Разлика между версии на „От сърцето“

Текуща версия към 20:17, 26 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1930 г.

Да ви даде, XIII серия, том II (1929-1930)

4. От сърцето

19. Беседа от Учителя, държана на 5 януари, 1930 год. София. – Изгрев.

„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ *)

Разликата между разумния и неразумния живот се заключава в последователността на нещата. Разумност съществува там, дето има последователност. Дето няма последователност, никаква разумност не съществува. Слушате ли някой човек днес да говори едно, а утре – друго, той не е разумен. В неговата мисъл няма последователност. От такъв човек нищо не може да се очаква. Разумен човек е онзи, в мислите, в чувствата и в действията на когото има пълна последователност. Това е закон, който има отношение към целокупния живот. Прочетете книгата на някой учен, поет, писател или философ и вижте, има ли последователност в техните мисли. Ако има последователност, вие смело можете да кажете, че това са разумни хора. Във всички светове – физически, духовен и умствен, разумността се отличава с последователност. Тъй щото, дето има последователност, там има и музика, и изкуство, и култура, в широк смисъл на думата. Без последователност никакво възпитание не съществува. Как ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователност в храната? Храната и начинът на храненето представят основа на човешкия живот. За да бъде къщата устойчива, преди всичко основата й трябва да бъде здрава. Материалът на основата й трябва да бъде здрав, но същевременно и сцеплението между съставните части на материала трябва да бъде силно. Значи, и при градежа на къщите трябва да се спазва известна последователност.

„От сърцето излизат помисли лукави.“ Съвременните учени, общественици и възпитатели говорят за възпитание на младото поколение, за подобряване на човечеството. Те се стремят да развиват интелигентност в децата, да турят ред и порядък в живота. Ако за всичко това трябва отсега нататък да се работи, светът е фалирал. Интелигентност, вяра, ред съществува в света. Време е човек да отправи погледа си към положителната наука, която ще му покаже, какво трябва да обработва в себе си, как да го обработва и къде да го складира, както търговецът складира стоката си. Човек не може да изработи повече отколкото е материалът, който му е даден. Той не може да продаде повече от това, което е изработил. Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има предел. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си. В какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са. Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората. Ние казваме: Право верую е онова, което има отношение към разумния живот на човека.

Съвременните хора са дошли до положение да изучават живота като изкуство. В изкуството да живее, човек трябва да расте и да се развива, а същевременно да изучава законите на своето растене и развиване. Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне. Човек може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му. Казват за някого, че е отпаднал в убежденията си. Това не значи, че е изменил убежденията си, но ги е ограничил, не е дал възможност да се разширят. Може ли да измени човек понятието си за светлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората. Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни. Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите. Същата пакост можете да направите и с любовта. Като знаете това, оставете светлината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.

Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат учени, да заповядват на природата, да станат нейни господари. В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания. – Защо? – Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата. Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон „карма“. Други го наричат „съдба“.

Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли съдба в света. Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Той може да спазва закона на последователността. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.

Сега, като говоря за разумен и неразумен човек, това не значи, че неразумният е лош човек. Според мене, лош човек е онзи, който, за направеното му добро, отговаря със зло. За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един богат човек отишъл на една голяма, пълноводна река да се къпе. По едно време той загазил в един водовъртеж и започнал да се дави. В този момент край реката минавал един беден пътник. Като видял давещия се, той веднага се спуснал към него и го извадил от водата. Едва се окопитил от положението си, богатият погледнал към пътника и познал в лицето му един от своите длъжници. Вместо да благодари на пътника, който го спасил от удавяне, богатият се приближил до него, хванал го за яката и му казал: Хайде сега в участъка. Ти ми дължиш 30,000 лева. От дълго време те търсех и едва днес те намерих. Докато не дадеш обещание, че ще платиш дълга си, няма да те пусна. Бедният се подчинил на положението. Той прекарал няколко ден в затвора, дето трябвало да обещае, че ще употреби всички усилия да плати дълга си. Наистина, с големи усилия и мъки той изплатил дълга си и се освободил от богатия. От всичко, което преживял, бедният дошъл до философското заключение: „Направи добро, за да намериш зло.“ Оттам насетне тия думи се употребяват като поговорка от българите. Значи, предполага се този пътник да е бил българин. Какво мнение може да си състави човек за богатия? За богатия може да се каже само това, че е бил лош човек. Да ти направят добро, като те спасят от смърт, и след това да отговориш със зло, това значи лош човек. Да простиш дълга на онзи, който те е спасил от смърт, това е най-малкото добро, което можеш да направиш. Как мислите, бедният пътник взел ли е поука от този случай? Колкото пъти му се случвало да спасява някой свой кредитор от смърт, той предварително го питал, готов ли е да прости дълга му. Ако кредиторът обещавал, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичал на помощ.

Днес по-голяма част от хората си служат с два морала. Когато са свободни, когато работите им вървят добре, когато са силни, те прилагат онзи морал, който има предвид само техните интереси. Щом се намерят натясно, те прилагат общия морал, който засяга интересите на двете страни. Рядко ще срещнете човек, който за голямото добро, което сте му направили, да ви отговори със зло. Историята помни само един подобен случай. Той е случаят с Христа. Така постъпиха евреите с Христа. Христос, Който създаде еврейския народ, Който го освободи от робството, беше разпнат на кръста от тях. При това, Христос нищо не им дължеше.

Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Защо съществува злото в света, това е въпрос, който и досега не е разрешен и няма да се разреши. Докато човек живее в разрез с Божиите закони, с разумните закони на природата, той всякога ще се натъква на злото. Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря. Яко гърнето се осмели да коригира своя създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии. – Защо ми е дадена тази долна служба? – Да се научиш да мислиш право и да не коригираш онзи, който те е създал. Да приложиш един принцип, това не значи, че трябва да го коригираш. Щом го коригираш, това показва, че не си го разбрал.

И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция. Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота. Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. – Ама ние сме справедливи. – Това е друг въпрос. Да бъдете справедливи, това е ваша длъжност. Става ли въпрос за правдата, тя е незавършен процес. Праведният е съгласувал живота на ума и на сърцето си, вследствие на което и действията му са хармонични. Добрият музикант взима верни, чисти тонове. – Защо? – Между ума и сърцето му има хармония. Влезе ли някакъв елемент отвън, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоновете му излизат нечисти. Музикантът трябва да пази своето вътрешно равновесие. Излезе ли от своето равновесие, той изгубва чистотата на тоновете си.

Това, което се изисква от музиканта, се иска и от обикновения човек. Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази. Понеже често нарушават своето вътрешно равновесие, хората се запитват, как ще прекарат живота си. Прав е човек да си задава този въпрос, но той трябва сам да си отговори. Ако мечката зададе същия въпрос, ще й се отговори: Ти ще прекараш живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълк. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т.н. Човек, обаче, трябва да прекара живота си като човек. Щом се явил в човешка форма, човек трябва да знае, какви са качествата на човека, и да живее съобразно тях. Като не мислят върху предназначението си като човеци, мнозина казват, че не се нуждаят от наука, от изкуство, от музика, от богатство и живеят ден за ден, без да прилагат онова, което е вложено в тях. Такъв живот се придружава със страдания. Те започват да боледуват, стават сиромаси, невежи и започват да безпокоят Господа, защо ги е оставил, защо им е дал толкова страдания. Онзи, който се нарича човек, той трябва да знае причините на своите страдания. Той трябва да знае, защо боледува, защо страда, защо е сиромах, защо е невежа. Нищо в света не е случайно. Христос казва, че злото произтича от сърцето. Човешкото сърце е свързано с астралния свят. Астралният свят пък е област от духовния свят. Когато хората за пръв път са прогледали и започнали да чуват, тогава се явило злото в света. Следователно, зрението и слухът са причина за съществуването на злото.

В древността един цар имал две дъщери: едната била сляпа, а другата – глуха. Когато дошло време да се женят, на сляпата се паднал много грозен момък, но сладкодумен. На глухата се паднал красив момък, но крайно груб. Той по цели дни викал, сърдел се, ругаел, когото срещнел на пътя си. Като чувала само сладки, благи думи от устата на мъжа си, сляпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красив моят мъж, щом знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледам красотата на моя мъж, кой знае, колко сладко говори! И двете царски дъщери живели в мир и съгласие със своите избраници. Царят страдал много за недостатъците на своите дъщери, но един от мъдреците на това време му казвал: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по един недостатък на дъщерите ти. Ако нямаха тия недостатъци, те щяха да бъдат по-нещастни, отколкото са днес.

Повечето съвременни хора са слепи и глухи. Яко някой има силно зрение, добре вижда външния свят, но той вижда отвътре слабо. И обратно: ако отвътре вижда добре, отвън вижда слабо. Същото може да се кажели за слуха. Това показва, че нещата на физическия свят са относителни? Слушате да казват за някого, че е лек човек, а за друг, че е тежък. Ако това се отнася до моралния живот на човека, ще излезе, че лекият човек е по-малко морален от тежкия. Донякъде е така. Лек човек е онзи, който лесно се поддава на всякакво чуждо влияние. В химията металите се делят на леки и на тежки. Тежките метали имат по-голямо приложение в живота от леките. Някои от тежките метали – като сребро, злато, платина, радий се отнасят към благородните метали. Затова и българският поет П. Р. Славейков е казал в едно от стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада.“ Кой може да мисли, че парата ще го заведе в рая? Само простият, глупавият мисли така. Парата не може да заведе човека в Царството Божие. Парата е мощно нещо, но за физическия свят. На физическия свят парите, богатството създават подтик за работа, за движение, за мисъл, но чрез парите не може да се влезе в разумния живот. Лекият човек не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква. Следователно, докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка напред към Царството Божие. Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си.

Когато Христос развивал пред учениците си въпроса за пропукване на човешкото съзнание, Той искал да обърне вниманието им към природата, да имат прави възгледи за нея. Каквато е била природата в миналото, такава е и днес. Има някакво различие, но то се заключава в методите, с които си е служила в миналото и тия, с които си служи днес. На всяко време тя прилага съответни методи. В това, именно, се заключава нейната разумност. Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават. Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите. Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер. Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив. Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си. Всеки елемент придава своите качества на човека. Органическото злато в кръвта на човека придава благородство. Ако в мозъка на човека има органическо злато, мисълта му е устойчива.

Мнозина се оплакват от разсеяност, от разпокъсаност на мисълта си. Тази разпокъсаност се дължи на съмнението. Страшно е, когато съмнението влезе в човека. Тежко е положението на човека, когато почне да се съмнява в съществуването на Бога. Да се съмнява човек в Бога, в Първата Причина на нещата, това значи, да се съмнява в живота. Единственото доказателство за съществуването на Бога, това е животът. Щом живее, човек не може и не трябва да се съмнява в съществуването на живота. Щом не се съмнява в съществуването на живота, човек не трябва да се съмнява и в съществуването на своя Създател. Който право мисли, той не може да се съмнява.

„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ От този стих се разбира, че сърцето е причина за греха. Грехът седи като потенциална сила в сърцето. Обаче, ако умът не се прояви, не даде ход на греха, на злото в сърцето, човек никога не би грешил. Как може да греши човек, който е лишен от очи, от уши, от ръце? Той има желание да направи нещо, но е лишен от възможност да се прояви. Дадат ли му се пособия – очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то в две направления: или възходящо, или низходящо. Като изпълнява волята Божия, човек се движи във възходяща посока, дето грехът е изключен. Като изпълнява своята воля, човек се движи в низходяща посока, дето грехът всеки момент може да се прояви. Между тези две посоки върви човешкото развитие. При развитието на съвременния човек и злото, и доброто са необходими, както огънят – за железаря. На своя огън железарят топи желязото, но със същия огън могат да се извършат големи престъпления и да се създадат големи нещастия. От сърцето излизат помисли лукави, но от същото сърце излизат благородни и възвишени чувства. От ума излизат лоши и добри мисли. Както добрият готвач приготвя чисто и вкусно ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислят, че всеки човек може да готви и не се спират върху това, кой е готвил. Всеки човек може да готви, но не яжте от яденето на всекиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст, тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример. Докато малките израснат, майката и бащата непрекъснато им носят храна. Те сами ги отглеждат. Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си, родителите им ги оставят сами да се грижат за себе си. Птиците са разрешили по-добре семейния живот от хората.

Следователно, колкото е важен въпросът за физическото хранене на човека, толкова е важен въпросът и за неговото душевно хранене. Не храни ума си с мисли, излезли от ума на лоши готвачи. Не храни сърцето си с чувства, излезли от сърцето на лоши готвачи. Не храни душата си с копнежи и желания, излезли от душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бъде мирна. Всяко нещо, което не въздейства за повдигането на човешката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже някой, че авторът на дадена книга е много известен. За човека е важно, какво влияние оказва книгата върху него, а не името на автора и неговата известност. Човек се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Те представят неговия вътрешен живот, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човек, но какво мисли и чувства. Не е важно името на човека, но неговите прояви. Както се проявява човек, такъв е неговият отпечатък в природата. В това отношение природата е будна. Каже ли някой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпит. Природата не търпи празни думи. На всяко ваше изявление на обич, тя се подписва, дали сте издържали изпита си, или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли някъде злото, облечено в красива дреха, тя го разбулва. Види ли доброто, облечено в скъсана, нечиста дреха, и него разбулва. Това наричаме ние изпитания. Изпитанията ще съществуват дотогава, докато всички неща се представят в техния естествен вид.

Съвременните хора търсят начин да се изправят, да подобрят условията на живота си. Това може да се постигне само тогава, когато направят връзка с разумния свят, т. е. с добри, разумни същества. Както големите фирми имат свои представители по целия свят, така и разумният свят има свои представители по цялата земя. Всеки народ, всеки учен, всеки философ, всеки музикант, всеки поет или писател, всеки свят и праведен човек е пратеник на земята от разумния свят, да покаже на хората, че има нещо красиво и възвишено в света, за което трябва да се живее. Връзката между тия хора говори, именно, за съществуването на известна последователности в разумния свят. Нещата в природата и в живота не са разхвърляни, както някои мислят.

Като не разбират последователността в живота, хората мислят, че човек се е родил, за да поживее известно време на земята и след това да умре, без да остане нещо от него. Това е неразбиране на живота. Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее. Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда. Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. В процеса на своето развитие, човек минава през няколко области: през физическия, духовния и умствения свят. Докато живее само на физическия свят, човек минава през твърдата материя, която трябва да обработи. За да я обработи, той се ползва от силите на живата природа. След това той влиза в духовния свят, в областта на чувствата, които трябва да облагороди и повдигне. Най-после той влиза в умствения свят, дето духът господства. Мозъкът е на разположение на човешкия дух. Чрез него духът действа върху всички удове на човешкия организъм и ги изменя според великите закони на Битието.

Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота. Не постъпва ли съобразно великите закони на природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Затова е казал Христос, че от сърцето излизат помисли лукави. Той подчертал, че това, което излиза от стомаха, не осквернява човека, но онова, което излиза от сърцето му. Доброто пък излиза от човешката душа. Затова и Христос е казал: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Душата е господарка на положението на човека. Тя разполага с доброто в него. Докато живее само със сърцето си, човек не може да бъде добър. Познава ли душата си, живее ли с нея, човек е добър. Казваме, че в човека има две начала: низше и висше. Низшето в човека е в неговото сърце; висшето е в неговата душа. Душата е източник на доброто в човека. По проявите на доброто в себе си човек може да се познае. Каже ли, че душа не съществува, това показва, че той живее изключително в материалния свят, в света на своя ум и на своето сърце. Този човек е прав за себе си, защото живее само на земята? Трябва ли при това положение да го убеждават, че съществува душа, дух, друг свят, небе и т. н.? Той ще си живее със своите земни разбирания. Никой няма право да го изкара от неговите разбирания, докато той сам не пожелае да излезе от тях. – Ама дали, наистина, има нещо на небето? – Все има нещо. Каквито да са разбиранията на човека, все има нещо добро в него. Ако в животните има нещо хубаво, колко повече в човека. Например, вълкът има една добра черта: той силно се привързва. Обикне ли някой човек, той никога няма да му пакости. Намрази ли го веднъж, той никога няма да забрави омразата си към него. Дето го срещне, все ще му причини някаква пакост. Той има силни чувства. Вълкът често се настройва срещу човека, защото имат един и същ интерес: вълкът напада овцете, за да ги яде, да се храни с тях. Човек ги пази от вълка, със същото намерение, да ги коли, да се храни с тях. Като не разбира, защо човек го преследва, вълкът гледа на него като на узурпатор.

Съвременните хора искат да подобрят живота си, но не знаят как. Те внасят нови методи при възпитанието, но животът им пак не се подобрява. – Защо? – Защото новите методи, които прилагат при възпитанието, се отнасят само до външната страна на въпроса. За да се внесе някакво подобрение в личния, в семейния, в обществения живот на хората, в тях трябва да стане коренен преврат: външен и вътрешен. Само новите, само Божествените идеи са в състояние да произведат вътрешен преврат. Не стане ли вътрешно и външно преобразование с човека, той все още ще върви в стария път, със стари разбирания. Сегашният живот, сегашното възпитание не са такива, каквито трябва да бъдат, вследствие на което хората се натъкват на големи противоречия.

Като не разбират смисъла на противоречията, хората се питат, не може ли без тях. Сегашният живот е невъзможен без противоречия. – Какво трябва да правим с противоречията? – Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъстващите тя видяла един лекар. Като запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат. Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, трябвало да ги приеме.

Следователно, свърже ли се с живота, човек неизбежно ще се натъкне на противоречия. Свържете ли се с нещо ново, с някакви нови идеи, непременно ще дойдат ред противоречия във форма на жрец, лекар, готвач, баба и т. н. За да се справите с противоречията, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на живота.

Разказът за сватбата на царската дъщеря още не е свършен. Преди извършването на венчалния обред, царската дъщеря видяла една погребална колесница. Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата. – Все ще потрябва. Някое от децата, които ще се родят, може да умре. Пък и вашият ред може да дойде. – Щом е така, не искам да се женя, отговорила царската дъщеря. Като чул тия думи, царският син, възлюбеният на царската дъщеря, се наскърбил, понеже я обичал. Тя му казала: По-добре и двамата да страдаме, но да живеем, отколкото да се оженим и да умрем.

Следователно, за предпочитане е човек да страда, но да живее, отколкото да умре. Животът е за предпочитане пред смъртта. Праведният може да страда, но не и да умира. Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия. Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ.

Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета. Последният понасял ударите на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума. Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю? От този момент се лишавам от възможността да ти служа добре. Като видял лошата си постъпка, господарят решил да възнагради добре Епиктета и го освободил от положението на роб, в което се намирал. Напълно освободен, Епиктет отишъл в Гърция, дето се прочул като виден философ.

Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.

Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Някой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христос е Син Божи. Какво от това? Какво е допринесъл човек на Христа с тази мисъл? Ще каже някой, че обича Христа. Как ще изяви любовта си? Да обичаш Христа, това значи, да си готов заради Него да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И престъпник да срещнеш, бъди готов заради любовта си към Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората. Ти не си изпратен на земята да съдиш. Обаче, като художник, ти имаш право само да рисуваш, да схващаш правилно и добрите, и лошите черти на хората, но не и да ги коригираш. Като човек, ти нямаш право да се произнасяш върху характера и проявите на човека, да казваш, кой е добър и кой – лош. Природата има право да се произнася за човека, дали е добър или лош, защото в нея се намира точната мярка, с която определя нещата.

Има една наука, която точно определя характера на човека. Според тази наука, видите ли, че някой човек гледа към земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпрос. Той ще постъпи така, както си е намислил. Този човек е разноглед. Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човек с крива уста, крив нос, в него непременно е станала някаква вътрешна промяна. В мислите и в чувствата на този човек има нещо криво. Който иска да изучава човешкото лице от гледището на тази наука, той трябва да бъде готов за нея. Не е ли готов, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човека, изучавайте проявите на душата му. Душата на човека представлява свят, в който се крие красота и устойчивост. Говорите ли за красотата на човека, търсете я в душата му. Говорите ли за устойчивост, за съвършенство, търсете ги в проявите на неговата душа. Спирате ли се върху физическите черти на човека, вие ще откривате неговите прояви във физическия свят. Например, по устата на човека се определя неговият характер; по носа – неговата интелигентност; по очите – проявите на вътрешния му живот; по ушите– неговата разумност. Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот. Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Ако днес, в лицето на човека, не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота. Щом се е отклонил, той може да се върне в същия път, да придобие онзи образ, който първоначално му е бил даден.

Следователно, за да се върне в правия път, човек трябва да се стреми към онзи живот, който изключва смъртта към онова знание, което изключва невежеството и към онази сила, която изключва безсилието. Разумност се иска от човека. Той трябва да живее така, че да работи за себе си, за своя ближен и за цялото човечество. Когато създават закони, хората трябва да имат предвид повдигането на човечеството. Закон, който служи за спирачка в развитието на човека, а не го повдига, не го импулсира, не е Божествен. Не е достатъчно да казвате на човека, какво не трябва да прави, но той трябва да знае, какво да прави. Казвате, че човек трябва да бъде идеен, т. е. да живее в идейния свят. Човек не може да бъде изключително идеалист. Едновременно с идеите си, той живее и физически, материален живот. Следователно, като се движи в идейния живот, човек се храни с идеи, но той трябва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи в материалния свят. Лошо е, когато човек стои на едно място и мисли, че това, което днес го вълнува, ще го вълнува и в бъдеще. Не, всеки ден носи нещо ново. Като знае това, всеки ден човек трябва да внася нещо ново в мислите, в чувствата и в по-стъпките си. Идеите се осмислят, когато могат да се материализират. Не могат ли да се материализират, те остават в идейния свят, да чакат времето на своето реализиране.

Съвременните хора мислят, че условията създават човека. Не, човек създава условията. Когато влезе в параход, човек сам се ограничава. Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави. Някой казва, че иска да се ожени, да има няколко деца. Лесно е човек да се ожени, лесно е да роди няколко деца, но важно е какво ще излезе от тези деца. В сегашния век имат право да се женят само здравите, добрите и силните хора. Само те могат да раждат добри и здрави деца. Болните хора раждат болни, хилави деца. Светът се нуждае от здрави, силни и добри хора, които да живеят най-малко 60 – 70 години.

Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна мисъл. Слушате често да се цитира стиха, който Христос е казал преди две хиляди години за самоотричането. Христос казва, че който не се отрече от себе си, т. е. от своя живот, той не може да бъде Негов ученик. С други думи казано: Който не се отрече от стария си живот, т. е. от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си, той не може да бъде Христов ученик. Ако е въпрос за живота, той трябва да бъде истински. Ако е въпрос за любовта, тя трябва да бъде съвършена. Изобщо, човек трябва да бъде съвършен. Дали някой е светия или обикновен човек, той трябва да знае, че природата е взискателна и го държи отговорен за делата му. Колкото по-издигнат е човек, толкова повече се изисква от него. Давид, който беше помазан от Бога, извърши едно престъпление, което и до днес се споменава. Аврам, който беше свят и благочестив човек, си позволи да скрие истината, за което и до днес се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината от страх, но ето хиляди години вече, как грехът му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грехове и престъпления на хората ще се заличат. Всичко старо ще мине през огън и ще изгори. Тогава ще дойде новият Адам, родоначалник на новото човечество.

Едно се иска от съвременните хора: смелост. Ще кажете, че хората се нуждаят от знание. Не, хората имат достатъчно знания, но не са ги приложили. Там е опасността. Знание, което не може да се приложи, представя излишен баласт за човека. За да приложи знанието си, човек трябва да има един постоянен обект, към който да се стреми. Религиозният ще каже, че Бог е негов обект. Той говори за Бога, но любовта му не е такава, каквато трябва. – Защо? – Защото още не познава Бога. Казано е в Писанието: „И създаде Бог человека по образ и подобие свое.“ Обаче, този човек днес не познава Създателя си. Той се е отклонил от правия път и изгубил своя първообраз. Задачата на съвременния човек е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се проявява, и цар да е, той е готов да се разговаря с всички хора и да им услужва. Ако е поет, той изважда книжката със своите стихотворения и ги чете на всички без разлика. Дали някой е прост или учен, той се отнася човешки с всички. Той зачита човека като човек. Ако е майка, тя отваря сърцето си и е готова на всички жертви за човека. Божественото разширява човека и го отваря за всички души.

И тъй, даде ли ход на Божественото в себе си, човек не се интересува толкова за неговото място, колкото за проявите му. Ние не се интересуваме толкова за мястото на слънцето, колкото за неговата светлина и топлина, които осветяват и отопляват земята. На същото основание ние трябва да се интересуваме повече от проявите на Бога, от Неговите мисли и чувства, от Неговата светлина, от Неговата любов, отколкото от това, къде живее Той, кой Го е създал, има ли начало и край и т. н. На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начин: Който е създал видимото, т. е. цялата видима природа, Той създаде и невидимия свят. Този въпрос е философски и, колкото да се говори върху него, той всякога ще остане неразрешен.

Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ От кое сърце излизат помисли лукави? От неразумното сърце. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от лукавите помисли на своето неразумно сърце? Той трябва да се разведе с него. Някога, в далечното минало, човешката личност се е оплела в това сърце, влязла е в брак с него, и днес трябва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човек да се разведе със своето неразумно сърце. Този брак днес се счита за незаконен, вследствие на което човек трябва да се освободи от него. Неразумното сърце в човека представя незаконната жена или незаконния мъж, от които той трябва да се освободи. Докато човек се държи здраво за своето неразумно сърце, в ума му винаги ще се явяват лоши, нечисти образи и помисли. Когато умът на човека държи в себе си нечисти и лукави помисли, той всякога ще бъде изопачен, покварен. Дето има поквара, там всякога става гниене, вкисване. Всяко гниене и вкисване се придружава с лоша миризма.

Следователно, искате ли да се освободите от противоречията на своя живот, разведете се със стария живот, със своите стари баби и дядовци. Със старите не може да се живее. Време е старите да се оттеглят, да отидат на почивка, а младите да дойдат и да заживеят по нов начин – по закона на любовта. Каменното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замести с ново. В него Бог е написал своя велик закон на живота – законът на любовта.

Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе със старото, неразумно сърце, аз нямам предвид вашите женитби и разводи. Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено. Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна. Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта. Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее. Дето е любовта, там е Бог. Вън от любовта Бог не присъства.

Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал. Този стих е следният: От душата излизат мисли възвишени и светли. От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание. Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си. Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще просветите ума си.

19. Беседа от Учителя, държана на 5 януари, 1930 год. София. – Изгрев.

• ) Матея 15 : 19.