Разлика между версии на „Превод“

Версия от 14:12, 11 октомври 2009

„Блажени миротворците“, казва Христос. Онези, които любят Христа, вярват ли в тия думи? Мене по някой път ме учудват хората, когато говорят за Любовта, а не вярват в Любовта. Съвременната любов е такава, че когато някой възлюби някого, не му вярва вече. Някой казва за някого: аз го много обичам. Да, защото той ти дължи. Това не е миротворство. Ти имаш да взимаш от него и постоянно го подозираш, че той не може да си изплати дълга. Ти обичаш нещо в някого, но какво? – Обичаш онова, което си вложил в него, искаш да си го вземеш и след като си го вземеш, казваш: за този човек вече пет пари не давам. В първо време, за да го залъжеш малко, казваш му: аз имам за тебе добро понятие, ти си добър човек. Да, но това е залъгалка. Обичам те, но я ми дай парите! Кога си вземеш парите, казваш: страшен вагабонт си, аз вече пет пари ти не давам. Това е сегашната култура. Преди 2000 години хората са били такива, и сега са такива. Всичко това ние вършим всеки ден и не се срамим от себе си. Ние сме станали толкова дебелооки, че не ни е срам. След като кажем такава някоя дебелашка, груба, та после казваме: ама че я казах! Хубава излезе! И сега, религиозните хора, като вземат някои листове от Евангелието, четат, прелистват и казват: тъй е казал Христос, тъй е казал апостол Павел, тъй е казал евангелист Матей, евангелист Иоан, пророк Исаия и др. Разбра ли ти сега? Казвам: ами ти разбра ли? Нито ти, нито аз сме разбрали още. Щом е така, защо ще убеждаваме един човек да вярва в Бога? Някой казва, че трябва да имаме вяра. Бих ви запитал: в какво трябва да имате вяра? Понеже вярата е един закон на ума, казвам: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберем, ти трябва да вярваш, т.е. трябва да събудиш твоята разумност и интелигентност, и аз трябва да вярвам, т.е. да събудя своята разумност и интелигентност, та след като събудим разумността и интелигентността, която Бог е вложил в нас, ние ще можем да живеем като разумни същества. Следователно, ние ще видим, че сме две разумни същества, които трябва да се споразумеят. Вие казвате: ние може да вярваме един на друг. Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. И апостол Павел искал да докаже, че пътят на Мъдростта е път на спасението. Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. От какво се освобождават хората. Когато една майка се освободи от своето дете, какво показва това? Ако един човек може да роди мира в себе си, като едно свое дете, той се освободил, той разбрал дълбокия смисъл на мира. Какво нещо е мирът? Мирът се явява в света всякога след един катаклизъм, след едно голямо разбъркване. Та, като дойдат разумните същества да разбъркат всичко в света и после се заемат да поставят всичко в съчетание, казваме, че в тази държава има мир, има ред и порядък. Редът и порядъкът са само изводи на мира. И защо много от съвременните хора полудяват? Защото нямат мир. Ами че аз следя това! Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат мир в себе си, те нямат любов в душата си. Аз не съм срещнал до сега човек в света, който да има мир, вяра, надежда и любов в душата си и да е полудел. А хиляди хора съм срещнал, които полудяват, защото нямат мир, вяра, надежда и любов в душата си. Какво нещо е полудяването? – Разбърква се ума им, и те стават избухливи вещества. Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде от слънцето? Разликата е тази, че бомбата изведнъж избухва и разрушава всичко на около си, а онези енергии, които идват последователно от слънцето, постепенно падат върху човека, като го подигат и възрастват неговите семенца. Следователно, човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? – Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. Божественият Дух и сега още пише в човешката душа. Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво поправяне, са написани от Божествения Дух. Той не само че ги е написал, но ги е дълбоко врязал в душата на човека. Това се нарича характер!