Работна среда на електронния архив
Отличителните черти на човека
Отличителните черти на човека - оригинал за сравняване
В сввта има три важни неща. Този човек, който ги знае, е щастливъ, а който не ги знае, е нещастенъ. Този, който ги изучава, просвещава се, а който ги заминава, без да им обръща внимание, невежа остава. Може да за¬питате: кои сж гбзи три важни неща? — Т-б имат много имена, но никой още не е казалъ сжщинското им име. Тбхъ кръщават съ различни псевдоними. Когато земледЪ-лецът пълни хамбаря си съ жито, за кого прави това? Ко¬гато бакалинът пълни бъчвигв съ маслини, а кошници-т съ ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и ред други плодове, за кого прави това? — Все за нъкого се върши всичко това. Когато нъкой човек влЪзе в хамбаря на земледълеца, или в нъкоя бакалница, този землед-влецъ, както и този бакалин веднага пръдлагат услугит си. За¬що? Защото купувачът носи едно пръпоржчително писмо. Търговецът отваря првпоржчителното писмо и според него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужливъ, туря от стоката си на възни-гв, тегли и казва*, пакъ запов-вдай! Кое е това пръпоржчи-телно писмо за човъка? — Неговото сърце. Нвмате ли то¬ва пръпоржчително писмо, бждете увърени, никжд-б в свъ-та няма да ви приематъ. При който бакалин и да отидете, съ който земледвлецъ и да се срещнете, вие ще получите нЬщо от гЬхъ, само ако имате това пръпоржчително пи¬смо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишъкъ в свъта нвма. Онъзи пъкъ, които нвмат пръпоржчителни писма, ще чакатъ, докато се раздаде на първигв, и ако остане нъщо, то ще бжце за тъхъ.
Мнозина питатъ: животът не може ли да се развива и по другъ начинъ? — Животът може да се развива само по един начинъ. Развиването в много посоки не е пра¬вилно развиване- Животът е изложба на великото цъло. Когато срещнете нвкой човбкъ, вие търсите в него само една отличителна чърта» не повече. Ние любим в човъка малкото, а не многото, което той съдържа. Човъ-кът не седи в много знания, нито в много доброд-втели, нито в много сладки думи, които може да изкаже. Нъкой чов-Ькъ може да напише само дв думи и да му повърватъ, когато другъ може да напише хиляда думи и пакъ да не му в-врватъ. Значи, не е в многото. Нъкой човек като те погледне, пов-врва те и те обикне. Коя е причината за¬това? Той казва: в лицето на този човвкъ има нещо спо¬койно, тихо. Де е това спокойното, на кое место в човъ-ка седи то?
Следователно, има три нъща, които отличават човека. Числото три е живо число. Аз го раздЪлям на три части: единицата, творческият принципъ на това число е гор-Ь в челото; двойката е в носа, тройката е в подбрадника, т. е. самата брада у човека. Сжщинският човек е поставен в челото; растенията сж поставени в носа, както и в самото му лице. Под думата „носъ" разбирам и область-та на скулите. Животните сж поставени под носа, в бра¬дата именно. Когато човек се умори, иска да си почине под нъкое сенчесто дърво. Това сенчесто дърво у човека е неговият носъ. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете под вашето сенчесто дърво. Когато чов-вкъ се оглежда, не иска да го виждат други хора. Той търси скрито место да се оглежда, защо¬то тамъ, дъто има много светлина, човек не може да се види добре. Ако светлината прониква всички области на ва¬шето тъло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, требва да има нъщо тъмно, върху което образът ви да се отрази.
Та когато ние казваме, че в живота на човека тре¬бва да има скрити нъща, то е съ оглед на това, скритото да послужи като свнка, върху която образът може да се отразява. Без сънка хората на земята не могат да се поз-наватъ. В живота требва да има силни контрасти.
Сега хората често говорятъ, че требва да бждат до¬бри. Добрит4 хора живеят в силни контрасти. Те сж хо¬ра на противоположностите. Като казвамъ, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на жи¬вота, не разбирайте, че те сж в положението на водени¬цата, която като мели брашното' дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умрела. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърть и обратно. В жи¬вота на противоположностите не требва да има смърть. Кое нещо е воденицата в човешкия животъ? — Това е неговият стомахъ, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цЬла музика, Оттукъ ние казваме, че пистата на расте¬нията в природата говорят само за необходимостьта от храна, която необходимость е присжща и на човека. За да
бжде човекъ щастливъ, той всекога требва да се храни. Човекъ е едно всеядно животно, което постоянно яде. Нъ-ма даже една секунда в живота на човека, пръз която той да не яде. Всеко знание, всека мисъль, всеко чувство у човека, това е един обедъ. Некои казватъ: ние сме от тези хора, които не ядат много. Не, всеядно животно е човекътъ, той всичко яде. Хората страдатъ, понеже не си дояждатъ, а не си дояждатъ, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичашъ нъкой човекъ? Защо не го ха-ресвашъ? — Не е хубаво сготвилъ. Четешъ некой фило* софъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво. Четешъ некой поетъ, не го харесвашъ. Защо? За¬щото не е сготвилъ хубаво, не описва добре нещата. Все-ка поетическа мисъль, в която има форма, съдържание и смисълъ, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповедници, и май¬ки, и бащи сж кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото в мастилото и пише. От такова писане каша изли¬за. Мастилото е маслото на яденето. Искашъ ли да напи-шешъ нещо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши съ светлина! Нека тя ти служи вместо мастило.
Докато н 1е имаме повърхностни схващания за живота, всекога ще се намираме в едно вжтрвшно противоречие. В сегашния живот има недоимъкъ, от който хората стра¬датъ. В света има достатъчно Любовь, но малко хора има, првз които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдат от недоимъкъ. Такъв недоимъкъ сжществу-ва и в умствения, и в волевия живот на човъка. В тия три неща именно се различават хората едни от други. Вие .запримЪръ, имате приятель, когото обичате. Какво имен¬но обичате в него? Некой пжть отличителната чърта на вашия приятель е неговото чело, неговият умъ; некой пжть отличителната чърта на вашия приятель е неговият носъ, неговото сърце; некой пжть отличителната чърта на вашия приятель е неговата брада, неговата воля. Некога, обаче, отличителната чърта на вашия приятель може да бж¬де ржката му. В този смисълъ ржката представлява воле¬ва проява. И в ржката сжщо ще намерите числото три: от рамото до лакета, от лакета до китката, от китката до края на пръстите. Като разглеждате пръстите, и в твхъ ще намерите числото три. И тъй, това, за което оби¬чате вашия приятель е неговата отличителна чърта, към която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната часть на главата. Защо? Защото отличителната им чърта е на това место. Вие раз¬глеждате какъ е устроена задната часть на главата му.
Казвате: тези глава ми харесва. На други хора вие разглежда¬те главата отстрана, на трети — лицето и т. н. Какъв требва да бжде погледа ви? — Хората отправят един към другъ различни погледи.
Ще ви запитамъ: според тази дълбока наука на жи¬вота, по какво познавате, че вие сте сжщият човекъ, кой¬то бехте вчера? Коя е отличителната ви неизменна чърта? Едно време гласът ви беше тънъкъ, слобъ, вие бехте дете. Сега гласът ви е станалъ дебелъ, ржцете ви сж из¬менени, а при това твърдите, че сте все сжщият човекъ. Ако сте сжщият човекъ, у васъ ще остане една неизменна основна черта. Коя е тази основна чърта? Човекъ се по¬знава по две неща: като стане сутринь, той съзнава за се¬бе си, че е станалъ по-добъръ, или по-лошъ. Туй му служи за мврка. Ако нема тези две точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Един от видните американски философи, професорт» Браунъ, като преподавалъ веднъжъ на студентите си, объркалъ се и забравилъ, кой билъ, да¬ли е той, или не. Като анализиралъ известна философска мисъль, изпадналъ в забрава и взелъда си мисли: дали съм аз професоръ Браунъ, който преподавам на тези сту¬денти? Като се явява такова съмнение в него, той напуща аудиторията. После влиза отново в аудиторията и запитва студентите: кога и преди колко часа влезе при васъ про¬фесоръ Браунъ? Те му казват кога влезълъ и кога изле-зълъ из аудиторията. Питамъ: защо този професоръ Браун се съмнева? По сжщия начин и у васъ се явяват подобни съмнения. Некой пжть вие съзнавате, че сте лошъ. Щом станете лошъ, не сте професоръ Браунъ. После казвате: аз не съм лошъ, добъръ човекъ съмъ. Щом сте до-бъръ, вие сте професоръ Браунъ. Какъ е възможно човекъ едновременно и на едно и сжщо место да бжде и добъръ и лошъ?
Следователно, добротата и лошевината сж две състо¬яния, две краски на човешкото сърце или на човешката душа, чрез които човекът се познава. В сжщность, ду¬шата нема такива краски, тя не може да бжде нито лоша, нито добра. В този смисълъ в душата не може да сжще-ствуват контрасти. Тя седи над лошевината и над до¬бротата.
Аз казвамъ: нема доброта вън от Любовьта. Кога¬то съвременните хора казватъ, че доброто може да съще¬ствува вън от Любовьта, това не е верно. Когато хората проявяват Любовьта и живеят по нейния законъ, те ста-ват добри. Когато казвате, че некой човекъ е много до¬бъръ, аз подразбирамъ, че той е човекъ без любовь-
Този човекъ казва сам за себе си: аз съм милостив човекъ, давам милостиня на хората. Казвамъ: ти прввишъ милостиня, ти си справедлив човек, защото не искашъ да се урони твоя престижъ. Ти си честенъ, не от любовь към честностьта, но защото искашъ да имашъ повече клиенти в дюкяна си. Ти можеш ъ да работишъ в какво и да е направление, но докато мисъльта ти е чисто мате¬риална, ти не можешъ да свършишъ тази работа, както требва. Тогава ще те питамъ: ти професоръ Браун ли си? За да наречем некого човек, той требва най-първо да бжде разуменъ. В какво седи разумностьта на човека? — Той тръбва да съпоставя нещата правилно. Запримеръ, никога не тръбва да тълкувате криво поведението и постжп-ките на хората. Да кожемъ, че некой човек взима извест¬но направление в живота си. Щом си разуменъ, ти не тръбва да тълкувпшъ неправилно тази негова постжпка. Дигнешъ ли ржката си, тръбва да знаешъ защо я вдигашъ. Дигна ли аз ржката си, ти тръбва да знаешъ защо прав* това. Казвашъ: този човек си вдига ржкатв, защото тъй пожелалъ. Не, това сж предположения. Ако мръдна окото си, или веждата си, ти като разумен човекъ, требва да знаешъ чистите мотиви на тия движения. Казвашъ за неко-го: той е много смирен човекъ, нищо не вижда, като бо¬жа кравица. Каква ти божа кравица? Представлява се за много смиренъ, а всичко вижда. Пъкъ като го сравнявате съ божа кравица, питам ви: каква интелигентность може да има в една божа кравица? Най-после Господ нуждае ли се от такива божи кравици? В този смисълъ под божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовьта. Кравата е символъ на Любовьта. Хората, като изгубили Любовьта, съз¬дали тази малка кравичка. Когато известно желание или известна мисъль у човека е абсолютно безкористна, човекъ намира едно удоволствие в нея. Колкото и да е дребна една мисъль, т. е. дали тя е проявена към некое растение, животно или човекъ, шом е безкористна, вие винаги ще почувствувате радость. Това е според закона на Любовьта.
И тъй, ние сме свързани съ растенията, понеже те сж съедини 1слната нишка между човешкия живот и този на животните. Човекът и животните представляват два противоположни полюса. Разрушителните сили у човека, силите, които творят и алчностьта у животните требва да преминат првз растенията. КатО знаете това нещо, вие требва да пазите вашия носъ, защото той е вашата ин¬телигентность. Носът представлява горит* в вашия ор-ганизъмъ, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всвка двятелность у васъ, всъка мисъль, всеко чувство ще пръстанагъ. Тогава вашият носъ или ще се вглъбне, като охлювъ, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие известна анормалность. Стане ли нъкакво де¬формиране на носа ви, това показва, че горите у васъ не растат правилно. Щом не расгат правилно, вашата ин-телигентность се намалява, и вие нъмате вече разумна връз¬ка съ живата природа. Ето защо невидимият свът сжди за нашето развитие и разумность по състоянието, в което се намират нашите гори в сърцето- По отношение на не¬видимия свет всички наши чувства представляват долини съ ароматни цветя и хубави гори съ чисти, кристални извори.
Човешкото сърце е отличен оазисъ. Когато некой висшъ духъ слезе на земята, той влиза в човешкото сър¬це да си почине. А когато иска да посети нашата култура*, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки смз направили, той се качва горе в челото, по високите планински върхове. Иска ли най-послв да знае, каква е икономията в живота ни, какъ преживеваме при домашните си, той слиза долу в брадата. Следователно, вси¬чки висши духове, които искат да проверятъ, какъ живе-емъ, ще кацнат на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. В това отношение и мухите знаят този законъ. Те кацват на човешкия носъ. Защо? — Понеже мухата е чрезмерно активна, търси такова место, дето да остави своята енергия- Какъ се освобождават мухите от своята енергия? — Като жилятъ. По жилата на мухите се събира излишъкъ от енергия, която като не могат да задържат в себе си, жилят и така се освобождават от нея. Те оставят по този начин тази излишна енергия в нашите тела. Това става най-често при промвна на времето. В жи¬вота ние срещаме хора, които обичагъ да се каратъ. Защо се карат те? — По сжщага причина, по която мухите жи¬лятъ. Когато у техъ се събере много излишна енергия, те тьрсят мЬсто да я прЬнесатъ. Какь я пренасять? — Чрез езика си. Езикьт на човека е неговото жило. Там се събира излишната енергия, която предизвиква отварянето на устата, и човекъ започва да вика, да се кара. Така се пре¬нася тази енергия. Има и друго мвсто, дето може да се на¬трупва енергията. Запримеръ, тази вечерь се прочетоха мно¬го хубави работи. Колко от изказаните мисли можахте да възприемете? Много от изказаните работи беха за вашия умъ, други — за вашето сьрце, а трети — за вашия сто-махъ. Питам вл: когато вие говорите за любовьта на земя¬та, какво подразбирате?
Огъ вашз гледище, по какао се отличава човека на
Любовьта? Той е човек съ пръкрасен умъ, съ прекрас¬но сърце и съ прекрасна воля. Когато се явите при чове¬ка на Любовьта за никаква услуга, той нема да ви откаже, всекога е готов да ви приеме и услужи. Човекът на Лю¬бовьта никога не се налага- И когато ви услужва в не¬що, той постжпва така, че съ нищо не уронва вашия пре-стижъ. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е бо-гатъ, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучавахъ живота си, разбрахъ, че вие сте били мой братъ. Още от преди десеть години аз получихъ от баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадешъ 50,000 лева от тЬзч пари на брата си. И ето, толкова години вече какъ ви тър¬ся, едва днесъ ви намерихъ. Вземете тези пари от брата си". Той ще ви убеди напълно в това, че сте негов братъ. Какъ? — Ще ви докаже това нещо като окултен ученикъ.
И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че некой ангелъ от невидимия свет ще слвзе да се зани¬мава съ васъ, вие ще чакате дълго време. Ако пъкъ чакате да стане нещо отвжтре в тялото ви, сжщо тъй има да чакате много. Туй, което ще стане съ васъ, требва да се извърши извън тблото ви. Апостолъ Павелъ ималъ такава опитность. Той казва: „Бехъ пренесен в небето, не зная, дали това беше в телото ми, или извън телото ми, но имам такава опитность, която желалъ бихъ всички да изпитате". Нека у всинца ви се зароди желание да се познавате. Су-тринь, като станете, нека изпжкнат в съзнанието ви следни¬те три неща: вашата мисъль, вашето чувство и вашата сила, в какъвто размеръ Богъ ви ги е далъ. Значи, станете ли сутринь, първата ви работа е да разгледате, каква нова ми¬съль е вложена в вашия умъ; после, какво ново чувство се появява в вашето сърце и най-после, каква нова сила се проявява в вашата воля. Това требва да става всека сутринь обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете един малъкъ прЬглед на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посетило през нощьта. Ако не схванете тази нова мисъль, това ново чув¬ство и тази нова сила, вие ще прекарате целия день в един вжтрешен безпорядъкъ, и вечерьта, като се върне¬те дома си, нема да бждете доволен от себе си.
Тази сутринь, напримеръ, какво ни показа изгрева на слънцето? — Че и душите ни требва да бждат така ясни, отворени. Вие видехте, колко хубав беше този день! Има¬ше ли облаци?—Не. Облаците показват мисли от грубъ ха-рактеръ. Днесъ нвмаше такава мисли, затова небето беше чи¬сто, ясно, и слънцето изгре свободно, безпрепятствено. След това към обед то достигна до своя зенитъ, пакъ така чисто и ясно и най-после залезе. Слънцето на физическия свът залезе, но остави у васъ впечатления, които вие треб¬ва да разработвате през тази година. Слънцето днесъ казва на всинца ви: „Вие требва да имате в себе си такова ясно слънце, без никакви облаци! Вжтре вие требва да имате ясен день, без никакви облаци и без никакъв ветрецъ. Не че нема да има никакъв ветрецъ, но той не требва да изменя посоката на вашето движение. Ветърът духа, вода¬та тече, а дърветата остават перпендикулярно към земя¬та. Твърдите предмети запазват своето перпендикулярно положение към земята. Следователно, когато човекъ се движи перпендикулярно към земята, това движение е свой¬ствено на твърдата материя. Движението на течностите по¬казва живота на растенията, а движението на ветровете по¬казва проявлението на мисъльта. Чсшъкъ требва да разбира законите на ветъра; той требва да разбира законите на водата и най-после требва да разбира законите на твърда¬та материя, които действуват в самия него. Според та¬зи наука твърдите, течните, въздухообразните и огнените вещества требва да бждат в известна пропорция, или в известно съотношение у човека. Никога не требва да зага-сявате свещения огънь на вашия животъ! Кажете ли, че сърцето ви е истинало, това означава, че вие сте загасили свещения огънь на вашия олтарь. Каквото и да става, ни¬кога не изгасвайте вашия свещен огънь! Каквото и да ста¬ва в света, слънцето може да изгрева и да залезва хиля¬ди ижти, но казвам ви: не изгасвайте свещения огънь на живота си! Огъньт всекога требва да гори, свещьта все¬кога требва да свети и в духовния свет трапезата всеко¬га требва да бжде сложена, никога да се не вдига! Там нема вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже все¬кога требва да се яде. Казахъ ви по-рано и пакъ ще ви кажа: ако в духовния свет изпиете всичката вода от чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши.
Сега, да дойцем до качественото знание, съ което требва да прекарате тази година. Не може да се победи каква и да е мжчнотия без един сЕетълъ умъ. Човекъ требва да бжде много умен и разуменъ. Не може да по¬бедите каква и да е мжчнотия без едно добро и устойчи¬во сърце. Не може да победите каквато и да е мжчно¬тия без една волева сила. Тия три неща требва да имате. Когато некой ви обикне, той ви обича за тия три неща именно: за вашия умъ, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а нема да ви възлюби. Обикне ли ви веднъжъ, дълго време ще ви обича, а Любовьта ще дойде отпосле. Знаете ли кога ще дойде Любовьта? Според васъ кога идва Любовьта? Да възлюбишъ нъкого, значи да го обожавашъ. Когато вие казвате нъкому, че требва да ви люби, аз разбирамъ, че той требва да ви обожава. И наи¬стина така е. Когато залюбишъ нъкого, ти започвашъ да го обожавашъ. Египтяните обожаваха аписа, обожаваха и кот¬ката. Ако некой се осмеляваше да убие една котка, намира¬ше затвора. Любовьта изисква правилно разбиране на не¬щата. Некой ви люби, но при това вижда всичките ви по-грешки. Това не е Любовь. Любовьта изключва всекакво подозрение, всекакво съмнение, всекакво недоволство. За онзи, когото любишъ, ще жертвувашъ абсолютно всичко. И когато казваме, че Богъ ни люби, ние виждаме проявен сжщинския законъ: Богъ жертвува всичко заради насъ. Той е създалъ този свет за насъ, и каквото ни требва за все¬ки день, доставя ни го. От толкова милиярди години, все¬ки день Богъ ни изпраща своето благословение, за да за¬доволи всичките ни недоволства. И почти е сполучилъ да ни задоволи-
Вие не можете да намерите живот по-хубав от този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, без да разбирате закона на Любовьта, вие сте на Крива посока- В това именно седи разочарованието на два¬ма души. Те требва да се обожаватъ, без да виждат своитб погрешки и неджзи, но сжщевременно да не виж¬дат и своите добродетели. Когато любишъ некого, ти не требва да виждашъ нито добродетелите му, нито неджзите му. Тогава какво ще любишъ в него? — Неговия умъ, не¬говото сърце, неговата сила. Това е човекътъ- Доброто у човека се изразява чрез известни постжпки. Не мислете, че ако аз направя едно добро дело, това требва да даде повод да ме обичате. Утре пъкъ може да набия некого. Трвбва ли в този случай да ме намразите? Ако в първия случай ме обикнете, а в втория случай ме намразите, и в двата случая не сте прави.
Сега ще се върна към главната си мисъль. Ще гле¬дате, кое указва преобладаваше влияние в всеки едного от васъ: дали ума, сърцето или волята. У некой от васъ умът надделява, и той казва: мисъль требва1 У некой над¬делява сърцето, и той казва: човекъ требва да има сърце! У нЬкой надделява силата, и този човекъ казва: аз треб¬ва да работя! Човекъ, който говори само за работа, той е волев човекъ. Човекъ, който говори само за доброто сър¬це, той подразбира растенията. А човекъ, който говори са¬мо за мисъльта, той подразбира хората. Но светът не е създаден само от хора.
Днесъ, при самовъзпитанието на човека не се изисква голвмо усилие. Старият метод за самоизмжчване, за само-осжждане е билъ вр-Бменен метод само, той не е доне-сълъ добри резултати за човечеството. Да се хвалишъ или да се самоосжждашъ, това сж два различни методи, които не дават добри резултати. В свъта или ще хвалят чо¬века, или ще го укоряватъ, или ще бждат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човекъ може да преживее. В всеки даден случай аз требва ясно да съзнавамъ, какво мога да направя съ своя умъ, ка¬кво мога да направя съ своето сърце и какво мога да на¬правя съ силата на своята воля- За всичко това аз требва да си дам правилен отчетъ.
Никога не требва да се нагърбваме съ работа, която не можем да свършимъ. Запримеръ, вие какво очаквахте да придобиете от днешния день? Благословение ли очаквахте? Питам ви: вие, напримеръ, кого мо¬жете да благословите? Бащата благославя само онзи синъ, когото люби. Той даже ржката си не туря върху онзи синъ, когото не люби. Кого благослови Яковъ? Кого благослови Христосъ?—Той вдигна ржцете си и благослови своите уче¬ници, които любеше. Христосъ любъше Йоана, който седе¬ше и физически по-близо до Него, защото Иоан вжтрешно разбираше своя Учитель. Близостьта седи в разбирането. Да любиш ь некого, значи да го разбирашъ. г\ да оцвня-ващъ любовьта му, значи да не злоупотребявашъ никога съ нея. Ще помните следния законъ: ако имате един приятель, той ще ви обича от сутриньта до обедъ, а вие ще възприе¬мате; от обед до вечерьта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия день полюсите на любовьта ще се изменятъ*. от сутриньта до обед вие ще го обичате, той ще възприема; от обед до вечерьта той ще ви оби¬ча, вие ще възприемате. Понекога вие очаквате само да ви обичатъ, търсите човекъ да ви обича. И намирате такъв човекъ. Но за да не изгубите Любовьта, требва да знаете, че в понедЬлникъ сутриньта вие ще обичате, в вторникъ сутриньта ще ви обичатъ, в среда сутриньта ще дойде другъ некой да ви обича и т. н. Затова, всека сутринь ка¬то ставате, ще се запитвате: какво требва да правя тази су¬тринь, да обичам ли, или да ме обичатъ? Ще видите, че този закон е веренъ. Вие казвате: един день, като дойде Христосъ на земята, ще ни научи, какъ да се любимъ. Хри¬стосъ по два пжти нема да дохожда на земята- Той дойде веднъжъ и още не си е заминалъ. От какъ е дошълъ, Той не е напущалъ земята и постоянно говори на хората- Кога¬то казваме, че Христосъ требва да дойде втори пжть на зе¬мята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато ва¬шето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия закон на Любовьта, която Христосъ е вложилъ в сърцата на хората. Всеки, който ви люби, ще запали или вашия умъ, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгоре! Казвамъ: зависи кой ви е запалилъ и какъ ви е за-палилъ. Ако сте барут или динамит и ви запалятъ, ще избухнете, ще експлодирате и от васъ нищо нема да оста¬не. Но ако ви запалят по всички правила на паленето, както Христосъ запалва сърцата на хората, от васъ ще излиза мека, приятна светлина и топлина. Вие казвате: боли ме нещо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всъки човек се радва, че у него вече гори све¬щения огънь на Любовьта. Нема по-красиво нъщо от този свещен огънь!
И тъй, аз ви желая да добиете този свещен огънь на Любовьта, съ който да се запалят вашите умове, ваши¬те сърца и вашата воля или вашите причинни гкпа! През тази година аз искам да станете не от меките хора, но от кротките хора, да наследите земята. Кроткият човекъ е човекъ на Любовьта. Ако немате любовь, не можете да бждете кротки хора. Кротостьта е качество на Любовьта. Когато казваме, че некой човекъ е кротъкъ, ние знаемъ, че той е придобилъ Любовьта, той е придобилъ земята в наследство. Та каквито мжчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си!
Може ли некой от васъ да каже, каква беше главна¬та идея в стихотворенията, които се четоха тази вечерь? Кое от техъ ви се хареса най-много? В първото стихо¬творение се чете за щастието. Какъ мислите, сжществува ли щастие на земята? Аз ви говорихъ за щастието и ви казахъ, че ако чакате щастието да дойде в кжщата ви, то никога нема да дойде, вие требва да отидете при него. Който дири щастието, може да бжде щастливъ, но който го чака на крака да му дойде, никога щастлив не може да бжде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине.
Това стихотворение, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христосъ каз¬ва: „Ново вино не се туря в стари мехове". При това, но¬вото вино не требва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментиратъ, те сж в състояние да пукнат мъхо¬вете. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не треб¬ва да ферментира! Тъй и човекът никога не требва да ферментира. Той требва да си остане винаги младъ. Ако човекъ от раждането до смъртьта си остане все сладъкъ, това показва, че той никога не е ферментиралъ. Ако пъкъ се вкисва в живота си, това показва, че той е ферменти¬ралъ. И религиозните хора могат да ферментирате. Кога¬то искате да ги запазят от ферментация, турят ги в бутилки, запушвате ги, за да не влезат в техъ тия баци¬ли, които сж причина на ферментацията. Има известни мис¬ли у човека, които съдържат в себе си такива сокове, които лесно ферментирате. Преди неколко дни един млад брат казваше: „Остарехме ние вече!" Защо е остарелъ? — Понеже не може да люби, пъкъ и нема кого да люби. Това означава старостьта. Щом старият има кого да лю¬би, подмладява се. Любовьта подмладява хората. Та когато некой човекъ каже, че е остарелъ, това показва, че той е изгубилъ своите мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освен да чака смъртьта си. Това е най-лес¬ното. Смъртьта не дава петь пари за човека. Тя не само че не го цени, но ще накара близките му да му направят ковчегъ, да го приготвят за онзи светъ. Близките му, оба¬че, ще кажатъ: сега ли намери да умира? Да, но смъртьта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвамъ: не е време за умиране. Човекъ тъй требва да се пресели от този светъ, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горните си дрехи, а съ себе си ще вземе най-сжше-ственото. Но да оставим тия неща, те сж алегорични работи.
Човекъ требва да люби! Когато казвамъ, че човекъ требва да люби, не се плашете. Вие требва да разбирате правилно Любовьта; требва да я освободите от всички по-сторонни възгледи, от всички качулки, панделки, съ които сте я натоварили. В Любовьта има светла мисъль. светло сърце и светла сила. По това именно се отличава Любовьта. Тази светла мисъль ще извърши всичко заради васъ. И светлото сърце ще извърши всичко заради васъ. И свет¬лата сила ще извърши всичко заради васъ.
И тъй, запомнете всичко това, което ви казвамъ. Вие пи¬тате: обича ли ме този човвкъ? Щом ви обича, Богъ е, Който обича, н» се съмтевайте! Помнете следното нещо: човекъ не може да обича. Човекът не е Любовь. Той още не се е научилъ на този законъ. Човекът може да те обича, но той е само носитель на Любовьта! Само Богъ е Любовь. Следователно, когато казвате, че обичате неко-го, тогава ще подразбирате, че Богъ се проявява чрез васъ. Когато некой ви обича, пакъ сжщият закон дей¬ствува. Ще знаете, че Богъ се проявява чрез васъ и не¬ма да се съмневате. Господ казва: „Утре, като се явят облаците и засенчат слънцето, вие не можете да обичате. Лжчите не могат да проникнат през облаците". Кой¬то има любовь, требва да се качи над облаците. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си дом и отива при него. По сжщия начинъ, ако ти обичашъ Бога, ще напуснешъ земята, твоята бащиния и ще се качишъ над облаците. И тогава нема да се страхувашъ, че слънцето ще се засенчи. Ти си у дома си вече.
Като ви говоря за Любовьта. вие си представлявате като обект на тази любовь некой човекъ. Затова некоя сестра, напримеръ, ще каже: едно време имахъ един въз-любенъ, но го изгубихъ вече. Не, това не е било никаква любовь. Той е билъ един актйоръ на сцената. Ако този човекъ през целия си живот не е готов да сподели съ тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Чове¬кътъ, който ви обича, дето и да се намира, в Америка, в Африка било, всекога ще ви изпраща своята мисъль, своя-ята сила. За Любовьта времето и пространството немат никакво значение. За онзи, който люби време и простран¬ство не сжществуватъ. В този смисълъ всеки човекъ може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляват нъщо красиво.
Моето желание е да се зароди у васъ красива мисъль. Та като се събудите сутринь, схванете най-малкото в себе си, но това, което е мощно: мощната мисъль, мощното сър¬це и мощната воля. Вие често казвате: аз не искам да бжда под влиянието на когото и да е, искам да бжда гос-подарь. — Никога не можете да бждете господарь. Всеки човекъ, който иска да бжде господарь в света, непремен¬но ще бжде робъ. Аз бихъ желалъ да видя н-бкой човекъ свободенъ. Нема свободни хора в свъ"га. Никой царь не е свободенъ. Никой учен човекъ не е свободенъ. Свободата седи в следното: Богъ да живее в насъ, и ние да живъ-ем в Бога. И Христосъ казва така: ,,Аз съм в Отца си, и Отецъ ми е в мене". Това е великата свобода на жи¬вота. Човекъ трЪбва да подържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза в едно от стихотворенията тази вечерь: ,,Ако съм поетъ, бихъ възпЪлъ скръбьта и страданията*'- Да, така е, скръбьта и страданията се понасят само съ Любовьта. Тъй мисли само любещия човекъ, а човекъ, който нема любовь, даже и съ малкия си пръст да го докоснете, ще каже: втори пжть не искам да те видя!
Та сега смело мога да ви кажа, че днешният изгрев на слънцето е от извънредните. От какъ е започнало нашето дело, почти не е имало такъв изгревъ. Той е епо-халенъ. Ще видим какъв ще бжде изгрЪвът следната година. Каквото успехте да възприемете тази сутринь, то ще бжде за васъ благословение. Аз мога да уподобя дне¬шния изгрев на Божията Любовь. Желая на всички ви
да мязате на днешния день, да носите благата на този день и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днесъ.
И тъй, бждете уверени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бжде. Като казвамъ, че ще бжде всичко, което искате, ка¬кво подразбирамъ? — Ще бжде всичко онова, което ние искаме, и което Господ иска. Яко ние правим всичко онова, което и Господ прави, ще бжде. И най-после, вси¬чко онова, на което Богъ е турилъ начало в света, на което и ние сме турили начало, ще бжде. Правилно тръбва да разбирате, какво значи да искате и да се осжществи вашето искане. Значи, ще бжде, т. е. ще се реализира са¬мо онова, в което има съгласие между Бога и васъ. Ис¬кате ли това, което Богъ иска, ще бжде! Вършите ли зае¬дно съ Бога това, което Той върши, ще бжде! Туряте ли начало на нъщо, на което и Богъ туря начало, ще бжде! Когато се реализира всичко онова, което Богъ е намис-лилъ да направи, ще опитате думите на апостолъ Павелъ, който казва: „Нито око е видело това, което Богъ има да направи; нито в ума на човека е идвала мисъль за това, което Богъ е приготвилъ за тези, които Го любятъ". Днесъ всички съзнателни хора се приготовлявате за този славене день. Яко Любовьта ви посети сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържамъ! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовьта. Тя изисква ге¬рои хора. Вие ще се разтопите от нея като лоена свещь. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да светите. Топенето на свещьта показва, че не е добро¬качествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите без да изгаряте и от васъ да излиза топлина и светлина.
Яз ви поздравлявам съ новата година на Любовьта! Желая ви да бждете тъй ефирни, както Любовьта, и слън¬цето на душата ви да изгрева и да залезва тъй, както днешното слънце изгре и залезе!
Само Божията Любовь е Любовь.
Беседа, държана от Учителя на 22 Март — духовната година — 1927 г., в гр. София.