Разлика между версии на „Призовете ги на сватба“

Версия от 19:38, 22 март 2009

Призовете ги на сватба

"И тъй, идете на кръстопътищата и, колкото намерите, призовете ги на сватба".*)

Важните думи от стиха са: "Призовете ги на сватба". За да се изясни тази истина, нужни са ред положения. Изясняването на истината е подобно на рисуване портрета на някой велик човек. С една черта образ не става. Хиляди черти, безброй светлини и сенки са нужни на художника, за да нарисува образа на някой велик човек. С един удар върху камъка статуя не става. Много удари трябва да сложи скулпторът върху камъка и то не произволни, докато излезе от него статуя.

Три неща са потребни на съвременните хора, за да се домогнат до новото, което иде в света. Те са: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има мисълта на адвоката. Адвокатството е точило за ума. ~Човек не трябва да се стреми и към мисълта на съдията. Съдията е шивач, който крои според кройките, които му са дадени. ~ Човек не трябва да се стреми към морала на свещеника, който услужва на хората с общоприети молитви. В това отношение свещеникът е подобен на готвач. Не е лошо да бъде човек готвач, но той трябва да готви така, че клиентите му да се чувстват всякога здрави и весели. Ако те ядат това, което готвачът е приготвил, и се разболяват, готвачът не е на мястото си. Ако дрехите, които шивачът крои, не са по мерките на клиента, той не е на мястото си.

Сегашните хора се нуждаят от ново разбиране на живота и на природата. Старото разбиране носи такива противоречия, с които нищо не се постига. Било е време, когато мостовете се правели от сламки, понеже хората са били леки. Днес, когато хората са станали милиони пъти по-тежки от миналите епохи, мостовете, през които минават, трябва да бъдат

Матея 22:9.

54

тежки, направени от здрави, железни греди. Колкото по-големи и дебели са гредите, толкова по-добре. С други думи казано: Било е време, когато човек се е задоволявал с малко, но днес той се нуждае от много неща. Малкото дете се задоволява с малко храна, с малко дрехи, но колкото повече расте, храната му се увеличава, разноските за него стават по-големи. Кой е виновен за това? Растенето. Детето расте, става ученик в първоначалното училище, после в прогимназия, в гимназия, докато най-после влезе в университета, дето разноските му са най-големи. Той иска да се развива в умствено отношение, да придобива знания, вследствие на което бащата се затруднява все повече и повече. Кой е виновен за това? Сватбата. Бащата е присъствал някога на сватба и пожелал сам да стане действащо лице. Той се оженил, родило му се дете, за което днес трябва да работи, да печели, да му даде всички условия за развитие.

Какво разбираме под думата "сватба"? Под думата "сватба" ние разбираме ново културно дело, нова епоха, в която хората, от всички краища на земята, се готвят да вземат участие. ~ Сватбата не подразбира ядене и пиене, но съединяване на две разумни същества, чрез които се проявява Божественото. ~ Едното същество представя живота, а другото – условията на този живот. Божественото се проявява само тогава, когато животът и условията се съединят в едно цяло. Колкото по-съзнателно става съединяването, толкова по-ценни са придобивките. Ние се радваме на придобивките на живота и ги наричаме с обща дума "култура". Те са външната страна на културата, а не вътрешната. Външните придобивки не са още истинска култура. От външните придобивки на културата ние виждаме пътя, по който човечеството е минало. Човечеството е минало през пет раси: черна, жълта, червена, монголска и последната – днешната раса – бялата. Като изучавате живота, характера, проявите на тия раси, виждате грамадното различие между бялата и предшестващите раси. Като разглеждате черепа, строежа на тялото на европееца, виждате голямата разлика между него и предшествениците му. Ще кажете, че и те са души, като него. И те са души, но поставени в различни форми и при различни усло-

55

вия. Двама майстори взимат две дъски от най-хубаво дърво, от което правят цигулки, и започват да работят. Единият от тях може да направи цигулка от системата "Страдивариус", която струва милиони лева. От същото дърво и другият може да направи цигулка, която струва едва стотина лева. Тъй щото, не е достатъчно само човек да има мисли, чувства, душа, но важно е, съчетанието между тия мисли и чувства, важно е, как се изявява тази душа. Ако цигулката на някой майстор не издава добри тонове, вината не е толкова в материала, от който е направена, колкото в съчетанието, в строежа, който и е даден. По строеж тя не отговаря на техническите изисквания на музиката. Да се стреми човек към новото, това не значи, че трябва да се откаже от старото, но всеки ден да прибавя по нещо ново към старото, да го усъвършенства. Най-после, като му се даде по-съвършена форма, то се патентова. Това става във всички занаяти и изкуства.

Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на живота, изразен чрез нови форми, произлезли от нови мисли и чувства. Сегашните хора имат много знания, но понякога не могат да си помогнат със своите знания. Такива примери срещаме в живота.

В един от големите европейски градове имало един прочут лекар - психиатър, при когото се стичали болни от цялата околност. Той завеждал един от институтите на болницата за умопобъркани. Един ден при него се явил един милионер със своя умопобъркан син. Той казал на лекаря: Господин професоре, обещавам ви голямо възнаграждение, ако излекувате сина ми. За да не ви създава големи безпокойства, оставям двама от слугите си на ваше разположение, да се грижат за сина ми. Лекарят приел болния и обещал на бащата, че ще направи всичко възможно да излекува сина му. Един ден болният успял да избяга от стаята си и се качил на покрива на едно от болничните здания, високо четири етажа, отдето искал да скочи долу. Като видял това нещо, лекарят се уплашил и започнал да мисли, какво да прави, за да застави болния да слезе от покрива. Ако турят стълба, по която да се качи някой на покрива, да свали болния, в това време

56

той може да се хвърли оттам. Лекарят поглеждал натук – натам, търсил начин да свали болния. Около лекаря се събрали някои от психичноболните, прислугата на болницата, но никой не се сещал, как да свалят болния. Най-после един от болните казал: Господин докторе, макар че всички ме считат за луд, но аз ще ви покажа, какво трябва да направите, да заставите болния да слезе сам. Дайте ми един трион. Слугите веднага му донесли трион и се спрели отстрана, да видят, какво ще прави. Той се приближил към зданието, взел триона в ръка и извикал към болния: Слушай, или слизай долу, или сега ще започна да режа зданието с триона. Зданието ще се събори, и ти ще паднеш в развалините му. Като казал тия думи, той започнал да реже с триона един от ъглите на зданието. В този момент болният извикал: Моля, дайте ми по-скоро стълба, да сляза на земята. Така лудият успял да свали сина на милионера от покрива на зданието.

Съвременните хора трябва да се стремят към такова знание, което сближава душите им, което ги запознава едни с други. Тази култура наричаме Божествена. Знанието пък, с което човек може да си помогне при всички критични случаи в живота, наричаме Божествено. Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи. Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото 'Бог живее във вечността. Затова казваме: "Непостижимото за човека е постижимо за Бога". Човек живее във временния, в преходния живот, вследствие на което има само няколко допирни точки с вечността, с Божествения живот. Един ден, когато придобие повече допирни точки с Божествения живот, той ще го разбира добре и ще го живее. Когато бъде готов за Божествения живот, човек ще влезе в него и ще носи отговорността за постъпките си. Днес човек

57

не е готов за възвишен живот, затова не го допущат да влезе в Божествения свят. Ако влезе в този свят неподготвен, той ще се натъкне на такива нещастия, с които не би могъл да се справи.

•^Разправят един интересен случай от живота на Соломон. Той имал един добър приятел, който бил почти толкова богат, като Соломон. Един ден приятелят му се отдръпнал от него и престанал да го посещава. Соломон изпратил няколко от своите слуги при него, да го питат, защо не дохожда вече при него. Най-после приятелят му сам отишъл при Соломон и му казал: Аз съм недоволен от тебе, че при големите богатства, с които разполагаш, не пожела и на мене да дадеш нещо за спомен. Соломон не очаквал подобно признание и казал на приятеля си: Наистина, досега нищо не съм ти дал за спомен, никакъв подарък не съм ти направил, но всичко това съм сторил съзнателно. Ти разполагаш със същото богатство, с което и аз разполагам. Кое е онова, което мога да ти дам, за да те задоволя? Приятелят му отговорил: Материално богатство имам, не се нуждая от нищо, но аз съм лишен от духовното богатство, с което ти си надарен. Ти имаш големи знания, знаеш езика на всички животни и можеш да се разговаряш с тях. Научи ме поне на един език. – Какъв език искаш да знаеш?–Искам да зная езика на кучето, да разбирам, какво говорят кучетата помежду си. – Готов ли си да носиш последствията на това знание? Който знае езика на животните, ще се натъкне на големи изпитания. – Готов съм на всичко. – Щом е така, ще те науча да разбираш езика на кучето.

Соломон предал на приятеля си всички форми, знаци и правила за разбиране на езика на кучетата, и в един ден приятелят му могъл вече да разбира този език и да се ползва от него. Един ден той чул, как неговите големи, изхранени кучета се разговаряли с едно малко кученце, влязло в двора им заедно със своя господар – просяк. Кученцето им казало: Мога ли да остана при вас, да живея по-сносен живот? Дотегна ми вече да придружавам своя господар. Той по цели дни ходи да проси и почти нищо не изкарва. Вижте, ребрата ми се четат от слабост. Кучетата

58

му отговорили: Можеш да останеш при нас. След няколко деня кравата на господаря ни ще умре, и ти ще се наядеш до насита. Като чул този разговор, приятелят на Соломон заповядал на слугите си на другия ден още да занесат кравата на пазара и да я продадат. Слугите изпълнили заповедта на господаря си. Те продали кравата и предали парите на господаря си. Последният си помислил: Чудно нещо! Защо Соломон ми каза, че ако разбирам езика на животните, ще се натъкна на нещастия? Ето, в този случай, не само че нищо не изгубих, но даже спечелих нещо. Ако не знаех, че кравата ми ще умре, щях да я оставя в обора да си живее. След няколко деня тя щеше да умре, и аз щях да се принудя да я изхвърля, без да получа нещо от нея. Малкото кученце пак посетило големите кучета, но те му казали: Съжаляваме, че и сега няма, какво да хапнеш. Господарят продаде кравата си. Ще почакаш още малко: конят на господаря ще умре. Ела след няколко деня, ще има ядене за тебе. Като чул разговора на кучетата, господарят продал коня си и казал: И тук спечелих. Кученцето пак дошло, но му казали същото: Съжаляваме, че и днес не можеш да си хапнеш. Господарят продаде и коня си. Още една надежда има за тебе. Тези дни ще умре господарката ни, и по този случай ще има за ядене много неща. Като чул и този разговор на кучетата, господарят се ужасил и си казал: Какво да правя сега? Жена ми ще умре. Да я продам, както направих с кравата и с коня си, не може. Как да разреша този въпрос? Като се видял в невъзможност сам да се справи, той отишъл при Соломон, разказал му цялата работа и го запитал, какво да прави.)* Соломон му отговорил: Сега не остава нищо друго, освен да се разведеш с жена си. Умрял и разведен човек е едно и също.

Мнозина постъпват като приятеля на Соломон: кравата си продават, коня си продават, но като дойдат до жена си, не знаят, как да постъпят. Следователно, дойдем ли до културното или Божественото дело, което засяга човешката душа, тогава разбираме, какво нещо е човекът. Само при това положение виждаме, че човек е нещо повече от ум, от сър-

59

це, от душа и от дух. Някога човек е бил ум, но сега е повече от ум; някога е бил сърце, но сега е повече от сърце; някога е бил душа, но сега е повече от душа; някога е бил дух, но сега е повече от дух. Като съберете ума, сърцето, душата и духа на едно място и получите от тях едно сложно съединение, получавате това, което наричате човек. Човек носи качествата на ума, на сърцето, на душата и на духа заедно, но сам по себе си човек е същество, което по качества не прилича на отделните елементи, които го съставят. Той е сложно същество, със съвършено нови качества от елементите, които влизат в него. Не е ли същото и в химията ? Взимате, запример, водород и кислород, съединявате ги и получавате вода, която има съвършено различни свойства от тия на водорода и на кислорода. Взимате натрий и хлор, съединявате ги и получавате готварска сол, която няма нищо общо с взетите елементи натрий и хлор. Какво става при съединяването на елементите, че новополученото тяло не прилича по свойства на взетите, не се знае. Навярно в съединението влиза нещо ново. Значи, и за човека казваме, че е някакво ново съединение, получено от няколко елемента, но какво представя новото тяло, никой не знае. Всички изучават човека анатомически, физиологически, психически, но малцина знаят, какво в същност е човек. Като дете, човек се оглежда в огледалото и казва: Аз съм. Той се оглежда като момък и казва: Аз съм. Оглежда се и като женен, като възрастен, като стар дядо и все казва за себе си: Аз съм. В същност, детето и дядото приличат ли си? Грамадна разлика има между детето и дядото, но въпреки това, като погледне портрета си, дядото казва: Аз съм това. За да каже дядото, че и като дете, и като юноша, и като възрастен е бил все той, това показва, че в човека има нещо, което не се изменя. Външно тези образи се различават, но вътрешно има нещо, което остава неизменно. Не е важно, че човек се изменя и външно, и вътрешно; важно е да знае, защо се изменя.

Когато не може да си обясни нещата, човек казва: Такава е волята Божия. Когато не иска да плати дълга си, казва: Н-вмам пари. Когато не иска да свер-

60

же приятелство с нъкого, казва): Не те обичам. Когато не иска да учи, казва: Нямам разположение към науката. Това не е оправдание. Към какво има чо-в-вк разположение? Към ядене и пиене. Когато се откаже от учене, от ядене и пиене, какво остава от чо-въка? Ако се откаже от всичко, човек трябва да се видоизмени, да приеме нова форма. Обаче, за това се изискват нови условия. Има задачи, които човек трябва да реши днес, при дадените условия. Не ги ли реши още днес, той ще се намери при трудни условия. Животът е пълен с задачи, които изискват правилно решение. Не е достатъчно да кажете, че вярвате в Бога, или че сте вярващ, но вярата ви трябва да бъде силна. Като приложите вярата си, трябва да имате някакъв резултат. Вярата поставя човека в правата посока на живота, но това още не е достатъчно. Като не разбират смисъла и изискванията на живота, н"вкои казват, че освен вяра нищо друго не им трябва. Според тях, човек не се нуждае от наука, от музика, от изкуство. Не, човек се нуждае от вяра, от знание, от музика и изкуство и от много нъчца още. Ако всичко се постига с вяра, какво ще кажат вярващит? Постигнали ли са всичко? те вярват, че ще станат учени, а не са станали; те вярват, че ще забогатеят, а не са богати; в-Ьр-ват, че ще оздравЕят, а при това постоянно боледу-ват.-Каква вяра е тази, която няма постижения? Какво се ползува човек от вяра без постижения? Ще кажете, че с вяра по-лесно се живъе. Животните нъ-мат вяра като човека, но и т"Б живеят като него: и чов-бкът, и животните имат радости. И човекът, и животното се ползуват от благата на живота. И животното диша въздух, пие вода, храни се, ползува се от светлината и топлината на слънцето, без да вер-ва в нещо.

За да се справи с известни мъчнотии, болести и изпитания, човек трябва да потърси разрешението им вътре в себе си, а не отвън. Запример, ако ви дойде нъкаква болест, вие прибятеате до лекари. И лъкарьт помага, но ако човек сам не си помогне, никаква външна помощ не може да го спаси.*Боле-стите не са нищо друго, освен низши същества, които влизат в него и започват да се размножават за

61

негова смътка. На научен език тия същества се на-ричат микроби.тЗа освобождаване на човека от тия същества, Христос казва, че това може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може в една нощ да разруши града. За гбзи войници Христос казва: „Този род не може да излъзе, освен с пост и молитва".

Какво представя молитвата? Молитвата подразбира връзка на човешката душа с Първата Причина на н-вщата. Постът пък подразбира отнемане храната на войската. Щом лишите войската от храна, тя се принуждава да отстъпи. Има прости, но естествени начини за лъкуване. Който знае тия методи, той може да лекува и най-страшните болести. Запример, чумата, от която хората се плашат, се лъкува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдали от здра-виттз и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумът в кръвта, който служи за храна на микробите, се разредява, и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не тр-вбва да се употр-вбява. Връзката на човека с Бора представя силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрични светкавици. Така атакувани от две страни, чрез обстрелване и чрез глад, гб престават да се размножават и умират. Достатъчно е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да 'ги заставите да излЪзат вън от организма. Болестите не са нищо друго, освен война на човека с низши същества. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. Болестите допринасят особено много за женствените, мекушави натури. Забелазано е, че след като боледуват известно време, тб стават по-мъжествени, по-см-бли по характер. Мекушавите хора се подават на болести повече, отколкото мъжест-венигБ, см-вли натури.

„Идете на кръстопътищата и, колкото намерите, призовете ги на сватба". Защо трябвало да канят на сватба хората от кръстопътищата? Защото ученитв, знатните, които първи били поканени, се отказали да дойдат. Тогава господарьт казал на слугите си, да отидат по кръстопътищата и, колкото клосни, сакати,

62

хроми, слъпи намерят, да ги поканят на сватба. Учените и знатните видели, че не е лесна работа да се отзовеш на поканата на този велик господар. Сега и вие сте поканени в този вЪк, да присжтствувате на сватба. Сватбата е културно дело, на което ви ка-нят да присжтствувате. Какво означава сватбарската дреха? Тя означава новото разбиране за живота. Ако не може да се облаче в сватбарска дреха, човек не може да има нов мироглед за живота. И обратно: Който не си изработил нов мироглед за живота, не може да се облъче в сватбарска дреха.^ Новата култура, която иде, иска хора с нови разбирания. Влъзат ли със старите си възгледи и навици, господарьт на света ще дойде и ще ги изпжди вън. Новата култура не приема хора със стари дрехи, със стари разбирания и със стари навици. Всеки трябва да се облаче с нови дрехи и така да влъзе в новата култура. Той трябва да има нъкаква опитност за това, какво представя Първата Причина и как действува в света. Човек трябва да има н-вкаква опитност и за великите, гениалнит" хора, да се свърже с тях. Всички хора говорят за Мойсей, за Буда, за Конфуци, за пророците, за апосто-лигб, за Христа, но не са свързани с тях. Ако ги запитате, къде се намират тия хора, те не могат да кажат нищо, не знаят, къде са. Интересуват ли се великите и гениални хора, които са живъли в далечното минало, от новата култура? Не само че се интересуват, но те са основа на тази култура. Всички възвишени и благородни души от всички раси и епохи, от всеки народ, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Мохамед, Хермес, всички пророци, апостоли, както и Христос, и днес работят така, както са работили никога.

Япостол Павел казва: „Има тяло естествено, има и ткпо духовно". Под думата „естествено" тяло, Павел разбира физическото тяло на човека. Значи, има хора, които живеят едновременно в двата света: с физическото си тяло гб живеят на земята, между хората, а с духовното си тяло живеят на небето, между въз-вишените същества. Вечер тъсъбличат физическото си тяло и остават с духовното, с което посещават духовния свет. Значи, те работят едновременно и въ

63

двата света. Докато не развие духовното си тяло, чо-вък не може да отиде в духовния свет и да разбере, какво представя той.^-Тази идея е отялечена, но тя може да стане понятна, като си представите, запри-м+^р, цигулката. Външната форма на цигулката, дъ-скиттз, от които е направена, представя физическия свет. Струните, космите на лжка представят органическия свет. Обаче, ако не дойде цигуларьт, разум-ността в света, и не впрегне двата света в едно, нищо не може да излезе. Чрез цигулката разумность-та предава своята мисъл. Чрез ларинкса си п-ввецът също предава своята мисъл. Следователно, ако не владее физическия и органическия свет, човек не може да владъе психическите сили в живота. Докато не познава добре физическия и органическия свет, човек не може да бъде господар на психическия. Той трябва да има на разположение цигулка, с която да е свързан с физическия свет. После той трябва, да има струни и лжк, за да се свърже с органическия свет. Най-после, той трябва да има артистични способности, да знае, как да свири.

Съвременните хора са призвани на земята да ра-ботят. Въпреки това те искат да бъдат щастливи. Ако не бъдат щастливи на земята, поне на небето да бъдат щастливи. Човек тр-Ьбва да знае, че преди да добие щастие, той тр-Ьбва да работи. На земята ли ще бъде, или на небето, навсЬкъде тр-Ьбва да работи. Някои казват, че Христос ги е спасил. Ако са спасени, те сега, именно, трябва да работят, да служат на Бога. Да служи човек на Бога, това значи, да се е отрекъл от себе си. В притчата за бедния Лазар се казва, че когато заминал за онзи свет, Лазар влъзъл в лоното на Дврама. За да влъзе в лоното на Дврама, той се отрекъл от себе си. Като видъл Лазара в лоното на гЛврама, богатият помо-лил Лврама да изпрати Лазара при него, да накваси малко устнит- му с вода. Мврам му казал, че това е невъзможно. Богатият се обърнал пак към Нвра-ма с молба, да изпрати Лазара повторно на земята, за да покаже на братята му, как тр-Ьбва да живеят. Дврам му отговорил, че това е невъзможно. Лазар е завършил своето развитие на земята. Братята на богатия има кого да слушат. Нека приложат учението

64

на Мойсея, който им е казал, как трябва да жи-втзят. Ако не слушат Мойсея, и да възкръсне Лазар от мъртвите, гк пак няма да го слушат.

Всички хора искат да им се каже нещо за онзи свет. Не е важно, какво могат другите хора да ви кажат за онзи свет. Всеки човек трябва сам да отиде на онзи свет, да види, как е устроен той и, като се върне на земята, да приложи това, което е видъл. Онзи свет е източникът, от който излизат всички идеи. Следователно, всички идеи, всички енергии, които човек носи в себе си, са донесени от онзи свет. Кой ги е донесъл? Човек сам ги е донесъл. Значи, преди да слЪзе на земята, човек е живъл в невидимия свет. Той е сгтъзъл на земята заедно с живота. Някои казват, че човек е произлъзъл от клетка. Ако под думата „клетка" хората разбират малкия живот, т"б сж прави. Малкият живот може да създаде голямия, но дали човек може да произлъ-зе от клетка, това е въпрос, който се нуждае от доказателства. Човек е излъзъл от живота. Единственото реално нещо в света е създаденият живот, с който човек е свързан. Докато човек е свързан с този живот, в проявите на неговото съзнание сж-ществува единство. Неговите мисли, чувства и постъпки сж свързани в едно цт^ло. Щом се прекжене тази връзка, прекжева се единството между мислите, чувствата и постъпките на човека.

И тъй, когато разбере малкия живот в себе си, човек може да разбере и големия. Колкото и да е малък този живот, той крие в себе си динамични сили. И кибритената клечка съдържа микроскопическа енергия, но тази енергия произвежда голями резултати. Колкото слаб и малък да е човек, той крие в себе си Божествена енергия, която го прави мощен и ве-лик. Благодарение на тази енергия той може да видо-измъни своето съзнание. Когато лъкарьт помага на болния, към неговото желание да му помогне се прибавя желанието, вярата и усилието на самия болен да оздравее.^Законът на вярата подразбира съединение на два ума. Искате ли вярата ви в нещо да даде ре-зултат, два ума трябва да се съединят в едно. Ако ученикът не вярва в ума на своя учител, и ако учи-тельт не вярва в ума на своя ученик, нищо не мо-

65

же да се постигне Ако двама души, които се обичат, не вярват в ума и в сърцето си, нищо няма да постигнат. Вярата се явява като съединителна нишка в живота на човека.' Любовта пък ражда живота. Без любов никакъв живот не може да се прояви.

И тъй, хората се стремят към щастлив живот, но отде ще дойде този живот, и те не знаят. Щастието се обуславя от много неща. За да бъде щастлив, човек трябва да има добре устроен организъм, с здрав и добре развите мозък, с здраво сърце, здрави дробоне, здрав стомах и т. н. Освен това, той трябва да има хигиенично жилище, здрави и хубави дрехи, здравословна храна и др. Отде ще дойдат тия неща? Не е достатъчно само да желае тия неща, но човек трябва да знае, как да ги придобие. Щастието се обуславя още от красиви, правилни отношения между родителите и децата. Днес такива отношения р-вдко се срещат. Мъжът иска да господствува над жената със своя ум, т. е. с мъдростта. И жената иска да господствува над мъжа със сърцето си, т. е. с любовта. Желанието на мъжа да господствува над жената и желанието на жената да господствува над мъжа се изразява често в най-груба форма: мъжът търси жена да му слугува, и жената търси мъж да я храни и да й слугува. Щом се зароди това желание между тях, двамата губят силата си, и любовта ги напуща. Любовта изключва всякакво насилие. Тя действува между хората само тогава, когато те вършат всичко по свобода, доброволно. Всбки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на никого, той веднага ще ви се противопостави. Н-вма закон в света, който може да застави нъкого да обича. Н-вма закон в света, който може да застави нъкого да учи, да стане учен човек. В света съществуват условия, които благоприятствуват на човека да стане добър, учен, да прояви любовта си, но ако той не използува условията, нищо не може да постигне.

„Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба". Царьт поканил всички културни хора на сватба, да им покаже нов начин на живъене. Яденето и пиенето показват един родъ

5

бб

условия, а сватбата показва новите принципи, които идат в света. Когато хората се женят, това показва, че настъпва нова епоха в света. Днес повечето хора се женят, без да знаят защо: те раждат деца, без да знаят защо; те вярват в Бога, без да знаят защо; отричат Бога, без да знаят защо. Не е лошо, че отрича или потверждава нещата, но човек трябва да знае, защо ги отрича и защо ги потвърдява. Човек трябва да бъде честен във всички свои прояви. Човек трябва да бъде честен и като вярващ, и като безверник. В какво вярва човек, не е важно; важно е, че вярващият и безверникът имат еднакви отношения към реалността на живота, както и към светлината. Тя изгрева еднакво за всички хора. Дой-дем ли, обаче, до разбиранията на хората за светлината, те се различават. Каквито да са разбиранията им, с това качествата на светлината не се измъ-нят. Хората възприемат светлината по различен на-чин, в зависимост от това, дали я възприемат чрез любовта, чрез млчдростта, или чрез истината. Това различие произвежда различни резултати върху самия човек.

Съвременните хора се стремят към нещо ново, без да подозират, че, за да придобият новото, те трябва да минат през християнството. То е предго-вор към новата култура, която иде сега в света. Новата култура изисква хора, които живеят в пълно единство помежду си. Това се постига само тогава, когато дадат ход на Божественото в себе си. Когато човек се а хармонизирал, в който свет и да влъзе, той лесно се справя с него. Той познава законите, които дей-ствуват в света.#\ко влъзе в причинния свет, той разбира причините и последствията на нещата и чрез гбх си обяснява противоречията в живота; ако влезе в умствения свет, той разбира законите, на които се подчинява умът; влезе ли в астралния свет, той разбира законите, на които се подчинява сърцето; най-после, ако влезе в физическия свет, той разбира добре законите, които управляват телото т. е. материята. Следователно, такъв човек живее в „нирвана", место на пълна хармония ?и блаженство. Щом познава законите на всички светове и ги прилага, човек позна-

67

ва Бога и никога не поставя пред себе си въпроса, съществува ли Бог, или не.

Като говоря за блаженство, за в-вра в Бога, нЪ-кои се запитват, верно ли е това, или не. Това не се доказва, но се опитва. Как ще докажете на човека, че огъньт изгаря? Ако го хверлите в огъня, той непосредствено ще опита свойствата на огъня.уДнес всички хора живеят в Бога. Трябва ли да ги убеждаваме в това? Който отрича Бога, с това той изпитва хората, иска деГразбере, как мислят тт^ по този въпрос. В същност, дълбоко в себе си той втурва в Бога. Като изучавате проявиттз на хората, ще видите, че тъкмо тиядкоито минават за безверници, вярват не само в един, но в много богове. Често те биват по-суев-врни от втурващитъ\ Много писатели, поети са крайно суеверни. Те се свързват с известни часове, дни, месеци през годината, или с нтзкакви предмети и вярват, че, ако предприемат никаква работа през тия часове, дни или месеци, всичко ще им се нареди добре. Или, ако напишат нещо със своето златно перо, работата им ще се нареди добре. Според мене, нтз-ма безверници в света. Защо? Защото вярата е спе-цифичен орган в човешкия мозък, без който той не може да се проявява. Въпрос става за степеньта на човешката втзра, а не за това, има ли вяра човтьк или нтзма. В нтзкои хора вярата е по-добре развита, отколкото в други. ИздЛ5що, няма човек в света, в когото вярата да не е развита. Повече или по-малко развита, но човек все вярва в нтзщо. Това показва, че в човтзка има специфичен център на втзрата.

Като говорим за вярата, ние не разбираме онтззи поверхностни вярвания. Като се основават на своите вярвания, мнозина мислят, че докато са на земята, ще страдат и ще се мъчат. Щом отиват на онзи свЬт, там ги очаква блаженство. Те са на крив път, Чов"бк не е дошъл на земята да страда и да се мъчи. Въпреки това, хората страдат. Защо? Защото не прилагат Божииттз закони. ?Т не уповават на Бога, вследствие на което живЕят със страх. Ако нтз-кой се простуди, веднага тича при л-вкар, страхува се да не умре. Децата заболяват лесно, поради това, че ядат, каквото им попадне.: Ако детето е плачливо, за да го заставят да не плаче, майката му дава нЪкакъвъ

68

плодъ–ябълка, или круша, да се залътеа. Детето хапне от плода малко и, ако не може да го сдъвче, стома-хът му се разстройва. След това майката се чуди, какво е станало с детето, че е заболяло. Няма какво да се чуди. Тя тр-ьбва да го пази от твърди храни. За да му помогне, трябва да му даде очистително. Като се очисти стомахът му то ще оздравее. Това средство се отнася не само до малките деца, но и до възрастнит. За да не се разстройва стомахът им, те трябва да ядат бавно и да дъвчат храната си добре. Ако не спазват тия правила при храненето, стомахът им ще се разстрои и след това трябва да взимат очистително, да подобрят състоянието си. Някой яде бързо, иска час по-скоро да отиде в магазина си, да продава стоката си. Той не мисли, че като яде бързо, ще разстрои стомаха си и ще изгуби повече време, отколкото, ако се нахрани спокойно. Търговецът трябва да бъде умен, да има знания, да разбира условията. Ако знае условията на живота, той ще разбира, коя година е добра за търговията, каква стока да купи и т. н. Каквото предприятие и да започке, чсвък тр-ьбва да знае, благоприятен ли е моментът, в който започва работата. Някой започва да строи къща, която струва триста хиляди лева и разчита на своята голяма заплата. Тъкмо направи къщата и го уволняват от служба. Ето едно неблагоприятно условие, което той не е предвидил. След това ще каже, че волята Божия била такава. Това не е волята Божия. Когато предприема н-вкаква работа, човек трябва да познава условията, от които тя се опредъля. Това не значи, че човек тр-ьбва да се страхува. Мко иска да има успъх в работите си, човек трябва да се освободи от своя вътрешен страх. Той се страхува да не умре, да не се мъчи. Като се е родил, човек непръменно ще умре. Като иска да постигне нещо, той ще се труди и ще се мъчи. Смъртта е неизбежна, мъчението–също, но като живЪе, човек трябва да живее като истински

ЧОВЕК.

„Идете на кръстопътищата и, колкото намерите, призовете ги на сватба". Представете си, че един ден дойдат посланници при вас и ви поканят на сватба. Какво ще кажете? Ще се зарадвате, че ви канят на това културно д-ьло. Ако носите в ума си идеята за

69

Бога, как ще докажете на хората Неговото съществу-ване? Вие ще им говорите за Бога, за Неговитв закони, а при това сами нямате вътрешна хармония, вж-трешно единство. В сегашния век има около 500 милиона християни, въпреки това между тях съществу-ват голвми противоречия и недоразумения, каквито в миналото не са съществували. Как ще си обясните тези противоречия? Противоречията показват, че между сегашните християни няма любов. те са хора повече на догмдтизъма, отколкото на любовта. Ще кажете, че вкра е нужна на хората. Христос не бъше човек на вярата, но на любовта. Той казваше: „Ако ме любите, ще упазите моите заповъди". Той проповядваше на хората за любовта, а не за втората.

Следователно, силата на човека седи в любовта, а не във вярата. Любовта е новото, което трябва да се приложи в света. Ние не говорим за обикновената човвшка любов, но за Божията Любов. Приложите ли Божията Любов в живота си, вие ще бж-дете здрави, силни, учени, щастливи. Човекът на любовта носи радост и мир навсъкжце: и в обществото, и в ц-блия народ. В който ден човек приеме любовта, всички противоречия и страдания в живота му ще изченат. Ако поетът, писательт, ученият, музикантът възприемат любовта, техните произведения ще имат сила да преобразят човека. Всеки, който прочете или чуе едно произведение, написано с любов, ще се преобрази коренно. В него ще стане коренен преврат. Каква поезия, наука, музика е тази, която не може да преобрази човека и да го застави да направи нъкаква велика жертва в живота си? Какво верую е това, което не може да събуди в човека потик за велика жертва?

Един американец слушал някога една от уче-ничките на Паганини – Камила Русо, да свири и оста-нал толкова възхитен от нейната музика, че като излъзъл от залата, бил готов на голями жертви. Той бил готов да раздаде всичкото си имане на бедни и страдащи.

Питам: Не може ли всеки човек, заради любовта, да е готов на себеотричане? Може. Въпр-вки това, ние не виждаме тази жертва в света. Защо хората не са готови на жертва? Защото не любят Бога.

70

«^Единственият грях, който тежи върху съвестта на съвременните християни е, че те не любят Бога. Ако християните имаха любов към Бога, щъха ли да во-юват помежду си? Щеха ли да се карат, да се оби-ждат едни други? Ще кажете, че светът е лош, невъзможно е човек да прояви любооьта си. Всеки носи отговорност за себе си. Всеки сам трябва да реши този въпрос, да люби Бога, или не. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила". Който люби Бога по този начин, той ще се запали, ще свети и ще помага на хората. В който дом влезе и намери болни, той ще ги излекува. Чов"Бкът на любовта повдига падналия, лекува болния, възкресява мъртвия, обнадеждва обез-надеждения. Изобщо, дето е любовта, там царува велика хармония. Единственото нещо, което може да обедини хората, да осмисли живота им, това е любовта. Обикне ли Бога с всичкото си същество, чо-в"бк е постигнал идеала на своята душа. Той знае, защо е дошъл на земята и защо живее.

Каквито философии да се развиват, хората се нуждаят от едно – те трябва да бъдат духовно здрави. Само духовно здравите хора могат да бъдат свързани помежду си. Само духовно здравите имат обща основна идея, върху която градят своя живот. Тази основна идея е любовта към Бога. Любовта към Бога подразбира любов към всички и любов към Единния. Дето любовта е поставена за основа на живота, там всички въпроси се разрешават правилно. Любовта разрешава всички лични, семейни, обществени, научни и общочовешки въпроси. Дето любовта царува, там са истинските образци на живота. Любовта ражда живота. Какво е животът? Много мнения съществуват по въпроса за живота, обаче, ще се спрем върху едно от т4х. Казва се, че животът е движение. Оттук животът може да се уподоби на водата, едно от свойствата на която е движението. Водата е в постоянно движение, благодарение на което запазва чистотата си. Следователно, докато човек не придобие свойството на водата, той не може да бъде чист. Чистотата е качество и на мъжа, и на жената.

Съвременните хора се делят на мъже и жени,

71

според формата, която им е дадена. * Това е криво разбиране на въпроса. И докато харата се дтзлят на мъже и на жени, никой не може да вл^зе в Царството БожиоДруг е въпросът, ако хората се дЪлят не на мъже и жени, но на принципи: мъжки и женски принцип, или на положителен и отрицателен по-люс, Япосол Павел е казал: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат да влъзат в Царството Божие". Той нямал пред вид формите мъж и жена, но принципит. Докато са на земята, хората могат да се дълят на мъже и на жени, да образу-ват отдълни царства, но стане ли въпрос за влизане в Царството Божие, там нито мъжът, нито жената могат да отидат сами. Мъжът и жената трябва да се съединят в едно, и така да се явят в Царството Божие.»Първоначално Бог е създал един човек, само една форма, която съдържала двата принципа – мъжки и женски. Впоследствие е станало отдълянето на единия принцип от другия, т. е. поляризирането на човека. Каква форма е дадена на индивидите, не е важно; важно е всеки индивид да бъде човек.

Следователно, в лицето на кого и да е нетрябва да виждате формата мъж или жена, но човек. Докато някой мисли за себе си, че е мъж, той иска да прояви господарството си отвън. Докато мисли, че е жена, ще иска да господарува отвътре. Ако мъжът и жената слугуват на подобните си, те губят своята сила и свобода..^Престанат ли да слугуват на себеподобните – мъже и жени, гб придобиват силата и свободата си. Единствената сила, която освобождава хората от въковното заблуждение, мъжът да очаква щастие от жената, и жената – от мъжа, това е истината. Истината носи свобода на човечеството. Жената става рано сутрин, очаква на мъжа да донесе нещо за готвене. Мъжът отива на пазар и донася едно прасенце. Жената погледне прасенцето, усмихне се доволно и казва: На мястото си е този мъж. След това тя изчиства прасенцето, измива го, осолява го, туря в тавата кисело зеле и праща прасенцето на фурната. Като се върне мъжът от работа, вижда прасенцето на масата, но вече преобразено. Той започва да яде и дово-лен се усмихва на жена си, като си казва: Добра е тази жена, знае да готви. Пред добре опеченото и за-

п

червено прасенце мъжът е доволен от жената, и жената – от мъжа, но това е временно доволство. За миналото и това е било добре, но настоящето изисква друг живот, други отношения. Временното доволство е създало гробищата. Временното доволство е признак на старата култура. В старата култура умират годишно по 40 милиона души, ежедневно – по 109,589, всеки часъ– по 4566, всЪка минута – по 76, и всъка секунда– по двама-трима души. След всичко това старата култура иска да оправдае броя на тия жертви с лозунга: Такава е волята Божия. Не, волята Божия не е такава. Казано е в Писанието: „Бог не благоволи в страданията и смъртта на човека".

Казано е в Писанието: „Дко се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие". Казано е още: „Бог е Любов". Да се роди чо-вЪк от вода и от дух, това значи, да се роди от Бога, Който е любов. Тази любов, именно, искаме вие да опитате.-^Обикновената човешка любов сте опитали и като деца," и като юноши, и като мъже, и като жени, и като млади, и като стари. Сега трябва да опитате любовта като вода и като дух. Сега трябва да познаете свойствата на водата и на духа, за да станете граждани на Царството Божие.Когато познаете Бога като Любов, във всички Негови прояви, тогава само ще се освободите от страданията и мъчнотиите в живота. Докато не познаете Бога като Любов, дълго време още ще страдате и ще се мъчите.

Христос е казал на учениците си: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, не можете да бъдете мои ученици". И до днес още се проповядва законът на жертвата, на себеотричането. Законът на жертвата е разумен живот. Има смисъл да жерт вува човек, но разумност се иска от него. Ще кажете, че човек трябва да жертвува живота си. Как ще жертвува живота си, когато още не го е проя-вил? Ще кажете, че човек тр-вбва да жертвува стария си живот. Какво разбирате под думата „стар живот"? Стар живот не съществува. Когато говорите за живота и го дъчлите на стар и нов, вие трябва да разбирате, какво в същност е животът. Когато Христос говори за вечния живот, Той разбира възвишения, красивия, съвършения живот. Който придо-

73

бие този живот, той познава Бога и Го вижда навсв-къде: в камъните, в тревите, в цвътята, в насъко-мите, в животните, в хората – във всичко, което жи-въе. – Който познава Бога, и ръките, и моретата му отварят път да мине. Така е минал и Мойсей през Червеното море. Как ще обясните този факт? Каквито обяснения и да дадете, те ще бъдат далеч от истината. Само онзи може да даде обяснение на този факт, на когото ръките и моретата се раздълят на две и му правят път да мине. Ще кажете, че това е заблуждение. Не, факт е това. За човека на любовта и най-дълбоката ръка може да се пресуши, да се раз-дъли на две, да му отвори път.

Цълият свет е построен върху закона на любовта. Достатъчно е човек да се свърже със слънцето на живота, да възлюби Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, за да може и най-обширният океан да му стори път да мине. За човека, който люби Бога, и зверът става приятел, и слънцето, и водата, и в-втърът, и облацигк му се усмихват. В-врно ли е това? Това са факти, опитани и преживяни. 3а човека на любовта, и водата на Ниагарския водопад може да спре. Ще спре за известно време, и отново ще продължи. Ако един луд може да даде ум на един виден про-фесор, как да заставят друг луд да слъзе от покрива на нъколкоетажно здание, колко повече може да направи един напълно здрав и разумен човек.

Като ви се говори по този начин, това не значи, че трябва да омаловажите вашите знания и вярвания, но трябва да ги превърнете в злато, да имат цена при всички условия. Какъв смисъл има да придобивате знание, което един ден ще се обезцени толкова много, че няма да заслужава да се запише в някоя книга. Възлюбете Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила и вложете капитала си в банката на Неговата Любов. Светът се намира пред голяма катастрофа и който има, капитал ще го загуби. Всички човешки банки ще фалират, и животът на хората ще се обезсмисли. Затова Христос казва: „Събирайте съкровищата си в небето, дето крадец не влиза, нито молец и ръжда ги изяждат". „Н-бкои хора и досега още разчитат на

74

своя капитал, вложен в банките. те не знаят, че ще дойде ден, когато парата ще се обезцени толкова много, че с милиони не ще могат да си приготвят един объд.

„Призовете ги на сватба!" Съвременните хора, добри и лоши, са повикани вече на сватба, да участву-ват със своите нови, сватбарски дрехи. Сватбарските дрехи представят знанието, което днес се придобива. Новото знание ще дойде за онези, които любят Господа. Това знание ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. При тези условия чо-век ще придобие всичко, каквото желае. Той ще има син и дъщеря, каквито желае; той ще има жена, каквато желае; той ще има приятел и учител, каквито желае. С една дума, каквото пожелае, ще има. Това означават думите:,, Преди да попросите нещо, ще ви се даде". Значи, който люби Бога, ще получи благословението Му, преди да е попросил нещо от Него. Наистина, няма по-велико нещо за човека огц.това, да има Един, на когото да разчита във всички случаи на живота си. Той знае, че при всички изпитания този Единният ще му проговори: Не бой се, аз съм с тебе. Когато Христос чу тия думи, Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си". Сгреши ли Христос, като предаде духа си в ръцете на Бога? Не само че не сгреши, но се благослови. Тази е причината, задето днес Христос служи за образец на 500 милиона християни. Един ден те ще тръгнат в Неговия път с всичкия си стремеж и сила, ще станат истински християни. В това ще се види силата на Христа. Жертвата, която Христос направи за човечеството, не може да не даде своя плод. Освен тия 500 милиона християни има още много, които ще се изявят в бъдеще.;. В Индия има много християни, които не са се изявили. Много хора има, които са родени християни. На тях не трябва да се казва да вярват, те са повярвали вече, но трябва да изявят любовта си към Онзи, Който ги е родил.

„Идете на кръстопътищата и, колкото намерите, призовете ги на сватба". Някой пита: И аз ли съм призован? Всички хора са призовани на сватба. Некои искат доказателства, да се убедят че, наистина са призовани, а други не се нуждаят от доказателства.

75

Какво доказателство ще дадете на човек, когото сте поканили вече на сватба? Ще му сложите да яде – нищо повече/ Какво доказателство ще даде професо-рът за своето знание на студента? Като му предаде една лекция. Какво доказателство ще даде майката на детето си, че го обича? Като го накърми и очисти. Какво доказателство ще даде богатият на бедния за своето богатство? Като му помогне в трудните моменти на живота. Какво доказателство ще даде лъкарьт на своя болен? Като го излъкува. Следователно, ако не можете да повярвате в малкото, което нъжой чо-вЪк прави за вас, по никой начин не бихте повярвали в голямото.

„Призовете ги на сватба". С гкзи думи Христос се обръща към всички хора и ги кани на сватба, но те искат от Него дарби, знания, сила, да оправят света. Да се мисли, че светът може да се оправи със сила, с дарби и знания, това е погрешно схващане. Божията Любов е в състояние да оправи света и да внесе в него новата култура. Само любовта е в сила да преобрази света Ако човек не в-врва в Любовта на Бога, която е създала цълия козмос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вврва в Любовта, която повдига и облагородява, и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне. Човек трябва да мине през огъня на любовта, за да се пречисти. Щом се пречисти, страданията го напущат. Кога синът се страхува от баща си? Когато греши. Щом престане да грвши, страхът изчезва. Той става тих и спокоен. Ако обича баща си, синът няма да гр-вши. Той в-врва в любовта и разумността на баща си и не се страхува от него. Страхът се обуславя от невежеството. Само невежият се страхува; онзи, който познава и разбира нещата, не се страхува.

Сега ви говоря за страданията, за страха, за невежеството, без да имам пред вид вашите знания и разбирания. Това не значи, че вие не сте постигнали нищо. Вие имате много знания, но те трябва да се проверят. Проверката става чрез изпит. Всички хора ще бъдат подложени на изпите, както подлагат уче-

76

ницигб, за да проверят знанието им. Като издържат последния си изпите, ще получат диплом за завършено образование. Страданията в света показват, именно, това, че всички хора минават през изпити, да завършат учението си и да получат диплом. Който работи и учи добре, той ще свърши матура с отли-чен успъх.

Съвременните хора се нуждаят от силна, съзнателна вяра. те трябва да бъдат смт^ли и решителни, да не се страхуват от мъчнотиите и страданията. Ка-къв смисъл има вярата им в Бога като любов, като мъдрост, като истина, ако те сами не прилагат любовта, мъдростта и истината в своя живот? Щом сте призовани да участвувате в новата култура, вие трябва да вярвате в професорите, които ще ви из-питват. Ако обичате Бога и вярвате в Него, колкото строги да са, т% няма да ви скъсат. За да издържите изпита си благополучно, вие трябва да служите на един господар, а не на двама. Служите ли на .двама господари, непремънно ще пропаднете на изпита.

На съвременнитте хора е дадена великата задача, да бъдат носители на Божественото, което е създало света и което ще го оправи. Който е носител на Божественото, знае, че за Бога няма нищо невъзможно. Като знаете това, не отлагайте нещата. Дръжте в ума си мисълта, че има Един, Който ви люби, и Когото вие любите. В името на Единния работете, както за своето благо, така и за благото на своите ближни. В името на Единния отзовете се на поканата, с която сте призвани на сватба.4 Преди две хиляди години Хри-стос ви поканил на сватба.уа днес и аз ви каня. Каквито и да сте, добри или лоши, отзовете се на тази покана. Сложена е трапеза за всички. Щом сте поканени на сватба, ще има ядене и пиене, лъсни и музика. След това ще започнете работа за новата култура.

28. Беседа от Учителя, държана на 9. марг, 1930 г. София. – Изгрев.