ПЪТ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ
Съвременнит- музиканти говорят върху музиката, произнасят се за произведенията «а велики гении в тази област, изнасят тяхнитъ' мнения. Каквито и да са мненията на тия музиканти за музиката, т са повече теоретически, не отговарят на същността на музиката. Какво в същност представя соп-ранът, басът, алтът, тенорът, досега никой музикант не се е произнесъл. Според мене, сопранът представя жена, басът – мъж, тенорът – син, алтът – дъщеря. В това отношение, четирите главни гласа в пението представят семейство, състоящо се от майка, баща, син и дъщеря. Когато някой много говори за тенора, това показва, че е жена – обича мъжетъч Когато някой много говори за алта, това показва, че е мъж – обича женк-тъ\ Който обича баса, той мисли да се жени, интересува се от материалното положение на бащата. В съвременната музика тонът „до" се взима за основен тон. Според мене, тонът „зоГ, макар и да не е основен, има по-голяма тежест, понеже всякога се връща към мъхтото, отдето е излязъл. В природата тонът „5о1" представя узрЪл плод, който отново се посажда в земята, израства и пак дава плод.
368
Това се отнася до музиката. Ония, които-се интересуват от музика, ще им бъде приятно да четат и да говорят по тия въпроси. Религиозният обича да говори върху духовни въпроси. Младият момък се интересува за красивата мома. Той иска да знае, къде ходи, какво учи, как се облича, с кого дружи. Старият, 120 годишен дъдо, не се интересува за младите моми. Той казва: Про-паднах, изгубих всичката си стока по тия млади моми. Не искам вече да мисля за гбх. Ако слушате младия и стария да говорят за младата мома, вие ще извадите две заключения за нея, но нито едното е право, нито другото. Младата мома не е това, което младият и старият говорят за нея.
Какво в същност представя младата мома? – Тя представя живота. Тъй щото, когато младият момък се интересува от младата мома, той се интересува от живота. Докато е жив, човек неизбъжно трябва да търси момата, т. е. живота и да го изучава във всички негови прояви. Не го ли изучава, както трябва, главата му ще страда. Момата, момъкът , майката и бащата са външни форми на живота. Чрез тия външни форми, човек трябва да изучава вътрешната страна на живота. Всъка външна форма в природата представя частица от цълокупния живот. Иска ли да изучи цълокупния живот, човек трябва да се интересува от всички форми на живота, колкото малки и да са т.
369
Като ученици, вие трябва да изучавате живота по нов начин. Хората са недоволни от живота, понеже го изучават по стар начин. Т- казват: Нищо не получихме от живота. – Защо? – По стар начин са го изучавали. Щом са недоволни от живота, те са недоволни и от Онзи, Който е създал живота. Каквото и да говорите на този човече, той все ще го отрича. Ако му кажете нъчцо за любовта, за мъдростта или за истината, той ще ви каже: Не ми говори за тия неща. Ако т4 съществуваха, работите ми итеха да вер-вят добре. Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сЪнка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го запитайте, може ли да снеме някакъв образ без сбнки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сбнки. Синката, именно, очъртава образа. Без сбнки вие щяхте да имате само св-втлина, която не би могла да даде никакъв образ. Както не може без свика, така не може и без светлина. Ако искате да гледате образи без евнка, ще видите само светлина. Искате ли да гледате образи без св-втлина, ще видите само сбнки, само тъмнина. При това положение на н-вщата ще имате два вида картини: едната ще бъде съвершено тъмна, а другата – съвершено бяла. Обаче, и в балата, и в тъмната картина ще липсва съще-ственото – реалността на нещата. Картина без сбнки, това значи живот без страда-
370
ния. Който търси такъв живот, той ще бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване? Какво ще бъде положението ви, ако срещате човек, който ви говори, а вие не го виждате? Говори ви една мома, чувате гласа й, но не я виждате. – Защо? – В тъмнина е тя. Вие чувате гласа й отнЪкъде, но не можете да видите очит, челото, носа, устата й. При това положение вие н-вмате никаква връзка с нея и се чувствувате нещастен.
Следователно, дойде ли до живота, човек трябва да има правилни разбирания. Не е достатъчно само човек да каже, че е чел н^коя книга. Той трябва да я чел, разбрал и приложил. Като прочетете Библията, вие бързате да си кажете мнението за тия, които са писали в нея. Казвате: Отлично е писал Исаия, или Мойсей. – Да, Исаия се отличава с красивия си език. Мойсей пък е създал такива закони, които и до днес още не са изгубили цената си. Като четете за Аврама, вие се очудвате на неговата вяра и послушание. Бог каза на Аврама да напусне бащиния си дом, да отиде между езичниците. Той изпълнил волята Божия, но като влъзъл между хората, възприел тяхния страх и в душата му се явило малко смущение. От страх да не го убият заради Сара, която била красива, Аврам скрил истината, пред-
371
ставил я за своя сестра, а не за своя жена. В същност Аврам искал да изнесе идеята, че Сара не е негова жена, не е негова собственост, но негова другарка. Когато някой казва за другарката си „моята жена", той я счита за своя собственост. – Никаква собственост не е жената. Някой се оженил за дъщерята на някого и я нарича своя собственост. Жената пък счита мъжа си за своя собственост и го нарича „мой мж.жъ". Колкото жената е собственост на мъжа, толкова и мъжът на жената. Казвате: Това са мои дървета. – И дърветата не могат да бъдат ваша собственост. – Моята идея. – Идеята не може да бъде собственост на човека. През колко глави е минала тази идея, докато дойде в твоята глава! – Моето разбиране. – И разбирането не може да бъде собственост на човека. През колко умове е минало това разбиране, докато стане твое!
В желанието си да притежават н-вща-та, хората се намират в положението на първия кон, който бил изпратен от професора си във в житейския университет да се учи. Като влЪзъл в университета, първата задача, която му дали, била изучаване свойствата на елипсата. Щом видял елипсата, той пъхнал главата си в нея и забелязал, че тежестта му се увеличила. Същевремен-но след него почнало да се движи нещо – кола. Като се вернал при професора си, той казал: Страшно нещо е елипсата! Дока-
372
то главата ми бЪше вън от елипсата, тежестта на тялото ми б-вше по-малка. От-как вл-взох в елипсата, тежестта ми се увеличи много. Професорът му отговорил: Гакова е свойството на елипсата. – Елипсата представя желанията на хората. Когато се стреми към постигане на известно желание, човек пъха главата си в елипсата. Щом пъхне главата си в елипсата, той усв-ща вече, че тежестта на тялото му се увеличава много и започва да се оплаква от живота си.
Следователно, когато се подаде на едно неестествено желание, човек изпада в положение, от което мъчно може да излезе. Такова било положението на селяните от едно турско село, които били посетени от пашата. Като им дошъл на гости, макар и бедни, гб го приели много сърдечно: нагости-ли го и напоили добре. Като тръгнал да си отива, пашата им казал: Понеже съм много доволен от вашия прием, ще ви подаря един слон. Селянит- не знаели, какво нъчцо е слонът, и му благодарили за подаръка, който ще им направи. Щом пристигнал в града, дето жив-вел, пашата веднага им из-пратил обещания слон, като им казал, че трябва да го хранят с ориз. Селяните получили подаръка си – слона, и размишлявали, дали ще могат да го впрегнат на работа. Указало се, че слонът не може да им помага. Решили най-после, че слонът ще им бж-
373
де за развлечение. Обаче, за това развлечение гб требвало да доставят всеки ден по 70 кгр. ориз. Като употребявали всеки ден по 70 кгр. ориз за слона, те започнали да протестират в себе си, но немало какво да правят, требвало да мълчат. Един ден пашата срещнал един от селяните на сж-щото село и го запитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Тогава да ви изпратя още един слон. – Достатъчно ни е един слон. Питайте в съседните села, може би те да имат нужда от слон. Приятно било на пашата да прави подаръци на селяните, но за тех било нещастие да изразход-ват на ден по 70 кгр. ориз за един слон. Съвременните хора не се нуждаят от желания, които ядат много, като слоновете. Такива желания опропастяват човека, но не могат да го повдигнат. В духовно отношение човек се нуждае от такива знания, които да го ползуват в живота му. За човека е важно да знае, на какви основи почива неговият живот, как трябва да живее, за да бъде здрав. Едно от условията, върху които животът почива, е свободата. Човек трябва да бъде свободен като дете. И в детската, и в юношеската, и в зрела-та си възраст той трябва да бъде свободен. Не е ли свободен, той ще преживее големи горчевини. Какво се ползува той от живот пълен с горчевини? Значи, човек трябва да дава ход на естествените желания в се-
374,
бе си, а не на ония, които никога не може да .насити. Той трябва да се стреми към ония! знания, които могат да го повдигнат.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да работите върху себе си, да развивате вложеното във вас, за да разберете, че всеки чо-вък е ценност, която никой не може да за-мъсти. Не само човекът, но и най-малката бубулечица и тревица, поставени на своето мъ-сто, са незаменими. Водната капчица, слънче-вият лъч също така са незам-вними. Всвка буква от азбуката е незам-внима. Коя буква би могла да замъхти буквите „а", „б", „в" и т. н.? Едно може само да се каже, а именно: и детето, и възрастният се нуждаят от едни и същи елементи, само че детето ще употръ-би едни форми за тия елементи, а възрастният – други. Пък и всеки човек отдълно ще си послужи с такива форми, които отго-варят на неговите изисквания. Като живъе, човек трябва постоянно да подновява фор-мит-б, с които си служи. Не ги ли подновява, той е оежден на преждевременно остаряване. Често вие се натъквате на св-втеки и на религиозни хора, които се страхуват да се проявят, да не направят н-вкакъв гр"вх. Те считат за гр-вх това, което не е грях. Заприм-вр, слушате някой да казва: Преядох днес, грях направих. Друг казва: Днес изхарчих много пари, гр-вх направих. Н-в-кой вл-взъл в една градина, откженал един плод, изял го и счита, че е направилъ
375
някакъв гр-вх. И Жан Вължан постра-дал, защото откраднал един хляб. Хората считат за грях това, което в действител-ност не е грех, а истинският грех не виждат. Гръхът произтича от отклоняването на човека от правия път. Това отклоняване е причина за неправилните му отношения към Първата Причина на нъчцата.
Сегашните хора искат да излЪзат от кривия път, в който са изпаднали, и тър-сят спасението си в науката. Религиозните и духовните хора пък търсят спасението си в религията и в окултната наука. Много от тях изучават слънчевата система, но по стар начин. Те считат планетата Меркурий за секретар на другите планети и казват, че за да бъде умен, човек трябва да се учи при Меркурий. Венера наричат богиня на любовта, която учи човека на красиви отношения. Тя го учи да пише любовни писма, да изказва чувствата си. Марс пък назначават за адютант на боговете, които разполагат със сила, с енергия. Той е готов за все-каква борба. За Луната се произнасят, че тя развива въображението на човека. Който иска да се занимава с велики, с невъзможни, не-реализуеми работи, той трябва да се учи в нейната шсола. Юпитер развива благородството, достойнството в човека. Който иска да стане цар, той трябва да се намира под влиянието на Юпитер, да има високо мнение за себе си, да се държи с достойнство.
37С
Мъж, който не се намира под влиянието на Юпитер, не може да задоволи жената. Тя казва: Мъж ли е това? Свил се като баба, на нищо не прилича. Когато жената не е доволна от мъжа си, тя трябва да го изпрати в училището на Юпитер. Като дойдат до Сатурна, учените го наричат философ. По характер той е строг, недоверчив. Всички планети представят университети, през които човек непременно тргЬбва да мине, да се развие във всвко отношение. Според старите учени, съществуват седем такива университета, а според новит, засега са известни десет университета, но имат пред вид още два, които днес не са добре изучени.
В пътя на своето развитие, човек минава последователно през всички планети и, като свърши курса на учението си при дадена планета, дава му се диплом. Който разбира езика на тия дипломи, той може да чете написаното в тях. ЗапримЪр, тънките или дебели устни на човека показват, през ка-къв университет е минал и как се е учил. Ако устниг на човтжа са много тънки, това показва, че не е минал още през школата на Венера. Щом придобие много знания от нея, устнитЕ му стават по-дебели. Освен уст-нит-, Венера изработва и кривините на човешкия нос. Сплеснатият нос показва, че дихателната система на човека е слабо развита. Широкият нос показва добре развити
377
дихателна система и кръвообръщение. Когато Луната даде на човека свидетелство за свер-шен курс, тя пише на челото му. Челото на този човек е широко, с красива линия. Този човек има развито въображение в себе си, вследствие на което има богати идеи. Той е поетична натура. Слънцето пък се счита но-сител на живота. Тъй щото, човек неизбежно се намира под силното или слабо влияние на различните планети, които се разгле-ждат като разумни същества. Тия разумни сяицества се управляват от още по-разумни, както капиганът управлява своя параход. Като знае това нещо, човек трябва да се интересува от всичко, което го обикаля, било от външния – видим свят, или от вж-трешния – невидим.
Следователно, говорите ли за Венера, вие веднага я свързвате с любовта, без да разбирате същината на любовта. Под думата „любов" ние разбираме първата сила в св-б-та, която е работила върху човека, да го направи свободен. Любовта е направила човека свободен. Преди да заработи любовта в човека, той се е намирал в потенциално състояние, не е познавал нито радостта, нито скръбьта, не е правил нито добрини, нито злини и гръшки. Щом се намЪрил под влиянието на любовта, той изл-взъл от Бога и отишъл в света да работи. Тук той се натъкнал на голями противоречия; от които лридоблл знания, но същевременно правилъ
378
и голями погр^шки. Какво по-голямо проти воречие може да съществува за човека от това, когато, при най-лекото си докосване до някои същества, той произвежда експлозия? Тези същества имат свойството на барута. Доближите ли огън до тях, т веднага из-бухват и причиняват големи пакости. Това избухване ние наричаме „влюбване".
Сега, за да не предизвиквате избухване в човека, дръжте огъня си далеч от барута. С други думи казано: Ако имате барут в себе си, не се приближавайте към същества, които имат висока температура. Ако непременно трябва да се приближите, предварително залейте барута им с вода и така пристъпвайте. Както виждате, човек има много да учи, да придобива истински познания, да знае правилно да жив^е. Според мене, експло-зиит, които стават тукъ-там в живота, ни най-малко не създават противоречия. За ученика тъ1 представят уроци, предметно учение. Ако хората не се мъсвха едни – други в ра-ботите си, всички неща щяха да се нареждат добре, без никакви експлозии и катастрофи. Днес хората искат едни – други да се възпитават: родителите искат да възпита-ват децата си, учителите – учениците си; мъжет искат да възпитават женитБ си, жеяитЪ – мъжетъ1 си и т. н. В края на краищата, вместо да подобрят живота си, т го влошават. Ако хората бъха оставени сами на себе си, т. е. на доброто, на Божественото на-
379
чало в тях, те щеха да бъдат по-добри, отколкото са днес.
И тъй, не съжалявайте за ония естествени желания, които се крият в душата ви. Дайте път на тия желания, да минат през сърцето ви и да се изявят навън. Има желания в човека, на които не трябва да се дава ход. Те са тъй наречените „неестествени желания", които, вместо да повдигат, спъват човека. Разумният човек прави отбор в желанията си и едни от тях допуща до сърцето си, а други – спира. Той е пощаджия на желанията си. На ден може да получи 500 писма, но той сЬда на едно место и започва да чете адресите: своите писма задържа за себе си, тия на своите познати туря в чантата и трътеа да раздава, а чуждите оставя настрана, като непотребни.
Бъдете внимателни към себе си, бъдете внимателни и към хората. Изучавайте се едни други, без да се спирате върху отрицателните си качества. Отрицателното, кривото в човека не представя нещо реално. Изучавайте реалното в човека, т.е. онова, което не се изменя. Като срещнете един човек, първо изучете реааното, Божественото в него, а после нереалното, променчивото. Само така човек може да познае себе си и да избегне правене на погрешки. Не познава ли себе си, той никога не може да познава хората. Не познава ли хората, той никога нема да познава и
380
себе си. Всъка сръш.а с човека е благо, придобиване на нещо ценно. Запримър, да срещнете човек с добре развито въображение, това значи, да влъзете в един широк свят – в света на идеит. Това, което човек с ума си не може да предвиди, с въображението си ще го види. Бъдещият живот се чър-тае от хора със силно развито въображение. Т предвиждат това, което другите не мо-гат даже да си представят.
Човек трябва да работи върху себе си, да развива всички свои дарби и способности. Човек трябва да се развива всестранно, а не само в едно отношение. За да постигне това, той трябва да работи без страх. Благото, което е вложено в човека, трябва да се тури в действие, макар и да стават нъ-какви погрЪшки. И да гръши, човек трябва да прави опити, да прилага своите сили. Колкото повече подпушва силите си, толкова повече той се разстройва. Неврастенията, от която страдат съвременните хора, се дължи, именно, на такова подпушване. По-добре е човек да сгръши някога, но да научи нещо, отколкото да минава за праведник и нищо да не научи. Докато не вл-взе в лабораторията си да прави опити, химикът нищо няма да научи. Влъзе ли в лабораторията си, той прави опити, макар и да гръши. Много химици са излизали от лабораторията си с изпогорели лица и ръце, но поне ех научили нещо. След всеки несполучлив опит вни-
381
манието на химика се увеличава, знанието му се удвоява, и той знае вече свойствата на еле-ментиг и методите, чрез които може да работи с всеки от тях. Чрез несполучливите си опити, той придобива голямо внимание и будност на съзнанието си.
За да стане учительт добър, той трябва да прави ред опити в метода на предаването си, докато най-после избере такъв ме-тод, при който учениците му да го разбират. Ако преподава, и учениците му не го разбират, той не е дошъл още до онзи метод, чрез който трябва да работи. За да може да въздействува на учениците си, учительт трябва да ги изучава, да ги познава, както в френологическо, така и в физиогномическо отношение. Тсй трябва да наблюдава челата им, да познава тяхната разумност. Като изучава носа и устата на учениците си, учительт навлиза в техния чувствен светъ – в света на сърцето им. Щом дойде до брадата им, той изучава тяхния физически свят. Значи, челото се отнася до умствения свят на човека; носът – до сърдечния му свят, а брадата – до физическия. Учительт тртзбва да познава състоянието на ученика си в три-гб света, за да го разбира добре и да му помага. Само при това положение може да се създаде истинска връзка между учител и уче-ник. Съществува ли тази връзка, ученикът винаги ще отправя към учителя си мил по-глед, а не както някои ученици гледат на
382
учителите си като на врагове. Отворете широко сърцата си за своя учител и не се страхувайте. Отправяйте към него мил поглед, за да може той да ви помага. Такива трябва да бъдат и отношенията на ученика в Божествената Школа. Щом приеме Божественото учение, което му се преподава, пътт на живота му се оправя, и той става радостен и весел.
„И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове да ги изпжждат, и да изцЪляват всвка болест и всъка немощь". Числото 12 показва, че 12 неща слицествунат в свъ"га, които човек трябва да изучава. Дванадесетг апостоли пред-ставят 12 качества, които човек трябва да притежава. Запример, Иоан е ученик на любовта. Искате ли да изучавате любовта, четете Йоана. И апостол Павел е писал за любовта, но Иоан разглежда вътрешната страна на любовта. В това отношение той € гол-вм мистик. Като четете Йоана, вие ще се доберете до вътрешната, до мистичната страна на любовта. Любовта е сила, която освобождава човека. ВсЬка друга сила, която не може да освободи човека, не е любов. Като освобождава човека от ограниченията му, любовта внася в него топлина. Колкото повече се увеличава топлината, толкова по-свободен става човек. Щом топлината му се намалява, той отново започва да се ограничава. Колкото повече се увеличава мекотата на човека, толкова
383
тю-свободен става. Намалава ли се мекотата му, той става по-ограничен. Значи, топлината и мекотата, които любовта внася в човека, го правят свободен. Отнимането на тази топлина и мекота ограничават човека. Това са две правила за живота, които трябва да знаете. Стремете се да придобивате любовта, защото само чрез нея ще познаете Бога като свой Баща. Той разкрива във вас ония богатства, които първоначално са били вложени в душите ви, и ви ги предлага като ценни подаръци. Той дава подаръци на тия, които Го обичат. За Неговата Любов към нас няма какво да се говори. Той пръв ни е обикнал. Сега на нас предстои да Го обичаме. С любовта си към нас, Бог е из-воювал нашата свобода. Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода. Какво разбирате под думите я извоюване на Божията свобода"? – Да извоюваме Божията свобода, това значи, да не ограничаваме Божия Дух в себе си. Вие не давате свобода на Бога в себе си. Вие не давате ход на Божествените мисли и чувства в себе си. Щом дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, вие я спирате, не й давате възможност да се прояви. Ако Бог ви каже да отидете при някой прокажен, вие ще се уплашите и н-вма да извершите възложената ви работа. Христос изл-вкува много прокажени, защото имаше любов в себе си. Той не се страхуваше от зараза. Ето, на Анания се каза да
384
отиде при Савла, да отвори очите му. Ананий изпълни волята Божия. Той отиде при Савла, положи ръцет си върху главата му, и Са-вел прогледа. След отваряне на очиг му, Савел отиде да проповядва. Ананий не се уплаши от това, че трябва да отиде при Савла, един от верлит- гонители на Христа.
Христос каза на 12-гб си ученици, кж-де да ходят и какво да правят. Той им каза, че болни трябва да изц-вляват, гладни да хранят, мъртви да възкръсяват и навсЬ-кзде да разправят, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Сега, ако ви се каже да направите нещо за Господа, готови ли сте? Бъдете готови всвкога да изпълнявате волята Божия, защото ще слушате гласа Му не само сега, но и в бъдеще. На този или на онзи свят, вие всЬкога ще бъдете с Него. Никой не може да се освободи от погледа на Бога. Той следи живота на всеки човек и му отдава заслуженото. Не търсете разрешаването на въпросите само в сегашния си живот. Да търсите разрешаването на въпросигБ в сегашния си живот само, това значи, да търсите разрешаване на въпроса за ябълката само в нейната външна форма. – Не, искате ли да разрешите въпроса за ябълката, вие трябва да я посадите в земята, да чакате да израсте, да цъфне, да верже плод, и плодът й да узр^е. Щом знаете всички процеси, през които ябълката е минала, като я вкусите, вие ще знаете вече,,
385
какъв е нейният характер, какво тя представя. Също така и характерът на човека се познава от неговит- плодове.
Сега, за да имате успех в живота си, пазете следните няколко правила: Искате ли хората да ви почитат, първо вие ги почитайте. Не "разчитайте на справедливостта на хората, преди да бъдете вие справедливи. Разчитайте първо на вашата сила, а после на силата на дру-гите хора. За да бъдете силни, какво ви е нужно? Учениците Христови казаха на Учителя си: „Придай ни вяра". И вие ли ще искате в^ра? Вие не се нуждаете от в-вра, защото вярвате даже и в това, в което не трябва да вЬрвате. Заприьтер, някой вярва, че е слаб. Да вярва човеж в слабостта си, това показва, че той иска да стане физически силен. За да станете силни, вие трябва да обичате истината. За да станете умни, да придобиете повече светлина и знание, вие трябва да обичате мъдростта. Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да обичате хората. Който люби, той става свободен. Любовта освобождава човека. Като ни люби, Бог ни освобождава. Ако любим ближнитъ1 си, ние ги освобождаваме. Както Бог ни освобождава чрез любовта си, така и ние трябва да любим ближнит- си, за да ги освободим. Любовта е път за освобождаване. Тя дава възможност на човека да преверне леда във вода и водата в пара. Само при тези условия растенията могат да растат и да се развиват.
386
Обаче, към когото и да е отправена любовта ви, тя трябва да бъде скрита от погледа на хората. Любовта е н^жна фиданка, която бурите и ураганите могат да оса-катят.
Истинската любов произвежда върху човека следните н-вща: първо, тя усилва неговата температура; второ, тя увеличава неговата мекота и трето, тя укрепва неговата въ-ра. Човечс трябва да въфва в това, което е, а не в това, което не е. И да вярвате в това, което не е, то няма да стане. ПЪкой казва: Аз въфвам, че еди – коя си може да ме обича. – Щом в^рваш, че тя може да те обича, твоята работа е свършена. Ти трябва да в-вр-ваш, че тя те обича. По същия яачин мнозина казват: Ние вярваме, че Бог може да ни обича. – Бог всЬкога ви е обичал. Не е било време, когато Бог да не е обичал чо-в-вка. Той го е обичал в миналото, обича го сега, ще го обича и в бъдеще. Културата, която сега имаме, се дължи, именно, на любовта. Като не знаят това, хората прилагат в живота си свободата, а не любовта си, вследствие на което правят много погръш-ки, чрез които огорчават Духа Божий в себе си. Затова е казано в Писанието: „Не оторчавайте Духа в себе си!"
Съвременните хора не успяват в живота си, защото се ръководят от евангелия, писани от самите гбх, а не от Божието Евангелие, от Словото на Духа. В който
387
дом влезете, навсЬкъде ще видите отворени стариг евангелия на мъжа и на жената. В евангелието си към жената мъжът пише: Ще седиш повече в кж.щи. Ако излъзеш вън от дома, няма да гледаш на чуждите мъже. И жената пише евангелие за мъжа си: Ще гледаш работата си добре. Пред чужди жени н"Ьма да се спираш. Казвам: Затворете старото евангелие и напишете ново, което да се отнася еднакво и за мъжа, и за жената, и за децата. Новото евангелие съдържа следното правило: Ходи там, дето Бог те праща.
И тъй, правете това, за което сте изпратени на земята. Вие сте изпратени на земята да се укрепите във верата си, да придобиете светлина и да се освободите. Щом придобие^ те това за себе си, ще работите и за ближни-те си, да укрепите верата им, да им дадете светлина и да ги освободите. Това можете да постигнете по пътя на любовта, мъдростта и истината. Възлюбете тия сили, и вие ще бж-дете свободни. Когато видите, че ближният ви гръши, не го критикувайте. Почакайте малко, докато замине. Щом замине, спрете се на мъстото, дето е сгрешил, извадете семката, която е причина за погр^шката му и, вмъсто нея, посадете една от своиг семки. Семка, която причинява грЬшки, е достояние на дявола. Заместете тази семка със семка от Божественото Слово и продължете пж.тя си.
Съществената мисъл, която трябва да задържите в ума си, е следната: Имайте све-
388
щени мисли и чувства към Бога и благодарете за всичко, което ви сполетява. Простуди-те ли се, не се лекувайте по стар начин, със студени компреси. Туряйте горещи компреси на болното м-всто. Потопете парче памук във вр"вла вода и бързо го поставете на болното мътто, да стои една-две минути. После пак го турете във вр-вла вода и оттам на болното м1зсто. Като направите този компрес десетина пъти, болката ще мине. Когато н-в-кой казва, че човек не трябва да прави добро, това означава предпочитане на студения компрес пред горещия. Компресите на доброто струват повече от компресите на злото. – Нали човек трябва да бъде хладнокръ-вен? – Не, човек трябва да има самообладание, но никога не трябва да бъде хладно-кръвен или безчувствен. Една мравка се дави – помогнете й, турете във водата една сламка да се спаси.
Като държите съзнанието си будно, да помагате на всички, които се нуждаят от вашата помощ, вие ще развиете в себе си благородни чувства. Като постъпвате по този начин, ще дойдете до убеждението, че всичко, което се случва в живота на отделния човек, както и в живота на народите, е за добро. Така ще проверите, че Бог е в състояние да преверне и най-голъчшгб противоречия и злини в добро за онези, които Го любят. Като се ражда човек и като умира, това е все за добро. Дали ще
389
-бъде здрав или болен, пак е за добро. Каквито разочарования да преживява човек, все е за добро. Девет момци са любили една мома, и всички са я напуснали – за нейно добро е това. За когото от тях да бЪше се оженила, все щ-вше да я напусне. Най-после ще дойде десетият, който й носи истинско очарование. Пред едно очарование лесно се забравят девет разочарования. Ако в живота ви дой-дат първо деветте момци, които ще ви на-пуснат, имайте кураж да ги приемете, да ги изпратите, но с надежда, че ще дойде десетият, вашият възлюбен, който ще ви донесе истинското очарование. Ако в началото на живота ви дойде вашият възлюбен, приемете го и не го изпущайте, да чакате дру-гите девет. Дойдат ли деветт след него, тъ1 ще ви напуснат, и вие за винаги ще останете с разочарованието си. Ако в началото сте разочаровани, на края ще се очаровате. Ако в началото сте очаровани, бъдете будни да не изгубите очарованието си и да свършите с разочарование. Винаги очаквайте вашия възлюбен, за да го приемете. Дали пръв ще дойде той или последен, това не е важно. За вас е важно да дойде възлюбеният ви и да го приемете.
Ако в началото на живота ви Бог из-лее благостта си към вас, приемете Го. Ако пък в началото на живота си имате изпитания, чакайте търпеливо до края на живота си, да получите благостта, която ще ви
390
освободи. Някои хора са приели Божията благост в началото, а други – в края. Тия, които са приели Божията благост в началото, нека дадат половинита от нея на други, които още не са я получили. Ония пък, които ще я получат в края, нека дадат половината на първит, които са я приели в началото. Всички очаквайте Господа и бъдете готови да приемете Божието благо на всяко време. Ако гледате към Бога и към ближния си с мил поглед, а не като към свои врагове, еждбата ви ще се подобри.
Помнете, че Бог работи във вас. Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава Божия.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов .
24. август, 5 ч. е. София. – Изгръв..