от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ПЕНТАГРАМАТА. ОКУЛТНОТО ПЕЕНЕ. РЕГИСТРИ

01.09.1944 година — село Светляево.

Снощи пристигнаха при мене сестра Сийка Динова, сестра Елена Каназирева и брат Неделчо Попов. Аз спах на едното легло, Елена на другото до мен, а сестра Сийка — на дивана. Брат Неделчо пък спа на кушетката. Аз въобще имам тих и спокоен сън, но посред нощ съм извикала с глас: „Бивол, бивол!" Сестра Елена запали лампата и ме попита:

— Какво има, сестра?

Отговорих:

— Бивол имаше тук! — и сочех възглавницата.

На сутринта отидохме с брат Христо при Учителя. Аз му разправих съня си и как извиках посред нощ. Лицето на Учителя доби много строго и сериозно изражение. Той си затвори очите и много дълго време не ги отваряше. Нищо не ми каза за съня ми, но аз разбрах, че той не предвещава нищо добро. Замълчахме. Аз много тихо запях „Мирът иде!". Брат Христо ми беше донесъл нотите на тази песен още като бяхме в София. Аз я бях коригирала, защото ми беше представена в един неподходящ вид. Сричките и думите бяха написани под всяка шестнайсетинка нота. Съкратих някои членувания и съюзи, за да легатирам някои места и се получи много по-мека музикална линия. Седнала на стола срещу Учителя, тихичко изпях цялата песен.

Една бистра сълза се търколи по лявата буза на Учителя. Когато той отвори очите си, те бяха влажни и пълни със сълзи. Той извади бялата си кърпичка и бавно ги избърса. Страшна скръб ме прониза, че дори замръзнах на мястото си. За миг само, аз поех една частица от неговата скръб и дълго време останах като замръзнала, безчувствена на стола. Погледнах брат Христо. И той скърбеше. Дълго време и тримата мълчахме. Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на "Първият ден на Битието", „Кажи ми, светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам!", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна истина, която е Бог на Любовта", „Вътрешният глас на Бога", „Химн на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на: „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения Човек. Учителят гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

— Тук е представено цялото учение — каза той, като посочи с показалеца си чертежа. — В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

— Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

— Да, рекох, с бои ще се напечата!

— Учителю — попитах аз, — дишането ще бъде ли различно за различните видове гласове?

— Колкото имаме по-ниско и no-драматично пеене, толкова се използва по-ниския вид дишане. Например, колоритният глас има най-високото дишане. Опората при този вид глас не е при слънчевия възел, а по-нагоре.

— Учителю, а защо певците си служат с израза „Атакуване на тона"? Например те казват: „Правилно или неправилно атакуване на тона"?

— С тази дума те искат да изразят първият момент на неговото образуване. Всеки тон изгрява в ларинкса на певеца. Както при изгрева на Слънцето ние виждаме първия лъч, тъй и при образуването на тона имаме изгряването на тона и неговия първи лъч, неговото първо изявяване навън. Най-същественият момент при пеенето е този. Мъжките гласове се образуват при по-ниско дишане от женските и детските гласове. При ниското дишане певецът задържа това „вдихателно" положение и в ларинкса си. Тогава кухините в носа, глътката и устата, се разширяват повече и тонът резонира добре. При вдишване мускулите се напрягат. При издишване те се отпускат. Мускулчетата на глътката, на трахеята, на бронхите и на ларинкса, се активизират силно при пеенето. Гласовата функция е най-сложното проявление на Битието. Певците, педагозите и лекарите опростяват тази функция, защото те не могат да я изразят. В тази функция участва подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието на певеца. Участват духът и душата. Певецът, окултният певец, трябва да има една определена представа за тона, който той ще изпее. Той трябва да има един „модел" вътре в себе си. Тази представа се определя от духовното и музикалното развитие на певеца, и от богатството, което той носи от миналото си. Пеенето не може да се изрази нито с думи, нито с някакви представи и сравнения. Пеенето е най-сложното изкуство на ангелите. В него има много „тайни". Окултният певец трябва да се изкачи в духовния и Божествения свят, за да му се открият тези „тайни". Някои певци чрез интуицията се домогват до някои от тези „тайни", но това е невъзможно за обикновените певци.

— Учителю — казах аз, — много голяма част от педагозите, от професорите по пеене, не могат точно да определят видът на гласа. Много певци са си изгубвали гласовете, защото са нарушили регистровото си съотношение, което е свързано само с правилното определяне естествения вид на гласа.

— Например един колоритен глас най-добре ще се развие при педагог със същия вид глас. Видът на един глас не се определя от неговите височини и низини, но най-главното — от неговия тембър. Височините и низините на гласа имат второ място при определянето на неговия вид. Френологическите особености и планетните влияния на певеца също определят какъв вид глас е той. Що е регистър? — Редица тонове, конто си приличат по тембър и строеж, образуват регистър. Човешкият глас има няколко регистри. Арабите имат най-многобройните определения за видовете на гласа, около тридесет. Те употребяват и четвърт тоновата система не само при пеенето, но и при свиренето. В братските песни си служим повечето с гръдния, ниския регистър, защото колоритните гласове са голяма рядкост. Песните са изнасяни и разработвани от певици с нисък регистър. В бъдеще те ще се разработват и във високите регистри, които вече не звучат ниско, а в главата.

— Учителю — попита брат Христо, — за братските песни не е ли най-подходящ средния регистър?

— Братските песни ще могат да се нагласяват за всичките видове гласове. Ти колкото по се изкачваш като пееш, толкова пo-тихо пей, за да не се получи крясък. Когато пък пееш оперни арии е голяма динамика, като пееш високо ще трябва да увеличиш и силата на тона, но не прекалено, за да не се получи крясък.

Попитах:

— Учителю, има една песен „Нева снезу", която има и високи и ниски тонове?

— Бъдещето ще донесе певци, конто ще пеят от 5 до 7 октави.

Учителю, помогнете ми да имам послушание и Небето да ми помага. Помогнете ми, словото, което Вие ни говорите, да проникне в мен! АМИН!