Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХII брой 3 1999
Празниците на природата. Есен - зима
Пързалката на слънчевия лъч. Танцът хаотичен на прашинките. Игра или борба меЖду небесното и земното привличане? Хаосът е подреден Като звуци на Красива дума.
ПРАЗНИКЪТ НА ЕСЕНТА
Импулсът, даден през пролетта Като при-лиВ на енергия от Космоса 1сьм Земята, се реализира през есента, Когато се събират пло-добете на тази енергия. ЗатоВа пролетта и есента са дба полюса В прояВяВането на Кос-мичесКия ритъм. По заКона на тоз'и ритъм, от Количеството и напрежението на енергия¬та през пролетта моЖем да разберем КаКва ще бъде есента. През лятото моЖем да поз¬наем КаКва ще е зимата. АКо то е горещо и сухо, зимата ще бъде снеЖна и студена.
От 22 септември Слънцето наблиза В ЮЖ-ното полуКълбо и аКтиВните творчесКи сили се пренасят там, а В СеВерното полуКълбо започбат да дейстВат други сили, Които но¬сят меКота и Вътрешна топлина. ТоВа тече¬ние символизира Жената, доКато лятното, ог-неното - мъЖа. През есента чобеК се Вглъбя-Ва 8 себе си и обработва нещата отвътре. Външната светлина и топлина намаляват, а Вътрешните сили се увеличават. ТоВа е мо-ментът, В Който Жената / душата/ моЖе да прояви сбоята Вътрешна светлина и топли¬на, т.е. сбоето добро. АКтиВизира се духовна¬та сфера на ЖиВота. Тогава започва и учебна¬та година, защото се създават благоприятни условия за умствена работа.
Поляризирането на силите, маКар и су-беКтивно, е свързано с едно обеКтивно явле-ние, Което става в Космоса. В началото на пролетта Слънцето наблиза в зодиаКалния знаК Овен, Който е знаК на слънчевата еКзалтация, т.е. то проявява В него енергията си, затоба е и този прилив на аКтивност Във външен план. В началото на есента Слънцето навли¬за в знаКа Везни. В този знаК Сатурн е 6 еК-залтация, а той представлява разумността, но едновременно с това е емблема на студе-
ното течение в Природата. ТогаВа се наблю-даба прилиб на умстВена и духовна енергия, вглъбяване, двиЖение навътре, силите на вън¬шния и вътрешния Живот Възстановяват сво-ето равновесие. През есента на своя Живот човеК трябва да събира плодовете на аКтибната си дейност от пролетта и лятото. ВсичКи мисли и чубс-тва, посети през пролетта и лятото на Жи¬вота даВат през есента своя плод. Времето на есенното равноденствие, Ко¬гато Слънцето е в знаКа Везни, се празнува Като време на хармония и равновесие. ПРАЗНИКЪТ НА ЗИМАТА Зимата се отличава с най-голямо отсъс¬твие на светлина и топлина във Външния свят. ВсичКо е сКовано от студ и лед, Животът се е оттеглил във вътрешната сфера на Битие¬то. През лятото човеК изучава заКона на свет¬лината, а през зимата - заКона на вътрешна¬та топлина. Светлината е във връзКа с Мъд¬ростта, а топлината - с Любовта. Външни¬ят начин за изразяване на любовта е чрез свет¬лината и знанието, а вътрешният - чрез топ¬лината и доброто. През зимата душата на Земята се от¬тегля Към центъра, т.е. прибира се в себе си и подготвя условията за нов Живот, Който тряб¬ва да се развие напролет по нейната повърх-ност. Вглъбена В себе си, земята пази поКоя на ВсичКи същества В зародиш, Които населя¬ват нейната повърхност. Душата на Земята им придава нови импулси и ги подготвя за но¬ва проява на БоЖествения Живот. Когато чо-веК задейства вътрешната топлина и свет¬лина на душата, те създават условия за раЖ-дането на висшето АЗ, на БоЖестВеното де¬те Исус.
22 Житно зърно
Висшето БоЖестВено начало 6 човеКа се проябяВа след Като той насочи силите си Ьъм Вътрешната същност на Битието. Вън¬шният му ЖиВот е само услобие, подготоВКа за прояВа на тази Вътрешна страна. Най-доб¬ри условия за тоВа предлага зимата. ТаКа КаК-то студът запазва зародишите, същото ста-Ва и при чоВеКа: Когато настъпят студените и мрачни зимни дни В неговия ЖиВот и Външ¬ните услобия са неблагоприятни за него, той трябва да се Вглъби В себе си. АКо не дойде този студ, чоВеК не моЖе да се роди, не моЖе да събере сили за ноВо начало. Той би се разпи¬лявал по периферията на Живота. Сатурн, Кой¬то упраВляба зимата, направлява тази Вът¬решна Концентрация на силите. Коледа е празниК на зимата, празниК на раждането на Висшето АЗ и от дълбоКа древ-ност се е чествал Като празниК на пробуЖда-нето на чоВешКата душа. Този празниК Винаги е бил едно Възпоменание на чоВеКа за пърВич-ното негоВо естество, за изначалната чис¬тота на душата.
В Исус се раЖда една душа, Която не е минала през прераждането, една душа, Която ни поКазВа състоянието на чоВеКа преди гре¬хопадението. И таКа, първият празниК на Природата, е празниКът на пролетта, на прилиВа на енер-гия - това е празниКът на Любовта. Втори¬ят - празниКът на лятото, на свещения огън е празниКът на Мъдростта. Третият голям празниК на Природата, през есента - е празни¬Кът на Доброто, на ПраВдата, на разпределе¬нието на благата. И най-после, В началото на зимата - 22 деКембри, празнуваме момента на висшето познаване на Божествената при-рода. ТоВа е Коледа, празниКът на Истината. Празниците на Природата имат дълбоК смисъл. Те са дни, В Които при различни Кос-мичесКи услоВия душата се намира В различни отношения с ВелиКата Разумност. По материали от Боян Боев Подготвил: Д-р ЙорданКа ПопоВа
Есен е. И слънцето залязва. В цветната си шепа есента стиска дните, постепенно ги стопява. Хладен дъх повява в нежността и не знаем до кога ще стигне топлината. Слъцето залязва. И е есен. Пъстрият концерт от цветове бавно се превръща в проста песен. Всеки цвят на пръсти се прибира в белия. Духат все по-бели ветрове. После всичко ще се подреди, ще заеме точно своето място и ще стане голо, чисто, ясно. Житно зърно 23