от ПорталУики
Версия от 13:39, 19 юни 2010 на Ани (Беседа | приноси) (Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСК…)

Направо към: навигация, търсене

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА

Предавам разказаните от Милка Периклиева спомени, като активна участничка в опита за внедряването на Панев-ритмията в българските училища, тъй като тя беше лишена от възможността да ги напише. "Имах - започна Милка - приятелски връзки с една близка на Лулчев, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах и водехме разговори. Той всякога е подчертавал, че Учителя много държи на Паневритмията. Учителя е искал цар Борис да знае, че за спасението на Бъл¬гария и на българския народ, трябва да се приеме Паневри¬тмията. Аз не мога да приема, че Лулчев не е казал това на царя." По това време Милка е учителка в детските градини на София. Един ден тя получава бележка да се яви при секре¬таря в Министерството на просветата - Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, като предполага, че ще й искат обяснения във връзка с нейните убеждения като пос-ледователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя го¬дина Милка е получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 го¬дина Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министьр-председател на България, съставя новия си и последен министерски кабинет, в който минис¬тър на Просветата става професор Богдан филов, а секре¬тар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 година или в началото на 1940. На 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министьр-председател, а секретарят на Просветата Борис Йоцов - министър на Просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъ-ществяването на този велик план и колко време е пропиля¬но в колебание и отлагане от страна на Милка, за да не се реализира то. И така, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов. 195

"За голяма моя изненада Йоцов ме посрещна мног: добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме за¬пита къде съм учителка, как работя и пр. Отговарях пред¬пазливо и внимателно. Казах му, че съм учителка в учили¬ще "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" ж допълних, че през летните месеци съм учителка и в детската градина при Близкоизточната фондация. Там имаше игри¬ще, идваха учители от цяла България, където изкарваха кур¬сове за ръководители на летните детски игрища. Тези учите¬ли бяха насочвани от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Йоцов, той ме запи¬та: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата?" Изредих програмата си, която прила¬гам на игрището, като изтъкнах авторите, от които съм се ползвала, споменах и мои лични методи придобити от опи¬та и творческите ми усилия в тази област. Най-после като ме видя, че заобикалям въпроса, който го интересува, той ме запита: "Нещо друго прилагате ли?" Аз не отговорих. След минутка мълчание той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате, знаете ли за нея?" - "Да, зная за Панев-ритмията, но в училище не работя с нея." - смело казах аз н започнах да разбирам накъде отива работата. Въздъхнах с облекчение като разбрах, че за добро съм повикана и отго¬ворих: "Досега не съм прилагала тези упражнения." Тогава той ми каза: "Помислете как може да се приложи Панев¬ритмията в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност, при пръв удобен случай". Разбрах задача¬та си, станах и напуснах министерството. От там като с кри¬ле се отзовах на Изгрева при Учителя. Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителя ме погледна и ми каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". И сериозно допълни: "От Паневритмията зависи бъ¬дещото положение на България. Направи доклада и ми го донеси". "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия. Вие ще ми помага¬те да напиша най-добрия доклад" - отговорих аз и горда, загрижена, с чувството на голямата отговорност, която пое¬мам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, 196

отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно, а след това го преписах на пишеща машина в четири екземп¬ляра." От този доклад, за съжаление, не можахме да намерим нито един екземпляр. В него, доколкото Милка си спомня, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията, а след това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения могат да се въведат в училищата. Най-напред да се почне в едно училище, като утринна гим¬настика, преди занятията, а в последствие да се разшири по всички училища. За тази цел ще бъде необходимо, да се ор-ганизира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Те ще имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начи¬на, по който тя се преподава. "След два дни занесох доклада на Учителя - продължа¬ва Милка, - прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занесох на г-н Лулчев, и той го одобри. Трети беше за главния секретар Йоцов. Той го прочете пред мен и като свърши, нареди да извикат на¬чалника по физкултура за цяла България Петър Петров. След като Петров дойде, Йоцов, подавайки му доклада каза: "Дайте ход на тази работа. Госпожицата е дългогодишна учителка. Гимнастическите упражнения, които тя ще ви предложи, да се проведат масово във всички училища". Петров също прочете доклада и се уговорихме с него в олизките дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която ги съпровожда. След като се прибрах вкъщи, подбрах и приготвих 18 от 28-те упражнения, които съдържаше Паневритмията. При¬чината да направя този подбор, беше желанието ми да дам зо-динамичните упражнения и да не бъдат изведнъж дадени толкова много. Написах описанията им, а за музиката и но-тите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов, който ги преписа грижливо и прегледно. Когато ги гтнесох на Учителя, Той се връщаше от малкото лозе, което хмахме на Изгрева. Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на 18 от всички 28 упраж-зения на Паневритмията." Той ме погледна и много сериоз-аао ми каза: "Българският народ трябва да разбере или да 197

приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикал¬ки, или ще ей счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". "Тогава Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмия" - сконфузено казах аа виждайки вината"в себе си и си тръгнах разплакана. Баж Ради, обаче, ме настигна из пътя и ми каза, че Учителя мг казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Така и направих. Йоцов и началникът по физ¬култура ми възложиха да намеря начин за тяхното практи¬ческо внедряване." По това време стават министерските промени, за които споменахме. И тъй като за министър на Просветата вече е Борис Йоцов, това още повече улеснява осъществяването на това красиво дело, тъй като той беше запознат и сам му беше дал ход. "А на мен - поясни ми Милка в разговора, който имах с нея, - задачата ми се видя доста сложна в практическото й осъществяване." И както разбирам, от нейна страна започва един период на плаха нерешителност и протакане за осъ¬ществяването на това красиво дело. Едно ново събитие, спо¬ред нея, е също донесло усложнения. В първата половина на месец март 1942 година Видин и някои села са потопени ка-тастрофално от водите на Дунава, разрушени са много сгра¬ди, налага се евакуация на населението. По-голяма част от тях идват като бежанци в София. Някои са настанени в учи¬лището, в което е работила Милка, а учениците са разпръс¬нати по училищата. "Моите ученици бяха изпратени в учи¬лището "Константин фотинов". Там като гостенка намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището разрешение сутрин да се играе Паневритмия от децата на цялото училище. От своя страна не се сетих, че мога да проведа упражненията и само с моите ученици. Пък и от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че мо¬ите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опита с по-големите и с всички ученици. По това време чес¬то бях на Изгрева и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с ра¬ботата?" А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомня- 198

ше, че Учителя е казвал да става по-бързо. За причините на това забавяне, разбира се, аз давах своите обяснения - липса на помещение, 6-годишни деца и пр. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Госпо¬жа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. По това време Учителя сдържано, но сериозно изчакваше резултат. Най-после започнах работа в салона по физкултура при това учи¬лище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетър¬пение очакваха всеки час по физкултура. Много често и майки на децата идваха да гледат. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Кисьова, една наша съмиш-леничка, която добре свиреше на пиано и имаше дар за композиране. След около месец упражнения учениците ус¬воиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканим министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят уп¬ражненията. За този случай увеличих състава на музиканти¬те с кларнетист, цигулар и китарист. В уречения ден дойде само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: "Страхливец!" Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска демонст¬рация. Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталон-ки. Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те торажнения пред началника. След като свършихме, той ме яокани да отида в Министерството на конференция. Помо¬лих го да отложим това за след два Дни, тъй като баба ми Беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на -огребението й. Той се съгласи. От разговора в министерст¬вото разбрах, че той одобрява упражненията от Бялото Братство. Но направи забележка, че ги намира за много завни и малко..., търсеше дума и я намери - малко вегета¬риански, не са като другите гимнастически упражнения, от-гчени, отривисти, бойки. Отвърнах му, че ние в училищата ваша да подготвяме войници. Тези игри хармонизират сили¬те на тялото и на духа. Те внасят бодрост, настроение, те но- 199

сят живот. В този дух ги защитих. Възпитаваме разумни съ¬щества, разумнихарактери. Хармоничните движения иш-раждат и хармонични личности - продължих аз. Докато зее още при началника, той се свърза по телефона с минисгьу Йоцов. И веднага министърът ме повика в кабинета си. 1ш той ми каза: "Първият опит е излязъл добър. Сега остава т се повикат на курс учителите по физкултура от цяла Бълга¬рия, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сг> рин на учениците. Този ход на работа беше добър." "Но ЕОВ ще преподава на тях?" - попитах аз. "Вие!" - посочи ме ми-нистърът. Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учи¬телските среди като детска учителка, но да преподавам ш висшисти! Дали ще бъда авторитетна пред тях?" Министъ¬рът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Че¬хия или в Унгария. Помислете по този въпрос и ми доклад¬вайте.". Аз се страхувах, страхувах се не за себе си, защото имах опит във Фондацията да ръководя деца и учители в курсовете. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителя предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгре¬ших, умувах, не се съобразих, че щом Учителя казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех, заради успеха на Делото. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя, и тогава Той пак ми каза: "Въпреки това, ти ще трябва да бъдеш." Обаче аз не се съгласих, смя¬тайки, че само ще проваля делото. Тогава отново ми каза: "Ти как мислиш?" Аз предложих да имам помощник и то по възможност да бъде с висше образование, за по-голям авторитетност. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никого. Най-сетне се сетих за една наша сестра, с висше образование, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще пот¬ръгне, че е подходяща за задачата, като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече и като много музи¬кална. Спрях се на нея. Учителя тогава ме запита: "Ти хар¬монизираш ли си с тази сестра, бихте ли могли да работите заедно?" - "О, да, Учителю, много ми е приятна. Тя е при 200

това тъй музикална. Би свършила задачата по-добре и от мен даже." Докладвах на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега беше въпрос да има курс. И само след дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса на учителите за летните детски училища игрища. Вед¬нага се срещнах с Учителя и му съобщих за това назначе¬ние. Той от своя страна нареди сестрата да ме потърси. При срещата с нея, тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръка за обща работа. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие, като две свещи ще светите в едно." Курсът се водеше на открито, в Борисовата градина. Млади учители от цяла България, на брой 60, бяха на панси¬он. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се аз, като трета ръководителка по ритмични игри. С тези двама специалисти се познавах от игрището на фонда¬цията и те ме посрещнаха много добре. Моите часове се оп-ределиха два пъти седмично, от 7 до 9 часа, преди обяд. В първата ми среща, в първите ми определени два часа, на курсистите говорих върху теорията на ритмиката и музиката, за ритмиката, като стимул в живота. Следващият път пристъпихме към практиката. Курсистите възприеха много лесно и с радост всичко каквото им се показваше. Като свърши първия час от определените ми за този ден два часа, предложи им се почивка, но курсистите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка. И така опре¬делените за това два часа бяха взети без прекъсване. Работа¬та тръгна много леко. Курсистите заявиха, че това са най-зриятните им часове и добавиха също, че вечер в салона на училището ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите холеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки похвали от кур-лгетите за игрите, пожелаха да присъстват в някой час. По-ЕШИХ ги. Те дойдоха още на следния ден. Засвири музиката я всички започнахме да играем. Петров седна на страна и зое нещо да записва, а Кънчева възторжено се включи в жгъга да играе. Беше красиво, хармонично, приятно. По ут-гйншгге слънчеви лъчи се сипеха светли пътеки от висини¬те- Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно 201

поглъщаха небесната благодат. Когато урокът свърши, Пет¬ров и Кънчева възторжено ме поздравиха. Петров каза весе¬ло: "Какви чудеса се правят тук! При мен курсистите бягат, гледат по-скоро да свърши часът, а тук се работи без пре¬късване - два часа и при това искат да им се увеличат!" Из¬разиха и своето възхищение и за това, че така добре може да се съчетае движение с музика. Кънчева от своя страна се изрази, че всичко и харесва и предложи, ако може при об¬ръщането на упражнението Евера, да става с подскачане. Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров попита, дали биха могли музикантите да посвирят някои от мелодиите и на не-говите упражнения. Разбрахме се, че и така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи краят на курса. Само след няколко дни, в не¬делята курсът щеше да се закрие и курсистите щяха да полу¬чат удостоверение за завършен курс по летните детски игри¬ща и да се разотидат. На тях трябваше да им се раздадат но¬тите с мелодиите от Паневритмията. Но...това не стана. Защо, кои са причините, за да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Явно беше вече, че е много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителя беше в Мърчаево, когато можах за първи път да отида при Него след всичко това, тогава Той ми каза: "Вре¬мето изтече, сега ще гледаме какво ще стане!" Първите бомбардировки, първото нападение от Амери¬кански бомбардировачи над София стана на 14 ноември, 1943 година. По сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при което са били убити 58 граждани и разрушени около 187 сгради. Следващите бомбардировки през тази година са станали на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, от 4 януа¬ри до 30 юни, като най-тежкото нападение стада на 10 януа¬ри през деня и през нощта. Направената проста сметка показва, че Милка в прота¬кане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществя¬ването на това красиво дело около четири години. От края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на Ми- 202

нистерството на просветата до началото на бомбардировки¬те. Тази история, която Милка Периклиева ми предаде, във връзка с внедряването на Паневритмията в българските училища е от особено значение за делото на Учителя и Не¬говата дейност в България. Внимателното преглеждане на тази история, не може да не повдигне въпрос у всеки един, който я проследи, не може да не се запита какво би станало, ако Милка е действала по-активно, по-смело, по-самоувере¬но, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си, без тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да отдели и да даде само 18 от 28-те упражнения. Тя е виждала и вярвам, че е разбирала добре, че Учителя е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Тогава това начинание би ус¬пяло и всеки сам ще си извади заключението от отражение¬то, което би дало то върху България и българския народ.