О. Славчева
Мисли за ученика
6 юли 1925
Ученикът, в своите постъпки и дела, трябва да върви по стъпките на свръхчовека. Той сам себе си ограничава, сам себе си управлява и сам себе си съди.
Ученикът на Великата Божествена школа не е вече дете - бозайниче, което да възприема готова храна и да расте в люлката при майка си. - Той вече е мъж - човек - отговорен пред Бога за всичко. Той е оная фиданка, от която са махнати вече всичките подпорки и трябва сам, със своя жизнен устой, да се противопостави на всички виелици и бури, които непременно ще се извият над главата му.
Да, той е оставен сам. Сам със себе си, с онова, Божественото, което е неделимо от него. Могат да му отнемат всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя с всички мъчнотии.
Законите на Бога вече са написани в сърцето му и тежко му, ако се отклони.
Ако той не изпълни Божествените слова, които се мълвят в неговата душа, то т замлъкват едно по едно и тогава в човека се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърт!
Мойсей изведе от Египет множество народ... Но колко от тях пристигнаха в Ханаан? - Всичко онова, което не устоя на свещените си към Бога задължения, изчезна като дим от трева, а всичко, което пристъпваше със сигурни стъпки към Високия Идеал на Вечното добро - отиде, влезе в красивата и плодородна земя, в която, след толкова мъчения и страдания, достойното племе влезе, за да се весели с песни и свирни.
Братя и сестри, в Бога е и нашата участ!
Заглавие на раздел
Ние живеем в 20-ти век, но носимъ прЬдопрЬдЬлението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалность. И тогава е имало ученици, които сж стояли прЬдъ свои вжтрЬшни дилеми; и тогава сж плакали; и тогава Учительтъ е помагалъ и на най-слабото проявление на волята и сж настжпвали истински празници, когато нЬкой Шела е прославялъ Бога. Вървишъ въ тая пустиня на живота. Надъ тебъ блЬстятъ лжчитЬ на слънцето... НЬма сЬнка, дЬ да се подслонишъ. Сложи ржцЬ- тЬ на главата си, и Богъ твой, Който е въ тебе - ще ти направи сЬнка. Ако си жаденъ, тогава пий отъ росата, която е върху малката трЬва, додЬто стигнешъ на върха и тамъ пиешъ отъ голЬмия Изворъ. Утоли глада си съ нЬколко житни зрънца, които сж малки, но съдържатъ цЬненъ животъ въ себе си, и ти нЬма да гладувашъ съ тЬхъ, макаръ и самъ да си - на край свЬта. И когато наглЬдъ всички те оставятъ, тебъ, който си вече мжжъ и ученикъ, и тогава дори живиятъ Богъ е съ тебе. И когато ти запъвашъ гръбъ да вдигнешъ отново товара си и да продължишъ отно¬во свещения пжть на доброто, тогава Богъ, ще се прояви въ тебе, ще разшири силата ти и ще ти помогне да носишъ и да прЬодолявашъ спънки. Тогава ще бждешъ настигнатъ отъ други, които сжщо изнемогватъ, но ти ще имъ кажешъ, че когато си призвалъ Господа, дошла ти е силата; тогава и тЬ ще направятъ сжщото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявениятъ Богъ е мнозинство въ малцината, а непроявениятъ малцинство у мнозината. Тогава самитЬ природни стихии ще ви съдЬйствуватъ и ще се яви не звЬзда, а изгрЬващето слънце на надеждата. Работа, работа и пакъ работа! Ето истинското прЬдназначение на човЬшкия умъ; ето храна-та му, безъ която той измЬня своята насока и губи своята сила. ЧрЬзъ постоянство всичко добро се постига. И постепенно въ ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лЬкува своитЬ братя. ВсЬки единъ отъ насъ има въ себе си онова философското камъче, съ което може да измЬня неблагоприятнитЬ условия въ благоприятни. Това камъче се казва: честность, любовь, смЬлость. На него сж отпечатани словеса Божии, и то трЬбва да се намЬри, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоцЬнниятъ бисеръ, който свЬти въ душата и я прави мждра, силна и обична. ТрЬбва духовно сближение между насъ, но какъ? Единственото нЬщо, съ което можемъ да се приближимъ единъ къмъ другъ, е връзката ни съ Бога. Само тамъ е нашето единство, само тамъ е нашето братство. На това поле ние можемъ да си говоримъ разумно, тамъ атмосферата е чиста, тамъ човЬкъ прилича като да е изкаченъ на единъ високъ планински връхъ, кждЬто душитЬ сж пропити отъ свЬт- лина, а мислитЬ - отъ чистота. Ние всички имаме еднакви вжтрЬшни условия за работа. По-добно землевладЬлецъ, който е раздалъ по еднакво парче земя на своитЬ работници и ги е оставилъ свободни, да я разработватъ, както имъ е угодно и да се ползуватъ отъ този плодъ, който ще се роди въ градина¬та имъ. И ето, въ ржцЬтЬ на градинаря е, какъ да разработи почвата, гдЬ и какъ да я разпрЬдЬли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря - така и отъ съзнанието и умЬни- ето на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина - та чрЬзъ работата да дойде още по-голЬма свЬтлина въ ума и видЬлина въ сърдцето, да види ясно, хубаво онзи Божествень свЬтъ, населенъ съ висши, разумни сжщества, които ще го приематъ, като свой съработ- никъ и братъ. Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врЬмето е злато. ВсЬки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послЬ, съ удвоени сили трЬб¬ва да се възстанови опрЬдЬлената ни работа. Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравнятъ на-бързо придобититЬ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсЬда си. ПрЬди всичко търпЬние и вЬра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!