от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Работна среда на електронния архив

КНИГА: Път на мисълта

Път на мисълта

Всяка Божествена мисъл минава през три среди: материална, субстанциална иесенциална, т. е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мо¬зъка мисълта влиза в астралния свят, дето ми¬нава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в при¬чинния свят, в други три среди, крайно недо¬стъпни за човека, И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Този е пътят на Божествените мисли, които слизат на физиче¬ския свят. Няма Божествена мисъл, която, при слизането си на физическия свят, да не се изо¬пачи, да не изгуби своята чистота. Това се дължи на изопачените човешки умове и сърца. Щом се изопачи мисълта, хората се сблъскват в своите интереси. И наистина, в което обще¬ство или в който дом влезете, навсякъде ви¬ждате сблъскване. Рядко ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са иде-ални, дето няма сблъскване. Ето защо, за¬почнете първо да изучавате материалния свят. Щом изучите този свят, лесно ще изучите ду¬ховния. Една от задачите на човека е да изучи ■отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и уче¬ника, съдията и подсъдимия и т. н. Много от¬ношения има между хората на физическия свят. Като се говори за изопачения човешки ум и човешко сърце, за оправдание, хората казват, че кармата ги заставя да се проявяват така. Смешно е да се мисли, че кармата определя чо¬вешкия живот. Човек сам създава кармата. Не¬възможно е това, което си създал, ла определя насоката на твоя живот. Кармата има отноше¬ние само към грешките и глупостите на човека, но тя не може да определи пътя на неговото движение. Условията могат да озлобят, да оже¬сточат човека, но това не е естествен път на развитие. Като прекарал живота си в беднотия и лишения, той се озлобил, но това е резултат на неразбиране. Ако разбираше беднотията, той нямаше да се озлоби. — Е, в друг живот ще се поправя. — Това е въпрос. Човек може да се изправи, само когато съзнае, че той е ви¬новник за своята карма. Следователно, веднъж я създал, той сам ще я изправи. Очаква ли Бог да го освободи от кармата му, не само че не ще се освободи от нея, но още повече ще се обърка. Един мъж бил жена си, защото не сгот¬вила добре яденето. След това и двамата оча¬кват Бог да ги примири. Много ще чакат! Те сами трябва да се примирят. Знайте, че Бог не се меси в човешките спорове и недоразумения. Това не е било, и няма да бъде. Колкото и да Го викате за арбитър, Той няма да напусне мястото си. Често вие играете роля на прими- рител, с цел да капне нещо в кесията ви. Ад-вокатът защищава, примирява хората, с цел да капне нещо в кесията му. Свещеникът прими¬рява хората пак със същата цел — да капне нещо. И учителят примирява учениците си, с цел да капне нещо в джоба му. След това всички се питат, защо светът върви по крив път. — Много естествено, докато има такива примирители, които се водят от мисълта, да им капне нещо, дълго време още светът ще върви в крив път. И вие, като ме слушате, казвате: Дали ще капне нещо? — Нищо няма да капне, нито от моя страна, нито от ваша страна. Вие искате да научите нещо от мене. — Знаете ли, колко опасен човек съм за вас? Знаете ли, колко опасни сте и вие за мене? Ето защо, ако не сте готови да възприемете една истина, не бързайте да ви се каже. Щом не сте готови, тя ще внесе голямо смущение в душата ви. Някой иска да придобие Божията Любов. Казвам: Ти още не си приложил човешката любов, както трябва, а търсиш Божията. За човешката любов се из¬искват малки разходи. Ти не можеш да пла¬тиш тях, а се стремиш към Божията Любов, за която са нужни големи разходи. Можеш ли да посрещнеш тези разходи? Мъжът пита жена си: Готова ли си да ми сготвиш, да ме опереш и закърпиш с любов? Ако жената не е готова да направи това с любов, как ще говори за Божията Любов, която изисква много по-големи жертви? Може ли дай служите? Дойде някой при мене, иска да му кажа истината. Щом я кажа, той се надуе, разсърди се, не иска да ми говори. Казвам му: Приятелю, ти постъпваш по земному, а искаш нещо Божествено. Сърденето е човешко качество, присъщо на земята, т. е. на земната любов. Който люби по човешки, не¬пременно ще се сърди. От гледището на чове¬шката любов, няма любов без сърдене и няма сърдене без любов. Затова казвам на жената: Ако твоят възлюбен се сърди, ожени се за него; ако не се сърди, напусни го. — Как е възможно това? — Много просто, ако мъжът не се сър¬ди, той няма сила да защити жена си. Като жена, утре може да те нападнат някъде. Какво ще прав,иш, ако мъжът ти не е готов да скочи на крак за тебе, да те защищава? Той ще се разсърди, ще разбие носа на онзи, който на¬паднал жена му. Ще разбие носа му, ще му покаже, че любовта изисква жертва. Като по¬тече малко кръв от носа на човека, той започва да мисли и казва: Любовта изисква жертви. Аз ви навеждам на тази мисъл, за да си израбо¬тите правилно разбиране. Като живеете на зе¬мята, вие трябва да изучавате законите, които определят отношенията между хората. Не може да имате отношения към Бога, докато не раз¬решите правилно отношенията си към хората, като към ваши ближни. Как ще влезеш в ду-ховния свят, ако си скаран с някого ? Казваш: Десет години работя върху себе си, правя го¬леми усилия и още не съм се повдигнал. — Как ще се повдигнеш ? Ти си се свързал с тол- кова хора, а искаш да се повдигнеш. Освободи се първо от връзките, които те държат за зе¬мята. Тогава ще се повдигнеш и ще придобиеш онова знание, към което се стремиш. Закон е: Който не уреди материалните си сметки, не може да уреди духовните. И обратно, който не уреди духовните си сметки, не може да уреди и материалните. Който уреди мате¬риалните си работи, ще уреди и духовните, и Божествените си работи. Това показва, че ме¬жду материалния, духовния и Божествения свят има тясна връзка. Всички мъже и жени, както от стария жи¬вот, така и от новия, се стремят към духов¬ното. Как се постига то? Какво значи духовен живот? Аз желая да излезе някой от вас, да ми обясни, какво разбира под „духовен живот." Всяко нещо, за което човек говори, и което прави, трябва да го разбира. Ето, днес ние сме дошли на Витоша. Коя е подбудителната при¬чина за това? Все има някаква причина, която ни е заставила да дойдем тук. Влизаш в една гостилница. Коя е подбудителната причина за това ? Ще кажеш, че гладът те заставя да тър¬сиш храна. Не гладът, но хлябът. И от каче-ството на хляба, ти ще определиш, да отидеш ли и друг път на същата гостилница, или да потърсиш друга. Под „хляб" разбирам яденето, което ти се предлага. Това, което ви говоря днес, на планината, не бих могъл да говоря в София. Там няма такова масло, с което мога да ви сготвя ядене.


Тук имам на разположение особено масло, с което мога да ви сготвя нещо хубаво. Според вас, кое ядене е хубаво? Червеничкото ли? Ако е въпрос за червенина йа яденето, то е нещо външно, фиктивно. Като вкуси от яденето, ези¬кът казва: Отлично е приготвено. Той бързо дава мнението си и се подписва. Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най- после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад ! Езикът, т. е. вкусът и стомахът се скарват. Значи, не всякога вкусните неща са добри. Те са добри 50% и толкова не са добри. Като наблюдавам отношенията между май¬ките и децата, дохождам до следното заклю¬чение: деца, които родителите постоянно хва¬лят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на ро¬дителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоря¬ват, ту хвалят, стават индиферентни. Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се съ¬стои в следното: нито да укоряваш, нито да хва¬лиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т. е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25 + 25-)- 1 = 51 печалба. Съби¬рам загубата и при трите метода: 75-1-75 + 99 = 249 загуба. Като извадя печалбата от загу¬бата, остава загуба около 200; 249 — 51 = 198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Приложете тези методи и върху себе си. Лесно се хвалят и укоряват хо¬рата. Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате. Всеки има тази опитност, знае, какво значи, да се хвалите и да се укорявате. Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода. Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене. Той прилага пър¬вия метод — хвали се. Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия ме¬тод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов ме¬тод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите чърти на човека, непременно ще се на¬тъкнеш и на лошите. И обратно: като търсиш лошите му чърти, ще намериш и добрите. Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога. Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната. Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната? Ка¬квато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне. Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на го¬сподаря си: Господарю, доволен съм от това, ко¬ето ми даде. Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване. Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мо¬зъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл. Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права. И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено. Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т. е. към по-ви¬сок свят от физическия. Прави са те, но едно трябва да знаят: Първо, ще минат през физи¬ческия свят, а после — в духовния. Не се по¬зволява никакво прескачане. Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия ? Човек има най-много допирни точки с физиче¬ския свят. Ако новороденото дете не се ну-ждаеше от мляко, щеше ли да обикне майка си? Ако детето не се нуждаеше от конкретно, от по¬ложително знание, щеше ли да се създаде ум¬ствена връзка между него, родителите и учите¬лите му ? Ако то не се нуждаеше от другар¬чета, с които да споделя своите игри, щяха ли да се развият в него по-високи чувства на дру¬жба и приятелство ? Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки: фи-зически, т. е. материални, които имат отноше¬ние към стомаха; сърдечни, т. е. духовни, кои¬то имат отношение към дробовете и умстве¬ни, които имат отношение към мозъка, т. е. към мисълта. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Здравият се познава по това, че има правилни физически възприятия. Щом физическите му възприятия са правилни, и духовните му възприятия ще бъдат правилни. Ако волята на човека е слаба, и сърцето му ще бъде слабо. Щом волята се засили, и сър¬цето се засилва. Казват, че чувствата му са силни. Когато човек е физически здрав и със силна воля, той устоява на любовта, на убе¬ждението си. Щом се разколебае волята му, той и физически отслабва. Той дава много обе¬щания, но не може да ги изпълни. Волята на човека се изпитва на земята. Тя е мястото за упражнение. Възхищавате се от героите на бой-ното поле. Знаете ли, колко години са упраж¬нявали те своята воля, докато станат герои? Не се става лесно герой. От гледището на ду¬ховния и на Божествения свят, войната не е нужна. От физическо гледище, обаче, тя е не¬избежна. Който още не е развил волята си, ще му разбиват носа, и той ще разбива чуждите носове; ще го бият и убиват, и той ще убива. И животните, които са около нас, учат същия закон. Ще ги каляват, докато станат смели и решителни; докато се научат да не се колебаят. Мнозина задават въпроса, защо идат стра-данията. Аз отговарям с един окултен закон, който гласи: Страданията ще съществуват до¬тогава, докато страхът съществува. Ако стра¬хът се намалява, и страданията ще се намалят. Когато страхът изчезне съвършено, тогава и страданията ще изчезнат. Затова е казано в Писанието: „Страхливият няма да наследи Цар¬ството Божие." — Как да не ме е страх, ко¬гато ще ме убият ? — Какво от това ? Докато си страхлив, страданията ще те следват. Щом станеш смел и решителен, страданията посте¬пенно ще се отдалечават от тебе. Като сте до¬шли на земята, вие трябва правилно да разре¬шите отношенията си към своите ближни и към Бога. Ако тук не ги разрешите, не може да влезете в духовния свят. Как ще мислиш за духовния свят, за възвишеното и великото, ако някой човек ти е неприятен и не можеш да го търпиш? Познавах една жена от Варна, смела, безстрашна — мъжка Драгана. Плуваше ■по морето цели четири-пет часа без умора, но като видеше пиявица, бягаше. От пиявицата, даже в шише затворена, тя изпитваше неопи¬суем страх. И тъй, една пиявица е в състояние да раз¬вали човешкия живот. Дали си мъж, или жека, не е важно; щом има нещо, от което се стра¬хуваш, този страх ще развали това, което си градил цял живот. Например, ти си добър хри¬стиянин, готов си на всички жертви за Хри¬ста. Гонят те, бият те, на всичко издържаш.. Обаче, един Ден заболяваш и трябва да турят пиявица на врата ти. Казваш: Всичко мога да понеса, но пиявица не мога да гледам. Кажеш ли така, всичко пропада. Де отиде твоята фи¬лософия ? Кажи: Всичко мога да понеса за Хри¬ста. Като ви говоря така, не търсете грешките на другите. Не критикувайте този - онзи, че бил страхлив. Критиката е пиявица, която ще ви спъне. Че някой бил страхлив, това не те спа¬сява. Важно е, ти да не си страхлив. Че знаеш грешките на ближния си, това не е благо за тебе. Колкото повече знаете грешките на хо¬рата, толкова повече изпадате в изкушения. Колкото по-малко ги знаете, толкова по-добре за вас. Това е закон, който всеки ще приложи към себе си. Мнозина от вас не дойдоха днес на Ви¬тоша, уплашиха се от мъглата и от дъжда. Те погледнаха дрехите, обувките си и си казаха: Кой ще се мокри? По-добре да си останем вкъщи. Я какви страшни облаци има по небето! Казвам: Когато дойдат най-хубавите неща в живота, тогава човек ще си представи такива образи, които ще го уплашат. Така той изпуща красивите неща. Щом сте на земята, никакъв дъжд,' никакви облаци да не ви плашат. Дъ-ждовните капчици са благословение за вас. — Кога ? — Когато сте посяли в себе си добри мисли и желания. Ако сте посяли лоши мисли и желания, дъждът носи нещастие за вас. Казва. се в Писанието: „Едно семе падна на камени¬ста почва, друго — между трънете, трето — на пътя. Четвъртото семе падна на добра почва и даде добри плодове — едно 30, друго 60, трето — 100." Всяко семе пада при такива условия и на такава почва, каквито само си създало. Значи, каквото си сял, това ще жъ¬неш. Семето, което паднало на пътя, и птиците го изкълвали, показва, какво значи да правиш пътища, дето не трябва. Само едно семе си при-готвило добра почва и дало добри плодове. Вървиш по пътя и казваш: Тези тръне изпо¬късаха дрехите ми! — Ти сам ги създаде. — Тези камъни изпочукаха краката ми! — И тях ти ги създаде. Всички тръне, камъни ти си ги създал. Сега не остава нищо друго, освен да разработиш пътя добре, да го изореш, да го изчистиш от тръне и камъни и да посееш доброто семе. Някои идат при мене и ми казват: Учи¬телю, посей ни нещо! — Много съм сял и пак ще сея, но някоя мисъл ще падне между тръ¬нете или на камениста почва, и вие ще се на¬тъкнете на по-голямо зло, отколкото, ако не бях сял. Ако Божественото семе не падне на добра почва, освен че няма да поникне, но ще даде лоши резултати. Сами създадохте трънете, да мушкате с тях, сами ще ги изкорените. Ня¬кой следва Божествения път, но ти му казваш: Защо си тръгнал в този път? Я се откажи от него. Той няма да ти донесе никакво благо. — Ето, твоят трън се заби в него и го спъна. Срещаш едно способно момче, евангелист, свър¬шил трети клас. Той се готви да следва гим¬назия. Ти се явяваш пред него и започваш да го убеждаваш да стане проповедник. Казваш му: Като проповядваш Христа, ще се благо¬словиш. А тъй, ще свършиш гимназия и нищо няма да придобиеш. И тръгва този младеж с Библия в ръка, да проповядва. Но като няма знания, той пропада. В първо време е много духовен, но после отпада, омърлуши се. След няколко години, гледаш — напуснал проповедни- чеството, станал търговец. Не се става лесно проповедник. Поощрявайте младите и способните да учат, да придобият знания, да укрепнат. След това могат да станат добри проповедници. Ка¬то работиш за Христа, ще служиш без пари. Това значи проповед. Дето се работи с пари, там няма истинска проповед. Ако мислиш, че без знания можеш да служиш на Бога, ти си на камениста почва. Тази е една от причините, дето християнството не прогресира. Значи, не очак¬вайте резултат, дето парите играят роля. Който работи за пари, той не може никого да обърне към Бога. Истинският проповедник е безкори-стен. Успехът на християнството се дължи из-ключително на безкористните, неплатени пропо-ведници, на свещеници без ряси и калимавки. Истинските служители аз наричам певци — щурци. Те са разработили пътя, те са го раз¬орали и посяли с добро семе. А онези, плате¬ните служители, те са посяли тръне, те са съз¬дали камъни. Колкото по-големи са трънете и ка¬мъните, толкова по-добре са били платени. Те са създали широкия път. Казвам: Всички трябва да работите да- ром. Пазете се от мисълта да станете пропо¬ведници, с цел да печелите. Горко на онзи, който очаква да му се плаща. Така казва новото уче¬ние. Горко на онзи, който проповядва с пари! Горко на онзи, който служи на Бога с пари. На физическия, т. е. на материалния свят вси¬чко се търпи, но дойде ли до духовния свят, там изискванията са други. Там не се позво¬лява никакво плащане. Ако си обърнал някого към Бога, той трябва да ти се отплати с лю¬бов, а не с пари. На любовта се отговаря с любов. Някой те спасил от смърт, и ти искаш да му благодариш по материален начин. Каниш го вкъщи, угощаваш го, правиш му подаръци. Не, това не е отплащане. Лесно искаш да се освободиш от задължение! Започнете от физическия свят. Вие искате да станете духовни, преди да сте изучили фи¬зическия свят. Ето защо, оформете се първо физически. Стремете се да бъдете здрави, да имате здрав мозък, здрави дробове, здрав сто¬мах, та като им заповядвате, да ви слушат. Не е въпрос да постиш, да се изтощиш, да раз¬строиш органите си. Стомахът е твой добър приятел, ще се разговаряш с него и ще му ка¬жеш: Слушай, приятелю, хайде да се сдружим двамата, да работим толкова, колкото е нужно и за двама ни. Ще ядеш по-малко, ще се товариш по-малко, за да живееш повече време на земята. Какво правят хората сега ? Те ядат по три пъти на ден: за всяко ядене стомахът работи четири часа. Значи, той работи 12 часа дневно. Като убедите стомаха си, че работи чрезмерно, той ще каже на клетките си, т. е. на своите .граждани: Хайде да намалим малко труда си. Така ще изпълним Божия план. Като се намали трудът на стомаха, намалява се трудът и на дробовете, и на мозъка. Знаете ли, каква енер¬гия се изпраща на мозъка след 12 часова ра¬бота на стомаха ? Докато се справи с тази енер¬гия, мозъкът не може да върши своята работа.. Колкото повече работи стомахът, толкова по- малко работи мозъкът. И обратно: колкото по- малко работи стомахът, толкова повече работи мозъкът. За да накараме мозъка си да работи., трябва да употребим за мисълта си шест часа дневно. Това не.значи, да кажеш на стомаха си да не яде. То е друга крайност. И приро¬дата не обича крайностите. Ще му кажеш да бъде разумен, защото многото ядене не е до¬бре за него. Сега, да се върнем към времето на пър¬вите хора, които са имали здрави тела и здрави органи. Днес почти няма здрави сто¬маси в света. За да заставят стомаха да ра¬боти, хората турят в яденето различни при- правки, които възбуждат вкуса. У тях не се създава естествен апетит, но вкусът се дразни изкуствено, и тогава човек започва да яде. Като се наяде, той казва: Това ядене не ми хвана място. Наядеш се с тази приправена храна, разстроиш стомаха си и после казваш: Да жи¬веем добре, да се обичаме, да служим на Бога. — С разстроен стомах не можеш да любиш. Не очаквай любов от човек с разстроен сто¬мах, със слаби гърди и с болен мозък. Казвате: Това не. е важно. Душата е, която люби. — Ако е така, защо душата не се проявява вън от стомаха, дробовете и мозъка на човека? За да се прояви, душата взима храна от стомаха, въздух от дробовете и мисъл от мозъка. За да се изяви душата навън, човек не трябва да прави стомаха си цел на своя живот. Направи ли го цел, Бог ще уволни самия човек, ще от¬неме службата му на земята. И тъй, работете върху себе си, за да имате здраво тело, здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Всеки орган възприема нещата по свой специфичен начин. Ако условията му не благоприятствуват, той страда. Йоан казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под „крадец" той разбира лошите условия на физическия свят, дето има ядене и пиене за удоволствие, дето има кражби и убий¬ства. 8 духовния свят няма удоволствия, няма кражби и убийства. Какво разбрахте от това, което ви гово¬рих досега? — Ние разбрахме, че най-ценното в живота е здравето. — Как се придобива то ? Какъв метод знаете за придобиване на здравето? — Като живеем разумно. — Какво разбирате под „разумно живеене" ? — Да се храним правилно, да мислим и да чувствуваме :право. — Според мене, отговорът ще бъде прав, когато направите опит да живеете разумно. И да ви отговоря, то не е във ваша полза. Кой е методът на Христа за разумен живот?—-Лю-бовта. — Де е любовта ? Това, дето се казва хармоничен, добър, братски живот, това са не-определени величини, хиксове в живота. Ко¬гато богатият обеднее, той търси бедния и го нарича брат. Защо го нарича брат? Защо из¬меня отношенията си към него ? Това не е братство. Братството не се изменя. Като бо¬гат и беден, като учен и прост, да имаш едни и същи отношения към човека. Братство ли е, ако твоят приятел заеме високо положение, и ти за¬почнеш да се стесняваш от не1х> ? Де остана ваше¬то приятелство ? Ти не си свободен към него, за-щото той измени вече отношението си към тебе. Правило е: Каквото положение да заемаш, да си останеш такъв, какъвто си бил първоначално. Човек е дошъл до това положение, че като стане духовен, има идеално отношение към Бо¬га. Постепенно той започва да се страхува от Бо¬га, изменя отношението си. Защо се изменя ? — Защото няма ясна представа за Бога. Бог ни¬кога не се изменя, остава всякога един и същ. Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое. Някои апостоли са изна¬силили известни Божествени мисли, поради кое¬то са изгубили представата си за Бога. И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух го¬ворил още по-възвишен от него. Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, до¬като дойде при вас? За да разберете тази ми¬съл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала. Това не по¬казва, че Павел не е знаел тези неща, но тря¬бвало да мине през изпитания. Й като му уда¬рили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с го¬леми страдания ще влезем в Царството Божие," И тъй, за да бъдем здрави, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят. Материята на фи¬зическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се ди¬ференцирала, тя се изменила. Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота. Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде сво¬боден от всякакви излишъци. В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Човек се ну¬ждае от чисто тело, в което Духът да пребъдва. Затова Павел казва: „Ако това тело се разру¬ши, ще имаме друго, неръкотворено." Чрез него. ще дойдат новите идеи. Сега, аз искам от вас да задържите в; ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките и добродете¬лите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни. Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши. Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, ду¬ховен и Божествен начин. Тогава ще дойде въз¬кресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — ду¬ховен процес, възкръсваш — Божествен про¬цес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял, Значи, физическият живот е основа и на ду¬ховния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физи¬ческия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия жи¬вот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето € здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възви¬шени чувства. Здрав мозък — светли мисли. Силна, разумна воля — прави действия. Сто¬махът не създава волята, но тя се изявява чрез него. Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т. е. на добрата почва. Зе¬мята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на* вид неприятни, изискват от нас умение да жи¬веем добре и да разбираме природата. Чре» дъждовните капки ние приемаме Божието бла- гословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите,, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръ¬жаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е же¬ланието ви да се осигурите. Дадат ти, напри¬мер, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гле¬даш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а остана¬лите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш- да даваш. Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек. — Защо ? — Тор¬бата му е пълна, не му трябва толкова много.. И Бог си служи с тези духове обирачи.. Като дойдат при вас, те казват: Дай това, кое¬то носиш в торбата си. Не ти трябва толкова много. Като ви оберат, вие казвате: Добре, че не ни биха. Като седне някой до мене, аз усещам, като че ли ме бодят тръне. Това по¬казва, че този човек сяда при мене с цел да вземе нещо, да ме обере. Това е користолюбие^ Когато седне при мене някой безкористен чо¬век, аз изпитвам голяма приятност. Той не иска да вземе нето, но дава от себе си. — Защо някога не можем да се търпим? — За¬щото всеки иска да обере своя ближен. Това е смукане. Природата не позволява това нещо. В края на краищата, то демагнетизира човека. Това става несъзнателно. За да се избегне оби¬рането, християнството препоръчва безкористие- то. Човек трябва да прави усилия, да се пов¬дигне на по-високо стъпало от това, на което се намира. Това подразбира съзнателно прена¬сяно на енергията ог стомаха в дробовеве и от дробовете в мозъка. На едно голямо публично събрание в Со¬фия присътствували много хора. Говорел един виден оратор. Един от публиката, едър, сна¬жен човек, въодушевен от речта, започнал да маха с ръце, да ръкопляска. По едно време, той чул отдолу да се вика: Моля, шапката ми смачкахте! Едва в този момент високият, едър господин забелязал, че под него стои един дре¬бен, низък човек. Опасно е човек да се въоду¬шевява, да вдига и слага ръцете си, да ръко¬пляска бурно. Все ще се намери под него някой по-низък човек, който ще пострада. Щом се въодушевяваш, ще отидеш там, дето няма хора. Великаните са със силна воля. Когато те се въодушевяват, без да искат, могат да причинят пакост на някого. Като ви говоря, у вас остава нещо неясно. Неясността се дължи на това, че хората не ви¬ждат връзката между физическия и духовния свят, от една страна, и между духовния и Бо¬жествения, от друга страна. Физическият и Бо¬жественият свят са полюси. Какво забелязваме между хората ? Те не могат да се търпят, осо¬бено като видят здрав, красив човек. Не могат да го търпят, завиждат му. Ако влезете в ре-лигиозно общество, там пък чувате да се казва, че духовният човек трябва да бъде слаб, жълт. Това е паталогическо разбиране. Така се мисли и за светията. Според мене, светията трябва да има светло лице. Той трябва да бъде силен и здрав, а не слаб и жълт. Задачата на човека е да изправи погрешките си, които са причина за неговото болезнено състояние. То не е резултат на сегашния му живот, а на неговото далечно минало. Сегашният живот на човека се определя от неговото минало. Всеки човек трябва да бъде искрен, да признае този факт. Казваш: Кажи ми погрешките. — Първо, ги трябва да изправиш стомаха си, после -— дробовете си и най-после — мозъка. Няма по-добър от този метод за изправяне на погрешките и за само- възпитание. Не е достатъчно да кажеш на ня¬кого, че е честолюбив; на лруг, че е щеславеи; на трети — че не обича истината. Трябва да се знаят причините на тези недостатъци. Някои недостатъци произтичат от стомаха, други — от дробовете, трети — от мозъка. Не можем да изкореним погрешките си, ако не знаем, де се крие злото. Ако ви дам метод за развиване на чувствата, ще ви кажа: Дишайте дълбоко, за да разширите носа си. С разширяване на носа, се разширяват чувствата. Ако носът е спле¬снат, и чувствата са сплеснати. Същото се от¬нася и до дробовете. С разширяване на дробо¬вете се разширяват и чувствата. Затова казвам на всички: Разширете носа си; разширете и дробовете си! — Не, аз с молитва ще се раз¬ширя. — Който диша дълбоко, хубаво се моли. Има йоги, които дишат дълбоко и задържат въздуха 20 м. Нужно е дълбоко дишане! Да задържате въздуха от 1 — 20 минути. Това значи, съзнателно да отправиш мисълта си към Бога. Това е истинска молитва. Когато е раз¬дразнен, човек не се моли добре. Колкото е по- състредоточен той, толкова по-добре се моли. Молитвата е сила, чрез която човек трансфор¬мира състоянието си. Някой те обиди и, ако не можеш да се владееш, казваш: Аз ще ти покажа, кой съм! Ако за момент се овладееш, ти постъпваш с по¬литика. Нищо не му казваш, а си мислиш: Този път ще премълча, но един ден, когато не оча¬кваш, тогава ще ти отговоря, както трябва. Този човек не може да се моли добре, и молитвата му не се приема. Като те обидят, веднага тря¬бва да се поляризираш и да изхвърлиш отро¬вата навън. Ако задържиш една част от отро¬вата в себе си, това показва, че в астралното тело има някакъв недъг, който ти пречи да простиш. В бъдеще, ще се отвори голяма школа, дето ще се изработват различни предмети, ка¬кто днес, мъжете и жените работят в живота. Ще се прилагат различни методи, за да се опита кои са по-добри. Колко от вас, подложени на изпити, ще ги издържат? Връщаш се от една проповед въодушевен, разположен. Веднага до-машните ти се нахвърлят отгоре ти и започват да те дразнят. Ако запазиш мира и радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и на всички изпитания гледаш като на временни, преходни. Една сестра разказва: Днес излязох от беседа с голямо разположение. Но една се¬стра ме разтревожи, и аз изгубих, каквото при¬добих. — Това е пиявицата, която си видяла. Божественият живот изисква разбиране законите на физическия свят. Само така ще понасяме страданията. В това отношение, и аз си правя опити да видя, колко мога да издържам. Тъкмо работя нещо, чувам, няколко сестри се карат. Всичко объркват, и всичко около мене се обър¬ква. Сядам отново, да туря ред и порядък във всичко. Взимам четките, боите, да поправя развалената рисунка. Едва изправя рисунката, отново се скарват и разбъркват четките и боите. Смешна е моята работа: ту рисувам, ту попра-вям. Ако постъпвам по човешки, ще ги разгоня с бастона. Важно е, да разреша въпроса по Божествен начин. Отново поставям всичко в ред. Това е наука, която се отнася до всички, а не само до мене. Препятствия се срещат на¬всякъде. Всеки ще .мине през тези изпити и трябва да ги издържите добре. Там няма привилегия за никого — ще учите. Така ще придобиете търпение, знания, опитности. Ако не учите, моите добродетели няма да ви помогнат. Те могат само да ви изкушават. Помнете: Бъдете слепи и глухи към по-грешките и доброто на хората: нито ги хва¬лете, нито ги укорявайте. Днес обичаш ня¬кого, хвалиш го. Утре стане нещо между вас,, почнеш да го укоряваш. Така постъпват хо¬рата. Докато жената върши волята на мъжа си, по-добра от нея няма. Щом му се противо-постави, по-лоша от нея няма. Същото е и с мъжа. Не казвам да изпълнявате волята на мъжа или на жената, но казвам: За да вър¬вите в правия път, изпълнявайте волята Бо¬жия. Да бъдете слепи за доброто и за злото! Някой иска да знае, какво мнение имам за него. Ако иска от мене някаква услуга, ще му услу¬жа, но няма да си кажа мнението за него. Какъв смисъл има, да му кажа, че е добър и честен човек, а не съм готов да му услужа с една малка сума ? Де остана моята последова¬телност между думи и дела ? Като му дам су¬мата, който иска, с това аз изказвам доверието си към него. Дела се искат от нас, а не думи. Нека остане в ума ви поне една мисъл от днешната беседа: Бъдете слепи и глухи за погрешките и добродетелите на хората. Бъдете 75% слепи и глухи, а 25% ла виждате. Желая ви да бъдете бодри и весели. Сега ще обядваме, ще си починем малко.. След това ще се надбягваме. Беседа от Учителя, държана на Витоша — на бивака, Спасов ден, 1921 г.