ПЕНТАГРАМАТА. ОКУЛТНОТО ПЕЕНЕ. РЕГИСТРЫ
01.09.1944 година — село Светляево.
Снощи пристигнаха при мене сестра Сийка Динова, сес¬тра Елена Каназирева и брат Неделчо Попов. Аз спах на едно-то легло, Елена на другото до мен, а сестра Сийка — на дива¬на. Брат Неделчо пък спа на кушетката. Аз въобще имам тих и спокоен сън, но посреднощ съм извикала с глас: „Бивол, бивол!" Сестра Елена запали лампата и ме попита: — Какво има, сестра? Отговорих: — Бивол имаше тук! — и сочех възглавницата. На сутринта отидохме с брат Христо при Учителя. Аз му разправих съня си и как извиках посреднощ. Лицето на Учи¬теля доби много строго и сериозно изражение. Той си затвори очите и много дълго време не ги отваряше. Нищо не ми каза за съня ми, но аз разбрах, че той не предвещава нищо добро. За-мълчахме. Аз много тихо запях „Мирът иде!". Брат Христо ми беше донесъл нотите на тази песен още като бяхме в София. Аз я бях коригирала, защото ми беше представена в един неподхо¬дящ вид. Сричките и думите бяха написани под всяка шестнай-сетинка нота. Съкратих някои членувания и съюзи, за да лега-тирам някои места и се получи много по-мека музикална линия.
171
Седнала на стола срещу Учителя, тихичко изпях цялата песен. . Една бистра сълза се търколи по лявата буза на Учите¬ля. Когато той отвори очите си, те бяха влажни и пълни със съл-зи. Той извади бялата си кърпичка и бавно ги избърса. Страш¬на скръб ме прониза, че дори замръзнах на мястото си. За миг само, аз поех една частица от неговата скръб и дълго време ос-танах като замръзнала, безчувствена на стола. Погледнах брат Христо. И той скърбеше. Дълго време и тримата мълчахме. Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали ед-ро с брат Христо цялата пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на"Първият ден на Битието", „Кажи ми, светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам!", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна истина, която е Бог на Любовта", „Вътрешният глас на Бога", „Химн на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътреш-ният кръг сложихме мотивите на: „Моето Слънце днес ще изг-рее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центърът на фи-гурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения Човек. Учителят гледа дълго вре¬ме чертежа. Лицето му се проясни. — Тук е представено цялото учение — каза той, като по- сочи с показалеца си чертежа. — В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита: — Учителю, с Цветове, с бои ли ще се напечата? — Да, рекох, с бои ще се напечата! — Учителю — попитах аз, — дишането ще бъде ли раз¬ лично за различните видове гласове? — Колкото имаме по-ниско и no-драматично пеене, тол¬ кова се използва по-ниския вид дишане. Например, колоритният глас има най-високото дишане. Опората при този вид глас не е при слънчевия възел, а по-нагоре. — Учителю, а защо певците си служат с израза „Атаку- ване на тона"? Например те казват: „Правилно или неправилно атакуване на тона"? — С тази дума те искат да изразят първият момент на неговото образуване. Вески тон изгрява в ларингса на певеца. Както при изгрева на Слънцето ние виждаме първия лъч, тъй и при образуването на тона имаме изгряването на тона и неговия първи лъч, неговото първо изявяване навън. Най-същественият момент при пеенето е този. Мъжките гласове се образуват при по-ниско дишане от женските и детските гласове. При ниското дишане певецът задържа това „вдихателно" положение и в ла-
172
рингса ей. Тогава кухините в носа, глътката и устата, се ра.зши-ряват повече и тонът резонира добре. При вдишване мускулите се напрягат. При издишване те ее отпускат. Мускулчетата на глътката, на трахеята, на бронхите и на ларингса, се активизи-рат силно при пеенето. Гласовата функция е най-сложното про¬явление на Битието. Певците, педагозите и лекарите опростяват тази функция, защото те не могат да я изразят. В тази функция участва подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъз-нанието на певеца. Участват духът и душата. Певецът, окулт-ният певец, трябва да има една определена представа за тона, който той ще изпее. Той трябва да има един „модел" вътре в себе си. Тази представа се определя от духовното и музикално-то развитие на певеца, и от богатството, което той носи от ми-налото си. Пеенето не може да се изрази нито с думи, нито с някакви представи и сравнения. Пеенето е най-сложното изкус-тво на ангелите. В него има много „тайни". Окултният певец трябва да се изкачи в духовния и Божествения свят, за да му се открият тези „тайни". Някои певци чрез интуицията се домог-ват до някои от тези „тайни", но това е невъзможно за обикно-вените певци. — Учителю — казах аз, — много голяма част от педа¬ гозите, от професорите по пеене, не могат точно да определят видът на гласа. Много певци са си изгубвали гласовете, защото са нарушили регистровото си съотношение , което е свързано само с правилното определяне естествения вид на гласа.
- , — Например един колоритен глас най-добре ще се раз-вие при педагог със същия вид глас. Видът на един глас не се определя от неговите височини и низини, но най-главното — от неговия тембър. Височините и низините на гласа имат второ място при определянето на неговия вид. Френологическите осо-бености и планетните влияния на певеца също определят какъв вид глас е той. Що е регистър ? — Редица тонове, конто си приличат по тембър и строеж, образуват регистър. Човешкият глас има няколко регистри. Арабите имат най-многобройните определения за видовете на гласа, около тридесет. Те употребя-ват и четвърт тоновата система не само при пеенето, но и при свиренето. В братските песни си служим повечето с гръдния, нис-кия регистър, защото колоритните гласове са голяма рядкост. Песните са изнасяни и разработвани от певици с нисък регис¬тър. В бъдеще те ще се разработват и във високите регистри, ко¬нто вече не звучат ниско, а в главата.
— Учителю — попита брат Христо, — за братските пес¬ ни не е ли най-подходящ средния регистър? - — Братските песни ще могат да се нагласяват за всич-кнте видове гласове. Ти колкото по се изкачваш като пеёш, тол¬кова no-тихо пей, за да не се ползучи крясък. Когато пък пееш
173
оперни арии е голяма динамика, като пееш високо ще трябва да увеличит и силата на тона, но не прекалено, за да не се получи крясък. Попитах: — Учителю, има една песен „Нева снезу", която има и високи и ниски тонове? — Бъдещето ще донесе певци, конто ще пеят от 5 до 7 октави. Учителю, помогнете ми да имам послушание и Небето да ми помага. Помогнете ми, словото, което Вие ни говорите, да проникне в мен! АМИН!