| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' | |
| − | + | == ПОДАРЪКЪТ == | |
| + | |||
| + | |||
| + | 03.06.1943 година – Изгрева – София. | ||
| + | |||
| + | След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка. Заедно с брат Христо избрахме един красив копринен шал за глава, във венециански стил. Към 5 часа следобяд, отидохме на Изгрева. Учителят беше седнал на пейката, по средата на поляната. Брат Боев за малко беше при него и си отиде. Аз казах: | ||
| + | |||
| + | – Учителю, искам да видя сестра Савка и да й поднеса нещо. | ||
| + | |||
| + | Учителят се усмихна и ми каза да я потърся в стаята й. Брат Христо остана при него на поляната, а аз тичешком отидох да търся сестра Савка. Почуках на вратата и на прозореца й, но я нямаше. Върнах се на поляната и казах: | ||
| + | |||
| + | – Няма я, Учителю! | ||
| + | |||
| + | – Тогава потърси я при майка й! | ||
| + | |||
| + | Отидох при майка й, но и там я нямаше. Пак се върнах при Учителя и му казах: | ||
| + | |||
| + | – Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка. Ако обичате, Вие й го предайте! | ||
| + | |||
| + | – Хубаво! – каза той и го взе от ръцете ми. | ||
| + | |||
| + | На другия ден – неделя, с брат Христо бързахме да дойдем за беседата в 10 часа. Пред салона, сестра Савка излезе насреща ми засмяна, прегърна ме, целуна ме и каза: | ||
| + | |||
| + | – Много се радвам за това, че през ръката на Учителя ми поднесохте подаръка. Благодаря Ви, много е хубав! Благодарим Ви, с бати Ради, за билетите. Слушахме Ви в операта „Фиделио" от Бетховен, миналата вечер. Колко хубаво пяхте и колко е хубава ролята Ви! | ||
| + | |||
| + | Време беше вече за беседите. Учителят слизаше по стълбата отгоре. Влязохме в салона... | ||
Версия от 22:52, 8 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ПОДАРЪКЪТ
03.06.1943 година – Изгрева – София.
След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка. Заедно с брат Христо избрахме един красив копринен шал за глава, във венециански стил. Към 5 часа следобяд, отидохме на Изгрева. Учителят беше седнал на пейката, по средата на поляната. Брат Боев за малко беше при него и си отиде. Аз казах:
– Учителю, искам да видя сестра Савка и да й поднеса нещо.
Учителят се усмихна и ми каза да я потърся в стаята й. Брат Христо остана при него на поляната, а аз тичешком отидох да търся сестра Савка. Почуках на вратата и на прозореца й, но я нямаше. Върнах се на поляната и казах:
– Няма я, Учителю!
– Тогава потърси я при майка й!
Отидох при майка й, но и там я нямаше. Пак се върнах при Учителя и му казах:
– Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка. Ако обичате, Вие й го предайте!
– Хубаво! – каза той и го взе от ръцете ми.
На другия ден – неделя, с брат Христо бързахме да дойдем за беседата в 10 часа. Пред салона, сестра Савка излезе насреща ми засмяна, прегърна ме, целуна ме и каза:
– Много се радвам за това, че през ръката на Учителя ми поднесохте подаръка. Благодаря Ви, много е хубав! Благодарим Ви, с бати Ради, за билетите. Слушахме Ви в операта „Фиделио" от Бетховен, миналата вечер. Колко хубаво пяхте и колко е хубава ролята Ви!
Време беше вече за беседите. Учителят слизаше по стълбата отгоре. Влязохме в салона...