Прояви на съзнанието

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Младежки окултен клас

Допирни точки в природата, том 1

ПРОЯВИ НА СЪЗНАНИЕТО

Пг — /йг — /еп. Таи —Ь1 —аитеп. Размишление. Чете се резюме от темата „Признаци на проя-веното човешко съзнание в най-високата му сте-пен". Представете си, че имате три съзнания: съзна-нията А, В и С. Те са произлезли едно от друго. От съзнанието А е произлязло съзнанието В, а от В е произлязло съзнанието С. Значи, съзнани¬ето А е първичното съзнание, което се проявява в областта на времето и пространството. Какви са отношенията на трите съзнания към времето и пространството? Да приемем, че съзнанието А се е проявявало през периода на пролетта, съз-нанието В — през периода на лятото, а съзнани-ето С — през периода на есента. В зависимост от годишните времена се определят отношения¬та между тези три съзнания. Същевременно вся¬ко съзнание определя какви са били материята и условията през времето, когато то се е проявя-вало. Запример от съзнанието А може да се оп-редели какви са били условията и материалите, които даден човек е разполагал в пролетта на своя живот. Като се знае това, всеки човек може да се върне в своето минало, да види какви са били условията, при които се е развивало него-вото съзнание. В това отношение окултният уче-ник трябва да научи закона, с помощта на който може да се връща в своето минало като в архи¬ва. Щом разрови тази архива, той ще види как¬ви са били условията, през които е минал в пре¬дишните си съществувания, докато дойде до се¬гашното си развитие. В различните животи той е минавал през различни условия, които са внес¬ли в неговото съзнание различни сили, различни качества и способности. Съвременните хора живеят в света на проме-ните. Запример, някой ден сте отлично разполо-жени, въодушевени, изпълнени с възвишени мисли и идеи, с благородни желания да помага¬те на човечеството. На другия ден обаче, всичко това изчезва; вие падате духом и казвате: Не струва да живее човек за другите. Всеки трябва да мисли за себе си. Питам: на какво се дължи тази рязка промяна в разположението? В пър¬вия случай вашето съзнание е минало през про¬летта на живота ви; значи, вие сте се намирали в съзнанието А. При втория случай сте влезли в съзнанието С, когато сте преживявали състоя¬ние, подобно на есента на вашия живот. Какво е отношението между тези две съзнания А и С? Ако дадете тази задача на един математик или механик, те лесно ще я решат. Запример, един трен се движи с известна бързина. Вие можете да усилите движението му, ако усилите огъня, ако усилите напрежението на водните пари в котела. Как ще усилите бързината на движение¬то на съзнанието? Ако е въпрос до бързина на трена, тази задача лесно се решава — ще увели¬чите въглищата, ще усилите огъня. Когато ста¬ва въпрос за съзнанието, отде ще вземете огън, въглища? Запример пътувате през съзнанието О, при голям сняг, виелица и студ. При това съзнание, което представлява зимата на вашия живот, вие имате лошо настроение, лошо разположение на духа. Краката и ръцете ви са измръзнали, трепе-рите от студ. Влизате в стаята при майка си, гледате час по-скоро да се стоплите, а тя иска да й разкажете де сте били, какво сте правили. Можете ли в такова състояние да говорите? Вие трябва да вземете снега, да натъркате измръзна-лите си ръце и крака и след това да говорите с майка си. Ще каже някой: Защо не измиете кра-ката си с гореща вода, а ги търкате със сняг? Вие знаете пословицата: „Клин клин избива". Или: злото със зло се лекува. Ако някой човек е преял, как ще му помогнете? Ще го заставите по някакъв начин да повърне храната или да вземе очистително. И в единия, и в другия случай трябва да се действа бързо. Иначе има опасност от отравяне на кръвта. Такива отравяния могат да се предизвикат и в съзнанието на човека от наслояване на горчиви чувства и противоречиви мисли. Тогава казваме, че човек се намира в съзнанието О, т.е. в зимата на своя живот. Сле-дователно според философията, която е израбо¬тил за живота, човек може да живее в едно от тия четири съзнания А, В, С и О, и тогава живо¬тът за него ще бъде или ад, или рай. Често в живота на човека тези съзнания си влияят взаимно. В това влияние се забелязват известни пермутации, които могат да се отразят благоприятно или неблагоприятно върху човека. 12. Допирннте точки в природата 1 "7"7 Да допуснем, че съзнанието А представлява въз-ходящо състояние, при което самото съзнание се движи към даден център, като се ту отдалеча¬ва, ту приближава към него. Когато се прибли¬жава към своя център, съзнанието на човека придобива повече енергия, вследствие на което и бързината на движението му се увеличава. Ако пък съзнанието В се намира в низходящо състо¬яние, казваме, че то се отдалечава от своя цен¬тър, вследствие на което приема по-малко енер¬гия. Щом приема по-малко енергия, и движение¬то му е по-бавно, по-слабо. Сега, като знаете в какво състояние се намират съзнанията А и В, определете в какво състояние ще се намира съз-нанието С — във възходящо или низходящо? Разсъждавайте свободно, без да се страхувате, че можете да направите някаква грешка. И да направите някаква грешка, това е естествено, ня-ма защо да се смущавате. Допуснете, че съзна-нието В представлява земята, а съзнанието С — месечината, която се движи около земята. При това, допуснете, че съзнанието В е във възходя¬що състояние. Определете тогава в какво състо¬яние ще се намира съзнанието С, което се движи около В, като се ту приближава, ту отдалечава от него. Това можете математически да изчисли¬те и ще видите дали съзнанието С се намира във възходящо или низходящо състояние. И тъй, когато се говори за възходящо и низ-ходящо състояние на съзнанието, имаме пред¬вид добрите и лошите разположения на духа. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнание¬то. Когато е мрачен, тъжен, скръбен, той се на¬мира в низходящо състояние на съзнанието си.  Какво трябва да направи човек, за да внесе рав-новесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай? Какво трябва да направите, за да изле-кувате някой човек, който страда? С какво се лекува гладът? С хляб. С какво се лекува жаж-дата? С вода. Значи, човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзна-нието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от низходящо във възходящо със¬тояние. Представете си, че сте скръбни. Как ще превърнете скръбта си в радост или най-малко¬то, как ще се освободите от скръбта? (— Ще се молим.) — Представете си, че не знаете да се молите. (— Ще плачем.) — Не можете и да пла¬чете. (— Ще пеем.) — Не сте певец, не знаете да пеете. (— Тогава ще намерим някой по-скръбен от нас и ще започнем да го утешаваме. По този начин ще трансформираме състоянието си.) — Ако при всички тия методи не можете да трансформирате състоянието си, не остава ни¬що друго, освен да търпите. Това търпение се налага от самия живот. Чрез търпението човек придобива свобода. Само търпеливият може да бъде свободен. И обратно: само свободният чо¬век може да търпи. Свобода и търпение вървят паралелно. Търпението е качество на волята, а неволята е отрицателно качество на ума. Кога¬то не мисли, не разсъждава, човек изпада в не¬воля и тогава минава за глупав. Той носи и страдания, и мъчнотии, но по неволя. Неволята подразбира безволие. т Казваме, че от съзнанието А е произлязло съзнанието В, а от него — съзнанието С. Следо-вателно, като се натъкне на някаква проява на съзнанието си, човек трябва да знае коя е пър-вичната причина за тази проява. Запример, ня¬кой иска да стане учен. Той трябва да знае коя е подбудителната причина, която е събудила в не-говото съзнание идеята да стане учен. Тази идея работи в съзнанието на този човек, но той тряб¬ва да потърси подбудителната причина, която го заставя да учи. Човек може да учи по две причини: или с цел да се препитава със знанието си, или да се облагородява, да се повдига. В та¬къв случай първият подтик към ученето ще бъде низходящ, а вторият — възходящ. Следовател¬но, щом дойдем до съзнанието, ние се натъква¬ме на закона на поляризирането. Това показва, че всяка проява на съзнанието има две страни, две противоположни посоки: възходяща и низ¬ходяща. Този закон се изразява графически с правата СО: С О.  Значи, всеки, кой-то иска да подобри положението си, той непременно трябва да се иоляризира, да раздели своите стре¬межи, т.е. да ги пос¬тави в две противо¬положни посоки. Щом имате две про-

о с Фиг. тивоположни посоки на движение, вие лесно можете да на-мерите между тях третата — правата посока. Щом е дадена посоката на движение на две точки, лесно ще намерите движението на третата точка. Как можете да направите това?  Геометрията дава следния прост начин: взимате правата СО, която представя движението на точките С и О в противоположни посоки. След това от точките С и О с пергел описвате дъги. От точката, в която дъгите се пресичат, спущате перпендикуляр откъм правата СО. Този перпен-дикуляр показва посоката на движението на точката О. Щом съзнанието се поляризира, чо¬век намира правата посока на движението си. Тази посока е перпендикулярът, спуснат от да¬дена точка вън от някоя права. Когато се поля¬ризира и намери своята посока на движение, съзнанието започва да изпуща светлина по всич¬ки посоки, във всички направления. При това положение съзнанието на човека е изложено на странични влияния и се движи като махало, на една и на друга страна. Така е за всеки, който не разбира закона. Обаче, който разби¬ра закона, той ще намери неподвижна¬та точка на своето съзнание и там ще застане. В съзнание¬то на човека тази точка е напълно ус¬тойчива, тя не се влияе от нищо. Тя е с о о точката О на права- фиг 2 та СО. Като дойдете

до тази точка, вие ще се върнете назад до точка ш, по-горе от коя¬то не можете да отидете. От точка т енергията върви но две посоки: щС и тО. Така се движи часовниковото махало, като описва около себе си полукръгове. Като дойдете в точка С на съз-нанието, вие мислите, че сте разрешили някой въпрос. Обаче, оттук се качвате в точка т; щом поседите малко в тази точка, слизате в точка О. И тук мислите, че сте разрешили въпроса, но се заблуждавате, както при точка С. Така се само- излъгвате всеки ден. Тъкмо разрешите един въп-рос, на другия ден виждате, че не сте го разре-шили. По този начин се създават ред философс¬ки системи, които наричаме „философски разсъждения на махалото". Всяка такава систе¬ма разрешава въпросите едностранчиво, вляво или вдясно; в края на краищата виждате, че ни¬то едното, нито другото разрешение е абсолют¬но. Тъкмо сте слезли в точка С, наляво, и казва¬те: Това разрешение не е право. Качите се горе, но скоро слезете в точка О и каз¬вате: И това раз¬решение не е право. Така се люлее съзнание¬то от О до С и обратно, докато дойдете най-пос¬ле до точка О, устойчивата точ¬ка на съзнание¬то, отдето пак се изкачвате наго¬ре, към точка т. Така се движи съзнанието ту наляво, ту надясно, ту в точка О и върви нап¬ред, разширява се и пръска светлина в пътя на човека. т

Фиг. 3

Фиг. 4 И тъй, махалото то (фиг. 2) ще се люлее най- 182 много до точките С и Б, по правите линии шС и тО и образува триъгълник СтО. Правите гпС и тБ представят крайния предел на възможности¬те за реализиране на дадено желание или за раз-решаване на известен въпрос. Като дойде до то¬зи краен предел, човек излиза от тези възмож¬ности и навлиза в нови. От точките С и т на правата Ст с помощта на пергел се описват дъ¬ги и от пресечната точка на дъгите се спуща перпендикуляр към правата Ст. Образуваният перпендикуляр пЕ представя махало, което има възможност да се движи до своите крайни пре-дели, наляво и надясно, по линиите пС и пш. И при това движение на махалото въпросите оста¬ват пак неразрешени. Обаче човешкото съзнание не може да стои на едно място. Стъпка по стъп¬ка то се движи и излиза от старото си положение. От точките т и О (фиг. 3) пак ще опишете дъги и ще спуснете перпенди¬куляр към правата тО, а именно — перпендикулярът пц. И в този слу¬чай перпендикуля¬рът пц представя махало, по което съзнанието на човека се движи до своите крайни предели шп1 и п1с1. Най-после от точките С и О на правата СО пак описваме дъги, от пресечната точка на които спущаме перпендикуляр Ог; по този перпендикуляр, който служи като махало, се движи съзнанието на човека но нравите СО и ОО, като образува и в този случай триъгълник СОО, равен на другите два, както и на триъгъл¬ника СтО, с който се намира в обратно поло¬жение, с върха надолу. При това движение на съзнанието ние имаме три неиодвижни, устойчи¬ви точки, в които въпросите могат да се разре¬шават. Обаче мъчно се спира съзнанието в тези точки. Фигура трета представя създаването на макрокосмоса, а същевременно и пътя на слиза¬нето и възлизането на човешкия дух. Тази фигу¬ра се нарича „Соломонов знак". От центъра А може да се опише окръжност; тя представя го¬лямата и малката вселена, големия и малкия космос. По този начин ние си представяме ми¬наването на обикновеното човешко съзнание и самосъзнание в неговото подсъзнание и свръх- съзнание. С други думи казано, човек минава от обикновеното в Божественото съзнание, от обикновения в Божествения свят, дето започва да се движи в перпендикулярна посока на всяко свое желание.  Как ще разберете мисълта, че трябва да се движите в посока перпендикулярна на своите желания? Представете си, че някой обича да пие, да пиянства. Това желание влече човека надолу, към центъра на земята. Какво трябва да напра¬ви този човек? Той трябва да тръгне в обратна посока на своето желание, а именно, в перпен-дикулярна посока нагоре, към центъра на слън-цето. Той трябва да върви нагоре без никакъв компромис, без никакво отклонение. Най-мал¬кото отклонение от перпендикуляра ще го завле¬че надолу. Като каже категорично в себе си, че няма вече да пие, той започва да се качва по перпендикуляра. Ако започне да отстъпва в себе си и каже, че ще пие само две-три глътки или най-много една чаша, този човек е пропаднал вече. Щом се зарече веднъж да не пие, никак не трябва да пие. Една глътка, една чаша или едно кило вино, то е едно и също нещо. Този е начи¬нът, по който човек може да се освободи от ня¬какъв недостатък в себе си. Щом реши да не прави нещо, той трябва да бъде категоричен — никакво отстъпление от взетото решение. Който иска да стане силен, той трябва да се откаже из¬веднъж от някой свой недостатък и да постоянс¬тва в решението си. Щом може да прояви воля, това показва, че човек може да мисли. Който иска да знае дали може правилно да мисли, не¬ка се опита да се откаже от някой голям недос¬татък в себе си. Ако може да преодолее този не¬достатък, това показва, че той мисли. Затова именно недостатъците трябва да се използват по най-разумен и правилен начин. Чрез тях ще ка¬лите волята си и ще изпитате силата на своята мисъл. Недостатъците, от какъвто и характер да са — физически, сърдечен, умствен или духовен, са създадени от самите вас. Следователно само вие можете най-лесно да се справите с тях. Сега ще ви дам малки обяснения, от които трябва да се ползвате. Когато изнася истината, човек трябва да гледа обективно на нещата. Зап-ример, започваш да броиш от 1 до 10, казваш: 1, 2, 3, 6, 9... — сбъркаш. Щом направиш пог¬решка, не остава нищо друго, освен да заличиш погрешката и да започнеш отново: 1, 2, 3, 4, 8, 9... — пак направиш погрешка. Ще заличиш пог-решката и ще продължиш да пишеш. Който не разбира закона, той ще започне да се извинява, да търси причините — защо, за какво е сгрешил. Който разбира закона, той лесно изправя пог-решката си. Когато пише или когато брои, чо¬век лесно може да прави погрешки. Достатъчно е най-малкото отклонение на вниманието му, за да сгреши. Ако иска да не греши, той трябва да бъде съсредоточен в работата си и да изучава силите, които действат при написване на всяка буква или на всяко число. Представете си, че трябва да напишете число¬то 1, единица. Силите, които взимат участие при написване на единицата, започват отгоре и слизат надолу. Значи, единицата определя посо¬ката на силите. Когато искате да напишете чис¬лото 2, двойката, въпросът е по-сложен: първо се образува един малък кръг (О), който предста¬вя пътят на човешкото съзнание, което, наместо

Фиг. 5

да се движи в орби-тата си, се развива навън, първо по по¬сока с, а после слиза надолу, по посока е. Причината за това е, че друг някакъв цен¬тър е повлиял на чо-вешкото съзнание и го е заставил да из¬мени пътя на своето движение. Но и това влияние на центъра „е" се изменя, защо¬то иде друго, по-силно влияние, от центъра с1, което заставя силите на първичното съзнание да се изменят, да образуват по-малък кръг от пър¬вия. След това иде влиянието на центъра ш, а най-после иде влиянието на центъра к, който повдига човешкото съзнание нагоре. Следова-телно, всяко съзнание, което минава през двой-ката, преживява сложни процеси. Числата 1 и 2, написани едно до друго, представят 12-те зодиа-ци. Събрани заедно, те дават числото три. Кога¬то съзнанието на човека минава през 12-те зоди¬аци, те оказват върху него 12 различни влияния. Значи, те внасят в съзнанието му 12 различни елементи. Тъй щото, когато изучавате числата, вие мо-жете да изучавате всяко число поотделно, а мо-жете да ги изучавате и колективно, в техните об¬щи влияния. За вас е важно да знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т.е. сили, енергии, които действат върху съзнани¬ето на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме „стремеж към Бога". Следователно стремежът към Бога ражда любовта. Значи, любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към Първичното, към Божественото съзнание. Сега, на вас остава да разсъждавате, да мисли-те върху недоизказаните въпроси. За вас е важно да мислите, да намерите метод, чрез който да възстановите равновесието на вашето съзнание. За тази цел достатъчно е винаги да помните, че има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освен вие самите, никой друг не е в състояние да скъса тази връзка. Ние наричаме тази връзка „проникване на Божестве¬ното съзнание в човешката душа". Тази връзка представя вечно движение, вечно проникване на Божественото съзнание във всички същества и движение на тези същества към Божественото съзнание. Всеки е опитвал и опитва тази връзка. И при най-лошото състояние да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо силно във вас поддър-жа духа ви. Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо здраво, неизмен¬но, което поддържа равновесието на вашето съз¬нание. Това се дължи на онзи лъч от Божествено¬то съзнание, който прониква в душата на всички хора. Като знаете това, дръжте в себе си положи-телната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви н^усне, няма да ви изостави. Когато изпаднете в безиз-ходно положение и не знаете как да разрешите някоя задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се разреши. Като си кажете та-ка, успокойте се. Няма да мине много време и за-дачата сама по себе си ще се разреши. Следова-телно, когато съзнанието ви се раздвои, първата работа е да се успокоите и да вложите в подсъз-нанието си положителна вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога можете да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка. Върху тази връзка, именно, вие можете да градите вашия бъдещ живот. Без вяра в тази връзка, вие не бихте могли да живеете, не бихте могли да издържите на постоянните промени, на каквито сте изложени всеки момент. Животът на земята е живот на постоянни промени. Свещено нещо е връзката ви с Великото Бо-жествено начало на живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Ни¬то вие имате право да я чоплите. Уповавайте на нея! Тя ще ви извади и от най-забърканите поло¬жения на живота. Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни. Ако временно сте изгубили свободата си, пак ще я придобиете. Докато се държите за тази връзка, за този конец, вие ще можете да излезете от лабиринта на вашия живот. Скъса ли се връзката, вие оставате в този лабиринт, докато дойде някой и ви помогне отно¬во да я възстановите. Страшно нещо е човек да се оплете в конците на материята! Единствена тази връзка е в сила да ви освободи от забърканите конци на материалния свят. Като знаете това, ни-кога не си позволявайте да развързвате конеца, с който Първичната Причина ви държи. Някои счи-тат за голямо изкуство да развържат този конец, да се освободят от тази връзка. Не, докато живее-те в лабиринта на материята, не късайте конеца! Всяко преждевременно късане на този конец води след себе си нещастия, страдания, катастрофи. Докато сте в лабиринта, дръжте се здраво за тази връзка. Това значи вяра. Следователно положи-телната вяра, за която говорим, подразбира съз-нателно поддържане на вътрешната, разумна връзка между Първата Причина и нас. Сега всички заедно ще направим следното уп-ражнение. Ще си представите, че имаме хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутрин-та и мислено ще направим разходка до Зорница¬та, а после до Слънцето. След това ще направим едно пътешествие и до Венера. Като свършим пъ-тешествието, ще се върнем отново на земята. Ще ви дам това упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, в продължение на десет де¬ня, а след това, когато сте неразположени. Доб¬ре е да правите упражнението сутрин, между два и три часа. Ако не можете да го правите сутрин, правете го вечер, от десет часа нататък. Легнете ли си по-рано от десет часа, не го правете. Това упражнение ще ви отнеме най-много пет мину¬ти. Ще концентрирате мисълта си към Слънцето и абсолютно ще забравите околната обстановка. Като свършите упражнението, ще почувствувате едно освежаване, бодрост и разположение на духа. Докато правите упражнението, гледайте да не се раздвоите, да не изпаднете в буквата на не-щата, да го нравите механически. Всяка механи-ческа работа развива лоши навици в човека. Ето защо, всяко упражнение трябва да се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за да се отрази благотворно върху човека. Лабиринтът, за който ви говорих, представ¬лява гъста материя, в която всеки може да по¬падне. За да преодолеете мъчнотиите, които сре¬щате в гъстата материя, вие трябва да се полз¬вате от методите, представени чрез триъгълниците на фиг. 3. Там са показани мето¬ди, чрез които човек може да отправя ума, сър¬цето и волята си към Първичния център, от кой¬то е излязъл. Значи, стремежът на човека, на ця¬лото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното съзнание. Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в живота. — Мно¬го просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по- реално нещо от тази връзка. Тя никога не се про-меня и нищо в света не е в състояние да я разкъ¬са. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е чо¬век да отправи погледа си към изгряващото слън¬це, за да разсее облаците, събрани в неговото съз¬нание. Такова нещо представлява Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хори¬зонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в не¬го повече светлина, повече живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче, ако може да се свърже с Първичното съзнание, всичко това мо¬ментално изчезва: той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява; той намира смисъл в живота, вижда, че има за какво да живее. Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно да го развърже. Тази мъчнотия е кармическа и трябва разумно да се разреши. - Предоставете си, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някой човек, но сте забравили това престъпление. В сегашното си съ-ществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче, при движението по орбитата на вашето съзнание вие минавате през своето минало, когато сте извършили престъпле-нието и срещате онзи, когото сте убили. Тази сре-ща е необходима, за да ликвидирате с кармата си. Човекът, когото в миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашият образ, вашите движения са се отпечатали в съзнанието му и той се нахвърля върху вас с мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговите неприязнени мисли и чувства се отразяват върху вашите и вие преживя-вате големи сътресения. Какво трябва да правите при това положение? Ще се обърнете към Бога с молба да ви помогне правилно да ликвидирате с кармата си. Каквито страдания да ви сполетят, ще ги понесете с търпение, защото знаете, че при-чината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите. Има случаи, когато някоя душа, на която сте при-чинили някаква пакост, с години ви търси, докато ви намери да ви отмъсти. Когато тя е горе, в не-видимия свят, вие сте на земята. Тя ви търси горе, не може да ви намери. Ако тя е на земята, вие сте в невидимия свят, пак не може да ви намери. Случва се и двамата да сте на земята, но вие сте някъде в Америка, а той — на другия край на света, не може да ви намери. Най-после условията се съчетават така, че и двамата се срещате на едно и също място. Тогава вие не можете да бягате, но трябва да се обърнете към Бога с молба да ви по¬могне. Вашият кредитор пита: Готов ли си да плащаш? Ако кажете, че сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака да се изп-латите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъче¬ния и изпитания. Този е моментът, когато човек трябва да признае престъплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне към Бога, към Вечния извор на Любовта да му помогне правил¬но да ликвидира със своята карма. Кармата се ликвидира със закона на любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават. Всяко страда¬ние има свои далечни причини. Страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на фи-зическия свят, но може да се изрази и в астрал- ния, или в менталния свят, т.е. в света на чувства¬ та и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази кармата, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви наме-ри и ще ви застави да му платите. При ликвидиране на кармата има обратни по-ложения. Това са добрите случаи във вашия жи-вот, когато вие сте правили добро на хората, а те не са могли на времето си да ви благодарят. Тъй щото, когато някой ви хване за гушата и настоя¬ва да платите каквото му дължите, едновременно с това друг иде да ви благодари за доброто, кое¬то някога сте му направили. И двамата са еднак¬во силни; те се хващат за раменете и започват да се борят. Вие оставате между тях. В дадения слу¬чай вие не трябва да взимате участие в тяхната борба. Ще седите настрана и ще се молите. Те са¬ми ще се разправят. Как се явяват споровете в света? Представете си две братчета А и В, които си играят тихо,

Фиг. 6 193 мирно, братски се разбират. По едно време някой им подхвърли една ябълка С (фиг. 6). Те се спущат към ябълката и започват да я теглят: едното тегли и другото тег¬ли — започват да се борят кое от тях да вземе ябълката. В тази борба се обра¬зува един четириъ- 13. Допирните точки в природата гълник. Децата се държат за ръцете, борят се, а ябълката остава свободна. Те поглеждат към ябълката, но нито едното пуща, нито другото. В дадения случай ябълката е причина за явилия се спор, който създава кармически отношения. Как ще се разреши този въпрос? Дохожда трето лице, което има известно задължение към едно от братчетата и казва: Аз ще платя за него. Плаща и въпросът се разрешава. Същото се случава и във вашия живот. Ако дойде някой ваш благодетел да ви помогне, лесно ще ликвидирате с вашата карма. Ако никой не ви помогне, ще минете през големи нещастия и страдания, докато най-после изплатите всичките си задължения. Всеки човек има поне по един приятел, който се застъпва за него и го защищава, и по един неприятел, който го преследва и постоянно му пакости. Приятелят и неприятелят са еднакво силни и се борят по¬между си за един човек. Приятелят казва: Аз оби¬чам този човек, той е дал живота си за мен. Неп¬риятелят казва: Аз го мразя, в миналото той ме уби. Приятелят казва: Щом е така, от мен искай, аз ще платя заради него. Двамата се спогаждат и с това спорът се разрешава. Това са неща, които стават в невидимия свят, а също така и на земя¬та, както и в съзнанието на човека. Виждате един напреднал човек, който тъкмо е стигнал върха на своя живот, радва се на успеха си, радват се и близките му. В този момент неп-риятелят му го дебне, иска да пресече нишката на неговия живот. Ако успее да направи това, всич¬ки ще се чудят какво е станало с този човек. Най- после ще кажат, че умрял от разрив на сърцето. Обаче приятелят на този човек иде точно в мо-мента на тази засада, излиза срещу неговия неп-риятел и го поразява. След това този човек казва: Голямо премеждие минах, но благодаря на Бога, спасих се. — Хората имат криво разбиране за спасението. Само Бог спасява. Той е създал све¬та, Той спасява. От всичко казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-го- лемите. Следователно, каквото да се случи в жи-вота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при ни-какви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате гази връзка, вие ще бъдете в състоя¬ние да мислите, да чувствате, да действате. Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забра¬вени. Същото нещо се забелязва и между светс¬ките хора. Докато партията им е силна, те имат вяра и могат да направят много неща зарадй нея. Щом партията им отслабне, и те изгубват силата си. Значи, докато е свързан с Божественото съз¬нание, човек има сили всичко да направи. Щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на живота. ■ Размишление. П г — /йг — /е п . Та и — ЬI — а и т е п. 12-та лекция от Учителя, държана на 3 януари 1923 г., София. ОКУЛТНА СТРАНА НА ЖИВОТА Пг —/йг —/еп. Та и — Ъ1 —а итеп . Тайна молитва. Размишление. Всяка мисъл или всяка дума може да се за¬държи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Запример, как¬во разбирате под думата „жажда"? Жаждата оз-начава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото ка¬то се утоли с вода, човек изпитва приятно чувст¬во. Значи, жаждата подразбира подготовителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата „глад"? Гладът отнася ли се до самия човек? Думата „глад" съ-държа ли някаква конкретна идея? И гладът оз-начава известно вътрешно състояние. Когато ка-жем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. „Гладувам" и „глад" са две различни понятия. Има ли някакво отно¬шение между жаждата и глада? Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения. Мисълта върви в ли-нии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се про-ектират в плоскостта. Обаче всяка мисъл пре-търпява неколкократно пречупване, в зависи¬мост от средите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли: остри, пра¬ви и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерва¬не дължината на ръката е забелязано, че крадци¬те, т.е. ония, които обичат да пипат, имат вина¬ги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт? Много простр. В желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в ня¬кой чужд джоб, те постоянно проектират мисъл¬та си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да продължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се продължават. Ако в про¬дължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоиз¬менят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си. Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мис¬лите, какво ще стане със съзнанието на един ан¬гел, ако се проектира към земята? (— Ще се пре¬чупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста сре- да2) Окултистите казват, че растенията са деца на ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче, през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзна¬ние е минало през центъра на земята или през друг някакъв център? (— Не е минало през цен¬търа на земята.) — Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се на¬мират, ако бяха минали през центъра на земята? Ако означим съзнанието на растенията с права¬та АВ, съзнанието на животните ще върви в пер-пендикулярна посока на АВ, а именно в посока шп. Съзнанието на човека пък ще върви в посо¬ка п<1, нагоре. Оттук се вижда, че между расте¬нията и хората има известно подобие. И едните, и другите се движат по един път, но в две раз¬лични посоки. Животните пък представляват прехОдна фаза, която съдействува за повдигане на човешкото съзнание. Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на рас-тенията върви в права посока надолу към земя¬та и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на слънцето. Според някои окултисти растенията са деца на ангелите, а животните — деца на архангелите. Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на земята и продължава да се движи нагоре по направле¬ние към центъра на слънцето. Значи, растенията се движат от посока А към В; хората се движат от посока С към О. Правата СО показва посо¬ката на движението на човешкото съзнание, ко¬гато е слизало в материята. В т п В Фиг. 1 Сега, когато човек еволюира, неговото съзна-ние се движи в обратна посока, от О към С, към центъра на слънцето, към Първичния цен¬тър, по който някога се е движило. От двете по¬соки, по които се движи съзнанието на растени¬ята и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение. Между растенията и хора¬та има известно отношение: главите на растени¬ята са забити в земята, главите на хората са свободни. Растенията се подпират на главите си, а хората — на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диамет¬рално противоположни посоки, те имат съвър¬шено различни раз¬бирания. Разликата в разбиранията им се заключава в след-ното: Растенията не познават какво нещо е грях, престъпле¬ние, срам. Те вър¬шат всичко открито. Хората познават греха, престъпления¬та. Те вършат неща¬та тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на земята, затова е сво¬ бодно от онези качества, които човек е придо¬бил в миналото си.  Каквото да се говори за съзнанието, както да се обяснява, все ще останат някои неща неразб¬рани. Докато сте ученици, все ще има някои не¬ясни за вас въпроси. Казвате: Защо не може и не с А в В Фиг. 2 трябва да разберем всички въпроси? Ще ви отговоря със следния пример. Представете си, че имате един голям хамбар пълен с жи-то. Човешкото съз-нание иска да изс-ледва какво количес-тво жито има в хамбара. Това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната го- дина няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава ни¬що друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото да е лю-бознателен, нека остави някои въпроси неизс-ледвани. В негов интерес е да остави част от жи-тото неизследвано. Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послу¬жи като основа на бъдещия му живот. Така пос¬тъпва и природата. Тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на оне¬зи, които искрено желаят да учат. Сега ще ви дам един пример, сами да напра- вите сравнение, да видите как хората ценят не-щата. Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания. Едното общество се стреми към големи работи и тях цени. Другото общество пък цени малките работи. Пред тези общества се явяват двама ат- лети: първият носи на гърба си тежест от 200 килограма. Вторият носи един скъпоценен ка¬мък от 500 грама тежест. Като се явяват пред тези общества, първото ще ръкопляска на пър¬вия атлет, него ще признае за герой, а на вто¬рия ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките ра¬боти, второто общество може да цени и разби¬ра и големите работи. Първото общество пре¬небрегва малките работи. Героят, който носи 200 кг на гърба си, е физически силен човек. Той е развил своята мускулна сила. Вторият ге¬рой, който носи тежест от 500 грама, е умстве¬но силен човек. Той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само 500 грама, представя знанието, което този човек е складирал в главата си. Тъй щото, пър¬вият герой носи тежест на гърба си, а вторият — в главата си. И затова, като казвам, че при¬родата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в ко¬ято се крият големи богатства. Тези богатства се откриват по малко, постепенно, и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, кои¬то обичат да работят. И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от 500 г тежест. Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление. Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и анге-лите не могат да го носят. В течение на векове¬те от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало разм-ножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представя спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се съ-будят, да започнат да се развиват. Следовател¬но една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен живот. Тази инертна материя се среща и в най- малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които ча¬кат часа на своето пробуждане. Те казват: Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме. Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си. Знанието на чове¬ка, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегаш¬ния преходен живот, който той минава. Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които събрани заедно, представляват онова истинско, положително знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си 200 кг те¬жест. В друга фаза на развитие той ще цени он¬зи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък 500 грама. В трета фаза на разви¬тие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съз¬нания в природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други че¬тири вида съзнания от невидимия свят. Казано е запример, че растенията са деца на ангелите. Сега се явява въпросът защо ангелите трябва да взимат формата на растенията. Това е един не¬известен въпрос — хикс (х). След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст? Не можа ли да го направи от друго нещо? Това е второ неизвестно — игрек (у). Значи, имате едно уравнение с две неизвестни. Трябва да на¬мерите начин как да решите това уравнение. Ангелите се свързват със съзнанието на рас-тенията, за да им помогнат да развият доброде-тели. Растенията са лишени от добродетели, за-това са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им — техните добродетели и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, ко-ито са необходими за съграждане на причинно¬то тяло — основата на неговата мисъл. Човеш¬ката мисъл се съгражда от образи, които при¬чинното тяло създава. Мисъл без образ не съ¬ществува. Следователно, човек не може да мис¬ли, ако няма в съзнанието си някакъв образ. Образите на нещата се крият в причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съг¬раждане на причинното тяло. Слязъл на физи¬ческия свят, човек се явява с добре развито фи¬зическо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: астрално, мен- тално и причинно. И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живо¬та на земята. Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да използва условията на физическия свят. И тъй, в човека първо се е създало физичес¬кото тяло, за да послужи като основа за съг¬раждане на останалите тела. У някои хора фи¬зическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в астралния свят и да започнат строежа на астралното си тяло. У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напъл¬но завършат строежа на физическото си тяло. Тъй щото, физическото тяло представлява ос¬нова за астралното; астралното представя осно¬ва за менталното; менталното — за причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може сво¬бодно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всич¬ко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божест¬вени тренове, не ви е позволено нито в морал¬но, нито във физическо отношение да си играе¬те, да постъпвате както намирате за добре. Ко¬гато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме. Всеки Бо¬жествен път извършва определена работа. Веднъж сте инженери, за интересите на хиля¬ди хора вие трябва да строите пътища, по кои¬то те ще минават, по всички правила на новата наука. Това значи морал. Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! До¬шъл на земята, всеки човек е работник, инже¬нер, който строи пътища. Той е държавен ра¬ботник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писание¬то е казано: „Прави правете Божиите пътища!" Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. — Именно като ученици вие но¬сите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ жи¬вот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пъти¬щата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пъ¬тища? Резултатът е такъв, че от сто души, кои¬то вървят по тези пътища, 75% умират, а само 25% оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвър¬шено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школа¬та, трябва да има друг процент, а именно: 75% да минават пътищата благополучно, а само 25% да не издържат. Колкото повече напредва¬те, процентът на издържалите трябва да се уве¬личава, да бъде 100%, да няма нито едно изк¬лючение. Такъв е Божественият морал. В Божи¬ите пътища няма жертви, няма погрешки. Там всичко върви гладко, хармонично. Като извър¬вите един Божествен път от 30 години, нито един пътник не трябва да пострада. Това значи Божествен морал. Дръжте в ума си идеята: пътят, но който вър-вите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне. С други думи казано: когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие, да няма и най-малък фалш. Всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъд'е честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски. Прочети ги и ще се увериш в думите ми. Домакинът проверява и вижда, че инженерът го-вори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. — Възможно е. Всяко нещо вързано на земята, вързано е и на небето. И в духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, ке¬ремиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят, както в някоя незавършена къща. Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око. В духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство мо¬же лесно да се провери истинно ли е или не. Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е на лице. Когато се говори за промяна в съзнанието, та-зи промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители. Запример, майка музикант- ка и баща с наклонност да краде раждат син. Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието — от ро-дителите си, от една страна той ще бъде музи-кант, а от друга — крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родите-лите си съдържанието и смисъла на тяхното съз-нание, то носи техните пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си. Във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някак¬ва фамилна, родова слабост, вие трябва да взе¬мете само формата на тази слабост, но не и ней¬ното съдържание и смисъл. Запример, бащата обича да пие. И синът може да пие, но не вино, както баща си, а вода. Щом вземете формата на някоя слабост на родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл. Ясен ли ви е този въпрос сега? Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано. Според мен едни работи ви станаха ясни, а дру¬ги се замъглиха. Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали ха¬ресвате тази философия или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Запри¬мер съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в природата е строго опре¬делен, те нито се намаляват, нито растат. — То¬ва е модерно схващане във философията. Всъщ¬ност не е така. Всяка година се придава по един нов елемент в природата. Този елемент иде от¬вън някъде и влиза в космоса. Външно, във фи-зическия свят, това не е констатирано в проме-ните на човешкото съзнание. Всеки момент в чо-вешкото съзнание се влива нещо ново.  Като разрешават известен въпрос, някои фи-лософи казват: Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент, хикс (х), който развали работата. Те правят из-числение и намират, че хикс е равен запример на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент, игрек (у), влиза в съзнанието им и разваля работата. Изчисляват на какво е равен игрек и намират, че е равен запример на две. После влезе нов елемент в съз-нанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира. 209 В съвременната химия се говори за атомите на елементите, запример за атома на златото, като се счита, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства. В действителност не е така. Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в рас¬тенията; последният се различава от атома на златото в животните; най-после, атомът на зла¬тото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на злато¬то, с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съв¬ременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не взимат предвид гъсто¬тата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на во¬дорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От матери-ята зависят действащите сили в целия космос. 14. Допирните точки в природата  Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки мо¬мент в живота се внася нещо ново. Ако за мо¬мент само приемем, че това втичане на новото престава, с космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвест¬но. То ще остане неизвестно завсякога, за всич¬ки времена. Защо? Защото новото иде всеки мо¬мент. Никой учен, никой светия, никой ангел да¬же не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божес¬твената сила е безгранична и непостижима. До¬като не се е проявила, тя е безгранична и непос¬тижима. Щом се прояви, тя става постижима. Стремете се към проявеното съзнание, като па¬зите-нравилото да не изяждате всичкото жито в хамбара. Сега ще ви задам въпроса: Трябва ли всичко да опитвате? Ще отговоря със следния пример. Представете си, че седите на единия край на ед¬на чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е за-качена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи, имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ? Вие вижда¬те една кука близо до вас, взимате я и с нея по¬сягате към кошницата, изваждате няколко ябъл¬ки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от О до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се на-тъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към С; същевременно и кошницата трябва да се а

Фиг. 3 мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе, наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещас-тията в света? Защото опитвате ябълките без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в живота. Точ-ката А представя мястото на вашия идеал. Опа¬сен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука. Идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от не¬го. — Искам да бутна този кош, да си взема ня¬колко ябълки. — Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен чин как да решиш задачата. И тъй, за да не изгубите равновесието в жи¬вота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки. Желая ви да разсъждавате правилно, да при-добиете такова знание, което всякога можете да приложите в живота си, и посредством което всякога можете да градите. Без това знание ни-какъв морал не можете да създадете в себе си. Тайна молитва. Пг — /йг — /е п . Таи —Ь1 — аитеп. 13-та лекция от Учителя, държана на 10 януари 1923 г., София.