неговото сърце, кръвообръщението му, а пък силата, организира неговата мускулна система. Когато на човека тялото му страда, показва, че силата му е малка. Физическите сили не са организирани. Казвам: Трябва цяла една програма, как човек да обработва мозъка си, тъй както един земеделец обработва нивите си, както един градинар обработва градината си, както обработва лозето си. В лозарството трябва не само да знаеш да копаеш, но да знаеш, какви пръчки да посадиш, как да ти отрежат на една пъпка, на две пъпки, на три пъпки, на пет или на шест, или да оставиш да се развива без да отрязваш. Знание трябва. Кой знае, ще има хубаво грозде. Който не знае, ще има обикновеното грозде в живота. Ние се спираме на въпроса, казваме: „Каквото дал Господ.“ Тогава на умния човек какво му дава Господ? – Знание. – На добрия човек, какво му дава Господ? – Доброто. На силния човек, какво му дава Господ? – Сила. Ами на слабия, какво му дава Господ? – Слабост. На лошия? – Лошота. На невежия? – Невежество и т.н.

Питам: Ако един е лош и ако един е добър, къде е причината? Добрият човек ще посади нещо в сърцето си. Бог го благославя с доброто. Добрият има нещо посадено. Лошият нищо не е посадил. Следователно, нещата растат по естествения път. Тръни израсли в нивата. Някой път ние се забавляваме като онзи турчин, който посадил нивата си с пшеница, навъдили се лалугери и изпояли нивата му. Казали му, хиляди лалугери има в твоята нива. Изпояли житото. Задига той едно турско чифте с две цеви, напълнил двете цеви със съчми да ги бие. Като наближил, всичките лалугери се подигнали на краката си, да видят, кой иде. – „А“, казва, „познавате ме, че съм господар на нивата! Хай“, казва, „от мене да замине. Каквото сте направили, понеже ме признавате за господар на нивата, прощавам ви задето сте изяли житото.“ Турил пушката на рамото, върнал се в къщи. Добре е за лалугерите, но не е добре за турчина.

По някой път, ние сме много снизходителни за нашите погрешки. Защото всичките ни погрешки са все лалугери. Като видим погрешките да се изправят, така посрещат ни, ние сме готови да простим на прегрешенията, че са направили пакост. Този лалугер, като покаже отгоре крака, тебе ти е приятно, че те признават за господар. Казваш: Хайде, от мене да замине. Хубава е тази черта. Не съм против лалугерите. Но за лалугерите трябва не сята нива, но ливада. Казвам: Не насети места, но по-добре е за тях една ливада, която не е сята. Погрешките на човека трябва да бъдат в необработена почва. В човека има доста необработени полета за погрешки. Под думата „погрешка“, аз разбирам един необработен живот. Когато нашите мисли не са организирани и силите не са организирани, тогава се зараждат погрешките. Туй, което по отношение на мене може да е погрешка, в другите може да е една съобразителност. Казвам: В Божествения свят, щом не се ползуват от божествените блага, които Бог ни е дал, то е погрешка. Когато дарбите се развиват по естествен път, не се правят много погрешки, погрешките не се свързват с греховете. Но една погрешка може да причини страдание. Правете разлика между погрешка и грях. Погрешките причиняват страдание. Грехът причинява смърт. Тази е разликата. При погрешките, ние страдаме, а грехът винаги носи смърт. Казва: „Не прави погрешки, ще умреш.“ Не, ще страдаш. Но грехът носи смърт в себе си. Грехът, то е една зараза, една болест. Грехът е по-лош от проказата. Проказата е само на физическото поле. Погрешките са малки недостатъци, които причиняват страдание. Следователно, погрешките зависят, ако известни чувства, известни способности, известни мускули в човека ако не са развити. За пример, ако мускулите на стомаха на човека са слаби, ще страда човек от стомах. Храната няма да се смила добре. Ако неговата диафрагма е слаба, дишането ще бъде слабо. И много съвременни хора страдат само от този мускул, диафрагмата. Той става слаб, защото има две причини в човешкия организъм, които изменят естеството на човека. Но когато тази топлина е чрезмерна, тя изсушава и органически нещата съхнат. Много хора съхнат. Съхнат понеже имат чрезмерна топлина. Други, у които е развита чрезмерна топлина и чрезмерна сухота, тогава хората пострадват. Дан Колов е умрял от студ. Охтиката е една болест на две смени. Чрезмерна сухота, която се сменя с чрезмерен студ, смразяване става, едно нарушение на кръвообръщението става. Всичките хора, които страдат от гръдни болести, страдат от нарушение на кръвообръщението. Те не разбират медицината. Нарушение става в капилярните съдове, става свиване. Ония хора, които страдат от свиване на капилярните съдове, става вътрешно изстудяване. Туй изстудяване зависи, че силата поглъща топлината, онази топлина, при която клетките могат да растат и да се развиват. Те изгубват способността да растат. Сега общо теоретически е така.

Всеки един от вас може да наблюдава тия работи, но трябва да знае, как да ги наблюдава. Всинца от вас не може да наблюдавате еднакво. Не мислете, че да наблюдава човек е така просто. За пример, да наблюдаваш на един човек каква е формата. На мнозина от вас този център за формата не е развит. Срещнете един човек и не може да запомните, каква му е формата. Някой човек забелязва, какви му са веждите, тънки или дебели, забелязва, какъв е носът, широк, дълъг, има ли гърбавина, тия издадени какви са, забелязва устата, как е направена. Каква гънка има отдолу. Забелязва ушите, каква форма имат. Забелязва брадата, има ли вглъбнатина, забелязва формата на главата, каква е. Забелязва пръстите, ръцете. Някой казва: „Хубав човек, красив човек, снажен.“ Какви са веждите, не ги знае. Очите какви са, сини, или черни, не ги знае. Устата каква е, не знае. Казва: „Много красив.“ Какви са устните, не знае. Пръстите какви са, не знае. Това не е наблюдение. Наблюдение е когато забелязва по-тънкостите, които има по челото, по лицето на човека. Трябва да знаеш, има част на желанията, част на топлината, част на силата. Челото е Божествената страна, носът до устата, то е духовната страна, а пък физическия свят отдолу е. Много пъти трябва да се знае, кои са преобладаващите черти.

Сега, за пример, защо се бият европейските народи? В тях физически се събрала толкоз енергия на физическото тяло, че не знаят, как да се справят със своята мускулна енергия, със силата и вследствие на това създават едно забавление – войната. Войната е едно голямо забавление. Едно време, не зная дали и във ваше време е било, едно време преди 30–40 години, децата обичаха да се занимават с едни пушкала, направени от свирчовина – бъз. Те правят малки топчици от коноп – конопени кълчища, турят вътре две–три. Като натисне дойдат до другата страна и плюснат. С тия плюскала, като дойде, удари те. Няма да направи рана, но като плюсне, ще подскочиш. Сега аз ги наричам тия деца с тия големите пушкала, плюсне те, подскочиш. Гледам всичките деца бяха много умни, носи плюскалото, те бяха на мода. Някои бяха малки, някои големи плюскала имаха.

Ние разглеждаме сегашният живот от три становища. Може да го разгледаме от становището на нашият ум. Може да го разгледаме от становището на нашето сърце и от становището на силата, подразбирам от становището на Божествения свят, от становището на духовния свят и от становището на физическия свят. Има едно голямо противоречие. Противоречието в какво седи. В една държава има ред и порядък, има закони, най-малките престъпления се наказват. Убийството се наказва от 15–20 години затвор, а някой път се наказва със смърт. Виждам, че в личния морал хората са много напреднали, а колективният, общественият морал е много назад останал. Тия народи се бият днес и може да се избият хиляди и милиони хора, няма кой да ги съди. Не само това, но за всяко убийство възнаграждават. В държавата има закон, който върши престъпление, ако е някой шпионин, ще го накажат със смърт, ако шпионира държавата. Ако шпионира друга държава, възнаграждават го. Те едни други се развращават. Англичаните имат шпиони, французите имат шпиони, русите имат шпиони, германците имат шпиони, българите имат шпиони, сърбите, американците, турците, гърците, всичките тези хора се развращават едни други и го считат, че е в реда на нещата. Че имат сведения. То е разбиране сега.

Обаче в Божествения свят тия неща са изключени. Понеже няма единство на земята, то се позволява. Там дето има организиран Божествен свят се изключват тия неща. В Божествения свят се изключват престъпленията. Онези, които вършат престъпления, законът е един и същ. Нито един българин, нито един англичанин, нито един французин, нито един германец, нито един русин, нито един американец, нито един китаец, нито един японец, който и да е, който върши престъпление, кракът му няма да стъпи в Божието Царство. Може да вярваш в каквото искаш, може да вярваш в Христа, може да вярваш в Господа, вършиш ли престъпление, кракът ти няма да стъпи там. Това е морал. Другояче, както сега живеем, ние живеем както животните живеят. Хубавото за вълка, не е хубаво за овцата. Хубавото за овцата, не е хубаво за тревата. Казвате, овците са много кротки. Много са кротки, но са глупави. В какво седи, че са глупави? Най-първо те не знаят, как да се хранят. Като тръгнат, имат един навик да вървят вкупом. Тези, които вървят по-напред, ще вземат чиста храна, които остават назад, да му мислят. Умни ли са тия овци сега? Че ако ние хората сме такива глупави овци, с какво ще ни похвалят. Казва: „Той е човек.“ Казвам: Цапа ли храната на ближния? Той е глупава овца. Тия овци трябва да се разпръснат и да бъдат внимателни да не цапат храната. Всеки да има чиста храна, че ние съвременните хора, които цапаме своите мисли, които цапаме своите чувства, които покваряваме своята сила, в какво седи разумността. Силата може да се поквари. Тялото може да се поквари. Тялото трябва да се чисти. Има един морал за тялото. Има един морал за сърцето. Има един морал за ума. Три морала има. Да спазваш чистота на тялото. Да спазваш чистотата на сърцето и да спазваш чистотата на ума. Абсолютно чист да бъде човек. Няма нещо по-хубаво, човек да бъде чист. Но не на сила, то не е онзи Мойсеевия закон. Има една свобода в света, в която няма никакви правила. Тя сама произтича. „За пример“, ще кажете. Кой е законът, по който всеки един от вас си избира храната? Имат ли животните някой написан закон, че такава и такава трева трябва да пасат? Овците имат ли такъв закон? Сега казват, че трябва да се научат хората, как да ядат. Овците в кое училище учиха, каква трева трябва да пасат? Кой учител им предаде именно, каква храна трябва да ядат? Те знаят да си избират храната, но нас, съвременните хора, трябва да ни учат, какво трябва да ядем. Какво се разбира да научиш един човек хубаво да яде? Аз ако бих хванал един готвач да ми готви, най-първо ще го разгледам умен човек ли е, т.е. умът може ли да събира слънчевата светлина в мозъка или не. После, ако искам готвач, ще видя, сърцето топло ли е, може ли да събира топлина. После ще гледам тялото, здраво ли е, има ли сила. Като ми готви яденето да внесе в яденето светлина, топлина и сила, да предаде нещо. Че той да вниса тъмнина в яденето, студ в яденето и безсилие, да се обезсилвам, благодаря за такъв готвач.

Някой казва: „Да говори някой една реч.“ Законът е същият. Една реч, която не носи светлина в себе си, една реч, която не носи топлина в себе си и една реч, която не носи сила в себе си, тя е безсмислена. И за живота законът е същия. Живот, който не носи в себе си светлина, живот, който не носи в себе си топлина и живот, който не носи в себе си Божествена сила, това не е живот. Това е мъчение.

Та казвам: Ще развиваш челото, понеже, то събира светлината. Долната част на челото събира други лъчи на светлината, средната част събира друг вид. Всяка част на челото събира различна светлина. Три вида светлина събира. Същото е и за главата. Горната част на главата събира топлина. Религиозните чувства са чувства на топлината. Някои смесват религиозните чувства със светлината. Но религията не почива на светлината, тя почива на топлината. Светлината отгоре иде. И там има три вида топлина. Една топлина, която съответствува на силата. Една светлина, която привлича мекотата и една топлина, която привлича светлината.

Сега казвам: Ако в туй състояние, в което вие се намирате, влезете в небето, в онзи възвишения организиран живот, как ще ви посрещнат светиите? Тук ви е страх да ви не знаят погрешките. Нямам нищо против да са скрити. Хубаво е, че са скрити. Ако са съвсем отворени, още по-лошо. Има погрешки, които трябва да се крият, ни най-малко не казвам да се държат открити. Погрешките трябва да се организират. Когато човек прави погрешки, това е вечерно време. Като направи една погрешка, съзнанието трябва да бъде будно. Никога не подозирай себе си, не подозирай и другите. Подозрението ще дойде. Подозрението от какво иде? Всеки, който подозира е чрезмерно страхлив. Всеки, който подозира е чрезмерно честолюбив. Всеки, който подозира е тщеславен. Следователно, казвам: Много подозрителният човек е страхлив. Той дето иде, се озърта да не би отнякъде да има нещо. Той като влезе, ще огледа, дали хората приятелски ще го погледнат или не. Хубаво, кой е приятелският поглед? Според мене, като дойде онзи, когото обичам, ще дам изобилна светлина, изобилна топлина, изобилна сила. В него трябва да има достатъчно светлина в ума си, достатъчно топлина в сърцето си и достатъчно сила в тялото си. Туй е Божествения закон. За да бъдем добри, ние всинца трябва да бъдем носители на Божествената светлина, която трябва да раздаваме на целия свят на близките, на окръжаващите. Ако ние един на други не знаем как да раздаваме светлината, ние си създаваме излишни страдания. Всеки един от нас е носител на Божествената топлина. Казваш: „Аз какво мога да направя.“ Носител си на Божествената топлина, носител си на Божествената светлина и на Божествената сила. В кръга, в който живееш, можеш да бъдеш полезен на своите ближни. Ако носиш светлина, ще бъдеш полезен на себе си, на своя ум, ще бъдеш полезен и на своето сърце и на своето тяло ще бъдеш полезен. Ще бъдеш полезен на домашните си, на обществото, на народа и т.н.

Казвам сега, за да ви изправя, трябва една школа, да ви дам, с какво трябва да се занимавате? Тъй както казвате, да бъдете добри, то нищо не значи. Ще дойде един ден на главата си да се учиш. Трябва да ви се обръсне главата и на мъже, и на жени, всички да останете без косми. Ще разделите главата на квадратчета и ще изучавате главата си. Ще ви кажа: Това квадратче ще разработвате. Цяла една година главата ви гола трябва да бъде. Няма нищо, пак ще израстне косата. Тогава ще знаете цялата глава, кое за какво е направено. И челото ще бъде разделено на квадратчета. Ще имате скица и като се изучите, ще оставите космите да растат, да се скриват тия квадратчета, те след време се изявяват. А пък сега, космите са израстнали, за да се скрият нашите погрешки. Религиозният скрил своите слабости и той минава за религиозен, но необработена е нивата. Показва се, че е религиозен, пък не е религиозен. Не е обработена. Чудни са хората в своите понятия. Аз разсъждавам много конкретно в дадения случай. Казва: „Той е милионер.“ Има ли един милион звонкови, американски долари, не книжни пари, но звонкови, злато, той е богат човек. Ако има един милион книжни пари или друг ако има един милион звонкови, кой от двамата седи по-високо? Та казвам: По някой път ние се осланяме на книжните пари, които имаме. Тях ги наричам наследствени черти, книжни наследствени черти. Онова, което ни е дал Бог, то е звонковото, то е Божественото. Което Бог е вложил в нашия ум, в нашето сърце, в нашето тяло, то е ценността на човека. Книжните пари са после придобити. В нас наследствените работи са книжните пари. Баща ни оставил едни черти.

Един наш приятел се готвил да посети друг негов приятел и приготвил десет хиляди лева да му занесе подарък. Той не могъл да го посети, повикали го на онзи свят на екскурзия, на домашните си не казал нищо. Един ден, след десет години намират в Библията десет хиляди лева, но тия книжни пари излезли из употребление.

Та казвам: Много от вашите богатства са излезли из употребление, останали неща не звонкови. Туй останалото из употребление е човешкото. Божественото работи във всичките времена, при всичките условия. А човешките неща не работят.

Казвам сега: Мислете върху три неща – имате ли достатъчно светлина в ума си, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Имате ли достатъчно топлина, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Имате ли достатъчно сила в себе си, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Ако имате достатъчно топлина, сърцето ви ще бъде здраво. Война няма да има. Ако имате достатъчно светлина, умът ви ще бъде здрав. Това е съвременната хигиена. Навсякъде може да се приложи и ще имаме едно ново поколение, ще имаме нови хора, няма да имаме тия криви разбирания. Иде века, да се свърши на онова невежество. Всичките тия страдания трябва да дойдат до крайния предел. Човек някой път трябва да умре, да се освободи от тъмнината, от страданията, от насилието в света и да влезе в новия свят.

Не искам да ви говоря за свършването на века. Аз ви говоря сега за началото на века. Началото на новия век носи Божествена светлина. Началото на новия век носи Божествена сила и единение на хората да се споразумеят. На туй основание има една малка надежда, тия хора, които сега мислят да се бият със своите плюскала, са намислили да се примирят. И добре ще бъде.

Да ценим нашия ум и да служим на Господа на светлината. Да ценим нашето сърце и да служим на Божия свят на топлината. Да ценим и нашето тяло, да служим на Божествената сила.

Отче наш.