Разлика между версии на „Педагогическа лекция“

Версия от 19:06, 1 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Младежки окултен клас

Работна среда на електронния архив

Добри навици, том 2

ПЕДАГОГИЧЕСКА ЛЕКЦИЯ

Fir - fur - fen.

Tau - bi- aumen.

Размишление.

Чете се темата „Ползата от реките, моретата и океаните".

За следния път пишете върху темата „Произход на огъня".

Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? — Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи. Следователно, когато учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в учителя си, ще изгуби доверието си в него.

И тъй, пазете следното правило: Не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя. Ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в реалността. Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават.

Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея. Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик. Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни. Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учи¬тел — донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, да видят как учителят им ще прояви силата си. Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него. Учениците му обаче никога повече не го видели. Заедно със скъпоценните камъни и огърлици, и учителят изчезнал.

Това не е учител, нито учителстване. Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си. Ученикът сам може да добие физически знания. Как? — Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взима цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът й обаче се чува, но не може да се пипа. Значи, в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят — в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува. За молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа. Кое пречи на ученика като работи физически едновременно с това да чувства и да мисли?

И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после — в духовния и най-после — в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят; той трябва да е свършил прогимназия в духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят. Истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк: от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.

Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате. Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате. Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда. Казвате: Защо този човек е свил толкова веждите и очите си? Какво иска да каже с това? Защо се сърди? За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си,свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи, със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в живота. Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види. Не, това е криво заключение. Този човек ни най-малко не е недоволен от вас. Друга е причината, задето той свива веждите и очите си.

Следователно, като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първи¬чен произход. Като наблюдавате хората, ще ви¬дите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък пра¬вят различни движения на устата, като изкривя¬ват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изра¬зява презрение, радост, скръб, доволство, недо-волство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, ус¬михва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо, всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в природата имат свое обяснение, така и движени¬ята на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да ре¬шавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго ос¬вен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи за събиране, изваж¬дане, умножение и деление. Той може да им да¬де задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с ед¬но или няколко неизвестни. Най-после той може да им даде задачи от висша математика. Какви¬то задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към реалния живот, към живота на истината. Когато говорите истината, вие трябва да я изнасяте така, както математи¬кът решава задачите: точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените ве¬личини. Затова от ученика се изисква чист, неи- зопачен ум. Ученикът може да изнесе истината, каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това, да оби¬ча истината. Защо трябва да обичате истината? Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свобод¬ни". Щом имате нужната свобода, вие ще може¬те да учите, да придобивате знания. Истинското знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш. В знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека. Подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си. Щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: Днес няма да ядеш нищо! Домашните му започват да го увещават: Хапни си поне мал¬ко варено житце. — Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям. Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате. Ако е болен,той ще ви заповяд¬ва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре — умът ще ви заповядва. Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри — сърцето ще ви заповядва. Следователно, когато някой каже, че не приз¬нава никакъв учител, това показва, че той е бо¬лен човек. Докато умът слуша духа, човек е здрав и може да учи. В който момент умът се откаже да слуша духа, казваме, че човек е забо¬лял. Духът в човека е учителят, а умът — учени¬кът. Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на ученика заболее, едновре¬менно с това заболяват сърцето и волята му и той започва да изопачава истината, започва да си служи с неверни факти. Обичайте истината и не се съблазнявайте в малките работи. Чистото при всички условия е чисто; нечистото при всички условия е нечисто. Доброто при всички условия е добро; злото при всички условия е зло. Истината при всички ус¬ловия е истина; лъжата при всички условия е лъжа. Това са неща абсолютно определени. За да се докаже дали даден факт е абсолютно ве¬рен, той трябва да се изпита в трите свята: фи¬зическия, духовния и Божествения. На същото основание, за да се каже, че едно качество или една характерна черта в човека е действителна, тя трябва да има признаци на три места: на гла¬вата, на лицето и на ръката. Ако този признак е на трите места, отношението е 3:3, значи това качество е абсолютно вярно. Ако признакът съ¬ществува на две места, а на третото отсъства, имате отношението 2:3; ако признакът е само на едно място, отношението е 1:3. В последните два случая нямате абсолютна истина, но относи¬телна. Следователно, когато вадите заключение за известни факти, вие трябва да знаете какво е отношението между величините, които ги опре¬делят, дали е 3:3, 2:3 или 1:3. Ако от отношение¬то 1:3 извадите същото заключение, каквото от 3:3, вие ще имате криво заключение. За да не ва¬дите криви заключения, всяко явление трябва да се разглежда едновременно в трите свята. Ако това явление е станало и в трите свята така, как¬то сте мислили, заключението ви за него ще бъ¬де абсолютно вярно. Често вие се произнасяте за хорат^а, казвате, че някой човек е добър, а друг — лош. Някога сравнявате добри хора и казвате, че единият е по-добър от другия. Ако разбирате смисъла, който е вложен във всяка буква или във всяка дума, вие ще можете да четете по тях. Като на¬пишете или изговорите думата „добър", трябва да се спрете върху буквата „д", с която започва думата добър. Тази буква означава узрял плод. Значи, добрият човек съдържа в себе си един уз¬рял плод. Кажете ли обаче „по-добър", тук вече имате процес, работа. За да стане по-добър, чо¬век трябва да работи. Казвате, че един човек е богат, а друг — по-богат. По-богатият е в про¬цес на работа, а в богатия има нещо завършено, някакъв резултат. Това, което казах за добрия човек, е само теоретично знание. За вас е важно да познаете добрия човек на практика, да види¬те какво произвежда той върху вас. Истински добрият човек оказва влияние в три направле¬ния: върху тялото, върху сърцето и върху ума на човека. Ако добрият човек се приближава при някой болен, последният оздравява. Ако се приближи при човек, на когото сърцето е смуте¬но, той веднага го успокоява, внася в сърцето му мир. Ако си приближи при човек, на когото умът е помрачен и не може право да мисли, той внася в ума му светлина. Обаче, ако добрият чо¬век действа само върху тялото на болния, той е една трета добър. Ако действа върху тялото и сърцето на човека, той е две трети добър. И най-после, ако действа върху тялото, върху сър¬цето и върху ума на човека, той е три трети до¬бър. Това е закон. Приложете този закон и върху учителя си, да познаете дали е добър или не. Ако с приближа-ването си към учителя си здравето ви се възста¬нови, сърцето ви се успокои и умът ви се прос¬вети, Той е истински добър, Той е Учителят. Това е диагноза, това е окултна дефиниция за определяне качествата на добрия човек. В тази дефиниция няма никакво изключение. Всякога ли трябва да изпитвате въздействието на доб¬рия човек? Изпитвайте го, за да видите, че той е като слънцето. Както слънцето дава своята светлина и топлина на всички и всякога, така и добрият човек всякога и към всички проявява своите качества. Колкото по-отворен е човек към него, толкова повече може да получи. Как¬во знаят съвременните хора за слънцето? Те казват, че слънцето е светещо тяло, с висока температура, със сложен състав и се намира на голямо разстояние от земята. Много неща знаят те за слънцето, но едно не знаят. Те не подозират даже, че това слънце е отражение на Божественото слънце, т.е. на Божието око, кое¬то вижда всичко, подканя всички на работа: ед¬ни събужда, на други дава импулс за работа, трети призовава към живот. На дървото казва: Ти ще растеш нагоре, ще работиш усърдно. Щом получи тази заповед, този импулс, дърво¬то започва да работи. Като срещне паяка, казва му: Ти ще предеш своята паяжина. Като даде своите разпореждания, слънцето започва да се изкачва на високо, отдето следи кой как върши работата си. Когато се отегчат от работа, всич¬ки живи същества започват да търсят начини как да се скрият от Божието око. Щом искат да се скрият от Бога, от слънцето, веднага спущат облаците. Следователно облаците са пердета на мързеливите, на непослушните хора, които ис¬кат да скрият делата си от зоркото око на Ве¬ликия. Той погледне оттук, погледне оттам, ни¬що не се вижда. Тогава изпраща вятъра да раз¬къса тия пердета. Като дойде вятърът, като задуха, зафучи, веднага вдига завесите и пита съществата, които са се скрили под тях: Какво правите тука? Защо се криете? Често и учениците правят същото. Като се на-мерят пред някаква мъчнотия, която не искат да разрешат, спуснат едно перде пред себе си, никой да не вижда какво правят. Докато мислят, че ни¬кой не ги вижда, вятърът духне, разсее облака в съзнанието им, надникне вътре и каже: Защо се¬дите без работа? Излезте всички вън! Каквото ви е заповядано, изпълнете го. Ако не свършите за-дадената работа, ще изсъхнете. Закон е: Когато Божественото съзнание дойде в света, то не оста¬ва живо същество без работа. Дето намери съ¬щества, които живеят със заблуждението, че не могат да работят, че са в тъмнина, в безсилие и невежество, веднага изпраща вятъра на живота, който в миг разпръсва облаците на заблуждения¬та и казва: Всички на работа! И тъй, ако искате да бъдете ученици, първо¬то нещо, което се изисква от вас е да имате аб¬солютна вяра в Учителя си. Каквото и да прави Учителят, ученикът не трябва да се съмнява. Ако ученикът се усъмни в Учителя си, той ще се усъмни и в себе си. Учителят не е нищо друго освен висшето, т.е. Божественото начало в уче¬ника. Вие можете да заместите това начало и с друга величина, можете да го наречете Бог, природа, свръхсъзнание и т.н. Каквото име да¬дете на това начало, вие не трябва да се съмня¬вате в него. Щом се усъмните, всичко изгубвате: и Бог, и Учител, и съзнание. Тогава Учителят става за вас някакъв външен субект, без смисъл, без значение. Това не е ученик, това не е учени¬чество. То е все едно да нарисувате като малко¬то дете една карикатура на дъската и да мисли¬те, че сте нарисували някакъв паун. Никакъв паун не е това. Драскулките на детето не са ри¬сунки на художника. Съмненията и заблуждени¬ята на ученика не са идеи на ученичеството. Следователно, като ученици вие трябва да прилагате истината в живота си. Кажете ли не¬що невярно, то ще спре прогреса и развитието ви. Ученикът трябва да си служи с точно опре¬делени величини. Окултната наука не търпи двусмислени, неопределени величини. Там всич¬ко е строго определено и на място. В който свят да погледнете, навсякъде е така. Че същес¬твуват илюзии, заблуждения, лъжи, двусмисле- ности, това са човешки изобретения, резултат на отклонения от Великия закон на живота. Ре¬зултат на тия отклонения са болестите и проти¬воречията. Хората боледуват, защото са нару¬шили закона на истината. Който иска да изпра¬ви живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага истината, човек неизбежно ще при¬лага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? — Защото тя е полюс на истината. Дето истината отсъства, там лъжата присъства. Ко-гато Адам съгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: Адаме, къде си? — Тук съм, Госпо¬ди, но съм гол, не мога да се покажа. Адам из¬лъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като съгреши, след като пристъ¬пи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата. Следователно, ко¬гато лъже, човек оголява. Такова е положение¬то и на ученика, когато си служи с лъжата. Това, което сега говоря, се отнася до учени¬ците. Който е ученик, той трябва да говори ис¬тината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът за него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Уче¬никът обаче, по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името „ученик"! Се¬га и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на духовния свят, а оттам — през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на дума¬та. Значи, вие трябва да минете от видимото, т.е. от физическия свят, към невидимото — към безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и духовния. И тъй, стремете се към истината. Проверя¬вайте фактите. Щом се усъмните в нещо, прове¬рете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до истината, нищо не приемайте в себе си. Само истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в жи¬вота ви, използвайте го за каляване. Спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит — всич¬ки ученици да се изредят пред вас и да ви зап¬люят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? — Защото ви оп- люли. Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант. Нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него. Той има съзна¬ние за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта от¬горе, да не лъщи, да не го видят диваците, за¬щото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протести¬ра, да се оплаква от положението си, че е наца- пан. Аз мълча и нищо не му казвам. Щом мине опасността, взимам чиста вода и го измивам и той пак светне. Като дойде друга опасност, пак го нацапвам. Щом мине опасността, пак го из¬мивам. Следователно, който гледа съзнателно на не-щата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч пред¬вижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знае¬те това, не се съмнявайте в Бога. Той е допус¬нал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и ногрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в доб¬ро, да изправите погрешките си. — Ама нямало правда в света. Защо няма правда? — Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам: Как използва къща¬та си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре? Дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този чо¬век да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо бо¬гатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето — олтар, огнище, на което се изработват благо¬родни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отго¬вори на тия въпроси. Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата природа. Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в абсолютна хармония, всички да ра¬ботят едновременно и да спират едновременно. Също така трябва да има абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята: физически, духовен и Божествен. Ще ходите и ще се радвате. Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица. Това е физическата страна на разходката. Пос¬ле ще си попеете. Това е духовната страна на разходката. И най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили. Това е Божествената страна на разходката. Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята. На човешки език казано: всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви. — Ама няма ли по-лесен път? — В окулт¬ната наука няма лесни пътища. Там има само един път. Той е свещеният път на абсо¬лютната истина. Този път се изразява с правата А В, в която точките А и В предста¬ вят два велики принципа, две велики начала: принцип на мекото (А) и принцип на твърдото (В), принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа — женс¬ки и мъжки принципи, принцип на душата и С

А В Фиг. 1 принцип на духа. Значи пътят на Истината е правият път. Движение-то на правата АВ се извършва само в Божес-твения свят. На физи-ческия свят обаче, това е невъзможно. Тук по-люсите А и В взимат направление нагоре (фиг. 1), докато се пре-секат. Пресечната точка С представя техния стремеж към Истината. Ис-тината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя ос-мисля живота. Значи Любовта (А) и Мъдростта (В) в човека образуват правата АВ на неговия живот, които едновременно се отправят към С — към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите. Не е въпрос само да изправяте пог-решките си. Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите пог-решките си. Тази вечер ви държах една педагогическа лек-ция; дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачни-ца, и в отделения, и в прогимназия, и в гимна¬зия, даже и в университет. С тези правила ще свършите живота си на земята. Като влезете в онзи овят, там ще ви дадат други правила. Оба¬че, без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека радост и веселие, а в ума — светлина и знания. Като има тия неща, той се чувства свободен. Затова е казано в Писа-нието: „Истината ще ви направи свободни". В стремежа на човека към истината участват два главни фактора — Любовта и Мъдростта. Няма по-велико нещо от това да обичате Исти-ната и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви за-сили, ще уякнете. Ако ви се даде много любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много мъд¬рост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на живо¬та. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функцио¬нират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас радост и веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден. Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях. Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, ко¬ето е един от вашите спътници. Отсега нататък ви предстои сериозна работа. Вие още не сте ра-ботили както трябва. А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към истината. Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение. Божието благословение да бъде с вас! Размишление. 20-та лекция от Учителя, държана на 7 март 1923 г., София