„ОТЧЕ НАШ"
17.08.1944 година — село Светляево
Сутринта към 9 часа с брат Христо намерихме Учителя при дерето, където заедно със сестри и братя прокарваше вода от едно изворче за чешмичка. Целунахме му ръка. Той извади от джоба си една грамадна ябълка и ми я подаде. Чудя се от-къде я извади, тъй като джобовете му бяха добре прилепнали. Учителят тихичко каза да го почакаме. Наведе се над още кал-ната вода, която беше се събрала в едно малко коритце и каза: — Ето, параходите плуват по океаните. Върху калната вода плуваха листенца от някакво цвете. — Сега — продължи Учителят, — нови граници се чер- таят в Европа. Той се поотдалечи от водата, спря се пред едно място, наподобаващо сцена, и каза: — Ето сцената! Ето полюлеите! — като сочеше един клон от дърво, надвиснал над това място. — Ето лежите и партера — и посочи близкия отсрещен бряг с места вдлъбнати като ло¬ жи и кресла. Той бавно се движете към своята стая. Влязохме заед¬но с него вътре и затворихме вратата. Той седна и три пъти пов¬тори: — 'Естрадата е готова, естрадата е готова, естрадата е готова! Направихме я вече! Той ни гледаше и се усмихваше. Аз попитах: — Учителю, кога да изпея песните, конто Вне ни дадох- те? — Ще му дойде времето! Когато пролетта дойде и птич- ките запеят. Те не могат да пеят и ти не можеш да пееш, кога- то природата е скована от студа, егоизма и безлюбието. Не мо- же да се работи без красота. Във всичко трябва да има красота. Красотата винаги е придружена от грозотата. Грозотата е сян- ка на Красотата. Не може една жена, която е на сто години да я научиш да пее. Всичко в нея е вече затвърдяло. Гяасните стру¬ ни са задебелени. При пеенето трябва да има гъвкъвост на мус- кулите, кордите и ларингса, за да се предават и долавят и най- малките трептения. Там само има пеене. Не може да пее и този, който нарича майка си и баща си с обидни и негативни думи. Дом, в който се карат, бият и обиждат е ад. Никой не може да пее в такъв дом. Не може да пее и този, който живее нечист жи¬ вот! Певецът трябва да вдишва безшумно и мелодичната линия да не се скъсва от липса на въздух. Мускулите на лицето, на дол- ната челюст, на устните, на шията, на трахеята, на гръкляна
166
на белите дробове, вземат голямо участие при пеенето. Ти тряб-ва да наблюдаваш и да изучаваш тяхната роля при пеенето. Нап¬ример мускулите на устните служат за ясното произнасяне на съгласните, сричките и думите! — Учителю, моля ви покажете ми някои упражнения за добиване на техника при пеенето! — Ти имаш достатъчно техника. Повече не ти трябва, а за поддържането и, ти правй упражненията... (конто Учителят ми бе показал на Изгрева). Той изпя едно упражнение, което много добре ми по-действа. След това го изпяхме всички заедно. Учителят поясни: — За да се пее добре, при техническите места трябва да има единство и хармония между слънчевия възел и мозъка, да няма противоречие между чувствата и миелите, да няма разд¬ воение. Когато колоритните тонове се пеят повече в носа, учас- тва мисълта. Когато се пее трябва да се даде възможност на все- ки тон да развие своите 16 обертонове. Тогава тонът е чист... Идеалното е връзка между материалното и реалното. Колорит¬ ните тонове са израз на мисълта. Буквата „П" е идея, която рас- те. Буквата „Б" е идея, която расте. За да се изпее и развие, и прояви един тон правилно, ти трябва да бъдеш уверена, че са¬ мо по този начин ще се изпее този тон! Да няма колебание, че може да се изпее и другояче. — Учителю, какво да правим с люлеещите и силно тер- молиращите гласове? Например сега, постоянно идва при мене сестра , гласът и се люлее много силно. — Никой не може да и даде повече от това, което носи от миналото си. Тя не познава връзката между причините и пос- ледствията на нещата. В този живот тя няма да стане девица. За термолото и люлеенето на гласа са причина нервите, дисхар- монията в чувствата и неправилния живот сега и в миналото... Има някакво нарушение между нервните възелчета и центъра на музиката, в мозъка и нервичките на ларингса. Ако измерим треп- тенията на гласа, ако тази вибрация е по-дълга от 6 трептения в секунда имаме люлеене на гласа. Ако пък е повече от 6, има¬ ме ситно термолиране. Ние — каза Той и показа челото си, — имаме тук 25 000 клавишчета. Мускулите на лицето, на ларин¬ гса и техните нерви вземат голямо участие при пеенето. Ти ще трябва да ги изучаваш като се самонаблюдаваш! Долната че- люст е една масивна кост, която се отваря и затваря. Ти тряб¬ ва да изучиш ролята на мускулите, конто вземат участие при пе¬ енето. Учителят замълча. — Артистите са като децата... — Учителю, те нямат любое помежду си. Завиждат си. — Любовта е такова нещо, че колкото тя е по-далече,
167
толкова е по-голяма. Ако например, някой е чак на Слънцето, а друг да е на един сантиметър до теб, то този, който е на Слън¬цето е по-близо до теб... Ти още ли отваряш онази стая и още ли спиш там? Ставаше дума за стаята у Рилкини. Той ме попита с го-ляма любое и сърдечно се смееше. Аз станах права и му изпях една фраза от голямата ария на Лучия, за да му покажа какво движение правя с ръцете си при тази фраза. Той се засмя и ме коригира, като стана прав от леглото си и каза при думите: „Мой си най-после" трябва ръцете да са до гърдите. А при думите: „И аз съм твоя" — ръцете да бъдат прострени напред! — Но, Учителю — казах аз, — режисьорът ми го пока¬ за така. (Направих движението с дланите напред.) Учителят продължи, смеейки се: — Ти, рекох, с това движение го отблъскваш от себе си. Най-добре е, когато ти произнасяш името на Едгардо, да отп¬ равят погледа си нагоре и да мислиш за Него, за Бога! Никога аз няма да забравя този момент. Видях, че Учи¬телят изтънко разбира това изкуство. В този момент той беше много внушителен и красив. — Учителю, всичките колеги ме упрекват гдето не се хра¬ ним с брат Христо и мама в стола, който организираха за по- евтино и no-добро хранене на артистите. Те многократно го из- разиха не само пред мен, но и пред брат Христо и мама, конто отиваха всеки ден на обяд, за да получат полагаемият им се хляб с купон. Учителят помълча известно време и каза: — Ти ще им кажеш: „Аз не ям трупове! Ако ми предло¬ жат току-що откъснати плодове, ще ги ям. Аз приемам също току-що откъснати от корена зеленчуци." Ти ще им кажеш съ¬ що: „Аз не пия вино! Аз пия само чиста планинска изворна во¬ да!" Така ще им кажеш. След това брат Христо говори дълго време с Учителя за неща, конто не ми е позволено да опиша. Учителят си затвори очите, остана известно време така и запя много тихо една късичка, много хубава песен. Аз я ноти-рах. Брат Христо записа думите и: „Аз ще пазя топлитта на моето сърце, конто внося бо-жиите блага в моята душа. Отче наш, не ни въвеждай в изку-шение, не ни въвеждай в изкушение!" Учителю, кроткий, благодаря Ви не само на думи. Ва-шият-светъл поглед, през който ме гледа цялото Небе, Вашият свещен образ ме води в моя живот по пътя на съвършенството, по пътя към Бога!