от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1

ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Бургас, 1910 г.

Ч. Н. Г.

Ходете, ръководени от светлите лъчи на Живота

П.К.Дънов


Казанлък, 28. VIII. 1910 г.

Люб. К. Иларионов,

Надявам се да сте всички добре. Ний минахме добре през планината за Казанлък. Тук в неделя ще държа сказка. Всички приятели са добре. Бъдете сега всички вий бодри и весели духом. Готови с всяка радост да вършите волята Господня. Подвизавайте се и ще се благословите. Поздрав на всички приятели.


В.В. П.К.Дънов


София, 11.1Х. 1910г.

Люб. К. Иларионов,

Предайте моя поздрав на всички приятели. Бъдете всички бодри и весели духом. Ходете с пълна вяра и упование в Господа и Той ще преобърне всичко да работи за добро. Аз ще Ви съдействувам по пътя на Истината и Живота да познаете Божията благост, Милост и Любов, която Той храни към Всички, които Го търсят с всичката си душа. Там, гдето е Любовта, там е и Божият Дух; там, гдето е Духът, там е и животът; а там, гдето е животът, там е и Господното благословение; а гдето е Господното благословение, там е и подема и Въздигането на человешката душа, на человешкото сърце и на человешкия дух; а гдето е въздиганието на душата, там са и плодовете, вечните плодове на живота, които вкрепяват и въздигат падналите духом. Пребъдвайте всякога в Господния Дух, изпълнявайте Неговата воля, ходете по Неговите стъпки и ще вкусите и опитате, че Господ е благ.

Ваш верен: П.К.Дънов



София, 10.Х. 1910г

Люб. Г-жа Е. Иларионова,

Получих Вашето писмо. За добрите работи се иска време да се осъществят. Освен това, иска се силна вяра, твърдо упование и непоколебима любов. Да се не обезсърчава душата Ви при първите несполуки. Несполуките всякога носят големи сполуки. За Царството Божие са нужни бисери, а не пясък. Право мислите като казвате, че на Господа принадлежи да уреди всичко. На духовете, които бъркат, ний ще кажем да кротуват, защото е по-добре за тях. А на немирните ще кажем да мируват, защото има Закон за тях. А на добрите ще кажем да вървят напред, защото има помощ за тях. Победата е на тая страна, гдето е Господ. Царството Божие, въпреки всички мъчнотии, ще се установи най-после на земята.

Моят поздрав Вам и на Костадина.

Ваш верен: П.К.Дънов



София, 17.XІ.1910 г.

Люб. К. Иларионов,

Получих Вашето писмо. Наставленията, които мога да Ви дам, засега са следните.

1. Ще вземете от аптеката едно шишенце около 50 гр. карболова вода. От тази карболова вода ще правите разтвор в топла вода, с която Елена да си промива устата по два-три пъти на ден, когато усеща болка. Разтвора ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода по 10-20 капки. Гледайте разтворът да не е много силен, но да е винаги умерен.

2. Елена да си прави полуизмивки на корема и слабините през ден.

3. Да се стреми да бъде вътрешно спокойна и да се не тревожи за неща, които не могат да и принесат добро.

Види се, тя е взимала живо участие в твоите работи и се е тревожила и за техния изход. Мир трябва на душата и спокойствие на ума. Работите, като ги работим, те ще си вървят тъй добре и без тревога. Но ще кажете: юнашко сърце търпи ли, когато гледа другите да се борят. Но всякой, който излиза да се бори, трябва първом да се упражнява. Но от своите несполуки человек се учи повече, отколкото от сполуките си. И от своите несгоди и нещастия человек се учи повече, отколкото от своите веселия и радости. Искам да сте всички здрави, за да работите за идването на Царството Божие на земята. Да са заняти вашите сърца с Божията Любов и умовете ви — с Господнята Истина. И да пренесете плодовете на Духа.

Ваш верен: П.К.Дънов



София, 7.XІІ.1910г,

Люб. г-жа Е. Иларионова,

Получих Вашето писмо. Много от зададените Ви уроци в живота трябва да ги приложите и опитате, за да познаете тяхната стойност. Знание, което не е добито от опитност, е непотребна руда, която не може да влезе в работа. Когато времето се намръщи и се затули слънцето, това не е признак, че то се е изгубило и изгаснало. Вън от всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения, зависти и страхове Слънцето на Живота все си грее и все еднакво изпраща своята топлина и светлина върху земята. Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. ОКОТО НА НЕБЕСНИЯ БАЩА ЕДНАКВО ГЛЕДА НА всички свои деца и всекиму това дава, което му се пада. На големите братя – големи гащи, на малките - малки. На големите сестри - големи рокли, на малките - малки. Всекиму според възрастта.

Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. Запример, не може да се добери една ценна книга на малко дете, понеже ще я омаца и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се добери? Не. Ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот“ има значение в себе си. „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истиннаго Бога.“ Под думата „познавам“ аз разбирам да се всели Господ в нас и да се вселим ний в Него. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица в тоя деликатен стрък. То възприема живота на слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: „Аз те познавам. Когато чух твоя зов отгоре, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади из мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порастна, ще цъфна, ще завържа и ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, де стигна в неговия мозък, ще се превърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида пак наново да помагам на обременените, на обезсърчените, ще им предам своята опитност, иде им кажа как се аз избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина.“ И ако едно Житено зърно толкова много да стори, не е ли по-добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта отгоре си; не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши. Страхът е, докато человек е отдолу. Когато излезе отгоре, над лицето на земята, и види слънчевите лъчи, всичкият тоз вътрешен мираж ще изчезне. Напред и нагоре - това е спасението. Пръснете черупката си, пробийте тънкия пласт и ще се озовете в чудната виделина.

Поздрав на всички.

Ваш верен: П.К.Дънов



София, 29.12.1910 г.

Люб. К. Иларионов,

Утре, на 30ти того, тръгвам за Търново. Поздрав на всички.

Ваш верен: П.К.Дънов