от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(ОЩЕ МАЛКО ЩЕ ПЕЕШ В СВЕТА)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Ред 1: Ред 1:
*[[Още малко ще пееш в света - оригинал]]
+
''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
*[[Още малко ще пееш в света - за корекция]]
+
 
 +
== ОЩЕ МАЛКО ЩЕ ПЕЕШ В СВЕТА ==
 +
 
 +
 
 +
10.04.1943 година – Изгрева – София.
 +
 
 +
След няколко дни, в Неделя, отидохме с брат Христо на беседа. Преди да влезем в салона, се качихме и целунахме ръката на Светлия Учител. Той ме погледна право в очите и каза:
 +
 
 +
– Ние трябва да оставим всяка душа свободно да се развива и да расте. Никой няма право да откъсне едно цвете само за себе си.
 +
 
 +
Аз казах:
 +
 
 +
– Учителю, няма по-високо нещо от това, човек да люби Бога. Аз желая всички гениални и талантливи души да дойдат при Вас и да служат на Господа!
 +
 
 +
След беседата с брат Христо се качихме пак при Учителя. Той каза:
 +
 
 +
– Ти ще внимаваш! Гърлото ти принадлежи само на Бога! Твоето гърло трябва да бъде свободно! Още малко време ще пееш в света. После свободно ще пееш за Господа, след като преминеш малко изпитания.
 +
 
 +
Обърна се към брат Христо:
 +
 
 +
– Ти ще обикнеш всички, които се влюбят в нея. Между нея и тези, които я обичат, по-добре да има по 2,3,5,6 души, които да смекчават атмосферата.
 +
 
 +
Господи, Учителю, дайте съзнание на всичките клетки на цялото ми тяло, за да мога да направя жива връзката с Божественото в Природата!

Текуща версия към 19:17, 21 юни 2010

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

ОЩЕ МАЛКО ЩЕ ПЕЕШ В СВЕТА

10.04.1943 година – Изгрева – София.

След няколко дни, в Неделя, отидохме с брат Христо на беседа. Преди да влезем в салона, се качихме и целунахме ръката на Светлия Учител. Той ме погледна право в очите и каза:

– Ние трябва да оставим всяка душа свободно да се развива и да расте. Никой няма право да откъсне едно цвете само за себе си.

Аз казах:

– Учителю, няма по-високо нещо от това, човек да люби Бога. Аз желая всички гениални и талантливи души да дойдат при Вас и да служат на Господа!

След беседата с брат Христо се качихме пак при Учителя. Той каза:

– Ти ще внимаваш! Гърлото ти принадлежи само на Бога! Твоето гърло трябва да бъде свободно! Още малко време ще пееш в света. После свободно ще пееш за Господа, след като преминеш малко изпитания.

Обърна се към брат Христо:

– Ти ще обикнеш всички, които се влюбят в нея. Между нея и тези, които я обичат, по-добре да има по 2,3,5,6 души, които да смекчават атмосферата.

Господи, Учителю, дайте съзнание на всичките клетки на цялото ми тяло, за да мога да направя жива връзката с Божественото в Природата!