от ПорталУики
Версия от 13:45, 19 юни 2010 на Ани (Беседа | приноси) (Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРА…)

Направо към: навигация, търсене

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ

За да има добри резултати от упражненията, човек трябва да ги прави съзнателно, с разположение и вътрешен стремеж. Прави ли ги механически, формално, или по бук¬вата, той ще развива в себе си вместо положителни и добри навици, отрицателни и лоши и ще има обратни резултати. Човек се ползва от всяка работа, ако я върши съзнателно и с любов. Ученикът започва своята духовна и вътрешна работа с проучване на себе си, на своите мисли, чувства и прояви. Той трябва да знае, че самопознанието е,един вътрешен,. дълбок процес. Чрез правилното долавяне, почувстване и схващане на нещата, ученикът разработва центровете на предната част на мозъка си. Ученикът трябва да бъде внимателен към своите пог-решки, да ги оглежда точно, нито да ги намалява, нито да ги увеличава, без да се съди и критикува. Той трябва само да ги констатира точно като сеизмограф и да ги изправя. Зато¬ва ученикът трябва да бъде абсолютно искрен към себе си. Той никога не трябва да се оправдава пред себе си или пък да търси причината на своите неправилни прояви в другите. Погрешките не се прощават, те трябва да се поправят. Ученикът трябва да живее чист и безкористен живот. Натъкне ли се на известни страдания и противоречия, той трябва да каже в себе си: "Такава е Волята Божия. Такава е 226

волята на безграничния космос!" Той трябва да се справи с недоволството в себе си. Търпението е важен елемент. Само чрез съзнателно търпение човек може да придобие своята свобода. Само свободният човек може да бъде търпелив. Свободата и тър¬пението вървят паралелно. Търпението е качество на воля¬та. Когато човек понася несгодите в живота, защото не .може да намери друг изход, това е търпение по неволя. Не¬волята е отрицателно качество на ума. Когато човек не може да мисли, да разсъждава, да осветлява нещата правил¬но, той изпада в неволя. Срещне ли човек мъчнотиите и противоречията, той трябва да започне да мисли, да ги про¬учва и да ги осветлява. Тогава той ще види как те постепен¬но се стопяват, докато напълно изчезнат. Затова за разум¬ния страданията всякога крият в себе си нещо ценно. За развитието на ума и на Божественото у себе си, чо¬век трябва да се изкачва по високите планини. Планината е акумулатор на грамадна енергия, там владее чистотата. В тази светла атмосфера на планината човек лесно може да влезе във връзка със Светлите същества и да прояви своята Божествена природа. Там горе човек може да пише поезия, вдъхновен от Светлите същества, които обичат високите планини. Хората са още зелен и стипчив плод, затова не бива да се произнасяме предварително за когото и да е било от нас. Ако искате да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората. Тя е сляпа и глуха за тях. Не трябва да избягвате и работата със земята. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася в него своите качества. Ако искате да бъдете активен, енерги¬чен, отглеждайте червени череши. Ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Чрез растенията можете да се лекувате, те съдържат магнетическа сила. Лошите мисли и чувства покварят човека, а едновре¬менно с това и всичко около него. Те са в състояние да зара¬зят цялата атмосфера. Веднъж заразена, атмосферата се от¬разява вредно и на растенията, и на животните. 227

Ако има хора, които мислят, че без да разбират физи¬ческия живот ще разберат духовния, те се лъжат. Смехът е благословение. Когато човек е излишно сери¬озен, той се втвърдява. Да се смееш, това е хубаво, козме¬тично средство. Ако ли държите ръцете си халтаво, отпусна¬то, всякога ще бъдете слаби. Съвременното човечество създава своите нещастия с лакомия. Всеки човек, който се е опитал да живее сам за себе си, е свършвал катастрофално. Частта извън тялото няма никакъв смисъл. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят само за себе си. Щастието не може никой да го отнеме. То е качество на цялата Природа. Следователно, ако живеем в съгласие с нея, всякога ще бъдем щастливи. Човек сам по себе си не може да бъде щастлив. Той е част от цялото Битие. Следо¬вателно той може да живее и да бъде щастлив само, ако бъде в съгласие с Цялото. Някой казва: "Аз искам да живея за себе си." Щом живееш за себе си, нещастието ще дойде. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия. Добре е да се разхождате в брястова алея. формата на брястовите листа, както и самият бряст действат успоко¬ително на нервната система.