от ПорталУики
| Ред 11: | Ред 11: | ||
|- | |- | ||
| „Блажени миротворците“, казва Христос. Онези, които любят Христа, вярват ли в тия думи? Мене по някой път ме учудват хората, когато говорят за Любовта, а не вярват в Любовта. Съвременната любов е такава, че когато някой възлюби някого, не му вярва вече. Някой казва за някого: аз го много обичам. Да, защото той ти дължи. Това не е миротворство. Ти имаш да взимаш от него и постоянно го подозираш, че той не може да си изплати дълга. Ти обичаш нещо в някого, но какво? – Обичаш онова, което си вложил в него, искаш да си го вземеш и след като си го вземеш, казваш: за този човек вече пет пари не давам. В първо време, за да го залъжеш малко, казваш му: аз имам за тебе добро понятие, ти си добър човек. Да, но това е залъгалка. Обичам те, но я ми дай парите! Кога си вземеш парите, казваш: страшен вагабонт си, аз вече пет пари ти не давам. Това е сегашната култура. Преди 2000 години хората са били такива, и сега са такива. Всичко това ние вършим всеки ден и не се срамим от себе си. Ние сме станали толкова дебелооки, че не ни е срам. След като кажем такава някоя дебелашка, груба, та после казваме: ама че я казах! Хубава излезе! И сега, религиозните хора, като вземат някои листове от Евангелието, четат, прелистват и казват: тъй е казал Христос, тъй е казал апостол Павел, тъй е казал евангелист Матей, евангелист Иоан, пророк Исаия и др. Разбра ли ти сега? Казвам: ами ти разбра ли? Нито ти, нито аз сме разбрали още. Щом е така, защо ще убеждаваме един човек да вярва в Бога? Някой казва, че трябва да имаме вяра. Бих ви запитал: в какво трябва да имате вяра? Понеже вярата е един закон на ума, казвам: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберем, ти трябва да вярваш, т.е. трябва да събудиш твоята разумност и интелигентност, и аз трябва да вярвам, т.е. да събудя своята разумност и интелигентност, та след като събудим разумността и интелигентността, която Бог е вложил в нас, ние ще можем да живеем като разумни същества. Следователно, ние ще видим, че сме две разумни същества, които трябва да се споразумеят. Вие казвате: ние може да вярваме един на друг. Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. И апостол Павел искал да докаже, че пътят на Мъдростта е път на спасението. Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. От какво се освобождават хората. Когато една майка се освободи от своето дете, какво показва това? Ако един човек може да роди мира в себе си, като едно свое дете, той се освободил, той разбрал дълбокия смисъл на мира. Какво нещо е мирът? Мирът се явява в света всякога след един катаклизъм, след едно голямо разбъркване. Та, като дойдат разумните същества да разбъркат всичко в света и после се заемат да поставят всичко в съчетание, казваме, че в тази държава има мир, има ред и порядък. Редът и порядъкът са само изводи на мира. И защо много от съвременните хора полудяват? Защото нямат мир. Ами че аз следя това! Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат мир в себе си, те нямат любов в душата си. Аз не съм срещнал до сега човек в света, който да има мир, вяра, надежда и любов в душата си и да е полудел. А хиляди хора съм срещнал, които полудяват, защото нямат мир, вяра, надежда и любов в душата си. Какво нещо е полудяването? – Разбърква се ума им, и те стават избухливи вещества. Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде от слънцето? Разликата е тази, че бомбата изведнъж избухва и разрушава всичко на около си, а онези енергии, които идват последователно от слънцето, постепенно падат върху човека, като го подигат и възрастват неговите семенца. Следователно, човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? – Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. Божественият Дух и сега още пише в човешката душа. Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво поправяне, са написани от Божествения Дух. Той не само че ги е написал, но ги е дълбоко врязал в душата на човека. Това се нарича характер! | | „Блажени миротворците“, казва Христос. Онези, които любят Христа, вярват ли в тия думи? Мене по някой път ме учудват хората, когато говорят за Любовта, а не вярват в Любовта. Съвременната любов е такава, че когато някой възлюби някого, не му вярва вече. Някой казва за някого: аз го много обичам. Да, защото той ти дължи. Това не е миротворство. Ти имаш да взимаш от него и постоянно го подозираш, че той не може да си изплати дълга. Ти обичаш нещо в някого, но какво? – Обичаш онова, което си вложил в него, искаш да си го вземеш и след като си го вземеш, казваш: за този човек вече пет пари не давам. В първо време, за да го залъжеш малко, казваш му: аз имам за тебе добро понятие, ти си добър човек. Да, но това е залъгалка. Обичам те, но я ми дай парите! Кога си вземеш парите, казваш: страшен вагабонт си, аз вече пет пари ти не давам. Това е сегашната култура. Преди 2000 години хората са били такива, и сега са такива. Всичко това ние вършим всеки ден и не се срамим от себе си. Ние сме станали толкова дебелооки, че не ни е срам. След като кажем такава някоя дебелашка, груба, та после казваме: ама че я казах! Хубава излезе! И сега, религиозните хора, като вземат някои листове от Евангелието, четат, прелистват и казват: тъй е казал Христос, тъй е казал апостол Павел, тъй е казал евангелист Матей, евангелист Иоан, пророк Исаия и др. Разбра ли ти сега? Казвам: ами ти разбра ли? Нито ти, нито аз сме разбрали още. Щом е така, защо ще убеждаваме един човек да вярва в Бога? Някой казва, че трябва да имаме вяра. Бих ви запитал: в какво трябва да имате вяра? Понеже вярата е един закон на ума, казвам: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберем, ти трябва да вярваш, т.е. трябва да събудиш твоята разумност и интелигентност, и аз трябва да вярвам, т.е. да събудя своята разумност и интелигентност, та след като събудим разумността и интелигентността, която Бог е вложил в нас, ние ще можем да живеем като разумни същества. Следователно, ние ще видим, че сме две разумни същества, които трябва да се споразумеят. Вие казвате: ние може да вярваме един на друг. Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. И апостол Павел искал да докаже, че пътят на Мъдростта е път на спасението. Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. От какво се освобождават хората. Когато една майка се освободи от своето дете, какво показва това? Ако един човек може да роди мира в себе си, като едно свое дете, той се освободил, той разбрал дълбокия смисъл на мира. Какво нещо е мирът? Мирът се явява в света всякога след един катаклизъм, след едно голямо разбъркване. Та, като дойдат разумните същества да разбъркат всичко в света и после се заемат да поставят всичко в съчетание, казваме, че в тази държава има мир, има ред и порядък. Редът и порядъкът са само изводи на мира. И защо много от съвременните хора полудяват? Защото нямат мир. Ами че аз следя това! Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат мир в себе си, те нямат любов в душата си. Аз не съм срещнал до сега човек в света, който да има мир, вяра, надежда и любов в душата си и да е полудел. А хиляди хора съм срещнал, които полудяват, защото нямат мир, вяра, надежда и любов в душата си. Какво нещо е полудяването? – Разбърква се ума им, и те стават избухливи вещества. Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде от слънцето? Разликата е тази, че бомбата изведнъж избухва и разрушава всичко на около си, а онези енергии, които идват последователно от слънцето, постепенно падат върху човека, като го подигат и възрастват неговите семенца. Следователно, човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? – Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. Божественият Дух и сега още пише в човешката душа. Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво поправяне, са написани от Божествения Дух. Той не само че ги е написал, но ги е дълбоко врязал в душата на човека. Това се нарича характер! | ||
| − | | | + | |«Блаженны миротворцы», говорит Христос. Но верят ли в эти слова те, кто любят Христа? Иногда меня удивляют люди, когда они говорят о Любви, но не верят в Любовь. Современная любовь такова, что когда кто-то возлюбит кого-то, ему уже не верят. Кто-то говорит о ком-то: я его очень люблю. Да, потому что он тебе что-то должен. Это – не миротворчество. Он твой должник и ты постоянно его подозреваешь, что он не может вернуть долг. Ты любишь что-то в ком-то, но что? – Любишь то, что вложил в него, хочешь у него взять своё и после того как возьмёшь, говоришь: я тебе больше и копейки не дам. Сначала немного отвлекаешь его внимание, говоришь ему: я о тебе хорошего мнения, ты – хороший человек. Да, но это обман. Я тебя люблю, но отдай-ка мне мои деньги. А когда получишь назад свои деньги, говоришь: ты страшный мошенник, ты больше и копейки не получишь. Такова сегодняшняя культура. Люди были такими 2000 лет назад и сейчас остались такими. Все это мы делаем каждый день и нам не стыдно за себя. Мы стали такими бессовестными, что нам не стыдно. Сказав какую-то пошлость, грубость, мы говорим: Ну я и сказал! Здорово получилось! И сейчас, религиозные люди, берут Евангелие, читают, перелистывают и говорят: так сказал Христос, так сказал апостол Павел, так сказал евангелист Матфей, евангелист Иоанн, пророк Исайя и др. Теперь ты понял? Говорю: А ты понял? Ни ты, ни я еще ничего не поняли. А раз так, зачем нам убеждать какого-то человека верить в Бога? Кто-то говорит, что нужно иметь веру. Я бы вас спросил: во что нужно верить? Так как вера - один из законов ума, говорю: послушай, приятель, мы – два человека на земле и, чтобы понять друг друга, ты должен верить, т.е. тебе необходимо пробудить свою разумность и интеллигентность; и я должен верить, то есть пробудить свою разумность и интеллигентность. После того как мы пробудим разумность и интеллигентность, которую Бог вложил в нас, мы можем начать жить как разумные существа. Следовательно, мы увидим, что мы – два разумных существа, которым необходимо прийти к согласию. Вы говорите: мы можем верить друг другу. Как? Люди переносят веру в область чувств и любви, а мы переносим веру в другой мир, мы ее понимаем в другом смысле. Вера – это не Любовь. Вера – это закон ума, знания. И апостол Павел хотел доказать, что путь к Мудрости это путь спасения. Мудростью люди спасаются, через Любовь приобретают жизнь, а через Истину освобождаются. От чего освобождаются люди? Когда мать освобождается от своего ребенка, о чем это говорит? Если один (-) человек может родить в себе мир, как своего ребенка, он освободился, он понял глубокий смысл мира. Что представляет собой мир? Мир воцаряется в мире всегда после катаклизма, после большого беспорядка. Поэтому, когда разумные существа придут, перемешают все в мире, а потом расставят все на соответствующие им места, тогда мы говорим, что в этом государстве есть мир, правила и порядок. Правила и порядок – только (следствия) мира. И почему многие из современных людей сходят с ума? Потому что в них нет мира. Да я же наблюдаю это! Некоторые религиозные люди говорят, что такой-то, такая-то сошли с ума. Да как им не сойти с ума? В них нет мира, в их душе нет любви. Я до сих пор не встречал в мире человека, в душе которого есть мир, вера, надежда и любовь и который бы сошел бы (-) с ума, но встречал тысячи людей, которые сходят с ума, потому что в их душе нет веры, надежды и любви. Что такое сумасшедствие? – Замутняется их ум и они становятся взрывчатыми веществами. В чём разница между силой бомбы и силой или энергией, которая идет от солнца? Разница в том, что бомба неожиданно взрывается и разрушает всё вокруг себя, а те энергии, которые последовательно приходят от солнца, постепенно ниспадают на человека, поднимая его и взращивая его семена. Следовательно, в данном случае человек может занять положение бомбы, взорваться и думать, что обладает характером. В чем состоит человеческий характер? – Человеческий характер в том, что разумно написано в его душе. Когда человек сохраняет то, что Бог написал в его душе, это показывает, что у него есть характер. Божественный Дух и сейчас еще пишет в человеческой душе. Всё разумное в человеческой душе, которое не терпит никакой корректировки, никаких поправок, написано Божественным духом. Он не только их написал, но и врезал глубоко в душу человека. Это и называется характером! |
| | | | ||
|- | |- | ||
Версия от 14:12, 11 октомври 2009
„Блажени миротворците“, казва Христос. Онези, които любят Христа, вярват ли в тия думи? Мене по някой път ме учудват хората, когато говорят за Любовта, а не вярват в Любовта. Съвременната любов е такава, че когато някой възлюби някого, не му вярва вече. Някой казва за някого: аз го много обичам. Да, защото той ти дължи. Това не е миротворство. Ти имаш да взимаш от него и постоянно го подозираш, че той не може да си изплати дълга. Ти обичаш нещо в някого, но какво? – Обичаш онова, което си вложил в него, искаш да си го вземеш и след като си го вземеш, казваш: за този човек вече пет пари не давам. В първо време, за да го залъжеш малко, казваш му: аз имам за тебе добро понятие, ти си добър човек. Да, но това е залъгалка. Обичам те, но я ми дай парите! Кога си вземеш парите, казваш: страшен вагабонт си, аз вече пет пари ти не давам. Това е сегашната култура. Преди 2000 години хората са били такива, и сега са такива. Всичко това ние вършим всеки ден и не се срамим от себе си. Ние сме станали толкова дебелооки, че не ни е срам. След като кажем такава някоя дебелашка, груба, та после казваме: ама че я казах! Хубава излезе! И сега, религиозните хора, като вземат някои листове от Евангелието, четат, прелистват и казват: тъй е казал Христос, тъй е казал апостол Павел, тъй е казал евангелист Матей, евангелист Иоан, пророк Исаия и др. Разбра ли ти сега? Казвам: ами ти разбра ли? Нито ти, нито аз сме разбрали още. Щом е така, защо ще убеждаваме един човек да вярва в Бога? Някой казва, че трябва да имаме вяра. Бих ви запитал: в какво трябва да имате вяра? Понеже вярата е един закон на ума, казвам: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберем, ти трябва да вярваш, т.е. трябва да събудиш твоята разумност и интелигентност, и аз трябва да вярвам, т.е. да събудя своята разумност и интелигентност, та след като събудим разумността и интелигентността, която Бог е вложил в нас, ние ще можем да живеем като разумни същества. Следователно, ние ще видим, че сме две разумни същества, които трябва да се споразумеят. Вие казвате: ние може да вярваме един на друг. Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. И апостол Павел искал да докаже, че пътят на Мъдростта е път на спасението. Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. От какво се освобождават хората. Когато една майка се освободи от своето дете, какво показва това? Ако един човек може да роди мира в себе си, като едно свое дете, той се освободил, той разбрал дълбокия смисъл на мира. Какво нещо е мирът? Мирът се явява в света всякога след един катаклизъм, след едно голямо разбъркване. Та, като дойдат разумните същества да разбъркат всичко в света и после се заемат да поставят всичко в съчетание, казваме, че в тази държава има мир, има ред и порядък. Редът и порядъкът са само изводи на мира. И защо много от съвременните хора полудяват? Защото нямат мир. Ами че аз следя това! Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат мир в себе си, те нямат любов в душата си. Аз не съм срещнал до сега човек в света, който да има мир, вяра, надежда и любов в душата си и да е полудел. А хиляди хора съм срещнал, които полудяват, защото нямат мир, вяра, надежда и любов в душата си. Какво нещо е полудяването? – Разбърква се ума им, и те стават избухливи вещества. Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде от слънцето? Разликата е тази, че бомбата изведнъж избухва и разрушава всичко на около си, а онези енергии, които идват последователно от слънцето, постепенно падат върху човека, като го подигат и възрастват неговите семенца. Следователно, човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? – Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. Божественият Дух и сега още пише в човешката душа. Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво поправяне, са написани от Божествения Дух. Той не само че ги е написал, но ги е дълбоко врязал в душата на човека. Това се нарича характер!
| български текст | превод | предложения за корекции |
|---|---|---|
| „Блажени миротворците“, казва Христос. Онези, които любят Христа, вярват ли в тия думи? Мене по някой път ме учудват хората, когато говорят за Любовта, а не вярват в Любовта. Съвременната любов е такава, че когато някой възлюби някого, не му вярва вече. Някой казва за някого: аз го много обичам. Да, защото той ти дължи. Това не е миротворство. Ти имаш да взимаш от него и постоянно го подозираш, че той не може да си изплати дълга. Ти обичаш нещо в някого, но какво? – Обичаш онова, което си вложил в него, искаш да си го вземеш и след като си го вземеш, казваш: за този човек вече пет пари не давам. В първо време, за да го залъжеш малко, казваш му: аз имам за тебе добро понятие, ти си добър човек. Да, но това е залъгалка. Обичам те, но я ми дай парите! Кога си вземеш парите, казваш: страшен вагабонт си, аз вече пет пари ти не давам. Това е сегашната култура. Преди 2000 години хората са били такива, и сега са такива. Всичко това ние вършим всеки ден и не се срамим от себе си. Ние сме станали толкова дебелооки, че не ни е срам. След като кажем такава някоя дебелашка, груба, та после казваме: ама че я казах! Хубава излезе! И сега, религиозните хора, като вземат някои листове от Евангелието, четат, прелистват и казват: тъй е казал Христос, тъй е казал апостол Павел, тъй е казал евангелист Матей, евангелист Иоан, пророк Исаия и др. Разбра ли ти сега? Казвам: ами ти разбра ли? Нито ти, нито аз сме разбрали още. Щом е така, защо ще убеждаваме един човек да вярва в Бога? Някой казва, че трябва да имаме вяра. Бих ви запитал: в какво трябва да имате вяра? Понеже вярата е един закон на ума, казвам: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберем, ти трябва да вярваш, т.е. трябва да събудиш твоята разумност и интелигентност, и аз трябва да вярвам, т.е. да събудя своята разумност и интелигентност, та след като събудим разумността и интелигентността, която Бог е вложил в нас, ние ще можем да живеем като разумни същества. Следователно, ние ще видим, че сме две разумни същества, които трябва да се споразумеят. Вие казвате: ние може да вярваме един на друг. Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. И апостол Павел искал да докаже, че пътят на Мъдростта е път на спасението. Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. От какво се освобождават хората. Когато една майка се освободи от своето дете, какво показва това? Ако един човек може да роди мира в себе си, като едно свое дете, той се освободил, той разбрал дълбокия смисъл на мира. Какво нещо е мирът? Мирът се явява в света всякога след един катаклизъм, след едно голямо разбъркване. Та, като дойдат разумните същества да разбъркат всичко в света и после се заемат да поставят всичко в съчетание, казваме, че в тази държава има мир, има ред и порядък. Редът и порядъкът са само изводи на мира. И защо много от съвременните хора полудяват? Защото нямат мир. Ами че аз следя това! Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат мир в себе си, те нямат любов в душата си. Аз не съм срещнал до сега човек в света, който да има мир, вяра, надежда и любов в душата си и да е полудел. А хиляди хора съм срещнал, които полудяват, защото нямат мир, вяра, надежда и любов в душата си. Какво нещо е полудяването? – Разбърква се ума им, и те стават избухливи вещества. Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде от слънцето? Разликата е тази, че бомбата изведнъж избухва и разрушава всичко на около си, а онези енергии, които идват последователно от слънцето, постепенно падат върху човека, като го подигат и възрастват неговите семенца. Следователно, човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? – Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. Божественият Дух и сега още пише в човешката душа. Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво поправяне, са написани от Божествения Дух. Той не само че ги е написал, но ги е дълбоко врязал в душата на човека. Това се нарича характер! | «Блаженны миротворцы», говорит Христос. Но верят ли в эти слова те, кто любят Христа? Иногда меня удивляют люди, когда они говорят о Любви, но не верят в Любовь. Современная любовь такова, что когда кто-то возлюбит кого-то, ему уже не верят. Кто-то говорит о ком-то: я его очень люблю. Да, потому что он тебе что-то должен. Это – не миротворчество. Он твой должник и ты постоянно его подозреваешь, что он не может вернуть долг. Ты любишь что-то в ком-то, но что? – Любишь то, что вложил в него, хочешь у него взять своё и после того как возьмёшь, говоришь: я тебе больше и копейки не дам. Сначала немного отвлекаешь его внимание, говоришь ему: я о тебе хорошего мнения, ты – хороший человек. Да, но это обман. Я тебя люблю, но отдай-ка мне мои деньги. А когда получишь назад свои деньги, говоришь: ты страшный мошенник, ты больше и копейки не получишь. Такова сегодняшняя культура. Люди были такими 2000 лет назад и сейчас остались такими. Все это мы делаем каждый день и нам не стыдно за себя. Мы стали такими бессовестными, что нам не стыдно. Сказав какую-то пошлость, грубость, мы говорим: Ну я и сказал! Здорово получилось! И сейчас, религиозные люди, берут Евангелие, читают, перелистывают и говорят: так сказал Христос, так сказал апостол Павел, так сказал евангелист Матфей, евангелист Иоанн, пророк Исайя и др. Теперь ты понял? Говорю: А ты понял? Ни ты, ни я еще ничего не поняли. А раз так, зачем нам убеждать какого-то человека верить в Бога? Кто-то говорит, что нужно иметь веру. Я бы вас спросил: во что нужно верить? Так как вера - один из законов ума, говорю: послушай, приятель, мы – два человека на земле и, чтобы понять друг друга, ты должен верить, т.е. тебе необходимо пробудить свою разумность и интеллигентность; и я должен верить, то есть пробудить свою разумность и интеллигентность. После того как мы пробудим разумность и интеллигентность, которую Бог вложил в нас, мы можем начать жить как разумные существа. Следовательно, мы увидим, что мы – два разумных существа, которым необходимо прийти к согласию. Вы говорите: мы можем верить друг другу. Как? Люди переносят веру в область чувств и любви, а мы переносим веру в другой мир, мы ее понимаем в другом смысле. Вера – это не Любовь. Вера – это закон ума, знания. И апостол Павел хотел доказать, что путь к Мудрости это путь спасения. Мудростью люди спасаются, через Любовь приобретают жизнь, а через Истину освобождаются. От чего освобождаются люди? Когда мать освобождается от своего ребенка, о чем это говорит? Если один (-) человек может родить в себе мир, как своего ребенка, он освободился, он понял глубокий смысл мира. Что представляет собой мир? Мир воцаряется в мире всегда после катаклизма, после большого беспорядка. Поэтому, когда разумные существа придут, перемешают все в мире, а потом расставят все на соответствующие им места, тогда мы говорим, что в этом государстве есть мир, правила и порядок. Правила и порядок – только (следствия) мира. И почему многие из современных людей сходят с ума? Потому что в них нет мира. Да я же наблюдаю это! Некоторые религиозные люди говорят, что такой-то, такая-то сошли с ума. Да как им не сойти с ума? В них нет мира, в их душе нет любви. Я до сих пор не встречал в мире человека, в душе которого есть мир, вера, надежда и любовь и который бы сошел бы (-) с ума, но встречал тысячи людей, которые сходят с ума, потому что в их душе нет веры, надежды и любви. Что такое сумасшедствие? – Замутняется их ум и они становятся взрывчатыми веществами. В чём разница между силой бомбы и силой или энергией, которая идет от солнца? Разница в том, что бомба неожиданно взрывается и разрушает всё вокруг себя, а те энергии, которые последовательно приходят от солнца, постепенно ниспадают на человека, поднимая его и взращивая его семена. Следовательно, в данном случае человек может занять положение бомбы, взорваться и думать, что обладает характером. В чем состоит человеческий характер? – Человеческий характер в том, что разумно написано в его душе. Когда человек сохраняет то, что Бог написал в его душе, это показывает, что у него есть характер. Божественный Дух и сейчас еще пишет в человеческой душе. Всё разумное в человеческой душе, которое не терпит никакой корректировки, никаких поправок, написано Божественным духом. Он не только их написал, но и врезал глубоко в душу человека. Это и называется характером! | |
| ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |