Рила

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

РИЛА

През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и не¬очаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнах¬ме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръм¬ните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очи¬те ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм. Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, по¬тънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 мет¬ра под нас, разположено на обширно плато, и също обрим-чено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния 157

бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провежда¬ше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носех¬ме и в града. За палатки и някакви други удобства и турис¬тически принадлежности не можеше и да ое говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник сре¬щу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Пре¬карахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълне¬ни в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просто¬рът над нас - ясносин и това ни даде възможност да прие¬мем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия въз¬торг от видяното и преживяното, у всички се събуди жела¬нието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименова¬ние, Той даде: "Езеро на изпитанията". Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече Голямата почивка. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи "Онзи, Който носи благодат". Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗ¬НАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МА-ХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означа¬ва Глава на Мъдростта. Малкото, прекрасно, пълно с пре¬лест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, на¬рече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девст¬вената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща, като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, 158

имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на гра¬маден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪ-ЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на въз-вишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на ав¬густ, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувах¬ме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкосто-тин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с про¬дукти по стръмните склонове на планината, където не мо¬жеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Сто-ловата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от ряд¬ко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всич¬ки сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, кои¬то се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съот¬ветният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в теф- 159 тера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отно-шенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвест¬ност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачва¬нето на багажите и хората, започваше настаняването им, ко¬ето се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група лету¬ващи. Използвахме конярите и за докарването на продукти¬те, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изоби¬лие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалс-ки стоки и всичко, от което имахме нужда. През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които ка¬рат човека да мисли, да търси и намира. "Похлопайте и ще ви се отвори" - казва Христос. Затова през следващите го¬дини, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по¬добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над глави¬те ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идБане, често ни спохождаха. В първите го¬дини този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които во¬енните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито та¬кива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял па¬мучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се нами¬раше по магазините. След направата палатката се импрег¬нираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше не¬очаквано добър. Направените по този начин палатки издър¬жаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за на¬шето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивач¬ки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на бага¬жа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за из¬качването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни из¬карат багажа горе. Едно такова събитие, като нашето прис¬тигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо на¬мираше отзвук и хората се вълнуваха. Селяните бързаха да използват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Зато¬ва те сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите. Разбира се, тези селяни в многото случаи използ¬ваха нашето затруднение и нерядко искаха сравнително ви¬сока плата. Това беше съпроводено често пъти с не дотам приятни пазарлъци. Но накрая всичко се уреждаше благо¬получно и керванът с багажите тръгваше по стръмните и каменливи пътеки, а някъде и без пътеки, нагоре по очаро¬вателната Рила. Между нашите сестри имаше една, така да се каже, малко сбутаничка. Бедничко, скромно облечена, незабеля¬зано се движеше около нас. Никой не и обръщаше внима¬ние, беше нещо, като че ли второ качество човек. Наричаха я Мария Захарната, а някои - Шекер Мария. Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах. От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал смелостта да я запитам. Имаше някакъв дефект в гърлото и говореше хрипкаво. Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разгова¬рям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого, тя имаше. Едно постоянство, което ме възхищава¬ше. Сутрин, в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкавите, гледам я пристига на Изгрева за беседа. Лошо време, извинителни причини, за да не дойде в тъй ранните часове на беседа, за нея нямаше. "Е, Миче, как дойде чак от Захарната? Толкова рано трамваи няма!", за-качливо я подхващам аз, като я видя да идва. Тя се изправи, сериозно ме погледне и каже: "Аз, брат Николай, идвам пешком, като тръгна в три часа сутринта и в пет съм тука." Беше словоохотлива, когато намереше отзивчива среда, ка¬къвто бях аз за нея. Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах от пътя, по който е ми¬нала, за да стигне до тях. Тя всякога редовно идваше на Рила. Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезва¬ше. Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й сто¬еше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разре¬шение, което тя беше дала на един въпрос, който остро въл-нуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз ча¬кам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава ус¬михната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. "Къде ходиш, бе Мария!" -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като ста-розаветен пророк, каза: "Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприят¬ности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: "За слепите птички, Господ се грижи." Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на бага¬жите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лаге¬ра намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик. Този човек бай Янко, имаше около десетина коня, здрави, пос¬лушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменли¬ви балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно пра¬вилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинст¬ва. Умен, честен, внимателен, в него нямаше и нотка от ня¬каква алчност и жажда да използва чуждите затруднения. Услужлив и добър във всяко отношение, той имаше много голямо умение в своята професия като кираджия. Бай Янко се приобщи към нас, като наш брат, и при нашето летуване всякога ни беше на разположение със своите неуморни кон¬чета. С това беше разрешено и второто голямо затруднение. Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на ня¬колко пъти и нямаше нужда всеки да следи за багажа си. След изнасянето на багажите изкарваше непрекъснато и продукти. За всеки бивак водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, голе¬мите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: "Тук има вода." Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разко¬пахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чис¬та. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берков¬ски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата на¬рекохме "Ръцете, които дават". Около нея работехме с голя¬ма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана краси¬ва със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го до-насяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още по¬вече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече "царят", а по-малкият - "царицата". Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: "Ето и царицата дойде". И наистина, това събитие стана скоро, не след мно¬го време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организира¬нето на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, бога¬то и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своя¬та палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходя¬щата за случая братска песен "Събуди се, братко мили", да¬дена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуж¬дане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отп¬равяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връща¬ме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни раз¬говори помежду ни в краткия обратен път запълваха пре¬лестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внима¬ние към стомаха, за което Учителя казваше: "Яденето е най-важната работа!", тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички ус¬ловия да си направим утринната гимнастика и Паневритми-ята. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практи¬ческа задача, след упражненията всеки вземаше според си¬лите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край пето¬то езеро Бъбрека или Махабур. Широкото пространство на платото там внасяше у нас усещането за необятност и прос¬тор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят. Но най-често за уп¬ражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чис¬тотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девст¬вено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югоза¬пад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми ре¬лефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която царе¬ше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точ¬но си правехме упражненията, създаваше голямо отдалеча¬ване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижа¬та да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който вся¬кога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекар¬ваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божест¬вения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановка¬та, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учите¬ля имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, про¬дукт, без който животът тук на Земята не може да се проя¬ви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълне¬на с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: "Аз не познавам по-голямо лекарство от водата." Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съедине¬ние на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме. Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме непринудени разгово¬ри. Брат Боян Боев беше неотлъчно с Учителя и мисля, че голям дял от тези разговори, а може би и всичките, той като добър стенограф, е записал. Брат Боян Боев беше един от изтъкнатите братя на Из¬грева и затова заслужава да се каже нещо повече за него. По външен вид приличаше на човек от далечния Изток. Имаше среден ръст с много интересна глава - голямо чело с развити философски центрове, а под тях, центърът на па¬метта развит в най-висша степен. Това му даваше възмож¬ност да има изключителна памет и го правеше един вид "живата архива на Братството". Нямаше случка или съби¬тие, станало в Братството или около Учителя, за което той в подробности да не ви разкаже кога, къде и как е станало. Беше винаги около Учителя и записваше всичко, казано от Него. Беше много начетен и по всички въпроси можеше да ви отговори академично и изчерпателно. Владееше евро¬пейските езици и най-вече - немски. Завършил беше естест¬вените науки в Германия, където се запознал с антропософа Рудолф Щайнер. В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България. Тази му връзка със Щайнер оформя стремежа му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване. След завършването на университета там, той се връща в България, където за известно време ста¬ва учител в град Панагюрище. След завръщането си в Бъл¬гария, той става най-усърден ученик - последовател на Учи¬теля. Идва в София и след кратко пребиваване в града се за¬селва на Изгрева. Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпро¬си и особено добре по окултните, но и с готовността си ви¬наги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, фи¬зика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най¬много за направата на ценните придобивки, които облаго¬родяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотог¬раф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съх¬раняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широ¬кия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъ¬де. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чуд¬ното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височина¬та, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с неж¬ност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благого¬вение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, съз¬дадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Един¬ство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направи¬ли чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за при¬лагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака на¬пълно се задоволяваха, още повече, че разходката край езе¬рото, където минаваше тясната пътечка беше много прият¬на. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос. Занизаха се ред проекти за разрешаване¬то му. Разбира се, и аз бях готов с един проект. Той беше следният: да се направи една по-широка и удобна пътека, за да може по нея да минава буре, прикрепено на количка с две кола - такава каквато ползвахме на Изгрева за тази цел, преди там да дойде водопровода. За реализирането на този проект пречеха някои скали, между другото и една по-голя¬ма, която би създала големи трудности при прокарването на такъв път. Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпрос за водата. Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя про¬ект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат дру¬гояче да сторят място на една такава пътека, а с такава ра¬бота, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стиг¬нах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от мине¬ралния свят, въздуха, водата, растенията, животните и чове-ка. Това единство изисква създадените от Природата архи-тектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и во¬дата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единс¬тво, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се по¬лучи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съ¬действието и на други братя, направи лодка, с която прена¬сяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езе¬рото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препо¬ръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всес¬транни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопро¬вод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свире¬ше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Ди¬митрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свър¬ши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всич¬ки. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той от¬дели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтича¬щата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съ¬вършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело нап-равени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така на¬шият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя го¬лям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си зами¬на за онзи свят, като остави една празнота в братските сре¬ди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябва¬ше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: "На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш". Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любез¬ност, без каквито и да е било забележки, че това ме изнена¬да и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благода¬рих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил изви¬кан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механиз¬ми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му. Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на мно¬го комични истории, които на друго място ще опиша. Ми¬лият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на го¬лемите майстори темпо, пристъпяше към своите задълже¬ния като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на на¬шия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се пригот¬ви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в ла¬гера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъж¬довно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, пър¬во отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше нао¬коло в изобилие, под ръководството на Гради и други опит¬ни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, дава¬ше напътствия в изпълнение на поставената задача. Пок¬ривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От по¬жара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отря¬захме ги и на ръце ги занесохме горе. С тях и някои по-дебе¬ли клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпро¬сът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах реша¬ващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова вре¬ме всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околни¬те баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко оти-вания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъч¬но количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, може¬ше да побере 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задълже¬ния. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно ожив¬ление. Беше не само кухня, но център откъдето човек може¬ше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, кои¬то идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят. На планетата Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата. Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат, това им доставя някакво задоволс¬тво. Имал съм случая много пъти да ги срещам и да наблю¬давам техните прояви. Те докарват всички злини и нещас¬тия, всичките страдания на човешкия род. Още на другата година голяма част от този заслон беше разрушен. Напра¬вен с такива усилия, полезен не само за нас, но и за всички проходящи в този край, полезен при лошо време и за сами¬те тях, които го разрушиха. Защо го направиха? За да изпъл¬нят една директива на злото, на което те бяха слуги. Злото, за да живее, трябва да руши. Доброто, за да живее, трябва да гради. Между нашите приятели, имаше майстори от всички професии и то от най-висока класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение. Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети, писатели, но най-мно¬го бяха музикантите. Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражнения¬та - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интерес¬но в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага -капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато поня¬кога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същес¬тва играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: "Вятърът люлее много сил¬но палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета!" Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люле¬еше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното ук-репване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: "Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето." С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че за¬дачата беше решена образцово. Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Поч¬наха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна те¬чащата тема на разговора и каза: "Къде другаде можем да направим лагера?" Всички мълчаха, изненадани от тъй нео¬чакваните Негови думи. Бързо се опомних и отговорих само аз: "На първото езеро." Учителя ме погледна, но нищо не каза. Други предположения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езе¬ро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учи¬теля продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хора¬та от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообра¬зие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилс¬ки езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхо¬ве и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и бога¬ти с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безко¬ристното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невяр¬но. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността "Яворово при-сое". За там минавахме през село Бистрица. На това място прекарахме и през 1934 година. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстанов¬ка при Седемте рилски езера, с полянката на "Яворовото присое"? Не, ни най-малко! Не може и да се говори за ня¬какво сравнение. След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: "Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила!" Затова през следващата 1935 годи¬на всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седем¬те езера. От тази година започнахме да минаваме през Са¬моков и село Говедарци. Път, който се оказа по-удобен. За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни лету¬ване с Учителя продължи до 1939 година включително. През тази година имаше най-много посетители. Имахме и много гости от чужбина, най-вече от франция, Латвия и други страни. През 1940 година - вече военна година, бушу¬ваше Втората световна война - общ бивак на езерата не е имало, но Учителя с малка група е прекарал там шест дена от 14 до 19 август. Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителя имаше особено разположение и макар че от 1929 година за-почнахме да летуваме на Седемте рилски езера, Той обик¬новено, след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприе¬маше екскурзия до Мусала. Ето тук описание на една такава екскурзия, станала между 5 и 9 октомври 1938 година, даде¬но от Боян Боев, който е присъствал на нея: "На 5 октомври Учителя тръгна на екскурзия до Муса¬ла, заедно с шест души наши братя, между които бях и аз. Тръгнахме от Изгрева в пет часа сутринта. В шест и двайсет минути бяхме в Чам-Кория. От там потеглихме в девет часа за Мусала. В три часа и двайсет минути след обед бяхме на хижа Мусала. На другия ден в три часа сутринта потеглихме за върха. Бяхме взели със себе си един от онези фенери, с които си служехме на Езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква не¬земна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха. Имаше чуден изгрев, слънцето изгря в шест часа и деветнадесет ми¬нути. След като посрещнахме изгрева, нас ни поканиха в наблюдателницата, която е на върха. Тя е двуетажно здание с няколко стаи. Там останахме до обяд в разговор с нейните обитатели. Като излязохме навън с наблюдателя, един рядко любезен човек, той ни показа и околностите. Пред нас се виждаха Маричините езера, разположени също като в един олтар. Ясно се виждаше пътеката, прокарана от трудоваците миналата есен - от Мусала до езерото Граничар, което не се виждаше и отстои на два и половина часа от Мусала. На за¬пад се виждаха Скакавците! Какво нещо са те? Те са едно море от върхове и бездни между Мусала и Рупите. Учителя като погледна Скакавците, каза: "Това са свещени места на Рила, където обитават висши разумни същества". След обяд слязохме на хижата, където с Учителя имахме ценни разго¬вори. На третия ден падна мъгла и ние потеглихме за Чам-Кория. Два дена прекарахме там във вилата на сестра Стоя¬нова. Направихме обиколка из околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В не¬деля, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: "Ученичество без екс¬курзии по планината е невъзможно." За този красавец вели¬кан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя съ¬буди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възви¬шено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, кое¬то е не само приятно, но действа и възпитателно върху чове¬ка, като събужда благородната природата в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да оъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.