Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ОСАТА
По обяд, през един горещ летен ден, се прибирам вкъ¬щи. Гледам в съд с вода, поставен на слънце, да се дави една оса. Исках да й помогна да излезе от това положение и зато¬ва си послужих да я извадя с първия предмет, който ми по¬падна в ръка. Това беше малко кръгло огледалце. Поставих огледалцето пред осата, тя бързо мина по него и още по-бързо ме ужили по палеца. След малко ме засърбя ужилено¬то място, скоро този сърбеж премина навсякъде. По тялото ми излязоха жълти петна, които бързо растяха. Не можах повече да стоя на крака. Легнах на легло, а близките ми, из-плашени, отидоха при Учителя, да искат от Него помощ. Уплаших се и аз, още повече, че наскоро бях чел за един владика, починал от ужилване на пчела. Учителят посрещ¬нал близките ми и им казал: "Няма му нищо, да пие топла вода." Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това вече бях напълно здрав. Ободрен, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам Учи¬теля е там. Като ме зърна, усмихна се, приближи се и ми каза: "Ти малко се поуплаши, знаеш ли какво значи това?". "Не, не зная" - отговорих аз. "Това значи - продължи Той, -че ти не трябва да даваш път на злото." Замислих се и си припомних един разговор, в който Учителя изтъкна, че ко¬гато човек има да разрешава някой въпрос, то и бялата, и черната ложа му дават съвети и препоръки. А човек е сво¬боден да избира. Избере ли препоръките на Доброто, злите агенти се оттеглят и човекът остава да се проявява под вли¬янието на добрите сили: "Не давай път на злото"; "Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да усети¬те, те ще ви заробят". 92