Младежки окултен клас - ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934-1935)
КНИГА: Права обхода и права постъпка
ОРГАНИЧЕСКИ, ДУХОВНИ И УМСТВЕНИ СИЛИ В ЧОВЕКА
Царят на сръднята – Изходът – Правата мисъл – Мисълта
Отче наш
Какви бяха основните положения на миналата лекция? (Природата има за предназначение да научи хората да мислят. Всички мъчнотии, страдания и задачи са разрешими за човека, само той да намери метода, по кой начин. Всички задачи за човека са разрешими.)
Как схващате вие мъчението и страданието, има ли различие между страдание и мъчение? Човек се мъчи да постигне нещо и страда за нещо. Тази дума "мъка" се е раздвоила. Мъчи се да постигне нещо. Мъчи се този човек или мъчат го. Можете ли да кажете "страдат го"? (Не.) Защо можеш да кажеш "мъчат го", а не можеш да кажеш "страдат го"? Кое е по-благородно, да се мъчи човек или да страда? Тогава едни и същи ли са причините, които причиняват страданието и които причиняват мъчнотиите? Според новото разбиране страданието по огъната линия ли върви, по изпъкнала или по права линия? И мъчението по каква линия върви в геометрията? Коя част от геометрията изучава мъчението? Като ученик кои линии му са най-подходящи? Специалността на мъчението каква е?
Сега ви задавам въпроса, на който не може да намерите връзката. За пример ако ви се даде един музикален тон, (Учителят взема един тон с глас, спокойно). Какъв тон е това? На пианото го намерете! (Тонът фа). То е българското фа. Аз вземам: фа бемол и фа диез ,сол бемол и сол диез ,и ла диез. Сега трябва да намерим най-първо в коя система е ла. Значи в една гама можеш да научиш тоновете. Но щом мине в по-горна гама, не можеш да ги различаваш. Има една естествена гама, отдето започват тоновете. Но щом минеш в друга, тоновете трябва да се различават.
Имате скръб, имате и мъчение. При скръбта какво имате? (Бемол). А при мъчението? Тогава има бемоли, които са влажни. Нали казват: Тонът е сочен и сух тон. Казват: "Сухо пее той". Значи тонът е сух. В музиката тонът може да бъде влажен и сух. Или другояче казано, има известни тонове, които са остри и меки.
Страданието върви по изпъкналите линии, а мъчението върви по вдлъбнатите. Едно мъчение в света не можете да го поправите, ако не разбирате закона. За да поправите мъчението, трябва да минете от едно състояние в друго: от едно състояние на една огъната линия, дето нещата се събират, в друго състояние, дето нещата се разпръсват. Та понякой път човек от страданието може да мине в мъчението, а някой път от едно състояние на мъчение може да мине в състояние на страдание. Тогава хубаво е, че те мъчат. Като те мъчат, ще те накарат да работиш. За пример волът, като го впрегнат, той страда ли или се мъчи? Той с хиляди години е бил под крушата, ял и пил, въртял си опашката. Господарят казва: "Я вземи това дете и го накарайте да се учи!" Впрегнали го и той се учил да работи нещо. Ние разглеждаме нещата някой път много повърхностно. Да кажем, един човек го мъчат. Майката понякой път, когато детето не иска да даде нещо, което е взело, взема му го насила от ръката и то плаче. А страданието има повече вътрешен дълбок характер.
Човек, който може да страда, има нормален характер. Мъчението има повече физически характер. Когато човек се мъчи, той е на физическото поле. А когато страда, има повече духовен характер. Сега не е въпрос за страданието. Но от какво зависи силата на човека? – Човек може да бъде силен, ако е физически силен. От какво зависи неговата сила? – От неговата воля. Ако физически работи неговото тяло – от неговите мускули. Значи от мускулите му зависи, зависи и от стомаха му. Стомахът е център на физическата сила на човека. За да бъде човек физически силен, непременно трябва да има един отличен стомах. Физическата сила на човека е в стомаха и в неговата симпатическа нервна система. Тя е раздвоена. Физическото здраве зависи от силата на човека. А духовната сила на човека зависи от неговите чувства, от неговото сърце. Духовната сила на човека зависи от неговата дихателна система. Ако той диша правилно, той е духовно силен. Пък ако функционира добре неговата мозъчна система, нервната му система, той умствено е силен. Умствената сила на човека зависи от неговата нервна система. От нервната система зависи силата на човешката мисъл.
Следователно за да бъде силен като човек, той трябва едновременно да бъде силен и във физическия свят и в духовния свят и в умствения свят. Трябва трите вида сила да се съединят. Да допуснем, някой път вие се усещате слаби да вършите някоя работа. По някой път усещате някаква слабост. Един човек, който има навик да пие или да пуши тютюн – някои придобиват тези наследсвени черти, казва: "Слаб съм!" В какво седи слабостта? Във физическия свят ли е слабостта или в духовния свят, или в неговата мисъл, в неговите чувства? Причината е в сърцето – удоволствието да пуши и да пие. И той не знае откъде да започне и да го поправи. Физически не можеш да го поправиш. Искаш да не пиеш, а пиеш. Можеш да мислиш, че не е право. Ще ти се смеят хората, а като дойдеш на скришно вдигнеш чашата и пиеш. Не, че нямаш сила. Как нямаш сила да откажеш? А като че ръката ти не е в сила да стори това. Казваш: "Не мога!" А не, че не можеш, може той! Значи може да пие, а не може да се откаже да пие.
Тогава тази слабост пиенето, по каква линия върви? По огъната линия ли или по изпъкнала линия? – Огъната. Следователно пиянството по този начин за да го поправите, трябва да разберете закона на линиите. Ако може да измените тази огъната линия в обратна посока, да направите състоянието си изпъкнало, вие ще се освободите от пиянството. Невъзможното за нещата в едно отношение е възможно в друго. Искате да прегърнете някого. По каква линия вървите? (Права). Права ли е? Че как, ръцете се огъват – огъната линия. А искате да се освободите от прегръщане. Отстранявате с ръцете си. Искате да кажете, че не е време за прегръщане. Има известни закони в човешкото естество, които функционират. Трябва да дадете насока на вашите сили, които функционират във вашия физически, духовен и умствен свят. И каквато насока дадете на вашите сили, такъв резултат ще имате. Ако вие се намерите в една долина, в една площ със стръмни прегради, тогава какво може да направите? Как може да излезете нагоре? Отвесни стени има долината. Какво може да изнесете от долината нагоре? Трябва много да мислите. Сега всичките мъчнотии произлизат от факта, че вие най-първо се намирате във физическия свят и не знаете как да постъпвате; намирате се в духовния свят при известни външни мъчнотии и не знаете как да постъпите; намирате се при известни мъчнотии в умствения свят, пак не знаете как да постъпите. Има обикновени работи, които са станали наследствени.
За пример една птица много лесно може да се научи как да хвърка. Но ти накарай един човек да хвърка, трябва дълго време да мисли човекът. Не е лесно. Човек сега се учи да хвърка и още не се е научил. Колко души могат да хвъркат сега? Идва един, който разполага със средства, отворил е училище и кара хората да хвъркат. Но туй хвъркане е доста механическо, защото един аероплан, щом се развали, моторът не може да функционира и веднага авиаторът пада. Когато при една птица туй не се случва, много по-съвършено е хвъркането там.
Аз искам да ви наведа на ония отношения, които съществуват. Човек може да се научи да хвърка, но той трябва да мисли. Въпросът е за силата. Значи има физически сили. Трябва да разберете закона. Искате духовно да бъдете силен, непременно човек трябва да има три вида сили, с които да регулира физическите, духовните и умствените сили. Вие не може със своите физически сили да работите в духовния свят. Силният човек във физическото поле може да постигне всичко, а в духовното поле не може. А с духовните сили не може да постигнеш нещо на физическото поле. С умствените си сили ти можеш да постигнеш нещо в умствения свят, но в духовния свят не можеш да постигнеш, но има пътища, с които можеш да победиш силата от един свят в друг. Сега въпросът се заражда, как? За пример имате лед, вода, имате една буца вода. Жаден сте. Какво трябва да направите с тази буца? Трябва да я разтопите. С какво? С огън, с топлината. Имате в джоба си една кутия кибрит. Драснете, запалите огън, турите буцата в чашата вътре и тя се стопи.
Имате един навик да се сърдите. Какво нещо е сръднята от психологическа гледна точка? Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сърдили сте се. Някой път подбудителната причина на сръднята е много малка, но сърдите се. Коскоджа човек, а се сърди! По каква линия върви сръднята? За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един свой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи и веднага се разсърдваш. Има степени на сръднята. Някой път сръднята е по-благородна. Някой път казват: "Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се". Но има една сръдня, която е естествена. Нещо не става както ти искаш, сърдиш се, някой път искаш да отвориш вратата, пък тя се запънала, не се отваря. Ти се разсърдиш и дръпнеш вратата. Когато се сърдиш на един човек, има причина, но да се сърдиш на вратата, какъв смисъл има? Тя не те разбира. Или с ключът не може да отвориш, ти се сърдиш и удряш ключа о земята. Питам, защо удряш ключа о земята? Не зная, хвърлили ли сте някой път ключа?
Ако едно число от едно до десет се повтаря 11 пъти, какъв закон има? Какво число е то? Вземете от 10 до 20 колко пъти се повтаря 1 ? (11 пъти). А 2 колко пъти се повтаря? (Два пъти). От 1 до 10 колко пъти се повтаря двойката? Тройката колко пъти се повтаря? (Два пъти при 3 и 13). Добре. Туй число, което 11 пъти се повтаря, каква роля играе тогава? Едното от 10 до 20 се повтаря 11 пъти. Двете от 20 до 30 се повтаря пак 11 пъти. А едното от 20 до 30 колко гласа има? (Само един глас – 21).
Вие трябва да разберете закона: ако сте в една своя собствена гама, вие сте господар във вашия живот, гама е това, аз разбирам при условията, при които вие сте господар, вие имате 11 гласа. Числото 11 в дадения случай показва, че сте свободен. Защо имате 11 гласа във вашата гама? И числото 11 е гама на свободата. Но тя е закон само на света. Само законът на Любовта дава 11 гласа на човека. Само Любовта може да ти даде 11 гласа, а всички други, дето и да се намират, дават само един път право, по един глас, толкова ти дават. Щом си в една чужда гама, ти имаш само един глас. Щом си в своята гама, имаш 11 гласа. Следователно трябва да преведеш единия глас, който имаш. Някой път, за да влезеш в своята собствена гама, трябва да я разбираш. Това е закона на разбирането! Отношенията, които съществуват, трябва да се разберат. Някой път вие казвате: "Защо нещата стават тъй"? Тогава ти си влязъл в една чужда област. Ще се повърнеш в света, към който принадлежиш, в един свят, в който ти си член. Щом влезеш в един друг свят, ти ще имаш само един глас. Като гражданин на българската държава, колко гласа ще имаш? Като отиваш да гласуваш, колко пъти можеш да гласуваш? Представете си, че вие гласувате за един общински кмет. (По закона веднъж може да се гласува). Отивате да ядете. Колко пъти може да ядете на ден? Сутрин един път, на обяд един път и вечер пак един път. Но сутринното ядене, обедното ядене и вечерното ядене се различават. Има грамадна разлика в това, което сутрин ядеш, на обяд и вечер. Сутрин човек има едно разположение, на обяд има друго разположение и вечерно време -друго. Трябва да се разбира психологията на човешкия организъм.
Сега въпросът е за ония сили, с които човек разполага. Да се намери човек в своето здравословно състояние, непременно трябва да има едно вътрешно съчетание между неговите физически, духовни и умствени сили. Той трябва да разбира законите. Сръднята от какво произтича? Представете си един баща има едно дете, той го гледа. Детето помилва баща си с ръката. Приятно му е на бащата. Но той седи и си работи. Ако е учен човек може да си пише нещо, приятно му е, не му прави никакво впечатление, че детето го милва, че го глади по главата. Но почне това дете да го дърпа, хване един косъм от главата, от брадата му. На бащата най-първо му е приятно, но като изтегли един косъм, втори, трети, четвърти косъм от брадата, какво ще направи бащата? Най-първо ще се зароди едно чувство на недоволство. Недоволството на бащата ще се превърне в една малка сръдня. Защо детето си е позволило да изтегли един косъм от брадата на баща си? И защо бащата не може да даде един косъм? Във вас седи един въпрос. Ако знаете вие как да го разрешите, ако знаете дълбоките вътрешни причини, то вие щяхте да прогледнете. Туй дете идва и хваща един косъм от брадата на баща си и го тегли, иска да го изтегли. При това на баща му е неприятно да му теглят косъм от брадата. (Не се знае сега туй дете има ли чувство, че създава страдание на баща си?) Не, то това не мисли. Иска да знае основа има ли този косъм или е залепен само. Иска да знае дали баща му е дегизиран.
Аз вземам примера само да обясня психологията на сръднята. Ние се отдалечаваме от въпроса. Какви са вътрешните побуждения на детето, ние не знаем. Какви са вътрешните побуждения на бащата и тях не знаем. Но детето хваща един косъм и си го тегли. Нему му е приятно да тегли един косъм. Трябва му косъма. Аз съм виждал как някоя мома с дълга плитка, тъкмо се е разшетала и момъкът хване един косъм и тегли. За работа му трябва. Изтегли един косъм. Нали ви трябва някой път едно въженце, един дълъг косъм? Има дълги косми. Сега какви са подбудителните причини? Но когато се изтегли косъмът от брадата на бащата, ще се образува едно чувствуване. След време може да се превърне в една малка неприятност на бащата. И ако му се изтеглят 3 - 4 косъма от неговата брада, той може да се разсърди. Ако обича много детето, какво ще каже? Вие теглили ли сте косъм от брадата на баща си? Ако кажете, че не сте теглили косъм от брадата, зная че е млад бил бащата. До 45 години в ранна възраст баща ви си е бръснал брадата.
На какво отдавате сръднята? Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви. Туй теглене може да се превърне на сръдня. Но някой път може да дойде някой да ви каже: "Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас". Вие пак може да се разсърдите. Питам: в първия случай теглят от брадата ви косъм, от туй теглене се образува сръднята; във втория случай са казали нещо лошо за вас, пак се образува една сръдня, на какво се дължи тази сръдня? В първия случай сръднята се дължи на това, че искат да ви вземат един косъм от брадата. Това е на физическото поле. Във втория случай, че казали за вас някоя лоша дума, вие пак се разсърдите. Взели ли са нещо от вас? Брадата все се дърпа, засягат се чувствата. В какво отношение се засягат? Туй е вече от духовния свят, казали нещо за вас. А сега дайте ми един пример, една сръдня от умствен характер, от умствения свят. Вие може да имате един счетоводител, когото сте поставили да ви замества, пък той е турил погрешни числа и задраскал сметките в тефтерите ви. Ако обърка сметките ви, пак ще се разгневите: "Обърка ми този човек сметката!"
В първия случай бащата се сърди за един косъм от брадата, във втория случай се сърдите, че казали някъде една обидна дума за вас, а в третия случай се сърдите, че турили забъркани числа в счетоводната ви книга. Забъркана е сметката. Пак дойде една малка сръдня. Е, какво трябва да правите, щом ви забъркат сметките? Ще отидете да ги изправите. Тия забъркани числа ще се поправят с една червена линия. Някой казал нещо лошо за вас. В духовния свят пак се разсърдите. И в умствения свят една червена линия отгоре на числата – ще поправите погрешката. Сега в духовно отношение как ще поправите обидата? Ще теглите пак една линия, ще кажете: "Туй, което той е казал, не е право"! И ще турите отгоре какво трябва да каже. Той е казал за вас: "Той е един шмекер". Ще кажете: "В мен няма никакво шмекерство, аз съм човек на истината. Право трябва да говоря". Ще зачеркнете "шмекерството" и ще кажете: "Аз не съм шмекер, погрешно е". Така трябва да поправяте, ако искате да се освободите от сръднята. -"Ама аз чух за вас това и това". Точно за тази дума, ако е крива, турете правата дума. Ако вие бяхте на негово място, какво трябваше да кажете? Ще кажете: "Той е отличен човек, справедлив, много добър е той". Щом не е тъй, вземете да коригирате в себе си тази погрешка. Вие някой път не коригирате вашите погрешки, а търсите хора отвън да ви ги коригират. Веднага турете червената линия отгоре и кажете правата дума.
Добре! Детето изтегли косъм, как ще се поправи погрешката? Да кажем, че вече детето е изтеглило пет косъма от брадата, как ще се поправи тази погрешка? Много работи трябва да знае човек, за да може да се изправи. Някой път ние се стремим да оправим някои работи, някои хора искат да оправят обществото, да турят закони. Туриш един закон, нищо не оправя. Туриш втори закон и той не оправя, трети, четвърти закон. И тъй се наредят ред правила. Трябва човек да има едно разбиране на вътрешното естество. Този баща, при такова дете, трябва да е добър баща. Друг пример. Аз ви навеждам пример за свободата. Бащата е богат. Той иска да си води сметките. Касата е отворена. Парите са там. Туй дете в първия случай идва и тегли косъм от брадата на баща си, а във втория случай, като види касата – много злато, банкноти, монети, бръква и си взема една монета. Туря я в джоба си, после бръква още веднъж и пак туря в джоба си, трета, четвърта монета и все ги туря в джоба си. В първия случай тия косми от бащата са изтеглени. Трябва да знаете да превеждате. Ще преведете сега космите. Те са изтръгнати вече, от косата са взети. Детето не пита: "Може ли, татко, или не?" Същото прави и с монетите, взема две-три и ги туря в джоба си. Какво трябва да прави бащата сега? Още един пример. Ако тия пари са негови, тогава нека си вземе. Но тия пари от касата не са негови, а са чужди. Бащата има да плаща някоя полица. Той е определил тази сума да даде и не трябва да липсва нито един лев. А детето взема пет от тази полица. Какво трябва да прави бащата с туй дете? -Ще хване детето и ще изтръгне космите. Той ще бръкне в джоба на детето и ще вземе парите назад.
В дадения случай ние представяме работите в най-лесния им вид. Детето не че е толкова лошо, обича баща си, но не влиза в положението му, когато той си гледа сметките. Много малка е погрешката на детето, но няма никаква морална умисъл.
Сега какво заключение бихте направили? -Човек, за да оперира във физическия свят, в духовния и в умствения свят със своите сили, той трябва да разбира законите, да знае в дадения случай как да употреби силата си. Де е погрешката на детето, което е взело парите? Значи щом е взело от баща си пари без позволение, то не е от много умните деца. То трябва да пита баща си, да вземе ли или не? То взе без да пита баща си и ги тури в джоба си. Тогава разграничете. Допуснете, че в дадения случай детето е причинило една малка сръдня на бащата, нали? Но бащата, със своето поведение, е дал един урок на детето, че и то се е разсърдило. Питам: тия две сръдни от какъв характер са? Бащата се разсърдил, понеже детето не постъпва умно. А бащата е дал едно морално изправление на детето и детето се е разсърдило. Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините за боя? То изхожда от своето гледище. То мисли, че има право да вземе тия пари.
Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата сръдня: сръднята на един баща ли е у вас или сръднята на едно дете. Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази сръдня. Сръдня на баща ви ли е или сръднята на детето е у вас. Пък трябва да знаете как да я изправите. Ако е сръдня на бащата, как ще изправи той своята сръдня? Бащата отива да изпраща своята полица. Вижда, че пет златни монети няма, а знае, че в къщата му никой не е влизал. Тия пари той ги е броил. А детето е бръкнало и взело парите, без да каже на баща си. И бащата ще почне да разсъждава, къде са се изгубили парите. Той пита детето дали ги е взело. И тогава детето, ако е похарчило парите и го е страх от баща си, ще излъже, че не е взело. Но да кажем, детето каже: "Аз взех парите". Бащата каже: "Дай парите"! И взема златните монети. Сръднята вече се лекува. Второто положение, детето си позволи да лъже и каже: "Не съм взел парите". Тогава бащата може да употреби крути мерки и може да накаже детето. Тогава туй дете може да се разсърди, че баща му го е бил за парите, че не е щедър, че не иска да даде.
Тия са погрешките, които вие постоянно правите в живота си и казвате, че провидението спрямо вас е жестоко. Всичко каквото желаете, искате да го имате. Задигнали сте пет лири златни, турили сте ги в джоба. И като ви ги вземат назад и не ги оставят в джоба ви, вие се сърдите. Или някое ваше мимолетно желание не е постигнато или някоя ваша мисъл или постъпка и вие постоянно се дразните. Трябва да се разгледа живота основно. Вие живеете в един разумен свят. Ако едно ваше желание не може да се постигне, няма условия, чакайте за условията! Пък ако едно ваше желание се постигне, условията са благоприятни. Но чакайте ден, два, три, четири до седем и 365 дена в годината, може в последния ден да се изпълни желанието ви. Имате едно желание, което може да се изпълни в един ден. Тогава отношението: денят има 24 часа, ще чакате един от тия часове. В 24 часа може да се изпълни желанието ви. Желанието ви може да се изпълни в една седмица. Ще чакате седем дена. Желанието ви може да се изпълни в един месец. Условията са 30 тогава. Желанието ви може да се изпълни в една година. Условията са 365. Това са парите. Искате да постигнете едно желание, ако е за един ден – 24 часа ви трябват; ако е в една седмица – 7 дена ви трябват; ако е в един месец – 30 дена ви трябват; ако е в една година – 365 дена ви трябват. Туй трябва да го имате предвид. Човек, който така не мисли, той всякога може да се разгневи, да се разсърди. Сръднята показва, че туй дете не мисли.
И за мен, когато ми кажат, че някой се разсърдил, аз казвам: Не мисли той. Щом мислиш, няма да се разсърдиш. Щом не мислиш, ще се разсърдиш. Свършил си нещо, за което не може да се разсърдиш. Всякога сръднята произтича от основното положение: хората не мислят. Тогава, щом се разсърдиш, ще кажеш: "Трябва да мисля!" Нищо повече. Ето лекуването на сръднята. Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави сръднята? Грамадна енергия е тази и много микроскопическа. Има такива сръдни, които са като едно лъхане, като туй веене на дамите, като се поразсърдиш, че ти е малко приятно, като да се духаш. Но в тази приятност ти вече си изхарчил доста енергия. И 10, 15, 20 пъти на ден и в 365 дена, така като се сърдиш, ти един ден ще станеш неврастеник.
Като дойде сръднята, кажете: "Мисли, мисли, мисли"! Така ще можеш по обратен път да възвърнеш онази енергия, която тялото е изгубило. А човек трябва да пази равновесие на вътрешните сили, които има в тялото си. Здравословното състояние на човека зависи от силите на неговото физическо тяло – стомаха, от силите на духовния свят – на неговата дихателна система и от силите на умствения свят – от функционирането на неговата нервна система. Това е един начин за самовъзпитание, един правилен път за самовъзпитание, при което човек трябва да се постави, за да има постижение. Ако този закон нямате предвид и ако по старите пътища вървите, ще имате едни резултати. Ако по новите пътища вървите, ще имате други резултати.
Сега за една седмица направете един опит. Вземете си едно тефтерче и вижте колко пъти ще се разсърдите през седмицата. За седем дена ще е тази задача. Колко пъти ще се разгневите. И си помагайте с най-кратката формула. Направете един опит.
/6 часа и 10 минути / /Младежки окултен клас - 14 - та година/ 26-та лекция държана от Учителя на 10 май 1935 г. 5 ч.сутринта, София, Изгрев