Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА
Погълнати от бликащ, пълен със съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица "Обори¬ще" №14. Просто престанахме да мислим за него. Обаче ин¬тересът към това наше светилище се събуди у мен с извест¬но закъснение. И тъй като онези, които бяха взели пряко участие в неговата съдба, вече не бяха между нас, аз трябва¬ше да получа от втора ръка сведения. Всичко, което научих ми го предаде сестра Паша Теодорова (една от трите стеног-рафки, в която имам пълна вяра за казаното). Около годините 1925-1926, в братските среди се забе¬лязваше един висок, строен и с изразителна осанка човек, който се представи като предприемач на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мен по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек е сред нас с едно користно желание да ни използва за своя из¬года. За голямо съжаление успя. Със своите приказки за грандиозни планове на строеж и обзавеждане на Братство¬то, създаде впечатление, че е човек с много големи възмож-ности, с широк замах и щедра ръка. С него имах допир два пъти. Първия път Учителя и аз, застанали на изгревската поляна, разговаряхме по братските работи. Идва този човек 242
към нас и без да чака да свърши нашия разговор, вмъкна се и започна да ни занимава с някакви грандиозни планове за строеж и обзавеждане на Братството. Учителя слушаше и леко се усмихваше, слушах и аз. Накрая когато свърши, Учителя ме погледна със същата усмивка и с особен израз на лицето си, с което искаше да ми каже: "Ти вярваш ли на тези фантазии?" При втория случай, той ме покани в дома си, може би, за да спечели и мен в своята игра, която иска¬ше да разиграва. Домът му, най-обикновен апартамент, до¬колкото разбрах с две стаи и кухня, някъде към улица "Граф Игнатиев" и "Евлоги Георгиев". Моето хладно и сдържано държание му показа, че не ще може да ме има на своя стра¬на в тези свои планове. Той даже не ме покани да седна. За¬доволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери резонанс в мен, разговорът бързо привърши. Извиних се и си излязох. Стенографката Елена Андреева също ми разказа една история, разкриваща неговите домогвания. "Един ден се прибирам от града за Изгрева - казва тя. - По пътя ме зас¬тигна той и започна да ми разправя фантастични планове за дворци за нас стенографките, построени на Изгрева. Имах реален усет за нашите възможностите, затова го слушах и се подсмивах на тази грандомания - да се изтъкваш и измам-ваш хората. Като се прибирах, с бурен смях разправих на Паша и Савка за онова време, в което ние, големите арис-тократи, ще живеем в дворци, а не в дъсчени бараки." Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов. Не само, че той е бил неин учител, но и по силата на някак¬ви роднински връзки. И това, което тя ми разказва, е полу¬чено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно, тъй да го наречем предприемач, след като се убедил, че целият имот на улица "Оборище" - мяс¬тото, салона и постройките - се водят на името на Радосла¬вов, успява да се сприятели с него. Със своите сладки при¬казки той спечелва пълното му доверие. Обещания за стро¬еж на къща в Изгрева, където вече Радославов имаше място ш какви ли не още примамливи планове. Близките на Радос¬лавов, особено сестра Паша, която е рядко интелигентна и с верен усет за нещата, виждат измамната мрежа, която се 243
плете около него. Тя се мъчи да го отклони от този човек, но напразно. Радославов с ярост го е защитавал и не е искал да слуша нищо лошо и най-вече за някаква измама. "Предп¬риемачът" скланя Радославов да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота, "предприемачът" изтегля значителните суми отбелязани в тях. На уречения падеж, обозначен на полиците, той не връ¬ща парите на банката и тя слага ръка на целия имот. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от "великия предприемач". Така ние загубихме това свято за нас място, нашия салон на улица "Оборище" №14, строен с такава любов и радост. Малко преди това къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се ползват уж за новата му къща. Гредите стояха дълго време там под боровете. И когато бях натоварен да правя дюшеме на сто¬ловата, естествено трябваха греди и дъски. Направих сметка за стойността им, отидох при братския касиер за пари. Взех парите, купих и докарах материала. Тъкмо да започна, дот¬рябваха ми някакви инструменти и отидох в бараката, в коя¬то ги държахме. На излизане ето Го Учителя пред мен, пог-ледна ме и много мило ми каза: "Защо не взехте от тези греди?" - като посочваше стоварените пред бараката греди от Радославовата къща. "Но Учителю, нали те са за новата къща на Радославов!" - възразих аз. Той ме погледна, ус¬михна се и в израза на лицето Му разбрах: "И ти ли, момче, вярваш, че Радославов ще си направи тук къща?" И когато Радославов разбра измамата, в която е попад¬нал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво им е отвърнал Той - това не знам. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва-: "Ти защо, когато си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мен?" Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерия и самота, умира сам. Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, динамичният и инициативен брат Симеон нап¬рави в салона на "Оборище" №14 квартално кино, което 244
просъществува до края на печалната история. Навярно ня¬кои биха запитали защо Учителя не се е намесил, за да пре¬дотврати тази измама. Мисля, че вече отбелязахме, Той не се месеше в плановете и постъпките на приятелите, когато не търсеха Неговия съвет и помощ.