(Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ОСКУБАН == След като бях минал голямото изпитан…) |
(→ОСКУБАН) |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
== ОСКУБАН == | == ОСКУБАН == | ||
| − | След като бях минал голямото изпитание през 1942 | + | След като бях минал голямото изпитание през 1942 година, един пролетен ден на 1943 година съм на Изгрева. Нещо помагах на бай Ради, нашият мил и симпатичен брат, който с похвално усърдие се грижеше за малкото ни стопанство. Гледам по пътеката, която минава покрай боровата горичка, с бавни стъпки да се задава Учителя, идвайки от стаичката си. Спря се на пътеката, на възможно най-близко разстояние до мен и ме гледаше. Разбрах, че иска да ме види, за да ми каже нещо. Отидох веднага. Когато се изправих пред Него, видях лицето Му измъчено и погледът Му също така, както беше преди голямото изпитание, което преживях. Тревожно зачаках, а Той ме погледна и с тих глас рече: "Спазвай законите, Николай!" От думите Му нищо не разбрах, за какви и кои закони да спазвам. Не Го запитах за пояснение. После разбрах, че ставало въпрос за законите, които ще дойдат в страната ни след 9 Септември 1944 година. "Защо? - с нарастваща тревога, запитах аз. - Пак ли ще мина през нови изпитания като онези с бесилката?" - "А не, не, този път ще бъдеш оскубан" - добави Учителя със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение, разбрах само, че предупреждението Му се отнася до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него, също и този път не Го запитах да ми поясни казаното. |
| − | По това време търговията със стоки от първа | + | |
| − | През месец април 1944 година бях взет от военните в запас. Нашата група се състоеше от по-възрастни хора и | + | По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни потребности. Производството на тези стоки беше обект преди всичко на занаятчийството, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване. Занаятчиите, тези трудолюбиви, сръчни и находчиви хора, постигаха с примитивни средства и съоръжения, похвални резултати. За производство и търговия с тези стоки ограничения нямаше и затова не можех да разбера казаното от Учителя. Какви закони да спазвам? Аз не знаех, че само броени дни и месеци след това, ще настане коренна промяна в стопанския ни живот и че тези Негови думи се отнасят именно за това време. |
| + | |||
| + | През месец април 1944 година бях взет от военните в запас. Нашата група се състоеше от по-възрастни хора и затова ни изпратиха да изпълняваме трудови задачи, някъде към гръцката граница. Откъснат и далеч от населените пунктове, поне аз нямах възможност да чуя някакви новини. Така прекарвайки, без връзки с външния свят, изтекоха дните до 9 септември. Един-два дни около тази дата лагерът ни някак особено притихна, спряхме работата и никой не можеше да каже защо и докога. След няколко дни прекарани така, изведнъж се получи нареждане да се приберем в София за уволнение. Едва когато наближихме столицата, тогава чак научихме за промяната. Тази откъснатост от пет-шест месеца, без новини, ме беше лишила от възможността да следя събитията. Затова не схванах промяната като нещо особено. След уволнението си, продължих своята работа с още по-голям импулс и то в същото направление. Пазарите се оживиха, хората се поуспокоиха, а занаятчиите с още по-голяма сила се заловиха за своето производство и го носеха за пласмент при мен. Това създаваше топла и сърдечна връзка помежду ни. Работата си движех с устрем и поласкан, че съм в услуга на тези дребни съществувания и че улеснявам техния живот. По-късно, когато започнаха да излизат наредби за ограничаване на частния сектор, не можех да допусна, че ще се стигне до такава пределна крайност в ограничаването и на най-дребните частници. Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези хора, в името на които дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те, занаятчиите, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произвеждат стопански ценности. Дадох писмени обяснения на един от първите хора на новата ОФ-власт, който оцени правилно както моята дейност, така и тази на занаятчиите. Така и не отделих време и внимание, за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа, ме беше изцяло завладяла. По-късно се опомних, разбрах, че за тях най-важното е пълната ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност - това беше моята грешка. В началото на 1952 година органи на Столичния градски народен съвет, занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, конфискуваха намерената в склада ми стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона. С това бях не само оскубан, но и напълно обезличен и ликвидиран. Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава да преустановя всяка търговска дейност? В ушите ми звучаха само думите Му: "Не, не, този път ще те оскубят." | ||
По-късно разбрах, че и законите на справедливостта не съм спазвал напълно. | По-късно разбрах, че и законите на справедливостта не съм спазвал напълно. | ||
Текуща версия към 17:27, 16 юни 2010
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ОСКУБАН
След като бях минал голямото изпитание през 1942 година, един пролетен ден на 1943 година съм на Изгрева. Нещо помагах на бай Ради, нашият мил и симпатичен брат, който с похвално усърдие се грижеше за малкото ни стопанство. Гледам по пътеката, която минава покрай боровата горичка, с бавни стъпки да се задава Учителя, идвайки от стаичката си. Спря се на пътеката, на възможно най-близко разстояние до мен и ме гледаше. Разбрах, че иска да ме види, за да ми каже нещо. Отидох веднага. Когато се изправих пред Него, видях лицето Му измъчено и погледът Му също така, както беше преди голямото изпитание, което преживях. Тревожно зачаках, а Той ме погледна и с тих глас рече: "Спазвай законите, Николай!" От думите Му нищо не разбрах, за какви и кои закони да спазвам. Не Го запитах за пояснение. После разбрах, че ставало въпрос за законите, които ще дойдат в страната ни след 9 Септември 1944 година. "Защо? - с нарастваща тревога, запитах аз. - Пак ли ще мина през нови изпитания като онези с бесилката?" - "А не, не, този път ще бъдеш оскубан" - добави Учителя със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение, разбрах само, че предупреждението Му се отнася до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него, също и този път не Го запитах да ми поясни казаното.
По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни потребности. Производството на тези стоки беше обект преди всичко на занаятчийството, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване. Занаятчиите, тези трудолюбиви, сръчни и находчиви хора, постигаха с примитивни средства и съоръжения, похвални резултати. За производство и търговия с тези стоки ограничения нямаше и затова не можех да разбера казаното от Учителя. Какви закони да спазвам? Аз не знаех, че само броени дни и месеци след това, ще настане коренна промяна в стопанския ни живот и че тези Негови думи се отнасят именно за това време.
През месец април 1944 година бях взет от военните в запас. Нашата група се състоеше от по-възрастни хора и затова ни изпратиха да изпълняваме трудови задачи, някъде към гръцката граница. Откъснат и далеч от населените пунктове, поне аз нямах възможност да чуя някакви новини. Така прекарвайки, без връзки с външния свят, изтекоха дните до 9 септември. Един-два дни около тази дата лагерът ни някак особено притихна, спряхме работата и никой не можеше да каже защо и докога. След няколко дни прекарани така, изведнъж се получи нареждане да се приберем в София за уволнение. Едва когато наближихме столицата, тогава чак научихме за промяната. Тази откъснатост от пет-шест месеца, без новини, ме беше лишила от възможността да следя събитията. Затова не схванах промяната като нещо особено. След уволнението си, продължих своята работа с още по-голям импулс и то в същото направление. Пазарите се оживиха, хората се поуспокоиха, а занаятчиите с още по-голяма сила се заловиха за своето производство и го носеха за пласмент при мен. Това създаваше топла и сърдечна връзка помежду ни. Работата си движех с устрем и поласкан, че съм в услуга на тези дребни съществувания и че улеснявам техния живот. По-късно, когато започнаха да излизат наредби за ограничаване на частния сектор, не можех да допусна, че ще се стигне до такава пределна крайност в ограничаването и на най-дребните частници. Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези хора, в името на които дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те, занаятчиите, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произвеждат стопански ценности. Дадох писмени обяснения на един от първите хора на новата ОФ-власт, който оцени правилно както моята дейност, така и тази на занаятчиите. Така и не отделих време и внимание, за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа, ме беше изцяло завладяла. По-късно се опомних, разбрах, че за тях най-важното е пълната ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност - това беше моята грешка. В началото на 1952 година органи на Столичния градски народен съвет, занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, конфискуваха намерената в склада ми стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона. С това бях не само оскубан, но и напълно обезличен и ликвидиран. Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава да преустановя всяка търговска дейност? В ушите ми звучаха само думите Му: "Не, не, този път ще те оскубят." По-късно разбрах, че и законите на справедливостта не съм спазвал напълно.