ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ЗВЕЗДИТЕ
Fir - fur - fen.
Tau - bi - aumen.
Чете се темата „Предназначение на слънцето, луната и звездите".
За следния път пишете върху темата „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум". Мислете върху този въпрос и свободно кажете мнението си. Всеки ще има особено мнение, ще прилича на старите български абаджии, които размерват плата с различни мерки.
Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги? Не сте ги виждали. Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, който знае, който познава нещата. Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина. Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск? Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе?
Следователно, когато говорим за слънцето, ние нямаме предвид само външното слънце. То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце. За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. — по външна форма. Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно. Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние. За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи живот.
Сега всички хора говорят за слънцето като за картина на някой велик художник. Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем. Какво правят съвременните хора? Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят. Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят. И тогава, искат-не искат, ще се събудят. Като се обръщат към слънцето, евангелистите казват: О, слънце на душата ми! След това пък казват, че не знаят защо слънцето е създадено.
Слънцето, луната, звездите са символи на нещо. Слънцето, запример, означава държава. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце. В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната предствя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие. Поетите възпяват слънцето, луната и звездите. Вярно ли е всичко, което те пишат?
Представете си, че имате правата линия А _______ В. Тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет. Съзнателно ли е това движение? То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно. Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка. И това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки. Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу. Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е. да вкуси това, което е взел. Като последствие на тия две движения ще имате резултатното движение АD. Това движение се нарича корен на желанията. Линията СD означава размера, интензивността на желанията. Някои желания не могат да се реализират. Това зависи от тяхната интензивност. Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето? — Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й. Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай. Елементът СD означава интензивност на желанието. Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието. Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание. Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда. Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин. Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, през което да минете на другата страна.
Да се върнем към предназначението на слън¬цето, луната и звездите. Думата „предназначе¬ние" всякога подразбира показалец на известно желание. Във всяко желание е вложена интен-зивност, сила на неговото постигане. Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос. В же¬ланието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази ин¬тензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновре¬менно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на во¬лята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и си¬лите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звез¬дите? — Бог създаде слънцето, луната и звезди¬те, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знаме¬ние за дни, за години и за времена. Те са създа¬дени за знамение на всички събития, които ста¬ват в човешкото съзнание. Те определят кръга на живота. Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" някои се въздър¬жат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят какво е предназначението им. — Не, как¬вато тема и да ви се даде, пишете нещо. От вся¬ка тема гледайте да извадите известна поука. За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важ¬ния въпрос, защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение. Защо е създаден светът? — Светът е създаден за хора¬та, които, в сравнение със съществата от възви¬шения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница. В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях. Същото става и на земята. Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е сво-бодна от неговите безпокойствия. Къде е било това дете преди да се роди? То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е. Тогава тя придобива други отношения към външния свят. Мислили ли сте някога върху се¬бе си какво представлявате като индивиди? Ще кажете, че сте човек. Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате. Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболя¬вате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, коя¬то при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща. Какво ще бъде положение¬то ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво. Освен то¬ва, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първо¬начално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вът¬решно — по отношение на времето и про¬странството. Вътрешното различие между хора¬та впоследствие е създало и външно диференци¬ране. Това значи: вътрешното различие на ду¬шите постепенно се е отразявало и върху чо-вешките лица. Допуснете, че ви дадат задача: от сто души, които външно си приличат, да различите всеки един поотделно. Как ще ги различите? Ще оти¬дете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег. Ще отидете при втори, ще му турите друг белег. Така ще обико¬лите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег. Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата. Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила няка¬къв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, цо форма на тялото, по начин на ходене и т.н. При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си. Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се раз¬личава от всички хора. Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот. Как ще живеят в този свят, ко¬гато напуснат тялото си? Как ще се познават едни други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тя¬ло. — Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Та¬зи черта се крие във времето на неговото изли¬зане от Великото Божествено съзнание. Ражда¬нето на човека от Битието е толкова важен мо¬мент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как мо¬жем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметъ¬рът — времето) и големината на кръга (прост¬ранството). Значи, има аналогия между ражда¬нето на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съз¬нание. Моментът на излизане на душата от Ве-ликото съзнание е точно определен. В това от-ношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзна¬ние тя играе голяма роля и заема особено мяс¬то. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се проти¬вопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту ка¬то жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, ос¬вен царския образ. Ще каже: Аз се познавам ка¬то цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле. Защо помни само този образ? — Защото той е един от силните моменти на неговото ми¬нало. И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живо¬та, които имат положителен и отрицателен ха¬рактер. Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса. Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необ¬ходими. Силното добро всякога има за конт¬раст силното зло. Що е злото в случая? — Зло¬то представлява висок планински връх, със сво¬ите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а висо¬чината — доброто. Значи там, дето на физичес¬кия свят има студ, в духовния свят има горещи¬на. И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ. Също-то може да се каже и по отношение на човешко¬то съзнание. Когато в една област на човешко¬то съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно. Човек трябва да знае, че зад топлината някъ¬де седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи не-вежеството. Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото нап-равление. Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. — Не, зад коня седи колата, а в колата — земеде¬лецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така виждаме от фак¬та, че ученият сам се чуди как е могъл да се до- могне до това откритие. Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина, човек трябва да бъде зас¬тавен да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги пос¬тавя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната нау¬ка, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната наука. Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството. И официал¬ната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата. Всички хора се стремят към знания. Знания¬та, към които се стремят, не са съществени, но са необходими. Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат. Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае се¬бе си. Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си!" Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща. Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си. Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърпе, с всичкия си ум, с всичката си душа и си¬ла". Значи, Бог е мярка. За какво? — За позна¬ване на себе си. При това положение любовта към Бога се осмисля. И тъй, слънцето е емблема. То символизира Бога на физическия свят. То представя Вели¬кият принцип, който дава живот. Слънцето оз¬начава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, луна¬та — човекът, звездите — неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, луна¬та се открива на хората само след като слънце¬то я освети. Само слънцето е в състояние да ни открие луната. Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става види¬ма за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават види¬ми за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съ¬ществува и в обществения живот. И тъй, ако ис¬кате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзна¬нието ви, да хвърля светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, съзнание¬то ви пък трябва да бъде на противоположната страна. При това положение само животът има смисъл. Със зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" имах предвид да помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, ко¬ето е свързано с духовния живот на човека. Това слънце изучаваме ние. Що се отнася до физичес¬кото слънце, всеки знае нещо. Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа бла¬готворно върху растенията. Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зада¬де въпросът, защо са създадени небесните свети¬ла, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мис¬лили. Не е така. Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него. Като мисля за прияте¬ля си, ще му напиша писмо, в което ще му съ¬общя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и се¬га имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил. Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свърз¬вам с него. Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реали¬зира. А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл. Истинска положител¬на мисъл е само онази, която носи в себе си из¬вестно благо както за самия човек, така и за ок¬ръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съ¬ществува и в природата. От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества. Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях. Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях. Кой е първият признак на любов¬та? Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата. Така ли е всъщност? В то¬ва отношение окултната наука е строга. Тя гле¬да сериозно на въпроса за жертвата. Кога и как трябва да се дава жертва? Има неразумни жерт¬ви, които нищо не допринасят. Понякога човек съзнава, че трябва да нанрави някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е про¬пуснат. Детето на една циганка заболяло тежко. Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед. — Ще купим, мама. — Мамо, искам малко масло. — Ще купим, ма¬ма. — Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болест¬та. Като видяла това, циганката си казала: Гор¬кото детенце — умря, но поне си хапна от всич¬ко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави как¬вото искало, но никаква жертва не направила. Обичта е цвят, който навреме трябва да се оп- раши. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завър-же. Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време. Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон. Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия. Ученикът трябва да бъде бу¬ден, да бъде изправен в своите прояви, да не из- пуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзна¬ние работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съз¬нание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в чо¬века, той има стремеж към възвишеното и е го¬тов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в се¬бе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъп¬ления. Когато Божественото съзнание присъст¬ва, доброто се проявява навсякъде. Това са със¬тояния, които хората наричат ден и нощ. Къде¬то Божественото съзнание присъства, там е денят на живота. Където Божественото съзна¬ние отсъства, там е нощта на живота. В първия случай слънцето царува, а във втория — луна¬та. Всяко благородно чувство или желание, кое¬то се ражда дълбоко някъде в човека, е Божест¬веното начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуали¬зира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме. Темата, която ви дадох за следния път, беше: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум". Мислете върху тази тема, без да прибягва¬те до онова, което са казали някои автори. Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл. Само там ще намерите истината. Истината не е в обикнове¬ния, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата во¬да е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от изво¬ра, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина. Друг някой възприел тази истина и я предал на трети. Тре¬тият я предал на четвърти и т.н. Това е вода от река, но не от самия извор. Ако в продължение на един месец болният излага гърба си на слън¬це и размишлява върху него, той ще научи от самото слънце повече, отколкото ако чете всич¬ко, каквото учените са казали за него. Помнете правилото: Вярвайте в Божествено¬то съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божестве¬ното в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота. Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и све¬тии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голяма¬та висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хо¬рата, сам да не бъда отхвърлен". С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. Затова обаче се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства. От всичко, което досега ви говорих, 25% ви е ясно, 75% — тъмно. Това е достатъчно. Използ-вайте онова, което ви е ясно. Приложете го в живота си, ако искате да имате успех. Упражнение: Размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви. За да дойдете до тази мисъл, представете си, ме в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви. Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте. При сво-бодно време пак ще повторите опита. Размишля-вайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея. Приятно е човек да мисли. 17-та лекция от Учителя, държана на 14 февруари 1923 г., София ПЪРВАТА РОДЕНА МИСЪЛ Р I г — /й г — /е п . Таи — Ь / — а и т е п. Размишление. Чете се темата „Първата мисъл, родена в чо-вешкия ум". Чете се резюме на темата „Предназначение на слънцето, луната и звездите". Упражнение: Поставете палците на ръцете си един до друг, а останалите пръсти на двете ръце съединете горе. След това представете си, че сте център и мислено опишете около себе си, около този център един светъл кръг. След това мисле¬но опишете още един светъл кръг около себе си, в посока отзад напред. Най-после опишете още един светъл кръг около всички. Упражнението ще трае всичко две минути. По време на упраж¬нението ръцете ви ще бъдат пред лицето. Някои се страхуват да не се кръстосат кръго¬вете им. Няма защо да се страхувате. Тия кръго¬ве са мислено представени, те са в умствения, а не на физическия свят. Кръговете, които мисле¬но описахте, представят разумни движения. В тези движения се образуват два остри ъгли. Какво представят острите и тъпите ъгли? Ако ги разглеждате от положението на обикновената геометрия, ще дадете едни пояснения. Ако ги разглеждате от положението на живата геомет¬рия — други обяснения. Дето има остър ъгъл, там движението е всякога по-силно. Това може да се провери навсякъде в живота и природата. Запример, носът на човека представя ъгъл — ня-кога по-остър, някога — по-тъп. Ако носът на човека стане много остър, в органическо отно¬шение това е лош признак. Това показва, че то¬зи човек се намира изключително под влиянието на мозъчната система. Такъв човек е чрезмерно активен. Ако носът на човека е тъп, това показ¬ва, че той се намира повече под влиянието на симпатичната нервна система. Такъв човек е по¬вече пасивен, отколкото активен. Острите ъгли показват, че човешкото съзнание е много актив¬но. Кои са подбудителните причини за това? Активността на съзнанието е в зависимост от вътрешния живот на човека. Интензивността на вътрешния живот на човека се обуславя от него¬вия умствен и сърдечен живот. По черепа на ум¬рял човек можете по-лесно да съдите за негови* умствен живот, отколкото по черепа на жив чо¬век. Как ще познаете какъв умствен живот е пре¬карал някой човек? Ще вземете черепа на някой умрял, ще влезете в тъмна стая, ще запалите свещ и ще я турите в-черепа. Колкото по-разра- ботен е черепът на човека, толкова по-тънка ще бъде костта му и толкова повече светлината на свещта ще прониква през него. Ако има нераз- работени места в черепа, светлината не ще мо¬же да минава през тях. Обаче това може да поз¬нава само онзи, който добре разбира ъглите на живата геометрия. Чрез тези ъгли живата при¬рода строи своите форми. Колкото по-тънка е костта на черепа в човека, толкова по-интензи¬вен е бил неговият умствен живот. Колкотд по- дебела е костта на черепа, толкова по-слаб е бил неговият умствен живот. Ако в горната предна част на черепа костта е тънка, този чо¬век е бил милосърден. Ако костта отзад на гла¬вата е тънка, този човек е бил крайно горд и честолюбив. Колкото повече е работил човек с някои мозъчни центрове, толкова по-тънка е костта на тия места. Колкото повече мозъчна, т.е. електрическа енергия се отделя от някой център, толкова повече се изтънява костта на това място. Тези сили оформяват човешката глава. Значи, мисълта оформява главата на чо¬века. Както мисли човек, така и черепът се из¬меня. Човешкият череп е изложен на постоянни промени. Мислите и впечатленията, които човек възприема, се отразяват не само върху мозъка му, но и върху неговия двойник. Който може да чете мислите на човека, той може по двойника му да разбере какъв е духовният му живот. На този двойник отговаря още един, върху който също така се отпечатват мислите на човека, как¬то и целият му духовен живот. Значи, животът на човека се отпечатва в няколко екземпляра, един от които се запазва и след неговата смърт. От този екземпляр, който остава във вечността, можете да четете миналия живот на човека. До¬като е жив, човек носи тия екземпляри със себе си. След смъртта му, един след друг те се отде¬лят от него и остават за вечни времена като ко-пия на неговите минали съществувания. Окултният ученик трябва да познава своите умствени сили. Той трябва да знае как и върху кои центрове най-много да работи. Когато иска да работи специално върху някой мозъчен цен¬тър, ученикът трябва да се свърже с тези същес¬тва, у които този център е най-силно развит. Щом се свърже с тях, те ще му въздействат бла¬готворно в това направление, именно към което се стреми. Запример, ако ученикът иска да раз¬вие в себе си милосърдие, той трябва да се свър¬же с ония интелигентни, разумни същества, на които милосърдието е специалност. Други съ¬щества пък имат специалност „любов към Бо¬га". Щом се свържете с тях, енергията, която е складирана в чувството „любов към Бога" вед¬нага протича и към вас. Като знаете това, вие трябва да се учите да различавате енергиите, ко¬ито минават през вашия мозък и съзнателно да ги обработвате. За да се развие известен мозъ¬чен център, през него непременно трябва да тече съответна мозъчна енергия. Милосърдният чо¬век веднага се отзовава на страданията на хора¬та. Като види някой беден, болен, нуждаещ се, той веднага се отзовава. Ако милосърдието не е развито в някой човек дълго време трябва да му говорите за страданието на хората, докато сър¬цето му трепне. Всички сили, всички течения в природата понякога се увеличават, а понякога намаляват. Тази е причината, задето понякога условията са благоприятни за развиване на из¬вестни способности и чувства в човека, а поня¬кога са неблагоприятни. Запример, течението в природата, което помага за развиване на чувст¬вото „любов към Бога", не иде всякога, но пе¬риодически. Ученикът трябва да знае това нещо, да бъде буден, на време да използва тези сили. Иначе той ще се самоизлъгва, ще мисли, че е развил едно или друго чувство в себе си, без всъщност да е постигнал това. Изобщо, всяка сила, всяко течение в природата иде периодичес¬ки. Вие трябва да използвате тия сили, за да развивате своите центрове. Френолозите са изучили около 40 центъра в човешкия мозък. Обаче в последно време те са намерили, че на всеки център отговарят по три други центъра. Тъй щото, днес в човешката гла¬ва се наброяват около 120 центъра. В тия цент¬рове се кръстосват различни мозъчни енергии. Казват за някой човек, че е музикален. Какво означава това? Музикалността е способност, чувство, което има свой определен център. Ко¬гато човек се свърже с музикалните течения в природата, той започва усилено да се развива в музикално отношение. Ако майката е посветена в тия неща, тя би могла да постави децата си при условия да възприемат тия природни тече¬ния и да се развиват музикално. Като ученици вие трябва да изучавате при-родните сили, природните закони. Като ги изу-чавате съзнателно, ще ги използвате и ще разбе¬рете откъде идат противодействията. Така само ще разберете, че всички способности и чувства във вас не са нищо друго, освен природни сили и течения, които се отразяват върху вашия мо¬зък. Ето защо, когато искате да развиете мило¬сърдието в себе си, дружете с хора у които това чувство е силно развито. Не дружите ли с таки¬ва хора, вашето милосърдие няма да се развие. Ако искате да развиете интелигентността си, дружете с хора високо интелигентни. Те ще ви предадат своята интелигентност. Изобщо, за да развиете известни способности и чувства в себе си вие трябва да дружите с такива хора, у които тъкмо тези способности и чувства са силно раз¬вити. Като наблюдавам хората, а също и вас, уче-ниците, намирам, че най-силно развити са лич¬ните ви чувства, вследствие на което сте докач- ливи, честолюбиви, горделиви, тщеславни. Вън¬шно се криете, не показвате тези качества, но вътрешно не можете да се скриете. Дето гор¬достта и тщеславието са силно развити, там и умът е слаб. Тези чувства поглъщат силите на ума и тогава човек не мисли за причините и пос¬ледствията на нещата, но се поддава на личните си чувства. Когато твърдостта в човека е силно развита, той не търпи никакво чуждо мнение или съвет и казва, че неговото мнение е непоко¬лебимо. Преди всичко този човек няма мнение. Защо? — Защото мнението, убеждението е ре¬зултат, който произтича от целокупната деятел¬ност на всички чувства, сили и способности на човека. Значи, всички сили в човека трябва да се съберат на едно място както народните предста¬вители в камарата и след дълги дебати да дой¬дат до общо заключение. Това значи мнение, това значи убеждение. За да се оформи мнение, убеждение в човека, не само една от неговите способности или сили трябва да работи, но всички сили в него трябва да се предизвикат на работа и след дълго разискване помежду си да дойдат до общо мнение, до общо заключение. Мнозина не се познават и отричат всичко, каквото другите им казват. Те не признават, че са горди, честолюбиви, упорити. Щом не приз¬нават, ще ги поставят на изпит сами да се уве¬рят. Кажете на гордия, на тщеславния, не нищо не разбира, да видите как ще се прояви. Заповя¬дайте на упорития да направи нещо, да видите как ще ви се противопостави, особено ако той е на друго мнение по въпроса. Всички сили и спо¬собности в човека се проявяват естествено, зато¬ва той трябва да бъде искрен, да се стреми сам да се изучава. От проявите си той може лесно да се учи. Обаче за това се изисква съзнателен стремеж — стремеж, който се намира под конт¬рола на разумната воля. Разумна воля е онази, която върши всяко нещо на своето време. Така постъпва добрият градинар. Щом настъпи суша, той прекарва през градината си вадички, които поливат всички растения и зеленчуци. Навреме използва той водните сили и се радва на добри резултати. Ученикът трябва да има стремеж да разра¬ботва силите си, да се изучава, да знае в кои об¬ласти е слаб и в кои — силен. За тази цел той трябва да има един верен мащаб, с който да проверява нещата. Първото условие, което се изисква от ученика, е да има готовност да прави опити. Захване една работа, но не успява — той трябва да я започне отново. Докато не получи резултат, ученикът не трябва да се отказва от за¬почнатата работа. Напише една тема — не му харесва. Нека я напише втори, трети ггьт, докато сам я хареса. Като четете темите си, виждам как всеки проявява свои специфични чувства и спо¬собности. Същото се забелязва и у различните оратори. Слушате някой оратор и виждате, че той маха с ръце, сочи с юмрук към публиката, удря на масата. Тези движения показват, че чув¬ството на разрушение в този човек е силно раз¬вито. Казват за него, че е отличен оратор. — Да, отличен оратор е, но той може да набие то¬зи, онзи; той може моментално да разруши то¬ва, което хората с години са градили. След него излиза друг оратор. Той говори тихо, обръща се на една, на друга страна, разтваря ръцете си. Щом разтваря ръцете си, това показва, че той е страхлив, умът му не е силен, не може да го уп-равлява. Всяко движение в човека означава не¬що. Който разбира езика на движенията, той може да чете по тях, да изучава хората, да изу¬чава себе си. Движенията не са произволни, те се дължат на известни сили в човека. Срещате един човек и виждате, че ръцете му треперят. Казвате, че този човек е неврастеник. Защо и за какво е станал неврастеник — не знаете. На как¬во се дължи неврастенията? Всеки мозъчен цен¬тър е склад на енергия. Ако силите на този цен¬тър не се впрегнат на работа, от време на време стават слаби пропуквания в нервната система, които предизвикват изтичане на тази нервна енергия. Тези пропуквания, тези изтичания на нервната енергия са причина за треперене на ръ¬цете и краката на неврастеника. Голяма наука се крие в движенията. Красиви са движенията, когато са естествени. Излиза един проповедник на амвона и говори: Братя християни, от всички се изисква силна, непоко¬лебима вяра в Бога. Всички го слушат, но не ха¬ресват движенията му. Какво лошо има в дви¬женията си? Той вдига, слага ръце, но пръстите му се движат така, като че брои пари. Човекът дълго време е бил търговец и не може да се от¬каже от навика си да брои пари. Движенията на този проповедник не са красиви, защото не са естествени, не са съответни. Търговец да брои пари — това движение е на място. Проповедник да брои пари — това движение не е красиво, не е на място. Когато някой е силно възбуден и усеща, че слънчевият му възел е в неизправност, кое движение ще бъде естествено за него? Най- естественото движение за него ще бъде да тури дясната си ръка на слънчевия възел, под лъжич¬ката, с дланта надолу, а лявата си ръка на кръс¬та, с дланта навън. При това положение на ръ-цете човек усеща успокояване на нервната систе¬ма. Естествено и красиво е това движение, защото внася успокояване. Какво правят някои хора в такива случаи? Те ходят, движат се от единия до другия край на стаята, удрят, тропат, сърдят се на този, на онзи. И в резултат на тия движения, вместо успокояване, те повече се раз¬стройват. Като постави ръката си на слънчевия възел, по този начин човек прекарва излишната мозъчна енергия през ръцете си и се успокоява. Дланта на дясната ръка е проводник на отрица¬телна, примирителна енергия, а горната част на лявата ръка е проводник на положителна, въз¬будителна енергия. Тези енергии, съединени на едно място, успокояват човека. Следователно, щом се намирате в някакво умствено, нервно възбуждение, направете този опит, за да се успокоите. Каквато нервна възбу¬да и да имате, щом поставите ръцете си на слънчевия възел и концентрирате мисълта си, веднага ще настане успокояване. Слънчевият въ¬зел е в състояние да регулира мозъчната енер¬гия. Когато кръвта не е правилно разпределена по всички части на организма, тя произвежда редица нервни възбуждания. Всички дисхармо- нични състояния в мозъчната система се дължат на неравномерно разпределяне на кръвта в орга¬низма. На това неравномерно разпределяне на кръвта се дължат много болести. И тъй, като ученици, работете съзнателно върху себе си, да контролирате движението на кръвта си, да я разпределяте равномерно по це¬лия организъм. Дойде ли кръвта в главата, вие трябва да бъдете будни, да я отправите главно в предната част на мозъка. Ученикът трябва да се контролира, да знае къде и колко кръв да изпра¬ща по тялото си. Когато е силно възбуден, т.е. разгневен, той трябва да изтегли излишната кръв от онези мозъчни центрове, които са при¬чина за възбудата, и да я изпрати към ония цен¬трове, които имат по-малко кръв. Като дойде до положение правилно да регулира силите в своя организъм, ученикът ще даде правилна на¬сока на мисълта си. Щом мисли право, той ще чувства и ще действа правилно. Щом се разгне¬вите, спрете се малко в размишление, да видите какво се иска от вас. Хванете палеца си и помис¬лете за Божествения свят, с който сте свързани. Само така ще се справите със силите и течения¬та, които минават през вашия мозък и ще може¬те да ги регулирате. Когато се разгневите и не можете по горния начин да се успокоите, направете следния опит. Турете дясната си ръка на слънчевия възел и за-почнете бавно, съсредоточено да броите от едно до десет. Ако и при това положение не се успо¬коите, бройте от едно до сто. Всяко число съ¬държа в себе си известен род сили, които се от¬разяват благотворно на човека. Като изговорите или напишете числото едно, мислете за Бога и си кажете: Има само един Бог в света, само ед¬на Мъдрост. Като изговорите числото две, ка¬жете си: Има само една Божествена майка, само една Любов. При изговаряне на числото три, кажете си: Има само един Син — Истината. Числото четири пък представя тия три сили съе¬динени в едно. Те са родили човечеството. Чис¬лото пет е свързано с човешкия ум. Числото шест — със закона на развитието. Седемте е свързано със силите, които работят в човечест¬вото. Осемте представя голямата майка на све¬та. Деветте е резултат, завършен кръг. Щом дой¬дете до десетте, спрете малко и си задайте въп¬роса: Разбирам ли нещо от тия числа? Ако състоянието ви не се смени и ако в ума ви не дойде някоя светла мисъл, продължете да брои¬те от десет нататък до сто. При всяка нова десе¬тица ще размишлявате върху значението на чис¬лата. Каквото знаете за единицата, същото се отнася до 11, 21, 31 и т.н. Каквото знаете за двойката, същото се отнася до 22, 32 и т.н. Като броите съзнателно до сто, ще дойдете най-после до положение да разберете значението на числа¬та и ще се свържете със силите, които работят в тях. Само така ще се успокоите. По този начин ще разберете, че не сте сами в света. Всеки от вас е свързан със същества от различни култури, които го придружават на всяка стъпка, като ед¬ни от тях му помагат, а други му пречат в раз¬витието. Виждал съм хора, които вървят из ули¬ците и си шепнат нещо. Някой върви и си казва: Тъй ли? Значи, този човек слуша разговора на съществата, които са в него, взима участие в разговора им и се присъединява към една от страните. Който не разбира това, той мисли, че този човек е полудял. — Не, не е луд човекът. Кога полудяват хората? Хората полудяват, когато в ума им се внесе мисъл противополож¬на на тази, в която са убедени. Не внасяйте в ума на човека мисълта, че това, в което е убе¬ден, не е вярно. Всяка мисъл, всяко убеждение на човека, каквото и да е то, има своя основа, своя причина. Каквато мисъл да дойде в ума ви, или каквото чувство да дойде в сърцето ви, не ги отхвърляйте. Те имат свой произход, те имат право на съществуване. Анализирайте вся¬ка мисъл, всяко чувство, които минават през вас, и вижте защо са дошли, какво будят в са¬мите вас. Не питайте защо се гневите, но питай¬те защо гневът ви е посетил. Гневът, страхът са на място, но трябва да се използват. Те са сили, които имат свое предназначение и смисъл. Те са съветници на човека, които го придружават нав¬сякъде. Ще кажете може би, че тези отрицателни чувства са подобни на лошите духове и нямат право да смущават човека. Питам: Защо кома¬рите имат право да хапят хората, а отрицател¬ните чувства, лошите духове нямат право да ги безпокоят? Както комарите, мухите кацат по но¬са, по ръцете и краката на човека и го безпо¬коят, така и лошите духове имат право да го из¬кушават. Бог не се бърка в тяхната работа. Му¬хите, комарите, бръмбарите, както и животните имат свое велико предназначение. Човек трябва да мисли право, да съчетава фактите, за да намери смисъла и предназначени¬ето на всичко, което природата е създала. Седи¬те и размишлявате върху нещо, но мисълта ви е мъглива, неясна. В това време един комар кацне на носа ви и ви ужили. Вие веднага се стреснете, раздвоите се, но мисълта ви се проясни. Друг път се разгневите, искате да си отмъстите на ня¬кого, да му направите някаква пакост. В това време муха кацне на носа ви, ухапе ви и мисъл¬та ви веднага се раздвои. Вие се замисляте сери¬озно върху това, което сте решили да правите и казвате: Какво ще ходя да се разправям с хора¬та? Няма защо да отмъщавам. Ще се издигна по-високо и оттам ще гледам на живота.С ухап¬ването си мухата иска да ви обърне внимание — да се позанимавате малко с нея. Влизате някога в гората, но сърдит, недоволен, искате да излее¬те яда си върху някого. Обаче както вървите, спъвате с в едно дърво, падате на земята и вед¬нага забравяте недоволството си. Значи, всяко растение, всяко животно, всеки неодушевен предмет, които ви безпокоят или в които се спъ¬вате, ви изваждат от лошите, от отрицателните състояния. По този начин те уравновесяват си¬лите във вашия организъм. Камъкът, дървото, в които се спъвате, са предназначени да ви отст¬ранят от злото, което сте намислили да правите. По-добре да се разгневите на камъка, отколкото да напакостите на човека. Сега аз обяснявам тия неща като на ученици, да размишлявате върху тях, да вървите в пътя неотклонно, без големи спънки. Така именно ще се калите да издържате на изпитанията. Големи изпитания ви чакат. Представете си, че някой от вас свърши университет и се назначи на работа при някой груб господар или началник, който по цели дни ви ругае, нагрубява, а вие трябва да търпите всичко, да не губите равновесие. Не е ли изпитание това? Воля се изисква от човека, за да издържи това изпитание. Представете си, не сте беден студент и сте принуден да си изкарва¬те прехраната при някоя сърдита, лоша по ха¬рактер богаташка или сте чиновник при много взискателен и педант началник. И тук ще имате изпитания, но ако владеете закона за трансфор¬миране на енергиите, щом видите господарката или началника си сърдити, отдалеч още ще за¬почнете да отправяте към тях добри мисли. Ще апелирате към тяхната доброта, към благородс¬твото на тяхната душа и ще видите, че те ще се изменят, ще бъдат добри и внимателни към вас. В случая те представляват муха, която се готви да кацне на носа да ви ухапе. С добрата си ми¬съл вие ще отстраните мухата от носа си. Как постъпват чиновниците спрямо своя строг на¬чалник? Като видят, че началникът влиза в тях¬ната стая, те си казват: Ето, сега ще ни се скара. И действително началникът постъпва така, как¬то те мислят. Обаче ако всички служащи и чи¬новници в едно учреждение посрещнат начални¬ка си с добри мисли и добро разположение, колкото и строг и лош да е, той ще се повлияе от тази благоприятна атмосфера и ще се въз¬държа да се проявява зле към тях. Днес ще отс¬тъпи, утре ще отстъпи, докато подобри отноше¬нието си към всички. Значи, с мисълта си те са му въздействали добре. И тъй, стремете се да владеете своята мозъч¬на енергия, да не я изразходвате напразно. Всич¬ко живо, всичко съзнателно в природата е в борба кой повече да вземе от тази енергия за се¬бе си. Който има по-голям запас мозъчна енер¬гия в себе си, той повече мисли, чувства и дейст¬ва. Когато искате да ползвате от енергиите на природата, приемайте ги направо от източника, а не опосредствено. Запример, ако искате да се ползвате от слънчевата енергия, излезте вън и я приемете направо от източника й, а не през стъкла, през лещи. Същият закон се отнася и до мисълта. Всяка мисъл трябва да се приеме нап¬раво от нейния източник. Какво представлява мисълта? Мисълта е про¬ява на разумния свят. Докато дойде до човека, мисълта може да премине през няколко пункта и на всеки пункт да претърпи известно пречупва¬не. Ето защо човек трябва да се свърже с умст¬вения свят, за да могат мислите да дохождат направо в неговия ум. Това значи да приеме ед¬на мисъл направо от нейния източник. За да за¬пазят чистотата си, Божествените мисли трябва да се приемат непосредствено от техния източ¬ник. Минат ли през умовете на десетки и стоти¬ци хора, те губят вече нещо от своята чистота и сила. Ако такава мисъл попадне в ума на някой човек, той веднага се поляризира и започва да се колебае да я изпълни или не. След известно колебание той казва: Сега не е време за реализи¬ране на тази мисъл. Ще я отложа за по-благоп¬риятни времена. Значи, когато сте готови да ре¬ализирате една мисъл, това показва, че сте я приели направо от нейния източник. Започнете ли да се колебаете да изпълните ли тази мисъл или не, това показва, че тя е минала през много среди, през много мозъци, вследствие на което е изгубила своята чистота и сила. Същият закон трябва да се спазва и при изу-чаване на Свещените книги. Те трябва да се изу-чават така, че да се свързвате с всеки пророк или апостол, за когото четете. Запример, ако че¬тете псалмите на Давида, трябва да се свържете с него. Когато се свържете с Давида, вие ще разберете какво е вложил той във всеки псалм и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представлява известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата. Казва¬те: „Бог е любов". За да може това изречение да произведе нужния ефект в душата на човека, той трябва да знае ключа, с който може да го отво¬ри. Също така и думите „мъдрост", „истина", „правда", „добродетел" имат ключове, с които се отварят. Който разполага с тия ключове, са¬мо той ще може да се ползва от енергиите, кои¬то думите съдържат в себе си. Само онзи знае смисъла и силата на въздуха, на водата, на хляба, който се е лишавал от тях. За този човек думите хляб, вода, въздух са жи¬ви, пълни с енергии. Дръжте някой човек гладен и жаден десет деня, за да разбере той какво не¬що представляват водата и хлябът. Всички изво¬ри, всички ручеи, всички реки и поточета оживя¬ват в мисълта му. Като каже „вода", той знае какво носи водата в себе си. Значи, за да разбе¬рете смисъла на водата, трябва да постите от вода поне десет деня. Да разберете смисъла на думата „любов", и затова има специални мето¬ди. Всяка дума, всяко понятие трябва да оживее в човека. Ако понятието „вода" не оживее в чо¬века той никога няма да разбере смисъла и це¬ната на водата. Ако понятието „любов" не ожи¬вее в човека той никога няма да разбере какво представлява любовта. Следователно, за да дойде до положителната наука, човек не трябва само да философства, но да прави опити, да проверява нещата, докато станат за него живи величини, а не само празни думи. Запример, който разбира смисъла и значе¬нието на водата, като каже думата „вода", той се свързва със силите, които тя съдържа. Водата е емблема на живота. Дето мине, тя напоява. Ако мине през сухи, безводни, неплодородни места, тя ги напоява и превръща в плодородни. Христос говори за живата вода. Това показва, че водата е жива сила, която трябва да извира от сърцето на човека. В Писанието е казано, че чрез сърцето човек трябва не само да чувства, но и да мисли. Следователно, за да започне чо¬век да мисли, водата трябва да мине и през мо¬зъка му, да го напои. Само така ще се прояви неговата мисъл. Като ученици, от всички се изисква да прави¬те опити за концентриране на мисълта си, за развиване на самообладание. За тази цел добре е едни-други да си създавате изкуствени изпита¬ния, да видите как ще реагирате на тях. Предс¬тавете си, че някой от вас е получил от баща си 500 лева. Като види приятелят ви къде туряте парите си, ще дойде някой ден у дома ви, ще ви издебне, ще вземе тези пари, ще ги скрие някъде и ще наблюдава какво ще правите. След това той ще върне парите. Друг приятел пък ще скрие някъде шапката или палтото ви и ще сле¬ди какво ще правите. По този начин вие ще се изучавате, ще видите доколко сте развили само¬обладанието в себе си. Същевременно и прияте¬лят ви ще се поучава. Но и без изкуствени опити животът всеки ден носи изненади на човека. Колко пъти ще се намерят апаши, които в дейс-твителност ще задигнат парите, дрехите ви, без да се интересуват за вашето положение. Тъй щото, ако сами не се поставяте на такива изпити, отвън ще ви ги наложат. Има известни изпитания и страдания, които човек неизбежно трябва да мине. Който мисли, че може да мине без изпитания и страдания, той се самоизлъгва. Невъзможно е човек да мине без страдания. Ка¬то ученици вие трябва да благодарите за всяко изпитание и съзнателно да го използвате. Щом го използвате съзнателно, то ще ви повдигне. — Ама сега ли трябваше да дойде? — Знайте, че всяко нещо иде на своето време. Всичко в при¬родата става точно на своето време. Казвате, че известно изпитание е дошло преждевременно. Природата твърди точно обратното: Всяко из¬питание иде на определеното за него време. Не съжалявайте за това, което се е случило и не се радвайте за онова, което не е дошло. Ако някое благо ви посети, радвайте се, че е дошло и ра¬зумно го използвайте. Ако очаквате едно благо, а не го получите, не съжалявайте за него. Скръбта е посаждане на семена; радостта е цъф¬тене, завързване и узряване на плода. Защо идат страданията в живота? — За да развият ума и сърцето на човека. Защо идат ра-достите? — За да развият ума и сърцето на чове¬ка. Радост и скръб са процеси, които вървят па¬ралелно в живота. Който търси само радостите той не разбира живота. Радостта и скръбта се сменят непрекъснато: ако днес сте радостни, гответе се утре да бъдете скръбни. Ако днес сте скръбни, гответе се утре да бъдете радостни. Щом така разбирате живота, вие ще се домогне- те до известни правила и закони, които ще доне¬сат велико благословение за вас. Не е лесно, ко¬гато човек го боли нещо, да му се каже да тър¬пи. Някой страда от стомах, гърчи се, а вие му казвате да търпи. Голямо усилие се изисква от него да търпи. Вместо да го съветвате да търпи, кажете му да тури ръцете си на слънчевия възел, или на мястото дето е болката и ще видите, че след известно време положението му ще се по¬добри. Всяка болка се дължи на натрупване на излишна енергия на известно място по тялото. Натрупването на тази енергия предизвиква из¬вестно напрежение в нервната система. За да се махне болката, тази енергия трябва да се разре¬ди. Щом енергията се разреди, кръвта почва да циркулира правилно по целия организъм и по¬ложението на болния се подобрява. Ако натру¬палата се енергия не се разреди, кръвта мъчно циркулира по тялото, вследствие на което се об¬разува триене, търкане на тия места. Болният усеща големи болки, нервно възбуждение, което лекарите наричат възпаление. И тъй, човек трябва да пречисти кръвта си, ако иска да подобри своя живот. Кръвта може да се пречисти главно с чисти мисли и чисти чувства. Чиста мисъл, чисти чувства уравновеся- ват силите на човешкия организъм. Съвременни¬те хора са изгубили своето равновесие и трябва да го възстановят. Не е лесно човек да се справи с енергиите на своя организъм. Обаче съществу¬ват ред методи за възстановяване на вътрешно¬то равновесие в организма. Като метод за при-добиване на това равновесие индусите препо¬ръчват съзнателна работа за развиване на ума, сърцето и волята на човека. Когато развие тези велики сили в себе си, човек може правилно да използва енергиите в природата. Докато дойде до това положение, той не трябва да се лакоми за много знания. Колкото повече знания придо¬бива, толкова повече ще се обезсърчава. Днес на човека са нужни само толкова знания, колкото може да обработи и приложи. Многото знания, но необработени и неприложени, правят човека нещастен. Някой седи и размишлява върху вели¬ки въпроси, мисли, че знае много неща. По едно време той отива да слуша един велик музикант, но се връща дома си отчаян, обезсърчен, че не знае да свири. Какво трябва да правите, за да не се обезсърчавате? — Слушайте само онзи музи¬кант, който дава подтик и насърчение. Четете и изучавайте философията само на онзи учен и философ, който ще ви подтикне към работа, към истински живот. Какво представлява обезсърчението? Допус¬нете, че се намирате в Лондон, съвсем чужд град за вас. Английски не знаете, познати няма¬те, но в джоба си имате 500-600 английски лири и на тях уповавате. По едно време бръквате в джоба си, но виждате, че парите ви липсват. Веднага изпитвате ужас, отчаяние, обезсърчение, не знаете какво да правите. Не е лесно при това положение да запазите присъствие на духа си. И философ да сте, и религиозен да сте, все ще из¬губите сила и кураж в живота си. Малцина мо¬гат да издържат това изпитание. Те трябва да бъдат духовни хора, с високо съзнание и да ка¬жат: Бог дал, Бог взел. Сега вие искате да знаете коя е първата ми¬съл родена в човешкия ум. Питам: коя е първата мисъл на гладния? Мисълта за хляба. Коя е първата мисъл на жадния? Мисълта за водата. Коя е първата мисъл за онзи, който има очи? Мисълта за светлината. Коя е първата мисъл за човека, който има уши? Да възприеме звука. Коя е първата мисъл за човека, който има раз¬вито обоняние? Да възприеме аромата на цве¬тята. Коя е първата мисъл у новороденото дете? Преди всичко, може ли да става въпрос за ми¬съл у новородено дете? За да отговорите на този въпрос, върнете се към своето детство и спомне¬те си кога за пръв път се е явила някаква мисъл у вас. От коя възраст се помните? Помните ли нещо от първата година на своето детство? Ни¬що не помните. Едва ще си спомните нещо от третата или четвъртата година на детството си. За да се яви мисъл в главата на човека, дълго време е трябвало да живее той като човек. Пър¬вата мисъл се роди в ума на Ева, когато видя плода на забраненото дърво. Втората мисъл се роди в ума на Адама, когато опита този плод. Третата мисъл се роди в умовете на Адам и Ева, когато ги изпъдиха от рая. Като излязоха вън от рая, те взеха семенцата от забранения плод със себе си и започнаха да сеят и орат. Първата мисъл е предизвикана от онова чувст¬во, което най-много е занимавало човека. Кое е това чувство? — Мислете по този въпрос. Каза¬но е, че Бог създал човека по образ и подобие свое, т.е. да мисли като Него и да владее чувст¬вата и мислите си. Когато Бог създал Ева, пър¬вата мисъл, която Адам изказал, била следната: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Каква е била първата мисъл на Адама преди появяването на жената, там Писанието мълчи. Докато Адам е бил сам в рая, Бог вкарал всич¬ки животни при него, две по две, мъжко и женс-ко, да ги види и да ги наименува. От този мо¬мент в душата на Адама се родило вътрешно недоволство, че е сам, без другарка. Като видял недоволството му, Бог го приспал. Да заспи, да си почине, да разреши задачата си — тази била първата мисъл, първото желание на Адама. На¬истина, когато не може да разреши някой въп¬рос, човек заспива. Щом заспи, той ще разреши въпроса. Следователно, за да разрешите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искаш правилно да разре¬шиш известен въпрос, абсолютно престани да мислиш за него. Това значи: стани пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да мо¬жеш да възприемеш една положителна мисъл от висшия свят. Тази мисъл ще ти помогне да раз¬решиш правилно своя въпрос. Този е естестве¬ният начин за разрешаване на въпросите. Размишление. РI г — /й г — /е п. Таи — Ь 1 — а итеп. 18-та лекция от Учителя, държана на 21 февруари 1923 г., София