Проява на любовта
Ще ви дам следнитъ1 мисли.
Това, което тече, е вода.
Това, което стои, е камък.
Това, което лъха, е въздух.
Това, което нуди, е сила.
В 14. глава от Евангелието на Лука се изнасят три неща, които спъват развитието на човека, или го отклоняват от правия път. Те са: нивит, воловет и женитбата. Питате: Да си купя ли нива? – Нивата е първата спънка. – Да си купя ли волове? – Воловег са втората спънка – Да се оженя ли? – Женитбата е третата спънка. Камъкът жени ли се? Това, което лъха, жени ли се? Това, което те нуди, жени ли се? Камъкът тече ли? Камъкът не тече, но противодействува на водата. Водата лъха ли? Водата тече. Това, което лъха, нуди ли те?.
Съвременните хора казват, че човек трябва да се ожени, да образува дом, семейство. Семейството е създадено от Бога; то е Божествено учреждение. Женитбата, обаче, е човешки институт. Човетаките н"Ьща са временни, а Божествените –вечни. Колкото и да е дълготрайно нещо, щом е човешко, то има край.
Лука 14 гл.
129
Когато ви питат за началото и за края на нещата, ще знаете, че човешките работи имат край, нямат начало. Божествените нЪ-ща имат начало, нямат край. Следователно, всяко нещо, което има начало, а няма край, е Божествено. Всяко нещо, което има край, а няма начало, е човечлко. Вие ще цитирате стиха, в който е казано: „Аз съм алфа и омега". Обаче, алфа и омега не означават начало и край на нещата. Взимате една пржчка, огъвате я и образувате от нея крива линия, окржжност. След това поставяте ръцет си върху огънатата пржчка. Можете ли сега да кажете, къде е началото, и къде е краят на първата пржчка?
Първоначално човек е бил създаден сам, да работи и да се развива. ТЬзи условия му се видели трудни, затова пожелал да си купи нива, да се разшири. Купил нива, разширил се, но с това заедно се натъкнал на първата спънка. Той се намерил в затруднение, видЪл, че сам не може да обработва нивата си. Тогава започнал да търси помощник в работата си. Купил си пет чифта волове да му помагат. С т-бзи пет чифта волове той се натъкнал на втората спънка. Петте чифта волове предста-вят петте сътива на човека, чрез които той се сверзва с външния свят. Най-после решил да се ожени. Женитбата е третата спънка на човека. Когато умът и сърцето
9
130
на чои-вка са събудени, това показва, че той се е оженил. Като се ожени, човек казва: Не искам вече да зная, кой какво мисли за мене. Ще чувствувам, ще мисля, както раз-бирам, и ще гледам дома си. Прав е чо-в^Ькът. Той е турил основа на дома си и трябва да се грижи за него. Някой казва, че още не е женен. Този човеж взима думата „женитба" в буквален смисъл. Според мене, нт>ма човек в света, който да не е женен.
Мнозина се женят, за да бъдат щастливи. Те мислят, че като се оженят, вратата на Царството Божие ще се отвори за тях. Други пък искат да се оженят, за да вл^зат в реда на хората. Значи, те искат да вл-взат в реда и порядъка на човешкото. Не е лошо човек да се ожени, но важно е, какво ще придобие в женитбата. Всеки може да бъде търговец, но важно е, какво ще продава. Ако нъжой търговец продава кръстове и ковчези за умрели, хората ще бъдат ли доволни от него? Кой купувач на ковчези и кръстове за умръ\ли ще благодари на търговеца за това, че му продал тия вещи? Не е лесно човек да отиде в нт>кой магазин за погребални вещи да купи сандък и кръст за някой свой ближен. Той ще отиде в магазина на тоя търговец, но по неволя. Защо ви са нужни т^зи вещи? Не може ли вашият ближен да мине без ков-чег и без кръст? Защо са потребни ков-
131
чег и кръст на умрелия? Вие разрешавате трудни въпроси, разрешете и този въпрос. Когато умре някой християнин, поставят го в сандък, заравят го в земята и отгоре забождат кръст. След това близките му плачат, жалят, че не е между тях. Ако отидете в нъкое семейство, на което бащата е заминал за онзи свят, ще видите, че всички плачат за него. Ако бащата е бил скъперник, строг, студен към децата си, т вътрешно ще бъдат доволни, че баща им е заминал за онзи свят, защото ще могат да си по-живтлт, както трябва. Докато на една страна плачат, на друга дълят помежду си наследството. Всеки иска да знае, какъв дт>л му се пада. Турците пък постъпват по друг начин с умрълия. Р го придружават до гроба, хвърлят го от високо в дупката, да разбере, че е заминал за другия свят, и се разотиват. Като си отидат всички хора, тогава го заравят. Изобщо, всички народи по-гребват умрълите си по различен начин. Когато умре, човек познава, кой го е обичал, и кой не го е обичал.
Всички хора говорят за любовта. Как познавате, че нтжой човек има любов? Кой е пробният камък, с който опитвате, дали даден човек има любов? Първата проява на любовта е даването. Дето има любов, там всЬкога има даване. Не може човек да има любов и да не е готов да дава. Когато любовта напусне човека, той вече престава
132
да дава. Любовта разширява човека и събужда в него желание да дава. Този за-кон се проверява навсБКъде в живота. Когато търговецът работи с любов, в него се явява желание да отвори дюкяна си и да продава. Когато земедЪлецът работи с любов, отваря хамбара си и щедро дава. Когато младата мома стане майка, в нея се събужда желание да дава. Когато учителят влезе в училище и децата го заобиколят, той започва да дава. Всички хора, в сърцата на които любовта влиза, имат желание да дават. Докато хората дават, любовта действува в тях. Щом престанат да дават, любовта ги напуща. Значи, даването е свързано с закона на любовта. Така е в духовния свят. На физическия свят, обаче, казваме: Търговецът продава стоката си; зе-медт>лецът оре нивата и продава житото си; майката възпитава детето си и го праща на училище. На земята поривите на любовта се кръщават с различни имена. Когато не дава, човек се натъква на опасности, на каквито търговецът се натъква. Търговец купува стока, но не я продава, държи я в дюкяна си. След време купува още стока, която сжлцо не продава. По този начин той събира много стока, влага парите си в нея, но не я продава. Като свърши парите си и не може да купи повече стока, нито може да я продаде, той се намира пред фалит. Значи, в любовта става обмена: взима и дава. Кое е
133
по-добро: да взимаш, или да даваш? Писанието казва: „По-блажен е онзи, който дава, отколкото този, който взима".
Докато любовта е във вас, давайте. Даването е вътрешен процес, който сверзва човека с Бога. Който не дава, той не може да се сверже с Бога. Христос казва: „Който не се отрече от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си и от своя жи-вот, той не може да бъде мой ученикъ". Това значи: който не даде всичко старо, каквото има, той не може да бъде ученик на новото. Наистина, защо са нужни на човека майка, баща, брат и сестра? Защо му е потребна майка мечка? Защо му е нужен баща вълк? Защо му е потребна сестра паяк? Защо му е нужен брат змия? Какво ще допринесе сестрата паяк? Тя по цт^ли дни ще тъче паяжини по ъглите на стаята, а ти ще метеш подир нея. Паякът лови мухи и сам ги яде, не му дохожда на ум да сподели плячката си с някого. Следователно, да се отрече човек от майка, баща, брат и сестра, това значи да се отрече от всичко онова, което той сам е направил. Човек сам е купил нива, сам се е сверзал – сам да се освободи от първата спънка. Чо-вфзк сам си е купил волове, сам се е сверзал – сам да се освободи от втората спънка. Човек сам се е оженил, сам се е сверзал – сам да се освободи от аретата спънка. Отречете се от всички връз-
134
ки, които сами сте направили. Както сте се сверзали, така трябва да се развержете. Вие сами сте си купили нива, волове и после се самоизлътеате, че са ваши. Оженили сте се за една мома и казвате, че тя е ваша жена. Майката е родила вашата жена, мъчила се е, грижила се е за нея, и един ден вие взимате чуждата дъщеря, оженвате се за нея и казвате, че тя е ваша жена. Като се ожените за чуждата дъщеря, не само нея ще направите нещастна, но и цълият дом ще стане нещастен. Същото се отнася и за мъжа. Това искал да каже Христос: Отречете се от всичко онова, което сами сте създали и което носи нещастие не само на вас, но и на вашите ближни!
Какво трябва да правите, за да избегнете нещастията? Ако искате да се ожените, дали сте момък или мома, потърсете дру-гар или другарка, които да нямат нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра. Щом намърите такава мома, или такъв момък, оженете се и ще бъдете щастливи. Разбирайте ме право, за да не изпаднете в противоречие. Какво правят съвременните моми и момци Р Като дойде време да се женят, т търсят богата мома, или богат момък, от високо обществено положение, да могат да се повдигнат. Ще кажете: Тогава хората не трябва да се женят. Ще се женят, както и досега са се женили. Но в женитбата трябва да се внесе нов елементъ–любовта.
135
Адам се ожени за Ева. Чия дъщеря бътие Ева? Кой бътие бащата, коя бътие майката, кой бътие братът и коя – сестрата на Ева? Както виждате, Ева бътие дъщеря, която нямаше нито баща, нито майка, нито брат, нито сестра.
Сега вие искате да знаете, какъв ще бъде краят на вашия живот. Ако сте купили нива, ще я оставите; ако сте купили волове, ще ги напуснете; ако сте се оженили, жена ви ще ви напусне. Ако не оставите нивата си още първата година, най-късно след 120 години ще я оставите. Крайният предъл за едно събитие на земята е 120 години. Ако воловетъ-не ви напуснат още първата година, след десет години ще остареят и не ще могат да ви служат. Ако приживе още жена ви не ви напусне, като остар-ве, ще замине за другия свтзт, и вие пак ще останете сам. Ние разглеждаме нещата вън от човека и знаем, какво може да се случи с него. Вие разглеждате нътцата като нераздълна част от вас, вследствие на което се сверзвате с тях и, като би се отнемат, страдате. Влизате в един инсттут, сверзвате се с него и после не можете да изл-взете оттам. Запримътг, н"бкой се ожени, сверже се с института на женитбата и мисли, че не може да живЕе без него. Човек е съществувал преди създаването на този институт. Се-гашният човек е дошъл до по-високо положение на съзнанието, иска да се освободи
136
от временното и да служи на Въчното Начало. За да служи на това Начало, чов&к трябва да разбере първата проява на любовта – даването. Да служиш на Въчното Начало, значи да даваш. Какво разбирате под „даване"? От сутрин до вечер вие се безпокоите, притъснявате се, сърцето ви се свива, не може да върши свободно службата си. Освободете сърцето си от всички безпокойствия и тревоги и дайте му отдих. От сутрин до вечер мислите за едно, за друго, съмнявате се, колебаете се. Дайте отдих на ума си. Освободете го от съмненията и колебанията, вложете в него светла, възвишена мисъл. Вие мислите много, но това не е права мисъл. Когато умът е пълен със съмнения, това не е мисъл. Сърце, което се безпокои, и ум, който се съмнява, нищо не дават. Вложете едно благородно чувство в сърцето си и една светла мисъл в ума си и оставете ги да си починат. Дай отдих на сърцето си! Дай отдих на ума си!
Хората се обиждат, огорчават се, то-варят сърцето си с ненужен багаж. Защо се обижда човек? Някой отишъл нтзкъде, и понеже не го приели, както очаквал, той се обидил. Как смъот такъв велик, такъв добър човек да не го приемат с нужното уважение и почитание! Всеки се мисли за добър, за свят, за гол-бм чов-бк. Това показва, че всеки човек иска да вземе нещо
137
от другит, но не и да даде. Всички трябва да знаете, че като взимате, трябва и да давате. Учител дава на ученика си нещо. Уче-никът трябва да предаде това нещо на друг някой. Вторият ще го предаде на трети и т. н. Това нещо ще минава от ръка на ръка, докато отново се верне при учителя. Учител иска да изпита учениците си, да види, докъде са стигнали в даването. За тази дел учителят дава на един от учениците си една хубава ябълка. Той я дава на свой другар. Другарьт му взима ябълката и я дава на трети ученик. Третият я предава на четверти. Ябълката минава през десет ученика. Десетият занася ябълката на учителя. Учителят остава доволен от опита. Той намира, че учениците му са добри, щедри момчета. Ако ябълката бъше изчезнала нъ-къде по средата, учителят щъше да извади друго заключение за учениците си. Следователно, каквото ви се даде, трябва да го дадете на други, всички да вземат участие. За да дойде любовта, човек трябва да е научил закона на даването.
Когато ябълката попадне в ръцете ви, не мислете, какво е съдържанието й, но мислете, на кого да я предадете, за да се верне пак там, отдето е излязла. Човек се изпитва чрез ябълката. Ако първите хора бъ^са постъпили правилно с ябълката, свЪ-тът щъше да бъде изправен. Като получи ябълката, Ева трябваше да я даде на
138
Адам. Адам пък требваше да я даде на Бога. Обаче, Ева веднага опита ябълката и направи първия грях. Когато дойде едно желание в сърцето ви, не го опитвайте, но дайте го на друг някой. Когато дойде някоя мисъл в ума ви, не се спирайте много върху нея, но дайте я на друг някой. Каквито желания и мисли дойдат при вас, дайто ги на други; нека желанията се дви-жат, нека обикалят света, докато намъфят своя източник.
Като наблюдавам и изучавам живота, във всичкитъ' негови прояви, вадя заключение, че човешкото взима, а Божественото дава. Усмивката на хората взима, а не дава. Някой се усмихне, мръдне само устнитъ' си. С това този човек иска да вземе нещо. Изобщо, в неестествените човешки постъпки всъчкога се крие някакво изкушение, користолюбие или лицемерие. Такава постъпка води понъкога човека и към любов, но тази любов е привидна. Запримъф, нъчдо отвж.тре те заставя да отидеш в черкова. В същото време една млада красива мома отива на същата черкова. Като влтззеш вж.тре, погледът ти се спира върху красивата мома, и умът ти се раздвоява. Това е изкушението, което се вмъква в човека в най-различни форми. Понякога човек отива в н-вкое училище, с цел да учи, но после излиза друго нЯщо, което той не е предполагал. Изобщо, чов^к не знае, отде идат благата, определени за
139
него – от Бога, или от друго > място. ВсЬ-ко благо, дадено от Божествения свят, внася разширение в човешката душа. Всяко благо, което иде от човешкия свят, ограничава човешката душа. За да се ползуваш от дадено благо, едновременно с тебе още две същества трябва да вземат участие в това благо. Запримър, ти можеш да ядеш, ако заедно с тебе ядат още две същества. Значи, три същества трябва да ядат едновременно: умът, сърцето и волята. Позволено е на човека да яде, ако умът, сърцето и волята му са на място. Ако едно от трите същества не е на мътто, човек няма право да яде.
Човек трябва да дава. Как трябва да дава? Безкористно. ЗемедЪлецът хвърля жито на нивата. Казвате, че този земедълец е щедър, дава изобилно жито на нивата. Не е щедър той. Земеделецът дава, но в за-мяна на това иска да вземе 30, 60 или 100. Ора-чът оре нивата с воловете и, като се верне дома си, нахрани волове г, даде им малко слама, малко ярма и после казва, че добре ги нахранил. Това не е даване, но – взимане. След като воловет са работили ц-бл ден, след като са робували, ти им даваш незначителна част от това, което си взел от тях. Човек трябва да мисли право. За тази цел той трт>бва да освободи ума си от всички тревоги, от всички смущения. Главата на хората побелява от тре-
140
воги, но въпръки това не ги довежда до правилно разрешаване на въпросите.
Свт>тът, в който живеете, е пълен с невидими същества, които вървят в крив път. Те постоянно ви следят и, по незабе-лязан от вас път, ви създават ред изпитания и изкушения. Голями тънкости има в тяхните методи. За тази цел вие трябва да бъдете будни, да различавате тяхните похвати и да не им се подавате. Докато не се научите да различавате тяхните методи, вие всякога ще бъдете нещастни. Запримър, имаш добро разположение на духа си, но изведнъж дойде някой, каже ти една дума и развали разположението ти. Ставаш сутрин весел, бодър, но детето ти паднало от стола, счупило крака си, и ти изгубваш разположението си. Отиваш на училище да вземеш диплома си и се връщаш радостен, пълен с мечти за ново бъдеще, но ведна! а те посртзщат с телеграма, в която съ-общават за смъртта на баща ти. Назнача-ват те министър в България, но в това време жена ти заминава за онзи свят. Както виждате, най-добрите и красиви нътца в живота на човека се придружават с горчиви хапове. Какво трябва да се прави? Нещата трябва да се предвиждат. Като ви предла-гат нещо хубав^, мислете върху него, да го приемете, или не. Знайте, че всичко хубаво е последвано от нещо горчиво. Ако искате да избегнете горчивото, не посъгайте къмъ
141
сладкото. Коя е причината за това? Стреме-жът, пътт на хората. Пътт, в който вер-вят, е прав, но методит, чрез които искат да реализират нещата, са човешки. Тръгнали сте в новия път. Какво се иска от вас? Новият път изисква нови методи. Сготвите хубаво ядене, но го туряте в нечиста чиния. След малко яденето се вмирисва и отказвате да го ядете. Хубаво сготвеното ядене трябва да се тури в чисти, нови чинии.
Следователно, всяко нещо, от единия до другия край, трябва да бъде издържано в чистота. ВсЬка мисъл, всяко чувство,. всяко действие, във всички свои прояви, трябва да бъдат абсолютно чисти. Взимате една мисъл и я туряте в нечиста чиния на сърд-цето. Оттам, прехвърляте същата мисъл в нечиста чиния на волята, и след това предлагате тази мисъл на хората. – Не, тази мисъл е нечиста вече. Следователно, вие нямате право да предлагате нечисти мисли на света. Чиниите на вашите мисли и чувства, чиниитъ^ на вашите постъпки трябва да бъдат абсолютно чисти. Това се изисква от всички съвременни хора. Чисти бъдете в мислитъ-си! Чисти бъдете в чувствата си! Чисти бъдете в постъпките си! Не сте ли чисти, нямате извинение. Ще се извинявате, че сте били невежи. Това е ваша измислица. Няма невежи хора в света. И растенията даже не са невежи. И камъните не са невежи. Виждате, че
142
един камък седи на едно място с години. Вътър духа около него, но той седи, философствува и казва: За да философствувам, спокойствие ми е нужно. Ако го търколи някой надолу, той се чуди, кой е нарушил спокойствието му. Като спре, пак започва да философствува. От камъните човек придобива онова вж.трешно спокойствие, при което може правилно да разсж.ждава.
Някой погледне към камъка и казва: Камък е това! Камък е, наистина, но от него ще вземеш урок на търпение. От водата ще учиш закона на даването. Дето минава, водата всякога дава нещо от себе си. Ако мине покрай нъкое сухо дърво, или покрай някоя изсъхнала тревица, тя ще ги напои, ще ги освежи. И въздухът, който лъха, дава. И силата, която нуди, дава. Следователно, давай и ти, както водата дава. Давай и ти, както въздухът дава. Давай и ти, както силата дава. Камъкът, водата, въздухът, силата служат като предметно учение да научат хората на закона на даването. Пишете върху темата: „Как водата дава"? Като разработите този въпрос, вижте, какво вие бихте могли да приложите в живота си. Приложете методи-т, с които водата си служи при даването, и вижте, какви резултати ще имате. Водата дава това, което е получила, и отново се връща при своя източник. Тъй щото и вие давайте по същия начин. Ако каните богати хора на угощение, за да ви поканят единъ
143
ден и т, това не е даване. Давай на сиромасите, които няма какво да ти вернат. Когато давате нещо на сиромаха, той благодари на Бога за това, което е получил. По този начин и той дава от това, което е получил. Даването е непреривен процес, който минава от едно същество на друго. МЪни се само формата и начинът на даването, но процесът не спира. Когато те поканят нъ-къде на объд, първо отправи мисълта си нагоре да благодариш за това, което ще по-лучиш. Щом благодарността е чистосърдечна, отвътре веднага ще те предупредят, трябва ли да останеш на този обяд, или не тр-вбва. Ако пред тебе е сложена развалена кокошка, трябва ли да ядеш от нея? Външно кокошката е добре сготвена, с при-правки, но месото й е развалено. Какво трябва да направи поканения на този обътг? Той трябва да вземе шапката си и да си отиде. Много отровни и вмирисани кокошки се пред-лагат днес на хората, но човек трябва да бъде буден, да ги познава и да не ги приема. Каква по-отровна храна от мисълта, че Бог не съществува? Ако н-вкой ви предложи такава мисъл, откажете се от нея. Нека този човек разбере, че вие познавате вмирисаната кокошка, и нито за себе си я желаете, нито на други я предлагате. Гответе чиста, здрава храна, ако искате да имате приятели.
144
И тъй, първата проява на любовта е даването. Давайте чисто, безкористно. Който не дава, той не може да се сверже с любовта. Който не може да влезе във връзка с любовта, той не може да я опита. Про-рокът е казал: „Опитай ме, Господи!" Той иска да бъде изпитан, да види, може ли да дава по Божествен начин. Да мисли чо-вък, това е процес на ума; да дава – това е процес на сърцето. Истинският живот започва с даването, понеже тогава човек става проводник на Божественото Начало в себе си. Как дават обикновените хора? Те се нахранят добре, и каквото остане от яденето, дават го на другит-к Това не е даване. Да дадеш нещо, това подразбира свобода на сърцето – да дадеш това, което ти сам още не си опитал.
Днес говоря за даването, понеже но-вият живот изисква това. Животът на съ-временните хора – старият живот, е пъ-лен със смущения и безпокойствия. Заболи ги глава – смущават се; хване ги ревматизъмъ
— смущават се; разстрои се стомахът имъ — — смущават се. На какво се дължат тези болезнени състояния в хората? Всички болести се дължат на това, че човек не дава. Някой е закъсал в живота си, защото не дава. Вършете волята Божия, давайте безкористно, за да се освободите от всички болести, от всички смущения и несгоди. От сутрин до вечер Бог дава. Той гледа къмъ — 145
нас с разположение и чака времето да поч-нем съзнателно да работим. Мнозина, обаче, се крият натук - натам, чакат Той да се отдалечи от тях, да могат свободно да правят, каквото искат. Всички хора казват, че Божественото око присжтствува навсЬкж-де. Въпреки това, когато вършат никакво престъпление, те не се страхуват от това око, но се страхуват от хората. Какво показва това? Че мисълта, какво Божественото око следи всичко, не е дълбоко легнала в съзнанието на хората. Минавате покрай една плодна градина и цожелавате да си откъснете един плод. Започвате да се озъртате наоколо, да не ви види нт^кой. Казвате, че ви е страх от Бога, а в същност от хората се страхувате. Като видите, че жива душа няма около вас, вие спирате пред н1жое дърво, откъсвате си един плод и продължавате пж.тя си. Ако сте убедени, че Божественото око ви гледа, щтзхте мислепо да се обърнете към Него с молба, да си откъснете един плод.
Съвременните хора търсят щастие. Щастието седи в чистотата на тяхнитъ1 мисли, чувства и постъпки. „С какъвто дружиш, такъв ставашъ". Тази пословица се отнася и до мислит-в, чувствата и постъпкитъ1 на хората. Каквито мисли храните, такива ставате. Хранете хубави мисли и чувства към всеки човек, без да се спирате пред въпроса,
10
146
заслужава ли той това, или не. От Божествено гледище встжи човек заслужава нещо. Ако почнете да мислите, кой човек заслужава да баде обичан, и кой не заслужава, вие влизате в човешкия порядък на нещата. Казвате: Да дам ли на този човек нещо, или да не му дам? – Дай и не мисли. – Ама как ще постжли той? – Това е негова работа. Ако не постжли право, той ще носи последствията на своята постъпка. Ако ти не постъпиш право, последствията на твоята постъпка тебе ще следва 1. Щом е дошъл твоя ред, давай и не мисли. Хората са халки в обща верига. Ако една от хал-ките не изпълнява службата си, ще ръждяса Щом ръждяса, ще я извадят навън, и вмъ-сто нея ще поставят друга. Който влезе във веригата на Божествения свят, той трябва да върши волята на Отца си. Не върши ли Неговата воля, сам ще носи последствията. В Божествения свят гръхът е изключен. Там няма криви постъпки. Кажете ми една крива постъпка според вашето разбиране. Ще кажете, че някой не се е отнесъл с вас, както трябва. Щом кажете това, вие садите себе си. Никой не ви е дал право да еждите. Този човтзк не е постъпил добре с вас, защото вие сте се спръли там, дето не ви е мъстото. Щом престанете да садите, всички хора ще се отнасят с вас добре. Това значи да жив-Еете в Боже-
147
ствения порядък на нещата, а не в човешкия.
Млада българка се оженила за един бъл-гарин, но той излЪзъл много несржчен чо-век. Това започне, онова започне, работитъ1 му не вървят. Един ден жена му казала: Обле-чи това расо, вземи котленцето в една рж.ка, китката босилек в друга и тръгни из село в село да ръсиш хората. Колкото пари съ-береш в котлето, ще ги донесеш на мене. – Виж, тази работа мога да я направя, казал младият съпруг, и тръгнал на работа. По едно време до ушите на владиката дошла вестта, че някакъв особен поп ходи из село в село да ръси хората. Владиката го извикал при себе си и го запитал: Кой те опопи? – Жена ми. Питам: Какво показва това? Това показва, че хората са създали свой собствен порядък, който следват. Т"б следват човешкия порядък, а пренебретеат Божествения.
Божественият порядък на нещата, обаче, казва на хората да дават. Даването е първа проява на любовта. Кой от вас е мислил по това? Кой от вас, ако го запи-тат за първата проява на любовта, ще може да отговори правилно? Мисъл се изисква от хората. Сега ви говоря неща, които едва след 20 и повече години ще разберете. Запример, за да разберете даването, трябва да давате. Който дава, той е добър човек. А доброто не е нещо статическо. Доброто е динамиче-ски процес. Постоянно тр-вбза да дава чо-
148
в-бк, за да бъде добър. Щом забележи в себе си най-малкото нежелание да дават в този момент човек не е добър. В този смисъл, всеки за себе си може да каже, добър ли е, или не Докато дава, той е добър; щом престане да дава, той не е добър. Добрият човек не задържа нищо в себе си. Щом не задържа нищо в себе си, той върши волята Божия, вследствие на което се радва на вътрешен мир.
Въпросът за даването оставам на вас, всеки сам да го разреши. Всеки сам тръб-ва да реши да дава, или да не дава. Всеки извор, който има изобилно вода, постоянно дава. Щерната дава временно и по малко вода. На вас оставам да се определите: щерни ли да бъдете, или извори.
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете садени!" Това значи: Не съдете, не критикувайте другите. Себе си можете да критикувате, но с мърката на абсолютната справедливост. Не преувеличавайте, нито намалявайте фактите. Фактите трябва да се изнасят така, както са в действителност. Да критикувате себе си, значи да извадите гнилите продукти от торбата си и вместо тях да турите нови, свежи продукти. Извадете старит^ нътца от торбата си и я напълнете с нови. Старите навици, които сте наследили от деди и прадеди, трябва да изхвърлите навън и на местото им да постазите нови. Старото и новото не мо-
149
гат да се примирят. В това отношение Христос е категоричен. Той казва: „Ако не се отречете от баща си, от майка си и от себе си, нямате животъ". И вие говорите за самоотричане, но кой от вас се е самоот-рекъл, както тр-вбва?
Сега, запримър, сте дошли на планината да получите нтзщо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо – право е това. Но давате ли и вие? Всички сте дошли тук с автомобили, с палатки, с всички удобства. Едно трябва да знаете: само онзи може да получи от природата онова, за което е дошъл, който изпълни закона на даването. Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила, или за трена, и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си. Ще кажете, че някои от вас имат жена, деца. Вън от близките си, вс-Ъки трябва да се погрижи за още Трима. Това значи курорт. А така, всеки да се грижи само за себе, това не е волята Божия. Ако рече-Бог да ви сж.ди, вашата работа е свършена. Всеки сам трябва да се сж.ди. Като се осъди, ще напише присъдата си и ще я занесе в невидимия св-вт, там да се произнесат, права ли е, или не. Ако нам-Ърят, че присъдата не е права, ще я вернат назад за корекция. Докато присж-
150
дата не се удобри, човек все трябва да разглежда постъпките си.
Не заставяйте камъка да върви по пътя на водата. Камъкът да седи на своето мъхто. Имайте характера на камъка, който казва: Аз съм стол, на който всеки може да седне да си почине.
Не заставяйте водата да върви по пътя на въздуха. Водата да върви по своя път. Имайте характера на водата, която постоянно тече, движи се, на всички дава, никого не чака. Когато искате да помогнете на никого, не чакайте благоприятни условия, както и водата не ги търси.
Не заставяйте въздуха да върви по пътя на силитъч Въздухът да върви по своя път. Имайте характера на въздуха. Когато иска да помогне на задушаващия се, въздухът веднага му се притича на помощ.
Не заставяйте силитъ* да измЪнят своя път. Силата кара човека да мисли, да чувствува, да действува.
Това са новите правила, които трябва да следвате Ако ги следвате, ще близнете от щастието, което търсите. Ако не ги следвате, ще пиете пелин, от който ще се вгор-чите. За да се освободите от горчивината, трябва да я повернете назад.
Сега на вас казвам: Повернете всичко старо, което сте яли от хиляди години на-сам. Като се освободите от старото, съзнанието ви ще просветне, душата ви ще се осво-
151
боди от тежкия товар на миналото, и като новородено дете ще погледнете нагоре и ще кажете: Господи, да бъде Твоята воля! Това значи да жив-Ее човек в Царството Божие. Срътам н-бкой, едва се държи на краката си, не може да мисли, да чувствува, да прави добро, но казва, че е богоугоден. Щом не можеш да мислиш, да чувствуваш, да пра-виш добро, ти не си богоугоден. Когато мислиш, чувствуваш и правиш добро, ти си богоугоден. В Бога противоречия не сж.-ществуват. Противоречия сж.ществуват в чов-вшкото, в животинското царство, както и в живота на духовет. Това, което смущава, което измжлша човека, не е Божествено. По този начин, обаче, човек се изпитва, доколко е готов да възприеме новото, което носи радост и веселие за неговата душа. За да дойде до свободата, човек непременно трябва да мине през ограничения.
Представете си, че на т-блото ви н"БКЖ.де е излъзъл голям цирей и заел значително място. Той иска да ви заблуждава, че е соб-ственик на това м-всто. От време на време поглеждате към него, виждате, че е побе-л-бл, готов да се пукне. Той, обаче, иска само да го намажете с нещо. Никакво мазане не му тр-вбва. Ще вземете игла, добре об-горена, и ще го боднете в средата. Той постепенно ще се смалява, докато един ден съвършено изчезне. Такива циреи има човек и в психическия си живот. Един ци-
152
рей е, заприм-Бр, мисълта, какво говорят хората за вас. Много просто, хората говорят за вас, че сте смахнати. Кой няма да каже, че сте смахнати? Качили сте се в това мъгливо време на верха и чакате да видите изгръва на слънцето. Видъхте ли слънцето? Не го видъхте. Има едно слънце в човека, което никога не залъзва, и никаква мъгла не го закрива. Изгрее ли веднъж, това слънце вечно грее и никога не залъзва. Ако не искате хората да ви счи-тат смахнати, като ви питат, къде сте били, ще им кажете: Понеже мисля да си строя къдца, качих се на този връх да си избера хубави, здрави камъни. Пък и водата в ръката ми харесва, с нея ще гася варьта. Ще убедя хората, че аз зная да строя кж.щи, каквито обикновените майстори не знаят. Като им кажа така, т ще видят, че съм умен човек. Наистина, освен външната кж-ща за живъене, човтзк работи за съграждане на своята вътрешна къща. Следователно, нека се пукат вашите циреи. Няма защо да се обиждате от това, какво хората мислят за вас. Нека се смеят. Щом се смъе, човек ще нам-ври правия шкт.
Една млада мома се оженила за един момък. Тя била добра, но много се обиждала. Един ден наготвила пиле. Дошъл мж-жът й на объд и казал нещо, което я обидило. Тя сложила трапезата, но не искала да объдва. – Ела да объдваме! – Не съмъ
153
гладна. Друг пж.т тя пак наготвила пиле. Той пак казал нещо, което я обидило. – – Хайде, да об-Ъдваме! – Не съм гладна, не искам да ям. Трети пжд пак наготвила пиле. Мъжът й казал нещо, което в друг случай би я обидило, но този път тя се усмихнала и казала: Нтлга вече да се оби-ждам. Ако продължавам все по старяя на-чин, аз ще се обиждам, а мъжът ми ще яде пилета без мене. И на вас казвам: Не се обиждайте от това, което хората го-ворят за вас. Усмихнете се и хапнете от пилето.
И тъй, вървете по вътрешния закон на любовта – по закона на даването. Така ще проверите, имате ли любов, или нямате. Това не значи, че трябва да се упражнява насилие върху вашата съвест, да ви заставят да давате. Всеки трябва да дава доброволно, ло любов, без никакво външно или вътрешно насилие. Давате ли по любов, вие всб-кога ще бъдете богати.
Давайте по новия начин, по закона на любовта. Това значи да се отрече човек от стария порядък на нътцата, от своите стари възгледи и теории, от всичко човечпко и да възприеме новото, Божественото. Приложете Божествения порядък на нещата, за да получите великитте блага на живота.
154
Ако слънцето не изгръчва, ако водата не тече, ако въздухът не лъха, ако силата не нуди, новото няма да дойде в свтуга.
„Божият Дух носи всичкитъ-блага на живота".
23 азгуст, 5 ч. с.