Живот, светлина и свобода, ХV серия, том ІІІ (1932)
2. Покрива и изправя
29 неделна беседа, държана от Учителя на 17 април 1932 г. София, Изгрев.
„Любовта покрива всичките погрешки.“ *)
Любовта покрива всичките погрешки. Ако аз бих превел този стих, бих го превел така: любовта не само покрива, но и изправя. Може би, в старо време, хората да са имали друго понятие, да се покриват погрешките, но с това покриване само половината се покриват, а с изправянето на погрешките всички се покриват. Следователно, всяка любов, която само покрива погрешките, тя е човешка, а всяка любов, която и покрива, и изправя, тя е Божествена. Сега аз няма какво да се спирам върху човешката любов, понеже всички вие сте авторитети. Ако трябва да се спра върху нея, ще трябва да чета всички ония трактати, които вие сте писали, всичко онова най-важно, което досега сте казали, за да се произнеса правилно върху нея. Тъй щото, този въпрос е изчерпан. На учените хора няма какво да им се говори върху онова, което те знаят. Аз ще се спра само върху онази страна на любовта, която сега сте започнали да изучавате. Целият сегашен свят има за цел да тури един нов ред, да изправи миналото, за което се правят хиляди опити, едни от които донякъде са сполучливи, а повечето са несполучливи. Тази несполука я отдавам на това, че между съвременните хора има голямо недоволство. И богати, и бедни – всички са недоволни. Богатият е недоволен, че няма повече богатство, а сиромахът е недоволен, че сиромашията му е повече, отколкото трябва. Богатият е недоволен, иска повече богатство, а сиромахът е недоволен, иска по-малко сиромашия. Така въпросът не се решава: или богат, или беден ще бъдеш. В природата няма среден път. Не можеш да бъдеш повече богат или по-малко сиромах. Това са човешки разбирания. Или богат, или беден ще бъдеш – среден път няма. Там, дето злото се прекратява, започва доброто; там дето доброто се прекратява, започва злото.
Сега ние се намираме в такова противоречие, в каквото се намирал в древността един от египетските фараони. Този фараон, наречен Венот-Ра, живял още в предисторически времена. Това може да е факт, а може да е някакъв мит, все-таки, съществувал е някакъв фараон, подобен на Венот-Ра. В това време в Египет е живял един прочут адепт, на настоящ език наречен - един мъдрец или философ, на име Сет Менот Сет-Ру. Един ден фараонът извикал този мъдрец и го запитал - да му обясни причините, за дето смъртта е дошла в света. Философът казал, че смъртта е дошла, по причина на живота. След като дошъл животът в света, дошла и смъртта. – Как се явиха тия причини, отде се проявиха вътрешните причини за смъртта? Тогава философът му разказва един разказ. Когато великият Бог създаде света, името на когото аз не мога да изрека, един от неговите синове – Бог Ра, бог на слънцето, поискал да дойде на земята, да види това, което Баща му направил. Като дошъл на земята, затворил тялото му в една диамантена черупка, като Божествена душа, да не се цапа. По някакво нещастие, обаче, като дошъл на земята, тялото му започнало да се увеличава и толкова се увеличило, че пукнало диамантената черупка. От тогава нататък и смъртта дошла в света. Докато бил горе, тялото му било малко, но тук се увеличило. Той трябвало да се върне в невидимия свят с тази черупка. След него вече всички, като пукнали диамантената черупка, дошла смъртта и те започнали да умират. И действително, има право този философ. Вземете, например, една пъпка, като напъпи, тя се разпуква, цъфне, и после окапва и умира. Дърветата, които растат, в първо време имат гладка кожа, но отпосле кожата им започва да се разпуква, и те цъфтят, развиват се, дават плод и най-после умират. Следователно всички растения, дървета и животни умират по единствената причина, че разчупват диамантената черупка, в която са поставени, но като се увеличават, не могат да останат в тази черупка, разчупват я, излизат навън и след време умират. И затова, всеки живот, който не може да остане в тази черупка, умира. Казвате: де отива животът? Нито знаем отде е дошъл, нито знаем де отива. Ние виждаме, че светът в нас има известен усет, известен образ, известни свои вътрешни съждения, и ние мислим, че светът е такъв и такъв. Обаче, какъв е външният, обективният свят, това е една велика загадка. И в този смисъл, който философ и да пише, той е субективен, от свое гледище разглежда света. Съвременните учени разглеждат планините, вулканите, но това са все субективни схващания. Ние нямаме нищо положително. Никой не е обхванал земята в нейната същина. Макар че от толкова хиляди и милиони години живеем на земята, какво има в земята, ние не знаем. Всичко, което знаем за земята, не е съществено.
Казвам: също така ние предполагаме много неща и за духовния свят, но где е, не го знаем. Аз говоря за физическия свят. Ние виждаме нещо, което наричаме небе, но това, което ние считаме за небе, учените наричат вселена. Това небе е населено с милиарди тела, които се движат по него. И за това небе се казва, че в него съществува някаква невидима материя. От наше гледище нашата земя е непроницаема. Между слънцето и нашата земя тази материя е проницаема. Питам: къде могат да живеят в този прозрачен свят същества? Човек не може да живее в прозрачен свят. Нашият организъм е така създаден, че човек може да живее само в един прозрачен свят.
Щом стане непрозрачен, той повече не може да живее. Докато човек има плътност, той може да живее, но щом започне да става прозрачен, той постепенно олеква, съвсем се просветява, става светия, олеква извънредно много и става напълно прозрачен. След това той заминава: прозрачният отива при прозрачните. Значи, това невидимото е, което е прозрачно и не може да се види. Който е прозрачен, той не може да се види, защото не хвърля сянка, а видимото, което всички виждат то остава на земята, прави постоянно упражнения.
Животът трябва да се разбира в неговата вътрешна същина. Всички хора на земята са недоволни, но от какво произтича това недоволство, не знаем. В известен момент ти си недоволен и после настава друг един момент, в който си доволен. Вземете сега тези републики в Америка, най-големите житници; дето хората бяха щастливи, сега цяла местност наоколо - 1200–1600 км., цялата засипана с пепел от изригване на няколко вулкана. Ако отидете там, ще видите, че всичките техни най-хубави пасбища и най-хубави девствени гори, всичко това е покрито с пепел. Хората казват, че това е начатък на някаква вътрешна деятелност, образуване на нов континент. Та като се строи този нов континент, тези хора там ще си платят данъка. Питам: каква нужда имаше тези осем или девет вулкана да изригнат, да изхвърлят толкова много пепел, с която да засипят такива грамадни местности? Не можеше ли без изригвания? Не можеше. Кои са причините за това? Не знаем кои са причините. Религиозните хора ще кажат, че това е Волята Божия. Учените хора ще кажат, че това се дължи на някакви тектонически размествания на пластовете, вследствие на което почвата се подвижила. Питам: каква нужда има почвата да се движи? Вижда се, че и тя трябва да се движи, събужда се. Това са все опити на философа, с които да обясни произхода на смъртта. Възможно е да е станало някакво тектоническо раздвижване на пластовете. Възможно е да има пепел, да е станало затрупване и т.н. Защо и за какво, това е наша работа, ние трябва да се учим, да разрешим тази загадка. Вие не можете да си представите, какво нещо е това. Тези вулкани са изригнали пепел - пет кубически километра на хиляда метра височина и широчина. Това е пепел, която можем да очакваме да дойде и в България, и вие ще имате малко от пепелта на американските Анди и Кордилери. Разбира се, тук ще падне малко от нея, само за изследване, на дебелина - една десета от милиметъра. Но там е паднала богато, на места има до 80 см., някъде до един метър, а някъде и до два-три метра на височина. Питам, ако Европа беше се засипала с такава пепел, какво щеше да стане със сегашната криза, какво щеше да стане с обществото на народите? Представете си, че някъде в Алпите, в Швейцария, изригнат четири-пет вулкана, какво ще стане с Европа? Паричната криза ще изчезне, ще се превърне в криза на пепелта. Та сега, за предпочитане е да съществува кризата на парите, както у нас, отколкото криза на пепелта, както в Южна Америка. Пишат във вестниците, че тези хора там с дни стоят затворени. Сега в Европа се учат да си служат със задушливите газове, а в Буенос Айрес са изложени на такива задушливи газове. Там въздухът бил толкова наситен от такива отровни и задушливи газове, че хората били принудени да ходят с чадъри, да се пазят от тях. Дошло е време да правят опити със задушливите газове. Казват някои, че нямало много жертви. Не, много жертви са дадени, много хора са заровени там, под пясъка, под тази пепел.
Съвременните хора, като този фараон Венот-Ра, запитваме философа: защо хората не вярват в бог Ра? Коя е причината за това? И той им отговорил: има две категории хора. Едните от тях искат да вземат нещо от него и затова вярват, а пък другата категория са ония, които са ходили вече при Него, взели са каквото им трябва и сега го отричат, понеже нямат нужда от него. Следователно, всички ония, които не вярват в Бога, те са взели вече дажбата си. Пък онези, които още не са си взели дажбата, те вярват в Него. Така е решен този въпрос. Но сега се пита: повече набожни ли има или повече безверници? Трябва да се изброят, да се направи статистическо преброяване и тогава да се отговори. И тогава, ако безбожниците са повече, повече хора са ходили и са се върнали от Бога. Ако пък набожните са повече, повече хора има да отиват при Бога, да си вземат нещо от него. Те вярват, че има за какво да ходят при Бога, все има да им даде нещо. Питам: ако ти вярваш в Бога, какво ще ти допринесе това? – Някаква надежда, че Той ще ти даде нещо. Ако не вярваш в Бога, ти казваш: аз, слава Богу, имам си ум, сърце, имам си здраво тяло, да си хапна и пийна, какво ще вярвам в Бога? Той да седи на своето място и аз на моето. Така казват безверниците, а онези, които са изгладнели, които бедстват, те току се обръщат към Бога: Господи, дай ни по-скоро, защото, ако не ни дадеш, ние ще измрем и повече няма да има смисъл за нас животът.
Вярата на съвременните хора е поставена на икономическа основа. Такава вяра аз я наричам човешка вяра. Тя не търпи критика, понеже Божиите блага в света са дадени даром. Въздухът, който ние употребяваме, е навсякъде, той е даден даром. И всеки жив човек го възприема. Светлината също ни е дадена даром. Почвата, върху която седим, също ни е дадена даром - всичко това е на разположението на човека. Обаче има известни блага, върху които почива човешкото знание. Те трябва да се придобият в този живот. И човек трябва да изучава законите, законите на яденето и на пиенето. И животът на земята осмисля живота ни дотолкова, доколкото като живеем, ние трябва да знаем защо ядем, защо пием, защо дишаме, защо мислим и т.н. Това не са само процеси, това са малки придобивки, към които човек трябва да се стреми. Защото, ако ние казваме, че човек ще се роди и ще умре, това е едно философско разрешение на въпроса. Че човек ще се роди, това е факт, че ще умре и това е факт, но колкото е реално умирането, толкова е реално и раждането, само че в две противоположни направления. В живота има разширение, в смъртта има свиване. Всеки човек, който умира, той умира от свиване, от втвърдяване на вените, на артериите, на мускулите. Целият организъм се втвърдява и най-после човек умира. Човек не знае отношенията между твърдите и течните тела, не знае как да ги размесва, вследствие на което той е забравил основния закон, чрез който може да ремонтира своето тяло. В това отношение, хората трябва да изучават растенията. Растенията са по-големи майстори от хората в превръщането на слънчевата енергия в органическа материя. Затова има растения, които живеят по няколко хиляди години, а не като Матусал, син Енохов, живял 969 години, четири-пет-шест и повече пъти от него. Казвате: възможно ли е? Възможно е, разбира се. Това, което растенията могат да направят и човек може да го направи. Когато човек е излязъл от растителното царство, от този Божествен свят, дето енергиите се превръщат, той е забравил онзи основен закон - превръщането на енергиите в жива материя. Сега тук-там само, в някои окултни книги от средните векове ще срещнете, че хората са знаели някакъв еликсир на живота, от който като се вземат само няколко капчици, животът може да се продължи. Има някакво твърдение по този въпрос, но казвам: дълъг живот без съзнание не е живот. Дълъг живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, да бъдеш във връзка с природата, да съзнаваш, че природата, в която живееш, е жива и разумна. Защото и в древността, както и сега, по отношение на природата, хората имат два различни възгледа. Материалистите поддържат, че ние трябвало да подчиним природата, тя да ни стане слуга. Вън от това, тя всякога ни е била слугиня, тя всякога ни е служила, няма какво сега да я заставяме. Но същевременно, тази слугиня е толкова по-умна от нас! Следователно, невъзможно е глупавият човек да завладее умния. Колкото е възможно слабият да завладее силния, толкова е възможно глупавия да завладее умния. Та, когато съвременните хора искат да подчинят природата на себе си, тогава изпъква една задача – перпетуум мобиле – да направят невъзможното в света. Не е въпрос за подчинение на природата. Ако под думата - да подчиним природата - те разбират: да я ограбим, да я изнудим – това е невъзможно. И без това ние всеки ден я крадем. Всички растения, животни и хора сме първокласни крадци и разбойници. Затова идат религиите, тепърва да просвещават хората, да ги учат на морален живот. Казвам: това са изостанали понятия, които хората имат. Всеки човек има за себе си високо мнение.Обаче човек не може самостоятелно да съществува в природата.
Когато някой мисли, че има големи права, той трябва да си зададе въпроса: създал ли е той света? Всеки от вас трябва да се запита, какво е създал и какво е допринесъл? Вземете един писател, който е написал няколко книги, нека си отговори, какво особено е допринесъл на света? Да допуснем, че някой поет е възпял цветята, описал ги е хубаво, но питам: какво са придобили с това самите цветя? Ако този поет, със своята книга е успял да направи една връзка между съзнанието на цветята и нашето съзнание, той все пак е допринесъл нещо. Обаче, ако този поет е описал само външната страна на цветята, описал е техните костюми, техните дрехи, той е направил само едно представление, само един театър, с които ние се забавляваме. Питам: след като присъствате на едно представление, какво сте добили? Какво сте научили? Все сте научили нещо, но то е едно представление, то е само едно забавление. Като излезете от театъра, вие сте човек пак със същите инстинкти, със същите стремежи. Влизате в една църква, слушате проповедта, забавлявате се и като излезете от там, вие постъпвате пак по старому, както и животните постъпват. В такъв случай аз намирам, че между човека и вълка има сходство. Когато вълкът обикаля около една кошара, какво мисли той? Той мисли да задигне една от най-охранените овци, интерес има той. И когато овчарят пасе овцете си, защо ги пази? Интерес има той от тях.
Аз намирам, че човек е по-малко вълк от вълка. Защото човек е по-миролюбив от вълка: той ще изкара овцете на паша, ще им даде трева, ще ги нагледа и когато стане нужда, той ще влезе в кошарата, ще си вземе само една от овцете и ще я заколи. Той ще им каже: както аз жертвам за вас, така и вие трябва да направите една жертва за мене. Пуснете ли обаче вълкът в кошарата, той ще издави всичките овце. Сега ще си зададете въпроса: кой е научил вълка да дави овцете по този начин? На този въпрос индусите отговарят; те казват, че според една теория, вълците са ненапреднали човешки души, т.е. изостанали души в развитието си; най-големите крадци и разбойници. Като нямат какво да правят, те се занимават постоянно само с кражби. Тази теория един европейски ум не може да я приеме. Той ще каже: вълкът е животно. Че е животно, не отричам, животно е вълкът. Индусите са създали тази теория за обяснение на нещата. Доколко е вярна, всеки сам може да я изследва. Верни са само онези положения в природата, които съществуват, които могат да се проверят. Неверни са всички онези положения, които не съществуват в природата. Защото и при твърдението, и при отричането, то трябва да отговаря на една реалност. Ти не може да отречеш една реалност, ако тя съществува. Да кажем, че известен предмет съществува на известно място, а не съществува тук. Може ли тогава този предмет да се отрича? Човек може да отрича светлината, която е в стаята, но той не може да отрече цялата светлина. Ти можеш да отречеш съществуването на Бога, като едно понятие в умовете на хората, но не можеш да отречеш Бога, който прониква целокупния живот. Щом вземеш тази идея, ти не можеш да отречеш целия живот, който съществува, ти не можеш да отречеш живота, който ти имаш, ти не можеш да отречеш и своето съществуване. Аз бих желал някой да напише една книга, да отрече своето съществуване и да го докаже фактически. Въпреки това, да отрече човек себе си е по-възможно, отколкото да отрече целокупния живот. Да отречеш една част, това е по-възможно, но невъзможно е да отречеш цялото. Никога цялото не може да се отрече. Защото цялото без една своя част може да съществува, но частта без цялото – никога. Това е логическо заключение. Тялото може да съществува без един пръст, който е отсечен, но пръстът, сам по себе си, без цялото тяло, не може да съществува. Това е логически извод на нещата. И сега казвам, че смъртта в живота се е проявила, вследствие отричането на целокупния живот. А отричането на живота всякога е подразбирало един механически процес. Когато ние отричаме нещата, подразбираме един вътрешен резултат, който може да се спре. Индусите, които считат живота за най-голямо нещастие, препоръчват, всеки да знае как да се освободи от живота. Всеки трябва да се стреми да се освободи от сегашния живот. Такава е тяхната философия, но тази философия е създадена на чисто икономически основания. Тази теория аз наричам теория на богатите, които я създадоха. Те поддържат, че живота е нещастен. Следователно, кои трябва да измират? Бедните трябва да измират, а богатите трябва да живеят. Кои трябва да измират в света? – Хилавите. Кои са хилавите? – Бедните хора. Кои трябва да живеят? Според теорията на Дарвина, според еволюцията, най-здравите организми трябва да останат, а хилавите, бедните, като естествено положение, те трябва да измират. В природата беднотия не съществува. Беднотията е измислено положение. Всеки организъм, създаден от природата, тя го е наградила с достатъчно богатство, за да живее. Ако човек знае как да спазва законите на природата, нито един нямаше да бъде беден. Но понеже това богатство е изпродадено и изпито, хората ще носят последствията на своя неестествен живот. За това са отговорни не само съвременните хора, но и ония, на миналото. Обаче ние сме дошли и по наследство носим техните недъзи, затова трябва да знаем как да изправим техните погрешки. Ако не знаем как да ги изправим, ще носим последствията на тия погрешки. Ние всички знаем, че трябва да се обичаме, но как и защо, това още не е приложено. Христос като дойде, проповядваше любовта на хората, но християнската църква и до днес още не е приложила Неговия метод и учението му. "Да обичаш ближния си като себе си" - това значи: да обичаш онова същество, което е разумно като тебе, което е близко до тебе и съставлява част от твоя организъм. Ти трябва да го обичаш като себе си, понеже ще ти бъде полезно в твоя живот. Той е твой ближен, защото без него ти не можеш да живееш. В това отношение ближен на човека е неговият ум, защото без него той ще се намери в голямо противоречие. Ближен е сърцето на човека, защото без него не може да живее. Ближен е тялото на човека като един вътрешен резултат. Без това тяло ти не можеш да живееш. Според някои, християнската философия поддържа, че човек трябва да се освободи от това тяло. Всички считат тялото като един затвор, от който трябва да се освободят. Когато живееш един нехигиеничен живот в една кьща и навсякъде настане смрад, ти искаш да се освободиш от тази къща, но къщата не е виновна за това, а ти си виновен, че си живял един нехигиеничен живот. Вината не е в нашето тяло, но в неразбирането. Когато дойдем до едно противоречие, питаме: защо Господ създаде света така? Болестите, които съществуват, както в нашия умствен свят, така и в нашия сърдечен свят, това са все наши резултати. Например, някой е търговец, недоволен е от печалбата си; учиш се, недоволен си от учението си; имаш вяра, съмняваш се в своята вяра. Ти имаш един Господ, когото считаш подобен на себе си; да се мени по 20 пъти на ден: един ден мислиш, че Господ те обича, на другия ден мислиш, че Господ те е забравил – чисто по човешки. Когато дава, Господ е добър; когато не дава, не е добър. Според това вярване, всички в Аржентина трябва да мислят сега, че Господ им се е разгневил нещо. Старото вярване беше такова: щом ни сполети някакво нещастие казваме, че Господ ни е наказал. Питам: каква нужда имаше този, Всемъдрият Бог, да създаде един свят и после да ги предизвиква, да ги наказва? Това е едно неправилно обяснение.
Трябва да се спрем върху това, което съществува в природата. Всеки от вас, който иска да поддържа един нормален живот, той трябва да се свърже с разумната природа, с Бога. Дали вярвате в това или не, то е ваша работа. Мнозина казват, че за в бъдеще могат да подобрят живота си. Казвам: ако всеки ден животът ви не се подобрява, тогава и за в бъдеще няма да се подобри. От къде ще дойде това подобрение? Това е логически вярно. Внесете едно животно между просветени хора, то пак животно ще си остане. Ако пуснете една котка в европейски университет, както и да се отнасят професорите с нея, тя все котка ще си остане. И вие, в това отношение, сте много лековерни; мислите, че ако отидете в ангелския свят, между ангелите, ще станете като тях. Колкото котката може да стане учена между професорите, толкова и вие можете да станете ангели между ангелите. Ако безверието може да подобри живота ви, то е за предпочитане; ако безверието влошава живота ви, тогава изхвърлете го навън. Ако вярата може да подобри живота ви и въздейства за изправянето ви, оставете я, тя е за предпочитане; ако вярата влошава живота ви, изхвърлете я навън. Това е практическо приложение. Сегашните вярващи хора аз ги наричам безбожници на миналото. За всички безбожници, от времето на Менот Ра, за тях философът е предсказал, че след една култура, след няколко години, всички ще станат набожни. Те били тогава безбожници, защото и те имали една теория; не вярвали в идолите, в езическите богове, затова били еретици. В Библията има един разказ за Вавилонския цар, който, на даденото време, изсякъл от камък един идол и издал заповед към своите поданици, както и към евреите, че като чуят гласа на тръбата, всички да се поклонят и да се помолят. Обаче трима евреи, младите момци Седрах, Месах и Авденаго не искали да се поклонят, за което била издадена заповед - да ги хвърлят в силно нагорещена пещ, загдето не искат да се поклонят на образа, направен от вавилонския цар.
Те минавали за безбожници. Остане ли хората да ни създават богове, ние сме закъсали вече. Остане ли философите, проповедниците и свещениците да ни упътват към Бога, ние сме закъсали. Този философ още в древността е казал: човек трябва да носи знанието за Бога само в себе си. Не го ли носи, той е закъсал съвсем. И съвременните учени научно, открито доказват, че в мозъка на човека има един център, само за Бога. Когато този център е добре развит в човека, вие имате едно от най-благородните същества; когато този център не е развит, вие имате едно от най-грубите същества. И всичката диващина в човека произтича от факта, че този център не е добре развит в него. Като погледнете на този център, как е в човека, вие ще познаете дали имате животно, човек, разбойник, или човек с високо благородство. Ламброзо, който изучаваше престъпните типове, дойде до заключението, че доброто в света се изразява само в правилни геометрични форми. Доброто в света върви по един научен път. Не може да съществува морал вън от геометрията. Следователно, за да се изправи животът на човека, той трябва да приложи навсякъде в живота си правилните геометрични форми. Трябва да знаете, че моралът в живота върви само по известни прави или криви линии, по известни ъгли и т.н. Нарушат ли се тези линии и ъгли, явяват се престъпниците в света. Онези, които се занимават с техниката, знаят устройството на парните котли, на разните динамо-машини и взимат в съображение естеството на ония енергии, които ще функционират в тях, и оттам вадят заключение, доколко могат да издържат. И ако не дадат съответно противодействие на тези енергии, веднага ще се произведе взрив, експлозия. Ще ви приведа един пример, как новите, модерни лекари обясняват разните болезнени случаи на бодежи и сърдечни припадъци в хората. Когато се яви някакъв сърдечен припадък или някакво пробождане в гръбначния стълб, това е признак на някакво пропукване. Често става събиране на грамадно количество енергии на повърхността на тялото, които едва чакат най-малкото съприкосновение. Това се забелязва особено често, когато се събира голямо количество енергии в атмосферата, което предизвиква бодежи по разните части на тялото. Външното електричество се съединява с вътрешното и стават ред експлозии или малки пропуквалия и вие казвате: сърцето ме боде. Това не са бодежи, но влияние на външното електричество. Благодарение, че става промяна на времето; иначе човек постоянно би изсъхвал. Хора, които имат голямо количество електричество, у тях космите стават твърди, също и ноктите, тялото им изсъхва, кожата им изсъхва и се забелязват най-после големи пропуквания. Тогава трябва да дойде обратният процес, да се намери магнетичен човек, който, под влиянието на закона на магнетизма, може да внася известна мекота в нервната система и в мускулите. Тъй щото, всяка промяна в природата има за цел да регулира силите, енергиите. Космите и порите на кожата имат свойството да приемат влагата от въздуха и затова, когато атмосферата е пълна с влага, с магнетизъм, те използват тия сили от нея. Ако човек се остави спокойно на въздействието им, това привличане на магнетични сили става много лесно. Обаче докато стане обмяната между електричеството и магнетизма, човек усеща едно напрежение в себе си, като че нещо се пука. Щом отвън почне да вали, да гърми, у вас настава едно облекчение, което показва, че космите ви са възприели достатъчно влага, която дава възможност на тези магнетични сили да влязат в организма ви. Тогава тялото дохожда в своето нормално състояние.
Щом се заоблачи, хората казват: пак ще вали, заоблачи се! И са недоволни. Казвам: ако не се заоблачи и не вали, от сушата вие ще умрете. Духането на ветровете се дължи на събирането на електричеството, а влагата е процес на магнетизма. Когато дойдат облаците, това показва, че в природата работят магнетическите сили. Електричеството и магнетизмът са два разумни процеса, две разумни същества, които с енергиите си влияят върху растителното и животинското царство, както и върху хората. Те наблюдават, каква нужда имат тия живи същества и веднага изменят външните условия, за да подобрят тяхното състояние. Хората, със своята отрицателна мисъл, могат да спрат облаците, могат да изменят посоката им, могат да спрат ветровете, както и изригването на вулканите и по този начин да създадат по-голяма катастрофа за себе си от тази, която природата е определила. Човешката мисъл е затворила вулканите на земята, да не димят, но като се спре тази деятелност, всичката пепел се събира и след сто или двеста години, всичко събрано ще се изхвърли навън изведнъж. И тогава катастрофата е много по-голяма. По-добре е комините на вулканите да бъдат отворени, да не става неестествено подпушване. Ако ние спрем ветровете, тогава ще дойде циклон. Ако спрем дъжда, тогава ще дойде потоп. Със своята мисъл хората предизвикаха едно време потопа. Това показва, че хората искат да се месят в работите на природата. Те не знаят какво искат; те искат да няма много валежи, да няма много вулкани, земята да не се тресе, да няма влага, а само да ядат и да пият, като че са дошли гости на земята. Всеки иска да бъде богат. В това отношение, хората мязат на онзи богат американец, който цял живот трупал пари, но в 75-а година, когато Чикаго се запалил, всички взели да бягат от този голям пожар и той изнесъл от кантората си своята каса, но не могъл да я помести по-нататък, защото била тежка, препълнена с пари. Американецът видял един беден работник да минава покрай него и го помолил, да пренесе касата му само на половин километър от кантората, за което му обещал сума от 250 хиляди лева. Работникът му отговорил: носи си сам касата. Не виждаш ли, че отзад иде голям огън? Та и съвременните хора искат да бъдат богати, но огън иде отзад. В света сега иде едно коренно очистване. Аз не искам да ви плаша, но казвам, че голям огън иде. Вие ще бъдете свидетели на това нещо, ще го проверите. Сегашните хора ги е страх от революция, опасността обаче не е в революцията. Те се страхуват от болшевиките; опасността не е нито в болшевиките; опасността не е нито от богатите, нито от войните, нито от безверниците. Това са играчки. Иде едно раздвижване на земята, от което и богати, и бедни ще хвърчат из въздуха. Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат затрупани под пепелта. Не сега, но може би след 10,20,30,40,50 или повече години, но ще дойде това положение. Аз не ви плаша, но казвам това, което ще дойде и което вие сами ще проверите. Защото, ако ви казвам неща, които няма да дойдат, това е лъжа. Ние се плашим сега от това, от което не трябва да се плашим. Разбиране на живота трябва! Всеки разумен човек трябва да разбира живота и да бъде честен. Аз наричам честен този, който е честен пред себе си. Човек трябва да бъде абсолютно честен и справедлив спрямо себе си. Защото, ако е честен, и спрямо него хората ще бъдат честни. Ако той е справедлив спрямо себе си и хората ще бъдат справедливи спрямо него. Съществува един закон на подобие в природата. Ако любиш, ще те любят; ако мразиш, ще те мразят; ако си умен и хората ще бъдат спрямо тебе умни. Има една българска поговорка: "Направи добро, да намериш зло". Аз тълкувам тази поговорка по следния начин: направи добро, за да разкриеш злото. Защото доброто е господар в света. Казва се, че на земята няма да останат да живеят лошите хора, но добрите ще останат да живеят. Всички добри хора, каквито и да са – сиромаси или богати, в края на краищата, те ще останат един ден на земята като господари.
При тази неестествена деятелност на хората, при положението, в което се намират, те са поставени в такова направление, че сами подготвят пътя за своите страдания. Америка, тази благодатна страна, в нея Аржентина, която изкарваше милиони тонове жито, когато имаха обилно плодородие, хвърляха голяма част от житото в океана или го изгаряха, за да го продадат по-скъпо. Така те повишаваха цената на житото. Но онези разумни същества, от Невидимия свят, следяха това нещо и те им казваха – щом не ви трябва толкова много жито, ще дойде ден, когато гладни ще останете. Ще кажете, че това е едно съвпадение. Може и така да е. Но казвам: Когато Бог дава известно богатство и благо на хората, те ще го топят в океаните, ще го горят, само за да повдигнат, може би с един лев, крината жито; това морал ли е? След това ще го търсят това жито. Крайни философи са хората там. Сега и ние в Европа седим, страх ни е от паричната криза, гледаме как по-добре да се осигурим. Сигурността седи в това, всички хора да си подадат ръка и да се обичат, да знаят, че има един общ закон, че животът е живот за всички, благото е благо за всички. Любов, която не разтопява омразата, това не е любов. Мъдрост, която не премахва всички мъчнотии и не разтопява невежеството, тя не е мъдрост. И свобода, която не разтопява робството, това не е свобода. За да бъдем свободни, това не подразбира да бъдем богати. Един турски дервиш среща един бей, покланя му се и казва: моля ви се, господине, имам нужда от една малка помощ, направете ми тази услуга. Турският бей веднага си изважда кесията, в която имало златни турски лири, меджидиета и чейречета и му казва: заповядай, вземи си. Дервишът поглежда в кесията и си взима само десет стотинки. – Защо не си вземеш една златна монета? - Нямам нужда от повече. Засега имам нужда само от толкова. Питам: ако вие поставите кесията пред един съвременен културен българин или европеец, ще вземе ли той само десет стотинки? Той непременно ще си вземе една златна монета. Друг един пример, за един бозаджия в Добрич, който продавал салеп. Вървял из улицата и викал: – Салеп! По едно време, вижда на улицата една кесия, навежда се, взима я, туря я в джоба си и продължава да вика: Салеп! След малко дотичва подир него един турчин и го пита: – Моля, видяхте ли случайно една кесия, паднала на пътя? Той му подава кесията и пак продължава да вика: Салеп! В кесията имало най-малко десетина хиляди лева. Какво щеше да направи един европеец, ако би намерил тази кесия? Най-малкото той би престанал да пее, да вика "салеп". Питам: каква идеалност има в това, ако един свещеник проповядва за Бога с пари? Аз не съм против проповядването с пари. Всеки човек трябва да бъде възнаграден за своя труд, но казвам: какво проповядване е това, когато парите се загнездили в ума на някой проповедник и той говори на хората за Бога? Аз бих похвалил онзи проповедник, който проповядва за Бога от убеждение, без пари; ако пък дойдат парите и това е добре, но той не мисли за тях. Питам: колко хора има днес, които не са заинтересувани от материалните облаги? Ако поддържате известна идея за пари, това не е идея, това всеки може да направи. Има една поговорка, според която, англичаните казват: каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.
Щастието на хората сега почива върху любовта.
Любовта не само покрива грешките на хората, но ги и изправя. Онези хора, които трябва да дойдат, да работят със закона на любовта, те трябва да бъдат най-благородните души. Любовта не е една сила за бедните хора; любовта не е и за децата. Казвате, че любовта е за децата. Деца са тия, които отиват при Бога. Детето вярва в майка си, понеже ще му даде нещо. Аз мога да кажа, че децата са емблема на вярата, но не и на любовта. То вярва тъй откровено в майка си. Но можем да кажем, че майката е емблема на любовта. Сега ние казваме: да обичаме! Не, да имаме вяра като децата. Съвременните хора са се обезверили, те са изгубили вярата си и сега, като им говоря, например, те си казват: какво ни говориш тези работи? Ние ги знаем тях. Аз не искам да ви проповядвам за един нов Господ. Нов Господ не съществува. Ако този Господ, за Когото сега ви проповядвам, трябва отсега нататък да вярвате в Него, вашата работа е изгубена. Аз говоря за едно същество, което е създало целия космос и което дава блага, не само за съществата на земята, но и за цялата вселена. Всички блага се дължат на Него. Той е толкова великодушен, че постоянно излива своите благословения, без да обръща внимание на хорските погрешки. Някои страдат от това, че яли и преяли – не е виновен Бог за това. Някой пил и препил – не е виновен за това Господ. Някой си направил по-голям товар и го носи на гърба си, оплаква се – не е виновен за това Господ. Някой си направил къща и се съборила; не е виновен за това Господ. Всички съвременни хора страдат от излишни неща, които им са дадени. Всеки иска повече, отколкото му трябва. Ученият иска да стане по-учен. В какво иска да стане по-учен? Аз наричам учен онзи, който може да хване в ръката си една керемида и като я стисне, да пусне вода. Аз наричам учен онзи, който, като отиде със своето шишенце при един болен, да капне само няколко капки от него и да каже на болния: Стани и ходи! Учените хора вървят към този път. И всички трябва да вървят в този път. Всеки човек може да придобие тази сила. В света съществува един закон на съотношение. Ако дойде някакво нещастие, то се дължи на безверието на хората. Всяко безверие е в състояние да прекъсне връзката между разумния и неразумния свят, между видимия и невидимия. Следователно, със своето безверие ние прекъсваме пътищата и съобщенията си с разумния, с невидимия свят. Следователно, ние сами създаваме нещастията за себе си. И смъртта в света произтича пак по същата причина. Много хора умират по същия закон, прекъсват пътищата и съобщенията си с невидимия свят. В света има едно племе, някъде в островите живее, което може да си създава смъртта, когато иска. Легнат си и умрат, когато искат. Засега някои хора са научили изкуството да умират, когато искат, но още не са научили изкуството да се съживяват, когато искат. Едва сега индусите правят опити, като умре някой, да му правят разни масажи, да го върнат в първото положение на живот. Сега ще дойдем до онова понятие на Менетот. Мога да сведа учението на Христа към две точки. Когато Христос е говорил за любовта към Бога, Той е имал предвид онази вътрешна, съзнателна връзка с Бога, който живее у нас. Човек трябва да се свърже с Бога, ако иска да бъде господар на себе си. Щом е господар на себе си, той има достойнство, неговата дума има мощ и сила. Не се ли свърже с Бога, всички неща в него търпят крушение. Вторият закон е любов към ближния, разумна връзка с всички хора по цялото земно кълбо. Има един общ език, на който всички хора могат да си говорят. Когато се говори за обща религия, тази религия не може да съществува без този общ език. Изисква се общност между тези разумни души, на които е дадена земята. Един ден земята ще бъде тяхно наследство. И когато тези хора дойдат да управляват света, ще има разумност и законност. Тогава на земята няма да има толкова затвори, както сега. Аз не зная защо, европейските народи имат толкова много затвори. Наместо да държат тези затворници в затворите, дето милиони харчат да ги хранят, да им турят букаи и да ги разхождат из улиците, по-добре нека ги турят в някои острови, да им дадат рала и мотики и да работят, да бъдат полезни и за себе си, и за държавата. Дайте на тези хора разумна работа. Най-после, управляващите не са питали Господа, дали Той е доволен от затворите, които съществуват на земята. Тогава как ще разберете думите в Писанието, дето се казва, че Христос е дошъл на земята, да отвори всички затвори; а сега, хиляди години след Него, освен че затворите не са отворени, но и още много затвори са направени. Тогава, где е прогресът на Християнството? Где е прогресът на християните, които проповядват, че хората трябва да живеят в любов? Сега между хората и народите има крайна омраза. Ето българите и сърбите, от толкова години насам, не могат да се спогодят. Каква нужда има, сърбите да взимат Цариброд от българите? Не е ли по-добре тези хора да се разпределят по езици? И тогава те ще си дадат нужната свобода. Какво им коства да направят това? Нищо не им коства, но разбиране трябва. Умни, добри хора трябва. Сега, като говоря по този начин, казват: той иска да събори настоящия строй. Никакъв строй не искам да събарям. Този строй ще се събори сам по себе си. Казвам: силният човек сам по себе си ще отслабне. Онзи, силният герой, ще го видите след 30-40 години с тояжка в ръка, отслабнал, подпира се на нея, има нужда от тебе, да му помогнеш. И най-силните хора в света ще отслабнат, щом вървят по този път, в който днес ги виждаме.
Ние, със своето верую, сме отслабнали във вярата; ние сме хора само на временното. И сме дошли дотам, да казваме, че не може без ядене и пиене. И аз съм съгласен с вас, не може без разумно ядене и пиене. Верую трябва! Верую, което ще внесе мощ и ще отвори сърцата на хората. То ще отвори сърцата не само на някои, но и на бедни, и на богати, да дойдат до едно вътрешно споразумение. Тази сила трябва да влезе и в мъже, и в жени, и в проповедници, и в учители – навсякъде трябва да влезе. Като дойде Христос, какво ще направите? Наполеон какво направи? Германският император, който имаше една велика идея в ума си, какво направи в 1914-та година? И българският народ има една велика идея, но какво направиха досега? Нищо не можаха да направят и няма да направят. Защо? Начините и методите, които те избират, нищо не могат да направят с тях. Те са палеативни методи. Ако в половината от учените хора в Европа, и половината от проповедниците, половината от учителите, половината от съдиите, както и половината от цялото културно човечество, се събудеше съзнанието да работят по новия начин, те можеха да направят чудеса. Питам: кой ще убеди тези хора, когато те не вярват? Мислите ли, че у тези хора има вяра? Няма вяра. Сега има дипломация, но дипломацията седи в парите. Турците казват: който има пари, той свири на свирката. Аз не изнасям тия неща за упрек, понеже, каквото хората вършат днес, те ще понесат своите последствия. Ако съвременната култура не се опомни, тя ще има същите резултати, каквито са имали досегашните култури, които са съществували преди нея. Но сега има едно опомняне и някои писатели съзнават, че тази криза ще мине. Сега много писатели вярват, че процесът на новата култура ще почне от процеса на съзнанието, всички ще минат съзнателно. Това значи: майката ще роди в съзнание, а не както сега, майката може да умре, а да остане детето да живее. В миналото е било така: майката умира, а оставало детето да живее. В новата култура, даже и сегашните писатели вярват, че и майката ще остане да живее, и детето ще живее. Това е естествен процес. Защото, ако майката умре, чужди хора не могат да гледат нейното дете. Само майката е в състояние да отгледа своето дете. Сега аз не искам да вярвате в моите думи, но да вярвате в това, което е вложено у вас още от памтивека. Ако вярвате в това, вие ще вярвате и в мене; ако не вярвате в това, вие няма да вярвате и в моите думи. Защото това, което аз ви говоря, то трябва да бъде в съгласие с това, което е вложено у вас. То не е благо само за един човек. Ако аз ви говоря неща, които не са вложени у вас и само ви забавлявам, какво можете да направите? С това, което ви говоря, мога само да ви дам един вътрешен подтик, да развивате това, което е вложено у вас, но не мога да ви предам неща, които не са вложени у вас. Кризата ще си бъде криза, вулканите ще си бъдат вулкани, но всичко това ще бъде изпитателно средство за хората. Сега няма да се спирам върху научната страна, но казвам: всички страдания в света носят едно общо благо за човечеството. Когато един човек развали старата си къща, за да направи нова, какво зло има в това? Де е злото? Че умрели няколко милиона хора, какво от това? Може да умрат и десет милиона хора при една катастрофа, какво от това? И без тия катастрофи, всяка година, по целия свят умират около 35 милиона хора. Почти всяка секунда умира по един човек. Ние не можем да освободим човечеството от страданията, но казвам: в невидимия свят разумните същества имат желание да намалят страданията на хората. Те имат желание до минимум да намалят страданията, които са непоносими за човешкия ум и спират неговото развитие. Тъкмо дойдеш до едно хубаво положение, до едно решение, но дойде някаква криза, ти паднеш долу и после пак започваш да пъплиш нагоре. Положението на съвременните хора аз уподобявам на положението на една мравя, която пада в конуса на мравчения лъв. Той обича да си прави фунийки от пясък и се скрие в дъното на тази фунийка. Като падне някоя мравка вътре, той я дебне и хваща за крачето. Тя като рече да излезе, събаря пясъка и той я хваща и изяжда Тя по никой начин не може да излезе от тая фунийка. Та и ние, хората от съвременната култура, често падаме в такава фуния. Чуваш този, онзи, паднали в дъното и пъшкат. Всички тия мравешки лъвове трябва да се вдигнат и дупките им да се запушат. Единствената сила, която може да премахне тези противоречия, е любовта. Затова именно всяка сутрин, като ставате, мислете за нея, не за човешката любов. Имате едно голямо неразположение на духа, готови сте да хвърлите една бомба върху човека и да го убиете, или имате желание да направите едно престъпление, затова седнете, помислете за любовта, направете един малък опит. Опитайте, може ли тази любов да премахне това лошо разположение у вас. Ако може, оттогава нататък дръжте се за опита, който сте направили. Да кажем, че не сте яли три дни, гладен сте, обръщате се тук-таме, никой не ви дава нищо. Седнете на стола, свържете се с тази любов и чакайте. Няма да мине много време и самунът ще дойде, тъй ще капне, отгоре, от невидимия свят. Ако аз бих направил този опит в София, около мене щяха да се съберат всички учени, да ме питат как съм направил този опит, какъв фокус се крие в него. Ако не ми повярват, те ще кажат: все има някакъв фокус, този човек ни заблуждава; някъде от долапа е дошъл този хляб. Знаете ли, колко години са нужни, докато убедя софийските учени хора, че това не е никакъв фокус, но опит, който почива на научна основа. Едва ли след сто години бих ги убедил. То е изгубено време. Питам: какво ще спечеля, ако след сто години успея да убедя софийските учени, че един самун може да дойде тъй, от невиделица. Да допуснем, че те повярват най-после, но какво печеля аз? Аз, който мога да докарам самуна при себе си, каква нужда имам от учените хора? Отивам в гората, помислям си само за самуна и той дохожда при мене. Влизам вкъщи, помисля си за самуна и самунът иде. Ако убеждавам учените хора, то е тщеславие. Трябва ли да казвам, че един фурнаджия ми донесе този самун? Никога няма да кажа това, защото само Един фурнаджия може да опече такъв самун. Този самун се отличава от обикновените. Аз да ви кажа по какво се отличава. Самунът, който вие ядете, трябва да го дьвчите дълго време, но този самун, който аз направих, още като го туря в устата, той се схумва, стопява се като захар в устата. Един ден, когато хората станат умни, те ще ядат такъв хубав хляб, но сега, понеже още са глупави, те ще ядат от този хляб, който трябва дълго време да се дъвче. До това време, те ще садят, ще жънат, ще орат, ще се раждат и умират, ще се бият и убиват, и това ще продължава още около сто години. След сто години ни помен няма да остане от сегашния ред на нещата. Друг ред ще има. След сто години, като дойдете, вие ще намерите Европа съвсем друга, другояче построена, границите ще бъдат махнати и вие ще пътувате без паспорт. Ще пътувате през океаните с намалени цени. Ще пътувате из въздуха с големи аероплани. Според учението на индусите, след сто години пак ще дойдете, затова, гледайте сега да работите съзнателно, та като дойдете, да намерите света изправен. Ако не го поправите сега, още за 900 години ще се продължи наказанието. Значи, вместо след сто години, светът ще се оправи след 1000 години. Това ще бъде наказанието на съвременните културни хора, ако не се решат да изпълнят волята Божия. Страданията ще се продължат с 900 години, а пък, ако рекат да изпълнят волята Божия, страданията ще продъжат още сто години само и тогава светът ще придобие съвсем друг образ. За вас не е важно, дали светът ще се поправи, но вие да се поправите; да внесете във вашия ум, във вашия мозък, във вашите дробове, във вашия стомах, във вашето тяло новите елементи, за да се отворят очите ви и да видите, че около вас, около вашия свят, в който живеете, има друг свят, много по-красив, с по-напреднали същества – ще видите нещо, което не сте сънували. И тогава да замязате като слугата на пророк Елисея, който преживял следното. Един от езическите царе се разгневил на Елисея и изпратил своята армия, да обсади града. Дошъл слугата и казал на Елисея: Господарю, на тясно сме, целият град е обсаден. Той му казал: Не бой се, онези които са с нас, са повече от онези, които са против нас. Той се помолил и след това слугата видял - цяла армия небесна войска. След това той излязъл срещу неприятеля си и казал: аз ще ви кажа кой е този, когото вие търсите. Той поразил неприятелската войска със слепота и ги завел при еврейския цар. Като ги видял слепи, той казал: - Отче, да ги поразя ли? – Не, дайте им да ядат и пият. След това им казал: няма нужда да ходите да убивате и да гоните един Божествен пратеник. Онези, които са с нас, са повече от онези, които са против нас. Онези, които са с нас, които ще оправят света, това са разумните сили в света, които работят за благото на всички; не за благото на богатите, не за благото на учените, но за благото на всички – за благото и на богатите, и на сиромасите, за благото на учени и на прости. Те работят за благото на цялото човечество. Всеки човек трябва да живее един сносен живот, понеже във всеки живее Божествена душа. В това отношение и богати, и сиромаси, и каквито да са те, имат еднаква ценност пред очите на Бога. Това е веруюто, което трябва да имате. Всички хора, пред лицето на Бога, са еднакво ценни. Следователно, богатият трябва да вижда в лицето на сиромаха един свой брат. Сиромахът трябва да вижда в лицето на богатия един свой брат, който е забогатял и да не си завиждат, но да живеят в любов и да си помагат едни други. Това е Волята Божия, това е любовта, която поправя света.
29 неделна беседа, държана от Учителя на 17 април 1932 г. София, Изгрев.
- Притчи 10:12