от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване


Придобиване на търпение

— В 4> р е н ъ, истинен ъ, чистъ и благъ всякога бж ди! Размишление. Чете се резюме на 1 емата „Какво пред¬ставя щастието"' За следния пжть пишете върху гемата „Кчкво мисля азъ". Често слушате да се казва, че човекъ трЬбва да е търпеливъ Кта чов-Ькъ става не¬търпеливи' К*01 а става индиферентень' Въ ка ква нъфасгъ човЬкь е най не търпеливъ' Най нехьрпеливи сж децата Щомъ му се обещае н-Ьщо и не ю получи на опред-Ьленою време, детето става нетърпеливо Изобщо, н-Ьма ли ясна представа за времето и за пространство¬то, чов-Ькъ става нетърпеливъ Н-Ьма ли ясна представа за идеята, която иска да постигне, човЬкъ става неспокоепъ и негьрпешвъ. Ко¬гато ученикътъ иска по-скоро да свърши учи лище, сжщо така става нетърпеливъ Сега ще ви дамъ единъ мегодъ за рабо¬та върху !ърпението Вс-Ьки от ь васъ да взе¬ме хиляда житни зрънца. Ако при известенъ случаи проявите нетърпение, започнете да броите житнит-Ъ зрънца Първо ще преброите до десеть Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата Десегт-Ъ зрънца

83> ще турите настрана. Ако нетърпението ви про дължа на още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите, при колко житни зрънца сте възстановили търпе¬нието си. Този опитъ ще правите въ продъл¬жение на десеть деня Колкото пжти прояви¬те нетърпение презъ тия десе1ь деня, толко¬ва пжти ще броите житните зрънца Броене¬то на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, съ пълно съзнание за опита, които правите По този начинъ вие ще възпитавате търпението си Колкото повече зрънца сте преброили презъ тия десеть деня, толкова повече сте работили върху себе си Като броите зрънцата, проявя¬вайте почить къмъ всЬко отъ тЬхъ. "РЪ сж. живи сжщества, и всЬко зрънпе ще ви предаде нещо отъ себе си Те ще ви засгавять да ми¬слите. Вие сте проверили този законъ по отно¬шение на приятелите си Когато се разгова¬ряте съ некой свой приятель, въ ума ви до- хождатъ светли мисли Въ негово приежт- с гвие вие се чувс твувате разположени Щомъ се отдели отъ васъ, разположението ви из¬чезва, като че става некакво изпразване въ ума и вь сърдцето ви. Следователно, като мисли за васъ, всеко добро сжщество вчася въ ума ви некаква светла идея. Като ученици, вие требва да знаете, че природата има крайно отвращение къмъ ленивите хора За да ги накара да работятъ,

83> тя имъ е създала редъ несгоди. Природата обича прилежните, трудолюбивите хора. Тя иска отъ чоггЬка постоянство. Даде ли му ни¬каква работа, тя не иска да я свърши скоро. Той може да работи върху дадена задача съ векове, но тя иска отъ него постоянство, ра¬бота. Спре ли работата си, каже ли, че тази задача не заслужава внимание, по отношение на този човекъ природата прилага вече специ- фиченъ методъ. За ленивите хора тя има осо¬бена школа. Изобщо, природата не търпи никакъвъ песимизъмъ, никакво обезсьрдчаване, ника¬ква умраза, зависть, никакви болести. При¬родата не търпи нищо отрицателно. За да изправи тия неща, тя изпраща на хората стра¬дания и мъчнотии. Като страдатъ, те започ- ватъ да мислятъ и постепенно дохождатъ до положителното въ живота. Мощни, велики си¬ли работятъ върху човЬшкото съзнание, съ цель да подобрят ь положението му. Не е въ- просъ да се залъгва човекъ. Всеки може да залъже детето, но временно само. Вие мо¬жете да го носите, да му пеете, но щомъ огладнее, никакво залъгване не се приема, То плаче, настоява да му се даде храна. Щомъ се нахрани, и плачъгъ престава. Ако детето не може да се залъгва, колко повече възра- стниятъ човекъ. Съзнанието на човека требва да се просвети! Природата, т. е. естеството на човека требва да се превъзпита. Това сж. труд¬ни процеси, но живата, разумна природа вър¬

ши, именно, такива работи. Чов-Ькъ е заровенъ до шия въ гъстата материя, само главата му е отвънъ. И той постепенно тр-Ьбва да изли¬за отъ тази материя. Първо тр-Ьбва да извади ръцет-Ь си, да прояви по-високо съзнание. Най-после той тр-Ьбва да извади и краката си, да стъпи надъ гъстата материя и да почне да се носи надъ нея, както опитниятъ плувецъ се носи надъ водата. Това съ опи¬тали мнозина, особено неврастеницигЬ. Н-Ь¬кой неврастеникъ казва, че потъва, губи се. Щомъ изл-Ьзе отъ това положение, той казва, че се издига. Това не е илюзия, но ду¬ховно потъване н издигане. Не е страшно потъването, защото, като потъне, чов-Ькъ може и да се издигне, но той тр-Ьбва да пази присътствие на духа. Това съ условия, при които чов-Ькъ може да раз¬вива в-Ьрата си. Като развива в-Ьрата си, той прила1а своит-Ь способности и сили. Държи ли съзнанието си будно, пази ли при- сътствието на духа си, чов-Ькъ може да се справи съ най-гол-ЬмигЬ мъчнотии и страдания. Това виждаме въ индуситЬ. Като държатъ съзнанието си будно, т-Ь минаватъ предъ най- опасни и свирепи зв-Ьрове, безъ да ги засег- натъ. Изгубятъ ли присътствието на духа си, зв-Ьровет'Ь ги нападатъ. Много англичани оти- ватъ въ Индия, да изучаватъ методит-Ь, които индуситЬ практикуватъ. Следъ това т-Ь изли¬затъ срещу най-опасни змии и зв-Ьрове, да видятъ, доколко могатъ да държатъ съзнание¬

86> то си будно. Има редъ закони, които регули- ратъ човешкото съзнание. Човекъ требва да изучава тия закони и да ги прилага. Не ги ли прилага, той се излага на редъ опасности. Човекъ требва съзнателно да изучава зако¬ните на в крата, за да се справя съ мъчно¬тиите въ живота. ВсЬка наука, всеки занаятъ има специфични закони, които требва да се изучаватъ. Запримеръ, когато каменарьтъ ди¬га и слага чука си върху камъните, той знае законите, по които требва да става дигането и слагането. Приложи ли само сила безъ уме¬ние, той скоро се уморява. Всеки несполуч ливъ ударъ произвежда обратни резултати. Следователно, всеки несполучливъ ударъ въ живота на човека предизвиква обратни процеси въ неговия организъмъ. Нетърпението представя такъвъ несполучливъ ударь. Не¬естествените и ненавременни желания въ чо¬века също така представятъ несполучливи удари. Като се натъква на такива удари, най- после човекъ дохожда до пълно обезсмисляне на живота. Разбира ли, обаче, законите на живота, при каквото положение да се на¬мери, човекъ знае, какъ да се справи И като го подигатъ, и като го понижаватъ, той знае, кое е верно и кое не е. Въ човека има една точна цигулка, съ която проверява не¬щата. Ние наричаме тази цигулка „доброто, разумното сърдце". Ние ю наричаме още „ин туиция", или Божествено начало въ човека. То никога не лъже. Неговите тонове сд чи,

87> сти, ясни, абсолютно в-Ьрни. Искате ли да разберете, дали известно положение е в-Ьрно или не, отнесете се до вашето добро сърдце, като къмъ отличенъ сьветникъ. НеговитЪ вра¬ти сж всЬкога отворени за онзи, който искре¬но се интересува за н-Ьщо. Доброто сърдце разрешава и най-труднигЬ въпроси. Презъ каквито мжчнотии и страдания да минава чо¬в-Ькъ, въ края на краищата Божественото ще победи. Въ чов-Ька Божественото побеждава, а чов-Ьшкото остава победено. Това е законъ, въ който н-Ьма никакво изключение. Като ученици, вие тр-Ьбва да правите различни опити и наблюдения върху себе си: върху разположението си, върху своя стре¬ме жъ. Ценно е да знае чов-Ькъ, какво влияние иматъ върху него времето, числата, месецигЬ, днигЬ, Интересно е въ течение на една годи¬на да отбелязвате, какво влияние указвагь различнитЬ числа, дни на седмицата и месеци върху разположението ви, върху имиулсигЬ на душата ви Добре е тази година да изпъл¬ните тази задача, да видите, до какви поло жителни резултати ще се домог нете Често отрицателнит-Ь мисли и страдания предизви- кватъ въ чов-Ьшкия мозъкъ особено горене, въ резултатъ на което се образува н-Ькакна пе- пель. Освободи ли се отъ тази пепель, чов-Ькъ изпитва особено изпразване въ главата си. Когато се натъква на положителни мисли и на радости, чш-Ькъ изпитва особено пълнене

88> зъ главата си, което се причинява пакъ отъ никаква специална материя. И тъй, колкото малка величина да пред¬ставя човекъ, въ съзнателния животъ, въ Би¬тието той минава за н-Ькаква единица, която е полезна. Всеки човекъ требва да държи тази идея въ ума си. Обезсърдчи ли се, отчае ли се отъ живота, той требва да знае, че представя, макаръ и микроскопическа величи¬на, но полезна и необходима въ целокупния животъ. И до най-големо отчаяние да дойде, човекъ требва да каже въ себе си: Ще се подобри положението ми. Следователно, дой¬дете ли до еднообразието въ живота, което действува приспивателно, започнете да си вну¬шавате такива мисли, които да виесатъ из¬вестно разнообразие. По-добре е вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколко¬то други да ви внушаватъ и влияятъ. Човекъ може да си служи съ внушението за укреп-ване на своето здраве, за развиване на свои¬те способности, за усилване на паметьта си и т. н. При каквито условия да се намирате, дръжте въ ума си положителната мисъль, че все пакъ можете да намерите благоприятна почва за работа. — Ама какво да правимъ съ болестите? — Болести не сжществуватъ. Въ света сжществуватъ болезнени състояния, но не и болести. Болезнените състояния сж ре- зултатъ на специфични отрицателни психиче-ски състояния, презъ които човекъ минава.

89> Тъй щото, когато човекъ преживява те¬жко психическо състояние, то се отразява върху известенъ удъ, вънъ или вжтре, на орга¬низъма му. Този органъ изгубва връзка съ съ¬знанието на човека, вследствие на което ние казваме, че той заболява. Ц-Ьлото тЪло на чове¬ка, отвънъ и отвътре, е обвито съ особена мате рия, наречена матриксъ. Когато матриксътъ е здравъ, човЬкъ се чувствува добре разполо- женъ, здравъ и силенъ. Щомъ стане нЬкакво пропукване на матрикса, въ организъма на чо¬века се извършватъ редъ химически процеси, които се отразяватъ болезнено върху него. Докато човекъ подържа въ живота си неесте¬ствени мисли, чувства и постъпки, неговиятъ матриксъ всякога може да се пропука. Иска ли да бжде здравъ, чов-Ькъ требва да подър¬жа физическа, сърдечна и умствена чистота въ живота си. — В '1; р е н ъ, истиненъ, чистъ и благъ всякога бъди! 7. Лекция отъ Учителя, държана на 7 ноемврий, 1926 г. София.